ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 144, Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, в една дъждовна вечер, кораба Crossfire се намираше на площадката си в База едно. Алекс и Ким пушеха цигари на терасата, седнали край масата. При полети тази тераса се затваряше херметически със дебело стъкло. Двамата си бяха почивали през целия ден. Имаха дежурство от полунощ до 3 ч. сутринта, тази нощ. Загледани в дъжда, попиваха свежия и чист въздух с пълни гърди и се радваха на добро настроение и на добрата компания, която си правеха. Херките не бяха се появявали през изминалите дни в близост до планетата Orixon 44, а пасарите въобще не бяха научили за съществуването на тази планета. Из кораба беше спокойно, от целия екипаж от 200 души, бяха будни в тези часове само 50 души. Заселниците пък из базата и колонията имаха пет свободни часа, преди времето за сън. Нощно време охраната беше още по- засилена, а роботите строяха денонощно, контролирани от 100 души, оператори- инструктори.
*
Няколко дена по- късно, в края на следобеда кораба Crossfire обикаляше планетата на височина от 10 км. Херките не бяха нападали скоро планетата, а в двете бази на AFJ беше спокойно. Спокойно беше и на борда на Crossfire. В тези часове бяха будни само 50 души, а останалите 150 или почиваха или спяха.
В началото на вечерта Crossfire доближаваше База едно. Докато се приземяваха, Алекс запали цигара и си взе кафе. Денят му беше минал трудно, а той изморен до крайна степен, очакваше времето за почивка. Ким също не беше в добра форма. Тя седеше до него на кафе и цигара и тъжно поглеждаше през люка навън. Аш и Палма тъкмо похапваха вечерна закуска. Йохан и Теменужка бяха отишли до столовата, а Боян и Анита се намираха на мостика, където ремонтираха нещо по компютрите.
С напредването на вечерта Crossfire се прибра и приземи в База едно. Тук нещата вървяха в нормалния си темп. Строителството продължаваше, както и производството на храни и джетове. Валеше дъжд и беше тихо навсякъде, когато Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да се порадват на природата наоколо.
Наближаваше полунощ, а Алекс, Ким, Аш и Палма си почиваха, преди още едно нощно дежурство от полунощ до 4 ч. сутринта. Новините от фронтовете бяха шарени, имаше и победи, но имаше и поражения на отделни машини на AFJ.
*
Беше една вечер, седмица по- късно, когато Crossfire излетя по тревога от една местност на близката луна 2. Оказа се, че там се бяха приземили херки. Докато набираше височина Алекс се опитваше да разбере, как се е случило това. Изглежда луна 2 беше останала по някое време, без наблюдение…
По- късно, когато се намираха в открит космос, командир Йон вече инструктираше екипажа, за евентуална битка с херките, макар и, те да не бяха последвали Crossfire. Сигнал за тревога беше изпратен до всички кораби и бази в зоната. Докато на Crossfire се обсъждаше положението, ставаше ясно, че луна 2 вече не е безопасна. Там някак си се бяха промъкнали херките…
*
Един час по- късно от кръстосвача Nissan изпратиха помощ на Crossfire. Това бяха няколко совалки, които помогнаха кораба да намери безопасни позиции. Към луна 2 потеглиха общо 5 совалки, които на първо време само щяха да разузнават. Херките ставаха все по- опасни…
*
Беше един спокоен ден, когато Crossfire се приземи в База едно. Алекс имаше много задачи, а в каютата неговите колеги от екипа бързаха да се справят със задачите си, за да им остане свободно време. Херките се настаниха с кораба си на луна 2, но със тях се воюваше непрекъснато. Правата над луна 2 още не бяха запазени от AFJ, сериозен пропуск в работата на хората от Nissan. Луна 2 преди това беше една свободна, малка планета, в близост до Orixon 44. Войната не беше спирала из зоната, отдавна, а новите обстоятелства, правеха още по- трудно спирането й.
Вечерта над базата се появиха дъждовни облаци и се гърмеше. Алекс и Ким бяха на терасата и се радваха на свободното си време. Колегите им от екипа също почиваха. Аш и Палма бяха отишли до бордовия басейн, Теменужка и Йохан приготвяха вечеря за осем души- екипа на Алекс, а Боян и Анита се занимаваха със дневниците си и плана на полета, който до сутринта щеше да започне. Из кораба Crossfire течеше подготовка за полета, като екипажа почиваше и се готвеше за битки. Из самата база беше спокойно, военизираните заселници щяха да помагат във войната за луна 2. Тук вече имаше десетки хиляди души военизирани заселници. От тях работеха в оранжериите и заводите за совалки, само 5,000.
По някое време заваля дъжд. Алекс и Ким бяха седнали до масата на терасата и пушеха цигари с кафе. Очертаваше се една спокойна вечер. Нататък на запад над джунглата се лееше дъжда като из ведро. Из базата се разхождаха със шлемовете си, както и някои със чадъри. Колегите от метеоролията казваха, че ще вали цяла нощ. Това беше идеално време за почивка и сън и някои хора вече го използваха именно за това. Някаква романтика се усещаше и владееше База едно на земляните и AFJ. Алекс и Ким се бяха замечтали за по- добри времена, за свои деца и спокоен живот.
*
Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Crossfire се беше приземил в База едно, преди няколко часа, след тежък ден във войната срещу херките. Екипажът беше изморен, недоспал си и в лошо настроение. Това не подминаваше и екипа на Алекс. Самият той в тези часове седеше пред компютрите и попълваше дневника си, а тук не беше писал от седмици. До него беше Ким и подреждаше раницата си за следващия ден. Аш и Палма хапваха, а Йохан и Теменужка се къпеха. Боян и Анита лежаха в койките си, на края на силите си в очакване да им олекне, преди да довършат задачите си за деня.
(следва продължение)
