ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 40. роман от Valeri Kolev.
1.
На другия ден корабът Nissan продължаваше по пътя си, с курс към град № 4. Алекс и Палма пиеха кафе с цигара в началото на вечерта, седнали на терасата на дежурната каюта, а тя гледаше напред по пътя. Скоростта беше около 15 км/ч. Океанът в тази вечер беше спокоен със вълни около 2 м., със светло син цвят отгоре и черен по- нататък. Звездата тук залязваше в този час някъде на север, а на небосклона на юг се готвеше да осветлява нощта синята луна. Из кораба бяха будни всички за обща вечеря и свободни пет часа, отпуснати от командир Йон. Само дежурните бяха по местата си, както и екипа готвещ кораба за нощуването. Алекс се беше замислил дълбоко с поглед забит във далечината. Някъде на изток прелитаха два изтребителя на AFJ. Континентът вече се виждаше от кораба, но до там имаше доста път за воден кораб. Палма разглеждаше документи от часовника си и слушаше музика.
Беше се спуснал сумракът, когато на терасата се появиха Аш и Ким. Те идеха от койките си, след сън. Двамата си взеха по кафе и се разположиха край масата, за да прегледат новините и положението, преди да се подготвят за дежурство. В тези часове в небето се бяха спуснали и дракони, за да ловят едра, нощна риба. На един близък остров се беше приземил туристически космически кораб със около 150 пасажери и 20 души екипаж.
*
Телепортацията беше успешна. Алекс, Палма, Ким и Аш се озоваха на борда на космически кораб BASF15. Това беше кораб на юпетирианците. Докато излизаха от удобния телепорт, Алекс погледна часовника си. Тук бордовото време беше съвсем друго. До телепорта започваше коридор, по който преминаха до каютата, определена за тях. Тук щеше да има разговори, свързани с онази цивилизация, която се водеше за изчезнала, но всъщност съществуваше и не само това, но водеше и война за оцеляването си. От кораба Nissan, четиримата земляни бяха донесли специален чип и други неща, предназначени за юпитреианците.
Алекс свали раниците от гърба си и запали цигара. Той пооправи униформата си и свали шлема от главата си. Каютата си я биваше, тук имаше всичко необходимо по принцип, за престоя им тук, а кога щяха да се връщат на Nissan, още не беше решено.
2.
Когато по- късно започнаха разговорите по видеовръзката със дежурните на BASF15, земляните описаха новите проблеми. Нямаше как да бъдат в общата зала за разговори със юпитерианците, защото обеззаразяването продължаваше близо час, а земляните трябваше да се завръщат обратно на кораба си. Чипът, произведен на кръстосвача New York беше предаден успешно, а това беше абсолютно нова технология и архив със информация. Докато се приготвяха за обратната телепортация към Nissan, Алекс и неговите хора пиха по кафе с цигара, а оставаше още известно време свободно, преди тръгване. Въпросите около онази изчезнала цивилизация заинтригуваха юпетирианците. Оказваше се, че и те имат някаква странна цивилизация, която води война за оцеляването си. Темата оставаше нерешена. Според информация, това се беше случвало с цивилизациите многократно. Намерени черни кутии на изчезнали цивилизации потвръждаваха, че това е истина…
*
Телепортът прищрака няколко пъти и се чуха дежурните на Nissan.
-Успешно завръщане на четирима! Моля, затворете портала! Четиримата са добре. Добре дошли отново на кораба Nissan!
Докато преминаваха през обеззаразяването, Алекс погледна часовника си пак. Зелената детелина на екрана потвърждаваше, че са се прибрали успешно, а тук положението е нормално.
*
Два дни по- късно космическия кораб Nissan летеше над океана със около 300 км/ч. скорост и набираше височина за да достигне до кръстосвача New York. Алекс преглеждаше чип- подарък от юпетирианците, пълен със информация. До него седеше Палма и наблюдаваше как върви полета. Аш и Палма в това време закусваха, а пилотираха кораба Браун и Манхатън. Следобедът вървеше към края си, когато Алекс си запали една цигара, замислен над видяното от чипа на юпитерианците. Те бяха постигнали нови технологии и живееха в по- добри дни. Те се надяваха да се намери място на Orixon 44 за поне една тяхна колония със техен град за 500,000 човека. В тези часове това вече се обсъждаше от Командването на AFJ. Решението щеше да излезе след няколко дни. Алекс се замисли отново и прибра чипа обратно в сейфа си. Имаше какво да се научи от юпитерианците и това щеше да е добро начало за съвместния живот със тях на Orixon 44.
В началото на вечерта корабът достигна на 100 км. височина над планетата. Все още нямаше радиовръзка със кръстосвача New York. Алекс и Палма се разхождаха из коридорите и проверяваха състоянието на корпуса отвътре, както и различните машини из него.
3.
Вечерта напредваше, а Nissan пътуваше към координатите, където кръстосвача бил преди денонощие, а радиовръзка още нямаше с него. На борда на кораба бяха будни 60 човека. Алекс и Палма следяха нещата, а Аш и Ким пилотираха, въпреки, че в тези часове бяха на автопилот. Алекс чертаеше някакви неразбираеми схеми по бял лист хартия, а тук там написваше по нещо, докато умуваше по важни проблеми.
*
В следобедно бордово време пет дни след това корабът Nissan пристигна до кръстосвача New York и скоро се скачи с него, заемайки мястото си в състава му. Алекс и Палма провериха какво е положението на кръстосвача и изпратиха нова информация до там. Дежурните бяха разговаряли вече с техните колеги на кръстосвача. Кодовете съвпадаха, а положението тук беше нормално. Кръстосвачът тъкмо тръгваше за да избере нова подходяща позиция около тази планета, някъде наблизо до една от луните й. Алекс запали цигара, взе си кафе и прегледа новините от кръстосвача. Палма в това време следеше как започва новия полет. До луната щяха да пристигнат към бордовата вечер.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из коридорите на кораба на разходка и за да проверят някои от възлите на кораба. Из коридорите имаше техни колеги, които отиваха по задачи, а роботи пренасяха новата реколта от оранжерията до хладилните трюмове. В кафенето имаше около 30 души, а нататък към оранжерията се разхождаха свободни от смяна.
