Откъс № 3, № 4. Нов проект за роман.2016. Valeri Kolev.

Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно във вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на терасата към каютата си и се радваха на хубавата вечер и на хубавата гледка към бреговете на океана. Те се черпеха със джин- тоник и цигарки, във добро настроение. Алекс се беше замислил над последните времена. В тези часове се завърнаха на борда на Nissan всички екипи ходили навън. Бяха пуснати маскировките на кораба, защитните му шитове и алармени системи, както и отбранителната система. Корабът щеше да пренощува тук, край град № 4. Командир Йон имаше планове за няколко дни напред. Той мислеше да ловуват наоколо и да хванат много риба. Момчетата от екипажа се бяха навили на тази идея. Това щеше да бъде едно учение със няколко екипа на кораба, със цел- лов и риболов на непознато място. Над океана и бреговете се беше спунал мрак. Зловещи ревове на зверове се чуваха откъм джунглата. Дракони размахваха криле пикирайки над поляните. Тук беше непознато и страшно. Притихнали зад дебелите железни стени на кораба, хората от екипажа се бояха. На Nissan имаше 300 души, но се очакваше по- късно да долети и кораба Ford със екипаж от още 300 души. Нощуването тук се очакваше да мине спокойно. Във града, хората бяха вече из подземията и караха свободното си време до към 10 ч. сутринта, когато тръгваха първите смени по поточните линии и оранжерии. Плановете на Алекс бяха по- различни. Той щеше да поработи над архивите на кораба и над медалиона- чип, скъп подарък от Адмирал Буун, усамотен във каютата със Палма, Ким и Аш. Докато се ровеше из документи и база данни, Алекс се черпеше заедно с другите със джин- тоник и по цигара. Тук нощите бяха безкрайно дълги… Очакваше се в близките часове да изгрее Синята луна, откъм север- североизток. Това беше близка луна, която щеше да осветява джунглата със огромния си диск, във тайнствени сини краски.
2.
Във късната доба на тази непозната все още планета, притихнали в каютата си във бойния кораб Nissan, Алекс, Палма, Ким и Аш получиха лоши новини от миналото. Един важен за Историята човек от AFJ, беше загинал от ръцете на мародер, там някога много отдавна във Древността. Вече не беше възможно да се поправи това събитие, поради сложната матрица по него време. Със това трагично събитие бяха последвали поколения и поколения от мародера, вместо от истинския, отговорен човек… Във връзка с това, Алекс предизвика проверка на състава на AFJ, а това можеше да стане направо от архивите на кораба. Този мародер от древността беше отнел, на практика, самоличността на убития от него особено отговорен мъж от AFJ, но беше останал цивилен, без никакъв военен опит, за късмет на Агенцията. Трагедията от древността нямаше давност и започваше да се разследва от AFJ. Проверката на личния състав на AFJ, за момента даваше положителни резултати. Промяна във личния състав не се забелязваше, поне за този момент.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Двата кораба бяха спрели при базите край град № 4. Денят беше преминал извън плановете за лов и риболов, заради организационни въпроси в корабите. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, а на Ford- още толкова души. Алекс си хапваше бонбони и умуваше по свои теми, заедно с екипа си в дежурната. Временно двата кораба оставаха на това място. В тези часове до града бяха заминали два хеликоптера с два екипа, за да доставят техника от корабите и да разгледат какви стоки предлага града. Алекс запали една цигара замислен над най- новите проблеми и се загледа навън, през близкия люк.
Вечерта беше започнала, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха със джин- тоник, пушеха цигарки и умуваха над плановете на кораба за следвашите дни. Пътуването във вид на подводница беше довело до икономии на гориво, а това радваше екипажа. Основно перо в техните разходи беше именно горивото. Алекс беше във странно настроение тази вечер- леко сънен и мързелив, но уверен в добро бъдеще на земляните изобщо. Из кораба царуваше добро настроение. Командир Йон беше дал пет свободни часа на екипажа. По местата си бяха само дежурните. Очакваше се сетне Nissan да продължи подводното си пътуване нататък. Кораба Ford щеше да го последва на един час дистанция. Това щеше да стане след петте свободни часа, по- късно вечерта. Според плановете на кораба, предстоеше им посещение на следващата база по крайбрежието.

Край на Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.









Откъс №4, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
В следобеда на другия ден Nissan плаваше на 100 м. дълбочина из океана. По време на пътуването се ловяха огромни масиви от риба и се пречистваше водата за нуждите на кораба и кръстосвача. Алекс пушеше по цигара и с кафенце, заедно с Палма, Ким и Аш. Той умуваше в тези часове по проблемите на кораба. На борда на кораба будуваха 60 души, а останалите почиваха и спяха. Комуникациите с другите бази беше нормална, а също и контакта с кораба Ford. Из океана имаше и по- големи обекти, но това бяха просто тукашните китове. Тук подводниците бяха ограничен брой, но пък можеха да плуват и другите машини на AFJ- летящите. Алекс се подкрепяше със студена вода и кафе и се намираше във странно настроение на лепкава дрямка, докато драскаше по лист хартия на плота пред себе си. Той имаше да решава много неща, а все не му достигаше времето. В каютата звучеше тиха музика, а Палма спеше. Ким и Аш бяха отишли да се изкъпят в банята. В тези часове кораба приближаваше отдалечена база на AFJ, където все още не беше изграден град. Там имаше предимно дежурни, поддържащи базата, както и строителни специалисти, които със стотици роботи подготвяха строежите на нов град. Корабът щеше да спре край тази база, за да достави нова компютърна техника и радиотелефони, както беше наредил адмирал Буун. От базата пък щеше да бъде заредено свежо ядрено гориво за реакторите на кораба. Тук някъде бяха открили ядрен материал и се черпеше ядрена руда. В мините работеха само роботи.
*
Следобедът отиваше към края си, а Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на кораба. Плуваха сред океански създания и риби, които панически бягаха настрани от кораба. Във мрежите за риболов се улавяха огромни масиви риба от всякакви видове. Специален екип определяше разпределението им нататък, тъй като не всички видове имаха добри вкусови качества.
*
Във вечерта Nissan бавно изплуваше на повърхността на 20 км. от бреговете, където беше базата на AFJ. Два хеликоптера бяха готови да отнесат товарите до базата. Докато течеше проверка на кодовете, хеликоптрите изчакваха със отлитането. Скоро всичко беше проверено и те заминаваха. По това време на борда будуваха 100 души. С хеликптрите бяха отлетели два от екипите. Алекс нещо се ядосваше, но тук никой не можеше да разбере, на какво точно се ядосва. Най- близко до неговата сложна логика бяха Палма, Ким и Аш. Докато се опитваха да помогнат, Алекс запали цигара и махна отчаяно с ръка. Според него дори командир Йон "не бил в час" напоследък…
*
Вечерта напредваше, а около двата кораба и базата не се забелязваше нищо обезпокоително. Алекс плуваше в пот и ровеше из архивите на кораба. На екипа си казваше, че просто- "не може да обясни". Поведението му приличаше на тотално подлудял човек, който отчаяно се опитва "да спасява света". На плота беше отворен един от старите компютри на Алекс, където той сменяше някакви джаджи, поглеждаше строго към екрана с показаните архивни данни, а сетне запалваше цигара и поглеждаше строго наоколо… По някое време на екрана грейна малка зелена детелина. Алекс въздъхна, затвори капака на стария негов компютър и го прибра в сейфа си. Повтори още един път, че просто "не може да обясни", а сетне обяви, че за момента положението е стабилизирано успешно.

Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
Късно във вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на терасата към каютата си и се радваха на хубавата вечер и на хубавата гледка към бреговете на океана. Те се черпеха със джин- тоник и цигарки, във добро настроение. Алекс се беше замислил над последните времена. В тези часове се завърнаха на борда на Nissan всички екипи ходили навън. Бяха пуснати маскировките на кораба, защитните му шитове и алармени системи, както и отбранителната система. Корабът щеше да пренощува тук, край град № 4. Командир Йон имаше планове за няколко дни напред. Той мислеше да ловуват наоколо и да хванат много риба. Момчетата от екипажа се бяха навили на тази идея. Това щеше да бъде едно учение със няколко екипа на кораба, със цел- лов и риболов на непознато място. Над океана и бреговете се беше спунал мрак. Зловещи ревове на зверове се чуваха откъм джунглата. Дракони размахваха криле пикирайки над поляните. Тук беше непознато и страшно. Притихнали зад дебелите железни стени на кораба, хората от екипажа се бояха. На Nissan имаше 300 души, но се очакваше по- късно да долети и кораба Ford със екипаж от още 300 души. Нощуването тук се очакваше да мине спокойно. Във града, хората бяха вече из подземията и караха свободното си време до към 10 ч. сутринта, когато тръгваха първите смени по поточните линии и оранжерии. Плановете на Алекс бяха по- различни. Той щеше да поработи над архивите на кораба и над медалиона- чип, скъп подарък от Адмирал Буун, усамотен във каютата със Палма, Ким и Аш. Докато се ровеше из документи и база данни, Алекс се черпеше заедно с другите със джин- тоник и по цигара. Тук нощите бяха безкрайно дълги… Очакваше се в близките часове да изгрее Синята луна, откъм север- североизток. Това беше близка луна, която щеше да осветява джунглата със огромния си диск, във тайнствени сини краски.
2.
Във късната доба на тази непозната все още планета, притихнали в каютата си във бойния кораб Nissan, Алекс, Палма, Ким и Аш получиха лоши новини от миналото. Един важен за Историята човек от AFJ, беше загинал от ръцете на мародер, там някога много отдавна във Древността. Вече не беше възможно да се поправи това събитие, поради сложната матрица по него време. Със това трагично събитие бяха последвали поколения и поколения от мародера, вместо от истинския, отговорен човек… Във връзка с това, Алекс предизвика проверка на състава на AFJ, а това можеше да стане направо от архивите на кораба. Този мародер от древността беше отнел, на практика, самоличността на убития от него особено отговорен мъж от AFJ, но беше останал цивилен, без никакъв военен опит, за късмет на Агенцията. Трагедията от древността нямаше давност и започваше да се разследва от AFJ. Проверката на личния състав на AFJ, за момента даваше положителни резултати. Промяна във личния състав не се забелязваше, поне за този момент.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Двата кораба бяха спрели при базите край град № 4. Денят беше преминал извън плановете за лов и риболов, заради организационни въпроси в корабите. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, а на Ford- още толкова души. Алекс си хапваше бонбони и умуваше по свои теми, заедно с екипа си в дежурната. Временно двата кораба оставаха на това място. В тези часове до града бяха заминали два хеликоптера с два екипа, за да доставят техника от корабите и да разгледат какви стоки предлага града. Алекс запали една цигара замислен над най- новите проблеми и се загледа навън, през близкия люк.
Вечерта беше започнала, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха със джин- тоник, пушеха цигарки и умуваха над плановете на кораба за следвашите дни. Пътуването във вид на подводница беше довело до икономии на гориво, а това радваше екипажа. Основно перо в техните разходи беше именно горивото. Алекс беше във странно настроение тази вечер- леко сънен и мързелив, но уверен в добро бъдеще на земляните изобщо. Из кораба царуваше добро настроение. Командир Йон беше дал пет свободни часа на екипажа. По местата си бяха само дежурните. Очакваше се сетне Nissan да продължи подводното си пътуване нататък. Кораба Ford щеше да го последва на един час дистанция. Това щеше да стане след петте свободни часа, по- късно вечерта. Според плановете на кораба, предстоеше им посещение на следващата база по крайбрежието.

Край на Откъс №3, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс №1, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Откъс №1, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

Алекс, Палма, Ким и Аш седяха в каютата си на борда на подводницата- космически кораб Nissan и се радваха на хубавия ден. Пътуваха на бавен ход със показана над водата част от подводницата, а тяхната каюта се намираше изцяло над водата. Бяха тръгнали с кораба да изследват планетата Orixon 44. Това беше новата планета на човешката цивилизация. На борда на кораба бяха останали само 200 души, след като другите 100 души заминаха със хеликоптерите да огледат наоколо от височина. Те бяха на десет хеликоптера със по 10 души на борда. Командир Йон се радваше на добро настроение и вече даваше инструкции за идващата по- късно вечер и нощ, след това. Алекс запали цигара, взе си чаша със кафе от автомата и погледна последните данни от наблюдението на подводните дълбини, край близкия населен със земляни континент. Тук някъде се строеше база за подводници и подводен град. Палма и Ким в този ден бяха весели и жизнени и радваха хората от дежурната каюта, чрез камерите и микрофоните от пултовете си. Аш беше днес във лошо настроение и нещо се ядосваше. Тук бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Те умуваха над проектите за базата за подводници, която беше в строеж. Проектите за подводния град все още се обсъждаха от два екипа на Nissan във видео- контакт със базата.
*
Две денонощия по- късно във едно ранно утро Алекс се събуди от страшен сън. Корабът- подводница Nissan плуваше на бавен ход около населения от земляните континент. Новия курс на кораба беше към следващата база на AFJ, на брега на океана.
2.
През следващия ден, Алекс пушеше по цигара, заедно със Палма и си припомняха неприятностите и проблемите от вчерашния ден, когато се натъкнаха на подводен капан. Корабът и екипажа със големи усилия успяха да се измъкнат от водовъртежа. Все още нямаше карти на новата планета, та да може да се пътува безопасно. Алекс губеше скорост, проблемите се трупаха, а още не бяха решени по- старите проблеми. Корабът се движеше на 50 м. дълбочина, проверявайки условията за построяване на нова база, на източната страна на брега към населения континент.
На борда будуваха 50 души, а до повърхността бяха отишли с подводните джетове десет души за да видят каква риба има наоколо. Предполагаше, че ще бъде ядлива.
На борда на кораба беше настъпила бордовата вечер по техния вечен календар. Алекс беше в добра форма и се радваше заедно с другите на добрата вечер. Докато разглеждаха и умуваха къде ще бъде изградена най- новата база на AFJ, отчасти подводна и подземна и добре укрепена със докове за кораби- подводници. Алекс дъфчеше специални сметанови бонбони за добро настроение и погледжаше каква е ситуацията наоколо. Дежурните бяха по местата си, а роботи прибираха улова от риба в мрежите на кораба. Засмукваше се и вода за запасите на кораба. Новата база щеше да бъде добре защитена и укрепена, както се постъпваше с базите на AFJ. Тук щяха да се произвеждат хеликоптри и компютри, също радиотелефони с голям обхват и по няколко централи. Докато проектът се избистряше между идеите и конкретните архитектурни решения, на внимание на компютрите и роботите строители, базата вече ставаше реалност със първото монтиране на маркировъчна пирамида- предавател на това място.


Откъс №2, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

1.
По следобедно бордово време Nissan плуваше нататък, следвайки подводната си обиколка на населения континент на Orixon 44- новата планета на земляните. На борда будуваха 50 души. Бяха започнали издигане към повърхността, наближавайки пристанищна база наблизо. Алекс дежуреше на пулта си и водеше записки по бял лист хартия на плота пред себе си. Той запали цигара и въздъхна дълбоко. Беше се замислил за изминалите времена, откакто пътуваше и служеше във AFJ. Оттогава не беше виждал Земята и не беше стъпвал там. Двамата с неговата приятелка тогава бяха живели добре, изкарвайки прехраната си със фотографство. Но за да се изпълни тяхното обещание и този си живот да служат във AFJ беше дошъл да ги прибере командир Йон със своя древен кораб. Оттам започваше сега новия им живот и служба, този път… Според най- старите хора във Агенцията AFJ, от служба тук рядко някой се отказвал, живот след живот, защото нямало по- сигурен живот сред космоса и чуждите планети.
*
Пристанищната база беше една от четирите бази около град № 4 на земляните. Базите и града бяха добре укрепени и защитени. Както се постъпваше със земните градове и бази, те бяха автономни, способни да съществуват самостоятелно поне за 100- 200 години. Бяха взети всички мерки да не се забелязват от въздуха и от космоса, да не може да бъдат превзети от вражески сили по никакъв начин. Но защото тук имаше и други подобни градове, както и търговия със чуждите цивилизации от Съпротивата, тези градове произвеждаха и стоки за износ. От това идваха допълнително финанси, с които се издържаха корабите и техниката на AFJ. Агенцията AFJ пък имаше и допълнителни приходи от собствено производство на специална техника и деликатесни храни, произведени по корабите и кръстосвачите. Това държеше икономиката на земляните на достатъчно добро ниво.
2.
Към средата на бордовия следобед Nissan акостира на док край кейовете на пристанището. Към базата и града бяха изпратени четири екипа със хеликоптери. Те носеха за базите и града компютърна и радиотелефонна техника, както и от своите деликатесни храни, също така много стоки закупени от Съпротивата, т.е. произведени от приятелски цивилизации. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха заети със комуникациите на кораба. Тук бяха рагънати най- мощните антени на кораба, за да се свържат със Земята, чрез насочени фотонни и квазарни лъчи. Наближаваше пролука от един час време, най- добра за осъществяването на контакт. Контактът щеше да донесе пресни новини от родната планета, както и да изпрати обратно информация за земляните тук.
Бордовата вечер започваше, когато Алекс се изправи пред един от люковете и се загледа навън. Корабът беше хвърлил котвата си наблизо до брега, но до там можеше да се иде само със хеликоптри. Самият проект на пристанището беше във ход, във смисъл- как да е удобно, а да бъде маскирано от вражески погледи. Този проблем си оставаше сериозен. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и замислен се върна обратно във дежурната. Смяташе да умува по някакви теми, тази вечер. Из кораба беше нормално. Няколко екипа бяха все още навън, а по видеовръзка други екипи говореха с базата и града. Алекс погледна към колегите си тук и започна дълбоки размисли, изолиран от слушалките, където чуваше общата честота на кораба по единия от каналите.
Алекс и Палма по- късно се заеха да преглеждат архивите на кораба. Както винаги архивите носеха променлива информация- миналото беше променлива величина. Интересуваха ги някои неща от предишния им живот, когато също бяха служили на този кораб… Така ги завари и Адмирал Buun, пристигнал наскоро на борда на кораба със малкия си кораб- хеликоптер. Той разговаря малко със тях, връчи им чип с голяма памет, прибран в кутийка- медалион, а след това размисли и раздаде и на Палма, Ким и Аш. Според него трябвало да носят медалионите навсякъде със себе си. Сетне Буун се оттегли в каютата си и поръча някава вечеря и след това поръча никой да не го безпокои. Освен тези загадки на стария адмирал, друго инетересно около него скоро не се случваше.

Край на Откъс №2, нов проект за роман, 2016. Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 122. 2016.

1.
Към края на следобеда на другия ден Nissan излетя от поредната база на патрулен полет над планетата, чрез обичайната система- дирижабъл. Докато кораба набираше височина, Алекс запали цигара, взе си чаша кафе без захар и погледна данните от началото на полета. На борда будуваха 50 души. Полетът започваше нормално, а Палма, Ким и Аш бяха наблизо, заети със новия проект на Алекс. Шао, Джейн, Шон и Никита, а също Браун и Соренда следяха как върви полета. Алекс беше бодър и свеж във този ден. Той умуваше по проблемите и новия проект, пишейки по листи от хартия. Времето беше спокойно, а тук вече бяха дошли добри времена, открили земляните и тук- толкова надалеко. Докато Nissan плуваше с ниска скорост над джунглата и тукашните бази и градове, дежурните разговаряха със други кораби и градове тук. Имаше и добра радиовръзка със кръстосвача New York, където все още не ги бяха повикали, да се завръщат.
Към началото на вечерта Nissan се намираше над река в низината. Командир Йон реши да се приземят там, за да маркират мястото за нова база. Бяха планирали и да се ходи на лов и риболов. Смрачаването беше все още далеко. Намираха се само на около 200 м. височина и съвсем скоро щяха да се приземят, както обикновено сред природата- на специалните пилони за кацане, което не увреждаше природата и не оставяше следи.
След приземяването от кораба излязоха четири екипа за да ловуват и да изберат точното място за нова база. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на една от терасите и отвориха голям прозорец за да дишат свежия и чист въздух тук. Алекс запали цигара, взе си плодов сироп от автомата и се загледа наоколо, където екипите обмисляха кое точно да ловуват. Вече имаха известен опит с вкусовете към тукашния дивеч. Край реката хвърляха направо мрежите- беше тъпкано с риба. Вторият кораб- Ford щеше да бъде тук след около час, а навън мислеха да запалят огън и да сложат скара- бира пункта. Общо на двата кораба имаше около 600 души.
2.
Късно във вечерта на следващия ден Nissan пътуваше над едно море. На борда на кораба будуваха 80 души. Няколко екипа имаха специални дежурства в тези часове. Алекс беснееше в тези часове. Той се ядосваше по някакви причини и се изпокара със повечето хора, сред дежурните. Във час бяха само два екипа- неговите. Наблюдаваше се странна логика, идваща от сгрешено ДНК, заради някаква съмнителна храна, която се беше появила… Алекс започваше да умува как да възстанови ДНК- то на около 30 души, загазили така. За фалшивата храна скоро стана ясно, че е била внесена в кораба от врагове…
*
Командир Йон и шамана Джи бяха сред незаразените. Двамата умуваха как да спясят заразените. Информиран беше и адмирал Пайк. Докато проверяваха състава на фалшивата вражеска храна и как е била внесена на борда на кораба, ставаше ясно, че тук са били двама предатели. Те всъщност бяха останали в джунглата със надеждата да оцелеят там по някакъв начин. Когато по- късно ги засякоха долу- горе на същото място, двамата опитваха да се скрият. Не разполагаха със никаква полезна машина, освен скафандрите си, оръжието и раниците си. Междувременно ДНК на заразените скоро беше коригирано успешно…
*
Във вечерта на другия ден, Nissan отлетя от джунглата, прибирайки двамата предатели. Те бяха затворени в изолаторите на кораба. Започваха разпити, а в това време конфликта със промененото ДНК беше овладян напълно. Докато Nissan набираше височина, успяха да се вържат със кораба Ford. Там не беше имало проблеми, но пък трябваше да пътуват към една от базите. Временно командир Йон посочи да приближават същата база със кораба Nissan. Ford щеше да пристигне скоро, но Nissan се намираше по- надалеко.
*
Вечерта напредваше, когато от кораба Ford съобщаваха, че са пристигнали в една от базите на AFJ, но Nissan оставаше да патрулира, докато измамниците- предатели не са разпитани. Скоро се разбра- това не бяха хора от кораба… Измамници вече имаше много повече, а всеки си правеше някакви сметки за себе си, но неуспешно. Заслепени от частни интереси, те бяха оставили важно дежурство без хора. Двамата дежурни, бяха прибрани от една база, по- късно. Някой ги беше заблудил. Междурвеменно бяха натиснали бутоните за SOS, и съответно намерени и прибрани, навреме. За късмет бяха прекарали в джунлглата около два- три часа време, а бяха имали големи запаси в раниците си, ако би трябвало да оцеляват сами в джунглата.
*
Двамата дежурни от Nissan заблудени по време на дежурство, скоро пристигнаха на борда на Nissan със единия хеликоптер на кораба- Mazda. Докато сваляха скафандрите си, ставаше ясно, че там е имало опасности- опасни животинки и насекоми. Колкото до имамниците, започваше и разследване… Екипът на Mazda беше бързал и прибрал истинските хора от кораба.
(край на откъс № 122, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 121. 2016.

1.
Във началото на вечерта навън излязоха четири екипа, за да зареждат кораба с обичайните стоки- въздух, вода, гориво и провизии, а на базата и града бяха доставени още 1,000 радиостанции с общи централи, за по- сигурни комуникации на хората в града. Бяха доставени и ценни медикаменти, които бяха произведени на борда на кръстосвача, по изпитани рецепти на шамана Джи- главният лечител тук, както и нови компютри и часовници. Кръстосвача и двата му кораба имаха на склад и много други стоки, които можеха да предлагат по градовете на земляните и градовете на Съпротивата. Междувременно тайната машина на Алекс- "Crossfire- 1" отново нещо правеше из кораба. Ровеше из архивите, говореше със охраната и командваше някакви роботи. Сетне някъде изчезна, за да се появи отново цялата в бял прах. Какво беше правила и какъв беше този бял прах оставаше загадка…
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха в лабораторията над нов таен проект. Те бяха решили да помислят за аномалиите и критичните точки някак си предварително и в очакване на поредния челен сблъсък със вражески цивилизации. Новият таен проект щеше да бъде сложен и щеше да използва високите технологии на AFJ и Съпротивата, със доста извънземни технологии и методи. Целта беше да се избегне всякакво разпадане на Бъдещето. Подобен срив във времето можеше да предизвика такъв ефект- безкрайно черно и пусто, няма никой, няма нищо, никъде и никога… Проектът на ударните екипи около Алекс, беше кръстен "Nissan- 7016", та да се помни- кога и къде е създаден. Докато умуваха над фактите около тези две пагубни явления- критичните точки и аномалиите, екипите на Алекс проиграваха чрез компютрите, нови планове за справяне с тези проблеми. Други два екипа разследваха двете явления, за да търсят опит и поука, как да се спраявт за в бъдеще с тях. Беше пределно ясно- това бяха вражески разузнавателни станции- така наречените "аномалии" и "критични точки". Това нямаше нищо общо със летящите чинии на зелените човечета, най- добрите приятели на земляните.
Вечерта напредваше още повече, а навън трещяха гръмотевици, ама едни такива- по- големи и по- страшни, някак си - извънземни… Сипеше се проливен дъжд от небесата. Алекс запали цигара със чаша кафе без захар, замислен дълбоко по темата за аномалиите и критичните точки. Логиката по темата се оказваше елементарна- разузнавателните станции на вражеска извънземна цивилизация, така наречените "аномалии", разузнаваше, във резултат, от което се разпадаше Бъдещето на човешката цивилизация, произлязла от Земята… Някъде във средата оставаха някакви вражески действия, които оставаха неясни и не добре разследвани… Това беше добро обяснение на тези зловредни явления. Междувременно в небесата на Orixon 44, оставаха само патрулиращите "тежки" кораби, защото изтребителите и совалките бяха в риск от силни ветрове. За хеликоптери временно имаше забрана за полет. Алекс извади плоска бутилка джин- тоник и отпи юнашка глътка. Нещата по кораба и наоколо вървяха нормално. В базата одеве беше пристигнал и втория кораб- Ford. Помежду им беше разгънат тунел- топла връзка, а двата екипажа- общо 600 души, можеха да се движат и в двата кораба и да празнуват, но какъв беше този празник, никой не знаеше, а някои се смееха на въпроса…
2.
Късно вечерта на Nissan пристигна Neo Buun. Този човек беше от приятелска могъща цивилизация. Беше пристигнал със една от летящите чинии, а неговата совалка беше останала в орбита. Този човек беше стар приятел на Алекс и на земляните, след като те се ползваха от привилегиите на неговата могъща протекция. Командир Йон го посрещна в каютата за гости на кораба, но Neo Buun не беше тук за да пирува. Той се задоволи с една плоска бутилка 0.5 литра джин- тоник и двамата със командир Йон се заеха да говорят по горещи теми. Бяха извадили звездни и други карти на масата и дълго умуваха, докато две от младите мацки на кораба стенографираха разговорите, а други две се мотаеха наоколо, за да поддържат компютрите и да дават информация от тях. Пред входния портал дежуреха въоръжени до зъби войни от кораба, а два бодигарда на Neo Buun се оглеждаха наоколо и пийваха кафе.
*
Алекс не беше любопитен за разговорите между командир Йон и Neo Buun. Той предпочиташе да умува със екипа си и да проверява ситуацията. Времето навън се успокояваше, а Алекс реши да прегледа новините за земляните тук и навред по световете. Беше разгъната и най- мощната антена на кораба за позициониране на квантов лъч до Земята, което щеше да бъде възможно точно сега и във близкия около един час, когато можеше да се приеме информация и да се излъчат новини до Земята, но там обществения строй сега беше… Тотално Робство по Време на Новото Велико Преселение на Народите, 7016 година…
*
Към средата на следобеда на другия ден Nissan все още се намираше в същата база, една от четирите бази около град № 6. Алекс беше отчаян- от компютъра му поради външен вирус бяха загубени ценни за него снимки от миналото му и от другите места където бяха стъпвали до момента, откакто започна отново служба към AFJ, във този си пореден живот… Той беше съкрушен от загубата си, на ценни снимки и документи, заради зловредния вирус, появил се чрез радиовълни в компютъра му. Ядосан жестоко и полужив от внезапните усложнения, той запали цигара и се изправи на терасата на каютата. Беше загубил всякакво желание да се заеме със каквото и да е било, вместо да се ядосва. Той знаеше, че зловредния вирус е бил прихванат директно от ефира, кой знае кога и къде, но това не го радваше кой знае колко. Побеснял от гняв той се скара със програмистите на радио- програмата, допуснали тъпа грешка, та се е пръкнал чужд вирус от ефира. Загубата на информация беше голяма, не можеше да се възстанови, но пък ставаше дума за съвсем лични документи и снимки, ценни само като спомени във колекцията на Алекс, носещи му просто сантиментална и емоционална стойност…
Алекс въздъхна тежко и запали поредната си цигара със чаша кафе без захар от автомата. Белята беше необратима. Объркаваше се буквално всичко във службата на Алекс. Тези ценни снимки и документи успяваха да му върнат паметта, след поредната загуба на памет, каквото се случваше често из космоса и при чести телепортации… Това беше неговата тайна, прикривана от самото начало. Алекс се телепортираше често, но отново се завръщаше на Nissan… Никой не знаеше със сигурност, за какво става дума и каква беше цената- единственият човек на дистанция от близо три земни месеца, който знаеше пътя на системата Orixon и правилния път на земната цивилизация… Ако Алекс сгрешеше нещо или сгрешеше пътя, сетне нататък биваше абсолютна, жестока гибел на няколко цивилизации…


(край на откъс № 121, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 120. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 120. 2016.

1.
Вечерта напредваше, а Nissan плаваше бавно на 8 км. височина над градовете на земляните, тук на Orixon 44. Алекс се беше свързал по видео връзка със своите двадесет жени и децата си, които живееха заедно в общ дом, както беше тяхното желание. Правейки това Алекс беше изпълнявал заповед на Командването. Казваха, че било особено важно за бъдещето на цивилизацията. Добре, но така пък Алекс беше многоженец и баща на много деца… Разговорите продължиха повече от час. Алекс видя отново жените и децата си и им изпрати поздрави и подаръци по специален дрон. Той уговаряше да ги посети, вероятно в близките една- две седмици, а това не представляваше никакъв проблем. След разговорите по видеовръзката по семейна честота и семеен спътник, Алекс запали цигара, взе си от автомата чаша кафе без захар и се замисли. Палма и Ким не ревнуваха. Аш пък обичаше случайни връзки и рядко се застояваше със една постоянна жена. Той тъкмо се заиграваше със стажантка от градовете, която беше изпратена да помага в бордовата кухня, на готвачките. Алекс беше развълнуван. Неговите родови корени имаха нещо котешко у себе си. Подобно на гепард, той усещаше присъствието на децата си, на жените си. За това не беше нужна техника. Биовълните бяха по- бързи и от светлината, когато човек държеше нещо в сърцето си. За да не се сгромоляса от високото Алекс приземи чувствата си и се захвана да умува над други неща…
Късно вечерта дежурните забелязаха дрон със не големи размери, който наближаваше Nissan. Скоро стана ясно, че това са подаръци за Алекс от неговите хора. Алекс се развълнува, а скоро дронът беше приет във мрежата на кораба. Вътре имаше пакет- кашон, почти 50 килограма, със много подаръчета, включително- вкусни… Алекс се зарадва, а това беше специално от жените му и децата му. Може би беше парадокс, но за нещо случило се най- много преди месец по неговия часовник, децата му бяха вече тийнейджъри…
Наближаваше полунощ, а Алекс беше разгледал нещата от колета и прибрал за по- късно в шкафа си. Той искаше да поработи със компютрите си, може би до късна доба.
2.
Три денонощия по- късно, във вечерта Nissan патрулираше над градовете на земляните със включена система за дирижабъл. Алекс беше изморен в този тежък ден. Дълго беше умувал по въроса за психозата обхванала над 60% от заселниците- земляни на тази планета. По темата умуваха три екипа, откакто проблема беше забелязан. Всеки правеше свои сметки за бъдещето, но за беда- погрешни сметки. Откакто аномалиите бяха налице, онези пет звяра все още се разпитваха. Съдът на AFJ, в този ден пристъпи към екзекутирането на петте звяра, заради които беше се появила психозата. В очакване на разрешение от Командването на AFJ, за екзекутирането на петте звяра, адмирал Пайк остави петте звяра във изолаторите на кръстосвача. Тези пет звяра бяха задържани и разпитвани от дълго време, като виновници и осъдени за сериозни провинения. За да бъде реализирана тяхната екзекуция, освен разрешението на Командването се изчакваше и гласуването… Много от корабите и кръстосвачите бяха твърде надалеко, за да има връзка с тях.
*
Вечерта напредваше, а кораба Nissan плуваше сред облаците над заселения континент. Междувременно петте звяра бяха екзекутирани.
3.
Във следобеда на другия ден Nissan пристигна в една от базите, край град № 6. Тук щеше да вали силен дъжд. На борда на кораба будуваха 70 човека. Когато по- късно, в края на следобеда дъжда вече валеше, Алекс запали цигара със кафенце без захар и се изправи пред предния люк на каютата, за да се порадва на природата и на дъжда. На терасата бяха Ким и Аш, които бяха отворили малко прозорче, колкото за пресен въздух, чист и свеж. Алекс и Палма излязоха при тях, а се виждаше, че базата е добре замаскирана сред джунглата. Около четирите бази и града беше издигната висока стена от изключително корав материал, който трудно се забелязваше от високо, а от близко не се виждаше. В тези часове индикаторите посочваха аномални явления около базата, но до критична точка можеше и да не се стигне. Критична точка беше явлението, когато Бъдещето е пред разпадане. Във подобна критична точка се отстраняваха аномални явления и се бягаше от тях, или се прогонваха със стрелба. Алекс следеше внимателно картинките по трите си часовника и умуваше какво да се предприеме. В момента командир Йон спеше, а Алекс беше отговорен дежурен. От известния натрупан опит със аномалиите се знаеше, че те трябва да бъдат улавяни със мрежи и да се неутрализират със антиматерия. В този час над базата имаше три подобни аномалии, а по тях беше открита стрелба. Когато по- късно успяха да ги свалят на земята, по тях вече се стреляше и със антиматерия. Скоро бяха унищожени, поне за момента, а критичната точка се отдалечи надалеко из времето…

(край на откъс № 120, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 119. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 119. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan и Ford все още бяха изправени по площадките на една от базите, край град № 7. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата и нейните паркове, известно време преди залеза на слънцето. Тук се разхождаха и много хора от града. На няколко места имаше кафенета- скара- бира. Често се забелязваха автомати за цигари, кафе, питиета и закуски. Във голямото бързане, мнозина се задоволяваха със предложеното по тези автомати, въпреки, че имаше обществени кухни със столови. Алекс запали цигара, когато се спряха при един такъв автомат със навес и помещение- параклис със склад за стоката. Тук идваха специални роботи, които зареждаха и поддържаха спирката със автомата. От време на време тук минаваше и специалист, който дооправяше нещата, за да е всичко нормално. Докато пушеха по цигарка с чашка кафе, четиримата се радваха на хубавата вечер и гледаха покрай себе си. Толкова много хора, рядко пъти се случваше да могат да видят…
Вечерта напредваше, когато четиримата хапнаха печено месо със студена бира навън по изправените места на едно от ханчетата на базата, а сетне със леко замаяни глави се прибраха в Nissan. Бяха щастливи от добре прекарания си ден, а сетне трябваше да си подредят мислите, вещите и раниците, да почистят и подредят почивната си каюта, както и да сменят униформите със изпрани- чистички и изгладени. Това бяха намислили за вечерта си.
*
Във следобеда на другия ден Nissan патрулираше над населения континент. На борда на кораба будуваха 80 човека по това време. Корабът летеше със около 100 км./ ч. на 5 км. височина. Алекс в тези часове умуваше над някои проблеми, докато драскаше по лист хартия и следеше параметрите на полета. Според повечето хора от екипажа, би трябвало повече да изучават новата планета, вместо да патрулират. Инструкциите от командир Йон често се сменяха. Ту отиваха да изучават планетата, ту отиваха да патрулират.
Алекс застана пред предния люк, запали цигара и заби поглед в далечината. Този ден той беше съсипан от гриповата треска. Както се получаваше при това явление, мисълта му беше замъглена и знаеше, че си е загубил разсъдъка някъде. Това явление Алекс мразеше много повече, отколкото при обикновената омраза. Това- да не може да си събере мислите и да е безкрайно разсеян, той ненавиждаше. Докато пушеше цигара, той огледа дежурната каюта. Неговите колеги тук бяха сериозно заети със задачите си. По- напред, във пилотската кабина, двамата пилоти наблюдаваха сериозно пътя напред и показанията на приборите. Това бяха Джими и Джони, както обикновено.
2.
Във следобеда на другия ден корабът Nissan пристигна във едната от четирите бази край град № 8. Тук времето беше сложно- ту слънце ту- дъжд. Навън излязоха няколко екипа, имаше работа по корпуса на кораба, а трябваше и да се зареди кораба с провизии, гориво и вода. Въздух се черпеше директно от атмосферата. Единият от екипите имаше разговори с тукашни хора от базата и от града. Корабът Ford също беше в базата, долетял рано сутринта. На срещата имаше хора и от Ford.
Алекс, Палма, Ким и Аш пушеха по цигара с горещо кафе на терасата към каютата. Алекс в този ден беше в сравнително добро здраве. Докато се радваха на гледката от терасата, Алекс умуваше нещо и поглеждаше часовниците си. "Crossfire- 1", тайната машина на кораба, беше отлетяла до града, след като й беше разрешено. Корабът не биваше да тръгва нататък, без тайната машина да се е завърнала на борда. По - късно четиримата се прибраха в дежурната каюта. Имаха да решават проблеми и да следят как вървят нещата около екипите, излезли навън. Алекс извади от шкафа нов пакет със листи хартия и седна за да поработи над проблемите. Докато умуваше, той пишеше и рисуваше по листа пред себе си. Във дежурната каюта звучеше казваното по общата честота на екипажа на Nissan. Алекс се заслушваше на моменти и в тези разговори, за да разбере, как вървят нещата. На оперативния екран беше показана цялата сложна ситуация в тези часове- връзки на бази, градове, кораби, кръстосвачи, както и пресни новини. Тук всички бяха свикнали с тази картинка. Всеки се заемаше с това, което трябва той да поеме, като задача. Някои от задачите се възлагаха от командир Йон и от адмирал Пайк- от кръстосвача. Алекс и екипа му, като специален екип често имаха по- различни задачи, а освен това правеха нов проект във лабораторията.
*
Към средата на деня Алек и Палма излязоха на единия от входовете на кораба, за да се разходят из базата. Край правите места за скара- бира, малко по- нататък из базата забелязаха Ким и Аш. Събраха се и четиримата там, на по халба студена бира със мръвка, горещо печено месо. Тук ги имаше всякави, наблизо беше пристигнал кораб на Съпротивата, а те имаха всякакви видове и раси. От дежурните на базата беше пуснат древен хард рок концерт, който звучеше из базата. Докато се черпеха, четиримата оглеждаха извънземните, имаше доста хуманоиди. Имаше и хора от базата, корабите и града.
Във края на следобеда четиримата, леко пияни се завръщаха през парка към кораба. Алекс запали цигара и се позамисли, защо трудно пази равновесие. Ким и Палма се смееха, малко по- назад от мъжете, а Аш мислеше да стреля по някакви зверове, които дебнеха и тук, зад дебелите стени около базата и града. Наоколо се разхождаха всякакви ларви, а имаше и хора от Земята.
3.
Като се завърнаха в кораба Nissan, Алекс седна зад пулта си, за да прегледа новните от последните времена. Нещата вървяха нормално, а вечерта смятаха да излитат за патрулен полет. Алекс леко замаян проверяваше нещата из пулта, а в това време два екипа обмисляха плана на патрулирането, което щеше да започне след един- два часа. Междувременно всички екипи, които бяха излезли навън, вече се прибираха обратно в кораба.
Във началото на вечерта Nissan отлетя от базата на нощен патрулен полет. Алекс и Палма бяха по пултовете си, черпеха се с кафенца и цигарки, а зад тях Ким и Аш наблюдаваха как върви полета. Отново кораба пилотираха Джони и Джими. Из кораба скоро щяха да останат будни само 60 души. Алекс отново пишеше по белите листи пред себе си и нещо замисляше пак. Полетът вървеше нормално. След като набраха височина от 8 км. беше пусната системата дирижабъл. Със около 100 км./ч. продължаваха на една и съща височина. Дежурните проверяваха връзките с останалите бази, градове, кораби и кръстосвачи. На борда на кораба цареше спокойствие и тиха радост. Вероятно земляните отново бяха настигнати и тук, от добрите времена. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и замислен се изправи пред предния люк. В тези часове той отново си беше спомнил някои от своите предишни 600 животи. Жегна го и носталгията по родната планета- люлката на човешката цивилизация- Земята. Този път я беше напуснал на 30 годишна възраст лишавайки се от какво ли не, за да служи във AFJ отново, каквато клетва беше дал още преди това. Агенцията AFJ беше като магнит, Фар, ориентир, за много хора, които отново и отново го търсеха за да служат отново там, живот след живот, което им беше вече навик. Най- сигурния начин да оцеляваш винаги…

(край на откъс № 119, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 118. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 118. 2016.

1.
Същата вечер Алекс се чувстваше по- оптимистично настроен. Той общуваше със "Crossfire- 1" и разбираше отлично нейните думи, изрази и мъдрост. Беше парадокс, но за краткото си предишно изчезване, преди забраната, машината беше липсвала почти 90 земни години. Всичко останало оставаше загадка, а самата Машина искаше още нови ядрени батерии и известна почивка… Всичко, което беше направила за тези близо 90 земни години, оставаше мистерия. Просто беше охранявала определени хора, беше им давала кураж, съвети, информация, беше се грижила за тях, беше им давала надежда в трудни времена. Но това беше всичко, което една машина, смяташе, че е според нейните възможности… Алекс въздъхна тежко, позволи на машината да се самоизключи за отдих, а той се зае да проучи и провери вичките й действия през периода от близо 90 земни години, когато всъщност, нещо е правила, преди да се върне, и преди забраната… Междувременно Алекс смени ядрените батерии на машината със нови, провери й физическото състояние и със изненада отбеляза, че за тези 90 години, тя все още можеше да работи… Той поръча на екипа си ремонт на машината и нейните миниатюрни сервизни копия, които са я поддържали здрава и работеща нормално… Междувременно нещата бяха под контрол, а отмъкнатата одеве Машина на Времето от шайка престъпници, беше завърната обратно със специални професионални пилоти на подобна Машина на Времето. Алекс беше покъртен от случилото се със "Crossfire- 1".
2.
Следобеда на другия ден вървеше нормално. Корабът Nissan все още не беше пристигнал в следващата за посещение база на AFJ. Корабът патрулираше по система дирижабъл на ниска височина от 500 м. На борда будуваха 100 души. Времената бяха напрегнати, хората бяха изнервени и всеки правеше свои сметки, но неправилни. Това бяха новините от градовете на земляните тук на тази планета. Дежурните на кораба, както и допълнителните екипи разследваха психозата обхванала земляните на тази планета. Търсеше се причината за това явление, забелязвано и по- рано, но в съвсем ограничени мащаби. Мания за величие беше обхванала повечето земляни, а положението беше критично- нова война избухваше на някои планети из системата Orixon, но за късмет- там нямаше земляни, сигурно- нямаше и да ходят там земляните. Докато специалните екипи на Nissan разследваха явлението, Алекс подозираше, че причината се крие във облъчване на планетата от вражеска цивилизация, чрез някакви лъчи…
Алекс запали цигара. Имаше ранени и пострадали при скандал във един от градовете. От едната база на AFJ, бяха вдигнати по тревога няколко екипа, за да приберат ранените и да разследват какво се случва. По- късно се разбра, че са се появили измамници, които се обаждат по телефоните, а в град № 5 живееха вече 400,000 души. Друг измамник беше събирал пари, за да пусне във ефир своя телевизионна програма. Тя действително беше работила близо месец, а това беше ефекта от измамата- постоянно бяха мамили града и събирали огромни суми. В същото време тук все още нямаше телевизионен канал самото AFJ. Беше преценено, че това ще бъде излишно и опасно.
Само за два часа мрежата на измамниците- заговорници беше разбита във град № 5. Просто от земята бяха пристигнали затворници, след като вече нямало кой да ги пази и храни, а добри хора отключили затворите, за да не изгният тези хора вътре, като запечатани… Проблемът беше сериозен. До момента тук не беше имало отрицателни явления със земляни. Адмирал Пайк дълго се кара по телефона със Земята. Оттам пък робовладелците заявяваха, че са прогонили затворниците, защото са опасни за самите тях…
Новите проблеми на земляните, скоро станаха горещата тема за размисъл във AFJ. Междувременно Nissan си плаваше като дирижабъл над облаците, по време на залеза на слънцето. Алекс, Палма, Ким и Аш се бяха събрали в лабораторията на по чаша джин и цигарки. Полетът вървеше нормално, а из кораба нямаше кой знае какви проблеми. Междувременно "Crossfire 1" се разхождаше из кораба, командваше сервизните роботи и любезно разговаряше със момчетата от вътрешната охрана. Роботите правеха вътрешни ремонти из кораба и подсилваха корпуса със допълнителен изолационен пласт от супер- издръжлива материя, добита от извънземна руда.
3.
Във края на следобеда на следващия ден корабът Nissan, както и корабът Ford се намираха в една от базите край град № 7. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излезли пред кораба, на единия вход, пушеха цигари и се черпеха с джин, докато разглеждаха гледката към града във низината. Наблизо имаше скара- бира кафене със места и навън. Тук имаше хора от двата кораба, от базата и от града. Докато пушеха цигарките, Алекс погледна часовника си, за да провери как вървят нещата, по проблемите на кораба, екипажа, а също на тази база и този град. Това се разбираше много бързо от тези часовници. Нещата бяха нормални до известна степен. Хората правеха това, което можеха и беше по техните възможности.
(край на откъс № 118, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 117. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 117. 2016.

1.
Във следобеда на другия ден кораба Nissan приближаваше населения континент. По някое време включиха системата дирижабъл, намалиха скоростта и смениха посоката си към близка база, а до там оставаше около четири часа полет. На борда на кораба будуваха 100 души. Новите екипи включени в смяната се занимаваха със горещи теми от последните дни. А Алекс и Палма бяха заети със работа пред пултовете си. Той запали цигара, докато наблюдаваше новини от последните няколко дни.
Във началото на вечерта Nissan пристигна в базата на AFJ, една от четирите охраняващи град № 7. Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата, за да пушат цигарки с кафенца и да се порадват на гледката. Базата беше тиха, а новините от град № 7 бяха добри. Алекс беше замислен отново. На моменти му се губеше разсъдъка, заради гриповата треска. Докато се опитваше да си върне разсъдъка обратно, навън излязоха четири екипа от кораба, за да заредят от тук гориво, вода, провизии и там каквото беше необходимо. Тук екипите на Nissan предадоха в базата кашони със 500 броя комплекти радиотелефони за жителите на града. Тези комплекти правеха възможни комуникациите вътре в града, между хората и връзката им със четирите бази и там с когото беше нужно да имат радиовръзки. Тези радиотелефони бяха уникално средство за комуникациите на жителите земляни от града. Идеята на Алекс и неговия екип, както и на командир Йон беше- да снабдят всички земляни с подобни радиотелефони. Това беше изключително важно за бъдещето на земляните. Радиотелефоните работеха и със ток от мрежата и със собствени батерии.
По- късно във вечерта екипите приключиха със доставката на всичко необходимо за кораба и всички се прибраха в кораба. Входовете бяха повдигнати на 15 метра височина, бяха пуснати маскировките на кораба, отбранителните и алармените системи, както и енергийния щит. В същото време бяха отворени видеоканали за връзката с базите и града, за да си поговорят дежурните и командир Йон със тях. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха във лабораторията и работеха по направата на Машината. В същото време на оперативния екран можеха да видят всичко, каквото можеше да е важно за тях, докато работят. Навън се мръкваше, а скоро щеше да изгрее и зелената луна на планетата. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и продължи да пише по листите от хартия. По машината оставаше още съвсем малко работа. Десетте умалени копия на машината, които щяха да се грижат пък за нейната поддръжка, вече бяха готови. Оттук нататък Тайната машина на Алекс започваше своя самостоятелен живот. Тя щеше да изчезва, пак да се появява. Щеше да работи с много информация и да носи новини от тук- от там. Всичко, което Алекс и неговия екип бяха планирали за машината, трябваше да бъде изпитано на практика. Сетне и се порадваха още малко и я пуснаха из кораба. Обратната връзка от машината беше по техните часовници и оперативните екрани. Чудеса не се очакваха от машината. Тя тепърва щеше да се учи и да захитрява, за да се грижи за кораба и екипажа му…
2.
Към края на следобеда на другия ден Nissan отлетя от поредната база на AFJ. Тайната машина, която кръстиха "Crossfire 1" беше заминала нанякъде, нещо да прави. Алекс се притесняваше, защото кораба заминаваше към друга база и друг град, а Машината трябваше да успява да стигне до кораба отново и отново. Междувременно пристигна и тайнствено съобщение от Машината. Тя съобщаваше, че вече се е завърнала и скрила добре. Алекс въздъхна изморен и замислен. До момента Машината работеше успешно, а изпитанията продължаваха за нея, докато не свикне да бъде мъдра и да успява да се грижи за кораба и неговия екипаж. Докато Машината се обучаваше и работеше с огромни количества информация и готови програми от архивите на AFJ, Алекс и неговия екип обмисляха създаването на втора подобна машина, която пък да се грижи за планетата и нейните жители- земляни. При първата Машина беше предвиден и контрол над нея, ако излезе от равновесие. Алекс и много други знаеха, какво означава- "машина извън контрол". Докато умуваха по проекта и прототипа на втората тайна машина, която щеше да се грижи за земляните на тази планета и за самата планета, те решиха да възложат на втората машина и изучаването на планетата. Тази втора тайна машина щеше да бъде по- голяма и по- сложна. Измисляха и сложна система за контрол над все още не създадената машина. При първата тайна машина, бяха въвели правила и закони за конторл и самоконтрол. Излязла от контрол машина, това щеше да бъде изключително опасно нещо за човешката цивилизация. Също така друго много опасно нещо биваше- зациклянето на машина или програма. Това можеше някъде да заклещи земляни, та дори особено важни за живота въобще, особено отговорни хора. На първо време първата машина можеше да напуска кораба, само след разрешение. Освен това, тя трябваше да получава и одобрения за взетите от нея решения на задачи. Алекс не успяваше да измисли правилна стратегия за първата машина. Временно тя имаше постоянно наблюдение и контрол, без да напуска кораба, просто за обработване и анализ на информация и даване на решение на задачи. За момента тайната машина "Crossfire 1" представляваше просто свръхразум- изкуствен интелект, а всичко около това се държеше под контрол и наблюдение. Историята помнеше излезли от контрол машини, програми и ситуации…
3.
Вечерта беше започнала, а Алекс се отчайваше. Създаването на свръхразум- искуствен интелект си оставаше опасна задача. "Crossfire- 1" даваше собственото си мнение и резултати от анализи и обработване на информация. Колкото до тези функции всичко беше нормално. Решаването пък на сложни и важни задачи, даваше ту неприемливи, но вярни отговори, ту- невъзможни за реализиране решения и изводи. Отчаяни бяха и хората от екипа на Алекс… Беше забранено нататък всякаква автоматика, да остава без човешки контрол и наблюдение. Забраняваше се автоматика да взима отговорни и важни решения без разрешение, а ставаше още по- сложно…
По- късно Алекс закъса. Това не беше обаче гриповата треска. Трябваше да откаже проекта за "Crossfire- 1", а от Машината да отнеме възможностите й за движение. По принцип единствения прототип на тази тайна Машина, даваше просто собствено мнение, решения на задачи и резултати от анализи на текстове, говор и друга информация. А Алекс закъсваше още повече. Той страдаше, че се беше провалил с тази своя идея и проект. Друго, което Машината умееше да върши беше изпитването на компютърни програми, извън техния контрол, за да ги тества. Умееше и да се обучава и самообучава.
Алекс беше плакал. Той беше имал впредвид майчинска грижа за екипажа, но машина не можеше да бъде като майката. А майката на Алекс, която се грижеше тук на кораба със отглеждането на билки и чайове, заедно със шамана Джи, беше започнала да остарява. След като баща му беше починал от болест, Алекс ценеше високо собствената си майка, но тя вече просто старееше… Алекс имаше и голяма дъщеря за която трепереше от притеснения, как живее самата тя, какви трудности изпитва тя след като се намираше винаги някъде из кораба, или кръстосвача, или кораба Ford. Алекс трепереше и за редица поколения след него, след като вече той имаше над 600 предишни свои животи…
Вечерта напредваше, а Алекс още по- притеснен, разбираше колко е отговорно да се правят машини. Ако една машина станеше от изключителна важност и значение с висок приоритет, то нейното излизане от работа, или авария, повреда, можеше да е опасно за земляните… А междувременно проектът се наблюдаваше също от командир Йон, адмирал Пайк и други от Командването на AFJ…

(край на откъс № 117, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 116. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 116. 2016.

1.
Във следобеда на другия ден Nissan отлетя от едната база на AFJ, където прекараха времето от вечерта до сега. Навън времето беше облачно, очакваше се буря. Докато кораба, като дирижабъл набираше височина дежурните проверяваха чрез сателита над континента, каква точно буря се очаква. Алекс и екипа му се занимаваха с новата тайна Машина, която Алекс проектираше с тяхната помощ, а прототипа вече имаше редица функции, които се очакваше да са действащи, когато бъдат изпитанията на Машината. Алекс имаше много идеи за следващите функции на Машината, а това описваше на листи хартия, които сетне снимаше и добавяше към архива. Проектирането на Машината, както и реалната й направа се случваха едновременно. Това беше тайна Машина, която щеше да служи вярно на кораба и екипажа в срок от 100 години напред, ремонтирайки сама себе си и прекъсване на повредени участъци от нея. Беше тайна- как именно тази Машина щеше да служи на кораба и екипажа и как щеше да бъде изправна цели 100 години. Именно това беше най- важното, което Алекс и екипа му изчисляваха и създаваха.
*
Във средата на следобеда Алекс се запозна със хода на полета и състоянието на кораба в момента. Всичко беше нормално, дежурните и пилотите нямаха сериозни проблеми, а идващата буря нямаше да бъде със голяма сила. Алекс запали цигара и се загледа в гледката през люка. Намираха се сред облаците, а някои от тях бяха по- тъмни и по- черни от останалите. Докато умуваше, гледайки през люка, Алекс си взе чаша кафе без захар и в един кратък, като сън момент от десетина минути, се почувства отново щастлив… Когато мига отмина, Алекс се изправи пред оперативния екран и поиска връзка със двайсетте си жени и общите деца в техния общ дом…
*
Във началото на вечерта Nissan пътуваше назад към обитаемия континент. Адмирал Пайк искаше този кораб да патрулира там, за известно време. Разбира се и втория кораб щеше винаги да бъде наблизо, както беше според стратегията за оцеляване. Когато един от двата кораба сгрешеше нещо, то другия трябваше да се намеси и да помогне.
Алекс запали нова цигара от нова кутия, взе си чаша кафе без захар и докато пушеше, той преподреждаше живота си, спомените си, службата си, преосмисляше нещата, сякаш излязъл от един етап от живота и влязъл в друг етап. Когато по- късно Алекс подреди и багажа си в общата каюта на четиримата, подреди раниците си и всички джаджи из тях, той разбра нещо- беше се променил и навлизаше в нов етап от живота си…
По- късно вечерта Nissan беше развил близо 100 км/ч. за да избегне страничния вятър. Летеше на височина 14 км. На борда будуваха 80 души. Два от екипите работеха по размяната на информация, новини и разговори с другите бази, градове, кораби и кръстосвачи. Това беше ново изискване на командир Йон, който се чувстваше в идеална форма, напоследък.
2.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба, да се разходят и да огледат съоръжението. Движение по коридори и асансьори не се забелязваше, освен момчетата от охраната на кораба и роботите, които прибираха урожая за деня от оранжерията, рибарника и малкото стопанство за птици и прасенца. По малката поточна линия се произвеждаха радиотелефони за земляните от тази планета и колониите на земляните по населени вече, чужди планети. Алекс и Палма посетиха шамана Джи, за да си набавят нови количества лекове и билки за болежките си, както и за медицински преглед- общо състояние. Всичко мина нормално, а сетне си побъбриха със шамана Джи, като той им даде ценни съвети за режима на работа, почивка и сън, даде им лекове и билки и като си поговориха добре, Алекс и Палма си тръгнаха обратно към каютите си.
*
По- късно във вечерта Алекс и Палма отново погледаха как върви полета, сетне извикаха Ким и Аш и минаха в лабораторията, за да поработят по Машината. Тя вече можеше много неща, а едно от тях беше да мисли самостоятелно, да взима решения и да служи, да се грижи, да помага и т.н. на кораба и неговия екипаж. Използвайки програми и архиви тя можеше да дава решения на сложни задачи, можеше да се свързва по радиото и чрез насочени ултравиолетови, инфрачервени и други видове лъчи, със далечни бази и кораби. Това бяха само част от уменията на Машината, която правеха екипа на Алекс по негова идея. Машината си оставаше тайна. Тя можеше да лети като дрон и въздушен балон, да се мести във Времето и да се телепортира. Машината имаше из себе си миниатюрни свои копия, които я ремонтираха при необходимост, имаше и малък ядрен генератор на енергия със срок на годност 100 години, без нужда от ново гориво.
Алекс и неговия екип започваха една приятна и творческа вечер, а можеше и да останат будни, неограничено време в нощта, толкова колкото е необходимо…
(край на откъс № 116, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 115. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 115. 2016.

1.
Във края на следобеда от кораба Nissan забелязаха сигнал за помощ в ефира. При проследяването на сигнала, ставаше ясно, че той е преминал през един от сателитите на AFJ. Алекс се беше замислил дълбоко по темата. Той и неговия екип се заеха да преслушват трудно- разбираемия, тих говор и със много смущения. Някаква автоматика в самия сателит, беше прихванала сигнала и лошото послание след това. За да можеше да се помогне на тези- вероятно бедстващи хора, то трябваше да им се разберат координатите и от какво са заплашени…
*
Вечерта напредваше. Алекс запали цигара, взе си кафе без захар от автомата и седна за да поразсъждава, поне докато му беше възможно това. Безспорно беше, че на бедстващите трябваше да се помогне, така или иначе и то- навреме. От трудно четливия говор в сигнала, почти нищо неможеше да се разбере. Докато пробваше изчистваща- сигнала програма да оправи записа, Алекс се изправи пред външния люк и погледна напред. Намираха се над един от "празните" континенти. Долу на по- ниска височина бяха пуснати дронове, които да покажат картина и звук. Използваха режим дирижабъл за Nissan в тези часове.
*
Късно вечерта над планетата беше тъмно, но вече изгряваше една от луните- синята луна. Алекс и екипа му смятаха да закъсняват със почивката си, докато не се разбере- къде се намират бедстващите от прихванатия сигнал и къде те се намират във Времето, също така. Тъкмо когато Алекс запали цигара, нещо прищрака в телепортационната кабина. Нещо или някой беше пристигнало току- що. Ръчният му часовник потвърди това и дори пусна една от алармите си- "Внимание- посещение в телепорта!". Алекс си доизпуши цигарата и пусна по часовника си картина и звук от телепорта. Изненадата беше голяма, какво имаше там току- що дошло…
*
Дежурните обеззаразиха телепортационната кабина със специалната технология за целта, а по- късно зеленото човече от миналото на Алекс беше прието. Алекс го посрещна и размениха по няколко изречения мисловно. То идваше за добро, точно както беше пояснило явлението, самото То. Алекс го изпрати до каютата за "специални гости на кораба", размениха още няколко мисли, а сетне То пожела да му се набави някаква лека вечеря и да го оставят насаме. Както тук го наричаха То отпрати и Алекс. Щеше да поработи нещо тази нощ, носеше си и малка раница с багаж…
2.
Във следобеда на другия ден Nissan продължаваше да патрулира над планетата, като дирижабъл. Алекс се одремваше, след като беше буден от доста време и му се спеше, а лепкавата дрямка затваряше очите му. Той се наплиска със вода на чешмата, пи няколко кафета без захар и малко по малко се ободряваше от лепкавата дремка. Докато Палма проверяваше комуникациите със други станции на AFJ¸ Алекс запали цигара и застана пред предния люк, а навън бучеше буря със гръмотевици и дъжд. Корабът се носеше от вятъра над планетата с малък собствен ход. На борда будуваха 50 души в тези часове. Долу се простираше един от ненаселените континенти, който екипажа започваше да изучава. Алекс, малко ободрен седна обратно зад пулта си, където наблюдаваше и пишеше по листи хартия, сетне ги снимаше за архива в компютрите на кораба. В тези часове той беше зает със съвсем друго- със своя екип правеха тайна Машина, като я проектираха в движение. Прототипът на Машината беше голям метър на метър, поне до този момент. Създаваха Машината във съседната каюта, където се намираше лабораторията на кораба. Алекс имаше много идеи за функциите на Машината, а я държеше в тайна, по известни, никому неизвестни причини.
*
Вечерта напредваше, когато небето около кораба започваше да се избистря. Долу нямаше никакви градове, а само десетина бази на AFJ със стотици военни, които също изучаваха континента и особеностите на климата на тази планета. Предстоеше на Nissan да се приземи в една от тези бази. Докато се спускаха плавно над джунглата и ливадите, където пасяха дивите животни, Алекс запали цигара, взе си кафе без захар от автомата и се замисли отново. От външните микрофони на кораба се чуваха звуците и шума на природата долу. Това бяха изключителни звуци, но странно познати за Алекс. Той беше убеден, че не ги чува сега за пръв път.
*
Късно вечерта пристигнаха в базата, замаскирана сред общата картинка на местността. Тук, както се бяха уговорили предварително, вече беше кораба Ford. В базата имаше 500 военнослужещи, които поддържаха радиостанция и държаха кораб в готовност за полет. Това беше само за начало на тази по- нова база. Тук предстоеше да започнат и нови строежи. Навън от двата кораба на кръстосвача New York тази вечер и през нощта навън нямаше да излиза никой от екипажа. Със базата беше отворена видеовръзка за комуникации. Там си говореха предимно командирите и дежурните. А Алекс и Палма отново продължаваха да се занимават със новата Машина на Алекс, която беше тайна. Със тях работеха по темата също Ким и Аш, както Шао, Джейн, Шон и Никита. В този състав екипа смяташе да остане буден и във идващата тукашна нощ, толкова, колкото е необходимо. Корабите щяха да нощуват тук в тази база. Под тях се намираха подземните укрития на базата, където продължаваше да се дълбае от строителни роботи, за разширяването на базата и добавянето на нови и нови придобивки. В реката край базата имаше установка за спускане на подводница. Тя беше съвсем новичка и не бяха се обучили да я използват. Подводница на непозната планета можеше да бъде доста рисковано мероприятие. Агенция AFJ правеше всичко възможно съвсем навреме да има и машините си и добре обучени агенти, които да действат със тях. Основното занимание на военните от тази база беше да изучават континента и да следят за евентуални нарушители от космоса, които биха пожелали нещо да правят на тази планета, а освен това те поддържаха радиостанция със връзки със сателитите, другите бази и корабите на AFJ. Отделно тук се разширяваше базата и се чакаха инструктори за обучение за работа със новата подводница. Тук нищо не беше довършено напълно. Тези които преминеха успешно обученията щяха да бъдат учители и инструктори за следващите попълнения на базата. Изучаваше се района за строеж на нов град- първия град на този континент.
*
Наближаваше полунощ, а навън вече беше тъмно. Тук денонощието представляваше съвсем друго.


(край на откъс № 115, може да следва и продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 114. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 114. 2016.

1.
Към средата на следобеда на другия ден издирването на неизвестния летящ обект продължаваше. Този обект временно се знаеше като Обект Х1. Той беше успял някъде да се скрие и маскира, а все още AFJ, нямаше информация- какъв е точно той. Планетата Orixon 44 беше във сложна система със още няколко планети, луни и метероитни полета, обгърнати в газови облаци. Това беше сложно и тайнствено място. Именно така преди AFJ, никоя друга цивилизация не беше открила планетата. Но сега беше друго- за новата планета на земната, човешка цивилизация вече знаеха и по други планети.
Корабът Nissan се намираше на около 50 км. височина и обикаляше планетата в търсене на Обект Х1. Алекс и неговия екип се занимаваха със комуникациите на AFJ в зоната около планетата. Тук имаше и кораби на Съпротивата, както и неин град. Докато не се намереше Обект Х1, издирването му нямаше да бъде прекратено. Към космоса продължаваха да бъдат насочени противометеоритните ракети от тайните станции на AFJ.
Алекс запали цигара, изправен пред предния люк и се загледа надолу към планетата, обгърната от облаци. Времето не беше добро, а на места имаше силни бури. Вторият кораб от кръстосвача обикаляше първата от луните на Orixon 44. Четири-местни изтребители сновяха наоколо, готови за стрелба. Информация все още нямаше достатъчно, а материала със заснетия филм при забелязването на Обект Х1, се разглеждаше под лупа. Безспорно този обект беше материален и се намираше все още някъде наблизо…
По- късно адмирал Пайк пусна от кръстосвача десет от летящите чинии. Според Командването- Обект Х1 трябваше да бъде намерен на всяка цена.
*
Във вечерта на следващия ден , търсенето на Обект Х1 продължаваше. Корабът Nissan в тези часове обикаляше около планетата, на височина от 2 км.
Междувременно от Съпротивата предадоха кодовете си и обясниха, че Обект Х1 не е техен и също проверяват за какво става дума.
По- късно вечерта Nissan се спускаше към една от базите, за да прибере няколко души, които бяха във неизправна чиния, успяла да се приземи, но вече неможеше да излита. Спускането беше направено перфектно от височината 2 км към базата. Междувременно Алекс се намираше самия той във тежка грипова треска. Той зъзнеше след като се беше първо изпотил обилно. Когато се изправи пред предните люкове на кораба, Алекс запали цигара, замислен. Хората скоро бяха спасени от повредената чиния, а самата машина трябваше скоро да бъде ремонтирана или запечатана за експлоатация.
Когато Nissan отлетя отново на патрулиране, чинията вече беше прибрана и се проверяваше от специален екип. Това не беше Обект Х1, а просто една от чиниите тук на планетата.
Това беше една странна вечер на борда на кораба Nissan. Алекс седеше зад пулта си и пушеше цигара. Силната треска и главоболието не бяха отминали. Колкото до Обект Х1, скоро се разбра, че е чужд, малък кораб, приземил се някак си в джунглата.
2.
Във началото на вечерта на другия ден Nissan патрулираше над джунглата. Обект Х1, все още не беше намерен. Алекс отново береше душа заради гриповата треска, в много лошо здравословно състояние. След няколкото кошмарни часове, когато не можеше да мисли, заради болките си, той стисна зъби и се изправи до люка, запали цигара и запази хладнокръвие. Отново беше започнал лечението си със билките и лековете на шамана Джи, който го беше посетил по- рано в деня. Алекс беше отчаян, най- вече заради затрудненото си мислене в тези часове. Службата му на космическия кораб не предвиждаше затруднено мислене или напускане… Той въздъхна в очакване да може отново да си върне разсъдака, а това все още не му се случваше…
Вечерта напредваше, а на кораба Nissan все още нямаше резултат от издирването на Обект Х1. Претърсването продължаваше със изпратени доста хеликоптери, изтребители и кораби. Знаеше се със сигурност, че Обект Х1 е в зона със диаметър 5,000 км. За съжаление тук самата джунгла не беше изучена доникъде. Алекс бавно си възвръщаше силите и разсъдъка.
*
По- късно във вечерта дроновете намериха къде е Обект Х1. Мястото беше обградено от всички страни. От него бяха изкарани навън странни същества, които опитваха нещо да разкажат, но не беше разбираемо. Обектът Х1 беше кацнал без да катастрофира. Съществата бяха пет броя и вдъхваха доверие. Техният малък кораб нефигурираше в архивите на AFJ. Те бяха в добро състояние, но нямаха гориво за отлитане. Изясни се, че идваха от далеко и търсеха гориво, а имаха и нещо да разказват на земляните, сигурно- нещо важно…
*
По- късно малкият кораб и петте същества бяха изолирани и специална програма търсеше ключ към техния език, за да се разбере- какво имат да казват и разказват. Земляните опитваха да им прочетат мислите, но- без успех. Това бяха биологични същества, хуманоидни, но нямаше информация за подобна раса във архивите на AFJ, нито във архивите на корабите. Загадката беше сериозна, около петте същества, а специални екипи от AFJ, умуваха- как да разрешат новия проблем…
3.
Във ранния следобед на другия ден Nissan плуваше сред облаците в патрулен полет. На борда на кораба будуваха в тези часове 50 души. Сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс запали една цигара, взе си студена бутилка пепси и се изправи пред предния люк. Въпроса около петимата същества и техния малък кораб беше прехвърлен на наземните бази. Корабът Nissan продължаваше да патрулира. Алекс все още мислеше донякъде замъглено, както биваше напоследък, като ефект от грипната треска. Той се бореше със това явление, но нямаше кой знае какъв ефект.
Към средата на следобеда Nissan се спускаше към една от базите. Алекс и Палма дежуреха зад пултовете, като наблюдаваха какво се случва с кораба, по всякакъв начин. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и се замисли. В тези часове той отново можеше да мисли, но не беше убеден за колко време ще бъде така. Проблемите със гриповата стреска и лековете за нея, го лишаваха напоследък от възможността да има чисти, ясни, свежи и бистри мисли. Това никак не му се харесваше, а болестта беше нелечима, според по- добрите медици на кораба.
Вечерта напредваше, когато Nissan пристигна в една от базите, около град № 4. Никой от екипажа нямаше да излиза навън, преди да се съмне. Алекс и Палма си позволиха да излязат на терасата, където пийнаха джин- тоник и пушиха цигарки. Времето беше леко хладно, но се очакваше дъжд със гръмотевици. Алекс беше във странно настроение, докато разглеждаше с бинокъла си местността около кораба. Всичко беше добре замаскирано, както и жилищата на града. Около него се издигаше двадесет метрова стена, която имаше изходи и входове на няколко места. Когато по- късно двамата се прибраха в каютата си, от екипажа на кораба будуваха 50 души.
4.
Към средата на другия ден, Nissan отлетя от базата, където беше пренощувал, започна да набира височина във патрулен полет около планетата. На борда будуваха 50 души по това време. Алекс и Палма обмисляха по- нататък тайната Машина на Алекс във лабораторията. Алекс запали цигара, току- що измислил една съществена бръмка във тази Машина, която от известно време неможеше да доизбистри от първоначалната си идея. Загледан към оперативния екран, той не забравяше да поглежда и към белите листи хартия, по които пишеше и драскаше разни неща по идеята си. Той смяташе тази Машина да бъде значително по- малка, когато след направата на прототипа, той трябваше да бъде миниатюризиран. Но за прототипа ставаха и неща от принтера и разни части и материали от складовете на кораба.
(край на откъс № 114, може да следва и продължение.2016.)