ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №24, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №24, Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер на кораба “Crossfire”. Алекс и Ким се разхождаха из коридорите и асансьорите на кораба. Това беше съчетано с проверки на корабните възли и машини. Един оглед на нещата из кораба никога не беше излишен. По това време в кораба всичко беше нормално, дежуреха на мостика Браун и Джейн. Извънземният- Йон както винаги се намираше предимно на мостика, като командир на кораба. Той дремваше за час- два и отново биваше на линия, навик, който му беше помагал при извънредно сложни ситуации из космоса. Йон беше на възраст над 600 земни години с огромен опит по кораби и далечни планети, взимал участие в много космически битки. Той беше от расата на “зелените човечета“, широко разпространена раса из Млечния път.
Алекс запали цигара и се изправи до един страничен люк за да погледа навън. Двамата с Ким се намираха в един от коридорите на десетото ниво на кораба, близо до наблюдателната кула, където обикновено имаше специален робот- наблюдател. Кулата не беше голяма, но се издигаше на 20 м. над кораба със специален механизъм. Кулата се прибираше обикновено, преди спускане в атмосферата на някоя планета.
-Искаш ли да се качим горе, на наблюдателната кула?- попита Ким.
-Не. – каза Алекс- Изморих се и предлагам да се прибираме в каютата!
-Както кажеш.- кимна Ким.
В един от коридорите двамата срещнаха Аш и Палма, които бяха ходили да проверяват работата на роботите в оранжерията, както и да проверяват запасите от храна на борда на кораба.
-Как си момче?- попита Аш и потупа Алекс по рамото, а Ким и Палма се заговориха нещо, леко настрани от двамата мъже.
-Всичко е нормално!- каза Алекс- А ти, как си човече?
-Готвим се за мисията.- поясни Аш.- Стягаме машините, правим специални траектории за приближаване до Orixon 73. Търсим наши наблизо. Изобщо натоварени сме!
-Давай да идем четиримата в нашата каюта!- каза Алекс.
-Може да дойдем, но по- късно.- каза Аш- Йон ни вика при него сега. Та значи, след това.
-Така да бъде тогава.- кимна Алекс и повлече Ким след себе си, а момичетата още си бърбореха нещо тяхно.
*
Следващия ден Алекс не беше във форма. Извънземния грипен вирус, който го мъчеше понякога, се беше активизирал през този ден отново. В същото време кораба преминаваше през зона със силни електромагнитни аномалии, което допълнително влошаваше състоянието му. Той се беше усамотил в едно помещение за медицинска помощ, където компютрите се опитваха да му изнамерят някакъв лек, а също така подробно анализираха състоянието му. Той запали една цигара, загледан в една точка, някъде по стената. Процеса скоро щеше да приключи, а за лековете щеше да чака няколко часа, за да бъдат синтезирани от машинката за лекарства. Йон временно го беше освободил от всякакви задължения, но Алекс веднага щом се върна в каютата отвори компютрите си и се залови за работа, каквато и да е тя, но да не бездейства, защото това влошаваше положението му. Ким беше загрижена за всичко това, но Алекс я успокояваше, че положението му не е чак толкова зле, а всъщност стискаше зъби и вземаше кафе след кафе, за да му бъде по- добре от кофеина.
През следобедните часове корабът “Crossfire” напредваше през зона на електромагнитни и други аномалии. Най- близкия обект наоколо беше група от няколко астероида, обгърнати в газови облаци. Йон смяташе да се използват за спирка и да се огледат. Докато кораба се отклоняваше от основната си траектория на мостика дежурни бяха Браун и Джейн. Нещата вървяха нормално, а по това време бяха будни само шест души. Алекс и Ким бяха в каютата си, той се занимаваше да експериментира нови програми на компютрите си, а тя подреждаше каютата и почистваше. Беше едно странно време, когато човек не знаеше със сигурност дали не сънува, или всичко си е съвсем реално. Това се получаваше от аномалиите наоколо. В очакване аномалиите да утихнат и шестимата бяха с повишено внимание, имаше възможност да се допускат грешки.
*
Това бяха десетина астероида, обгърнати от газови облаци, като из тях можеше да се каже, че има атмосфера, макар и негодна за земляните. Като стъпиха на един от астероидите, видяха, че има флора и фауна, макар и доста по- странна от нормалното. Тук бяха Йон, Браун и Хенсън, със шлемовете си на главите и с повишено внимание. Корабът се намираше на едно по- широко място, наблизо. Бяха забили куките в земята, защото слабата гравитация не можеше да го задържи. Докато тримата оглеждаха мястото, останалите земляни от кораба ги гледаха на екраните си.
Алекс си зареди термоса с кафе и запали цигара, този ден в значително по- добра форма. Той се занимаваше да оглежда пространството наоколо, за други летящи обекти, които подлежаха на проверка, веднага щом биваха забелязани. Най- близките такива се намираха на 4 часа от тук, но не се приближаваха. Алекс опитваше радио- контакт с тях, за момента без успех. С Ким бяха двамата в каютата си, а тя тъкмо приготвяше вкусна закуска за двамата. Алекс беше радостен, че днес е добре със здравето и формата си, макар и временно, според описанието на неговия извънземен грипен вирус. Междувременно компютъра не беше намерил все още добро лекарство за този грип, но пък той беше активен само понякога и това беше добре дошло за Алекс.
-Имаме ли дежурство днес, Алекс?- попита Ким.
-Да, имаме. От полунощ, цели три часа са наши на мостика!- каза той.
-Имаме известно време все още.- каза тя.
-Да, имаме.- каза той- Ще хапнем, ще се подготвим и отиваме там.
-Йон и другите двама колко време ще се мотаят навън?- попита тя.
-Нямаме бърза работа.- каза Алекс- Ще огледат наоколо, ще вземат проби от тук- от там и ще се приберат на кораба.
-На този астероид ли ще нощуваме?- попита тя.
-Да, вероятно, ако не измислят нещо друго.- каза той.
*
Бордовата вечер беше настъпила отдавна, когато Алекс и Ким се появиха на мостика, за да бъдат на разположение още преди дежурството си в полунощ. Тук сега бяха Манхатън и Йоанна. Йон, Браун и Хенсън тъкмо се прибираха обратно на борда, носейки проби от тукашната флора, фауна, от почвата и въздуха. Инструкторът Флу се занимаваше и с малката лаборатория на кораба. Той щеше да изследва пробите, още преди да се отпътува от тук. Целта беше, ако има нещо полезно на този астероид, то то да се използва. В трюмовете на кораба имаше доста свободно място, за всякакви материали от чужди планети, луни и астероиди, които можеха да бъдат полезни за нещо.
Алекс и Ким заеха местата си зад пултовете и се заловиха за работа, а то имаше какво да се прави. Трябваше да се изчисляват траекториите, по които щеше да продължи кораба напред, трябваше да се контролира цялото пространство около кораба, а също трябваше да се изучават архивите, като огромен опит за справяне с неблагоприятни обстоятелства из космоса, по време на мисия и по фронтовете. Алекс запали цигара, извади си термоса с кафе и се приготви за работа, та чак до три часа сутринта. Скоро тук щеше да дойде и Аш, който даваше дежурства обикновено с тях двамата. По някое време се появи Йон, който си беше починал известно време. Извънземният командир на кораба “Crossfire” рядко се спираше. Той постоянно с нещо се занимаваше, а напоследък отделяше време и на игуанката Бронк, която вече беше на борда на кораба. Те се познаваха отдавна и имаха доста специални отношения по между си, почти като семейни.
Наближаваше полунощ, а в кораба по това време бяха будни всичките 19 души. Браун, Джейн и Никита бяха в рибарника, за да приберат новата популация бързо- растяща риба и да я складират в хладилните камери. Помагаха им и роботи, но това беше специфична работа и не можеше да мине без човешко участие. На борда също се отглеждаха зайци и пилета, за разнообразяване на менюто на екипажа. Генетично моделирани за бърз растеж те се нуждаеха предимно от храна и вода, естествено отопление и светлинен режим.
В следващите няколко дена екипажът на кораба щеше да провери какво има и из останалите астероиди от групата, преди да отлетят напред по плана на мисията. От интерес за екипажа беше всичко, което можеше да бъде полезно за нещо на борда, или представлява някаква ценност. Определено тази група астероиди нямаха собственик. (следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №23, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №23, Valeri Kolev.
Бордовата вечер започваше, когато Алекс и Ким излязоха от басейна, където си бяха поплували до насита. Навлякоха униформите си набързо и отидоха в оранжерията, която беше наблизо, където седнаха на една пейка и запалиха по цигара, а Алекс извади термуса с кафе и напълни две чаши.
-Добре се освежих!- каза той, леко усмихнат.
-На басейна винаги е приятно!- каза Ким.
-В полунощ започваме дежурство!- каза Алекс.
-Нормално.- каза Ким.- А само двамата ли?
-Не. С нас ще бъде и Аш.- каза Алекс.
Бяха се загледали към дърветата наоколо. Те бяха бързо- растящи и се използваха за добив на дървен материал, а също и хартия. Други дървета пък даваха бързо- растящи плодове. Из цялата оранжерия на кораба всичко биваше бързо- растящо, дори и пилетата, зайците и рибите в близкия рибарник. Това гарантираше минимума, необходим за оцеляване при непредвидени обстоятелства, примерно- повреда в основните двигатели, когато нямаше да е възможно зареждане на кораба с провизии и вода.
Докато се прибираха към каютата си, двамата срещнаха Йон, който правеше проверки на различните възли и системи на кораба, както всяка вечер.
-Как сте, деца?- попита той.
-Справяме се!- каза Ким.
-Ще се видим на дежурството ви от полунощ!- каза Йон.
-Да, да! Там ще се видим!- каза Ким, а Йон отмина нататък из кораба.
Вече в каютата им, Алекс си взе душ, спретна си изпраната униформа и стегна всичко по нея. В оставащите часове до полунощ, той пийваше кафе с цигарка и преглеждаше новините от света, които Йон беше прихванал както обикновено правеше с големия ретранслатор на кораба, на всеки 3- 4 дни. Ким приготвяше закуска, преди дежурството, щеше да бъде нещо вкусно, според нея.
*
Алекс и Ким отидоха на мостика по- рано от полунощ, когато им започваше дежурството. Тук дежурни бяха сега Браун и Джейн. Корабът летеше нататък към междинната станция Orixon 202, където щяха да приберат Флу, Бронк и Шон, които сигурно скоро щяха да пристигнат там със свой джет. Около кораба в тези часове имаше 17 по- близки обекти, които бяха под наблюдение. Някои от тях щяха да отминат по пътя си в близките 2- 3 часа, но пък наближаваха други. Дежурните се стараеха да проверят всичко наоколо, заради безопасността на кораба и екипажа. Както обикновено пилотираха два бойни робота, но те се командваха лесно с глас и приемаха инструкции и заповеди по всяко време.
-Как върви, Браун?- попита Алекс.
-Трасето до междинната станция е по- натоварено отколкото обикновено.- каза Браун.- Вземаме мерки за безопасност.
-А колко време има до междинната станция?- попита Ким.
-Утре сутрин, или в следобеда ще сме там.- каза Браун.
Полунощ наближаваше. Алекс и Ким вече бяха навлезли в работата, готови да поемат поста и дежурството. Скоро се появи и Аш. Той поздрави от вратата и се прозина шумно.
*
От няколко часа корабът се беше скачил към междинната станция Orixon 202. Флу, Бронк и Шон можеше вече да са пристигнали, но по техния канал нямаше сигнал. Алекс пушеше цигара пред един люк на каютата си и размишляваше на дълго и на широко за космическите пътешествия и предстоящите мисии на този кораб. Ким подреждаше каютата, ентусиазирана и заредена с енергия, както винаги. Както се занимаваха из каютата си, неусетно настъпи бордовата вечер. По това време на борда пристигнаха Флу, Бронк и Шон, със своя джет, който оставиха в хамбара за джетове на кораба. Те бяха изморени от дългия път и се оттеглиха по каютите си, веднага след посрещането им. На борда беше тихо и спокойно. Охранителните роботи крачеха насам- натам из коридорите, а навън нямаше никой от екипажа на този кораб. Сега, когато ставаха вече 19 души, дежурствата ставаха по- леки и за всички имаше по- дълги почивки. По някое време Алекс излезе из кораба на разходка. В един от коридорите се засече с Йон, който проверяваше отново всички системи и възли на кораба.
-Как си, момче?- попита Йон и го погледна.
-Усвоихме доста неща от архивите на кораба двамата с Ким.- каза Алекс.- Вече сме готови за мисии.
-Рано или късно ще има мисии, момче!- каза Йон.- Добре е, че бързо свикнахте с делата тук и вече сте в релсите. А постепенно броя ни ще нараства, може да се появят и съвсем нови членове на екипажа. Ще решаваме тези въпроси в движение.
Алекс отмина нататък към оранжерията, където роботите събираха новата реколта плодове, зеленчуци и други дарове на бързо-растящата природа тук. Тази вечер той не беше в добро настроение. Беше му домъчняло за Земята, за другия техен живот, който бяха имали там, преди отпътуването. Той седна на една пейка в оранжерията и запали цигара. В личен план нямаше проблеми, а в служебен план щеше да става все по- сериозно. Това беше просто носталгия по Земята, усилвана от солидната дистанция до там, която вече имаха с този кораб. Той знаеше, че това е момент на слабост и ще му трябва време за да се пребори с нея. Погледът му се спря на един от люковете тук и той се изправи пред него и се загледа навън. Все още се намираха на междинна станция Orixon 202. На съседния док току- що се беше скачил туристически кораб и около него сновяха извънземни, които напираха да влязат в корпуса на станцията, жадни за приключения, за нови места, които да видят, както също и силно прегладнели по време на полета. Алекс се загледа нататък из междинната станция, сякаш търсеше нещо конкретно. Тук живееха около 2,000 души, а в момента външните хора бяха близо 10,000.
*
На другия ден корабът “Crossfire” пътуваше нататък из звездната система Orixon. Беше дошло време за мисия, след като на борда имаше вече 19 души екипаж. Първата мисия след паузата в действията на този кораб се състоеше в надникване около планетата Orixon 73. Това беше планета, за която малко се знаеше в Агенцията AFJ. От Командването искаха повече информация за планетата, както и запознаване с местните раси и видове там. Предполагаше се, че планетата е населена.
На мостика дежуреха в тези часове Манхатън и Йоанна. Пилотираха кораба, както обикновено два бойни робота. Алекс беше станал скоро от сън и се разсънваше с кафе и цигара. Неговата Ким още спеше в койката си. Той си взе по някое време ободряващ душ, стегна нова униформа по себе си и провери всички джаджи по нея, а те биваха около 50 различни компонента, изключително важни за един командос. После той подреди отново нещата из раницата си, а това бяха предимно вещи с универсално предназначение, необходими при оцеляване на чужда планета или при разрушен кораб. Беше забранено напускането на кораба без раницата, оръжията и шлема с кислородните бутилки.
Бяха изминали два часа, в които Алекс послуша музика и прегледа данните за планетата Orixon 73, макар и те да бяха съвсем оскъдни. Скоро стана от сън и Ким. Тя се помота из банята и съвсем скоро беше бодра и свежа както винаги. Докато стягаше чиста униформа тя погледна към Алекс и каза:
-Не си ме събудил, доста съм поспала! Какво ново из кораба?
-Нищо определено, отиваме на първата мисия- планетата Orixon 73.- каза той.
-А кога имаме дежурство?- попита тя.
-От полунощ, три часа.- каза Алекс.- С нас ще бъде и Палма.
-Имаме много време до полунощ.- каза Ким.- Ще ида да поплувам!
-Върви, аз няма да дойда.- каза Алекс.
Останал сам в каютата, Алекс се включи към мостика, чрез своите компютри и се зае да проверява пространството около кораба, в помощ на дежурните. Безопасността на кораба и екипажа по време на мисия, а и изобщо, беше с почти най- висок приоритет и всеки се занимаваше с това, дори през почивката си, ако имаше свободно време. Около кораба имаше към 30 обекта по това време, някои от които приближаваха, макар и не по курс право срещу кораба. Тези занимания на Алекс погълнаха времето му в следващите няколко часа. През това време не беше забелязана някаква опасност за кораба. С някои от обектите наоколо беше осъществен контакт по радиото. За командосите от “Crossfire“ беше важна всякаква информация, както за различните раси и видове из Галактиката, така и за околните планети, луни, звезди, метеоритни полета и пояси, въобще всичко, за което можеше да се получи някаква информация. (следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №22, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №22, Valeri Kolev.
Няколко дена по- късно корабът “Crossfire” летеше нататък, към звездата Orixon 4. В същата посока бяха открити четирима души от стария екипаж на кораба, които се намираха на една и съща планета- Orixon 34. Докато кораба напредваше в посоката, екипажът беше в добра форма, а хората се радваха, че са се появили още четирима души от своите, които скоро щяха да се присъединят към екипажа.
Алекс и Ким станаха от сън почти по едно и също време. Докато се разсънваха Алекс погледна часовника си, имаше статус “зелена светлина“, т.е. на борда нямаше сериозни проблеми. Картината от външните камери на кораба показваха звездното небе и звездите в далечината. Най- близката от тях беше Orixon 4, край която се намираше целта на полета- планетата Orixon 34. Ким се появи от банята по хавлия, вече свежа и бодра, а Алекс запали цигара, докато го мъчеше тежкото събуждане, както винаги. По някое време той беше вече на крака и се зае да си оправя нещата, докато слушаше разговорите по общия радиоканал. Наблизо около кораба не се очакваше да има никакви обекти. Най- близката спирка беше междинна станция на около 4- 5 часа дистанция напред.
Корабът наближаваше междинната станция, която беше напред по курса му. Очакваше се до полунощ да бъдат вече там. През това време на мостика бяха дежурните Хенсън и Йоанна, а също в тяхна помощ- Алекс и Ким. Йон както винаги дремваше по един час и отново беше на линия. Този негов навик изненадваше земляните, те никога не знаеха дали той спи или е буден, а вероятността да го срещнат на мостика винаги беше висока. Алекс си зареди термуса с кафе и запали цигара, докато търсеше опасности около кораба. На проверка подлежаха над 60 обекта, в близост до междинната станция. Тази проверка ставаше чрез подслушване на разговорите в ефира и сканиране на обектите, а от архива на кораба лесно се виждаше към каква раса принадлежи дадения обект и дали това е опасност за земляните. Това бяха стандартни мерки за безопасност на кораба и неговия екипаж. Йон в същото време продължаваше да издирва останалите членове на стария екипаж на същия кораб.
Междинната станция беше голяма и добре стопанисвана, както повечето такива обекти из Галактиката. Земялните скачиха кораба към указания им док, a Йон заедно с Браун и Джейн излязоха да огледат какво има из станцията. С тях имаше и два робота, за охрана и за да носят ако има някакви покупки на връщане. Алекс се беше изправил до люка и наблюдаваше навън, станцията и звездното небе. Той беше в странно настроение, замислен дълбоко над проблемите на експедицията и предстоящите мисии. Ким разнасяше насам- натам закуски за екипажа, този път вкусни пици, които се наложиха напоследък в менюто. Хенсън, който оглавяваше екипажа в тези часове също беше замислен, а Йоанна до него се занимаваше с изчисленията на следващите траектории за добирането до планетата Orixon 34, от където щяха да приберат на борда още четирима души. След похапването на вкусните пици, командосите от кораба се заеха да стягат кораба и машините из него, както винаги, когато имаше време за това. За момента всички бяха на крака на борда, но още в полунощ на мостика щяха да останат само дежурните, този път те щяха да бъдат трима- Алекс, Ким и Аш.
Йон, Браун и Джейн се забавиха близо два часа навън из станцията. Тук имаше всякакви извънземни видове, някои от тях все още непознати за земляните. Тримата направиха обиколка насам- натам, преди да се приберат на кораба. Тук корабът щеше да пренощува, а в близките часове Йон щеше да използва голям транслатор на станцията, за да търси още хора от екипажа. Търсенето набираше скорост. Чрез приятели и познати по други планети, Йон набираше информация за останалите членове на екипажа, които все още не бяха открити.
До началото на дежурството на Алекс, Ким и Аш оставаше към един час, когато Алекс си взе душ, постегна униформата си и прегледа нещата по нея, а това бяха всякакви джаджи, които имаха най- различно предназначение и бяха на строго определено място, за да послужат при нужда.
*
На другия ден бойният, космически кораб “Crossfire” наближаваше планетата Orixon 34. От там земляните трябваше да приберат на борда четирима души от стария екипаж- Пиркс, Нортън, Соня и Роксана. Все още нямаше радиовръзка с тях и не се знаеше дали ще чакат в орбита или долу на планетата, но Йон и дежурните опитваха да се свържат с тях.
Алекс беше имал сравнително добър ден. Двамата с Ким бяха в каютата си, занимаваха се с компютрите си и в симулатора, който беше наблизо. В него можеше да се обучават да пилотират най- различни машини, да учат бойни изкуства, както и да водят виртуални битки при ефекти, доближаващи се максимално до истинските, при война. По някое време Алекс си зареди термуса с кафе и запали цигара, готов за безсънна нощ, беше проспал почти целия ден, а също и Ким. Заради събрани доста допълнителни часове, им отпуснаха едно свободно денонощие, но всъщност екипажа набираше успешно хората си и скоро дежурствата щяха да стават все по- лесни и с повече почивки.
По- късно земляните с кораба си бяха вече в орбитата на планетата, но все още нямаше радио връзка с четиримата нови от планетата. По това време Йон спеше, а дежурни на мостика бяха Аш и Палма. Алекс и Ким също бяха на мостика. Той стоеше изправен пред стенния екран и разглеждаше картината от планетата долу, под кораба. Ким участваше в опитите да се свържат с четиримата от планетата, които доста хора от екипажа познаваха добре.
Четиримата земляни от планетата пристигнаха със своя джет в следобеда. Джетът беше приет в хангара за джетове и совалки на кораба “Crossfire”, а Пиркс, Нортън, Соня и Роксана скоро се появиха на мостика, където Йон и дежурните ги очакваха.
-Добре дошли отново на борда!- каза Йон.- Можете да се настанявате по каютите, а след два часа ще се съберем всички, за съвещание!
Четиримата кимнаха, ръкуваха се с Аш и Палма, а също и с Йон, преди да се оттеглят за настаняване по каютите си. Корабът скоро потегли нататък по плана, към междинна станция Orixon 202, където щяха да бъдат още трима от стария екипаж, в следващите дни. Това бяха Флу, Бронк и Шон.
*
Алекс стана от сън, наплиска се с вода на чешмата и докато се разсънваше погледна къде е кораба. Ким още спеше. Алекс бавно се разсънваше с кафе и цигара, загледан в оперативния екран на стената, от където можеше да се види и провери всякаква информация за кораба и екипажа. Той забеляза, че на борда са дошли още четирима от стария екипаж. Поради особеностите в неговия случай, след прераждане, той нямаше кой знае какви спомени за тези хора, макар че в предишния си живот беше служил заедно с тях. Когато по- късно Алекс погледна часовника си, там имаше съобщение за предстоящо съвещание в скоро време. Трябваше да събуди Ким и той я събуди.
Съвещанието не беше нищо особено. Йон възложи задачи на всекиго от екипажа, както за този ден, така и за в бъдещите дни. Смените също бяха определени за десет дни напред. Йон изслуша мненията на хората си и сетне пожела успех на всички в бъдещите мисии на кораба, които скоро щяха да започват. На борда вече имаше 16 души и редица неща ставаха много по- лесни, заради това. Последва почерпка, за новодошлите четирима души, която продължи около час.
*
Към края на бордовия следобед Алекс пушеше цигара, изправен пред екрана на стената, където беше пуснал картина от пътя пред кораба. Той беше замислен дълбоко. Макар и само с 16 души, екипажът скоро започваше сериозни мисии. Йон почти всеки ден се свързваше със земните кораби и вземаше новини. От тези новини, екипажа имаше право да избира мисиите си, за всичко, което би могло да се промени, след намесата на този кораб и екипажа му. Ким по това време се занимаваше в симулатора, където прекарваше все повече време, за усъвършенстване и добри умения. С идването на вечертта, екипажът щеше да избира първата си мисия след паузата на полетите на този кораб. Мнозина се вълнуваха от бъдещето си, но някои запазиха спокойствие и непукизъм. С тези мисии така се свикваше, че без тях човек просто нямаше какво да прави времето си. Пленени от нов ентусиазъм хората от кораба “Crossfire“, очакваха последните новини от фронтовете, по които воюваха земляни.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №21, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №21, Valeri Kolev.
Станцията на зелените човечета беше разположена на голям астероид със собствена атмосфера и прилична флора и фауна, изкуствено създадена тук от извънземните. Тя беше изследователска станция, но разполагаше с малък боен флот и добра отбранителна система. Тук Йон срещна своите, макар и да нямаше познати хора сред тях. Той се запозна с повечето извънземни от станцията и се отдаде на дълги разговори с тях и избистряне на политиката в галактиката. В това време земляните от кораба “Crossfire” разгледаха станцията, поговориха с дежурните тук и накрая се прибраха в кораба, а топлата връзка- тунел към станцията оставаше отворена, за да може да се ходи насам- натам, а Йон смяташе да покаже кораба на своите земляци от станцията.
Алекс и Ким в тези часове се бяха прибрали в каютата си. Дежурните на мостика Хенсън и Палма, бяха оставили на входа на кораба десет робота охрана, но по принцип от тук не минаваше никой, нито в едната, нито в другата посока. Алекс си зареди термуса с прясно кафе, запали цигара и се залепи за компютрите си, където разглеждаше станцията, чрез външните камери на кораба, и камерите от двата робота, изпратени да обикалят навън, предимно заради картината, която подаваха. Ким по това време спретваше нещо вкусно за среднощна закуска за двамата, а по принцип на борда на кораба никой не спеше в тези часове. Ентусиазъм беше заразил всички тук. Както се разбра, Йон искаше поне няколко дена да останат край станцията на неговите земляци от расата “зелени човечета“, но можеше да мине и повече време. На мостика се бяха събрали почти целия екипаж и се радваха на добро настроение. Алекс и Ким не отидоха при тях. Те смятаха да почиват още близо час, преди нощното си дежурство.
Нощното дежурство на Алекс и Ким започна в полунощ, бордово време. Йон щеше да се появи по- късно по някое време, на мостика, но засега те бяха сами тук с двата робота- пилоти, които също помагаха в дежурството им, този път с предимно охранителни и отбранителни задачи. Бяха се заели със смяна от шест часа, една от най- тежките възможни смени, но пък се бяха наспали и похапнали добре, а освен това кораба не беше в полет, а приземен на голям астероид до станция на извънземните. Алекс запали още една цигара и се изправи пред големия екран на мостика. Това беше командния екран на мостика и от него можеше да се види всичко, както и да се командва целия екипаж по микрофоните. Това, че екипажа беше все още малък и непълен не беше кой знае какъв проблем- кораба имаше висока степен на автоматика, а и достатъчно роботи, които можеха много неща, по принцип.
По някое време на мостика се появи Палма. Тя беше разрошена и странна, отвори си бутилка студено пепси и каза:
-Как върви дежурството, деца?
-Скучаем си тук двамата…- каза Ким.- Защо не почиваш?
-Спах много напоследък.- каза Палма.- Ще постоя малко при вас. Има ли нещо за свършване?
-Почти нищо!- каза Ким.- Сядай тук да си бъбрим!
-Идвам!- каза Палма и седна на свободното кресло пред пулта, като намигна на Алекс закачливо.
На другия ден земляните продължаваха да са на астероида, край извънземната станция. Алекс и Ким бяха поспали малко след нощната смяна и се разсънваха с кафе и цигара в каютата си. Йон отново беше отишъл при земляците си в станцията. На борда на кораба беше тихо и спокойно, някои от хората спяха, а други просто почиваха, докато Браун и Никита бяха поели дежурството. Макар и да беше бордови следобед, то тук беше всъщност мрак, както винаги на този астероид- среднощен мрак. Алекс си отвори бутилка студено пепси и се зае с компютрите си, докато наблюдаваше гледката от външните камери на кораба и камерите от двата робота, които още се разхождаха навън, за да дават картина от астероида. Това беше всъщност една миниатюрна планета, със изкуствено създадена атмосфера, флора и фауна. Учените и военните живеещи тук имаха на разположение собствени оранжерии, рибарници и животински ферми, предимно от които се прехранваха. Разбира се веднъж в месеца идваше товарен кораб от тяхната планета и им носеше провизии, поща, а и докарваше по някой нов човек. Тук се провеждаха научно- изследователски експерименти, а също се работеше и по военни проекти, като се разработваха нови видове оръжия. Разбира се, това призна Йон на екипажа си, под секрет.
По някое време Алекс и Ким излязоха навън на разходка. Бяха със шлемовете си, но ги бяха отворили, защото въздуха тук беше добър. Алекс дори си запали цигара. Макар и астероид, с ограничени размери, тук все пак беше огромно пространство със собствена флора и фауна, създадена по изкуствен начин от извънземните. Тук можеше да се види дори поточе с чиста вода, както и огромни полета, покрити с гори. Двамата продължиха край поточето, на около половин километър от кораба. Звуците, които се чуваха тук бяха някак си загадъчни и тайнствени. Заслушани в духа на астероида, двамата не усетиха, как минаха два- три часа, преди да се върнат обратно на кораба. До входа на кораба бяха спрели двама извънземни от станцията. Бяха поканени от Йон, но самия той се бавеше някъде из кораба. Други петима преминаваха през топлата връзка, между станцията и кораба. Днес явно беше ден за гости…
Расата на “зелените човечета“, беше приятелска за земляните и то от хилядолетия, преди официалната “първа среща“. Те помагаха на земляните навсякъде из Галактиката и по принцип бяха разбрани и разумни хора. Йон развеждаше из кораба десетина от земляците си. По това време земляните бяха на мостика и се черпеха с безалкохолни. То по принцип- приятелска цивилизация, но все пак, това беше боен кораб и то на Агенцията AFJ, а това изискваше повишено внимание при появата на гости на борда. Разбира се, Йон знаеше какво прави, пък и беше командир на този кораб.
Алекс и Ким се прибраха в каютата си по някое време. В полунощ започваха отново нощно дежурство, този път само четири часа. В оставащото до тогава време, Алекс пушеше цигара с кафе и разглеждаше архивите на кораба, а също и на самата Агенция, в която служеха. Това представляваше особено обемиста информация, трупана от стотици години, съществуване на тази Агенция- AFJ, която беше обвита в мистерия, тайнственост и загадъчност. Ким се къпа, спретва си униформата и си подрежда нещата, преди дежурството, а по някое време сложи слушалките и си пусна музика. Из кораба беше тихо и спокойно. Йон и неговите извънземни събратя не стояха много в кораба. По някое време те отново заминаха към станцията, където да си побъбрят за нещата из Галактиката и родните си планети.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №20, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №20, Valeri Kolev.
Планетата Orixon 41 беше симпатично местенце за живеене, разположена между две сини звезди. Когато земляните се приземиха край градчето на Манхатън, тук беше преди мръкване, онова странно време, когато ти се иска да е сутрин и да започваш деня от начало. До градчето имаше към двадесет километра. В очакване на Манхатън, единадесетте командоси от кораба “Crossfire”, се занимаваха да постегнат кораба и неговите машини, преди да отлетят нататък, според плана на Йон. Алекс пушеше лула на терасата, наблюдавайки хоризонта, където едната синя звезда беше към залеза си. Тук всичко беше в странни цветове, сякаш в някаква огромна дискотека, осветена в дразнещи тонове от светлинните ефекти. Ким беше до него в тези часове и отпиваше пепси от еднолитрова бутилка. Двамата бяха щастливи до известна степен, но не в купонджийско настроение, предвид сериозността на обстоятелствата, преди новите мисии на кораба, да започнат.
Манхатън пристигна по тъмно със десетместен джет, където беше натоварил багажа си, всичко ценно за него в живота му до днес. Верен на кораба “Crossfire” и стария му екипаж, Манхатън нямаше дори сериозна приятелка, която да вземе със себе си на борда на кораба. Колегите му го посрещнаха със скара- бира, а с него тук вече имаше дванадесет души екипаж. Той беше пилотирал редовна линия между два града на дистанция от 5,000 км., през цялото време на паузата на дейност на кораба “Crossfire”.
Празнуването на идването на Манхатън на кораба продължи няколко часа. Самият той беше поизморен от пътуванията си и поиска да се оттегли в каютата си, за да прибере багажа си и да си почине. На мостика останаха само Браун, Джейн и както винаги Йон. Извънземният спеше от време на време по един час и почти винаги шаваше из мостика. Такъв дневен режим не беше по силите на земляните. Мнозина от тях получаваха поне шест часа сън в денонощието, а някои повече или по- малко. Алекс беше в тяхната каюта, а докато Ким спеше, той си подреждаше мислите и нещата си в раницата, където винаги трябваше да има всичко от дълъг списък от задължителни вещи, за оцеляване в открит космос или на чужда планета, ако не дай Боже, се случеше. Освен тези неща, шлема и оръжията, той имаше и още една раница със ценни свои неща, спомени и прочие. Така бяха почти всички от този кораб. По някое време Алекс запали цигара и се загледа в картинката от външните камери на кораба. Намираха се в симпатична местност, осветена сега в тъмно синьо. Звуците и шумовете от външните микрофони бяха изключителни, а той ги слушаше вече от часове. Още един чужд свят говореше за себе си, за своята природа и цивилизация, със тези звуци. Извън кораба в тези часове нямаше нито един от екипажа. Не се планираше излизане, преди утрото, което тук щеше да настъпи по обедно, бордово време. Впрочем до тогава, корабът щеше да е вече излетял нататък по плана на Йон, за събиране на стария екипаж, а и някои нови хора. Алекс въздъхна тежко и стана, за да се поразходи из кораба.
*
Два дена по- късно корабът “Crossfire” продължаваше полета си нататък в посока към звездата Orixon 3. Алекс тъкмо пушеше цигара, загледан в екрана, където имаше картина от външните камери на кораба. В тези часове Йон опитваше да се свърже с още няколко души от стария екипаж на кораба, които се намираха по разни планети наоколо. Ким спеше сладко в койката си и Алекс реши да не я буди. Той включи компютрите си в каютата и седна да поработи, след няколко часовото си мързелуване. По общия радиоканал на екипажа се чуваха гласовете на колегите му от мостика- Йон, Аш и Палма, както и Сюзън и Хенсън от техните каюти. Останалите спяха сега. Алекс не се намесваше в разговорите. Беше се замислил над своите неща, както и за бъдещите мисии на кораба и екипажа. Това бяха едни такива часове, когато времето сякаш беше спряло. Това не пречеше на Алекс, който харесваше да се занимава с компютрите си, особено ако трябва да свърши някаква работа за кораба. В момента той дебнеше за близки опасности около кораба, като разполагаше със всички налични средства за целта. Най- близките обекти наоколо бяха на три часа от тук и се отдалечаваха. В същото време Алекс също търсеше други членове на стария екипаж, чрез радиото и компютърните мрежи, където имаше такива, разбира се. До момента не беше попаднал на никого, но не се отказваше лесно, а продължаваше да търси. По- късно Ким стана от сън. Тя се запъти към банята, а щом се върна оттам по хавлия, беше разсънена, свежа и бодра.
-Какво ново, Алекс?- попита тя.
-Все още нямаме нищо ново.- каза той.
-Бързо си се наспал.- каза тя. – Аз те чувах от време на време, ама още ми се спеше и не ставах.
-Имаме дежурство след пет часа.- каза той.
-Не е проблем.- каза тя.
Двамата останаха в каютата си. Ким подреждаше своите неща, както и цялата каюта и се грижеше за чистотата, а Алекс запали още една цигара и си сипа прясно кафе. Това беше един обикновен ден, както много такива напоследък. Замислен дълбоко над разни неща, той си пусна музика, но продължаваше търсенето на останалите колеги от стария екипаж. Ако някой се беше сетил да поддържа връзка с тях и да знае по всяко време, къде са те, сега щеше да е по- лесно повторното събиране на екипажа. Освен работата за кораба, Алекс имаше и свои задачи. Беше се заловил да изучава архива на кораба и по- точно това, как са били изпълнени предишни мисии на кораба, така, че да бъдат успешни. Корабът имаше богат архив, а изучаването му, като учебник, беше занимателно и интересно занимание. Ето това беше новото хоби на Алекс, освен тренировките в симулатора, където можеше да опитва пилотиране на най- различни машини, както и бойни умения. Ким пък беше отделила кътче в каютата, където отглеждаше свои цветя и се грижеше за тях. Каютата беше станала по- уютна с цветята, а Ким сияеше от здраве и добро настроение.
По някое време при Алекс и Ким дойде Аш. Някога, много отдавна, те бяха били стари приятели. Сега това го нямаше, но приятелството се възраждаше с нова сила.
-Как сте, хора!- каза Аш още щом му отвориха вратата.- Идвам да ви видя и да си побъбрим!
-Много сме си добре, даже!- усмихна се Ким.- Да ти извадя ли нещо за пиене?
-Ще пия едно пепси, студено ако може!- каза Аш и седна край тях.
Тримата се умълчаха заслушани в музиката, а времето сякаш беше спряло. Корабът продължаваше напред по плана на Йон, а скоро щеше да доближи малко астероидно поле, където се предполагаше, че може да има някаква станция или рудник. Смятаха да се отбият там и да разгледат. Докато се приближаваха към астероидното поле, Йон събуди целия сегашен екипаж за проверка и инструктаж. Вече бяха дванадесет души и постепенно заприличваха на един нормално голям екипаж. Старият екипаж беше достигал до 40- 50 души в най- добрите си времена, а Йон помнеше добре това.
По- късно намериха сред астероидното поле наистина малка изследователска станция. Тя беше на зелените човечета и се състоеше от сто души и добра материална база. Тази вечер екипажът на кораба “Crossfire” щеше да гостува на зелените човечета от станцията. Тъй като Йон беше от същата раса, тази неочаквана среща беше от голямо значение за него, а земляните свободно преминаваха от кораба в станцията през тунел- топла връзка и разглеждаха нещата тук. Йон искаше да погостуват на неговите земляци няколко дена.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №19, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №19, Valeri Kolev.
Алекс беше подремнал няколко часа. Той се събуди и стана от койката, наплиска се с вода на чешмата и постегна униформата по себе си. На часовника му светеше зелена светлина, т.е. на борда всичко течеше нормално. Корабът наближаваше планетата Orixon 57. В тези часове дежуреха на мостика Хенсън и Палма. Алекс си сипа кафе, запали цигара и погледна къде е Ким, а тя в момента спеше. Докато се ориентираше по време на обичайното си тежко събуждане, кораба започна да се спуска надолу, към планетата. Това спускане щеше да продължи близо 40 минути. Обикновено толкова траеше едно нормално спускане, към средно- голяма планета.
На височина от 12 км., корабът премина в хоризонтален полет. До града на Йоанна имаше към два часа полет. Дежурните вече имаха радиовръзка с нея и разговаряха в същото време. Йоанна беше готова за тръгване със “Crossfire”, приключила всичките си дела на тази планета. Целия й багаж беше събран в малък джет, с който тя щеше да се присъедини към екипажа на кораба. Занимавала се с бизнес през паузата от пет години, тя беше натрупала добра финансова сметка. На борда на кораба тя идеше с кредитната си карта, с която можеше да тегли от парите си на голям брой планети, а също и не голяма сума в брой. Беше доволна от петте години, прекарани на Orixon 57 и се радваше, че кораба започва отново мисии, след петгодишната пауза, за модернизиране и ремонт.
”Crossfire” кацна меко, край къщата на Йоанна. Тя вече беше готова със джета си и се сбогуваше със свои приятели, на които вече беше продала къщата и магазина си, на първия етаж. Докато качваше джета си в трюма на кораба всички бяха развълнувани от срещата с нея. Йоанна беше властна жена и в редица неприятни ситуации нейната воля се беше оказвала от изключително значение за успеха на поредната мисия на кораба. Всъщност нямаше да се тръгва веднага. Йон имаше да върши работа и на тази планета. Със своята тайнственост и потайност, Йон често изненадваше колегите си от кораба. А Йоанна беше посрещната на борда на кораба с малък празник, по случай идването й отново в екипажа. Със студена бира и месо на скара, екипажа празнуваше, поредния човек придошъл на борда. Йоанна се настани в самостоятелна каюта, където нахвърля багажа си и се върна в кухнята, за да се порадва на колегите си тук. Алекс пушеше цигара на терасата на мостика, заедно с Ким и Палма. Времето беше слънчево и прохладно, а въздуха чист и свеж. Градът, в който беше живяла Йоанна, се намираше в живописна местност, а тя радваше погледа на земляните от кораба “Crossfire”. Все още никой не знаеше, колко време ще прекарат на това място. Йон беше отлетял с малък джет и два робота, по своите задачи, без да каже, кога ще се прибере обратно на кораба. Скара- бира купонът развесели целия екипаж на кораба. Не запази трезвеност дори Алекс, но все пак без да забравя мерките за безопасност. Седнал в удобното кресло той дебнеше около кораба за опасности и вражески обекти и лица. За целта използваше радара, скенера, телескопите на кораба, както и външните камери. Подслушваше се и радиоефира, от където се научаваха много неща, за близките обекти.
Алекс беше поспал няколко часа. Той стана от койката и си наплиска лицето с вода на чешмата. Докато пушеше цигара с кафе, той погледна какво става из кораба, а то нищо особено не ставаше. Ким шеташе из каютата, а в кухненския блок се спретваше нещо вкусно за вечерята им. Докато се бореше с болезненото си събуждане, Алекс погледна картина от външните камери на кораба. Гледката беше свежа и неописуема. В ляво от кораба започваше джунгла, а в далечината се виждаха планински върхове, обгърнати от мъгла. Звуците от външните микрофони издаваха един съвсем извънземен свят с неговите особености. Алекс не се изненадваше от странните звуци навън. Те бяха някак си по своему интересни и вълнуващи, макар и произлизащи от една извънземна природа и от една извънземна цивилизация.
По- късно, Алекс се беше разсънил вече достатъчно. Той излезе из кораба на разходка, щеше да надзърне и на мостика. Малкият празник беше приключил в рамките на разумното отпускане. Екипажът се стягаше за бъдещите си мисии, още не започнати, преди да се съберат минимума хора от стария екипаж.
*
Три дена по- късно земляните вече летяха нататъка по плана си, към Orixon 41, откъдето щяха да приберат Манхатън. Този ден Алекс изпитваше известно неразположение, болки по цялото тяло и отпадналост. Това бяха симптомите на извънземен грип, който беше прихванал напоследък. Той седеше в креслото си в каютата, пред отворените компютри и се занимаваше както обикновено, а Ким шеташе наоколо, беше включила и пералнята, за да изпере двете резервни униформи на двамата.
По някое време Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Тук имаше даже пешеходен кръг за разходки, около трюмовете на кораба. Алекс пушеше цигара, малко замислен и мързелив днес, а Ким сияеше, видимо в добро настроение, днес.
-Добре си живеем тук, Алекс!- усмихна се тя- На мене ми харесва! А най- доброто е, че ще можем пак да се връщаме на Земята...
-Е, всъщност, когато започнем мисиите, ще бъде по- различно, но по принцип, живота ни тук ще бъде нещо такова...- каза той.
-Имаш усещането, че живееш в някакъв непревземаем замък, крепост!- каза тя.
-Между впрочем, на борда на този кораб сме в по- висока безопасност, отколкото у дома си на Земята!- каза Алекс.- Никой не може да обясни този парадокс. Може би това идва от мощните отбранителни системи на кораба.
(следва продължениe)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №18, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №18, Valeri Kolev.
Беше една бордова нощ на кораба ”Crossfire”, който продължаваше полета си към планетата Orixon 57, от където трябваше да приберат още един член от предишния екипаж на кораба, а именно- очарователната Йоанна, която живееше в момента някъде там. Алекс и Ким не спяха в тези часове, а дежурни на мостика бяха Браун и Джейн. Йон както обикновено дремваше около час и отново излизаше на мостика. Тези му навици го бяха спасявали в какви ли не жестоки ситуации из космоса. Йон беше от зелените човечета, извънземен мъж на повече от 600 земни години. Преживял какви ли не изпитания, той беше командира на този кораб, вече повече от 100 години. Дълъг списък от хора и от мисии беше преминал през него и всички го познаваха, като много опитен командир и командос. В тези часове петимата будни на борда си говореха по общата радио- честота, по стар навик на екипажа на този кораб. Макар и все още само шепа хора, те бяха напълно достатъчно, за да водят кораба напред и да действат. Около кораба нямаше близки обекти, като най- близкия обект беше на пет часа от тук и се отдалечаваше. Това означаваше, че екипажа и кораба бяха в абсолютна безопасност в тези часове.
Алекс запали цигара по някое време и се изправи до един от люковете на мостика. Звездното небе беше особено привлекателно в тези часове. Той въздъхна и се замисли дълбоко. За бъдещите мисии на този кораб, за бъдещето си и бъдещето на Ким, неговата приятелка. Из мостика беше тихо и спокойно, а освен хората тук, останалите спяха. Ким тихо се беше доближила до него, очарователна, както винаги.
*
По обедно, бордово време Алекс стана от сън, наплиска се с вода на чешмата, изми си зъбите и постегна униформата по себе си, докато си вземаше кафе и палеше цигара. Ким вече беше станала и шеташе из каютата им. На часовника- компютър на лявата му ръка, светеше зелена лампичка, т.е. на кораба всичко беше нормално, а също и екипажа нямаше никакви проблеми. В тези часове корабът доближаваше междинна станция по курса си. Тъй като в космоса рядко се стигаше до земя и се виждаха други хора, то кораба щеше да спре на тази станция, като поредната спирка по пътя си. Алекс бавно се разсънваше, докато пушеше цигара и пиеше кафе. С неговото болезнено събуждане, всеки път се будеше като след нокаут. Ким му се усмихна мило, докато бързаше наляво- надясно из каютата и въвеждаше ред и чистота. Звучеше тиха музика от далечните времена на Земята, а на екрана имаше картина от станцията в далечината. Алекс се изправи до единия люк в каютата и погледна навън. Гледката беше зашеметяваща, а настроението леко празнично. Имаше и добра новина в тези часове, беше осъществена добра радиовръзка с колежката Йоанна, която чакаше кораба “Crossfire”, напълно готова да се присъедини към екипажа, приключила делата си на планетата Orixon 57.
*
Междинната станция беше от средно- големите, с персонал около 1,000 души. Тук имаше близо 230 придошли кораби, спрели тук за да заредят или да закупят нещо, както и такива туристически. Навсякъде щъкаха извънземни от какви ли не видове и раси, богат избор за изучаване и запознаване на екипажа на кораба “Crossfire”. Алекс и Ким крачеха из станцията, сред тълпата от извънземни. Двамата оглеждаха хората тук и всичко по- интересно. През оставащото време до полунощ, те трябваше да си харесат интересни стоки, които да закупят както за себе си, така и за екипажа на “Crossfire”. Разполагаха както със свои пари, така и със служебни, мисиите на екипажа и кораба бяха финансирани добре, а и течеше времето за начисляване на заплатите на екипажа. Със миниатюрни камери и микрофони, по шлемовете и униформата, те предаваха картина и звук до кораба, а там дежурните оглеждаха за нови раси, както и за враждебни видове, познати от миналото и записани в архивите на кораба и на Агенцията. Разговорите се записваха и превеждаха от компютрите на кораба, със разузнавателна цел. С Алекс и Ким вървяха и техните два, персонални робота. Това се правеше с предпазна мярка- за охрана, както и за носене на покупките, на връщане до кораба. Алекс запали цигара, докато влизаха в един от ресторантите на станцията. Свободно място имаше достатъчно и двамата си избраха маса за двама, до стъклената стена, от където се откриваше хубава гледка към звездното небе и корпусите на станцията. Поръчаха си от дисплея на масата джин с тоник и салата от лимони и месо, за мезе, а поръчката скоро беше изпълнена. Разплатиха се предварително с така нречените- ”златни долари”, широко разпространена валута из Млечния път. Докато се черпеха с джин и похапваха салата, успяваха да се оглеждат наоколо, предимно за близки опасности. За момента тук биваше спокойно и дори уютно, в това далечно от Земята място.
*
На другия ден “Crossfire” продължаваше нататък към планетата Orixon 57. Алекс пушеше цигара седнал в удобното кресло пред компютъра си и работеше в помощ на дежурните от мостика. Ким беше до него и помагаше също. Дежурни бяха Аш и Сюзън, а Йон както винаги дремваше за час- два и отново биваше на линия. Около кораба имаше 47 по- близки обекти, някои от които на по- малко от три часа, а два се движеха към доближаване, като минимума щеше да е от половин час дистанция, достатъчно близо за да бъде опасно за земляните. Именно тези въпроси проверяваше в момента и Алекс. Според формата на летящите обекти и езика на който разговаряха в ефира, се съдеше към кой вид принадлежат, а от картотеката на кораба се проверяваше, дали техния вид е приятелски или враждебен към земляните. До момента нямаше открито нищо тревожно от направените проверки. Въпреки това, дебненето наоколо продължаваше. Безопасността за кораба и екипажа трябваше винаги да е на ниво.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №17, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №17, Valeri Kolev.
В базата на земляните на планетата Orixon 21, вече беше паднал мрак, когато Алекс и Ким пушеха на терасата на мостика. В тези часове всичките десет души бяха на борда на кораба. Йон търсеше разни далечни и по- близки радиовръзки, в издирване на останалите, няколко десетки членове на екипажа на кораба, от последните му мисии, преди продължителна пауза. На тази планета имаше още десетина различни бази, които можеха и да спорят относно правата върху планетата. Земляните все още нямаха отношение по въпроса, но земната база нямаше да бъде премахвана в никакъв случай, даже ако трябва да се охранява и защитава с военна сила. Но пък три цивилизации спореха за собствеността върху планетата, водеха съдебни дела, дори битки.
-Тук е страхотно!- каза Ким и погледна към Алекс.
-Да.- кимна той- Но сме тук само за малко, а освен това, още се спори за собствеността върху планетата, едва ли ще е изцяло земна...
-Не е чак толкова важно.- каза тя- Важното е, че голяма площ тук вече е наша, тук ще има и наша колония.
-Това е сред основните дейности и на нашия кораб.- каза той- Да създаваме бази, а до тях и земни колонии.
Алекс погледна назад към мостика, в тези часове бяха дежурни Браун, Джейн и Никита. Останалите почиваха или спяха. Десет робота почистваха кораба и събираха днешната реколта от оранжерията. В рибарника вече имаше доста риба от последната популация, всичко бързорастящо. Имаше и още яйца и пилета, както и зайци и прасенца, които скоро щяха да бъдат убити и замразени из трюмовете на кораба. Според стратегията на тези бойни кораби, на борда трябваше да има големи запаси, за да може да се изпълняват по- далечни мисии и с по- голяма продължителност. Алекс кимна на Ким и двамата се прибраха в кораба. През отворения люк навлизаше хладен, чист и свеж въздух, а помпите на кораба нагнетяваха от него в свободните пространства на кораба и в цистерни за сгъстен въздух. Ким се беше размечтала, ама и тя не знаеше точно за какво. На душата й беше леко и празнично, а в слушалките й звучеше хитова музика от далечни и по- скорошни времена на Земята. Браун беше зает да контролира цялата зона в небето над базата и кораба, въпреки, че това се вършеше и от дежурните на базата. Джейн тъкмо спретваше вечерна закуска за шестимата, Йон също беше тук, зает да търси далечни и по- близки транслации в търсене на останалите от предишния екипаж. До момента той нямаше кой знае какъв успех, но все пак беше намерил още двама души, с които скоро беше разговарял, а това бяха Манхатън и Йоанна. Те не бяха заедно, той се намираше на планетата Orixon 41, а тя- на Orixon 57. „Crossfire” вече се готвеше за преход до едната от тези две планети, компютрите изчисляваха траекториите, по които може да се стигне до там, по- бързо и по- безопасно.
*
Второ денонощие земляните с кораба си- “Crossfire” се намираха във военната база на земляните. Междувременно корабът беше дозареден с всичко необходимо за дълъг път, ако такъв се наложеше. Алекс в оставащите часове до мръкване пушеше цигара на терасата на мостика и се радваше на добро настроение. До него стоеше Ким, днес по- очарователна от всякога. В момента дежуреха Аш и Сюзън, а Йон както обикновено беше на линия и продължаваше да търси още от членовете на предишния екипаж на този кораб, преди паузата. Извън кораба нямаше нито един от екипажа, десет души за сега. Алекс погледна в далечината, където се издигаше планина, обвита в мъгла и със снежни върхове. Беше се замислил дълбоко, за кораба, за бъдещите мисии, за Земята и неколцината приятели, които оставаха там. Двамата с Ким бяха все още съвсем млади- само на по 30 години. Бъдещето беше пред тях, а вече това бъдеще се очертаваше да бъде свързано с този и други, космически кораби. Безкрайни и вълнуващи прилючения ги очакваха, а най- важното, те бяха заедно, двамата, а това означаваше много за тях. Заедно можеха да идат и на края на света, без да им мигне окото.
След няколко часа съзерцаване на местността, около кораба, Ким и Алекс се прибраха на мостика. Нямаше кой знае каква работа за вършене и те се заеха да спретнат закуска за себе си и дежурните. Кухненския блок беше в дъното на мостика. Из кораба беше тихо и спокойно. Не шаваха дори роботите, които в момента нямаха никакви задачи. Докато похапваха пресни пици петимата пуснаха звук от новините на базата, идещи от фронтовете на земляните и AFJ. За момента нямаше нищо ново. Всички войни и битки на земляните течаха нормално, в рамките на допустимото и предвиденото. Тези битки и войни се водеха съвместно със извънземните раси, съюзници на земляните, а ги обединяваше Агенцията AFJ, която се грижеше за обединяването на расите в Галактиката, започвайки от съюзи с най- силните военно раси. Агенцията беше секретна организация на земляните, но не беше секретно, кои раси са във военен съюз със Земята.
След похапването Алекс и Ким се разходиха из кораба, преди да застъпят на дежурство. Късно тази нощ корабът щеше да отлети от тук, нататък към Orixon 57, откъдето щяха да приберат Йоанна. Тя живееше на въпросната планета сама, а работеше в малък магазин за хранителни стоки. Интересни занимания, между две поредни служби на боен кораб. Йон я беше предупредил, че скоро ще я приберат, та да си приключи заниманията там и да е готова за служба на бойния кораб “Crossfire”. Скоро Алекс и Ким застъпиха на дежурство на мостика, а Аш и Сюзън се оттеглиха за почивка. Корабът все пак се намираше в кацнало състояние, та кой знае какви задачи нямаше, но двамата се ослушваха за опасности в небето и по суша. Имаха на разположение всички съвременни и древни съоръжения за контрол на околното пространство. Алекс си зареди термуса с кафе, отвори си бутилка пепси и запали цигара, готов за дежурство от четири часа. Възможно беше именно през това дежурство корабът да отлети, а това зависеше от тежката дума на Йон.
Стартът последва съвсем скоро. Воден от два бойни робота, корабът ”Crossfire” се отправи в небесата на тази планета. Докато набираха височина Йон също беше седнал зад пулта, да погледа как се справят роботите с поставените задачи. Вече на орбитална височина тримата разкопчаха предпазните колани, а Алекс стана от креслото и запали цигара. Полетът започваше съвсем нормално. Йон поседя зад пулта още известно време, преди да се оттегли за едночасова дрямка, както той правеше обикновено. Останали сами на мостика, освен двата робота- пилоти, Алекс и Ким се погледнаха и тя каза:
-Колко време се очаква да бъде полета до целта?
-Няколко денонощия.- каза Алекс.- Но ако спестим време от по- кратки траектории, може и по- рано да стигнем там.
-Тази вечер съм страшно мързелива!- каза тя.- Едва ще дочакам смяната ни, за да си поспя.
-Можеш да дремнеш и тук, аз съм на разположение.- каза той.
-Не.- каза тя.- Ще спя след дежурството.
-Вземи си кафе, ще се разсъниш!- каза той.
-Разбира се.- каза тя.- Но пък сме дежурни само четири часа, все пак! Ще мине бързо, а и все пак сме заедно, двамата, не съм сама...
-Ако искаш да похапнем пак!- каза той.
-Не. Ще си взема кафе и ще подъвча ядки.- каза тя.- Ако хапна, ще ме домързи още повече.
Двамата замълчаха, а Алекс си пусна новините от фронтовете, които скоро бяха прихванати от бордовата автоматика.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №16, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №16, Valeri Kolev.
От няколко дни десетте членове на екипажа на кораба Crossfire, бяха на борда му, след като Йон се беше завърнал от задачата си навън. Това бяха- Йон, Алекс, Ким, Аш, Сюзън,Браун, Джейн, Никита, Хенсън и Палма. По това време корабът летеше нататък към звездата Orixon 3, търсейки останалите 20- 30 члена на екипажа, след възстановяването на мисиите на кораба, след продължително прекъсване.
Алекс беше запалил цигара и седеше зад пулта, занимавайки се с обичайните проверки на околното пространство, за някакви опасности и близки обекти. Най- близките обекти бяха на повече от пет часа дистанция, това бяха товарни кораби, но те не наближаваха кораба, а имаха съвсем друг курс. До Алекс седеше Ким, която помагаше в работата по пултовете, а пилотираха както обикновено два бойни робота, от състава на кораба. Времето течеше някак си бавно и мудно, а нямаше кой знае колко и какви задачи. Алекс си зареди термуса с кафе и стана да се поразтъпче. Изправен до един люк, той дълго наблюдава звездното небе около кораба, дълбоко замислен. Предстоеше да търсят и събират и останалите 20- 30 члена на екипажа. С далечните комуникации се занимаваше Йон, който разпитваше свои приятели и колеги, кой къде се намира в момента, та да може да го приберат отново на борда.
По някое време Алекс и Ким, дежурни в тези часове на мостика, се оживиха и си отвориха по бутилка пепси. Йон човъркаше нещо из компютърните възли в стените на мостика, а Палма, която също беше тук, спретваше закуска за четиримата. Другите почиваха и спяха в момента. Crossfire наближаваше ненаселена планета, за чиято собственост по това време се водеха жестоки съдебни дела между три цивилизации от тази звездна система- Orixon.
-Йон, ще спираме ли на тази планета?- попита Ким.
-Да. Тук имаме малка военна база, нещо като станция на нашата Агенция AFJ.- каза Йон.
Ким кимна и поръча на роботите да се подготвят за доближаване към планетата, Orixon 21.
*
Crossfire се приземи меко на площадката за кацане във военната база на AFJ (Агенцията за която работеше екипажа на кораба). Orixon 21 беше хубава планета, слънчева и недокосвана почти от никого. Докато оглеждаха района около кораба, Алекс беше излязъл на терасата на каютата и пушеше цигара. Из базата имаше учение, а в далечината, из джунглата се чуваше стрелба. Отбранителната система на базата беше напълно сигурна и високоефективна, но тази планета все пак беше „ябълката на раздора” за цели три цивилизации. Тук, Йон и неговите хора щяха да използват огромния ретранслатор на базата, за да издирват останалите членове на екипажа. Също така, от тук те щяха да допълнят запасите на кораба от вода, храна и гориво, от складовете на базата. Междувременно Йон беше отишъл в Щаба на базата, за да види началника на базата- негов приятел. (следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 15), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 15), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Извънземното, зелено човече Йон не се завърна цели три денонощия. Липсваше и радиовръзка, поради смущения по трасето. На мостика на Crossfire се бяха събрали всички от екипажа, в момента деветима, без Йон. Браун смяташе, че не е нужно да тръгват да търсят Йон, а всъщност той не беше оставил и инструкции, кога ще се връща и какво да се прави до тогава.
Алекс пушеше цигара, изправен пред люка, загледан в далечината, където беше близкия град. Именно там беше отишъл Йон, с джет и два бойни робота. На мостика се спореше, по въпроса за Йон и евентуалното му търсене. Стигна се до гласуване, но най- неочаквано Алекс стана решаващия глас и точно от него зависеше, какво ще се прави по въпроса. Той се замисли още по- дълбоко, докато искаше време за размисъл. Дадоха му само половин час, за това.
*
Няколко часа по- късно Алекс, Ким, Хенсън и Палма летяха над стохилядния град с малък десетместен джет- всъдеход, от резервите на кораба Crossfire. С тях бяха и два бойни робота, които пилотираха. Все още нямаха идея, как ще търсят тук Йон, но решението на екипажа беше взето и вече изпълнено – да се търси Йон в града. Алекс пушеше цигара, отпиваше прясно кафе и следеше екраните пред себе си, а там имаше всякаква информация и картина. До момента все още нямаше сигнал от Йон по радиоефира, но пък имаше добра връзка с кораба Crossfire.
-Къде може да е отишъл Йон?- попита Ким.
-Нямаме понятие!- каза Хенсън.- Това е сравнително голям град, може да е навсякъде.
-Добре, ама къде да отидем и какво да направим?- каза Палма.
-Ще измислим нещо.- каза Алекс.- Да погледнем в по- големите магазини за апаратура, Йон харесва да си купува разни машинки.
-Има такъв комплекс, съвсем наблизо!- каза Хенсън.
-Да кацнем там!- каза Алекс.- Момичетата остават в джета, а ние с теб, Хенсън, ще надникнем из комплекса!
*
Алекс и Хенсън се мотаеха из търговския комплекс от няколко часа, с калашниците в ръце и шлемовете на главите, като предпазна мярка. Тук виждаха голям брой извънземни раси, някои съвсем непознати. Градът печелеше от туризъм и тук имаше предимно хора от други планети, дошли на пазар, или туристи просто минаващи оттук. Двамата земляни си отваряха очите на четири, но се чудеха на какво именно да обърнат внимание по- напред- тук всичко беше безкрайно интересно, а предлаганите стоки, бяха предимно уникални. Те разполагаха с пари, и свои и служебни, а имаха и галактически кредитни карти, валидни почти из цялата галактика, където имаше цивилизован живот. Но тук бяха пристигнали да търсят колегата си- зеленото човече Йон. Сега не беше нито времето, нито мястото за пазаруване на разни хитроумни машинки и джаджи.
-Да спрем в онова кафене!- каза Алекс- Пуши ми се цигара.
-Да спрем.- съгласи се Хенсън.
*
Намериха местенце в кафенето, Алекс отвори шлема си и запали дългожадуваната си цигара, а Хенсън си взе бутилка безалкохолно питие, но останаха на крака, оглеждайки се внимателно наоколо. С тях беше и един боен робот от кораба им. Той можеше да отблъсне една малка армия съвсем сам, а възможностите му не бяха за подценяване. Точно този робот изведнъж се размърда и каза, с металическия си глас:
-Алекс, Хенсън! Улавям слаби сигнали на робот от кораба Crossfire!
-Можеш ли да определиш координатите му?- попита Алекс.
-Съвсем скоро ще знам неговите координати.- отвърна роботът, а двамата земляни зачакаха в недоумение.
-Това е един от роботите, отишли заедно с Йон.- поясни Алекс, а Хенсън кимна:
-Да. Досетих се.
*
Бяха се върнали в джета от часове. Сигналът от робота, придружаващ Йон беше все още слаб. Те бяха някъде на далеко от този град, но не можеше да се определи посоката. Четиримата се бяха оклюмали, а и вече им се спеше. Алекс запали цигара и си сипа кафе от термуса. До момента не бяха направили нищо, по търсенето на извънземния Йон. Ким и Палма се бяха облегнали в креслата си и дремеха, а Хенсън се мъчеше да се свърже с Йон по неговия радиоканал, но без успех. Алекс наблюдаваше картината около джета. Бяха на паркинга на търговския комплекс, а тук беше сравнително оживено.
-Не можем да предприемем нищо в момента.- каза Алекс.- Хенсън, поспи няколко часа, а аз ще остана на пост!
-Така да бъде.- каза Хенсън- Събуди ме после. Ще поспя.
Скоро Алекс беше сам, а другите спяха. Стъклата на джета бяха огледални и отвън не се виждаше, че тук има хора. Изобщо никой наоколо не поглеждаше към джета на земляните, а това беше добре, щеше да има по- малко опасности.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 14), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 14), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Crossfire наближаваше планетата Orixon 108. На мостика бяха Йон, Браун и Джейн, Алекс и Ким. Алекс беше запалил цигара и търсеше радиосигнала на Хенсън и Палма, които би трябвало да чакат около планетата с малък джет. Наоколо имаше над 30 обекта, които бяха на дистанция по- малко от три часа полет от кораба. Налагаше се повишено внимание. Алекс въздъхна тежко и погледна картината от предните камери на кораба. Orixon 108 беше съвсем наблизо, а скоро щяха да навлязат на орбитална височина. Корабът се пилотираше от два бойни робота, добре инструктирани от Йон, за работата си.
-Имаме ли сигнал от Хенсън и Палма?- попита Йон.
-Не.- каза Алекс – Все още нямаме сигнал.
-Започнете излъчване на координатите ни, на всеки 30 минути!- каза Йон.
-Добре.- каза Алекс.
-Браун!- каза Йон- Започни проверка на всички обекти, около нас, на по- малко от три часа дистанция!
-Да, сър!- каза Браун- Започвам.
*
Няколко часа по- късно Хенсън и Палма се появиха с джета си, тръгнали по указанията за координатите на кораба Crossfire. Двамата съсвем скоро щяха да бъдат на борда, а с тях членовете на екипажа ставаха вече десет.
Алекс запали цигара, зареди си термуса с кафе и седна отново на мястото си, зад пултовете, а пред него беше отворен компютъра му. Докато се занимаваше да проверява около кораба за опасности, Хенсън и Палма пристигнаха. Бяха изморени от пътуването и от чакането на Crossfire и се оттеглиха в каютата си.
Алекс пушеше цигара, докато работеше с компютъра си, а до него беше Ким и му помагаше. Както винаги те имаха доста задачи за свършване, преди да се оттеглят за почивката си в каютата. Дежурни на мостика бяха в момента Йон и Браун. Всеки момент щеше да се започне спускане към планетата долу, където Йон имаше да свърши някои неща.
*
Crossfire се приземи на космодрум в края на 100- хиляден град, на планетата Orixon 108. Навън беше сумрачно и навъсено, вилнееше буря и скоро можеше да завали дъжд. Алекс се беше изправил до люка и гледаше навън. Въздухът тук беше годен за дишане, дори с много високо качество. Помпите на кораба вече засмукваха поредните количества въздух, за бордовите запаси от сгъстен въздух. Алекс отвори вратата към терасата и излезе там, а външното стъкло отвори само на 10%, заради силната буря. Искаше да усети дъха и уханието на тази планета. Загледан нататък към града, той не усети как мина цял час.
Извънземното, зелено човече- Йон излезе със джета си, въпреки бурята и проливния дъжд, който се сипеше от небето. Той бързаше да свърши някаква задача тук на тази планета. Със себе си беше взел само два бойни робота, както и раницата, калашника и шлема си. Той не беше обявил кога ще се върне на кораба. Алекс погледа след джета на Йон, който бързо стана точица в небесата. Замислен дълбоко, Алекс се прибра в каютата, а Ким спеше тук. Той се зае да си подрежда нещата в раницата, за да попълни липсващите елементи в нея. Подреди си и вещите из каютата и в добро настроение седна пред компютъра си и се захвана за работа. На борда всички пултове, компютри и машини, бяха свързани помежду си в мрежа. Това позволяваше да се помага на дежурните от мостика, дори от друго място. Освен това имаше непрекъсната радиовръзка по общ канал, между всички членове на екипажа. Така те имаха възможност да реагират бързо при всяка ситуация. Алекс преслушваше и в момента общия радиоканал. Понякога се намесваше и той, но предимно само слушаше водените разговори.
*
Алекс стана от сън, беше спал четири- пет часа, както беше отбелязано в ръчния компютър на лявата му китка. Той се наплиска с вода на чешмата, изми си зъбите с паста и погледна статуса на кораба, а това беше зелена светлина, т.е. “всичко нормално”. Йон все още не се беше завърнал, а освен него други от кораба не бяха навън. На мостика бяха дежурни Аш и Браун. Алекс си зареди термуса с прясно кафе, запали цигара и си отвори компютъра, да се занимава, докато се разсънва. Ким още спеше в койката си и той не я будеше, за да си почине добре.
Времето навън беше дъждовно и сумрачно, но пък въздуха беше чист и свеж. Алекс беше излязъл на терасата на каютата, пушеше цигара и се радваше на хубава гледка нататък, към близката планина и част от космодрума с накацалите по него всякакви летящи машини, и големи, и по- малки. Наблизо скоро се беше приземил средно голям кораб, от който се изнизваше тълпа от пътници- извънземни. Алекс се загледа по тях, а можеше да забележи най- различни извънземни видове и раси, сред тях. Някои познаваше от архива на кораба Crossfire, но имаше и съвсем непознати за него, видове.

(следва продължение)