Откъс № 124. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 124. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Наближаваше вечер на борда на кораба Nissan, докато той патрулираше над заселения континент. Намираха се на 10 км. височина във режим на дирижабъл, а летяха със скорост 100 км/ч. Алекс пушеше цигара и се радваше на деня, който вече си отиваше, малко по малко. Шестимата бяха в каютата в тези часове, заети със обичайни занимания, а Алекс отново драскаше по листи хартия, нови и нови планове и хрумвания. На часовниците му зеленееше четирилистна "зелена детелина"- знак, че всичко е под контрол и по принцип без сериозни проблеми. Новият му трети часовник показваше сложни графици на предстоящите му телепортации. Разузнаването на предната линия на времето- "Върха на Времето", беше особено важно за AFJ. От видяното, чутото и усетеното именно там, зависеха страшно много неща. Третият часовник работеше без проблем и имаше някои специални функции, като принудително отзоваване обратно, както и "отказ на телепортация". Тук се намираше и чипа- "черна кутия" за самия Алекс, ако се биха объркали тотално нещата със него. Това можеше да му спаси живота, ако някой колега коригираше със  спасителни действия във Времето.
      Вечерта напредваше, а в небесата на Orixon 44 над единствения заселен континент, нямаше кой знае колко машини. Около двадесет различни машини летяха в тези часове, като сред тях нямаше нито една опасност за земляните. Алекс пушеше цигари, отпиваше джин и наблюдаваше радара на екрана си. Той се опитваше да създаде стратегия за справяне със масирана атака към планетата, и то от космоса. До момента се беше разчитало на зенитни ракети и изтребители, но това не се виждаше достатъчно на Алекс. Докато умуваше по темата, Алекс погледна към часовниците си и нещо пресметна набързо. До него седеше Палма и слушаше музика със слушалки, а по- нататък Мирена и Ким се опитваха да разговарят с близката Кула- Фар, където живееха и служеха 5,000 военни от AFJ. Тази вечер Nissan щеше да прелети наблизо над техните координати, но поне за момента не се очакваше да се приземяват там с кораба Nissan. По- нататък Аш и Милена приготвяха топла храна за вечерта и нощта на шестимата.
      2. 
      Беше няколко дни по- късно, когато Nissan продължаваше полета си във патрулиране над заселения континент. Над планетата Orixon 44 в тези часове вървяха учения на AFJ. Всякакви други летящи машини бяха със забрана за полет, а пет кораба изчакваха разрешение да доближават планетата. Кръстосвачът New York беше също наблизо до планетата и участваше в ученията. Там други два кораба бяха заели мястото на корабите Nissan и Ford.
      Алекс пушеше цигара, след като преди около час се беше завърнал от далечна телепортация. Опитваха да му трият паметта, но неуспяваха- той вече имаше много памет във третия си часовник, заснел всичко там- на Върха на Времето. Алекс преглеждаше заснетите кадри от другото място и всичко си припомняше отново. Невидимите не си даваха сметки, че неговата памет никога повече нямаше да се губи и изтрива, именно по неговата воля. Самият той разследваше всичко това около изтриването на паметта му, именно защото в това имаше нещо гнило… Като най- опитното опитно мишле в лабиринта, той неможеше да разбере защо Заместник Главнокоманващ AFJ бива телепортиран тайно и му бива изтривана редовно паметта. Самата дума- "тайна" се тълкуваше така: "Всъщност те идват да ви източат кръвта и да ви одерат кожата!".  Пределно ясно му беше на Алекс, че земляните се ползват предимно за месо и робство, но тук AFJ нямаше намерения да се предава…
       3.
       Беше късно вечерта. Военните учения на AFJ и Съпротивата течаха в умерени темпове. От някъде беше дошла информация, че нашественици приближават Orixon 44. Нямаше данни за колко кораба става дума. Алекс пушеше цигари изправен пред предния люк и наблюдаваше наоколо с бинокъла си. Тази оптика беше мощна и можеше да засече много неща, опитващи да приближат, по принцип. Корабът Nissan тази нощ щеше да остане в орбита над континента. Вторият кораб Ford оставаше надолу със около 20 км. за да може да се спусне при необходимост към летищата. Алекс и Аш огледаха радарите и скенерите си, но нищо обезпокоително нямаше около планетата, поне до тези часове…
                                  ( край на Откъс № 124.)

Откъс № 123. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 123. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     По принцип това беше същата вечер, а Алекс се намираше в кораб на извънземните, опитали да имитират каютата на неговия екип Алфа. Това можеше да е къде ли не, кога ли не, някъде, някога, там… Алекс разпознаваше познати неща из компютъра на пулта, където се беше натресъл, по някакви причини. Извънземните не му обръщаха внимание, а си разговаряха спокойно и той долу- горе разбираше за какъв кораб ставаше дума. Известни различия във логиката му обясняваха да внимава- това можеше да е някакъв експеримент или направо капан. Без съмнение, тези хора тук той ги познаваше от някъде и това му беше голяма загадка. Просто си ги беше припомнил и разпознал, за късмет- като приятели. Докато се запознаваше със информацията за кораба и неговия сегашен полет, от разговорите на хората в каютата, Алекс срещаше известни затруднения от непозната логика. Затова пък разполагаше със цял пулт, а на "бокса му" имаше табелка: "Алекс". Можеше дори да поспи, ако има желание. Тук храната сигурно не беше чак толкова различна, та да не може да хапне… Но това не беше някакъв неясен негов сън, а реалността. Като най- опитното, опитно мишленце във лабиринта, Алекс обмисляше как да постъпи. Той реши на първо време просто да внимава, и за сега да не търси телепортиране обратно на борда на кораба Nissan.
      2.  
      Това беше друга вечер, а Алекс се беше завърнал на кораба Nissan. Някаква каша се беше оплела, докато той известно време се беше появил като двоен човек. В търсене на втория си "аз" от плът и кръв, Алекс беше позагазил на чуждо място. Докато рискуваше себе си, някак си "двойно", Алекс беше забравил, че не е сам. Той запали цигара и погледна Палма, която седеше наблизо зад пулта си. На неговите часовници зеленееше една четирилистна "зелена детелина", а това в тези часове означаваше страшно много… Сетне погледна по пулта си, който не беше поискал потвърждаване на парола, а това беше добър знак- тук никой друг не беше поглеждал, докато липсваше от Nissan…
      3.
      Вечерта на другия ден Nissan продължаваше патрулирането над континента със около 100 км/ч и във режим дирижабъл. Алекс се радваше на хубав ден този път, а самия той в тези часове не беше "двоен". Струпването на две негови тела в едно, беше преодоляно, но той се чудеше какво всъщност прави самия той на друго място по същото време. Това му оставаше загадка. Телепортирането си оставаше "опасна работа", а това да бъде постоянно жаден, заради това, вече му ставаше навик. При телепортация човешкото тяло съхнеше и губеше вода. Алекс запали цигара и извади бутилката джин от джоба си, а тя беше плоска и събираше един литър. Една юнашка глътка му изгори гърлото, а той се огледа наоколо. Палма се губеше някъде, а Мирена и Ким приготвяха вкусотии за вечерята на шестимата, докато Аш инструктираше роботите на екип Алфа.
      По- късно Алекс намери Палма в неговия бокс, където беше заспала. Той не я събуди, а отиде в лабораторията, за да провери едно растение, което отглеждаха от извъземни семена. Там беше неговата майка и шамана Джи, който обикновено отглеждаше билки и лекове и забъркваше лекарства за всякакви болки. Алекс гушна старата си майка, похвали я, че изглежда добре и седна край тях, за да чуе най- новите неща от лабораторията, както и за своите деца- порастнали и по- малки. Тук си припомниха и старият му баща, който беше загинал от болест, преди години. На борда на кораба в стаичката със урните на починалите роднини, се пазеше и неговия прах. Алекс се порадва на майка си, която тъкмо се беше захванала да разсажда нови и нови растения, а някъде в дъното се вареше вкусна гозба, сигурно- фасул. Алекс по- късно хапна гореща чорба от менюто на майка си, преди да се оттегли обратно в дежурната. Те бяха съвсем наблизо през цялото време.
      По- късно вечерта Алекс преглеждаше последните новини получени в кораба, докато наближаваха град № 5. Командир Йон все още не беше дал инструкции и не беше се произнесъл дали ще кацат до този град. Екипажът отново се състоеше от 300 души, след новите попълнения, а някои бяха задържани в болница. В очакване на спокойна вечер, Алекс се отдаде да изобретява трети часовник за себе си, изцяло с негови чипове и схеми. Той беше имал нещо в предвид при това… Сетне въздъхна и погледна умно новите чипове, които автомата беше изпекъл току- що.
                                  ( край на Откъс № 123.)

Откъс № 122. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 122. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше една вечер на борда на кораба Nissan, който се носеше сред облаците със около 100 км/ч. във режим на дирижабъл. Това беше патрулен полет. Алекс и Палма се разхождаха из оранжерията на кораба- един малък рай в небесата. В дъното се намираше столовата на кораба, където нощните смени вечеряха, преди подготовка за поемане на смените си. Реалността беше изключително променлива и динамична. Войната между доброто и злото правеше Миналото променливо, със само временни резултати, а Настоящето изглеждаше нестабилно. Двамата седнаха на дървена пейка под старо дърво със домати и Алекс запали цигара замислен. Тези плодове и зеленчуци тук бяха бързорастящи и даваха нова реколта два пъти в месеца. Палма беше замислена и почти тъжна. Тя си беше спомнила нещо от миналото и се беше натъжила. Алекс отпи глътка джин и спря погледа си върху единия от часовниците на лявата ръка. Тук "зелената детелинка" показваше, че нещата са под контрол и стабилни. Друга информация на екрана показваше добра радиовръзка със Кулата- Фар на град № 1. Едни йероглифи обясняваха набързо някакви сегашни проблеми на самия кораб. Алекс въздъхна и забеляза, че до телепортацията му остава около три часа време. Той вече знаеше къде го телепортират, но опитваше да ги убеди да не му изтриват поне паметта сетне. Той биваше изпратен на разузнаване на "Върха на Времето", както му казваха, във временна сонда, изпратена предварително с тази цел. Сетне поради опасност от злоупотреба със информация, тя биваше изчистена от паметта му.
      2.
      Вечерта на другия ден Nissan продължаваше патрулирането си в небесата на Orixon 44. Трябваше да се предотврати следващия опит за нашествие на "лоши от космоса". Алекс беше бесен през цялото време. Той мразеше всякакви нашественици, пък камо ли от космоса и то "лоши". В паметта му изплуваха хиляди подобни нашествия, случвали се някога… Алекс запали цигара и дълго наблюдава картинката по часовниците си. Един от кораба Nissan беше претърпял тежка телепортация и се намираше в операционната зала на кораба в нестабилно състояние. Войната за оцеляването на човешката раса и цивилизация продължаваше с променливи резултати из Времето. Древният спор на "доброто" и "злото" поставяше цивилизацията в неизгодна позиция.
      3.
      Беше следобед, когато Nissan приближаваше една Кула- Фар, каквито имаше много по границите на заселения континент. Намираха се на няколко километра над височината на Кулата, а до мястото имаше към 200 км. Алекс пушеше цигара и проверяваше кодовете на Кулата по радиото. Там служеха близо 1,000 военни от AFJ, които разполагаха и със хеликоптри- подводници. Скоро проверките приключиха, а към Nissan бяха изпратени новини, събирани и подредени в Кулата. Мястото се намираше от източната страна на континента, където вътрешен залив омекотяваше силните вълни от океаните. Тук все още нямаше изграден цивилен град, а нататък със около 2,000 км. се намираше тренировъчно- изпитателен полигон за подготовка на нови военни за AFJ.
      Алекс беше объркан от някои новини, с каквито се запознаваше в тези часове. Той знаеше добре, че се води война между "злото" и "доброто", почти навсякъде из Времето, и че самото Настояще биваше променлива величина. Въпреки всичко това се забелязваха моменти на покой, когато "злото" отсъстваше от Настоящето. Такива часове се забелязваха все по- малко. Според инструкциите на командира Йон и адмирал Буун, кораба Nissan трябваше да гради стратегията си за включване във тази древна война, дори тук- на планетата Orixon 44. Алекс се замисли дълбоко, докато наблюдаваше на екрана си програмата за преходи през времето. Това биваше сложна и опасна работа. Случваше се хора да закъсат някъде из времето, без надежда за завръщане във настоящето си…
      4.
      В един момент нещо прищрака във автоматиката на каютата, а от часовниците на Алекс започна "пиукане" на една от алармите. Той погледна екрана на единия си часовник, а там пишеше: "Алекс това тук сега не е кораба Nissan! Това е отвличане! "… Алекс запали цигара, погледна листа хартия пред себе си и провери оръжията си и задължителната раница. Това до него не бяха хората от екипа му, а просто някакви извънземни. Той се замисли дълбоко. Времето течеше, а той се загледа навън, докато чуваше техните разговори- на пръв поглед, нищо особено…
                                  ( край на Откъс № 122.)

Откъс № 121. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 121. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.  
     Беше вечерта, когато хеликоптера Nissan приближаваше към град № 1, летейки на малка височина над  вътрешно езеро. Екип Алфа беше в добро състояние, а няколко души спяха по койките в горната част на хеликоптера. Алекс си пушеше цигарите и умуваше по листите от хартия нови и нови неща и хрумвания. Той първо написваше разни думи и дълго мислеше за тях и значението им, преди да продължи нататък. Тази вечер пилотираха хеликоптера Шон и Никита. Автопилотът работеше нормално, та не се налагаше значи, да коригират пилотирането ръчно. Аш и Милена се бяха захванали да приготвят нещо вкусно около тясната кухненска част на хеликоптера. Палма и Мирена следяха новините получавани от къде ли не, във вид на сгъстени, кодирани сигнали със висока скорост. Информацията след декодирането даваше снимков и текстов материал, а в някои случаи и видео. Радиовръзката със град № 1 беше нормална, а там ги очакваха да пристигнат, за да отменят готовността си за посрещането. Корабът Nissan все още се намираше пък до град № 2.
     По- късно във тази вечер, Алекс очакваше да пристигнат в скоро време до пистата на Северната крепост на град № 1, където щяха да ги приемат техните колеги. Той все още обмисляше какво щяха да правят във Северната крепост. Имаха нужда от нова техника и от разни стари части за хеликоптера. Това беше сериозна машина, която можеше да пътува и във времето. Същото важеше и за втория хеликоптер Mazda. Този ден отново бяха изучавали този континент и бяха търсили следи от древни цивилизации, живели може би тук някога отдавна.  
      2.  
      Около 4 дни по- късно хеликоптрите бяха скачени към кораба Nissan и той бавно набираше височина във обичайното си патрулиране над Orixon 44. Алекс и неговите екипи бяха по местата си в работната каюта, а някои от тях почиваха в боксовете си от които можеше да се излезе директно в каютата, но имаше и херметични врати за изолация. Тук всичко беше направено да може да оцелява самостоятелно, ако предстои катастрофа на кораба. Алекс отново обмисляше нещата заедно със специални екипи от кораба, специално обучени за целта. Общуваха дистанционно по корабните честоти на радиото. Имаха и видеовръзка, и си показваха разни листи с чертежи и текстове, за да обмислят защо последните мисии не доведоха до положителен резултат.
      По- късно, когато Nissan се намираше на височина от 10 км. над планетата, Алекс запали цигара и въздъхна. Нещата ставаха все по- сложни, а резултатите не бяха добри… Замислен над последните събития от последните няколко дни, Алекс имаше да решава сложни проблеми.
      Късно вечерта Nissan прелиташе над океана, където щяха да претърсват за новопристигнали нарушители от космоса. Очакваше се някъде из океана да намерят потопил се космически кораб.
       3.
       Вечерта няколко дни по- късно Nissan патрулираше над заселения континент на Orixon 44. На борда на този боен космически кораб имаше около 250 души екипаж, а кораба беше от Флота на AFJ. Алекс тъкмо беше запалил цигара и наблюдаваше нещо по часовниците си, докато умуваше нещо и драскаше по едни хартиени листи на плота на пулта пред себе си, а до него седеше Палма и слушаше музика със слушалки. Мирена и Ким приготвяха прясна храна за вечерта и нощта на Екип Алфа, един от екипите на Алекс. Аш и Милена пък току- що се завръщаха от каютата на командир Йон, където получиха инструкции. Ставаше някаква сериозна война из Времето, в която корабът можеше да бъде намесен- недостигаха добри хора. Древната война между силите на злото и силите на доброто се трепеха жестоко навсякъде из Времето, след избегването на поредната опасност от апокалипсис.
      Алекс се запозна по- късно във вечерта, със новите инструкции от командир Йон и замислен се изправи пред предния люк на каютата. Някакъв усет му говореше, че отново са били застигнати от добри времена, но това никак не му се вярваше. Оптимист до мозъка на костите си, той гледаше със  недоверие почти на всекиго и на всичко. Избегнат беше в тези времена апокалипсис със нашествие от метални роботи, с които вражеска цивилизация превземаше планети, на вълни на вълни и то за кой ли път. Този път тяхното нашествие беше осуетено и спряно…  Алекс въздъхна и се замисли нещо по този въпрос…
                                  ( край на Откъс № 121.)

Откъс № 120. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 120. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Във началото на вечерта, дни по- късно хеликоптерът Honda прелиташе ниско над някаква гориста местност. Алекс пушеше цигара и със неизяснено настроение се стягаше за поредната си битка със "злите сили от невидимия свят" и болките породени от това. Екип Алфа се намираше в добро здраве и настроение, а Алекс и Палма седяха зад пилотите и се опитваха да поработят по компютрите си. Хеликоптера се пилотираше от Шао и Джейн, които използваха предимно автопилот. Двата хеликоптера се прибираха към кораба Nissan, след като оглеждаха мястото на падане на метеорит със размерите на малка къща. На това място не откриха биологичен материал или някакви същества. Това беше било просто астероид. Алекс продължаваше да пуши цигари, докато обмисляше нещата от последните времена. Напоследък атаките на "злите сили от невидимия свят" жестоко го измъчваха и му готвеха кошмарно бъдеще, а той се бореше за добър живот и бъдеще, спорейки с тях. Неговите колеги също страдаха от набезите на "невидимите врагове", които им замисляха ужасии. Алекс успя да разкрие още една тайна- "злите сили" ги преследваха и наказваха, за да скрият и потулят истините за световете, които до момента беше разкрило и разгадало AFJ. За AFJ бяха известни и документирани почти всички грозни тайни, истини и загадки на световете, заради които биха ги убили, ако можеха. Документираните и записани намерения на "злите сили"  да убиват, щом бъде разгадана от някого още някоя тяхна грозна тайна, шокира не само AFJ, но и цялото общество на земляните. За изненада на всички, AFJ нямаше намерения да пази грозните истини в тайна от обществото на земляните, които живееха все пак някак си, понякога щастливо. Алекс се разчувства. Световете бяха създадени не за да се живее добре, а за да се снимат ужаси и да се дои всичко възможно от хората, което би   свършило някаква работа на "злите". В крайна сметка всичко се обясняваше със алчност, завист, лакомия, глупост и садизъм, факторите водили цивилизациите милиони пъти до поредния апокалипсис и гибел.
     2.
     Вечерта напредваше, а хеликоптера Honda все повече наближаваше кораба Nissan, установен край град № 2. Алекс обмисляше мерки за продължаване борбата за оцеляване и съпротива срещу "злите сили". Чудовищните им намерения да убиват "който знае нещо", все още шокираха и Алекс. Бяха взети спешни мерки за да се противопоставят на подобни явления. Мерките за сигурност по кораби и градове бяха затегнати спешно. Докато умуваше и записваше мисълта си, Алекс обсъждаше бъдещите планове със Палма и Аш. "Злите сили" беснееха, че са били разкрити и изобличени, за съжаления земляните нямаха на кого да се "оплачат". Единствената надежда за оцеляване на земляните- AFJ, беше в добро и стегнато състояние, а машините до голяма степен служеха вярно, произвеждаха се и нови, колкото трябваше. Ниската възраст на смъртността сред хората се обясняваше със сложните обстоятелства- далече от родната планета- по чужди планети и то следени от "злите сили", които искаха да ги унищожат, след като им отнемат всичко… Ужасите преживени от земляните милиони пъти се помнеха добре и това ги настройваше за отмъщение, възмездие и правосъдии, а тук много им помагаха Християнството и редица други религии от Земята.
     3.
     След като двата хеликоптера се прибраха на борда на кораба Nissan, Алекс остана в хеликоптера за да умува още и още, трябваха спешни мерки във борбата за оцеляване, а от това зависеше човешкия род и цивилизации. Усилията на Алекс и неговите екипи не бяха нито напразни, нито единствени- Земята разполагаше със учени и мъдреци, със технологии, наука и техника. Разбира се пък на самата Земя все още биваше робовладелчески строй. Това тежеше на много хора, но все още нищо неможеше да се предприеме по въпроса. Мнозина тайно се заричаха "да се върнат отново на родната планета", но точно така- с бойните кораби и силно въоръжени… Други тръгваха на там със празни кораби и добре заредени, за да спасят още по няколко хиляди души оттам…
     Алекс въздъхна дълбоко, а ситуацията беше такава:  по- добре беше да умреш прав. Умиране имаше, но оттърване- не…
                                  ( край на Откъс № 120.)

Откъс № 119. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 119. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.
     Във края на следобеда, няколко дни по- късно, хеликоптера Honda пътуваше над една от планините на Orixon 44, "за да се провери нещо"- както беше казал Аш. Алекс пушеше цигара в креслото си зад левия пилот, а до него беше Палма. Той тъкмо умуваше по въпроса за изучаването на тази планета- Orixon 44. Твърде възможно беше тук някога да е имало някаква цивилизация. А тази машина беше хеликоптер- подводница, ако се наложеше да проверяват други неща и във близкото море. Вече започваше вечерта, когато хеликоптера наближаваше една база- фар, на брега на вътрешното море тук. По радиото скоро влязоха във връзка с хеликоптера Mazda, който вече беше тук. Докато се приземяваха Алекс преглеждаше новините. На това място хеликоптерите щяха да пренощуват преди да продължат да търсят из района следи от някаква предишна цивилизация или от нарушители и нашественици. Все още не бяха взели решение дали ще се топнат и под вода в морето, за да огледат брега на дълбочина. Радиовръзката със кораба Nissan беше нормална в тези часове. Контакта с базата- фар беше само дистанционен. До нея нямаше да ходи никой от двата хеликоптера, нито пък бяха поканили някого. Над двата хеликоптера скоро пуснаха камуфлажна материя и застинаха в очакване на връзката със кръстосвача New York, уговорена за тези часове по графика. Интересуваше ги дали ще се наложи да пътуват извън Orixon 44. Тъкмо се бяха оформили какви ли не нови и нови задачи и планове за двата хеликоптера, а кораба Nissan оставаше при град № 2, за поне седмица.
      2.
      Беше друга вечер на планетата Orixon 44. Хеликоптерът Honda току- що беше пристигнал до кораба Nissan, приземени край град № 2. Вторият хеликоптер Mazda, вече беше тук от няколко часа. В тези дни двата екипа на Алекс бяха търсили някакви следи от стара цивилизация, живяла тук преди далечни времена. Вероятно биха намерили такива следи по принцип, но това беше търсене на игла в купа сено- трудна задача. Освен това двата екипа изучаваха планетата и я разглеждаха. Тази вечер екипите на Алекс имаха възможността да се приберат по каютите си в кораба Nissan. Все още се умуваше по въпроса- колко време ще останат на борда на кораба. Самият кораб пък беше в очакване на изникване на нова заявка за полет над планетата. Това бяха сериозни машини, които бяха предназначени, проектирани и изградени по сложен начин и можеха най- различни задачи да изпълняват. В кораба ги посрещнаха без особени разговори. Тук имаше техни колеги, със които не се познаваха все още. Адмирал Буун също беше в кораба, а командир Йон обсъждаше със екипажа нови и нови проблеми.
     Алекс подреди личния си бокс в кораба- това беше техния дом на този свят, както и общата им универсална каюта на първите шестима от екип Алфа- Алекс, Палма, Мирена, Ким, Аш и Милена. Те мечтаеха добре да се наспят след пътуванията с хеликоптерите. След като подреди добре личния си спасителен бокс- капсула, Алекс запали цигара и отвори архивите си. Той искаше да си припомни някои неща от живота си. Тук по- късно щеше да пристигне и Палма, за да поработят по компютрите си заедно.
      По- късно, щом Палма пристигна при Алекс, двамата отвориха компютрите и се разговориха по новините за самия кораба Nissan и екипажа му, през тези времена, когато двата екипа бяха изпратени с хеликоптрите по задачи. Нищо съществено не се беше случвало тук. Основните функции на Nissan- да охранява планетата и да се грижи за земляните по градовете, продължаваха да работят успешно. Алекс пушеше цигарата си и разглеждаше програмите в компютъра си и ръчните часовници. Беше намислил, ако не излетят в тази вечер и нощта, да си почива добре до сутринта, а нощите на Orixon 44 биваха много много дълги и безпаметни, докато сутрините бяха стръмни, сурови и трудни. Такива бяха и новите времена, които бяха започнали за земляните във звездната система Orixon. Алекс се позамисли- неможеше да прецени дали с хеликоптера е по- сигурно или със кораба. За жилище някъде долу по градовете, нямаше никакъв начин да стане, нямаше и да бъде сигурно сетне. Решили твърдо така и да си умрат по корабите на AFJ, тези хора тук на Nissan разбираха, че непомнят колко време точно бяха летяли до далечни планети и обратно, изолирани от каквито и да било себеподобни наблизо. Беше дошло време да пуснат котва и то именно тук- на Orixon 44…
                                  ( край на Откъс № 119.)