ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 278, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 278, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, а от някакви странни светлинки, забелязани от Nissan, нямаше и следа. Crossfire продължаваше търсенето сред астероидите. Дежурните бяха особено внимателни, за евентуални портали на телепорти, за да не се повтарят грешките от миналото, когато попаднаха с целия кораб на далечна планета. Междувременно екипажът беше преминал на три смени от по осем часа. Останаха будни само 70 души. Сред тях беше и Алекс, със своите верни Ким, Аш и Палма. Бяха решили тази нощ да помагат на дежурните от мостика.
*
Беше вечерта на другия ден. Търсенето на странния обект продължаваше, а бяха известни още от началото неговите размери и форма. През целия ден екипажът на Crossfire беше претърсвал из астероидното поле. Адмирал Шао изпрати по обед и кораба Ford със 100 души екипаж, също да търси странния обект. Този обект беше забелязан предишната вечер, да излъчва светлинки, а след това бяха записали данните за формата и размерите му. Смяташе се, че този обект може би е населен, а може би беше кораб…
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. По тези места силата на светлината беше слаба. Лесно можеше да се забележи светлинка, някъде наблизо. От вчерашната вечер, екипажите гадаеха, какво точно е било забелязано. Кадрите от предните камери се прегледаха десетки пъти, за да се забележи, ако има още някаква информация, записана. Адмирал Шао не беше дал срок за търсенето, но сигурно щеше да се прекрати след 24 часа, най- късно. Алекс въздъхна тежко и взе бинокъла, за да поогледа лично наоколо. Нямаше представа къде може да е търсения обект. Ако той беше кораб и се е отдалечил вече надалеко, нямаше да го открият изобщо.
Късно вечерта на борда на Crossfire останаха само 70 души будни. Останалите имаха заповед за задължителен сън. Алекс и Палма си почиваха в бокса си. Тя слушаше музика със слушалки, а той пушеше и умуваше над задачи и проблеми. Издирването на странния обект щеше да продължи без прекъсване и тази нощ. Останал за момента сам със мислите си, Алекс се задълбочи в древните спомени на своя дух. Знания и мъдрости от древни цивилизации изплуваха в съзнанието му като мъгливи спомени, които той сега не познаваше добре, почти никак. Това, че беше имал над 600 предишни свои животи, сред които доста много в извънземието, му напомняше, че носи стар, древен дух, а тук временно няма нужните знания. Леко нервиран, какво всъщност е загубил, раждайки се отново на Земята, той се замисли- всъщност да се родиш на Земята беше бонус, а не бреме…
Наближаваше полунощ. Алекс и неговите хора се редуваха зад пултовете, а тази нощ той оставаше на линия до 6 ч. сутринта, като шеф на дежурните. На сутринта щеше да го смени Браун. Компания щеше да му прави през цялата нощ и Палма, която така пожела. Алекс можеше да си полегне, но без да заспива, можеше да хапва, да пийва, но задължително с включени телефони, по които можеше да дава указания, инструкции и заповеди в реално време. Той не си губеше времето безметежно, а го използваше, като скъпоценност- до последната секунда. Както той беше убеден, това беше правилно решение, човешкия живот не беше вечен, времето на човека винаги е преброено…
*
Току- що беше минало полунощ, когато Алекс прихвана радио сигнали от близък предавател. Те бяха достатъчно силни, а носеха послание на някакъв древен извънземен език. Алекс пусна сигналите за компютърна обработка и превод, а в това време запали цигара с кафе и настръхна- в астероидното поле наистина имаше някой, или някои…
Преводът скоро беше готов:
-Хей, има ли някой там?
Алекс включи микрофона и отговори:
-Тук патрулен кораб на AFJ! Кой сте вие?
-Казвам се Карик.- дойде отговора- С моето семейство живеем в един астероид. Имаме и корабче. Търгувам с руда, която добиваме тук. Сигурно търсите точно мен?
-Може би!- каза Алекс.- Дайте вашите координати и ни очаквайте на инспекция!
-Разбира се, младежо!- се чу отговора, последван от цифрите на координатите.
*
Астероида на Карик се оказваше издирвания странен обект. Карик се оказа извънземен мъдрец- монах, който се изхранваше с търговия на руда, както и семейството си. "Аз ви чаках отдавна.- беше казал той- Вие ще ме вземете заедно с корабчето ми и семейството ми, за да ви помогна във войната ви със "злите демони", както и армиите им от хищници."
Адмирал Шао нямаше думи, когато разбра това. Карик беше не само мъдрец, но също пророк- ясновидец. Той беше от расата на слоноподобните хуманоиди. Алекс получи заповед- Карик, семейството му и кораба му, да бъдат транспортирани на борда на кръстосвача Nissan. По- късно и това се случи…
*
На сутринта Crossfire се завърна на борда на Nissan.
През целия ден Алекс и Палма си почиваха и спяха, а в началото на вечерта станаха и седнаха около масичката в бокса на кафе и цигара за разсънване. Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 44. В зоната рязко намаляваха силите на хищниците, но имаше повече кораби на AFJ и Съпротивата. Безспорно наближаваха крайната си цел на този полет. Щом се поразсъни, Алекс провери какво е положението, послуша музика и отвори компютрите си. Вече все по- често щеше да бъде шеф на дежурните и все по- малко щеше да дежури на пулта в дежурната каюта. Като негови помощници се явяваха Палма, Ким и Аш, безспорно неговите най- добри приятели.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 277, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 277, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, а Алекс и Палма седяха край масата и се занимаваха с компютрите. Той чертаеше схеми и йероглифи докато мислеше по проблеми и въпроси. Тя пийваше плодов сироп и със слушалки слушаше музика. В дежурната каюта бяха по това време десетима от екипа му. Браун и Джейн дежуреха. Nissan, скачен със Vega- 5 и Crossfire продължаваше полета към Orixon 44.
В началото на вечерта започваха пет свободни часа за трите екипажа. По местата си оставаха само дежурните. Хора имаше навсякъде, срещаха се за разговори и за да пийнат алкохол, а някои вечеряха. Алекс и Палма се занимаваха с компютрите, седнали на по чаша джин с тоник. Ким и Аш по това време бяха на разходка из корабите. В дежурната имаше десетима от екипа. Алекс се беше замислил по своите теми, както обикновено, драскаше си йероглифи и чертаеше схеми, докато плановете се изясняваха постепенно. Междувременно около Nissan имаше 28 обекта, и нито един вражески. След няколко часа щяха да наближат следващата междинна станция. Тук бяха 500 души от Nissan, 100 души от Vega- 5, както и 250 души от Crossfire. Всички те пътуваха с крайна цел планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация, както и на други приятелски раси и съюзници. Nissan летеше по специална траектория, изчислена за по- бързото пристигане. Хората тук нямаха търпение да стъпят на "своя територия".
По- късно вечерта Алекс и Аш ремонтираха един от компютрите на дежурната каюта. Стигнали до някъде запалиха по цигара и погледнаха през единия люк навън. Гледката към звездите и най- близката от тях- Orixon 4, беше невероятна. Повредата скоро щеше да бъде отстранена, а в това време Палма и Ким се заловиха да приготвят похапване. Полета вървеше нормално, без съществени проблеми. Из корабите празнуваха срещата на трите екипажа.
Късно вечерта Nissan достигна междинна станция. Поспряха се край нея, а на сутринта щяха да изпратят там и кораба Crossfire. Тази вечер щеше да се общува само по радиото с междинната станция. Междувременно дежурните проверяваха района за опасни обекти. Nissan щеше да нощува край междинната станция, без навън да излиза никой, чак до сутринта.
*
Crossfire се прикачи към междинната станция по обед на другия ден. Навън излязоха два екипа по десет души, за да проверят каква е ситуацията тук. По доковете имаше 41 по- големи кораби и още стотина по- малки, които трябваше да бъдат проверени за принадлежност, както от дистанция, така и чрез наблюдение и подслушване. Алекс в тези часове беше зад пулта и проверяваше за близки опасности, заедно с Палма, Ким и Аш.
В началото на вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. В столовата имаше към 70 души. По това време спяха други 100 души. Алекс и Палма седнаха в столовата и си взеха по чаша джин с тоник. Скоро пристигнаха при тях също Ким и Аш. Настроенията бяха различни из кораба. Някои бяха нервирани от поредното спиране на кораба, след като можеше по- бързо да се пристигне на Orixon 44. Други смятаха района за опасен. Някои бяха в добро настроение. Докато се черпеха, Алекс отново чертаеше нещо в компютъра си и умуваше. Хората наоколо бяха спокойни, вечеряха, пийваха по нещо и говореха помежду си.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в дежурната каюта. Алекс и Палма се усамотиха в бокса си, тя се захвана да приготви похапване, а той си подреждаше раниците и запасите в склада. Всичко трябваше да бъде изрядно.
*
Nissan продължаваше полета си на другия ден, след като Crossfire се прибра от междинната станция. Това беше един тежък ден за Алекс, отново атакуван от грипния си вирус, който носеше само той и го тормозеше понякога. Това беше болест прихваната в извънземието и никой незнаеше на какво се дължи тя.
Вечерта дойде на борда на трите кораба с трите екипажа, както беше временно, до пристигането на Orixon 44. Алекс беше загънат в дебело одеало, топлеше се с кафе и чай и умуваше над пулта си. Имаше много задачи за решаване, а времето го притискаше. С надеждата болките му да отминат, той продължаваше да мисли, въпреки всичко. В тези часове Nissan преминаваше край огромно астероидно поле. Това беше рисковано, защото тук биха могли да се скрият всякави вражески кораби и машини. Разбира се имаше дежурни по пултовете и те следяха за подобни неприятности.
Късно вечерта адмирал Шао изпрати Crossfire да провери едни странни светлини в астероидното поле. Корабът отлетя натам, половин час по- късно. Алекс беше получил известно облекчение от болежките си и седеше около масата със своите хора на чаша джин с тоник. Корабът наближаваше астероидите, а координатите на странните светлини, които били засечени се намираха на около 2 часа път навътре в полето. Междувременно Nissan намали скоростта и премина в дрейф на около 3 часа от Crossfire.
Наближаваше полунощ, а Crossfire все още не беше намерил светлинките. Вероятно координатите бяха погрешно изчислени. Търсенето продължаваше. По същото време Алекс запали цигара, взе си кафе, докато работеше по пулта си. Той обмисляше важни неща, а поглеждаше и каква е ситуацията около кораба. Нямаше надежди светлинките да бъдат скоро намерени. Възможно беше дори, кораба да е далеко от истината. Това не притесняваше Алекс. Получил облекчение от болките си, той се радваше на добрите времена, достигнали отново кораба и екипажа. До него бяха Палма и Аш, а Ким приготвяше похапване за вечеря. Алекс не беше много гладен, но тази нощ щеше да е дълга и трудна, трябваше да се зареди мотора…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 276, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 276, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта, когато Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха под купола на един от комплексите на междинната станция. Алекс пушеше цигара и заедно с тях се оглеждаше за расата Niry. Това беше една враждебна цивилизация, която от скоро се беше появила в зоната Orixon. Адмирал Шао настояваше за контакт с извънземните от тази раса. За момента само се събираше информация. Опознаването със расата Niry водеше до отлагане на всякакви други задачи за екипажа на Crossfire. Извънземните създания от тази раса бяха странни на вид, те не бяха хуманоиди. Техните машини бяха нещо изключително, създадено по съвсем чужда, далечна логика. Това беше далечен, тотално извънземен разум, който несъвпадаше със земните разбирания за света и живота.
Наближаваше полунощ. Четиримата се намираха в един от ресторантите на станцията. През няколко маси от тях имаше двама Niry, които хапваха и си говореха. Алекс записваше разговора и го слушаше в слушалките си. Все още компютрите не бяха дали точен превод на този непонятен език. В станцията, Niry общуваха на един от най- разпространените езици в зоната, но помежду си говореха на своя си език. Четиримата земляни се чудеха, за какво ли става дума в разговора, който водеха двамата Niry, докато хапваха, но това засега оставаше загадка. В района имаше още 20 души от екипажа на Crossfire. Започваше следене на Niry.
*
На другия ден екип от кораба Crossfire прикачи проследител към корпуса на кораба на расата Niry. След като ги наблюдаваха непрекъснато и ги следяха, стана ясно, че тази раса е свикнала да си взема всичко, което й трябва, без да се грижи за някакво заплащане с малки изключения. AFJ щеше да ги проследява с друг кораб, а екипажа на Crossfire по обед напусна междинната станция. Кръстосвача Nissan беше наблизо, на около час път.
Беше в средата на следобеда, бордово време, когато Crossfire се скачи с кръстосвача Nissan. Алекс запали цигара и си взе кафе. В дежурната каюта бяха десетима. Палма, Аш и Ким бяха до него и също дежуреха. Алекс беше малко тъжен в тези часове. Не беше сигурен, точно за какво, но май си беше спомнил за родителите си, роднините и приятелите, които остави на Земята. Тази мъка нямаше лек. Той си сипа джин с тоник, почерпи и другите до него и отпи. Приятна топлина се разля по тялото му. Той знаеше, че скоро няма да стъпи на Земята отново. Знаеше, че няма да се уволни от AFJ, чак до края на живота си. Казваха, рядко се случвало някой да напусне AFJ, освен от тежка болест…
Към края на следобеда, Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба, та и из кръстосвача. Докато се разхождаха срещаха колеги и приятели и им кимаха сдържано. В оранжерията на Nissan си почиваха хора. Тук бяха към 50 човека. В столовата в близост имаше още стотима.
В началото на вечерта Алекс и Палма се прибраха в бокса си, за да почиват. Тя си пусна музика и се изтегна в койката си, а той запали цигара, отвори си бутилка плодов сироп и се отдаде на размисли, седнал до един от люковете. Nissan преминаваше наблизо до астероидно поле, което с ниска скорост отиваше в посока към звездата Orixon 4- Слънцето на планетата на земляните- Orixon 44. В зоната имаше около 35 летящи обекта от изкуствен вид, но нямаше вражески такива. След около час- два, на Nissan щеше да пристигне кораб на AFJ, със 100 души екипаж. Той беше наблизо и решиха да си погостуват. Подробности за кораба Vega- 5 тук още не се знаеха, но нали скоро той щеше да е тук, на кръстосвача. В очакване на гостите готвачите на Nissan спретнаха похапване за още 100 души.
Вечерта напредваше, а Алекс пишеше йероглифи на лаптопа си с пръчицата и правеше схеми и чертежи. Заниманията му бяха по няколко направления, като той умуваше върху нещата почти едновременно. Винаги имаше по какъв въпрос да се умува, а той харесваше да седне и да пише и драска, докато мисли. Така просто си почиваше от дългите дежурства, по безопасността на кораба.
Късно вечерта Vega- 5 пристигна и се скачи към кръстосвача. Веднага щом спуснаха топлата връзка между тях, специален цилиндричен тунел, на борда се появиха десетима млади хора, командоси- астронавти. Срещата с екипажа на Nissan стана в столовата. Тази вечер там щеше да бъде много оживено.
*
Vega- 5 остана скачен към кръстосвача Nissan и заедно пътуваха към планетата Orixon 44 и на следващия ден. Срещите между трите екипажа тук, продължаваха, а те имаха какво да си разкажат и по темите за войните из Галактиката, както и за хищниците. Адмирал Шао беше изключително зает през целия ден. Той преглеждаше разузнавателните данни на хората от кораба Vega- 5. Войната тръгваше по нов път. Вече бяха известни координатите на "злите демони", съществата, които командваха хищниците и бяха виновни за всички нещастия, неприятности и беди не само за цялата човешка цивилизация, но и за съществата из Глактиката. "Злите демони" се намираха в съседна галактика, а пътя до там щеше да е непонятно продължителен, за наказателната Армада, която AFJ подготвяше за целта, да бъдат унищожени "злите демони".
Беше полунощ бордово време, а Алекс и Палма си почиваха в бокса. Тя гледаше филми, а той слушаше музика със слушалки, докато драскаше йероглифи и чертаеше схеми. Както обикновено размишляваше по редица въпроси и проблеми, докато правеше това.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и Палма се разхождаха из Nissan. Трите екипажа пътуваха заедно в посока към Orixon 44. По това време из коридорите на кръстосвача беше оживено. Правеха се срещи между екипажите, за разказване на преживяното от тях. Алекс и Палма седнаха на една пейка в оранжерията, а тук имаше към 20 души. Роботи беряха новата реколта плодове и зеленчуци. Тук растенията и животинчетата бяха бързорастящи, за да има достатъчно храна за екипажите. Имаше и рибарник, който даваше достатъчно храна на ден, за разнообразяването на менюто. Тук имаше също домашни птици, които даваха и яйца, както и прасенца. Всичко в развъдника беше бързорастящо, както и в оранжерията. Алекс и Палма запалиха по цигара и извадиха джобните бутилки с джин. Времето беше тежко и не спореше никак. В очакване на вечерта, когато можеше да се подобрят обстоятелствата и настроенията тук, двамата замълчаха.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 275, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 275, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Crossfire напусна пределите на град № 15, от втория континент на Orixon 81. Спасителния център беше оставен в ръцете на Съпротивата, тукашните военни, както и цивилни. Всички провизии за този град, бяха складирани в лагера. Crossfire се издигаше към орбитални височини, за да се прибере на кръстосвача Nissan.
Вечерта започваше когато Алекс си взе кафе и запали цигара. Наближаваха кръстосвача Nissan, на височина 40 км. от планетата Orixon 81. Алекс беше дремнал малко и сега се разсънваше. В дежурната каюта беше топло и уютно. Браун и Джейн дежуреха на пулта, а Ким и Аш хапваха на масата зад тях топли пици с плодов сок. Палма още спеше. На борда в това време бяха будни само 50 души, а останалите- в задължителен сън. Около кораба нямаше опасни обекти, а до Nissan оставаха около два часа път. Алекс отвори ръчния си компютър и погледна как върви полета и какво става из кораба. Всичко беше нормално. Имаше добра радио- връзка с Nissan, а в момента командир Йон разговаряше с адмирал Шао. Обмисляше се завръщане на Orixon 44, поради наближаването на няколко кораба на хищниците в зоната. Скоро двамата се разбраха, да се завърнат на Orixon 44. На екипите беше зададена задача да изчислят траекториите на полета до там.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха междинните компютърни възли по етажите. Алекс запали цигара и погледна през един люк. Nissan вече се виждаше, а скоро Crossfire щеше да стигне до него. Докато вървяха двамата из коридорите и това се случи. Корабът зае мястото си в корпуса на Nissan и се спусна подвижната топла връзка. Nissan се намираше в дрейф с ниска скорост към звездата Orixon 4. Докато бъдеше изчислен курса щеше да бъде така. Междувременно на Nissan освен екипажа от 500 души, бяха пристигнали още 300 души от базите на AFJ на Orixon 81. Тези хора щяха да бъдат на борда само временно, докато бъдат пренасочени. Но със отиването към Orixon 44, ставаше ясно, че те ще бъдат до там. Това бяха симпатични млади хора, скоро приети във AFJ. Предстоеше им да получат свой кораб, с който да бранят земните бази и колонии по чуждите планети, както и Orixon 44, след като бяха преминали обученията с успех.
Късно вечерта, бордово време, Nissan вече имаше изчислен курс и започна да набира скорост в посока, обратно към планетата Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация. Тази планета беше изцяло собственост на човешката цивилизация от Земята, а се държеше от AFJ- Съюза на земляните и приятелски цивилизации. Алекс и неговия екип се бяха събрали в дежурната каюта, а тук беше топло и уютно. На чаша джин с тоник и салата от осолени лимони, тези 25 души разговаряха по разни теми, спомени от Orixon 81, планове за Orixon 44, както и за проблемите из кораба Crossfire и кръстосвача Nissan. Алекс в същото време се занимаваше с компютрите и джаджите със специално предназначение по униформата си. Слушаше разсеяно разговорите и умуваше по своите неща. За него беше важно да опита да възстанови своите древни познания, които безспорно биха му били от голяма полза в този му живот. За целта той ровеше из архивите на AFJ, в търсене на информация за чужди цивилизации и тяхната мъдрост.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan напредваше по пътя си, обратно към Orixon 44. Алекс пийваше плодов сироп с цигарка и дебнеше за опасности около корабите. До него зад пулта бяха Палма, Ким и Аш. В дежурната каюта беше топло и уютно, а назад на масата отпочиваха Шон, Бронк, Браун и Джейн. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Около Nissan нямаше близки вражески обекти, а забелязаните такива бяха на дистанция повече от 20 часа път. Алекс си взе кафе, запали цигара и впери поглед напред през предния люк. Nissan летеше към една междинна станция, по пътя. Както обикновено, корабът Crossfire щеше да бъде изпратен до междинната станция, когато наближеше. Из Crossfire в тези часове бяха будни само 60 души, а на Nissan будните бяха 150. Това беше дневния режим за задължителен сън, което даваше по всяко време свежи, отпочинали сили на корабите.
В началото на вечерта Nissan достигна на един час от междинната станция. По това време беше стартиран кораба Crossfire, който щеше да иде там. Алекс запали цигара и се замисли. Тази вечер той щеше да има много задачи, в зоната имаше над 300 летящи машини, които трябваше да провери със хората си и да прецени риска и опасността, докато Crossfire е около тази междинна станция.
Късно вечерта Crossfire се намираше скачен към док на станцията. Навън бяха излязли два екипа по 10 души, за да огледат положението. Алекс дежуреше допълнително, заради сложната ситуация тук, със много кораби и совалки, които трябваше да бъдат проверени. Той даваше преценка за потенциално опасните обекти, с които трябваше да се внимава. Алекс запали цигара и стана от креслото, за да се разтъпче. Беше седял с часове на пулта, без раздвижване.
*
Беше сутринта, бордово време, когато Алекс стана от сън, разсъни се със студена вода на чешмата и си взе кафе. Корабът все още се намираше на док във междинната станция. Алекс запали цигара и излезе от бокса си. Палма беше станала по- рано и не беше тук. В дежурната каюта имаше 6 души. Дежуреха Браун и Джейн. Алекс погледна какво е положението и седна зад пулта. Рано сутринта из станцията бяха излезли десетима души. От тях пристигаше картина и звук. Можеше да се види какво е положението из станцията. Тук беше оживено и шумно. По коридорите имаше тълпи от хора, виждаха се и хуманоиди. Бяха забелязани някои враждебни раси, с които трябваше да се внимава. Дежурните скоро посочиха и техните кораби. Това бяха враждебно настроени раси, но с тях AFJ не беше воювал. Нямаше причина, тепърва да започват някакви действия спрямо тях.
Денят напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха през свързващия тунел към междинната станция. Под купола имаше въздух, но не дотам с добро качество. Четиримата бяха със шлемовете си и дишаха от кислородните бутилки. Нямаше смисъл да се рискува с въздушен контакт, можеше да има някакви вируси из въздуха в станцията. Четиримата обиколиха търговския комплекс. По някое време се вмъкнаха в един кафе- ресторант и влязоха там, за да пийнат нещо и да пушат. Въздуха вътре беше по- чист и можеха да дишат директно без шлемовете си.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 274, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 274, Valeri Kolev.

Една вечер над Crossfire и Спасителния център вилнееше гръмотевична буря. Алекс и екипа му от 20 души, в този ден бяха ходили из града със совалката Honda, а сега си почиваха. Алекс запали цигара, докато се занимаваше с компютрите, а Палма, Ким и Аш бяха тук и разговаряха. В дежурната каюта беше топло и уютно, а навън- ад. Из лагера беше спокойно. Каютите бяха отоплени, топла храна имаше на всеки 6 часа, а отделно се раздаваха пакетирани храни. Из кораба започваха пет свободни часа за целия екипаж. Алекс се беше замислил дълбоко над своите екперименти, да открие какви свои предишни животи е имал. За целта използваше специални билки, осигурени от шамана Джи. За своите повече от 600 живота, Алекс беше видял и чул много неща, а знанията му сигурно бяха огромни, ако успееше да отключи паметта си за тях. Спомени за живота му на други планети и в други цивилизации, го караха да мисли, че едно древно същество, а това го изпълваше с радост.
По- късно тази вечер в дежурната каюта се събраха всичките 20 души от екипа на Алекс. Те си намериха по местенце и се отдадоха на джин с тоник и сладки приказки. Мисията до голяма степен се изпълняваше успешно. Преди да си тръгнат от град № 15, земляните щяха да оставят лагера в ръцете на Съпротивата, тукашните военни и цивилното население. AFJ се наемаше да осигурява провизии за лагера, за срок от пет години. Всеки месец тук щеше да пристига товарен кораб от AFJ, натоварен с провизии, вода и гориво. По въпроса, кога Crossfire щеше да си иде оттук, още нямаше взето решение, нямаше и обявен срок.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из кораба на разходка, хем и да проверят системите и възлите на кораба. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридорите. Беше оживено и шумно с празнични настроения. В столовата се бяха събрали към 120 души. Алекс и хората му, докато проверяваха възлите из кораба, времето напредваше. После седнаха в столовата и си взеха вечеря. Докато хапваха, слушаха разговорите на колегите си. Настроението в кораба беше добро днес, изглежда добрите времена бяха застигнали земляните, дори тук- надалеко от родната планета.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Тя отиде да се къпе, а той се занима да подрежда запасите си в склада- провизии, вода, кислород, боеприпаси. Сетне подреди и стегна раниците си. Когато седна да поработи с компютрите си, Палма си беше легнала в койката и слушаше музика. Алекс запали цигара, отвори бутилка плодов сироп и се отнесе в размисли. Около кораба нямаше близки опасни обекти. В тези часове кораба се готвеше за нощуване. Бяха спуснати блиндираните щитове и задействана отбранителната система. Входовете на кораба се затвориха, а там застанаха караулни. Навън вилнееше буря и мраз, около -55'С. В Спасителния лагер вече живееха 5,200 души. В тези часове им се раздаваше пакетирана храна и горещ чай. Хората живнаха тук от няколко дни и се замислиха- какво да се занимаят през цялото това време. Военните поеха ангажимента, да осигурят някаква работа, наблизо до лагера, на желаещите. Вероятно щеше да строи цех за производство на военни джетове.
Наближаваше полунощ. Алекс провери как вървят нещата с дежурствата и се оттегли в бокса си, а там Палма вече спеше. Смяташе да поспи и той.
*
На следващия ден Алекс и екипа му- 20 души, със совалката Honda отново бяха из града, в търсене на бедстващи хора. Голяма част от постройките бяха разрушени напълно или частично, от нападенията на хищниците. Мнозина живееха кой където намери и ако може да си запали огън за да оцелее. Навън температурата варираше около -60' С. Екипът на Алекс излизаха навън задължително със скафандрите си. В търсене на още оцелели, екипът започна да опознава града. Тук живота бавно се възраждаше. От населението тук- 600,000 души, най- много бяха хуманоидите. Някои от хората бяха успели да се снабдят със скафандри и с тях излизаха навън. Това даде идеята на земляните, да започнат снабдяване на населението със скафандри. Поради съвпадане на физиката и анатомията на тукашните със човешките, те можеха да ползват наличните скафандри, но на борда на Crossfire нямаше много резервни скафандри. Така се роди създаването на цех за скафандри, до Спасителния център. В търсене на подходящи материали екипът на Алекс обикаляше съществуващите складове в града, също търсеше информация, какви материали са на лице в този град, № 15, на Orixon 81.
Вечерта екипът на Алекс се завърна на кораба Crossfire. Совалката Honda се скачи към кораба на мястото си и всички се прибраха по каютите си, както и в дежурната каюта. През това време тук бяха дежурили други командоси- астронавти от екипажа на кораба.
*
На другия ден екипът на Алекс продължи с полетите си над града. За времето до вечерта прибраха още 150 души. Въпреки съобщенията по кабелното радио и със мегафони, не всички бедстващи бяха разбрали за Спасителния център. Екипът на Алекс със совалката Honda се прибраха на кораба, чак вечерта. Алекс седна изморен на масата в дежурната каюта и запали цигара. Тази вечер той нямаше да дава дежурства, нито някой друг от неговия екип. Бяха изгубили много сили, днес из града. Отделно отново се обаждаше неговия извънземен грип. Алекс се остави на билковите чайове, загънат в дебело одеало. Кошмарът за него отново се започваше. Грипът изсмукваше силите му до голяма степен. Из Спасителния център нещата вървяха нормално. Тук вече обучаваха хората за производство на скафандри, както и за сглобяване на джетове. Двете производства щяха да стартират до един- два месеца. Хората не искаха само да безделничат по цял ден. Освен това те мечтаеха да могат да се завърнат по домовете си, но някои от тях вече бяха разрушени, а в други неможеше да се живее в момента- без отопление, ток и т. н.
Из кораба течаха три свободни часа за целия екипаж. Междувременно екипажът обучаваше хора от Съпротивата, как да се справят с лагера. Предстоеше Crossfire да си иде оттук. В лагера бяха изградени складове за провизиите, които кораба щеше да остави тук, преди да отлети. Ангажимента на AFJ беше, тук да идва всеки месец техен кораб с провизии, поне докато положението в града се нормализира.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 273, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 273, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден екипа на Алекс, състоящ се от 25 души, летяха над града със совалката Honda от състава на кораба, оглеждаха за бездомници и бедстващи хора и ги прибираха от улиците. Навън можеше да се оцелее за не повече от 30 мин. Силни ветрове и мраз, достигащ -45' С, плашеха населението. През този ден екипа на Алекс бяха прибрали около 400 души от града, крайно бедстващи. В спасителния център вече имаше места за 4,000 души, заети на 65%. Огромните каюти с отопление, храна и койки за 100 души, имаха и сервизни помещения, както и общи бани. Раздаваха се също дрехи и одеала. Постепенно градът оживяваше.
Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма бяха седнали на топло в дежурната каюта и пийваха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Тук беше уютно и приятно, докато навън вилнееше поредната буря и навяваше много сняг. Дежуреха на пулта Джейн и Браун. По- късно дойдоха също Шон и Бронк, както и Тимур и Катерина, които се присъединиха към почерпката. Алекс запали цигара, а пред него беше отворен лаптопа му, където изчисляваше дажбите за приютените хора, така, че да се знае- за колко седмици имат запаси. За момента имаше запаси за цял месец. Това беше оптимистична прогноза. Не беше забравена и безопасността на кораба и града- отбранителната система на кораба беше в дежурен режим. Дежурни следяха и на радара, за приближаващи бели.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из кораба да се разходят. Тук течаха три свободни часа за целия екипаж. Из кораба беше шумно и оживено, а в столовата се бяха събрали 100 души. Хората от Съпротивата се бяха преместили в лагера, за да са наблизо до бедстващите. Строителството на лагера продължаваше денонощно. В тези късни часове корабът се готвеше за нощуване. Бяха спуснати щитовете, затворени двата входа и поставена охрана, както на кораба, така и на спасителния лагер. Алекс и Палма скоро се усамотиха в бокса му. Бяха изморени и им се спеше. След банята навлякоха чисти униформи и стегнаха всичко по себе си. Бяха свободни до 8 ч. сутринта, имаха време да се наспят. Алекс си позволи да приведе нещата си в лаптопав ред, а Палма си пусна музика и се опъна в койката си. До полунощ оставаше малко време.
*
Беше вечерта на другия ден. Времето над град № 15, планета Orixon 81 продължаваше да е мразовито и със силни ветрове. Температурите гонеха -50' С. В спасителния лагер бяха подслонени вече 3,500 души, а осигурените места достигнаха 10,000 . През този ден Алекс и екипа му от 25 души, със совалката Honda, продължаваха да спасяват бедстващи хора из града и по улиците му. В тези часове Алекс, Ким, Аш и Палма се намираха в дежурната каюта и се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук бяха още десетима от екипа му. Положението в този град със население 600,000 души, се нормализираше постепенно. Тукашните военни възстановяваха енергийните връзки на града, както и парното и газта. Това беше съсипано преди две седмици при нападението на хищниците. Сега фронта беше на 700 км. дистанция оттук, но щетите от атаката бяха огромни и се възстановяваха трудно. В спасителния център- лагер вече имаше 10,000 места, а бяха настанени 3,500 души. Прииждащите за помощ, храна и подслон бяха стотици, че и хиляди. Благодарение на намесата на Crossfire, градът се възраждаше за нов живот, след опустошенията и адските мразове и бури.
*
Вечерта напредваше, а Алекс се беше изправил пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше Спасителния център, който се намираше наблизо. За отоплението на лагера земляните бяха инсталирали портативен ядрен реактор с минимални размери. Отоплението на лагера беше гарантирано с електрически печки, за 10 години напред. Топла храна се раздаваше по 4 пъти на денонощието, като имаше и допълнителни дажби от пакетирани храни. Финансирането на лагера беше отчасти от AFJ, отчасти от Съпротивата, както и от държавата и тукашните военни. Алекс запали цигара с кафе и погледна колегите и приятелите си тук в дежурната каюта, в момента тук бяха 20 души. С напредването на вечерта Crossfire се готвеше за нощуване. Бяха спуснати бронираните щитове, входовете на кораба бяха затворени и поставена денонощна охрана, а отбранителната система беше поставена в дежурен режим на готовност. За нощуване се готвеха и във Спасителния център. Портите бяха затворени и поставена денонощна охрана. Настанените тук вече наброяваха близо 4,000 души, хора избавени от гладна смърт и смърт от студ.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Екипажът имаше три свободни часа, беше шумно и оживено, но най- вече в столовата, където имаше близо 120 души. Двамата пушеха цигари и крачеха из коридорите. Палма беше в добро настроение, а Алекс не се оплакваше също. Оставаше малко време до полунощ, когато двамата се усамотиха в бокса на Алекс. Той се зае да подрежда нещата и мислите си, а тя се захвана да приготви вечеря за двамата. Навън температурите гонеха -55' С, със силни ветрове, снегонавявания и мраз. В каютата беше топло и уютно. Тук се бяха събрали екипа на Алекс, 20 души. Те хапваха, пийваха, а имаше и дежурни на пулта. Алекс и Палма нямаха задачи за нощта. Те смятаха скоро да лягат да спят, след вечерята си и като си оправят нещата.
Скоро щеше да настъпи полунощ. Алекс пушеше цигара с кафе, а Палма слушаше музика. На борда на Crossfire, както и на кръстосвача Nissan имаше групи, които правеха музика. Разбира се в архивите на корабите имаше всякави богати колекции от музика, а и филми. Алекс оправяше нещата си в лаптопа, ръчния си компютър, както и компютрите на разположение в бокса. Вървеше и работата по проекта за суперкомпютър. А новините от близо и далече бяха шарени. Армиите на хищниците нямаха подкрепление от два месеца, в някои зони. В очакване на следващи вълни от пълчища хищници, AFJ и Съпротивата охраняваха зоните, готови да унищожават вскякави новопристигащи сили на хищниците. Междувременно беше станало ясно, къде се крият "злите демони",- расата управляваща армиите на хищниците. Специални сили вече търсеха тези координати, а това се намираше край една "черна дупка"… Смяташе се, че ако бъдат унищожени "злите демони", то хищниците остават без командване и без поддръжка…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 272, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 272, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire се намираше в същата база, където пристигнаха в полунощ. През това време течаха разговори със Съпротивата, за водената на тази планета война. Времето навън достигна -40' С, придружено от силни ветрове. В такова време битките по суша бяха прекратени, а Съпротивата използва това време за да укрепи позициите си. Почти навсякъде животът замря. Хората гледаха да са на топло и да имат храна. Армията беше активирана, да оказва помощ на населението на свободния континент, а на втория континент, където беше фронта, положението ставаше все по- трудно. Хората имаха нужда от топливо и храна, блокирани в жилищата.
В началото на вечерта командир Йон, прие мисията- да се занесат провизии и топливо до един град със 500,000 души население, отдалечен от фронта само на 700 км. и понесъл тежки разрушения на жилищните си сгради. Екипажът на Crossfire трябваше да отнесе достатъчно гориво и провизии до този град, както и да построи временен спасителен център- лагер, където да има подслон, храна и отопление за всички останали на улицата. Товаренето на кораба с гориво и провизии започна незабавно. В това участваха 300 души от Съпротивата и 500 робота. Алекс запали цигара, взе си кафе и докато чакаше товаренето на кораба, се занима да избира, заедно с хората си, най- удобен път до град № 15, където щяха да идат тази нощ. Crossfire поемаше отговорността за този град. Командир Йон смяташе да пристигнат бързо и навреме, преди жертвите на студа да са станали много повече. Там на място щяха да бъдат взети съответни решения и оказана спасителна дейност. За целта със Crossfire тръгваха още 200 души от Съпротивата и още 500 робота от тукашните модели.
Вечерта напредваше, а екипажа на Crossfire се стягаше за трудната и отговорна мисия. Товаренето продължаваше. На борда скоро щеше да има всичко необходимо за изкарването на зимата в град № 15, където трябваше да има 500,000 души население. Предимство щеше да се окаже на посетителите на временния спасителен център, който щеше да бъде издигнат от роботите на базата на готови плоскости, само за 5- 6 часа. Довършителните работи щяха да продължат и след пускането му в действие. Алекс и хората му скоро бяха готови с плана и пътя на кораба до град № 15. Това беше само един от предложените варианти, но след гласуването беше избран именно той. Командир Йон последен даде разрешението си да се активира плана на Алекс. Самия Алекс прие новината като нещо съвсем нормално.
*
Късно вечерта Crossfire беше напълно зареден и подготвен за спасителната мисия. На борда бяха настанени и 200 души от Съпротивата с техните 500 робота, в общи помещения с койки на четири етажа, в общо 4 помещения -общи каюти. След като всички бяха готови за отлитане, това се случи малко преди полунощ. Crossfire започна издигане и хоризонтален полет с мощна тяга на двигателите си. Времето беше ужасно- мраз и бури, а кораба натоварен до 80% от възможностите, които той имаше. За задължителен сън по това време отидоха 150 души от екипажа. Гостите имаха време за почивка. Алекс запали цигара,в зе си кафе и седна зад пулта. Мисията започваше нормално.
*
Минути преди полунощ Crossfire достигна 15 км. височина със скорост от 800 км/ч. При това положение щеше да се лети през цялата нощ и то със повишено внимание. Полетът предвиждаше наближаване на континент № 2, откъм свободната му част. Въпреки всичко, можеше да има и неприятна компания от обекти на хищниците. Временно екипа на Алекс пое воденето на кораба, директно от дежурната каюта. Малка повреда в отоплението на мостика беше заскрежила пултовете му. Алекс хвана руля- джойстик и си припомни десетките хиляди свои часове като пилот. Всичко, което сега се искаше беше, да пусне автопилота и да включи стабилизиращите агрегати, които държаха кораба в стабилно положение, през силните ветрове. Алекс провери всички системи, предаде контрола на Аш и запали цигара. В дежурната каюта беше тихо, топло и уютно. На по- задните четири места се появиха Браун, Джейн, Шон и Бронк. До оправянето на мостика, в този екип те щяха да водят кораба до когато е необходимо. Никита и Хенсън се заеха да приготвят пици за среднощна закуска на водещия екип. В дежурната каюта пристигна и командир Йон, който потупа Алекс по рамото и седна на масата, където задейства един контролен компютър и тихо зачете инструкциите при отпадане временно на мостика. Белята не беше голяма, но щеше да мине време, няколко часа докато мостика стане готов за експлоатация…
*
Crossfire беше от няколко дена в град № 15. Беше възможно да бъдат тук доста време, заради което укрепиха добре позициите си на космодрума в тукашната военна база. Наблизо до кораба, на една широка поляна се изграждаше спасителен център. Още щом пуснаха първите две помещения за по 100 души, с койки и отопление, тук бяха настанени първите бедстващи, повикани по кабелното радио на града и чрез мегафони, с които минаваха през града и съобщаваха за спасителния лагер. В същото време военните минаваха по домовете и търсеха други бедстващи. Осигуряваха се провизии, както и гориво за отопление. Раздаването на провизии ставаше край самия кораб, директно от складовете му. Докато екипажа на Crossfire разпределяше дажбите и приготвяше храната за лагера в огромни тенджери, хората от Съпротивата- 200 души, както роботите им, а също и тукашните военни, ходеха из града и решаваха- кой ще бъде закаран до лагера, на кой ще бъде оказана помощ в дома му.
Беше вечерта, когато Алекс запали цигара с кафе и седна зад пулта. Днес той помагаше като оператор на роботите, строящи спасителния лагер. Това ставаше от дистанция, направо от дежурната каюта. Времето навън беше кошмарно, със силни ветрове и температури около -40'С. Към спасителния лагер беше предивдена и лечебница, тъй като имаше много хора със болести и травми, още от нападенията на хищниците преди две седмици.
Алекс въздъхна тежко и погледна колегите си. Тук бяха Палма, Ким и Аш. Те заедно помагаха с управлението на 100 от роботите, изграждащи спасителния лагер. Изграждането вървеше нормално, а в палатковия лагер чакаха вече 2,000 души, за да бъдат нахранени и подслонени.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 271, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 271, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Crossfire излетя на патрулен полет. Времето беше ясно и със слаб вятър. Алекс и Палма дежуреха зад пулта в дежурната каюта, в помощ на дежурните от мостика. Докато набираха височина Алекс тества системите на кораба- всичко започваше нормално. Щеше да се лети на 7 км. височина със скорост от 400 км/ч. Имаше вероятност полета да премине към разузнавателен по- късно, ако така прецени командир Йон. Из кораба спяха 100 души. Десет души от първата база, десет от втората и десет от тук, разговаряха за войната в столовата. От останалите 50 бяха дежурните, а другите почиваха.
В началото на вечерта Crossfire навлизаше в зона с буря, дъжд и силни ветрове. Такова щеше да бъде наоколо с часове. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Лошото време му навяваше носталгични спомени и мисли. Полетът вървеше нормално. Наоколо нямаше забелязани обекти на хищниците. В зоната падаше бавно мрак. Радиовръзките в тези часове бяха затруднени или направо липсваха. Това можеше да е проблем, ако се извършваше някаква наказателна операция, но всъщност това беше патрулиране. В дежурната каюта беше уютно и топло. На свободните места в този час започваха Браун и Джейн. На масата зад пултовете се бяха събрали Ким, Аш, Шон и Бронк на чаша джин с тоник. Алекс и Палма оставиха временно пултовете си, щяха да се включат по- късно пак. Сега беше време да се разходят из кораба и да отпочинат. Вървяха бавно по коридорите и пушеха цигари. Корабът леко се поклащаше от силните ветрове. Мощни агрегати непозволяваха нестабилност на полета и го държаха в правилното положение при включен автопилот. По коридорите имаше слабо движение тази вечер. Всичко по- интересно ставаше в столовата, където се бяха събрали 150 души за свободните си пет часа. Тук бяха и 20 души от двете бази на AFJ, които посети кораба напоследък. Полетът вървеше нормално, въпреки бурите по пътя и силния дъжд.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма си почиваха в бокса. Той се зае отново да подрежда и проверява имуществото си, събрано в една задължителна раница и втора, която си стоеше тук в бокса. Вещи имаха и в складчето на бокса. Всеки тук си имаше запаси от въздух, вода и провизии, а Алекс имаше и известен запас от цигари. Те се правеха от малък автомат тук на борда на кораба, с тютюн предимно от бордовата оранжерия. Палма се къпеше, а Алекс запали цигара, доволен от стягането на раниците си. Чиста униформа беше готова за сутринта. На двамата им оставаше да дадат само едно дежурство от три часа, преди да са свободни да лягат да спят. Това щеше да започне след броени минути.
Късно вечерта Алекс и Палма дежуреха на пулта. Той отново изпитваше носталгия по миналото и меланхолия. Двамата имаха намерения да изкарат дежурството и да се наспят тази нощ, до 8 ч. сутринта, когато имаха задачи отново. Из кораба продължаваха свободните часове, които скоро щяха да свършат. Тогава 160 души отиваха на задължителен сън. На екраните пред пултовете вървеше картина от предните сканиращи камери на кораба. В тези часове Crossfire се намираше над бреговете на свободния континент, от западната му страна. Параметрите на полета бяха нормални както и показателите на полета. Бурята наоколо продължаваше. Температурите падаха под нулата по Целзий. Радиовръзка имаше само по морзовата азбука, със една Фар- кула, намираща се на два часа път нататък.
Беше изминал единия час от дежурството. Алекс запали цигара, взе си кафе, потупа Палма по гърба и се изправи пред предния люк. Видимостта беше ограничена, но все пак, това беше истинската картинка на пътя напред. Зад пулта, на масата бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк и пийваха джин с тоник. Ким и Аш работеха в дъното на каютата, над новия проект за суперкомпютър по идея и схеми на Алекс.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулирането над свободния континент. Алекс беше дремнал 2- 3 часа в следобеда и сега се разсънваше с кафе и цигара. Навън вилнееха бури, а температурите паднаха под - 20 'С. Долу земята беше скована от мраз. Валеше сух сняг, който бързо трупаше дебела пелена. Из кораба беше спокойно. Екипажа беше буден за общите свободни три часа. В столовата беше пълно с хора, които вечеряха, или пийваха по чаша алкохол, на приказки. Алекс зае мястото си зад пулта, а тук бяха Палма, Ким и Аш. Полетът вървеше нормално, въпреки влошеното време.
Късно вечерта Crossfire наближаваше база на Съпротивата, изградена до град със 300,000 души население. Може би до полунощ, земляните щяха да бъдат над този град. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна навън, а там беше мрак и мраз. Корабът леко се поклащаше от силните ветрове. В тези часове екипажа се раздели на смени и останаха будни само една от тях- 60 души. В дежурната каюта беше топло и уютно. На масата бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк и се черпеха. Дежуреха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс очакваше тази нощ да се наспи добре. Ако останеха в базата за нощуване, според него щеше да е по- добре. Корабът наближаваше града и базата на Съпротивата. Долу беше натрупал сняг в дебела пелена.
Crossfire се приземи направо върху дебелия слой сняг. Пилоните на кораба потънаха на три метра в снега. От някаква тръба се изпускаше пара, двигателите замряха постепенно, а сетне всичко утихна. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Тук беше -30' С, адски студ и мраз. От базата на Съпротивата излезе всъдеход с четирима военни, които наближаваха кораба. Те щяха да гостуват на командир Йон, тази вечер. Алекс и Палма огледаха местността наоколо и запалиха по цигара. В далечината блещукаха светлинките на града, а в базата беше тихо, светеха в мека светлина няколко прожектора. осветяващи космодрума. Наблизо кораб на Съпротивата се готвеше да излита. Алекс въздъхна и каза:
-Да се прибираме на топло! Тук е ужасен студ!
-Да се прибираме!- каза Палма.
*



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 270, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 270, Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден, Crossfire се готвеше за отлитане от този град. През този ден до града бяха ходили на разходка, около 100 души от екипажа. По това време отново всички бяха на борда на кораба и се чакаше разрешение за отлитане. Алекс седеше на масата с Палма и работеше нещо с лаптопа си и другите компютри. Той запали цигара, взе си кафе и погледна какво става из кораба. Екипажа се стягаше за отлитане, а 60 души спяха. Гостите от базата на AFJ, 20 души, по това време преглеждаха архивите на кораба. Архивите се обновяваха много трудно, поради огромните разстояния между планетите и корабите. Все пак информация пристигаше почти постоянно по радиото, а понякога се правеха далекосъобщения с насочени лазерни лъчи.
В началото на вечерта Crossfire отлетя от този град с 500,000 жители. Продължаваше патрулирането. Алекс беше заел мястото си зад пулта и както винаги следеше разнообразната информация по екраните. Полетът вървеше нормано, когато той си взе още кафе и запали цигара. Палма, Ким и Аш бяха до него и също дежуреха. Времето беше ясно, със слаб вятър. На височина от 8 км. и със скорост 400 км/ч. кораба летеше над бреговете на континента, от южната му страна.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на раходка. От екипажа спяха 120 души, а гостите от базата на AFJ се бяха събрали с други 20 души и обсъждаха войната и конкретно ситуацията тук, на Orixon 81. Алекс и Ким стигнаха до оранжерията, поразходиха се там и седнаха на една пейка. Роботи прибираха новата реколта плодове и зеленчуци, както и прясна риба от рибарника. Днес птиците бяха дали доста яйца, интересна добавка към бордовото меню. В столовата бяха гостите и хора от екипажа. Те обсъждаха нещата, на по чаша джин с тоник. Предстоеше да им бъде сервирана храната за вечеря. Алекс и Палма седнаха да послушат дебатите, също на джин с тоник. Вечерта минаваше нормано, а полета беше стабилен.
Късно вечерта Алекс и Палма се усамотиха в неговия бокс. Палма се къпа, а той подреди раницата и торбите с багажа си, а сетне се занима да попълни своя дневник. До полунощ той смяташе да поработи по проекта за компютър. Около кораба нямаше близки опасности, патрулирането вървеше нормално.
*
В следобеда на другия ден Crossfire наближаваше един град с население около 600,000 души. Тук се намираше друга база на AFJ. Алекс работеше по проекта за суперкомпютъра, заедно с Палма, Ким и Аш. Пред тях на екрана вървеше информация за полета. Може би до няколко часа, щяха да пристигнат до базата.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire се приземи във втората база на AFJ. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и се огледаха. Базата беше прилична, издигната край планинско езеро, а нататък започваше града със 600,000 жители. Гледката беше хубава, а времето тихо и ясно. Малко студено. Двамата запалиха по цогара, а долу на входа на кораба, екип от 20 души отиваше в базата, за разговори с тукашните офицери. Друг екип от 20 души отиваше със совалката Honda до града. Алекс се замисли, а въздуха беше чист и свеж, ухаещ на планина, но някак си- извънземна. Алекс и Палма постояха близо час на терасата. Гледката беше хубава, а настроението- празнично, рядко стигаха до други бази на AFJ, по далечните планети.
Вечерта беше напреднала, а Алекс, Ким, Аш и Палма работеха по проекта. Работата спореше, докато си говореха за тази планета и хората тук. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Отсреща светеха светлинките на базата, а по- нататък и светлинките на града. Това беше една романтична вечер. Рядко екипажа на Crossfire биваше в база на AFJ, тъй като ходеха предимно по недостатъчно познати планети. Това разбира се, можеше да се промени.
Полунощ наближаваше, а хората излезли навън, скоро щяха да се приберат на борда. Crossfire щеше да пренощува тук, на космодрума на тази база. Алекс, Ким, Аш и Палма нямаха ангажименти за тази нощ. Те смятаха да поработят и след полунощ по проекта, а до 8 ч. сутринта имаха достатъчно време за да се наспят. Те се подкрепяха със плодов нектар, кафе и цигари, докато умуваха и работеха. В дежурната каюта беше топло и уютно, а на пулта дежуреха Браун и Джейн. Алекс се беше замислил по темата за предишните си животи. В съзнанието му изплуваха древни спомени за места и хора, древни далечни имена, които той сега непознаваше. В желанието да отключва все по- големи тайни и загадки на живота въобще, той се запита- колко ли живота максимум имат човешките същества, а кой ли е с най- много свои предишни животи. Също се питаше дали неговите приятели и колеги са имали много предишни животи. Алекс беше вярващ християнин. Той знаеше, че някой ден ще се яви на Страшния съд пред Господа Бог, заедно с всички хора- човешката цивилизация, за да отговаря за стореното от него. Той знаеше, че нищо не остава скрито от Бога, че Той вижда и чува всичко. Със своите над 600 предишни живота, Алекс се явяваше едно много древно същество, а това го караше да мисли, че в този си живот той помни само малка част от знанията си и мъдростта си, които е имал по принцип. Той нямаше представа защо е така, но му се искаше да знае повече неща. Разбира се, знания имаше много в архива на кораба. Трябваше само да отдели време за да се учи. Това му се стори добра идея.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire все още престояваше във втората база на AFJ. Този ден Алекс прекарваше с Палма, Ким и Аш, заети по компютрите. Алекс пушеше цигари с плодов сироп и изучаваше информацията за планетата Orixon 81. Тук бяха взели решение, Crossfire да престои на тази планета в помощ на тукашните сили на AFJ, както и на Съпротивата. Адмирал Шао даде разрешението си по въпроса. Новините от фронтовете бяха променливи. Хищниците отчаяно се опитваха да превземат още територии и градове, а Съпротивата не им позволяваше и упорито търсеше начини да изтласка нашествениците назад, към по- старите им позиции. В небето над спорния континент често се водеха въздушни битки. Съпротивата непозволяваше волности на хищниците, а те продължаваха настойчиво с нови и нови атаки.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 269, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 269, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire летеше над океана на планетата Orixon 81, а кръстосвача Nissan оставаше на височина от 35 км. в орбита. Тази планета имаше два континента и много острови. Хищниците воюваха на единия от континентите, а другия си оставаше непокътнат от тяхно нашествие. Тук имаше дори бази на AFJ. Към една от тези бази се беше насочил кораба Crossfire в тези часове. Полетът продължаваше на височина 10 км. със скорост от 400 км/ч. Времето беше ужасно, силни бури, мраз и мрак. Алекс страдаше от своя извънземен грип, който го нападаше понякога, а проблема му със зъбите продължаваше да не е решен. Той запали цигара, а до него беше чайника с билков чай. Завит с дебелото одеало, с лошо настроение и във лоша форма, Алекс следеше как върви полета, по- скоро за своя информация, отколкото за да помага. До него бяха неговите хора- Палма, Ким и Аш, които разбираха добре в какво състояние е той, но по тази тема не се говореше. Лековете за неговия грип имаха само временен ефект, а колкото до проблема със зъбите, това не беше проблем само на Алекс. Зъболечението в космоса беше трудоемка задача, а специалисти липсваха…
*
Късно вечерта на другия ден Crossfire се намираше в една база на AFJ, на планетата Orixon 81. Алекс беше в лоша форма, все още, но се опитваше да бъде на линия. Тежките времена, които започваха за него, не му попречиха да продължава дежурствата си и работата по проекта за компютър. Алекс страдаше. Хранеше се само с меки или течни храни. По неговите зъби имаше много работа, а специалист по тези въпроси нямаше. Алекс получаваше от шамана Джи лекове и билки, които до известна степен му помагаха. Извънземния грип, който също го тормозеше, беше в изключително остра форма… В тази военна база на AFJ имаше и болница за земляните.
*
Беше на другия ден. Алекс беше по- добре от предишните дни. Това го зарадва. В следобеда той седеше зад пулта, пушеше цигара с кафе и преглеждаше информация за ситуацията тук на Orixon 81. Корабът все още се намираше в базата на AFJ. До него бяха Палма, Ким и Аш, заети със задачи, зад пултовете. Денят вървеше нормално, а се очакваше по- късно да се излети за патрулиране. По някое време Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. По това време от екипажа 250 души, половината спяха. Хора имаше по коридорите на кораба, както и във столовата, където имаше към 20 души, когато Алекс и Палма отидоха там. Те смятаха да пийнат по джин с тоник, докато разговарят с колеги и приятели.
Към средата на следобеда Crossfire излетя на патрулиране.
Алекс запали цигара с кафе и се замисли както винаги. Днес той беше в добра форма. Оставаше само проблема със зъбите, които той лекуваше с билки и хапове. Мисълта му се рееше из далечни времена и далечни места, където той беше имал други свои животи, а вече добре си спомняше това, включително и със едни такива далечни и отнесени спомени и настроения. Повечето свои животи Алекс беше преживял на Земята, или като землянин, но имаше и други случаи, когато се беше раждал като извънземен на чужди планети. Тези факти силно заостриха любопитството му. Той искаше повече информация- къде точно беше прекарвал свои извънземни животи и как именно беше живял там и тогава.
Следобеда напредваше, а Алекс работеше по проекта за компютър. Прототипът вече можеше да изпълнява някои програми, но по него имаше още много работа. Край него бяха Палма, Ким и Аш, които помагаха по проекта. След като приключи със изпитанията на една от новите програми, той остана доволен, запали цигара с кафе и се изправи за да се разкърши и да застане до предния люк на каютата. Навън беше спокойно време, но студено. Около Crossfire нямаше близки опасни обекти. Патрулирането вървеше нормално.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба. Тук имаше и 20 души от базата на AFJ, които гостуваха. Те се бяха събрали с два екипа на кораба и обясняваха ситуацията тук на Orixon 81. Момчетата от екипажа пък им разказваха през какви места са минали напоследък и какви особености има по другите планети. Беше обменена и всякаква информация от архивите на кораба, както и на базата. По това време всичките 60 души от срещата се събраха отново в столовата, за една приятна вечеря. Готвачите вече им бяха приготвили вкусни блюда.
*
Вечерта напредваше, а Crossfire летеше над островна верига, като сканираше за проникване тук на шпиони- хищници или подводници. Алекс запали цигара, взе си кафе и се отпусна в креслото зад пулта. Палма беше до него на пулта, а Ким приготвяше вечерна закуска за дежурните. В столовата вървеше празненство, послучай срещата на екипажа на Crossfire с офицери от базата на AFJ, които бяха тук. Очакваше се към полунощ кораба да достигне до един град със 500,000 жители, където можеха да се приземят, ако командир Йон разреши. Междувременно навън отново сви студ, падна мраз и мрак, а ветровете станаха силни.
Късно вечерта Алекс слушаше музика в бокса си, а Палма гледаше филм. Имаха свободно време до сутринта, когато застъпваха на дежурство. Алекс запали цигара, замислен над компютрите си. Той чертаеше йероглифи и схеми, а това бяха ценни нови идеи за схемата и софтуера на бъдещия модел компютър, който разработваше заедно с приятели и колеги. Този компютър освен на чертежите, имаше и прототип- уникален лаболаторен експериментален модел. Това щеше да бъде машината, която щеше да се произвежда серийно в огромни количества, за да може да свързва всички земляни из космоса. Бройка компютър от тази марка щеше да се осигурява на всеки землянин, където и да се намира той, при това- безплатно. Тази уникална машина щеше да бъде безотказна в продължение на 100 години от произвеждането й, а характерно за нея беше, че тя щеше да се справя със всякакви ситуации и да отстранява самостоятелно повредени схеми, възли, блокове от схемата си. Освен това тя щеше да работи със енергия осигурявана по десет автономни начина, в зависимост- със какви ресурси разполага нейния притежател.
Алекс запали цигара замислен. Музиката му харесваше, а компютъра ставаше все по- добър и опасен…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 268, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 268, Valeri Kolev.

На другия ден Crossfire гостува на друг град, на 4,500 км. от фронта. Там останаха през целия ден. Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха из близкия парк, край града. Тук беше пълно с хора, извънземни от различни раси, а имаше и хуманоиди. Непознати раси, рядко се виждаха тук. Базата на военните беше наблизо до града, от другата страна на парка. Докато крачеха напред, изумени от усещането за тази планета, Алекс запали цигара. Палма го беше хванала под ръка и му бърбореше разни неща. По това време слънцето залязваше.
Завръщаха се обратно към кораба по здрач. Парка беше осветен от лампи с мека светлина. Алекс пушеше цигара, а Палма я беше дострашало от тъмнината и джунглата наоколо. Потокът от хора беше намалял. Докато вървяха тя стискаше калашника здраво, готова за стрелба, а Алекс нямаше усещане за скорощна беда и беше спокоен. Неусетно наближиха и Crossfire. Светлините на кораба им разтопиха сърцата от умиление. Те се завръщаха "у дома", така да се каже.
Дежурните на поста при входа на кораба им козируваха, докато влизаха, а Алекс само кимна с глава. Асансьора скоро ги качи до нивото на дежурната каюта.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire продължаваше патрулирането си над континентите на Orixon 59. Алекс се беше замислил по своите проблеми. В главата му се бяха съживили спомени от другите негови животи. Тук на Crossfire той служеше за втори свой живот. Това обясняваше защо всичко тук му беше познато, още когато двамата с Ким бяха дошли на борда на кораба. Разбира се, той си даваше сметка, че другите хора също са имали предишни животи. Замислен по тези въпроси той запали цигара с кафе и се изправи до предния люк на дежурната каюта. Полета вървеше нормално. Навън времето беше тихо и спокойно, на височина 8 км., където се намираха.
*
Следобедът на другия ден беше към края си, когато Crossfire се приземи обратно в базата на военните, там където бяха в началото, това беше на континент № 1. Адмирал Шао искаше кораба да се прибира обратно на кръстосвача. Тук щяха да заредят гориво, вода, кислород и провизии и се очакваше вечерта по някое време да започнат издигане към орбитална височина, а там някъде беше кръстосвача Nissan.
Вечерта Crossfire беше готов за отлитане и изкачване до орбитата. Скоро дежурните дадоха старт. Алекс запали цигара, докато следеше показанията за полета. Всичко изглеждаше съвсем нормално. Този ден беше минал трудно за Алекс, изпитвал почти постоянно неразположение. С надеждата вече да е стабилен, той проверяваше данните на екрана, а картинките бяха в нормите. Около кораба нямаше близки вражески обекти.
Вечерта напредваше, а кораба набираше височина с мощните си двигатели. Очакваше се до полунощ или през нощта да достигнат височината от 30 км., където беше Nissan. Алекс запали още една цигара с кафето и се замисли за предишните си животи. В съзнанието му изплуваха ясни мисли за конкретно друго негово минало. Това с помощта на писмата от шамана Джи и билките, които той му даваше. Шаманът Джи отглеждаше богата колекция от билки, цветя и треви, на борда на Crossfire, както и на Nissan. Той беше до известна степен магьосник, знаеше каква билка трябва, когато имаше някакъв проблем.
*
На другия ден Crossfire се беше скачил към Nissan и заедно пътуваха по посока на звездата Orixon 7. Беше вечерта на борда на Nissan. Алекс беше поспал 2- 3 часа и се разсънваше с кафе. До полунощ се очакваше да пристигнат край една планета, забулена в гъсти, сини облаци. Това беше планетата Orixon 81. Алекс започваше да се разсънва. Предстоеше му да седне да проверява архива, за информация за тази планета. Из кораба настъпваше оживление, след като командир Йон беше дал три свободни часа на целия екипаж на Crossfire. Колкото до Nissan, там бяха будни само 10% от екипажа. Алекс запали цигара с кафе и погледна около себе си в дежурната каюта. Браун и Джейн дежуреха, Палма закусваше, а Ким и Аш бяха на разходка из корабите. Алекс си пусна музика и се замисли. Той се променяше със всеки изминал ден. Шаманът Джи отключваше неговите древни спомени за неговите минали животи. Алекс не винаги бе бил някакъв командос- астронавт на космически кораб. Това не го изненада. Постепенно той започваше да гледа на нещата с друг поглед, някак си по- различно от преди…
Вечерта напредваше. Планетата Orixon 81 беше съвсем близо, до орбитална височина оставаха само два часа път. Докато дежурните проверяваха какво е положението там, Алекс запали цигара с кафе и се отдаде на мисли. До него беше Палма, която му правеше компания. Двамата застъпваха на дежурство след полунощ, а това наближаваше. В оставащото време до дежурството Алекс се зае да оправя нещата в раницата си и джаджите по униформата си, както и торбата с неговия багаж. Палма слушаше музика и пийваше пепси, а Аш и Ким приготвяха вечерна закуска- пици.
*
В следобеда на другия ден Crossfire навлезе в атмосферата на Orixon 81 и започна спускане. Беше началото на вечерта, когато Crossfire достигна до височината от 10 км. и премина към хоризонтален полет. Алекс запали цигара с кафе и въздъхна тежко. Това беше един лош негов ден. Заради проблеми със зъбите, той неможеше да се храни, а от това го болеше и корема. Наблягаше на течности и бульони, но това неможеше да продължи дълго време, щеше да започне да губи тегло и сила. Всичко това повлия върху настроението на Алекс. Той не беше в добра форма. Освободи се от дежурства и двамата с Палма седнаха да поработят върху проекта за компютър. Алекс се подкрепяше с хранителни течности и бульони, кафе и цигари. Това временно можеше да замести пълноценното хранене, но идваше време да избере кой от колегите му да си поиграе да лекува зъбите му. Шаманът Джи препоръча специални билки при проблеми със зъбите. Алекс се колебаеше. В това състояние на зъбите му, той въобще не можеше да се храни. Трябваше да вземе решение за съдбата на зъбите си…



(следва продължение)