ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 273, Valeri Kolev.
Вечерта на другия ден екипа на Алекс, състоящ се от 25 души, летяха над града със совалката Honda от състава на кораба, оглеждаха за бездомници и бедстващи хора и ги прибираха от улиците. Навън можеше да се оцелее за не повече от 30 мин. Силни ветрове и мраз, достигащ -45' С, плашеха населението. През този ден екипа на Алекс бяха прибрали около 400 души от града, крайно бедстващи. В спасителния център вече имаше места за 4,000 души, заети на 65%. Огромните каюти с отопление, храна и койки за 100 души, имаха и сервизни помещения, както и общи бани. Раздаваха се също дрехи и одеала. Постепенно градът оживяваше.
Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма бяха седнали на топло в дежурната каюта и пийваха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Тук беше уютно и приятно, докато навън вилнееше поредната буря и навяваше много сняг. Дежуреха на пулта Джейн и Браун. По- късно дойдоха също Шон и Бронк, както и Тимур и Катерина, които се присъединиха към почерпката. Алекс запали цигара, а пред него беше отворен лаптопа му, където изчисляваше дажбите за приютените хора, така, че да се знае- за колко седмици имат запаси. За момента имаше запаси за цял месец. Това беше оптимистична прогноза. Не беше забравена и безопасността на кораба и града- отбранителната система на кораба беше в дежурен режим. Дежурни следяха и на радара, за приближаващи бели.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из кораба да се разходят. Тук течаха три свободни часа за целия екипаж. Из кораба беше шумно и оживено, а в столовата се бяха събрали 100 души. Хората от Съпротивата се бяха преместили в лагера, за да са наблизо до бедстващите. Строителството на лагера продължаваше денонощно. В тези късни часове корабът се готвеше за нощуване. Бяха спуснати щитовете, затворени двата входа и поставена охрана, както на кораба, така и на спасителния лагер. Алекс и Палма скоро се усамотиха в бокса му. Бяха изморени и им се спеше. След банята навлякоха чисти униформи и стегнаха всичко по себе си. Бяха свободни до 8 ч. сутринта, имаха време да се наспят. Алекс си позволи да приведе нещата си в лаптопав ред, а Палма си пусна музика и се опъна в койката си. До полунощ оставаше малко време.
*
Беше вечерта на другия ден. Времето над град № 15, планета Orixon 81 продължаваше да е мразовито и със силни ветрове. Температурите гонеха -50' С. В спасителния лагер бяха подслонени вече 3,500 души, а осигурените места достигнаха 10,000 . През този ден Алекс и екипа му от 25 души, със совалката Honda, продължаваха да спасяват бедстващи хора из града и по улиците му. В тези часове Алекс, Ким, Аш и Палма се намираха в дежурната каюта и се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук бяха още десетима от екипа му. Положението в този град със население 600,000 души, се нормализираше постепенно. Тукашните военни възстановяваха енергийните връзки на града, както и парното и газта. Това беше съсипано преди две седмици при нападението на хищниците. Сега фронта беше на 700 км. дистанция оттук, но щетите от атаката бяха огромни и се възстановяваха трудно. В спасителния център- лагер вече имаше 10,000 места, а бяха настанени 3,500 души. Прииждащите за помощ, храна и подслон бяха стотици, че и хиляди. Благодарение на намесата на Crossfire, градът се възраждаше за нов живот, след опустошенията и адските мразове и бури.
*
Вечерта напредваше, а Алекс се беше изправил пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше Спасителния център, който се намираше наблизо. За отоплението на лагера земляните бяха инсталирали портативен ядрен реактор с минимални размери. Отоплението на лагера беше гарантирано с електрически печки, за 10 години напред. Топла храна се раздаваше по 4 пъти на денонощието, като имаше и допълнителни дажби от пакетирани храни. Финансирането на лагера беше отчасти от AFJ, отчасти от Съпротивата, както и от държавата и тукашните военни. Алекс запали цигара с кафе и погледна колегите и приятелите си тук в дежурната каюта, в момента тук бяха 20 души. С напредването на вечерта Crossfire се готвеше за нощуване. Бяха спуснати бронираните щитове, входовете на кораба бяха затворени и поставена денонощна охрана, а отбранителната система беше поставена в дежурен режим на готовност. За нощуване се готвеха и във Спасителния център. Портите бяха затворени и поставена денонощна охрана. Настанените тук вече наброяваха близо 4,000 души, хора избавени от гладна смърт и смърт от студ.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Екипажът имаше три свободни часа, беше шумно и оживено, но най- вече в столовата, където имаше близо 120 души. Двамата пушеха цигари и крачеха из коридорите. Палма беше в добро настроение, а Алекс не се оплакваше също. Оставаше малко време до полунощ, когато двамата се усамотиха в бокса на Алекс. Той се зае да подрежда нещата и мислите си, а тя се захвана да приготви вечеря за двамата. Навън температурите гонеха -55' С, със силни ветрове, снегонавявания и мраз. В каютата беше топло и уютно. Тук се бяха събрали екипа на Алекс, 20 души. Те хапваха, пийваха, а имаше и дежурни на пулта. Алекс и Палма нямаха задачи за нощта. Те смятаха скоро да лягат да спят, след вечерята си и като си оправят нещата.
Скоро щеше да настъпи полунощ. Алекс пушеше цигара с кафе, а Палма слушаше музика. На борда на Crossfire, както и на кръстосвача Nissan имаше групи, които правеха музика. Разбира се в архивите на корабите имаше всякави богати колекции от музика, а и филми. Алекс оправяше нещата си в лаптопа, ръчния си компютър, както и компютрите на разположение в бокса. Вървеше и работата по проекта за суперкомпютър. А новините от близо и далече бяха шарени. Армиите на хищниците нямаха подкрепление от два месеца, в някои зони. В очакване на следващи вълни от пълчища хищници, AFJ и Съпротивата охраняваха зоните, готови да унищожават вскякави новопристигащи сили на хищниците. Междувременно беше станало ясно, къде се крият "злите демони",- расата управляваща армиите на хищниците. Специални сили вече търсеха тези координати, а това се намираше край една "черна дупка"… Смяташе се, че ако бъдат унищожени "злите демони", то хищниците остават без командване и без поддръжка…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар