Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 89 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 89 .  Valeri Kolev.

        Няколко дни по- късно, двата кораба на Алекс оставиха астероидното поле, със поставени пет опознавателни радио- пирамиди, за да се приберат обратно на кръстосвача и да продължават нататък, според плановете за експедицията. Алекс се беше усамотил в каютата си, а Мирена спеше в една от койките тук. Алекс умуваше по плановете на експедицията занапред. До достигането при кръстосвача оставаха няколко часа за кораба Volvo, а
за кораба Nissan- плюс още два часа.
        *
        Към началото на вечерта, двата кораба със кръстосвача, летяха във посока към планетата Orixon 55. Алекс страдаше от зъбобол в тези часове, но шамана Джи му беше дал лекарство за това. Във очакване да му олекне от болките, Алекс преглеждаше архивите на кораба, търсейки данни за тази планета. По това време Мирена стана от сън, изненада се, че се намира в каютата на Алекс, но скоро уплахата й отмина. Тя се наплиска с вода на чешмата и седна за да се разсъни, пред компютъра си. Тя беше симпатична, много млада, свежа и във добро настроение. Алекс прекъсна заниманията си, за да даде инструкции и задачи на хората си, както и на новоприетите. Мирена се ползваше със специални права, на негов съветник и секретарка. Двамата се занимаваха зад компютрите, часове наред, а за вечерята пристигнаха Палма, Ким и Аш. Алекс и Аш седнаха на масата, докато момичетата спретнат вкусна вечеря за петимата.         Докато се черпеха с напитки и хапване, петимата обсъждаха плановете на експедицията. Тези хора бяха съветници на Алекс, а той много ги ценеше.
       По някое време Алекс и Мирена излязоха из кораба на разходка. Алекс запали цигара, докато крачеха двамата из тунелите около кораба. Тези тунели служеха за сервизни цели, както и за разходка или тренировки със тичане. Мирена беше разсеяна и умислена, а зъбобола на Алекс се обаждаше понякога с големи болки. Спряха се двамата до един от люковете в тунела и се загледаха навън. Синята звезда Orixon 5, все още беше надалеко, а петата й планета беше някъде там, около нея. Двамата се замечтаха в един кратък момент, а Алекс извади джобната бутилка с вино и лимонада и отпиха по глътка. Замълчаха сам сами край люка, а гледката навън беше забележителна.
         *
         Във оранжерията на хората беше свежо и приятно, а тук имаше няколко души, които се разхождаха наоколо. Алекс и Мирена седнаха на една пейка, да се почерпят с вино и да помислят за бъдещето си. Алекс смяташе да й покаже паник- каютата, от където можеше аварийно да се командва кораба, ако бъде превзет от вражески сили. Мирена мълчаливо го последва, докато се качваха нагоре със асансьра, към нивото на паник- каютата.
        Двамата прекараха два часа във паник- каютата. Алекс не успя да й обясни, как се командва от там, но пък двамата добре си прекараха там и радостни тръгнаха да се прибират в неговата каюта.
Алекс  оставаше дълбоко замислен- това беше неочаквана нова любов...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  89.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 88 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 88 .  Valeri Kolev.

        Започваше бордовия следобед на другия ден, когато кораба Volvo се прикачи към друг астероид, със размери 800 км./ 500 км. Оказа се , че и този астероид се обитава от диви същества и растителност, но и тук също липсваше развита, разумна цивилизация. Алекс се изправи пред един люк, за да погледне навън. Гледката беше интересна и загадъчна- буйна растителност и странни диви същества, някои от които приличаха на познатите на Земята животни и дивеч. Алекс запали цигара, докато наблюдаваше гледката към астероида. Той си напълни вино със лимонада в джобната бутилка и се замисли над плановете за напред. Над тези планове умуваха в тези часове още 40 души от този кораб, както също 25 души от кораба Nissan. От кръстосвача вече имаха готовност да поставят радио- пирамида и тук.
         Алекс беше разсеян и замислен, а пред очите му беше Мирена и спомена за нея, от изминалите дни. Алекс нямаше проблем със жените, но в този случай, може би беше хлътнал по Мирена, без да си дава сметка за това... Тя беше много млада и свежа, а не беше имала и мъж, до тези дни. Алекс се опита да разбере, какво усещане има за нея, но безспорно мислеше за нея през цялото време, без да подозира, че тя също мисли за него пък, през всичкото си време. Неочаквано, когато пита за нея, дежурните му казаха, че е на легло и болна от нещо, а шамана Джи се опитваше да я лекува със своите билки и хапчета. Алекс се усмихна кисело, той знаеше от какво е болна Мирена. Самият той беше сякаш болен, но не бързаше лесно да ляга да боледува, имаше много задачи пред себе си, а все още не беше обучил хората си за бъдещите дни. Шаманът Джи лесно се сети и разбра, от какво са болни както Мирена, така и Алекс, който беше дошъл да я види и да разбере от какво е болна. Алекс й беше донесъл цветя и плодови напитки, без да е сигурен за какво става дума. Мирена пък се зачуди, как така и Алекс е болен.
          Двамата седяха със хванати ръцете, от известно време, когато Мирена каза:
         -Постой още малко при мен, Алекс!
         -Ще постоя още малко, всъщност не бързам...- каза той.
*
         Във бордовата вечер, Алекс и Мирена се разхождаха из кораба. Тя вече беше във по- добра форма, но си поиска да не й дават задачи поне до сутринта, за да се наспи. Алекс и обеща почивка от 3- 4 дни. По някое време стигнаха до асансьора към едната наблюдателница на кораба, която в тези часове беше повдигната на десет метра над кораба, а караулните там оглеждаха наоколо за опасности. Двамата се издигнаха до самата наблюдателница, а там имаше двама души на поста, със всички удобства за целта. Алекс и Мирена поговориха с тях, погледаха около кораба със бинокли, а като постояха около час на това място, тръгнаха да се връщат в каютата на Алекс.
          Вечерта напредваше, а Алекс и Мирена седяха в каютата, заедно със Палма, Ким и Аш. Мирена трябваше да свиква с тези хора, защото много имаше да се учи от тях, неща които слабо знае, все още. Тук щеше да се научи да пилотира кораба, да планира бъдещето на ескпедицията и т. н.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  88.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 87 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 87 .  Valeri Kolev.

           Във една бордова вечер, няколко дни по- късно, Алекс се разхождаше  из кораба Volvo, заедно със Мирена и Милена. Този кораб тъкмо приближаваше до един друг, от по- големите астероиди наоколо. Тримата крачеха по тунелите, опасващи кораба, а Алекс обясняваше на момичетата, какво се проверява из тези тунели. Като достигнаха столовата на кораба, тримата влязоха там и се настаниха на маса, по- наблизо до едното отоплително тяло, за да се стоплят, този ден беше доста студен. Сервитьрката скоро им поднесе хапване и напитки, а Алекс огледа хората наоколо, тук имаше към 60 души.
Алекс отпи глътка вино, докато обмисляше инструкциите, каквито  щеше да даде по- късно, на двата екипажа от експедицията. Мирена и Милена бяха мълчаливи. Все още се запознаваха с този кораб, обстановката и хората тук. Алекс забелязваше, че не смеят да бъдат бъбриви и им каза:
          -Не се притеснявайте от мен, кажете какво мнение имате за кораба Volvo!... Мирена?
          -Ние не помним друго такова хубаво място!- каза Мирена.- А как е станало всичко това- корабите, експедицията?
          -Идеята беше моя.- каза Алекс. – Експедицията, подготовката, набирането на хора за нея, всичко беше във началото, моя идея. Събрахме ентусиасти, бяха ни отпуснати и финанси, за да изберем двата кораба и така, всичко се подреди благополучно. От както отлетяхме от Земята, вече 31 месеца летим, със минимални почивки, тук- там... А вие? Защо напуснахте Земята?- попита Алекс.
        -Ами... беше станало модерно, да се напуска Земята.- каза Милена.- Освен това ни опростиха кредитите и ни отпуснаха финанси, за да отлетим, със пътнически кораб... Преминахме през военно обучение, за космонавти и така...
         Замълчаха и тримата, а Алекс отпи глътка вино и запали цигара.
         *
         Вечерта напредваше, а до скачване със втория астероид, който избраха, оставаха няколко часа. Корабът Nissan следваше Volvo, на дистанция от 700 км. Алекс и Мирена се разхождаха из оранжерията на кораба Volvo. Сетне седнаха на една дървена пейка под дръвче със мандарини, за да се порадват на късчето рай тук. Мирена нещо криеше от него, а той не можеше да разбере за какво става дума. От пейката Алекс изпрати своите инструкции до двата екипажа и раздаде задачи на всекиго от експедицията, включително и новоприетите хора, предимно момичета. Мирена беше нещо замислена и мълчалива тази вечер, а Алекс й носеше малък подарък- уокмен със 20 аудиокасети, във специална чантичка. Мирена се изненада, прие подаръка и дори пусна да свири една от касетите. Звука можеше да бъде на слушалки или на тонколонки. Двамата се заслушаха във хубавата музика, а очите на Мирена блеснаха в полумрака. Тя беше радостна в тези часове.
        Когато по- късно Алекс се усамоти в бокса си, Мирена пък се прибра в нейния бокс и дълго слуша музика, преди да спи. Тя си беше харесала Алекс, но не заради това, че той е Шефа на експедицията. Тайната й дори той не разбираше, все още.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  87.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 86 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 86 .  Valeri Kolev.

         Наближаваше вечерта, няколко дни по- късно. Алекс и Мирена вървяха заедно из кораба Volvo, а той и обясняваше подробности за експедицията и за пилотирането на корабите. Двамата стигнаха по някое време до столовата и влязоха там, за да се почерпят с нещо, а там имаше около 30 души, по това време. Двамата се разположиха край един от люковете на кораба, със гледка към астероида. Сервитьорката скоро им сервира напитки и хапване, а Мирена погледна около себе си и попита:
         -Доколкото разбирам, ние новите хора тук, ще връщаме корабите обратно към Земята?
         -Да, до голяма степен, новите колеги тук, ще върнат корабите обратно до Земята, но чак след като се вземе решение за завръщане...- каза Алекс.- Разбира се, ще помагат и старите колеги, доколкото могат... Не можеш да летиш 31 месеца, и да не се измориш до смърт...

Алекс замълча, отпи глътка вино и се загледа в малкия компютър пред себе си. Той внимаваше с това ново момиче, защото можеше да е опасно, колкото и странно да звучеше това, на пръв поглед. Мирена и други подобни от новодошлите колеги във експедицията, бяха издържали сериозни обучения, преди да тръгнат из космоса.
Мирена погледна часовника си, провери нещо там и каза:
         -Имате ли предварителна ориентация, колко месеци ще продължава експедицията из космоса, преди да обърне посоката към Земята, за да се прибере обратно?
Алекс не отговори веднага. Той извади една цигара и дълго я разглежда.
         -Смятам да реша завръщане, веднага щом започнем много да се притесняваме по тази тема... – каза Алекс. – Смятам да се допитам до двата екипажа, преди да наредя завръщане към Земята...
        -Не искам да ви тревожа, но ми се струва, че доста месеци ще караме напред, преди да се реши завръщане на Земята.- каза Мирена.
Алекс замълча, запали цигарата и отпи глътка вино.
*
Вечерта напредваше, когато Милена намери Алекс и Мирена и тримата излязоха от кораба навън, за да идат край огъня, а там имаше 50 души в този час. Тримата се разходиха около двата кораба, макар й да беше опасно. Край огъня имаше и охрана, която следеше за опасни животинки , а и по- големи зверове, ако ги имаше тук.
По- късно се появиха и десетина военни от кръстосвача, които бяха довършили пирамидата, заедно с двадесетина роботи, а вече бяха свободни. Тяхната летяща чиния беше скачена към астероида, наблизо до корабите на Алекс.
*
По- късно във вечерта Алекс остави момичетата, за да се усамоти в бокса си. Беше им дал задачи за решаване, а той смяташе да поработи по плановете на експедицията. Той запали цигара, пусна си музика, доволен и от този ден и заби поглед в екрана пред себе си...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  86.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 85 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 85 .  Valeri Kolev.

Два дена по- късно, във бордовия следобед, хората от експедицията и от кръстосвача продължаваха да се веселят около огъня, до едно изворче, някъде из астероида, докато роботите монтираха радио- предавател- пирамида. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха на малкото празненство край огъня и се черпеха заедно със другите. Алекс запали цигара, отпи глътка вино и се загледа към храсталаците около извора. Наоколо гъмжеше от животинки, пригодили се някак си към този странен и извънземен свят и неговия климат. Тук се забелязваха и птици, но по принцип това беше един съвсем малък свят. Няколко ентусиасти и мераклии от експедицията, успяха да хванат и няколко змиеподобни, а по- сетне ги изпекоха и вкусиха, а месото беше добро за хапване. На това място екипажите от експедицията на Алекс можеха да издържат до края на живота си, ако бяха били закъсали със корабите си точно тук- имаше достатъчно въздух, вода и храна...
По някое време Алекс и Палма обиколиха около корабите на експедицията и се прибраха обратно до каютата си, за да си починат и да обмислят нещата от последните времена.
*
Следобеда свършваше, когато Алекс се изправи пред един люк и погледна навън към астероида, а там до поточето все още гореше огън и хора се бяха събрали да се почерпят. Алекс отпи глътка вино, запали цигара и се зае да планира по- нататък делата на експедицията. Със 75 % гласували „За“, екипажите решиха да се остане на това място поне пет дни още. Командирите одобриха това решение.
Алекс и Палма тъкмо се захванаха да си подреждат запасите и раниците, като една от раниците на всекиго биваше задължителна, за да може човек да оцелее сам във извънземието, и да успее да извика помощ, и да може да дочака спасителите. Втората раница беше лична, за нея нямаше изисквания, но човек в такава раница държеше малък на брой лични вещи и спомени. За раниците всеки имаше и малка и проста количка на две колела. Също така всеки от екипажа разполагаше и със малък, сгъваем  личен дрон.
Алекс отпи глътка вино и взе да си подменя униформата със почиствана и изпрана нова униформа. Той се стегна в новата униформа, подреди всички джаджи по джобовете, провери шлема и оръжията си. Часовника на ръката му показваше “зелена детелина“- знак, че със експедицията и екипажите й, всичко е нормално.
*
Започваше бордовата вечер. По решение на командирите огънят беше загасен, а всички се прибираха по местата си за нощуването. Навън оставаха два екипа военни от кръстосвача, със десетина роботи, за да довършат опознавателната пирамида.
Алекс отпи глътка вино, напълни си купа с печено месо и седна да обмисля плановете на експедицията, както и да попълни дневника на експедицията. Тази вечер на Алекс и Палма щяха да гостуват две от новите момичета във експедицията- Мирена и Милена. Те вече бяха готови за гостите си и ги очакваха.
Алекс въздъхна и запали цигара. Очертаваше се хубава вечер...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  85.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 84 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 84 .  Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер, няколко дни по- късно. Корабът Volvo беше закрепен към един от по- големите астероиди, който имаше размери: 500 км./250 км. Алекс и неговите хора наблюдаваха картината от дроновете, които обикаляха наоколо, за да могат хората да разгледат това място, този свят. Оказваше се, че тук има вода и достатъчно въздух, а скоро намериха и растителност. Дежурните очакваха да се появят и някакви животинки, които са успели да живеят на този астероид, тъй като имаше и вода и въздух и растителност, годни за консумация.
Алекс запали цигара, напълни си бутилката с вино от автомата и се зае да търси с един от радио- управляемите дронове, обитателите на астероида, без съмнения такива би трябвало да има тук.
По- късно се оказа, че животинки има тук, но живеят предимно из пещерите. Когато видяха някои от видовете, обитаващи този астероид, земляните не се изненадаха от видяното. Това бяха роднини на жабите, на костенурките, на гущерите, незнайно как зародили се тук.
Дежурните провериха, дали астероидите са нечия собственост, но тук нямаше опознавателни пирамиди със радиофарове. Определено това астероидно поле, ставаше собственост на земляните. Оставаше мястото да се маркира със радио- фарове – пирамиди, указващи именно, че е собственост на планетата Земя.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха навън и стъпиха по астероида. Тук можеше да се диша и без скафандър, а Алекс дори запали цигара. Четиримата се поразходиха около кораба, разглеждайки всичко наоколо. Това безспорно беше един малък свят сред газовите облаци. На първо време тук щяха да пристигнат военните от кръстосвача, за да поставят опознавателни пирамиди, радиофарове. Това щеше да гарантира, че зоната е собственост на планетата Земя.
Алекс и другите запалиха малък огън край малък воден извор, опитаха и въздуха и водата. В поточето намериха и риба. Аш много не се притесни от нищо, когато се зае да пече риба на огъня. Беше я уловил със най- обикновена мрежа, каквато всеки тук имаше в раницата си. Рибата се оказа вкусна, а Алекс извади и бутилка вино, докато се разположиха около огъня. Скоро от кораба излязоха и десетима други от екипажа. Алекс обяви, че кораба ще нощува тук, на това място, също и кораба Nissan, който всеки момент щеше да пристигне и да се прикачи към астероида до кораба Volvo.
Край огъня на земляните от експедицията на Алекс се бяха събрали 30 души, които хапваха печено месо с вино, както и печена риба, уловена тук. Командирите бяха дали десет свободни часа, за да могат да се порадват всички тук на хубавото местенце, тук на този астероид.
Във невероятната романтика, при тази мека, зелена светлина, двата екипажа се зарадваха на този ден и на това място. Очертаваха се 10 часа, прекарани тук, край огъня, докато роботите монтират пирамида- радиопредавател, указващ, че астероидния пояс е собственост на планетата Земя и земляните...
Алекс беше радостен в тези часове...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  84.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 83 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 83 .  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия ден, кораба Volvo приближаваше един от най- близките астероиди наоколо. Предстоеше да го огледат и сканират, доколкото имаха достатъчно време за това. Астероидното поле беше обгърнато в газови облаци, като се смяташе, че газовете са богати на кислород.
Алекс пушеше цигара и разглеждаше на картата това астероидно поле, но данните бяха от преди 10 години, та много неща сега изглеждаха по друг начин тук. Астероидите вече се виждаха на телескопа и бяха видими на радара. След броени часове кораба Volvo щеше да е близо до първия астероид. Във планирането на действията на екипажите, бяха ангажирани 40 души, които умуваха бързо и мъдро и даваха готови и проверени планове. Командирите на трите кораба и Алекс, като Шеф на експедицията, одобриха тези готови планове, но всъщност можеше и да се имровизира и във реално време, независимо от плановете- съгласно обстоятелствата.
*
Започваше бордовата вечер, а кораба Volvo вече беше на 500 км. от астероидите и започваше сканирането. Алекс отново беше заедно със Палма, Ким и Аш. Четиримата седяха пред пултовете и се черпеха, докато обмислят какво да се направи по- нататък. Към най- близкия астероид бяха изпратени дронове, по- малки и по- големи. От екипажа на Volvo, 30 души обработваха получената информация. Все още не се знаеше дали тези астероиди са обитаеми, но във близките часове и това щеше да стане ясно.
*
По някое време Алекс наблюдаваше картината от дроновете. Оказваше се, че газовите облаци около астероидите позволяват да има живи организми, но още не беше ясно, дали тук има разумни форми на живот. Алекс отпи глътка вино и се зае да прегледа резултатите от сканирането, до момента. Първия астероид, който изучаваха, беше със размери 200 км./150 км. Той обикаляше бавно около звездата Orixon 5, като една обиколка му отнемаше около 18 месеца. Оказваше се, че повечето от тези астероиди имат подобни характеристики. Близостта до звездата и наличието на газова обвивка, правеше тези астероиди, особено ценни за реализиране на бизнес, или за населяване, ако това вече не беше се случило.
*
Във началото на вечерта на борда на Volvo , Алекс беше отишъл да се разходи из кораба, както той правеше понякога и сам. Докато крачеше из тунела, опасващ кораба, той срещаше разни колеги и приятели. Във столовата на кораба имаше 40 души, а сред тях беше едно от новите момичета, Мирена. Алекс седна при нея и я поразпита, докато си пиеше виното. На новите колеги, Алекс разчиташе да приберат експедицията обратно на Земята, когато бъде взето решение за завръщане. Във тези времена тези хора бяха добре обучавани, как да пилотират и да водят корабите, как да приберат експедицията до Земята.
Алекс се паникьосваше и вълнуваше във тези часове. „Мирена“ според него звучеше добре...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  83.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 82 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 82 .  Valeri Kolev.

Беше късната бордова вечер, когато по корабите оставаха малък брой дежурни, охрана и хора заети със някакви други задачи. Алекс отново се беше събрал със Палма, Ким и Аш. Те се черпеха и умуваха по плановете на експедицията, като трябваше винаги да имат готов план занапред. Алекс отпи глътка вино с лимонада, закани се на купата с печено месо, пред него и заби поглед в екрана пред себе си. Най- новите планове на експедицията бяха готови.
*
Няколко дни по- късно експедицията продължаваше напред по курса си. Пилотирането и дежурствата вървяха без съществени проблеми. Алекс отново се беше събрал със Палма, Ким и Аш, за да умуват по плановете на експедицията и за да се почерпят в този хубав ден, във относителен смисъл. Във космоса нямаше нощ. Алекс отпи глътка вино с лимонада, днес във добро настроение. Новата цел на експедицията беше планетата Orixon 55. Голяма част от екипажите, се занимаваше да си припомня архивната информация за тази планета. Из двата кораба и из кръстосвача в тези дни всичко биваше нормално. Известен процент от хората спяха, други почиваха, а останалите имаха дежурства или изпълняваха разни задачи. Имаше и хора, които не бяха ангажирани с нищо, така да се каже- те бяха свободни. Това бяха резервните сили на експедицията.
*
Следобедът напредваше, а Алекс беше отворил звездните карти на зоната, та да види пътя, чак до планетата Orixon 55. По този път се преминаваше край астероиден пояс и метеоритени рояци, които трябваше да бъдат заобиколени, по принцип. Аш даде идеята, да огледат астероидите, преди да стигнат до планетата. Екипажите гласуваха и се взе решение това да бъде направено,  със гласували „За“-  68 % от хората в експедицията.
*
Вечерта започваше, когато корабите промениха курса си, за да доближат астероидно поле, което беше относително наблизо. Новата траектория беше готова в тези часове, а доближаването до астероидното поле, щеше да продължава до сутринта, през бордовата нощ, като се усилваха дежурствата през тези часове. За да се избегне заспиване по пултовете, среднощната стража щеше да наглежда пилотите и дежурните.
Алекс отново беше във компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата бяха заети  със плановете, какво ще се прави на тези астероиди, към които пътуваха в тези часове. След няколко часа двата кораба щяха да се отделят от кръстосвача, за да доближат самостоятелно астероидите. Кръстосвача щеше да остане в дрейф на около 7,000 км. от най- близкия астероид.
Алекс запали цигара, отпи глътка вино и заби поглед в оперативния екран, полета вървеше нормално, а до отцепването на двата кораба оставаха броени часове. За няколко часа бяха на крак всички от екипажите със известни изключения, за да получат инструкциите и да се запознаят с най- новите планове на експедицията.
Алекс погледна към астероидите на екрана и въздъхна- те изглеждаха интересни, във известен смисъл...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  82.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 81 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 81 .  Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно кръстосвача и двата кораба на Алекс летяха нататък към планетата Orixon 55. Алекс се беше усамотил в спалния си бокс, а Палма спеше в койката си при него. Той беше в лошо настроение, давайки си сметка за многобройните опасности, които могат да застрашат неговата експедиция. Една негова идея, да обучат 20 - 30 души, да могат да приберат експедицията обратно до Земята, когато се вземе решение, вече беше в ход. Тези хора трябваше да бъдат обучени до висока степен, как да приберат експедицията обратно до Земята, тъй като старите от експедицията, вече губеха жизнените си сили и възможности и нямаше да успеят по страшно дългия път, обратно до родната планета...
*
Във бордовия следобед, Алекс се просълзи. Беше изпратен на тази експедиция, като най- добрия за тази задача, но със неговото съгласие и разрешение. Земята искаше да знае как живеят земляните из космоса, Земята мислеше за тях и искаше да им помага, да ги зарадва с подаръци и вещи, които можеха да им бъдат жизнено необходими из космоса. Тази експедиция нямаше да бъде последна. От Земята вече бяха изпратили втора подобна експедиция.
Алекс гаврътна глътка вино и запали цигара. В неговите два кораба в тези дни имаше общо 500 души, а на кръстосвача хората бяха общо 600 души. Броя на тези хора се променяше при всяка нова спирка на експедицията. Някои напускаха корабите, а пък прииждаха нови кандидати за експедицията. Имаше и такива, които отиваха да пътуват на кръстосвача, имаше и идващи оттам, за да бъдат в експедицията на Алекс.
*
Следобеда напредваше. Алекс и Палма бяха излезли из кораба на разходка. Тунелите опасващи кораба за разходки и сервизни цели, бяха поддържани до + 0 * C, колкото да не се замръзне, за разлика от обитаемите каюти и места, които се отопляваха добре. Двамата същевременно оглеждаха корпуса на кораба и неговите възли, за евентуални повреди.
*
Прибраха се обратно в каютата, към началото на бордовата вечер. Алекс седна да си почине, зад пулта си, а Палма се залови да приготви хапване за вечерта и идващата нощ. За по- късно двамата отново щяха да бъдат заедно със Ким и Аш, както обикновено. В тези часове наоколо нямаше близка обитаема материя. Тези хора тук, летящи заедно с трите кораба бяха 1,100 души в тези дни. Това беше добра бройка, за да се чувстват екипажите, част от цивилизацията в тези полети, макар и далеко от родната си планета.
Алекс отпи глътка вино, запали цигара и се загледа в картинката напред по курса. Звездата Orixon 5 се намираше вдясно от курса на кораба, под ъгъл от 25 градуса. Петата планета на тази звезда, където експедицията отиваше, беше някъде около тази звезда.
Алекс си припомняше информацията за тази планета, запазена в архивите на кораба. Там също живееха земляни, със близка връзка със Земята и други- родени тук или другаде из космоса, включително и по корабите... Алекс въздъхна. Цветовете на тукашното небе му харесваха...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  81.   Valeri Kolev.
 

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 80 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 80 .  Valeri Kolev.

Четири дни по- късно, във бордови следобед, двата кораба на Алекс и експедицията му, напуснаха станцията и набираха скорост със разлика един от друг на около един час. Някъде зад тях оставаше онази междинна станция- астероид. Кръстосвача беше на няколко часа дистанция от тях. Това беше 3019- та Земна Година, някъде из космоса, на дистанция:  31 месеца от Земята, наблизо до звездата Orixon 5.
*
Алекс беше заедно със Палма, Ким и Аш в каютата. Четиримата проверяваха по списък хората в двата кораба, а сетне проверяваха стоките и материалите, налични на двата кораба. Алекс беше доволен от това, какви интересни стоки си бяха закупили напоследък. Отчиташе се голяма печалба, особено около ценността и цените на повечето закупени стоки от експедицията, на последните три спирки. Във графата подаръци, раздадени напоследък, се отчиташе продукция отнела евтини материали, но за скъпа техника, както и едномесечна работа на поточните линии по бордовете на двата кораба. Най много се търсеха компютрите, радиостанциите, двуместни и четириместни дронове, роботи, капсули за катапултиране от летящи обекти, портативни атомни генератори, апарат за добиване на въздух от вода и т.н. , други подобни. Алекс беше започнал да описва продукцията на двата кораба, по приоритет, за да бъдат подаръците и продажбите много търсени... Със тази тема се захванаха общо 40 души от двата кораба на експедицията. Така времето загубено при далечни полети се пренасочваше за работа със поточните линии на корабите, автоматизирано почти напълно, а със висока скорост на производство. За подаръци се пренасочваше и част от бордовата реколта: плодове, зеленчуци, цветя и билки, зърна, дървесина, риба и месо от дивеч, яйца, гъби, мъх за палене на огън (прахан), камъчета за палене на огън със искра, както и по- съвременни запалки, тютюн и др.
*
Наближаваше бордовата вечер, когато кораба Volvo достигна кръстосвача New York и започна приближаване с ниска скорост за скачване. Алекс се беше изправил пред стенните екрани и наблюдаваше скачването. Той запали цигара, отпи глътка вино от джобна бутилка и се погледна наоколо. Неговите приятели Палма, Ким и Аш тъкмо разговаряха по радиото със кръстосвача и със кораба Nissan. Алекс се замисли за бъдещия съвместен полет оттук до планетата Orixon 55, какъвто беше новия план. Всичко беше готово, изчисленията приключени. Чакаха само втория кораб да пристигне и да се скачи към кръстосвача.
*
Бордовата вечер започваше, когато двата кораба и кръстосвача продължиха с нов съвместен полет заедно, към планетата Orixon 55. Алекс, Палма, Ким и Аш отново бяха заедно, докато следяха началото на полета и набирането на скорост. Те се черпеха с вино и се радваха на добрите времена, които бяха настъпили в тези кораби, напоследък.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  80.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 79 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 79 .  Valeri Kolev.

Три дни по- късно, двата кораба все още гостуваха на междинната станция. Екипажите на двата кораба се разходиха добре из станцията и се запознаха с много хора от тукашните земляни. Беше по обедно бордово време, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха от разходка в станцията.
*
Във следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш отвориха нова бутилка с червено вино с лимонада и се разположиха удобно, за да обмислят плановете на експедицията за по- нататък, след отлитането от тази междинна станция. Алекс отпи глътка вино и запали цигара. Двата кораба вече бяха готови за отлитане от тази станция, но по взаимно съгласие със екипажите, отлагаха това за поне няколко дни още, прекарани тук. Междувременно двете летящи чинии на кръстосвача New York също гостуваха на тази станция. От кръстосвача тук имаше 400 души със двете летящи чинии. Тези хора бяха военни от Агенцията AFJ (космически сили на Земята и нейните приятелски цивилизации). Съкращението на Агенцията не можеше да се превежда, това просто беше код и нищо друго.
Следобеда напредваше, а Алекс и другите трима умуваха над отворената карта на звездната система Orixon, където се намираха. Едно решение за експедицията беше да гостуват на планетата Orixon 55. Това беше известно отклонение от по- далечната цел- планетата Orixon 44, но пък беше добър избор, по други причини. Алекс одобри следващата цел на експедицията да бъде Orixon 55, една от най- близките планети наоколо. Идеята беше одобрена  със 75 % от хората в експедицията. При още едно гласуване беше избрано да отпътуват след четири дни, гласувано със 82 % от хората. Алекс се съобрази с тези решения, а дежурните започваха да изчисляват траекториите за полетите нататък.
*
Във вечерта на двата кораба на Алекс, всички от екипажите се бяха прибрали по местата си, а корабите се изолираха от външния свят за нощуване. Достъпа до корабите ставаше невъзможен отвън. Бяха включени отбранителната система, алармената система, щитовете и т. н. , а охраната беше подсилена. Алекс заедно със Палма, Ким и Аш се черпеха в тези часове, докато замисляха плановете на експедицията за следващите дни и след отлитането от тази междинна станция. По някое време Алекс се замисли отново за предишните си животи, докато ровеше из архивите. Особено впечатление му направиха архивите описващи 7019- та Година и войните, с участие на земляните. Алекс се замисли за онези времена, надалеко из бъдещето, което още не се беше случвало, но пък той добре си спомняше, че това вече му се е случвало. Той реши пък от позиция на сегашния си живот, да архивира дневника на експедицията си, подсилен с допълнителна информация, за да разбере там тогава, че това вече се е случвало...
Вечерта напредваше, а Алекс отпи глътка вино, запали цигара и се зарови в архивите, за да си припомни нещата.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  79.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 78 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 78 .  Valeri Kolev.

Трите кораба наближаваха междинната станция, цел на експедицията за този момент. На 7,000 км. от станцията, двата кораба Volvo и Nissan се отделиха от кръстосвача New York и във самостоятелен полет продължиха към станцията. Кръстосвача беше прекалено голям и неможеше да се закрепи към доковете на станцията, но давата кораба пък можеха. Беше бордовия следобед, когато Алекс запали цигара, докато слушаше как дежурните разговарят със дежурните от станцията. На тази станция живееха и работеха и 4,000 земляни. Това беше огромно съоръжение, закрепено към астероид, като имаха невероятни условия тук за живот и бизнес. Освен тези земляни, тук живееха и работеха 10,000 извънземни от различните видове и раси. Във тези часове около станцията имаше стотици кораби и по- малки совалки и самолети. Те биваха транспортни, товарни, смесени, както и известен брой военни.
*
Три часа по- късно във следобеда, двата кораба на Алекс вече бяха скачени по доковете на станцията, а навън излязоха специални екипи, за да търгуват за експедицията. Други два екипа отидоха на гости на земляните от тази станция, които ги приеха в един ресторант на земляните тук. В това време Алекс заедно със Палма, Ким и Аш, разглеждаха списъка със стоки, каквито имаше по търговете тук. Трябваше да избират какво да купят и в какви количества. В същото време експедицията имаше и стоки за продан, които предложиха по тържищата на станцията. Четиримата решиха да се почерпят, докато умуват за търговията със станцията. Алекс си сипа халба вино, отпи и се загледа в списъците. Покупко- продажбите на експедицията започнаха успешно.
*
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из станцията, а техните дронове ги следваха, за да се върнат обратно с тях. Алекс гаврътна глътка вино от джобна бутилка и запали цигара, докато крачеха из коридорите на станцията. Тук ги имаше всякакви раси и видове. Макар и по- малко на брой, тук се забелязваха и земляни. Четиримата се разходиха на воля, като по- късно влязоха във ресторант на земляните и се настаниха там , за да се почерпят и хапнат сред земляните от тази станция. За срещата на експедицията и земляните от станцията бяха отворени телевизионен и радио- канали. Централа свързваше телефонните постове на едните и другите, а темите, по които да си говорят не липсваха.
*
Вечерта напредваше, когато четиримата се върнаха при кораба си, където вече почти бяха готови със товарните дейности около двата кораба. Печалбата на експедицията се изчисляваше, но по принцип бяха натоварили много ценни стоки и необходимите материали за нормалното движение на експедицията, по- нататък, според плановете. Това беше 3019- та Земна Година, някъде из космоса на 31 месеца дистанция от Земята. Това беше междинна станция, някъде около звездата Orixon 5. На станцията гостуваше експедицията на Алекс със корабите: Volvo и Nissan.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  78.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 77 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 77 .  Valeri Kolev.

Във една вечер, няколко дни по- късно, корабите продължаваха съвместния си полет, като летяха ориентировъчно в посока към звездата Orixon 5. Алекс беше във добра форма, но този ден беше минал тежко за него, по принцип. Известни разногласия из екипажите от експедицията, му бяха провалили деня, по принцип. Не се размина, без да изпрати осем души в карцера, а сетне спокойно седна с другарите си да се почерпят и да умуват по плановете на експедицията. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с вино и печено на скара месо, докато разчертаваха плановете за бъдещите дни и за тогава, когато достигнат междинната станция, някъде около звездата Orixon 5. Алекс отпи глътка червено вино с лимонада и захапа сочна мръвка печено месо, а пред него беше отворена звездната карта на екрана, докато зелена точка показваше къде точно се намират техните  кораби, някъде по пътя си. Броени дни оставаха, докато пристигнат при тази междинна станция. Алекс запали цигара и въздъхна, изправи се пред предния люк и погледна напред по пътя. Светлината от звездата Orixon 5, ставаше все по- силна.
*
Вечерта напредваше, а Алекс отвори отново архивите на кораба, за да чете, анализира и изучава информацията от тях. Това бяха материали от стотици и дори хиляди земни година назад, а за парадокс в някои от документите се описваше действителността със хиляди години напред, та до 7019- та година, със 4,000 години от настоящето на Алекс и хората му, т.е. 3019- та Земна Година. Минаваха цели часове, докато Алекс изучаваше архивните документи и умуваше над тях. Особено важно беше обаче, да изучава бъдещи събития, както това тук и сега се случваше някак си предварително, подобо на пророчество. Така Алекс получаваше информация за опасностите по време и координати, със висока точност. Той се беше убедил във достоверността на предсказанията от архивите и два пъти в месеца корабите му излъчваха тази информация, като предупреждение за беда, надалеко от кораба, но за да стигне до горещата точка. Често това водеше до спасяване на стотици земляни от беди и нещастия. Военните получаваха редовно предупрежденията на Алекс и изпращаха съответни спасители до подобни горещи точки- във Времето и във Пространството. Алекс дори на се замисляше, колко животи зависеха от неговите послания, предсказания и пророчества.
*
Късно вечерта четиримата продължаваха да са заедно и да се черпят, а във каютата на Алекс всъщност имаше четири койки, както и удобства, за да могат да останат заедно и през  “бордовата нощ“,  както и казваха малко със насмешка- нощ нямаше в космоса. Алекс запали цигара, малко позадремъл, а из главата му се мотаеше мисълта- да вземе да отива да поспи. До междинната станция имаше още броени дни полет, достатъчно време, за да могат да се наспят, а то си имаше дежурни и пилоти, със одобрени и раздадени смени, за всички важни дежурства на корабите.
Алекс по някое време вече заспиваше, но успя да се премести в койката си, тъкмо навреме...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  77.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 76 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 76 .  Valeri Kolev.

Във един следобед, няколко дни по- късно, корабите продължаваха полета си към една междинна станция, която беше най- наблизо наоколо. Държеше се курс ориентировъчно към звездата Orixon 5. Алекс, Палма, Ким и Аш гледаха филм няколко часа, от новата продукция на предишните планети, където гостуваха на земляните там. Филмът отчасти показваше какъв е живота там, както за земляните, също и за извънземните раси и видове, живеещи също по тези планети. Дежурните предвидливо бяха поискали голям брой кристали със филми и музика, както и научно- технически материали, от всяка спирка, където се бяха спирали по пътя на тази експедиция.
По някое време Алекс запали цигара и си сипа халба вино, за да се повесели със другарите си тук. Наблизо около корабите нямаше почти никаква населена материя.
*
Следобеда беше към края си, когато Алекс и Палма отидоха да се разходят из корабите, между които всъщност имаше разгънати тунели за пешеходна връзка. Алекс запали цигара, докато двамата крачеха из тунелите, опасващи кораба Volvo, като по- нататък се прехвърлиха на кръстосвача. Там срещнаха свои колеги и приятели, а скоро се озоваха във столовата и седнаха там, за да пийнат и хапнат. По някое време при тях пристигнаха Ким и Аш. Събраха се заедно и си поръчаха хапване и напитки, които сервитьорката бързо им поднесе. През люка до тяхната маса се виждаше навън по посока на полета.
Алекс отпи глътка вино с лимонада и се закани на паницата със печено месо пред себе си, докато умуваше и наблюдаваше напред по курса на корабите. Това беше пространството между двете звезди, като относително казано светеха почти еднакво, но скоро Orixon 5, щеше да бъде по- наблизо и да осветява по- силно, от Orixon 6.
*
Вечерта започваше на борда на трите кораба, когато Алекс и другарите му се прибраха от разходката и посещението си във столовата на кръстосвача, като останаха със добро впечатление от това. Там те научиха много неща от военните, а имаше още много да учат от тях. Още като влезе в каютата си, Алекс отиде да полегне за половин час, изморен от този ден.
*
По- късно вечерта Алекс стана от лека дрямка в койката си и се освежи с вода на чешмата, преди да погледне наоколо, но всичко беше нормално със корабите и екипажите. Тази вечер Алекс искаше да се усамоти със Палма, а тя всъщност вече спеше дълбоко и не се знаеше дали ще става от сън скоро. Алекс отвори отново архивите, за да чете и умува по тази информация, събирана от хиляди години.
Алекс запали цигара и се загледа в екрана си. Тази вечер той щеше да поработи до късно, за да навакса в четенето на архивите. В тези часове на борда на кораба Volvo, будуваха 50 души в различни дежурства и задачи. Във кораба Nissan будуваха също 50 души, а във кръстосвача New York будуваха 100 души. Във идващите 24 часа не се очакваха никакви срещи из космоса със други кораби.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  76.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 75 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 75 .  Valeri Kolev.

Това беше вечерта на другия ден, когато двата кораба на Алекс се скачиха към кръстосвача и се очакваше да тръгнат заедно в посока към звездата Orixon 5. Във тези часове командирите на двата кораба, Йон и Пиркс, командира на кръстосвача- адмирал Буун, както и шефа на експедицията- Алекс, обмисляха плана на полета и решаваха- кога ще се даде старт на поредния им общ полет, нататък.
*
Вечерта напредваше, когато беше даден старт на новия съвместния полет на кръстосвача и двата кораба на Алекс. Докато набираха скорост, Алекс се беше затегнал в предпазните колани, загънат с дебело одеало, до него вреше пълен чайник със билков чай, а в краката му топлеше малка, портативна отоплителна печка. Той се топлеше по този начин, а скоро щеше да е достатъчно затоплен. Той запали цигара по някое време, докато наблюдаваше параметрите на новия полет. Стартът беше нормален, без съществени проблеми. Основната тяга за полета беше от главните двигатели на кръстосвача.
*
По- късно вечерта при Алекс бяха Палма, Ким и Аш, за да се почерпят и да умуват по плановете на експедицията. Летяха в посока на звездата Orixon 5, но всъщност целта беше междинна станция, на дистанция около десет дни полет, относително казано. Алекс беше отворил картата на системата Orixon и разглеждаше дали траекториите на полета са правилни. Имаха цели десет дни, без никакви по- сложни задачи. Той беше дал иснтрукции за десетте дни, предварително, но щеше да има и обновени инструкции най- малко една на ден.  За полета се грижеха също и командирите на корабите- адмирал Буун, командирите Йон и Пиркс.
Алекс запали цигара и се разколеба чай ли да си вземе или бутилка вино. Неговите другари бяха наредили масата, а пред всеки имаше купа с лакомства и напитки.
Времето минаваше неусетно, а двата екипажа си подреждаха нещата, събираха си мислите и си подреждаха картите, като се виждаше, че тръгват по нов път, всички тук. Беше ясно, че в тези десет дни всеки тук ще има много време, а не се очакваше да имат спирки по пътя, във смисъл- срещи с други кораби. Разбира се за срок от десет дни, на теория беше допустимо да имат подобна среща.
Алекс по- късно се върна към изучаването на архивите на кораба, но той също приемаше архиви по пътя, от всякъде, където решаваха да му изпратят архиви- кораби, колонии, градове по чужди планети и т.н. Изучаването на архиви му беше станало любимо занимание, а от това научаваше много неща, разбираше много неща, извличаше много поуки и изводи, дори без анализа на текст, който беше възможен.
*
Късно вечерта на борда на Volvo почиваха 100 души, спяха 50 души, 50 души дежуреха, а от останалите 20 действаха по разни задачи. На този кораб имаше общо 300 души във тези дни.
Алекс запали цигара и се зае да прегледа списъка с хората си, за да прецени кого да включи за следващата смяна дежурства.

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  75.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 74 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 74 .  Valeri Kolev.

По обедно време на другия ден, приемането на нови хора в експедицията на Алекс приключи, а малко по- късно Алекс разреши отлитането от тази планета, на двата кораба от експедицията. Сред новоприетите 50 души бяха десетина специални момичета, които си беше избрал лично той. Алекс смяташе да обучат тези момичета за действия при критични ситуации и способност да върнат корабите обратно на Земята, ако това се наложи. Той запали цигара и погледна навън. Корабът Volvo вече набираше височина. Алекс се затегна с предпазните колани, загънат с дебело одеало и разпечата нова бутилка вино с лимонада. Някъде надолу под кораба оставаше планетата Orixon 65.
*
Във началото на вечерта корабът Volvo беше достигнал 30 км. височина над планетата и продължаваше да се издига нагоре. Алекс беше във променливо настроение във тези часове. Той не се оплакваше от нищо съществено, а всъщност той и екипажите на двата кораба, добре си живееха през цялото време. Алекс отпи глътка вино и се загледа в екрана пред него. В това време се появи сигнала на кръстосвача и успяха да се свържат с него по радиото.
Палма тази вечер беше малко отнесена и замислена. Тя беше забелязала сред новоприетите във експедицията, няколко момичета, много млади. Това и напомняше разни неща от нейния живот. Идваше и на ума, да вземе да научи на нещо тези момичета, пък все за нещо можеше това да им бъде полезно.
Аш в тези часове сглобяваше нов робот, за охраната на кораба, като логиката му щеше да бъде до известна степен по- различна. Роботът на Аш щеше да изпълнява по- различни задачи, експериментално, като му се полагаше и дрон за лесно транспортиране извън кораба.
Ким тази вечер беше спряла всичко, освен музиката си, която слушаше вече цели часове.
Из кораба спяха 40 души, 50 почиваха, а останалите бяха ангажирани със различни задачи. Във разни дежурства и пилотиране бяха заети 100 души. За момента на борда на кораба Volvo , имаше общо 300 души. Това беше само временно положение. Текучество на хора имаше непрекъснато, като някои оставаха тук там по спирките на експедицията, други прииждаха, а също имаше и обмен на хора със кръстосвача. Други пристигаха с малки дронове и совалки, от космоса, или на някъде отиваха. Имаше и такива, неангажирани със нищо, нито пък приети за членове на експедицията. Тези хора бяха гости на двата кораба и отношението към тях беше специално, като Алекс и командирите Йон и Пиркс, имаха планове за тях, да бъдат обучени подходящо, във най- универсален смисъл, като на първо място- как да оцеляват из космоса.
*
Вечерта напредваше, а Алекс седеше на мястото си, загънат с дебело одеало и се черпеше заедно с другарите си, със вино и печено месо. До кръстосвача New York щяха да пристигнат по обедно време на другия ден, а кораба Nissan идваше със дистанция от 10 часа полет.
На часовника на Алекс светеше зелена детелина- знак, че всичко беше нормално...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  74.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 73 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 73 .  Valeri Kolev.

Във една вечер, по- късно, двата кораба все още бяха на летището на земляните от планетата Orixon 65, а това беше 3019- та Земна Година, на дистанция от 31 месеца от Земята- родната планета на земните цивилизации. Алекс си беше отпочинал и се беше усамотил в каютата си, за да си събере мислите, да си подреди склада, раниците си,  личните вещи по униформата и оборудването си, да си подреди картите и мислите, да попълне дневника на експедицията, чийто Шеф беше именно той. Той си пусна музика от далечни времена, за да си спомни настроения от миналото си. Това му отне близо два часа, а когато Палма се прибра от разходката си със Ким и Аш, двамата седнаха около масата да се почерпят и хапнат, този ден- само двамата.
*
Във вечерта на другия бордови ден, двата кораба все още гостуваха на тази планета, като нищо ново почти не се беше случвало тук. Алекс беше във относително добра форма и се радваше, на часовете когато нищо не го болеше или измъчваше. Бяха се усамотили двамата със Палма и се черпеха с вино и печено месо. В каютата беше топло и уютно, звучеше хубава музика, а осветлението беше слабо и меко,  някъде из нюансите на теменуженото синьо. През малкото прозорче влизаше в каютата, свеж и чист въздух, който ухаеше на сняг.
Алекс отпи глътка вино и погледна през люка в ляво до него, за да погледне навън. Гледката навън му напомняше други подобни гледки от родната планета Земята. Сняг валеше от две денонощия,  дори и в тези часове. Между двата кораба на Алекс и тази вечер продължаваше веселбата на скара- бира, музика, танци и приказки. Палма се опитваше да дремне, в това никое време, а Алекс не я занимаваше с нищо, докато изучаваше архивите на кораба. Темата за неговите предишни животи, наброяващи над 600, занимаваше и в този ден, мисълта на Алекс.
*
Вечерта напредваше, когато командирите на двата кораба прекратиха веселбата пред корабите, решението беше на сутринта да се отлита от тази планета- Orixon 65. Екипажите имаха достатъчно време за да подготвят себе си и корабите за отлитане, а горе на 5,000 км. от планетата, ги чакаха със кръстосвача New York, за да летят нататък по пътя на експедицията, съгласно последните планове на експедицията. Тъга превзе тукашните земляни, също и двата екипажа на Алекс, както и военните от кръстосвача, които бяха тук - общо 160 души, със двете летящи чинии на кръстосвача.
*
Оказа се, че подготовката не изискваше много време. Късно вечерта всичко беше готово за отлитане, а разрешението от Алекс щеше да бъде дадено на сутринта, както той беше казал. А Алекс тъкмо се черпеше заедно със Палма, преглеждайки плановете. Той запали цигара, отпи глътка вино и отвори звездните карти на системата Orixon, за да види още веднъж накъде тръгваха от сутринта на другия ден. Свежи спомени за момичета от тукашните градове на земляните, изплува във мислите му. Дали не беше късно да ги покани във експедицията, се чудеше той, а май беше прав...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  73.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 72 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 72 .  Valeri Kolev.

Два дни по- късно, във един следобед Алекс и Палма се разхождаха из кораба, като бсе още двата кораба гостуваха на планетата Orixon 65 и на земляните на тази планета, които имаха свои три града и свои територии, а на брой жителите земляни бяха около 600 хиляди души. Във столовата имаше към 120 души, повечето гости от близкия град и военни бази. Алекс и Палма се разположиха до един люк, за да имат хубава гледка навън. Тъкмо си поръчаха блюдата за хапване, когато при тях се появиха Ким и Аш. Четиримата по принцип навсякъде бяха заедно. Във тези часове навън продължаваше празненството със скара- бира и истински огньве, където сега имаше 300 души, от тук- от там. Навън валеше ситен сняг, но това не беше пречка за празненството, пък там имаше и шатри от плат, предпазващи от валежите.
Алекс отпи глътка вино и запали цигара, а пред него имаше голяма купа със печено на скара месо, което той мислеше да нападне скоро.
*
Във началото на вечерта Алекс и неговия Екип Алфа, общо 10 души, бяха на разходка около корабите на летището и военната база тук. Алекс и Палма крачеха напред, той пушеше цигара, а тя слушаше музика от малките си тонколони със универслано предназначение. Преминаваха десетимата по алея през парка на базата, като виждаха много хора, предимно земляни. Базата около летището, както и близкия град на земляните, бяха опасани със високи и дебели градски стени, които блокираха достъпа до земляните, на зверове и хищници от джунглата. Дроновете на десетимата ги следваха на автопилот, поддържайки височина от 15 м. Десетимата мислеха по- късно, да се приберат със дроновете си, обратно при кораба, сместо пеша. Алекс се радваше на тези часове, когато беше в добра форма и не го измъчваха мрачни мисли и болести.
Някъде из парка, десетимата намериха параклис със автомати за напитки, закуски и цигари, вестници и др. ,  където се спряха, за да огледат какви стоки предлага параклиса. Алекс запали цигара и отпи глътка вино от джобната си бутилка. Според плана на земните територии тук, подобни параклиси със автомати, имаше десетки, наоколо. Десетимата си починаха при този параклис, преди да се качат по дроновете си, за да се приберат на кораба Volvo.
*
Вечерта напредваше, когато десетимата намериха из гъстата мъгла, своя кораб. По- късно прибраха дроновете си по местата им над личните боксове за сън и почивка. Алекс беше толкова изморен, че веднага се опъна в койката си, за да полежи и за да си почине поне малко. А навън празненството продължаваше със скара- бира, музика и танци. Във тези часове там долу, пред кораба, се бяха събрали за почерпка, приказки и танци, близо 700 души, оттук- оттам. Те бяха радостни на срещата си тук, на това място и точно сега, достатъчна причина да празнуват заедно и то в тези часовеи точно тук.
А Алекс си дремваше и сънуваше разни сънища, като понякога успяваше да запомни и да разкаже сетне, за да се разбере тяхното послание...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  72.   Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 71 . Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 71 .  Valeri Kolev.

Няколко дни бяха изминали откакто двата кораба на Алекс гостуваха на планетата Orixon 65, и на градовете на земляните тук, които бяха три и със общо 600 хиляди земляни население. Усещането за братска цивилизация тук, радваше двата екипажа от експедицията на Алекс, чийто шеф и водач беше той.
*
Някъде към средата на следобеда, по бордово време на кораба Volvo, Алекс и неговите другари седяха по пултовете си и обмисляха действията си нататък. Още не беше решено, колко време ще гостуват на земляните, живеещи на тази планета. Алекс запали цигара, мрачен и угрижен в тези часове. Тежка мъка тежеше на душата му. Експедицията щеше да отива още по- надалеко, а той мислеше вече за завръщането им на родната планета Земята. Носталгия по миналите времена и за родната планета Земята, както и за близките хора, които останаха там, не му даваше покой. Несигурното бъдеще, освен това- на голяма дистанция от Земята- 31 месеца, му тежеше все повече.
*
Бордовата вечер започваше, а по същото време над летището беше сумрачно време, част от денонощието на тази планета. Хората обикновено използваха часовници със по няколко календара, като се налагаше понякога да използват едно или друго време и календар, според обстоятелствата. Алекс се черпеше със тримата си колеги Палма, Ким и Аш, докато обмисляха плановете на експедицията. Тук на Orixon 65 им се беше харесало, та не бързаха да отлитат нататък по пътя си. Двата екипажа на Алекс добре си починаха и добре се разходиха из трите града със земляни тук, усетили твърдина под себе си и близостта до земна цивилизация тук.
Алекс отпи глътка вино и запали цигара. Навън продължаваше празненството на земляните и екипажите на корабите тук. Беше отпуснато време само до полунощ, след което корабите се запечатваха за нощуване и ставаха недостъпни от външната си страна. Такава беше волята на Алекс, като Шеф и водач на тази експедиция.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс отново се захвана да чете архивите, от самия кораб, от други кораби и градове, а също и от военните от Агенцията AFJ, които бяха разпространили архивите си, за достъп до тях на други кораби и градове по световете. Тези архиви бяха гордост за земляните, затова, че са ги дали на всички, които имат нужда от такива архиви.
По- късно четиримата отидоха да се разходят из кораба, но не пожелаха да излизат от него. Коридорите за разходки, опасващи кораба от външната му страна, имаха доста люкове, за да се наблюдава навън, така направиха и четиримата, спряха се да погледат от един люк, където Алекс извади бутилка вино, запали цигара и заби поглед навън, към летището и градовете издигнати  по- нататък във далечината. Със смесени чувства Алекс подхождаше към мислите си за тези градове тук, както и за бъдещето на тази експедиция...

ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  71.   Valeri Kolev.