ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 77 . Valeri Kolev.
Във една вечер, няколко дни по- късно, корабите продължаваха съвместния си полет, като летяха ориентировъчно в посока към звездата Orixon 5. Алекс беше във добра форма, но този ден беше минал тежко за него, по принцип. Известни разногласия из екипажите от експедицията, му бяха провалили деня, по принцип. Не се размина, без да изпрати осем души в карцера, а сетне спокойно седна с другарите си да се почерпят и да умуват по плановете на експедицията. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с вино и печено на скара месо, докато разчертаваха плановете за бъдещите дни и за тогава, когато достигнат междинната станция, някъде около звездата Orixon 5. Алекс отпи глътка червено вино с лимонада и захапа сочна мръвка печено месо, а пред него беше отворена звездната карта на екрана, докато зелена точка показваше къде точно се намират техните кораби, някъде по пътя си. Броени дни оставаха, докато пристигнат при тази междинна станция. Алекс запали цигара и въздъхна, изправи се пред предния люк и погледна напред по пътя. Светлината от звездата Orixon 5, ставаше все по- силна.
*
Вечерта напредваше, а Алекс отвори отново архивите на кораба, за да чете, анализира и изучава информацията от тях. Това бяха материали от стотици и дори хиляди земни година назад, а за парадокс в някои от документите се описваше действителността със хиляди години напред, та до 7019- та година, със 4,000 години от настоящето на Алекс и хората му, т.е. 3019- та Земна Година. Минаваха цели часове, докато Алекс изучаваше архивните документи и умуваше над тях. Особено важно беше обаче, да изучава бъдещи събития, както това тук и сега се случваше някак си предварително, подобо на пророчество. Така Алекс получаваше информация за опасностите по време и координати, със висока точност. Той се беше убедил във достоверността на предсказанията от архивите и два пъти в месеца корабите му излъчваха тази информация, като предупреждение за беда, надалеко от кораба, но за да стигне до горещата точка. Често това водеше до спасяване на стотици земляни от беди и нещастия. Военните получаваха редовно предупрежденията на Алекс и изпращаха съответни спасители до подобни горещи точки- във Времето и във Пространството. Алекс дори на се замисляше, колко животи зависеха от неговите послания, предсказания и пророчества.
*
Късно вечерта четиримата продължаваха да са заедно и да се черпят, а във каютата на Алекс всъщност имаше четири койки, както и удобства, за да могат да останат заедно и през “бордовата нощ“, както и казваха малко със насмешка- нощ нямаше в космоса. Алекс запали цигара, малко позадремъл, а из главата му се мотаеше мисълта- да вземе да отива да поспи. До междинната станция имаше още броени дни полет, достатъчно време, за да могат да се наспят, а то си имаше дежурни и пилоти, със одобрени и раздадени смени, за всички важни дежурства на корабите.
Алекс по някое време вече заспиваше, но успя да се премести в койката си, тъкмо навреме...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 77. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар