ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 212, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 212, Valeri Kolev.

Вечерта, три дни по- късно, Crossfire летеше около Orixon 44, в патрулен полет. За нашественици се проверяваха и останалите седем континента, освен този, който вече имаше десет града с общо около два милиона души, заселници- колонизатори, повечето от Земята. Корабът летеше на 2 км. височина със скорост от 400 км/ч. Параметрите на патрулирането все още не бяха уточнявани, а командир Йон беше задал общ предварителен план на полета. Алекс се беше усамотил в дъното на каютата, до бокса си с койките и се занимаваше с лаптопа си. Той имаше да попълва дневник, както и да търси информация от радио- ефира, за хората, напуснали Земята през изминалите 3- 4 години. Такава информация тук на Orixon 44 имаха, всъщност, но само за заселилите се тук. И това щеше да проверява Алекс тази вечер, заедно с екипа си.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно, въпреки бурята навън. Crossfire летеше над един от континентите, а долу всичко беше засипано в снежна пелена. Бурята не притесняваше земляните, нито беше проблем за машината им, изчислена за чудовищни атмосферни условия и аномалии из космоса. Екипажът на кораба имаше три свободни часа по това време. Из кораба беше оживено и шумно, а в столовата вечеряха към 50 души. Алекс и Ким вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, хем на разходка, хем да погледнат в какво състояние са кораба и неговите системи. Докато проверяваха един от компютърните възли на кораба, Алекс запали цигара и каза:
-Тази вечер искам да си легна да спя рано.
-Може и да стане някак това.- каза Ким.- Да ти кажа и на мен ми се спи. По пазено място няма из цялата зона. Ще се наспим добре.
-То хубаво, ще се наспим, но преди това трябва да си хапнем добре!- каза Алекс.
-Нямай грижа!- каза Ким.- Щом се приберем в каютата, ще приготвя вкусна вечеря!
-Ще ти бъда много благодарен!- каза Алекс.
-Хубава е нашата Нова Земя!- каза Ким.- Още не мога да повярвам, че това е цяла нова планета, собственост на земляните!
-При това е автономна и свободна!- каза Алекс.
-Да.- каза Ким.- Това ни е като бонус, за всички, които не признават робството на Земята и жадуват свобода!
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в каютата и действаха по пултовете. Очакваха се скоро да пристигнат Браун, Джейн, Никита и Хенсън, като и четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита, за една обща вечеря, тази вечер. Ким и Палма вече приготвяха вкусна софра. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк на каютата, а той гледаше напред по курса, заради уникалното разположение на тази каюта в корпуса на кораба. А там някъде долу беше тукашната джунгла, засипана с тонове сняг. Алекс се замисли. Ако беше вярно, че може да останат като патрулен кораб на Orixon 44, то това щеше да е добре дошло за екипажа. Тук и живота им щеше да бъде по- спокоен, и бяха на едно от най- сигурните места в тази зона. Алекс дори се замечта. Бяха изминали само три години служба на кораба Crossfire, а оставаха още седем, според договора. Но имаше и нещо друго- казваха, че малцина се отказвали от службата си във AFJ, дори след изтичането на договора, те оставали по корабите и нямали идея за друг, по- различен живот…
Оставаше съвсем малко време до полунощ. Crossfire летеше на 2,000 м. височина със скорост 400 км/ч., над засипаната със сняг джунгла, на континент №2. В каютата на Алекс бяха все приятели, общо 13 души, тъй като беше дошла и принцеса Lipo. На софрата пред тях имаше вкусни блюда, червено вино и лимонада, храна от запасите на кораба. Тази нощ тези хора нямаха дежурства. Бяха изцяло свободни и те решаваха да си направят малък празник край софрата. Тук беше топло и уютно, а Аш беше пуснал тиха музика. Ким и Палма търчаха насам- натам с пълни паници със вкусотии. Разговорите се въртяха около темата за Orixon 44 и колко добре би се получило, ако останат тук, като патрулен кораб, поне за една година, но това все още не беше решено от адмирал Шао. Докато похапваха, Алекс следеше на стенния екран водещите новини за полета. Всичко беше удивително спокойно. На няколко часа от тук беше най- близкия обект на AFJ, а това беше отделна военна база на AFJ, където се изграждаше бойна, ракетна станция. Друг обект, обаче летящ, имаше на три часа полет от Crossfire. Щяха да се доближат максимално на около 600 км. дистанция, около 1 часа през нощта, а след това да се раздалечат един от друг. Нямаше човек на хиляди километри около кораба. Тук беше адски пусто, а бурята вилнееше наоколо. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Разговорите бяха вече съвсем задушевни, компанията си беше пийнала вино. Принцеса Lipo имаше стратегическо разположение, съвсем до Алекс. Лицето и беше зачервено от алкохола и хубавата вечер, а тя тайно се опитваше да примами Алекс, някъде поне за половин час, съвсем насаме… И това щеше да бъде в тази дълга нощ, когато освен екипажа от 250 души, наблизо нямаше да има хора с известните вече изключения…
*
Следобеда на другия ден си отиваше постепенно. Crossfire напредваше по курса си, вече над континент №3. Скоростта беше около 400 км/ч., а височината на полета: 2,000 м. Алекс си приказваше с Ким, Аш и Палма, седнали удобно зад пултовете. Навън бурята беше намаляла, а се сипеше отново сняг. Из кораба спяха близо 180 души, а останалите дежуреха или имаха задачи за изпълняване.
Вечерта напредваше, а полета вървеше нормално. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша горещо кафе и се изправи пред предния люк. Филтъра на стъклото даваше ефект на "нощно виждане", а гледката беше невероятна. Флората тук беше уникална, а за изненада се наблюдаваха и диви животни, въпреки студа там долу. Алекс беше в странно настроение. Въпреки, че бяха около новата планета на земляните- Orixon 44, където себеподобните бяха два милиона души, както и значителни сили на AFJ, сърцето му нещо страдаше. Болката по миналото, и носталгията по родната планета, старите приятели и гаджета, тази вечер отново го тормозеха. В каютата беше топло и уютно. Браун и Джейн дежуреха зад пулта, а останалите тук пийваха джин с тоник, на сладки приказки. Това бяха Алекс, Ким, Аш, Палма, Никита, Хенсън и принцеса Lipo.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 211, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 211, Valeri Kolev.

Във вечерта Nissan наближаваше планетата Orixon 44 все повече. Наоколо имаше все повече и повече кораби от AFJ. Наблизо до планетата бяха разположени и няколко междинни станции- постове, за да се гарантира сигурността на планетата. Алекс беше в добро настроение, пушеше цигара с кафе и разговаряше с близката междинна станция. До него бяха Ким, Аш и Палма, които продължаваха да следят обстановката. В зоната често идваха старите врагове на земляните- херките и пасарите. Разбира се абсолютна сигурност нямаше, че няма да се промъкне наблизо и вражески кораб.
На един час полет от орбиталната височина на Orixon 44, Crossfire се отдели от кръстосвача, за да се спусне долу до планетата. Кръстосвача щеше да остане на висока орбита. Той нямаше как да се приземява, защото беше огромен, тежък и формите му не позволяваха това. Докато се готвеха за спускането, на борда на Crossfire беше време за вечеря. Екипажът, разделен на три смени, щеше да мине през столовата за вечерята. Алекс и екипа му, в повече от случаите вечеряха в каютата, каквото си измислят, а понякога взимаха готова храна от столовата. Алекс в това време се топлеше с чай и пушеше, докато преглеждаше данните за Orixon 44 с нейните десет града- колонии. Той се интересуваше от новините за планетата, как върви живота тук, как е финансовото положение, колко наземни бази има AFJ тук. Времето минаваше, а Алекс се беше увлякъл да чете новините за Orixon 44, а очите му светеха- за пръв път от може би цялата история на Земята, нейната цивилизация имаше нова планета, по- голяма и по- хубава, при това свободна. Властта над Orixon 44 се държеше от AFJ и никога нямаше да бъде предадена другимо.
С напредването на вечерта, Crossfire навлизаше все по- надолу в атмосферата на Orixon 44. Там долу беше люта зима, валеше сняг, а виелици сковаваха транспорта. Радиовръзката с близката контролна кула беше добра. Crossfire щеше да бъде приет на космодрума в базата, край град № 1. Снижавайки се по предварително изчислена траектория, корабът отиваше точно там. Алекс въздъхна, запали цигара и си сипа чай. Оставаше около час до приземяването. До него бяха Ким, Аш и Палма, както обикновено. Дежурството вървеше нормално, не се забелязваха пропуски в пилотирането. Наоколо нямаше и никакви вражески обекти.
*
Crossfire се приземи на пилоните си, които потънаха на десет метра в снежната пелена на космодрума. Тук бушуваше снежна виелица. Алекс запали цигара и заедно с Ким отидоха на терасата на каютата, но без да вдигат стъклената стена. Вятъра беше ураганен. В далечината блещукаха светлинките на град №1, а вляво от кораба беше Корпуса на космодрума. Нататък се простираше военната база.
-Orixon 44!- каза Ким.- Най- сетне се върнахме отново тук! Казват, че тук живеят вече 2 милиона души, повечето- земляни! Иска ми се два- три месеца нищо да не правя, само да спя… Колко време всъщност ще прекараме тук?
-Да.- каза Алекс.- Тук има повече от два милиона души. За сега смятаме да поостанем тук. Нямам представа, колко време. А ти щом имаш проблеми със спането, вземи си почини десетина дни! Нали знаеш, хора сме, дават се и отпуски…
-Ще си помисля.- каза Ким.- Десет дни сън и мързелуване ще ми дойдат много на място!
Двамата се загледаха в заснежената картинка под прожекторите на космодрума. Вече съвсем незнаеха, какво е дом, какво е семейство. Техния дом, тяхното семейство бяха тук в тази каюта… Алекс въздъхна тежко, а в този момент се появиха Аш и Палма.
-Страхотна гледка навън!- каза Аш.- Ще ходим ли някъде тази вечер и през нощта?
-Не.- каза Алекс.- Засега не се предвижда ходене навън. Командир Йон ще приеме четирима офицери от базата, на разговори. Също така, ще разговаряме и по радиото с избрани хора.
-Каква хубава, извънземна зима!- каза Палма. - Какви са плановете за днес и утре?
-Нямаме планове още!- каза Алекс.- До полунощ ще разговаряме с военните от базата и от град №1 по радиото. След полунощ сме в почивка.
*
Започваше вечерта на другия ден, над космодрума край град №1. Crossfire приемаше посетители от тукашната военна база на AFJ, предимно офицери. Из кораба беше оживено и шумно. Алекс пушеше цигара с чай в каютата си, в компанията на своите хора. Навън валеше сняг, който бързо трупаше снежна пелена. Екипажа на кораба се радваше, че са отново на Orixon 44. Това беше най- пазеното място в зоната. Тук се бяха струпали огромни сили на AFJ, тъй като бъдещето на земната цивилизация зависеше от това, ще се опази ли тази планета от нашественици.
Вечерта напредваше, когато хората от Crossfire разчистиха полянката край кораба и опънаха шатри за скара- бира. Тук за половин час се събраха към 500 души, както от базата, също и от град №1. За добрата веселба бяха монтирани мощни усилватели наоколо. От запасите на кораба бяха извадени бидони с вино и бира. Алекс, Ким, Аш и Палма също излязоха навън. Нямаше да откажат скара- бира. В средата на поляната беше запален голям огън, на който прииждащите мераклии се топлеха, докато пийват и хапват. Алекс запали цигара, пийваше червено вино с ломонада и си вземаше пържоли и кебапчета от скарата. Там действаха Соня и Сюзън, които много бързо и чевръсто обслужваха мераклиите, които се бяха събрали тук. Научили за веселбата, скоро дойдоха и още няколкостотин души, както от космодрума и военната база, така и от града. Командир Йон беше отпуснал свободно време до 2 ч. в нощта за целия екипаж. Тук край огъня идеха и момичета от града, които работеха към корабостроителницата или по оранжериите. Скоро стана весело, шумно и приятно- истинска веселба…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 210, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 210, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 44. С приближаването до зоната, в която беше тази планета, базите на AFJ, ставаха все повече, както и корабите на AFJ. Тази планета беше собственост на земляните, уредено документално от AFJ. Това налагаше да я пазят строго от всякакви нашествия, а такива апетити имаше много. Orixon 44 беше автономна планета, която нямаше да приеме друга власт, дори и от Земята, където сега имаше робовладелчески строй. Nissan имаше около денонощие полет до планетата, след няколкото свръхскоростни прехода, които направи. В тези часове Алекс и хората му бяха в каютата и си поделяха дежурствата. Към средата на следобеда, бордово време, Алекс въздъхна, запали цигара и си приготви пълен чайник с билков чай. Беше дошло време да събере мислите си, да попълни дневника и да размисли по проблемите на екипажите на Nissan и Crossfire. Около кръстосвача беше спокойно. След поредната станция на AFJ покрай която преминаваха транзитно, ставаше ясно, че на Orixon 44 е спокойно. След опитите на вражески сили да нападат планетата, това беше преминало, но не и забравено. Тук бяха времена на съзидание и разцвет. Растяха новите колонии с градовете и базите им. Очертаваше се да се развива и туризъм със съседните планети и цивилизации. Осъществяваха се контакти и със Съпротивата от зона PN.
Бордовата вечер беше започнала, когато Nissan доближаваше междинна станция, под контрола на AFJ. Тук Nissan щеше да се спре, за да получи допълнителна информация за зоната Orixon, както и за почивка на екипажа. Дежурните се бяха свързали със станцията вече. Разговорите слушаше и Алекс със своите хора, които също дежуреха, като допълнителен екип. Той си беше сварил чайник с билков чай, пушеше цигари и в добро настроение следеше събитията по радиото. Из зоната Orixon беше относително спокойно, но това предимно заради присъствието на големи сили на AFJ тук. Командването смяташе да поддържа в зоната големи сили, най- вече заради новата планета на земляните Orixon 44, която трябваше да се опази от нашественици, и от чужда власт, след като за момента тя беше автономна планета.
Вечерта напредваше, когато на Nissan пристигнаха офицери от междинната станция, те бяха от AFJ. Адмирал Шао щеше да разговаря с часове със тях, в залата за гости на кръстосвача. Предвиждаше се и обща вечеря и шведска маса с питиета, след това. Смяташе се, че разговорите ще продължат до късно в нощта. Имаше да се умува по много въпроси. Алекс в тези часове беше оставил дежурствата на Браун, Джейн, Никита и Хенсън, а той със Ким, Аш и Палма се оттеглиха по задните места в каютата, за да пийнат, хапнат и да си поговорят, докато почиват. Това беше една стандартна междинна станция на AFJ. Тук имаше и нейни два кораба, много совалки, джетове, изтребители и боеприпаси. Станцията можеше да издържи година без зареждане от вън с вода, въздух и провизии. Разговорите на адмирал Шао със тукашни офицери беше започнал. Алекс получаваше стенограма от разговорите във личния си лаптоп, но той щеше да прегледа това по- късно, в някоя безсънна нощ. В тези часове той искаше да си почива в компанията на хората си, да хапне добре и да поспи, преди нощното дежурство, след полунощ. В каютата беше топло и уютно. Скоро на вечеря щяха да пристигнат четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Тази каюта беше по принцип на Алекс, но оборудвана за дежурства от четирима души, като допълнителни екипи. Тук имаше всичко необходимо, дори кухненски бокс и баня. Личният бокс на Алекс имаше две койки, малка маса с две кресла, кухненски кът и баня. Той се затваряше херметически, както всички боксове с каюти из кораба. При сложна ситуация, каютата можеше да се катапултира и да се приземява с помощта на парашути и приземяващи ракетни двигатели. По машините на AFJ всичко биваше премислено и стегнато за чудовищни аномалии и ситуации. По някое време Алекс въздъхна, взе си кафе, запали цигара и се изправи до един люк за да погледа междинната станция и нейните кораби.
*
В бордовия следобед на другия ден Nissan напредваше в посока към планетата Orixon 44. Алекс беше в каютата със своите помощници. Той пушеше цигари с кафе и опитваше далечни радиовръзки в търсене на информация за близките на екипажа, напуснали Земята в последните няколко години. Наличната информация беше оскъдна и недостатъчна. Около кръстосвача имаше няколко по- близки обекти, но това бяха кораби от AFJ, както и туристически кораби. Екипажът в тези часове почиваше до голяма степен, а мнозина спяха.
Следобеда напредваше, а Алекс си беше сварил пълен чайник с билков чай, топлеше се и умуваше, по въпросите за близки и приятели от Земята. До момента беше намерил една станция, от където обещаха да търсят информация за хора, напуснали планетата Земя в изминалите 4- 5 години. Имаше обещания и от разни колонии на земляните, по далечни планети, от където щяха да изпратят списъци с хората там, дошли от Земята. Тези постижения, макар и малки, зарадваха Алекс. Той въздъхна, запали цигара и се изправи до предния люк. Напредваха почти направо в посока към близка звезда. Тя беше още далеко, но до вечерта Nissan щеше да бъде около Orixon 44.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из кораба на разходка. Те мислеха да огледат възлите на кораба и сетне да се прехвърлят на кръстосвача, за да се видят с колеги и приятели там. Докато вървяха по коридорите, тук- там срещаха по някого, хората спяха или почиваха. Възлите на кораба бяха специални места, от където можеше да се провери дали всичко на борда работи нормално. Разбира се, информация от тях стигаше и до мостика, но беше добре, това да се види и на място, веднъж на десетина дни. По някое време четиримата приключиха с инспекцията по възлите и преминаха през топлия тунел към кръстосвача. Тук имаше повече будни. С повечето от колегите си, те се познаваха бегло, но имаха и добри приятели тук. С един асансьор се изкачиха до нивото на столовата и влязоха там. Тук имаше към 60 души. Избраха си маса с изглед навън и се разположиха за да пийнат и хапнат. До смяната им по пултовете в нчалото на вечерта имаше достатъчно време. Алекс запали цигара, а скоро сервитьорката донесе блюдата и напитките. Кухнята на кръстосвача беше добра. Тук винаги имаше разни вкусни неща за хапване. Бяха си взели и бутилка червено вино с лимонада, за да е вечерята съвсем като по книгите. Докато похапваха, Алекс слушаше какво си говорят колегите наоколо. Тежестта падаше върху темата за Orixon 44, робството на Земята и свободата тук на Новата Земя.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 209, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 209, Valeri Kolev.

Вечерта, три- четири дни по- късно Crossfire се завърна на кръстосвача Nissan. През изминалото време, беше унищожен единия кораб на хищниците, а лагерите и позициите им бяха сринати със земята…., но оставаше още много, преди да се смята, че хищниците няма да безпокоят тази планета… Екипажът беше изморен, но в добра форма. Изтребителите на Nissan, както и кораба Ford продължаваха битките с хищниците. Алекс тази вечер беше тъжен. Странните сънища продължаваха, а често той неможеше да разбере, за какво става дума, като много неща не беше запомнил даже. Веднага щом пристигнаха на кръстосвача, Алекс излезе из кораба със Ким, Аш и Палма. Бяха изминали трудни дни, често с непосилни дежурства, а за разходки не беше останало много време.
Вечерта напредваше, а четиримата хапваха и пийваха в столовата, където имаше към 40 души в този час. Настроенията бяха оптимистични, а се говореше предимно за това, как вървят атаките до момента. Алекс въздъхна, отпи червено вино и запали цигара. Тези дни не бяха имали много време за похапване. Напрежението при битки със хищниците беше огромно. Всяка нощ от Nissan тръгваха изтребители заредени с бомби и ракети и много гориво. През цялата нощ те бомбандираха позиции на хищниците, както и техните лагери и двата им, останали все още невредими, кораба. Роботите с кораба Ford успешно задържаха фронта, без да пропуснат хищниците по- напред в свободните територии на планетата. Местните военни действаха по суша и евакуираха няколко града. Днес беше пристигнало и съобщение от Съпротивата. Техни кораби напредваха насам и в близките дни щяха да пристигнат. Това даваше сила, както на местните, така и на земляните. Нямаше да останат сами и без подкрепление във войната за планета Orixon 70.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха застъпили смяна за дежурства, след като хапнаха за обед. Алекс запали цигара, а чайника му с билков чай щеше скоро да е готов. Тук се очакваха два кораба на Съпротивата, които наближаваха планетата, за да вземат участие във войната за Orixon 70. Земляните смятаха да останат още известно време при тази планета, докато нещата се стабилизират, а сетне продължаваха по пътя си към Orixon 44. Алекс в тези часове беше зает да търси връзка с компетентни служби, от където да иска информация за хората, напуснали Земята до момента. Сред тях трябваше да търсят после своите роднини и приятели, както искаше целия екипаж на Nissan, а също и на Crossfire. Този ден вървеше спокойно. Хищниците поочукани от атаките на земляните и на тукашните военни, отчаяно се опитваха да възобновят нашествието си.
Започваше бордовата вечер, когато при Алекс, Ким, Аш и Палма дойдоха Браун, Джейн, Никита и Хенсън. Те щяха да поемат смяната до полунощ. Това беше относително, защото тук се работеше в екип и нямаше сменяне по часовник, а кой каквото може помагаше на другите. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до един люк за да погледне към планетата в далечината. Ким се захвана да прави закуска за екипа. В тези часове из Nissan и Crossfire спяха общо 500 души. Имаше нужда от отдих, след няколкодневните атаки над хищниците. Алекс се замисли за бъдещите планове на Nissan. Около тази планета щяха да останат още съвсем малко време. Двата кораба на Съпротивата пристигаха по- късно тази вечер и поемаха контрола над положението тук.
По- късно вечерта двата кораба на Съпротивата бяха забелязани по радарите на Nissan. Може би след два часа, те щяха да бъдат тук. Долу на планетата хищниците си ближеха раните и събираха остатъците от машините и армиите си, силно разколебани. Може би те щяха да напуснат тази планета. Местните военни и цивилни сили се прегрупираха, за да отблъснат всяка нова атака на нашествениците. Алекс пиеше кафе с цигари в компанията на своите хора. Някои от тях дежуреха, а други почиваха. Самия той се беше скътал в края на каютата и работеше на личния си лаптоп. Имаше да попълва дневника си, както и да си подрежда мислите. Според адмирал Шао, задачите на двата екипажа, по тази планета, сякаш приключваха и в близките дни Nissan щеше да продължи по пътя си към Orixon 44- Новата Земя на цялата земна цивилизация, убежище и за редица извънземни, приятелски раси. Новините от там бяха добри. Силите на AFJ успешно отблъскваха всякакви вражески атаки, предизвикани от алчност за превземане на територии, а цялата планета беше собственост на земляните, документално оформено от името на AFJ. Тази планета беше свободна. Тя беше автономна и нямаше да позволи някой да стои над интересите на тукашните сили на AFJ, както и интересите на десетте колонии тук, заселени предимно със хора от Земята. Алекс въздъхна и запали нова цигара, а кафетата си вече не броеше. Имаше да съставя сложни спасителни планове, за близките и приятелите от Земята, на двата екипажа на Nissan, общо 750 души. Колко от тях бяха в неизгодно положение, още не се знаеше, но с одобрението на адмирал Шао се даваше зелена светлина, да се работи по тези въпроси, това и правеше Алекс със своите помощници, неговия екип. До този момент трудно се намираше станция, от която да могат да кажат със сигурност, какви хора, колко на брой са напуснали Земята в близките години, и къде се намират те сега. Предполагаше се, че голяма част от напусналите родната планета, се намират по колониите на земляните, но мнозина от тях бяха по концлагерите на хищниците или в неизгодно положение- наемни войници на малки частни компании, които водят битки на отдалечени планети. Алекс умуваше усилено тази вечер. Безспорно имаше хора за спасяване, но първо трябваше да се научи, къде се намират те сега.
Късно вечерта двата кораба на Съпротивата пристигнаха, край астероидите, където се беше закрепил Nissan. Предстоеше адмирал Шао да разговаря с офицерите от тези два кораба, за да им обясни положението и да им предаде разузнавателната информация, преди Nissan да поеме отново по своя път. Корабите на Съпротивата бяха мощни и добре заредени и екипирани, всеки от тях със 300 души екипаж. Те бяха в състояние да се справят със положението около планетата Orixon 70, разбира се с помощта на тукашните военни сили. Nissan щеше да остане още известно време, за да може да се намеси, ако нещата се влошат. Офицерите от Съпротивата смятаха, че проблемите тук, на Orixon 70, не са от най- сложните, с които са имали работа. Те смятаха, че имат достатъчно сили, техника и боеприпаси, за да спрат успешно нашествието на хищниците на тази планета…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 208, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 208, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, Nissan излезе от свръхскоростен преход, наблизо до планетата Orixon 70. Алекс пушеше цигари с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. В тези часове те имаха много обекти за проверка, в зоната около планетата. Все още не се знаеше дали там има база на AFJ, а нямаше и радиовръзка. До планетата оставаха няколко часа, но цялата ситуация тук, още не беше ясна. Скоро дежурните изпратиха напред два разузнавателни изтребителя с по двама пилота. В тази зона всичко беше възможно, дори да са проникнали вражески сили. Докато проверяваха радио- ефира, дежурните имаха готовност да обявят и тревога, ако се наложи. Междувременно Nissan пое по заобиколни траектории, а отбранителните системи бяха активирани. В неизвестност за бъдещето изминаха два часа.
Вечерта беше започнала, когато от изтребителите, изпратени напред съобщиха, че на Orixon 70 има въведено извънредно положение. Силите на хищниците, пристигнали с три кораба, преди две седмици, напредваха по суша на единия от континентите. От Съпротивата тук все още не бяха пристигнали сили на помощ, а местните военни бяха на крак. На Nissan беше обявена тревога, свика се и съвета на екипите, за да се реши какво ще се предприеме нататък. Алекс и хората му удвоиха старанието си в дежурството, за да осигурят безопасност за кръстосвача. Корабът Ford със екипаж само от роботи, беше изпратен да преследва корабите на хищниците. Около Nissan бяха пуснати патрулни двойки изтребители, които да охраняват. Скоро дежурните намериха подходящ астероид, край който да се укрепи кръстосвача за нощуване.
Късно вечерта Nissan се закрепи към астероида, а тук имаше още два такива, все много големи. Наоколо нямаше никакви летящи обекти, а дежурните ровеха из радио- ефира, където течеше невероятна информация, направо от хищниците. Само за половин час, земляните записаха плановете на хищниците за зоната Orixon, поне за година напред… Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Това място не беше кой знае какво, но все пак, за да долети нещо до тук, имаше около два часа време, достатъчно за да може да се посрещне навреме и по подходящ начин. Наоколо патрулираха изтребители на Nissan, а дежурните бяха подсилени с трети наблюдателен екип.
*
Няколко дни по- късно Nissan продължаваше да бъде закрепен към астероида. В тези дни до фронта бяха изпращани многократно изтребители, които да заснемат позициите на хищниците, а и за да се бомбардират тези позиции. Корабът Ford с екипаж само от роботи обстрелваше интензивно трите кораба на хищниците, които отвръщаха на огъня. Имаше надежди, че скоро единия кораб на хищниците ще бъде изведен от изправност.
Беше един следобед, когато Алекс пиеше чай в компанията на Ким, Аш и Палма. Около Nissan нямаше близки обекти. Дежурните в този час прихващаха сигнали от хищниците и ги подслушваха. Алекс запали цигара и се замисли. Плановете за намирането и освобождаването на близки хора, на този етап бяха отложени. Продължваше да се търси достатъчно информация по въпроса. На кръстосвача Nissan всички искаха да помогнат на близките си, вероятно мнозина от тях търсеха помощ в тези времена.
*
Беше вечер на борда на кръстосвача Nissan и кораба Crossfire. През целия ден изтребителите на земляните бомбандираха позициите на хищниците, а кораба Ford с екипаж от роботи воюваше с корабите на хищниците, с надеждата скоро единия от тях да бъде извън строя. За идващата нощ се готвеше кораба Crossfire, който щеше да разузнава над позициите на хищниците, както и да открие стрелба по техните машини и лагери. Crossfire щеше да тръгне към планетата съвсем скоро. Алекс тази вечер беше много зает. Той преглеждаше плановете и се готвеше да води полета, който щеше да продължи през цялата нощ, а задачите бяха много. Ким, Аш и Палма щяха да му помагат тази нощ, а юпитерианците- Йохан, Боян, Теменужка и Анита щяха да дежурят по безопасността на полета, тази нощ.
По- късно вечерта Crossfire вече летеше към планетата, откъм тъмната й страна. Алекс пушеше цигари с кафе и отмяташе в списъка със задачи, свършеното до момента. Предстоеше тежка нощ и екипажа нямаше никакви илюзии, че нощта ще бъде спокойна и лека. Плановете за тази нощ имаха и варианти. Основната задача беше разузнаването. Трябваше добре да се разучи, къде хищниците имат лагери и позиции. Щеше да се открие огън както по корабите на хищниците, така и по техните лагери и позиции. Атаката беше съгласувана с местните военни. Докато от Съпротивата пристигнеше помощ, тук най- мощните сили бяха на земляните с кораба Crossfire и кръстосвача Nissan. Разбира се тукашните военни също имаха бойни сили, които защитаваха континента от напредването по суша на хищниците.
Алекс въздъхна и погледна напред, по курса на кораба, който беше на около час полет от планетата. Около кораба имаше няколко по- близки обекти, а това бяха изтребители на местните военни сили, които изпълняваха задачи. Дежурните поддържаха връзка, както с Nissan, така и с местните военни. Тази нощ щеше да бъде решаваща за спирането на нашествието на хищниците, но това щеше да е само първата нощ със участието на Crossfire във войната…
Късно вечерта Crossfire навлезе в атмосферата на планетата Orixon 70 и започна плавно да се спуска надолу, като проверяваше всичко наоколо. Намираха се на един от ненападнатите континенти, а тук беше чисто откъм вражески обекти. Местните се радваха на неочакваната помощ във войната. Изтребителите на земляните през изминалите няколко дни бяха осуетили плановете на хищниците и местните военни добре знаеха това. С напредването на вечерта Crossfire наближаваше бреговете на океана. В късната доба щяха да бъдат над позициите на хищниците за да търсят техните лагери и машини. Алекс и екипа му бяха в добро настроение. Степентта на безопасност беше висока. Дори да се стигнеше до битка, бойната сила на Crossfire не беше за пренебрегване…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 207, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 207, Valeri Kolev.

Беше една вечер на борда на кръстосвача Nissan. Пътуването, обратно към планетата Orixon 44 вървеше почти без проблеми. След серия свръхскоростни преходи, Nissan попадна наблизо до база на AFJ, на една малка планета- Orixon 102. Скоро беше осъществен и радио- контакт. На планетата Orixon 102 всичко беше нормално. Из тази база и около планетата тук, имаше значителни сили на AFJ.
Предстоеше кораба Crossfire да напусне кръстосвача, за да иде до планетата. На борда на кораба скоро всички бяха готови за полета. По някое време Crossfire се откачи от Nissan и полетя към планетата, на няколко часа по- нататък. Алекс тази вечер беше в добра форма и добро настроение. Както винаги той и неговите хора дежуреха от каютата му, като допълнителни дежурни, за по- висока степен на безопасност на полета. Алекс запали цигара, взе си кафе и доволен от този ден, се огледа. Ким приготвяше вкусна вечеря за четиримата, а Аш и Палма обсъждаха планетата Orixon 102, която наближаваха на екрана. Тя беше обвита в синкави облаци и излъчваше свежест и сила около себе си. Алекс се замисли отново над проблемите на Nissan и Crossfire. Корабът Ford също беше скачен към Nissan, но той беше натоварен предимно с роботи и нямаше екипаж от хора. В този си състав Ford изпълняваше специални мисии, около Nissan, водени предимно от компютрите и роботите, но контролиран от дежурни оператори в кръстосвача.
Вечерта напредваше, когато Crossfire навлезе в атмосферата на планетата и се спусна под специален ъгъл надолу. В базата ги очакваха. За пръв път от доста време насам, хората от Crossfire щяха да се срещнат със свои от AFJ, извън кръстосвача Nissan. Планетата беше симпатична, около 80% от размерите на Земята. Тук имаше бази както на AFJ, така и на други раси от близо и далеко, които вече знаеха за хищниците и Съпротивата, а също бяха поканени и във AFJ.
Алекс следеше в тези часове, как върви пилотирането и спускането към планетата. Той можеше да реагира, при всякаква пилотска грешка. Разбира се такова нещо се случваше рядко и не се очакваше.
*
Наближаваше полунощ, когато Crossfire се приземи на космодрума на базата на AFJ, тук на планетата Orixon 102. Както обикновено, базата граничеше с колония от цивилни. Там имаше към 10,000 души население, предимно- земляни. Командир Йон посрещна в залата за гости на кораба, двамина офицери от AFJ, от тази база. Тази нощ до късно тримата щяха да умуват по новите реалности на близкия и далечния космос, както и положението на Земята, както и на Новата Земя- Orixon 44. На екипажа на кораба бяха дадени цели пет свободни часа, за да се срещнат с хората от базата. В столовата на кораба бяха поканени желаещите да посетят Crossfire, командоси- астронавти от базата. Това щеше да бъде една безсънна нощ тук…
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба. Тук вече гъмжеше от хора. Корабът имаше допълнителна охрана, докато трае престоя му в тази база. Алекс запали цигара и се разговори с едно момче от базата. Оказа се, че тази база е пост на AFJ, от тази страна на зоната, около планетата Orixon 44. Откакто Orixon 44 беше открита и започна заселването, такива постове имаше на много места около планетата. В тази зона бяха концентрирани големи сили на AFJ, както и много земляни, дошли да търсят по- добър живот по новите колонии…
Щаба на базата ограничиха достъпа до кораба, до 100 души от тукашните, които можеха да го посетят. В същото време в столовата на базата бяха приети 100 души от кораба. Разбира се, всичко това беше относително. Мнозина си приказваха просто на открито пред кораба, или се разхождаха из парковата зона на базата. Алекс, Ким, Аш и Палма скоро се прибраха в каютата си. Денят, макар и добър, ги беше изморил и те искаха почивка. Тук в каютата пристигнаха за нощната смяна Браун, Джейн, Никита и Хенсън.
*
Започваше вечерта на другия ден, а Crossfire все още се намираше в базата на AFJ на планетата Orixon 102. Алекс тази вечер беше в добро състояние, малко угрижен за бъдещето и леко мрачен. Със Ким, Аш и Палма, те бяха в каютата и дежуреха по безопасността на кораба, като дублиращ екип. В същото време те се опитваха да търсят информация за земляни, напуснали планетата Земя. Таква информация трудно се намираше. Алекс опитваше радио- връзки с далечни и по- близки бази на AFJ, твърдо решен да намери информация. Всичките 500 души от Nissan, както и всички 250 души от Crossfire, искаха да знаят къде са техните роднини и приятели в тези времена. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред люка, за да погледа навън. Из базата вървеше подготовка за изпращане на сили, до една планета наблизо, където се опасяваха от пристигане на хищници. На борда на кораба Crossfire беше тихо и спокойно. Всички от екипажа бяха в кораба, като спяха 120 души, а мнозина просто почиваха.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха да се разходят из базата. В тези часове около близкия ресторант гъмжеше от хора от колонията, които след работа излизаха да поживеят. Виждаха се както цивилни, така и военни хора от Земята, както и от планетите в Слънчевата система. Алекс запали цигара, понамести раницата и автомата си на гърба и кимна на другите:
-Да идем в парка!
-Тук имало и зверове, казаха!...- каза Ким.
-Времето е хубаво тук!- каза Палма.
-Да влезем някъде да хапнем и да пийнем, има ли навити?- попита Аш.
-Да.- каза Алекс.
Паркът беше леко осветен и се простираше с километри нататък към планината. От другата страна течеше малка, но буйна река. И в парка имаше много хора, повечето от тях- от Земята. Това не се беше случвало на Алекс и хората му от много месеци насам. До момента те виждаха предимно извънземни… Колкото по- нататък отиваха, толкова по- доволни оставаха от гледката и от разходката си. Тук някъде те намериха бара на офицерите, за който снощи бяха чули. Влязоха там, а вътре имаше към 200 души, мъже, жени, военни, цивилни, но предимно от Земята. Тук те избраха удобно местенце с изглед към парка и си поръчаха храна и вино с лимонада. Тази вечер бяха решили, на свой ред да се веселят…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 206, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 206, Valeri Kolev.

Изминаха няколко дни, в които Nissan извърши скоростен преход. Една вечер, той наближаваше междинна станция. Алекс беше в добра форма и добро настроение, заедно с Ким, Аш и Палма. В каютата беше топло и уютно, а екипажа имаше пет свободни часа. През изминалите няколко дни, екипажът на кораба Crossfire, скачен към Nissan, решаваше сложните проблеми, около грижата за своите роднини и приятели, които в тези времена масово попадаха по чужди светове. Това беше 7014- та година, времена, когато на Земята беше робство, всички гледаха да избягат оттам, а в същото време се колонизираше космоса. Тези колонии на земляните, по чужди планети, биваха автономни, но сега пък се появиха хищниците, които бяха алчни за нови територии и планети, а щом завладееха нов свят, те затваряха всички пленници в концлагери…
Алекс запали цигара и си взе кафе, докато умуването по проблемите продължаваше, а в същото време като допълнителни дежурни тук, трябваше да проверяват пространствата около Nissan, за някакви опасности.
*
Crossfire се скачи рано сутринта с междинната станция. Скоро навън щеше да излезе екип, за да огледа и да договори зареждане с гориво и провизии. Алекс току- що ставаше от сън. Той запали цигара, взе си кафе и погледна данните за положението на екрана пред себе си. Още не бяха проверени всички обекти в станцията, тук можеше да има и вражески обекти. Скоро станаха Ким, Аш и Палма и бързо се оправиха и заеха местата си по компютрите. Из кораба бяха будни в този час двадесет души. Една част от тях дежуреха, а имаше и охрана. Навън всеки момент излизаше специален екип за контакт.
Към средата на следобеда Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да видят какво има- какво няма, там. Със тях имаше и два робота, както за охрана, така и за носачи, ако закупеха нещо интересно от магазините. Из станцията беше оживено. Тук имаше всякакви извънземни същества, включително и хуманоиди. Според положението им, тук имаше както богати пътешественици, така и бедняци, които търсят просто някъде да се закрепят, и да имат комат хляб и бутилка вода.
Докато крачеха под купола на станцията, около тях имаше тълпа от хора, едни бързащи за някъде, други бавно търсещи компания или развлечение. Охраната на станцията знаеше за пристигането на Crossfire, но тук специално отношение към земляните нямаше, те бяха просто- "едни от тълпата". Този ден беше някак си сив и начумерен. Никой от кораба нямаше добро настроение, а тук се оглеждаха предимно за появата на врагове, каквито земляните и AFJ, имаха.
По някое време Алекс и неговите спътници намериха магазин за специална апаратура и вещи. Те влязоха вътре, за да огледат, какво се предлага и какви са цените. Тук намериха доста любопитни предмети и техника, дори си обогатиха оборудването с някои неща, а роботите послушно носеха след тях закупените стоки, събрани в товарна количка. Щом един час след това излязоха по тунелите, Алекс запали цигара, видимо ободрен от пазаруването. Вече имаха нови, полезни придобивки, които щяха вярно да им служат всеки ден. Бяха помислили и за приятелите и колегите си, които щяха да изненадат с интересни нещица…
Наближаваше вечерта, когато се прибраха на Crossfire. По това време на борда на кораба се прикачваха резервоари с гориво, както и с вода, за кръстосвача. Товаренето щеше да продължи още часове. Алекс запали една цигара, взе си кафе и седна да разгледа новите си придобивки. Повечето от тях отиваха в раницата му, като част от неговата "застраховка" за оцеляване, при попадане на чужда планета, без никаква машина. За това служеха раниците. В тях имаше вещи, минимум за оцеляване при крайно неблагоприятни условия. Как да си осигуриш въздух, ако имаш само вода, как да си осигуриш вода, дори от изпаренията в скафандъра или от влажността на въздуха в атмосферата и стотици още полезни неща. Алекс остана доволен от новите си вещи, а те съвсем целенасочено- нито заемаха много място, нито много тежаха. Колкото до подаръчетата, той смяташе да ги подарява през доста продължителен период от време, като част от мерките за повишаване на доброто настроение сред екипажа, каквато беше стратегията на командира Йон и адмирал Шао.
*
Късно вечерта Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan. Оставаше само половин час до целта. Хората от Nissan бяха готови за продължаване на полета, нататък към Orixon 44, новата планета на земляните. Алекс беше останал сам зад компютрите, а Ким спеше. Аш и Палма бяха отишли да се разходят из кораба. Настроението тази вечер беше променливо. Не навсякъде познаваха Съпротивата, но не бяха и на страната на хищниците. Имаше цивилизации, които си бяха решили проблема с хищниците, а имаше и други цивилизации, които не бяха чували за "злите демони" и техните армии от хищници. Не съществуваше общ знаменател по абсолютно никакъв въпрос. Различни общности имаше във всяка една цивилизация.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan продължаваше със скоростни преходи, полета си към Orixon 44. В тези часове настроението в кръстосвача и кораба Crossfire, скачен към него, не беше добро. Не беше в настроение и Алекс. Задачите, които тези смели хора имаха и си поставяха, бяха трудно постижими. Адмирал Шао искаше да обмислят добре нещата и известно време да останат наблизо до планетата Orixon 44, където силите на AFJ, бяха доста големи. До тази планета имаше още много път. Никой тук не се наемаше да изчислява, точно колко дни ще продължи полета до Orixon 44, но решението на адмирал Шао беше категорично- налагаше се оттегляне към тази планета. Колкото повече приближаваха зоната Orixon, толкова по- често наоколо имаше сили на AFJ, по- далечни и по- близки…
Алекс беше със Ким, Аш и Палма в каютата си, седнали зад пултовете. Той запали цигара, сериозно замислен днес, взе си кафе и се отдаде на тъжни мисли. Плановете за спасителни мисии, ставаха все по- трудни. На практика роднини и приятели на екипажа на Crossfire, както и на Nissan, бяха пътували до различни планети, около Orixon 44. Връзката със Земята биваше слаба и несигурна. Там си беше робство. Никой не искаше да остане там. Все по- трудно се намираше и информация от Земята или за нея…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 205, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 205, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, когато Crossfire набираше височина към орбита, над планетата PN 20-13. Предстоеше да намерят кръстосвача Nissan и да се скачат с него, на тяхното място в корпуса му. Това беше добре дошло за Алекс, който се опитваше да намери информация за свои приятели и роднини, след като разбра, че мнозина от тях се намират в извънземието. На Nissan Алекс и хората му щяха да използват големите антени и локатори за да издирят хората, които търсеха. Из екипажа на Crossfire се появи желанието, всички тук 250 души, да издирят своите роднини и приятели. Това стана след като разбраха, за какво се бори Алекс, че има право, че мнозина от Земята са вече по чужди светове, често в немилост, немили- недраги… Командир Йон даде съгласието си да се поработи по темата, но без да се приключва със задачите, поставени на екипажа от Командването на AFJ. Как щеше да се осъществи това, все още никой не знаеше…
Алекс беше в каютата със своите хора. Полетът към Nissan продължаваше. В тези часове Алекс го мъчеше зъбобол. Заради острите болки, той така и не се подлагаше на механично лечение под медицинския автомат за операции и лечение, какъвто имаше на Crossfire. Предпочиташе да понася болки, а така също разбираше, кога нещата са много зле- тогава винаги го нападаше силен зъбобол… Лишен до голяма степен от ясен разсъдък, заради зъбобола си, Алекс продължаваше да стои на мястото си и да умува, как да се помогне на бедстващите роднини и приятели, след като се разбра, че мнозина от тях са в немилост по чужди планети, често пъти- далеко от Земята… Из кораба тръгнаха разгорещени дебати по темата. Всички тук благодариха на Алекс, че се е замислил по тези въпроси, обръщайки внимание на това, сред целия екипаж. Как обаче щяха да се сбъднат спасителните операции, още беше съвсем неясно. Освен всичко друго, Nissan и Crossfire имаха задачи за изпълняване…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си чайника с билков чай и седна да се постопли. До него бяха Ким, Аш и Палма, а се очакваха да пристигнат тук и четиримата юпитерианци- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. В тези часове преминаваха през зона с много летящи обекти. На някои места се водеха и битки със хищниците. Дежурните заобикаляха препятствията по курса на кораба, към кръстосвача Nissan. Алекс продължаваше да умува, сле дкато зъбобола му понамаля и го остави да мисли нормално. Сега вече не ставаше дума само за Деница. Маса народ беше в подобно на нейното положение, по различни далечни светове и понякога по друго време, някъде из бъдещето. Всичко това беше много объркващо. Трябваше да се спасяват хора някъде в бъдещето, а това на практика още не се беше случило… Замислен над подобни парадокси Алекс очакваше да му дойде някаква поне идея, как биха могли да спасяват хората си, при тези обстоятеслтва. Разбира се, той държеше основната му задача да бъде- как да помогне на Деница, негова приятелка от миналото. С тежи грижи на раменете, Алекс се опитваше да не изоставя задачите си, включително и като резервен дежурен. Връзката с Nissan беше добра. Там вече ги очакваха да пристигнат, може би някъде към полунощ.
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Искаха да се разведрят и раздвижат. Дежурствата изискваха седене зад компютрите със часове, а това никак не беше полезно за организма.
-Измисли ли нещо, Алекс?- попита го Ким.
-Не.- каза той- Нищо не ми идва на ум… Може другите нещо да измислят. Трудно ще ни бъде да си спасяваме роднините и приятелите… Особено когато са по далечни планети, че даже и из бъдещето!
-Как не сме се замисляли по- рано за това!- каза Ким.
-И аз нямаше да се сетя, ако не бяха тези мои сънища, от кошмарни, по- кошмарни… Затворени са, а трябва да бягат от хищниците… И помощ не идва от никъде… Основното в сънищата ми е това.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire от нощта се беше скачил към кръстосвача Nissan. В тези часове те заедно пътуваха назад към новата планета на земляните Orixon 44. Тя беше изцяло собственост на земляните, това беше Новата Земя - гордостта на всички земляни по света.
Към края на следобеда Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Имаше добра видимост както към мостика, така и напред по курса на Nissan. В това време преминаваха през зона на активни бойни действия. От Съпротивата се обаждаха в Nissan от всички посоки, но скоро разбираха, че кръстосвача преминава оттук само транзитно. Адмирал Шао искаше ненамеса във военните действия, за да не се подсилва войната, земляните само минаваха оттук.
Вечерта Nissan излезе от военната зона. Всички обекти оставаха някъде назад, а напред нямаше почти нищо. Алекс и хората му бяха заедно в каютата и дежуреха по местата си. Алекс си беше сварил пълен чайник със билков чай, пушеше цигара и умуваше, около бъдещите планове на екипажа, във връзка със спасителните действия за свои роднини и приятели, каквито екипажа смяташе да предприеме. Тази вечер Алекс беше значително по- добре, отколкото в предишните дни, когато се беше поболял да мисли, как да помогне на Деница- приятелка от миналото. Леко тъжен и замислен, така беше той през целия ден. В подобно настроение бяха всички от екипажа на Crossfire. Специален екип търсеше информация за техните роднини и приятели, по списък. Както се оказваше, на Земята бяха останали много малко от техните хора. Преместването по чужди планети беше масово явление в последните години. Някои хора се намираха в концлагери, а други бяха наемни войници в частни компании, често живеещи в неизвестност. Издирването на хората на екипажа на Crossfire, техните роднини, близки и приятели, беше все още в етап на обмисляне. Те имаха и служебни задължения, които трябваше да се изпълняват…
По- късно Алекс и Аш излязоха из кораба, но можеше да идат и до кръстосвача, с който бяха скачени, имаше топла връзка между двете машини. В тези часове всички имаха совбодни пет часа. Работеха само дежурните и отделни екипи, заети с някаква работа.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 204, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 204, Valeri Kolev.

Алекс се събуди плувнал в пот от поредния си кошмарен сън, който сънува. Той стана от койката, наплиска се със студена вода на чешмата и погледна къде се намира кораба в момента. Бяха на патрулен полет над океанското крайбрежие, на един от частично извоюваните континенти от Съпротивата, на планетата PN 20-13. На пулта дежуреха Аш и Палма, а Ким още спеше. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли над съня си. Историята се повтаряше. Отново негова приятелка го зовеше за помощ, неизвестно къде, неизвестно- кога. Този път тази приятелка от съня му беше Деница. Всичко беше подобно, на онези сънища с Хелън, която намериха в концлагер и освободиха, с помощта на целия екипаж на Crossfire. Но този път беше още по- сложно- сънят не беше в реално време, а идеше някъде от бъдещето, както разбра Алекс. Може би 10 или 20 години напред в бъдещето… Определено бъдещето беше неясно и зловещо, както Алекс разбираше. Той се разсънваше бавно, замислен над неясното бъдеще, както своето, така и на своите роднини и приятели, а също и колеги. Това, че му се развали съня и то най- сладкия, преди дежурството му, не го ядосваше толкова много, както факта, че до бъдещето няма как да прескочи…
*
Започваше вечерта, а Crossfire продължаваше патрулния си полет. Алекс беше мислил през целия ден, как точно да помогне на Деница, която някъде от бъдещето- 10- 20 години напред, го молеше за помощ. Той беше чувал, че във AFJ могат да пътуват и във времето, но това правеше само специалния корпус Алфа. Доколко Nissan и Crossfire имаха някакви тайни възможности, Алекс нямаше достатъчно информация. Деница беше една от най- добрите му приятелки в миналото. Той си даваше сметка, какво означава, че тя се обръща за помощ именно към него, в мислите си. Чувстваше се задължен да й помогне, на всяка цена.
Вечерта напредваше. На борда на кораба Crossfire и около него, нямаше нищо съществено. Бяха на 300 м. височина и поддържаха скорост около 200 км/ч, за да сканират внимателно наоколо за всякакви нарушители. Алекс беше отчаян и замислен. Той нямаше представа, как ще помогне на своя добра приятелка Деница, която беше загазила някъде из бъдещето… В стремежа си да измисли каквото и да е, но да не стои със скръстени ръце, той се претовари и го застигна остро главоболие. Беше нетрудоспособен до голяма степен, но оставаше на мястото си зад пулта.
По- късно Алекс леко се оживи. Пи студена вода, взе си кафе и запали цигара. В главата му беше хаос. Трябваше да помни хиляди неща, а ума му беше зает да умува за Деница, и как би могъл да й помогне, някъде напред и збъдещето, незивестно къде… Аш забелязваше неразположението у Алекс. Той по някое време се надвеси над него и попита:
-Какво става, Алекс? Прибледнял си!
-Дълго е за обяснение… - каза му Алекс.- Нови пророчески сънища…
-Някой твой човек е загазил пак?- попита Аш.
-Да. Точно така.- каза Алекс.- Но този път е някъде в бъдещето!
-Спокойно, Алекс!- каза Аш- Ще измислим нещо! Вземи запиши проблема на един лист и ще го обмислим!
-Добре!- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ. Навън беше мразовито, тъмно и пусто. Crossfire се носеше над крайбрежието на океана, на 300 м. височина и със скорост от 200 км/ч. Около полунощ щяха да пристигнат в една бойна станция на тукашните военни, където мислеха да се приземят за няколко часа почивка. Алекс се беше успокоил до известна степен, не без специалните билета, от които си направи чай. Помогна му и Аш, който възприе неговите сънища, като достоверна информация, която без съмнение носи истински послания от познати хора, но от други места и от други времена. Алекс беше описал сънищата си от последните пъти, на хартия. Скоро неговите хора тук на борда на кораба, щяха да умуват заедно по темата, всичко това- по идея на Аш. Алекс почувства облекчение от факта, че неговите приятели и колеги се наемат да му помогнат отново. Тежестта от отговорността, която се стоварваше на раменете му, беше вече споделена от всичките 250 души- екипажа на Crossfire.
Ставаше все по- късно вечерта. Алекс запали цигара, взе си кафе и бутилка студена вода, беше жаден. В каютата беше топло и уютно, а вече и наближаваха спирката по пътя си- една бойна станция на тукашните военни, където имаше 500 души, а наблизо до станцията малък град със 50,000 души. Това бяха извънземни разбира се, но сред тях имаше 84% хуманоиди. Ким тази вечер първа се свърза с бойната станция, за да уреди кацането на кораба при тях, както и всичко останало, както и зареждането с гориво и провизии. Въздух и вода имаше достатъчно, тук край океана.
*
Crossfire се приземи меко върху асфалтовата площадка, а дълго след това корпуса му пращеше и от някакви вентили се освобождаваше пара. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха пред предния вход на кораба и стъпиха навън, това беше военен терен- бойна станция. Намираха се в хубава местност. Бойната станция беше до голяма степен подземна. От низината по- долу можеше да се влезе в станцията дори с голяма машина. Тук- там имаше малки параклиси със четириместни асансьори за влизане пеша в станцията. В далечината имаше и океански фар, откъдето наблюдаваха района. Постове имаше на повече от 50 точки. Скоро от близкия праклис излязоха двама хуманоиди. Това бяха офицери от станцията. Аш им махна с ръка, а те отговориха. Докато приближаваха, около кораба вече бяха поставени постове с караулни. Командир Йон очакваше двамата офицери в залата за гости, на среднощна закуска и разговори. Браун и Джейн посрещнаха гостите и ги отведоха при командира Йон. В същото време навън се появиха специални патрули на тукашните хора, които щяха да охраняват кораба, по време на престоя му в станцията. Алекс беше запалил цигара, а Ким, Аш и Палма се разговориха с караулните от кораба. Времето тук беше около нула градуса със слаб вятър. Някакво животинче притича покрай тях и се шмугна в храстите, а над кораба прелетяха два дракона, с дължина около три метра. Те бяха излезли на лов със падането на мрака…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 203, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 203, Valeri Kolev.

Беше вечерта, когато Crossfire започваше патрулиране над крайбрежната ивица- границата на свободните територии на Съпротивата, тук на един от континентите на планетата PN 20-13. Алекс беше в добра форма и леко тъжен. В каютата беше топло и уютно. Аш и Палма подреждаха провизии в склада на каютата, а Ким помагаше в дежурството. Около кораба имаше ограничен брой летящи машини, повечето на Съпротивата, както и няколко туристически кораби от далечни светове. Crossfire летеше на 300 м. височина и със скорост от 300 км/ч. Океанът тази вечер беше страшно бурен, с вълни, достигащи 25 м. Това не касаеше земляните от Crossfire, но все пак имаше и обикновени кораби в океана, някои от които бяха в опасност от стихиите.
Вечерта напредваше, когато при Алекс и другарите му, дойдоха юпитерианците- Йохан, Боян, Теменужка и Анита. Командир Йон искаше подсилени дежурства, по време на патрулирането. В този състав тези осем души щяха да дежурят на смени, през цялото денонощие. При Алекс имаше достатъчно койки за спане, както и достатъчно провизии.
-Как върви, Алекс?- попита Йохан.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.- Наоколо е чисто. Няма и вражески подводници.
-Ние поемаме дежурствата от 24 ч. до 4 ч. - каза Йохан.
-Да.- каза Алекс- Вярно. Сядайте, разполагайте се! Можете да поспите ако искате. В кухнята има храна.
Екипът тази вечер си разпределиха задачите за денонощието, но останаха поне до полунощ да бъдат заедно. Алекс си взе кафе, запали цигара и се изправи пред предния люк. Тази каюта имаше уникална видимост напред по курса на кораба. При нежелани обстоятелства предния люк можеше да се затвори яко с блиндиран капак. Гледката напред и под кораба беше интересна- това беше крайбрежната океанска ивица. Алекс постоя близо час пред люка. В каютата беше топло и уютно. Юпитерианците вечеряха, преди да поемат дежурството от полунощ. Из кораба и около него нямаше нищо особено. Алекс въздъхна и каза на Аш:
-Ще остана и след полунощ. Нещо обезпокоително има тази вечер пред нас и трябва да сме нащрек!
-Мога да остана с теб, Алекс.- каза Аш.- Имам голям запас от взет сън.
-Както искаш. Можеш да останеш с мен след полунощ.- каза Алекс.
*
Полунощ наближаваше, а Алекс започваше да страда от форма на безсъние. Той усещаше неприятности, а това го държеше нащрек. Crossfire продължаваше бавно полета си над крайбрежната ивица. Командир Йон искаше да се сканира всяка подробност около кораба, всяко движение. Така щяха да се откриват дори нарушители на границата, без машини с тях. Скоро юпитерианците заеха местата си зад пултовете, а Ким и Палма заминаха да спят. Аш и Алекс седнаха зад портативните си компютри, за да огледат плановете на полета и задачите в следващите дни. Алекс си взе кафе, запали цигара и се зачуди на странното безпокойство, което го завладяваше в тези късни часове. Беше си страшно- патрулен полет над чужда планета, където добрите сили воюват със хищниците, изпратени от "злите демони" да унищожават и завладяват света… Това явление Алекс обясняваше със своя грип, който все още го тормозеше, със най- различни странични ефекти. Ето сега нямаше висока температура, не му беше дори студено, а ефект от грипа беше това странно безпокойство…
*
Започваше вечерта на другия ден, когато Crossfire приближаваше една крайбрежна база на тукашните военни. Щяха да се приземят там, но имаше още няколко часа път. Алекс тази вечер беше в добра форма и добро настроение. Неговите усещания за приближаващи неприятности не се оправдаха. Той смяташе, че това са нечии чужди проблеми, някъде по света. Алекс си взе кафе, запали цигара и погледна към Ким, която приготвяше закуска за осмината тук и принцеса Lipo. До момента екипажът не беше срещал по- сериозни проблеми по време на патрулирането. Всички минаваха по режима за сън, почивка и работа, в добра форма и добро настроение. Точно защото нямаше съществени проблеми, командир Йон искаше повишено внимание от засилените дежурства. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в безкрайната, крайбрежна ивица при океана. Някакви мъгливи спомени за други брегове, за други океани изплуваха в съзнанието му. Вече бяха виждали толкова други светове, че спомените се преплитаха и объркваха.
Вечерта напредваше, а в каютата на Алекс беше топло и уютно. Тук бяха всичките девет души, както обикновено. Принцеса Lipo тази вечер приготвяше специална кулинарна изненада за своите колеги и приятели тук. Ангажирана сериозно със заниманието си, тя подскачаше весело из каютата.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в една от крайбрежните бази на тукашните военни. Времето беше слънчево, тихо и не много студено. Навън бяха излязли 100 души от кораба. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на една от терасите на кораба и се радваха на хубавата гледка. Тук те постояха близо час, преди да се върнат в каютата на топло. Алекс запали цигара с кафе и се зае да попълва дневника си. След един час корабът щеше да продължи патрулирането си нататък по бреговата ивица. Скоро на борда на кораба се събра целия екипаж, за да се подготви кораба за излитане. Тук бяха прекарали вече много часове. Обсъдиха с местните положението, размениха си подаръци и дори обядваха заедно, по малки групички тук- там.
Към средата на следобеда Crossfire излетя от базата, за да продължи патрулирането си. Времето продължаваше да е слънчево, а слънцето беше някъде над кораба. Екипажът имаше два часа да се погрижи за себе си, след което започваха смените и задължителния сън за някои от тях. Междувременно командир Йон водеше разговор с адмирал Шао от кръстосвача Nissan. В близките дни беше възможно Nissan да тръгне назад към планетата Orixon 44- новата Земя на земляните. Тази планета беше намерена без никаква цивилизация по нея и беше призната за земна собственост, въпреки атаките на хищниците, които искаха да я завладеят.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 202, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 202, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към една база на Съпротивата, на 800 км. навътре във свободните територии. Там ги очакваха две совалки от крайцера Nissan, както и от Съпротивата. Щеше да се обсъжда положението в зоната и да се вземат решения за действие в идните седмици. Алекс беше със Ким, Аш и Палма в каютата си, която използваха за дежурна стая. Той се топлеше с чай и пушеше, зает с обичайните си задачи по компютрите. Въпреки, че летяха над свободните територии, дежурните не намаляваха мерките за безопасност. Всъщност Съпротивата се състоеше от стотици извънземни видове, а сред тях беше възможно да има и предатели. Времето над планетата беше все такова. Валеше сняг, а на места имаше паднала мъгла.
Към средата на следобеда Алекс и Ким изляозха из кораба на разходка и за да пийнат по чаша питие в столовата. Из коридорите Алекс запали цигара и се замисли за своя живот, който водеше тук. Ким беше в добро настроение, тя го държеше под ръка и се усмихваше на забелязаните из кораба, техни колеги. В столовата имаше към 30 души. Алекс и Ким намериха тук Браун и Никита и се разположиха при тях.
Вечерта започваше, когато Crossfire пристигна в базата, където вече ги чакаха за обсъжданията на ситуацията в зоната PN. В корпуса на базата бяха изпратени десет души, които да участват в обсъжданията. Останалите имаха три свободни часа, преди да се мине към задължителен сън и смени. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на единия вход на кораба, където бяха дошли колеги от двете совалки, изпратени от Nissan. Тук валеше сняг, който беше натрупал близо два метра пелена. Площадките се почистваха на всеки кръгъл час. Тази база беше надалеко от границите. Тук обикновено се събираха висши офицери от Съпротивата, за да планират следващите стъпки във войната. Кръстосвачът от AFJ- Nissan напоследък увисваше в орбита над най- горещите фронтове, изпращайки долу кораби, совалки, джетове и изтребители от състава си, за да разузнават и нанасят въздушни удари. Адмирал Шао поддържаше контакти със Съпротивата и другите сили на AFJ в зоната. Войната продължаваше, някои дни по- вяло, някои дни по- ожесточено. Резултатът варираше от загуби на Съпротивата, до техния успех.
По- късно Алекс се усамоти в бокса си с койката. Имаше да се къпе, да подрежда нещата си, както и да си събере мислите. Той запали цигара, взе си чай и замислен заби поглед в люка. Оттук се виждаха светлинките на Корпуса в далечината, макар и през мъглата. Долу на входовете на Crossfire се бяха събрали колеги от Nissan и други кораби и совалки. Откакто Crossfire беше напсунал кръстосвача, те не се бяха виждали. Алекс се натъжи внезапно. Носталгията по Земята и по миналото го завладя отново. В мислите му, неговите приятели и гаджета, бяха все още някъде там. Той си ги представяше все още много млади и луди, но… бяха минали 10- 15 години от тогава. Алекс запали още една цигара, взе си още чай и замислен отвори дневника си, за да опише последните дни…
*
Наближаваше полунощ, когато навън оставаха само десет командоси от екипажа, участващи в обсъжданията, а всички други се бяха прибрали на борда. За задължителен сън отидоха 180 души, като останаха само дежурните. Алекс се готвеше да спи, но все отлагаше, защото много неща не бяха свършени още.
*
Беше следобед на другия ден. Crossfire все още беше в същата база, обсъжданията на обстановката в зоната PN продължаваха. Този ден Алекс беше тъжен. Той се опитваше безуспешно да се развесели, но не му се получаваше. За да не си мисли за тъжни неща, той работеше усърдно по обичайните си задачи. Беше сам зад компютрите, Аш и Палма бяха излезли, а Ким спеше. Останал сам, Алекс се беше замислил над ситуацията, в която се намираха земляните. На където и да се отидеше, навсякъде беше война. Малко светове успяваха да съществуват далеко от войни и размирици. Алекс въздъхна тежко, взе си чай и запали цигара. Изправен пред един люк, той се загледа в околната местност, през мъглата. Усещане за самота и обреченост тормозеше душата му. Някъде дълбоко в себе си, той искаше да е на Земята сега, и да не участва в никакви военни съюзи по чужди планети. Бяха сключили договор за десет години служба във AFJ, а от началото бяха изминали само три години, оставаха седем. Алекс не беше наяно как ще изкара още цели седем години на този кораб. Макар и да беше голям оптимист, по отношение на бъдещето той имаше песимистични очаквания.
От мрачните му мисли го измъкнаха Аш и Палма, които се върнаха по някое време, весели, усмихнати и със свежо настроение. Те се бяха разхождали из базата, със приятни усещания от това. Палма се захвана да приготви закуска, а Аш се готвеше да вземе дежурство на пулта.
-Как върви, Алекс?- попита той.
-Всичко е нормално.- каза Алекс.
-Решиха ли дали ще излитаме скоро?- попита Аш.
-Да. - каза Алекс.- След няколко часа отлитаме за патрулиране над бреговата ивица.
-Чудесно!- каза Аш.- Харесвам патрулните полети!
-Какво има из базата?- попита Алекс.
-Базата е добра!- каза Аш.- Тук са струпани сили и машини на Съпротивата. Чакат само новите решения за действия, за да тръгнат по операции. Тук има също и отбранителна система с ракети. Могат да достигнат всеки град, завладян от хищниците. За съжаление, хора има навсякъде, ракетите не могат да бъдат пускани…
Алекс леко се оживи. Той си взе кафе и се изправи до люка. Следобедът си отиваше, а идеше сумрака на вечерта. Навън все още се стелеше мъгла и духаше лек вятър откъм планините. Из базата се рахождаха хора. Обсъждането на положението в зона PN, беше събрало съюзници на Съпротивата от много планети наоколо. Това беше съюз, много по- голям от съюза на земляните AFJ, но той също не беше за подценяване.
Вечерта беше настъпила, когато Ким стана от сън. Тя се освежи съ студена вода на чешмата, стегна си униформата и скоро беше на линия, с чаша кафе в ръка. Из кораба течаха три свободни часа за екипажа. Беше оживено и шумно.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 201, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 201, Valeri Kolev.

Това беше една спокойна вечер на борда на кораба Crossfire, който патрулираше над сухоземните граници на свободните територии. Тук също избягваха да се появяват хищниците, но дори да имаше нарушители, то земляните щяха веднага да ги свалят долу. Алекс беше сънлив, след чашата вино, която пи с вечерята. Той умуваше, как да изкара часовете до полунощ, без да задреме. Топлеше се с чай, пушеше цигари и наблюдаваше показанията на уредите. За момента наоколо нямаше вражески обекти. Радио- връзките бяха добри, както със Съпротивата, така и със силите на AFJ, както и със кръстосвача Nissan и адмирал Шао. Тази нощ те планираха да нападнат още един концлагер и да освободят пленниците в него. Войната срещу хищниците продължаваше. На този континент Съпротивата вече имаше 24 % от територията. Позициите се пазеха зорко, нямаше връщане във вражески ръце.
Вечерта напредваше, а Crossfire летеше над висока планина, покрита със сняг. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а навън- мраз. Ким стана да направи закуски за четиримата, а Палма се зае да проветрява каютата от малкия отдушник, през който влезе свеж, планински въздух. Полетът вървеше нормално, почти нямаше проблеми. В този момент се появи и принцеса Lipo. Тя влезе в каютата като хала, усмихна се на другите, смигна на Алекс и се насочи към кухненския блок, по разбираеми причини. Алекс си взе кафе и запали цигара отново. Беше се разсънил до известна степен, а скоро щеше да иде до чешмата да се наплиска със студена вода.
Късно вечерта дежурните прихванаха близък сигнал. Това беше една база на Съпротивата, разположена на самата граница. Йон взе решение да посетят тази база. До нея имаше половин час и скоро Crossfire елегантно се извиси над площадката за кацане и се приземи. Това беше бойна станция, способна да изпепели цял град, из териториите на хищниците, както и да отблъсне масирана атака по границите. Алекс и Аш излязоха на една от терасите на каютата и огледаха района. Към входа на кораба идеха трима от тукашните военни. Йон ги беше поканил на вечеря, за да обсъдят обстановката на тази планета, а тя беше планетата PN 20-13.
-Изглежда ще се нощува тук!- каза Аш.- Летим без прекъсване от цяла вечност!
-Да.- каза Алекс.- Ще нощуваме тук. Малко почивка ще ни се отрази добре.
-Момчета, ще извикаме юпитерианците за вечеря!- обади се от вратата на терасата, Палма.- Съгласни сте, нали?
-Покани ги, да заповядат!- каза Алекс.
Алекс запали цигара и погледна към момичетата, които радостно сновяха из каютата, тази вечер отново щеше да има вечеря с гости. Сякаш нищо ново.
*
Наближаваше полунощ. Екипът на Алекс си беше разпределил смените за пултовете, а на масата все още имаше хора, които си допиваха и дояждаха, вкусните блюда, дело на Ким и Палма. Алекс пушеше цигара, седнал зад компютрите и се опитваше да разбере за какво разговарят тримата военни с командир Йон. Разговорът не се излъчваше по мрежата на кораба.
*
Беше вечерта на другия ден, когато космическия кораб Crossfire патрулираше над границите на свободните територии и земите завзети от хищниците. Въпросните граници този път бяха по коритото на река, която започваше далеко на север и се вливаше в езеро. Корабът летеше на 300 м. височина със скорост от 300 км/ч. за да може да се забележат и най- дребните нарушители на границата. Тази вечер Алекс беше в добро настроение. Той се беше избръснал и изкъпал и стоеше пред стенния екран, който показваше картината под кораба, но през прибори за нощно виждане. Това беше река, широка около пет километра, около която растеше джунглата. До Алекс стоеше Ким, отпиваше кафе и се радваше на добро настроение и тя. Тук бяха също Аш, Палма и Lipo, които работеха зад пултовете. Алекс запали цигара и каза:
-Сигурно има много риба в тази река!
-Възможно е.- каза Ким.- Искаш да ловим риба ли, Алекс?
-Да. Лови ми се риба.- каза той.
-Можем да предложим на Йон да се приземим край реката, за да нощуваме там, ще наловим и риба!- каза Ким.
-Едва ли ще има проблем, да слезем долу за нощуване.- каза Аш.- Какво решаваме, ще питаме ли Йон?
-Оставете на мен, аз ще говоря с командир Йон!- каза Палма и хвана микрофона, за да говори с дежурните от мостика.
*
Късно вечерта Crossfire се приземи на поляна край реката, откъм териториите на Съпротивата. Тук корабът щеше да пренощува. Междувременно радарите и скенерите работеха. На голяма дистанция оттук, можеше да се забележат нарушители, ако се появяха такива. Мястото където кацна кораба се намираше на 10 км. от бойна станция на тукашните военни. Те бяха уведомени за това, че кораба на AFJ ще нощува тук, преди да продължи патрулния си полет нагоре по течението на реката. Пред кораба, на брега на реката десетина души от екипажа запалиха огън и сложиха автоматичните линии за риболов. Тази вечер до късно, тук щеше да има скара- бира (вино). От бойната станция бяха поканени хора, а те сигурно щяха да бъдат няколко десетки, които щяха да дойдат с автобус, специално за малкия празник тук. Времето беше меко, с температури около 3- 4' С и лек вятър, но мъгливо. Около скрата бързо се събраха над 50 души от екипажа, които сега бяха в почивка. Вдигнаха се наздравици, а скоро беше уловена и риба. Готвачките Сюзън и Соня пъргаво почистваха рибата и я хвърляха на скарата, а до тях автоматът за питки беше зареден до горе с брашно, за да достави продукция за всички тази вечер. Минаваше 22ч., а тук край кораба, на брега на реката, се раздаваха първите мръвки от риба. Човек и да не беше много гладен, биваше предизвикан от апетитните софри, които се очертаваха край огъня. Десетина робота се грижеха, тук всичко необходимо да се достави.
Наближаваше полунощ. Командир Йон беше разрешил празника да продължи до 3 ч. сутринта, след което кораба продължаваше патрулния си полет. Край скара- бира шатрата, имаше и 60 души от бойната станция на тукашните военни. Това бяха извънземни от няколко основни видове, събрани и обединени от Съпротивата.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 200, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 200, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговата ивица при океана. Летеше със 300 км/ч. на 300 м. височина. Очакваше се в близките часове да пристигнат в база на Съпротивата, където щяха да се спрат за почивка и дозареждане с необходимото. В каютата на Алекс бяха петимата, както предишната вечер. Алекс запали цигара, взе си кафе и се настани пред компютрите. Тук работата рядко свършваше. Заети със задачи и задачи, петимата помагаха както винаги на дежурните от мостика на кораба. Това беше резервна втора линия дежурни. През изминалата нощ и днес, Crossfire засече общо 7 подводници на хищниците, които по- късно бяха потопени от силите на Съпротивата. Други опасни обекти нямаше над граничните линии и около тях. А войната продължаваше, къде с успех, къде с поражения. Този ден един от концлагерите на хищниците беше атакуван и с минимални жертви и ранени, 4,000 пленници бяха освободени, а концлагера- унищожен. Бившите пленници бяха отведени пеша до временен палатков лагер, на 30 км. отдалечен от мястото на концлагера. Беше осигурена охрана, както и изхранване на хората. Това бяха на 47% хора от Земята, още 14% от Слънчевата система, а останалите бяха от слабопознати раси.
По- късно вечерта Алекс и принцеса Lipo излязоха из кораба на разходка. Младата дама беше влюбена. Тя не се съобразяваше с никого, когато искаше нещо. Алекс беше започнал да я строява, а тя всичко слушаше и изпълняваше. Двамата тръгнаха по коридора за разходки, опасващ двигателите и целия корпус на кораба. По пътя те се спираха при някой люк и дълго наблюдаваха картинката навън. Отново валеше сняг. Някакво усещане за зима, за празник, витаеше из кораба. Празнично се чувстваха и хората от екипажа.
-Патрулирането е хубаво нещо!- каза принцесата.- Почти нищо не се случва, а сме и наблизо до планетата, можем да кацнем, ако искаме… Понякога в космоса се плаша от далечните дистанции…
-Lipo, всеки се плаши понякога!- каза Алекс.- Това са нормални неща. Важното е машините да са изправни, а резервите да са достатъчни, храна, гориво, вода, кислород. Останалото все някакси може да се оправи. Но и преди това има- живот и здраве!
-Харесва ми на този кораб!- каза принцесата- Тук е толкова вълнуващо, че забравяш всичко останало! Искаш ли да се скрием в контролния модул, пак?...
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Lipo се измъкнаха от контролния модул, леко гузни и изморени, но щастливи. Принцесата отиде в каютата си, за да се пооправи, а Алекс се прибра в своята каюта, мина покрай пултовете и се скри в бокса си, за да се окъпе и преоблече. Бяха липсвали само два- три часа, но никой не се заинтересува, къде е ходил Алекс. Колкото до принцесата, то тя вечно някъде скиташе и бяха свикнали всички с това.
Скоро Алекс се появи в общия офис към каютата си, седна на мястото си и се залови за работа.
*
Наближаваше полунощ, а до базата на Съпротивата имаше още път. Тя беше разположена на възвишение край брега и се простираше на 100 км. по ивицата и на още 80 км. към континента. Там Crossfire щеше да остане за няколко часа, щеше да зареди гориво и провизии, както и да вземе четирима офицери, специалисти по подводниците. Те щяха да инсталират нова програма за търсене на подводници на хищниците, както и да обсъдят войната с командир Йон. Навън продължаваше да вали сняг, но имаше и мъгла в мрака. На борда на Crossfire нямаше съществени проблеми. В този час тук бяха будни само 30 души, сред които Алекс, Ким, Аш и Палма. Скоро при тях щяха да пристигнат четиримата от Юпитер- Йохан, Боян, Теменужка и Анита, като нощно подкрепление. Те щяха да поемат дежурството между полунощ и зори. Алекс запали цигара и си взе кафе, а мислите му още бяха в уютния контролен модул и прегръдките на принцесата. Самата тя още не се появяваше, вероятно спеше. Апаратурата работеше безотказно. В уютната каюта, на мека светлина светеха екраните, както и лампичките по пултовете. Беше тихо, а някъде назад из кораба, свистяха двигателите. Алекс се беше замислил. В живота му се появяваха все повече жени, а той се объркваше от това. Свикнал рядко да лъже и мами, той се чувстваше неудобно, че трябва да крие от другите своите лични контакти, а това сега се налагаше, за да няма някакви усложнения и скандали.
Минути преди полунощ, Алекс си взе кафе и запали цигара. Всеки момент щяха да се приземят в базата на Съпротивата. Корабът плавно се носеше към площадката за кацане, осветена от спомагателни лампи. Скоро Crossfire се приземи с леки трясъци, отпусна се към бетонната площадка, а от вентилите свистеше освободена пара.
-Да идем на терасата!- каза Аш.
-Да идем!- каза Алекс, а Ким и Палма ги последваха.
Навън беше приказка. Мъгла в която се сипе сняг. Всичко беше покрито с дебела пелена от сняг. Четиримата се порадваха на гледката, преди да се приберат на топло. Из базата течеше подготовка за нощни маневри.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire продължаваше да патрулира над границите на свободните територии на Съпротивата. Алекс, Ким, Аш и Палма отново дежуреха зад компютрите и пултовете. Алекс се топлеше с билков чай и пушеше. Около кораба имаше страшна мъгла и се виждаше само със компютърна картина. Тази вечер Алекс беше разсеян и малко му се спеше. Това не му попречи да попълни дневника си и да си прегледа раницата. В тези раници имаше неща по списък, минимума вещи за оцеляване без машина на чужда планета. Беше забранено да се напуска кораба, без раницата, калашника и шлема. Crossfire летеше на 300 м. височина и със 300 км/ч. , както напоследък. Тази вечер щеше да се премине на патрулиране над сухоземните граници на свободните територии. Там линията за патрулиране беше на зиг- заг и изключително дълга. По този път кораба щеше да облита още няколко дни.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 199, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 199, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire излетя от тази база на Съпротивата, разположена на океанския бряг. Патрулирането продължаваше по крайбрежната ивица на хиляди километри нататък. Континента беше голям, а Съпротивата държеше 26% от територията му в ръцете си. Алекс и другарите му се чувстваха странно след посещението на ресторанта. Бяха преяли и препили, а имаха още работа, преди полунощ. Алекс както винаги си взе чаша кафе и седна зад компютрите да поработи. По границите на териториите на Съпротивата, имаше още хиляди километри, работа за още няколко дни, а се чуваше мълвата, че Crossfire ще дава още такива патрулни дежурства. Това не беше проблем нито за екипажа, нито за кораба. Патрулните дежурства със цял космически кораб бяха забележително преживяване. При необходимост от битки, кораба разполагаше с огромни бойни възможности. С него можеше да се води една малка война. Това радваше командосите- астронавти, екипажа на Crossfire. Ако се наложеше стрелба, то щеше да започне истинска веселба за тях, а през останалото време, неангажирано с нищо, те просто почиваха и спяха. Както още няколко други дежурни, Алекс тази вечер сканираше пространството наоколо и следеше радио- ефира. Хищниците както обикновено подценяваха проблема с подслушването. Така те издаваха редица свои тайни. Алекс записваше сигналите на няколко станции в тези часове. Информацията щеше по- късно да се анализира и обработва. В най- общи линии, хищниците се издаваха, какво мислят да предприемат в идващите дни, седмици и месеци…
*
Наближаваше полунощ. Crossfire летеше със около 300 км/ч. над бреговата ивица до океана, на височина от 300 м. в търсене на нарушители на граничните зони към териториите на Съпротивата. Тук също се търсеха и подводници на хищниците. В изминалото денонощие земляните бяха засекли общо четири подобни подводници, които бяха по- късно потопени. Алекс пушеше цигари с кафета, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата оставаха дежурни до 3 ч. през нощта, в помощ на дежурните от мостика. Както винаги те дежуреха от каютата на Алекс, оборудвана със всичко необходимо за тази цел. Тук имаха и малки боксове с койки за спане, както и симпатичен кухненски бокс, където прекраваха свободното си време, в независимост от общите менюта на столовата на кораба. Зоната под контрол на Crossfire беше тиха и спокойна. Тихо се сипеше сняг, който бързо трупаше, а пред кораба имаше хиляди километри път за патрулиране. Адмирал Шао с кръстосвача Nissan беше определил този кораб за патрулен. Изглежда предимно това щяха да правят тези 250 мъже и жени от Crossfire. Това допадна на екипажа. При патрулирането те бяха много по- спокойни и свободни, отколкото при разузнаване или открити битки.
Полунощ настъпи, а точно в това време четиримата прегладняха. Ким стана да изпече набързо от готовите пакетирани пици. Докато закусваха по топла пица с нектар от плодовете на бородовата оранжерия, четиримата въздъхнаха- оставаха само някакви си три часа и щяха да си поспят до насита. Умората вече си казваше своето, а клепачите се затваряха от еднообразната гледка под кораба и топличкото в каютата. По някое време в каютата пристигна принцеса Lipo. Тя загадъчно поздрави групичката, смигна на Алекс и каза:
-Голяма скука на мостика! Как е при вас? Да ви се намира нещо за хапване?
-Lipo, голямо момиче си вече!- каза Палма.- Иди в кухнята и си намери нещо за хапване! И по - смело! Ако не те захапе, значи става за храна…
-Ще си опитам късмета…- каза Lipo.- Йон ми разреши тази нощ да карам с вас четиримата. Трябваше да съм на мостика, ама там няма какво да се прави, а до кухнята не може да се припари от гладници…
Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Неговата малка любимка отново напомняше за себе си. Това щеше да е добра компания и за четиримата, заради което тук в каютата на Алекс настъпи оживление. Lipo се появи отново при тях със една голяма паница със шопска салата, както и друга голяма паница със пържени картофки със сиренце, а за пиене си беше взела бутилка от бордовата бира. Всичко това се добиваше на кораба, не без помощта на автоматика и роботите. Тя седна на масата в ъгъла зад пултовете и се отдаде на лакомствата.
-Олеле, и аз съм гладна!- каза Ким.- Тази пица беше хубава, но цял ден само с една пица- не става номера!
-Ще си свършим запасите набързо, а до утре има много време!- каза Палма.
-Не се тревожи!- каза Алекс.- Заредил съм склада ни добре!
Времето течеше неусетно. В очакване на 3 ч. петимата очакваха спокойна нощ, за да се наспят добре. В каютата беше топло и уютно. След разните похапвания, сякаш всички желания бяха изпълнени. Lipo се вторачваше в екраните пред себе си, но мисълта й се рееше някъде другаде. Тя умуваше, дали ще може да се скрие в бокса на Алекс, без другите да разберат…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет. Алекс и Ким обикаляха из кораба, за да проверяват бордовите системи и възли, както се правеше на всеки десетина дни. Компютърната мрежа на кораба, както и останалите системи изглеждаха в изправност, както двамата забелязаха през тези часове на инспекция. По някое време двамата стигнаха в оранжерията. Тук на една дървена пейка, под портокалово дърво, бяха седнали Браун и Джейн.
-Как върви?- попита Джейн.- Къде сте ходили?
-Инспекция на системите и възлите.- каза Алекс.- Нормално.
-Седнете при нас на по глътка джин!- каза Джейн.
-Разбира се.- каза Алекс и двамата седнаха на пейката.
Докато пийваха джин от джобните бутилки, вървеше разговор за настоящото патрулиране. Екипажът беше единодушен- предпочитаха патрулирането, вместо разузнаване или битки. В съседство до оранжерията се намираше столовата, където в момента имаше към 30 души. Повечето хора спяха в тези часове. Това беше задължително, за да бъдат командосите- астронавти винаги във форма…


(следва продължение)