ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 200, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 200, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над бреговата ивица при океана. Летеше със 300 км/ч. на 300 м. височина. Очакваше се в близките часове да пристигнат в база на Съпротивата, където щяха да се спрат за почивка и дозареждане с необходимото. В каютата на Алекс бяха петимата, както предишната вечер. Алекс запали цигара, взе си кафе и се настани пред компютрите. Тук работата рядко свършваше. Заети със задачи и задачи, петимата помагаха както винаги на дежурните от мостика на кораба. Това беше резервна втора линия дежурни. През изминалата нощ и днес, Crossfire засече общо 7 подводници на хищниците, които по- късно бяха потопени от силите на Съпротивата. Други опасни обекти нямаше над граничните линии и около тях. А войната продължаваше, къде с успех, къде с поражения. Този ден един от концлагерите на хищниците беше атакуван и с минимални жертви и ранени, 4,000 пленници бяха освободени, а концлагера- унищожен. Бившите пленници бяха отведени пеша до временен палатков лагер, на 30 км. отдалечен от мястото на концлагера. Беше осигурена охрана, както и изхранване на хората. Това бяха на 47% хора от Земята, още 14% от Слънчевата система, а останалите бяха от слабопознати раси.
По- късно вечерта Алекс и принцеса Lipo излязоха из кораба на разходка. Младата дама беше влюбена. Тя не се съобразяваше с никого, когато искаше нещо. Алекс беше започнал да я строява, а тя всичко слушаше и изпълняваше. Двамата тръгнаха по коридора за разходки, опасващ двигателите и целия корпус на кораба. По пътя те се спираха при някой люк и дълго наблюдаваха картинката навън. Отново валеше сняг. Някакво усещане за зима, за празник, витаеше из кораба. Празнично се чувстваха и хората от екипажа.
-Патрулирането е хубаво нещо!- каза принцесата.- Почти нищо не се случва, а сме и наблизо до планетата, можем да кацнем, ако искаме… Понякога в космоса се плаша от далечните дистанции…
-Lipo, всеки се плаши понякога!- каза Алекс.- Това са нормални неща. Важното е машините да са изправни, а резервите да са достатъчни, храна, гориво, вода, кислород. Останалото все някакси може да се оправи. Но и преди това има- живот и здраве!
-Харесва ми на този кораб!- каза принцесата- Тук е толкова вълнуващо, че забравяш всичко останало! Искаш ли да се скрием в контролния модул, пак?...
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Lipo се измъкнаха от контролния модул, леко гузни и изморени, но щастливи. Принцесата отиде в каютата си, за да се пооправи, а Алекс се прибра в своята каюта, мина покрай пултовете и се скри в бокса си, за да се окъпе и преоблече. Бяха липсвали само два- три часа, но никой не се заинтересува, къде е ходил Алекс. Колкото до принцесата, то тя вечно някъде скиташе и бяха свикнали всички с това.
Скоро Алекс се появи в общия офис към каютата си, седна на мястото си и се залови за работа.
*
Наближаваше полунощ, а до базата на Съпротивата имаше още път. Тя беше разположена на възвишение край брега и се простираше на 100 км. по ивицата и на още 80 км. към континента. Там Crossfire щеше да остане за няколко часа, щеше да зареди гориво и провизии, както и да вземе четирима офицери, специалисти по подводниците. Те щяха да инсталират нова програма за търсене на подводници на хищниците, както и да обсъдят войната с командир Йон. Навън продължаваше да вали сняг, но имаше и мъгла в мрака. На борда на Crossfire нямаше съществени проблеми. В този час тук бяха будни само 30 души, сред които Алекс, Ким, Аш и Палма. Скоро при тях щяха да пристигнат четиримата от Юпитер- Йохан, Боян, Теменужка и Анита, като нощно подкрепление. Те щяха да поемат дежурството между полунощ и зори. Алекс запали цигара и си взе кафе, а мислите му още бяха в уютния контролен модул и прегръдките на принцесата. Самата тя още не се появяваше, вероятно спеше. Апаратурата работеше безотказно. В уютната каюта, на мека светлина светеха екраните, както и лампичките по пултовете. Беше тихо, а някъде назад из кораба, свистяха двигателите. Алекс се беше замислил. В живота му се появяваха все повече жени, а той се объркваше от това. Свикнал рядко да лъже и мами, той се чувстваше неудобно, че трябва да крие от другите своите лични контакти, а това сега се налагаше, за да няма някакви усложнения и скандали.
Минути преди полунощ, Алекс си взе кафе и запали цигара. Всеки момент щяха да се приземят в базата на Съпротивата. Корабът плавно се носеше към площадката за кацане, осветена от спомагателни лампи. Скоро Crossfire се приземи с леки трясъци, отпусна се към бетонната площадка, а от вентилите свистеше освободена пара.
-Да идем на терасата!- каза Аш.
-Да идем!- каза Алекс, а Ким и Палма ги последваха.
Навън беше приказка. Мъгла в която се сипе сняг. Всичко беше покрито с дебела пелена от сняг. Четиримата се порадваха на гледката, преди да се приберат на топло. Из базата течеше подготовка за нощни маневри.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire продължаваше да патрулира над границите на свободните територии на Съпротивата. Алекс, Ким, Аш и Палма отново дежуреха зад компютрите и пултовете. Алекс се топлеше с билков чай и пушеше. Около кораба имаше страшна мъгла и се виждаше само със компютърна картина. Тази вечер Алекс беше разсеян и малко му се спеше. Това не му попречи да попълни дневника си и да си прегледа раницата. В тези раници имаше неща по списък, минимума вещи за оцеляване без машина на чужда планета. Беше забранено да се напуска кораба, без раницата, калашника и шлема. Crossfire летеше на 300 м. височина и със 300 км/ч. , както напоследък. Тази вечер щеше да се премине на патрулиране над сухоземните граници на свободните територии. Там линията за патрулиране беше на зиг- заг и изключително дълга. По този път кораба щеше да облита още няколко дни.



(следва продължение)