ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 206, Valeri Kolev.
Изминаха няколко дни, в които Nissan извърши скоростен преход. Една вечер, той наближаваше междинна станция. Алекс беше в добра форма и добро настроение, заедно с Ким, Аш и Палма. В каютата беше топло и уютно, а екипажа имаше пет свободни часа. През изминалите няколко дни, екипажът на кораба Crossfire, скачен към Nissan, решаваше сложните проблеми, около грижата за своите роднини и приятели, които в тези времена масово попадаха по чужди светове. Това беше 7014- та година, времена, когато на Земята беше робство, всички гледаха да избягат оттам, а в същото време се колонизираше космоса. Тези колонии на земляните, по чужди планети, биваха автономни, но сега пък се появиха хищниците, които бяха алчни за нови територии и планети, а щом завладееха нов свят, те затваряха всички пленници в концлагери…
Алекс запали цигара и си взе кафе, докато умуването по проблемите продължаваше, а в същото време като допълнителни дежурни тук, трябваше да проверяват пространствата около Nissan, за някакви опасности.
*
Crossfire се скачи рано сутринта с междинната станция. Скоро навън щеше да излезе екип, за да огледа и да договори зареждане с гориво и провизии. Алекс току- що ставаше от сън. Той запали цигара, взе си кафе и погледна данните за положението на екрана пред себе си. Още не бяха проверени всички обекти в станцията, тук можеше да има и вражески обекти. Скоро станаха Ким, Аш и Палма и бързо се оправиха и заеха местата си по компютрите. Из кораба бяха будни в този час двадесет души. Една част от тях дежуреха, а имаше и охрана. Навън всеки момент излизаше специален екип за контакт.
Към средата на следобеда Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да видят какво има- какво няма, там. Със тях имаше и два робота, както за охрана, така и за носачи, ако закупеха нещо интересно от магазините. Из станцията беше оживено. Тук имаше всякакви извънземни същества, включително и хуманоиди. Според положението им, тук имаше както богати пътешественици, така и бедняци, които търсят просто някъде да се закрепят, и да имат комат хляб и бутилка вода.
Докато крачеха под купола на станцията, около тях имаше тълпа от хора, едни бързащи за някъде, други бавно търсещи компания или развлечение. Охраната на станцията знаеше за пристигането на Crossfire, но тук специално отношение към земляните нямаше, те бяха просто- "едни от тълпата". Този ден беше някак си сив и начумерен. Никой от кораба нямаше добро настроение, а тук се оглеждаха предимно за появата на врагове, каквито земляните и AFJ, имаха.
По някое време Алекс и неговите спътници намериха магазин за специална апаратура и вещи. Те влязоха вътре, за да огледат, какво се предлага и какви са цените. Тук намериха доста любопитни предмети и техника, дори си обогатиха оборудването с някои неща, а роботите послушно носеха след тях закупените стоки, събрани в товарна количка. Щом един час след това излязоха по тунелите, Алекс запали цигара, видимо ободрен от пазаруването. Вече имаха нови, полезни придобивки, които щяха вярно да им служат всеки ден. Бяха помислили и за приятелите и колегите си, които щяха да изненадат с интересни нещица…
Наближаваше вечерта, когато се прибраха на Crossfire. По това време на борда на кораба се прикачваха резервоари с гориво, както и с вода, за кръстосвача. Товаренето щеше да продължи още часове. Алекс запали една цигара, взе си кафе и седна да разгледа новите си придобивки. Повечето от тях отиваха в раницата му, като част от неговата "застраховка" за оцеляване, при попадане на чужда планета, без никаква машина. За това служеха раниците. В тях имаше вещи, минимум за оцеляване при крайно неблагоприятни условия. Как да си осигуриш въздух, ако имаш само вода, как да си осигуриш вода, дори от изпаренията в скафандъра или от влажността на въздуха в атмосферата и стотици още полезни неща. Алекс остана доволен от новите си вещи, а те съвсем целенасочено- нито заемаха много място, нито много тежаха. Колкото до подаръчетата, той смяташе да ги подарява през доста продължителен период от време, като част от мерките за повишаване на доброто настроение сред екипажа, каквато беше стратегията на командира Йон и адмирал Шао.
*
Късно вечерта Crossfire пътуваше към кръстосвача Nissan. Оставаше само половин час до целта. Хората от Nissan бяха готови за продължаване на полета, нататък към Orixon 44, новата планета на земляните. Алекс беше останал сам зад компютрите, а Ким спеше. Аш и Палма бяха отишли да се разходят из кораба. Настроението тази вечер беше променливо. Не навсякъде познаваха Съпротивата, но не бяха и на страната на хищниците. Имаше цивилизации, които си бяха решили проблема с хищниците, а имаше и други цивилизации, които не бяха чували за "злите демони" и техните армии от хищници. Не съществуваше общ знаменател по абсолютно никакъв въпрос. Различни общности имаше във всяка една цивилизация.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan продължаваше със скоростни преходи, полета си към Orixon 44. В тези часове настроението в кръстосвача и кораба Crossfire, скачен към него, не беше добро. Не беше в настроение и Алекс. Задачите, които тези смели хора имаха и си поставяха, бяха трудно постижими. Адмирал Шао искаше да обмислят добре нещата и известно време да останат наблизо до планетата Orixon 44, където силите на AFJ, бяха доста големи. До тази планета имаше още много път. Никой тук не се наемаше да изчислява, точно колко дни ще продължи полета до Orixon 44, но решението на адмирал Шао беше категорично- налагаше се оттегляне към тази планета. Колкото повече приближаваха зоната Orixon, толкова по- често наоколо имаше сили на AFJ, по- далечни и по- близки…
Алекс беше със Ким, Аш и Палма в каютата си, седнали зад пултовете. Той запали цигара, сериозно замислен днес, взе си кафе и се отдаде на тъжни мисли. Плановете за спасителни мисии, ставаха все по- трудни. На практика роднини и приятели на екипажа на Crossfire, както и на Nissan, бяха пътували до различни планети, около Orixon 44. Връзката със Земята биваше слаба и несигурна. Там си беше робство. Никой не искаше да остане там. Все по- трудно се намираше и информация от Земята или за нея…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар