ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 51. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 51. роман от Valeri Kolev.

1.
Корабът Nissan беше започнал патрулен полет над планетата Orixon 44. Заедно с втория кораб- Ford те щяха да охраняват тукашните градове и през идващата нощ. Вечерта напредваше, а двата кораба със включени системи "дерижабъл" плуваха на височина от 15 км. и със скорост около 300 км/ч. Долу беше единствения населен континент на тази чисто нова планета, Новата Земя на човешката цивилизация идваща тук от старата Земя. Тук вече живееха няколко милиона души- земляни, както и известен брой други видове, предимно от Слънчевата система, както и от видовете участващи във Съпротивата. Съпротивата беше съюз между цивилизациите във системата Orixon, които се бяха обединили за да оказват съпротива на всякакви нашествия към тази система, както и да не допускат войната да се разпростре и до тази система. Войната се водеше от три свирепи цивилизации и понякога системата Orixon биваше заплашена от това. Онези три цивилизации да воюват извън системата Orixon- това беше идеята на Съпротивата. Съпротивата и Агенцията AFJ - (космическите военни сили на земляните), имаха договори за съвместни действия и оказване на помощ при необходимост.
*
Беше на другия ден, в началото на вечерта. Корабът Nissan беше приземен в една от базите на AFJ, край град със население 400,000 души, а на 50 км. от базата се издигаше още един град, малко по- голям. Случи се дъждовен ден. Алекс пушеше до предния люк, откъдето виждаше голяма част от базата. Екипажът имаше пет свободни часа време, но повечето спяха, изморени от нощното патрулиране. До Алекс се беше изправила Палма и отпиваше от бутилка пепси от производството на кръстосвача.
По- късно вечерта Алекс започна да проектира компютър, който по- късно щеше да се произвежда на борда на кръстосвача в серийно производство, за продан сред пазарите на околните планети. Това беше негово хрумване, което се хареса на командир Йон и на адмирал Пайк. Те му дадоха зелена светлина за проекта, а освен всичко друго това щеше да донесе повече печалби за кръстосвача, т.е. и за екипажа на Nissan. Проектирането беше хитрия номер на Алекс. Той имаше достатъчно знания и опит в тази област, тъй като това беше едно негово любимо хоби.
2.
По някое време на Алекс му стана тъжно. Той си направи пълен чайник с билков чай за да се топли и запали цигара, а до него работеше портативна печка, за допълнително стопляне, въпреки, че в каютата беше топло и дори уютно. Той извади на екрана на часовника си снимката на баща си и я загледа замислен. Даваше си сметка, че човек разбира какво наистина представлява някой за него, едва когато го загуби. Погледа безмълвен тази снимка и в съзнанието му изплуваха изминалите години и спомените от тях, преди да тръгне из космоса и след това. Той вярваше, че преди да остарее, в живота му отново ще се появи неговия баща, но в друг негов живот. Алекс вярваше, че това е възможно и знаеше, че ще усети тогава, когато неговия баща се появи отново. После Алекс се замисли за децата си- момченце на 10 и момиченце на 7, а първата му дъщеря беше на 25 и беше в екипа на дежурните. Неусетно Алекс се разведри и затопли, а сетне продължи да работи по проекта си за компютър за извънземни. Компютърните програми правеха проектирането лесно и бързо, но трябваха и знания с опит, каквито той имаше. Да създаде компютър или друга машинка- това беше неговото хоби. Докато се занимаваше с това, Палма избра да му помага, вместо да дежури и двамата бяха освободени от дежурства, докогато трябва, за да направят схемите на компютъра и негов прототип- първи експериментален модел.
С напредването на вечерта заваля сняг, който трупаше бързо. Времето беше меко и приятно, а въздуха- чист и свеж. Алекс и Палма се загледаха през люка в ляво от тях и се замечтаха. В това време Ким и Аш отвориха бутилка джин и тоник, извадиха салатка от осолени лимони и вдигнаха наздравица. Включиха се също Шао, Джейн, Шон и Никита. Това беше техния малък празник, преди честването на Новата 7016- та Година, което наближаваше. Из кораба беше шумно- течаха пет свободни часа за екипажа. Из базата подготвяха товарен кораб със стоки, за пътуване до близка планета.
По- късно във вечерта Алекс и Палма си пуснаха музика, развеселени. Корабът Nissan скоро тръгваше на нощно патрулиране. Екипажът определи дежурните екипи, за да подготвят кораба за патрулирането. Алекс беше по- добре от грипа и тъжното настроение, вече успокоен достатъчно и затоплен добре. Той запали цигара и се изправи пред предния люк. Корабът отлиташе на нощно патрулиране над планетата.
3.
Късно вечерта Nissan достигна 18 км. височина и премина към режим "дерижабъл", за да пестят гориво и енергия и да намалят скоростта до 300 км/ч. Нощното патрулиране започваше. Дежурните дебнеха за всякакви неканени обекти, следейки всички посоки. Алекс и останалите седмина от екипа му преглеждаха новините, прихванати в изминалите няколко часа.
*
В следобеда на другия ден Nissan приближаваше база на AFJ, край град със 250,000 души население. Алекс и Палма работеха по проекта за компютър за извънземни. Те използваха за целта пултовете си, като можеха и да поглеждат как върви полета на кораба. До пултовете им беше разположена допълнителна секция за създаването на прототипа на компютъра, който те щяха да направят, не без помощта на другите четирима- Шао, Джейн, Шон и Никита. Алекс се топлеше с чай и се радваше на добро настроение. Работата по проекта вървеше нормално. Чип след чип и схема след схема свързваше Алекс по чертежите си, програмираше ги и скоро след това тестовете показваха успешно свързване на елементите на компютъра. Веднага сглобяваха тези елементи на практика. Резултатите бяха добри- схемата работеше нормално, а програмите й бяха успешни. Но това беше само началото на проекта, замислен за много по- сериозни възможности. Компютърът щеше да има десет автономни процесора, изцяло дело на Алекс и неговия екип. Този процесор беше създаден от тях преди две години и работеше успешно по най- различни машини. Той беше идеален и за компютри. Този компютър беше замислен от Алекс, да служи на извънземни, приятелски раси, за водене на кораби и совалки, каквито се произвеждаха по земните колонии и градове. Освен за тази цел, компютъра щеше да има най- различни допълнителни възможности. Алекс се беше съобразил дори със изискванията на тези раси по отношение на машините. По компютъра щеше да се пише на повече от 20 основни езици за системата Orixon. Беше предвиден и английския език, за възможност да се води от земляни.
*
Следобедът напредваше, а Алекс си взе чаша кафе, доволен от направеното днес. Корабът Nissan току- що се беше приземил в поредната база. Тук екипажът щеше да отдъхне след патрулирането. Времето навън беше хубаво, а валеше сняг. До града бяха пуснати 50 души от кораба, като награда за добрата им служба, лично от командир Йон. Алекс, Палма, Ким и Аш се заеха да си приготвят хапване в кухненския блок на каютата, преди да продължат работата си.



( край на откъс № 51, следва продължение.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 50. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 50. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше късна вечер, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си за няколко почивни часа. На четиримата им предстоеше нощно дежурство, след полунощ. Алекс се зае да подрежда двете си раници и тяхното съдържание. Едната от тях беше задължителна при излизане от кораба. Така войнът беше застрахован, че ще оцелее, дори на чужда и враждебна планета. Всичко в тази раница беше предвидено за оцеляването на човека. Втората раница бяха негови лични вещи, които имаха предимно сантиментална стойност. Изминалите години в космоса бяха общо взето добри за Алекс и неговите приятели тук. Той пазеше спомени от тези изминали десет години откакто служеше във Флота на AFJ. Алекс запали цигара и погледна към Палма, която си лежеше в койката и почиваше. Имаше още три часа до полунощ. Алекс въздъхна и се намести в койката си. Малко отдих преди нощното дежурство щеше да му бъде полезен.
*
Течеше следобеда на другия ден, когато Алекс и още седмина от екипа му се разхождаха из близък до базата град със 700,000 души жители. Бяха оставили хеликоптера наблизо и обикаляха по магазините, за да видят и хора и стоки. Купуваха си разни интересни подаръчета, както за себе си, така и за приятелите си, които щяха да зарадват по- късно на празника за Новата 7016- та Земна Година. Алекс запали цигара, докато наближаваха едно кафене. Вътре имаше около 40 души. Осмината се настаниха до прозореца, за да виждат навън и си взеха по една бира и ядки. Тук се разговориха с тукашните земляни, сред които имаше и военни. Алекс се занимаваше с ръчния си компютър, докато слушаше разговорите. Тук хората се радваха, че са тук, че имат домове и работа тук, след като бяха избягали от Земята, заради обстановката и финансовия колапс там. Животът тук си течеше нормално, а щастливците се радваха, че са тук, че военните бяха намерили тази планета, все още необитаема и я пазеха за земляните. По- новите поколения на тази планета смятаха, че това е тяхната Нова Земя, техния дом и, че гледат филми от Земята и новини, за да научат повече за произхода си.
2.
В началото на вечерта осмината се прибираха към кораба си с хеликоптера. Бяха доволни от разходката си. Алекс запали цигара и погледна напред, където в далечината светеше Фара на базата. Беше се замислил както винаги. Той беше в добро настроение, а и неговите хора тук също. Шао и Джейн водеха хеликоптера, а в багажното отделение бяха натрупали подаръци и изненади за своите приятели и роднини, които бяха на кръстосвача или в кораба Nissan. Под хеликоптера се виеше шосето, свързващо базата и няколкото града наоколо.
Когато по- късно пристигнаха "у дома", осмината прибраха хеликоптера на мястото му в корпуса на кръстосвача и се отправиха към каютите си, а двата робота тикаха напред количката с покупки и подаръци. Смятаха да се приберат по каютите си, за да се порадват на новите си придобивки и да намислят кой подарък на кой приятел ще подарят. Алекс, Палма, Ким и Аш, скоро бяха във своята каюта и разглеждаха покупките, пишеха и поздравителни картички.
*
Вечерта напредваше, а Nissan се готвеше да отлита на патрулен полет. Всеки момент щеше да бъде даден старта. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и замислен продължи да умува над лист хартия, по който пишеше. Скоро излетяха от базата. Тази нощ двата кораба щяха да извършат патрулни полети над континента, единствен за момента, който беше заселен, поне частично. По другите континенти имаше само ограничен брой бази на AFJ, но само се строяха градове, все още ненаселени. Континент № 1 беше огромен. Той имаше 8,000 км. в едната посока и 4,000 в друга посока.
*
На 14 км. височина корабът включи системите за режим "дерижабъл" и продължи със около 300 км/ч. нататък над континента. Алекс беше зает да наблюдава земята долу за нарушители и опасности, както и въздушното пространство. Палма приемаше новини от близо и далеко, които скоро заедно с Алекс щяха да преглеждат. На борда на кораба будуваха 60 души. Настроението беше добро въпреки нощния полет. Дежурните си разпределяха задачите, а командир Йон имаше видеовръзка със Щаба на военните, на тази планета. Вторият кораб- Ford обхождаше високопланинска верига, където в късна доба щеше да посети една от планинските бази там. На същото място щеше да пристигне и Nissan. В дежурната каюта беше топло, леко осветено и уютно. Алекс слушаше музика и се радваше на компанията си в нощния полет. Патрулирането вървеше нормално.
Късно вечерта Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да следи как върви патрулирането, погледжайки и през люка в ляво от себе си.
3.
Корабът Nissan беше пристигнал през нощта край планинската база на AFJ. Дежурните си починаха по малко, редувайки се. Сутринта започваше трудна и сънлива. Дежурните вече нямаха сили, когато дневната смяна пое управлението на кораба. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се изправи до люка. Тук беше хубаво. Интересна беше и базата. Вторият кораб- Ford също беше тук, а между двата кораба на поляната край гората, ентусиасти бяха запалили огън и си печаха месо. Някой беше донесъл от кораба и туба с червено вино и лимонада. Въпреки ранния час около огъня се бяха събрали стотина души от корабите и от базата. А Алекс не беше сигурен дали повече му се спи и е изморен, или иска да похапне печено месо край огъня навън. Второто надделя и той събра осмината, за да идат навън край огъня на неочакваната почерпка.
Сутринта напредваше, а осмината с Алекс похапваха печено и отпиваха вино, забравили за умората от нощното дежурство. Те смятаха по- късно да се оттеглят и да си починат. Печеното месо беше вкусно, а червеното вино, смесено с лимонада, беше с високо качество. Край огъня беше шумно и весело. Тук имаше и жени от корабите и от базата. Наблизо нямаше населени обекти, а най- близката друга база на AFJ отстоеше на 1,100 км. Разговорите около огъня бяха различни, но ставаше дума предимно за живота тук на Orixon 44 и бъдещето на тази планета и човешката цивилизация.
*
Беше вечерта, когато корабът Nissan, както и втория кораб- Ford патрулираха над континента, където земната цивилизация имаше градове. За момента по другите континенти нямаше все още население, но пък се строяха градове. Алекс беше болен. Грипът, който само той имаше, отново му причиняваше физически страдания, със болки по цялото тяло и главоболие. Той въпреки това оставаше зад пулта си, борейки се да му стане по- леко. За момента нищо не облекчаваше физическите болки. Със изкривено от неудобството лице, Алекс наблюдаваше как върви патрулирането и отпиваше кафе. Скоро тук щеше да дойде шаманът Джи, за да му донесе лекове и билки за изцерение. Шаманът Джи щеше и да го прегледа и да му окаже лечение на място.


(край на откъс № 50, следва продължение.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 49. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 49. роман от Valeri Kolev.

1.
Корабът Nissan приближаваше поредната междинна станция, до която пристигнаха двата кръстосвача New York и Himalai. Алекс наблюдаваше параметрите на полета разсеяно и се черпеше с кафе и бисквитки. В дежурната каюта беше топло и уютно. На борда будуваха 70 души- вечерните смени. Алекс умуваше по разни теми, докато си драскаше по лист хартия, доста сънлив в тези часове и си мечтаеше да поспи добре.
Късно в бордовата вечер Nissan се установи на един от доковете на станцията. Навън излязоха по- късно четири екипа. Връзката по радиото със станцията беше добра. Тук нещата бяха под контрол. Станцията в тези часове бяха посетили близо 60 големи кораба и стотици по- малки. Из станцията беше оживено. Патрули на станцията обикаляха по коридорите и залите. Алекс и Палма се изправиха пред един от люковете и забиха поглед във станцията. Нейните оранжерии бяха на изключително голяма площ. Огромен танкер с вода зареждаше в тези часове резервоарите на станцията. Оттук излизаше продукция от зеленчуци и плодове в големи количества, за продаване на минаващите наоколо кораби. Станцията разполагаше и със няколко огромни астероида, от които добиваше руди за продан. С такава руда станцията се отопляваше и добиваше енергия.
*
Беше началото на вечерта, два дни по- късно. Корабът Nissan си беше на мястото по корпуса на кръстосвача. Продължаваха напред по пътя си. Алекс се черпеше със плодов сок, сънен и изморен този път. До него седеше Палма и записваше последните новини, прихванати току- що със голямата антена на кръстосвача. Алекс запали цигара и погледна новините, идващи в този час. Докато ги преглеждаше, той си водеше записки на лист хартия.
2.
Вечерта напредваше, когато Алекс си напълни чаша кафе и се зае да пресява новините от близо и далеко, за да ги подреди за кратко преглеждане от страна на командира Йон и адмирал Пайк. Новините бяха общо взето добри. Войната между трите враждуващи цивилизации беше надалеко от системата Orixon, за щастие и късмет на милионите земляни, обитаващи колонни в тази система.
*
След поредната скоростна линия, кръстосвачите наближаваха и планетата Orixon 44. Тази планета беше изцяло собственост на AFJ и на земляните. Щяха да бъдат в орбитата й, късно вечерта. Радостни вълнения превзеха екипажите на двата кръстосвача и техните кораби, скачени към техните корпуси. На тази планета имаше около 4 милиона земляни. Това даваше усещането за връщане "у дома", отново сред цивилизацията. Развълнуван беше и Алекс. Той запали цигара и погледна в далечината, някъде там, където се намираше Orixon 44 в момента. Там щяха да бъдат включително и за Новогодишните празници със посрещането на 7016- та Земна Година. С мисълта за това екипажите по двата кръстосвача бяха в добро настроение в очакване на скорощното си пристигане при планетата. Разбира се до долу щяха да слязат четирите им кораба, оставяйки на кръстосвачите само по няколко дежурни екипа. След празниците тези екипи щяха да бъдат отново подсилени, щяха да имат и ново попълнение от млади колеги, завършили наскоро Школите на AFJ.
*
По- късно вечерта корабите Nissan и Ford се откачиха от кръстосвача New York, за да се приближат до планетата и да се спуснат долу. Тук се намираха на 500 км. от атмосферата й. Тук щяха да останат двата крайцера. Алекс се беше замислил и следеше показанията на пулта си, за параметрите на полета. Нещата вървяха нормално. Докато наближаваха планетата, на борда будуваха 70 души. От кръстосвача тук бяха дошли за да се приберат долу в някоя база още 100 души, които бяха настанени на временни койки в един от коридорите на Nissan. Тези хора скоро не бяха слизали по планетите и се вълнуваха. Някои от тях напускаха изобщо кръстосвача. Новите попълнения очакваха да пристигнат скоро на кръстосвача.
*
Късно в бордовата вечер Алекс и Аш се бяха изправили пред предния люк на каютата и наблюдаваха планетата в далечината. Усещането, че там има земляни и то милиони земляни, беше невероятно. Много скоро двата кораба щяха да бъдат в някоя от базите долу. Очакваше се спускането да продължи до сутринта. Аш се разговори с вълнение за тази планета- Новата Земя на цивилизацията от Земята. Алекс също беше развълнуван. Палма и Ким се присъединиха към разговора, а Шао, Джейн, Шон и Никита отвориха бутилка джин и тоник и сипаха по чашите за наздравица. Спускането вървеше нормално и без да се бърза. Възможно беше да се проточи и до обедно време. Важното беше да не се уцели друго летящо тяло при спускането. Дежурните внимателно следяха наоколо.
3.
По обедно време корабите Nissan и Ford бяха в една от базите на AFJ, тук на планетата Orixon 44. Денят беше студен, а Алекс този ден имаше лошо настроение. Той се черпеше с кафе и цигара и наблюдаваше през люка навън, където базата живееше своя обикновен ден. Алекс се беше замислил за своя баща, който вече не беше жив от години. Спомняше си го понякога и се натъжаваше. Сега ситуацията беше същата. Бащата на Алекс беше добър човек. Беше успял да му обясни много неща от живота, да го предпази от бъдещи грешки. Алекс се ядосваше, че все още науката не беше открила как човешките души отиват към прераждането си в следващ живот. Искаше му се баща му да беше още жив.
По- късно в следобеда Алекс извика Палма и двамата отидоха долу на единия от входовете на кораба и излязоха навън. Въпреки студеното време, навън беше хубав ден. Из базата подготвяха товарен кораб за полет към съседни планети. Корабът щеше да носи стоки за продаване там.
Разходката на двамата продължи до кафенето на базата където те влязоха, а вътре имаше към стотина души, както военни, така и цивилни от близките колонии- градове. Разположиха се до стъклото с изглед към кораба си и си взеха по кафе. Тук разговаряха с хората, за да разберат как върви живота по тази планета. По някое време в кафенето пристигнаха Шао, Джейн, Шон и Никита. Те седнаха покрай Алекс и Палма и се почерпиха с джин- тоник. Тази вечер и през нощта Nissan и Ford нямаше да имат полети. Екипажите се готвеха за свободни пет часа, когато щяха да се позабавляват и да си починат.
Когато по- късно Алекс и Палма се прибраха на кораба си, той запали цигара и огледа движението по коридора. Оживлението заради петте свободни часа беше налице. Екипажът се готвеше за малък, вечерен празник. Двамата се прибраха в дежурната каюта. Аш и Ким тъкмо бяха отворили бутилка джин и тоник и се черпеха. Алекс седна зад пулта си изморен вече, запали цигара и погледна към екрана. Дежурните бяха хванали новинарска емисия по радиото. Алекс се зае да преглежда новините. В това време Ким беше отворила видеовръзка с близкия град и разговаряше с някого. Това бяха дежурните в Кулата за полетите.




(край на откъс № 49, следва продължение.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 48. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 48. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше бордовата вечер, няколко дни по- късно. Корабите Nissan и Ford наближаваха кръстосвача New York. Там беше и втория кръстосвач- Himalai, с който се бяха срещнали в космоса одеве. Те всички заедно щяха да продължат към планетата Orixon 44, където отиваха. До кръстосвачите кораба Nissan имаше още два часа път, а Ford идеше със още един час по- късно.
Тази вечер Алекс, Палма, Ким и Аш бяха както винаги в дежурната каюта и се грижеха за нормалното протичане на полета, дебнеха и за опасности по пътя наоколо. Алекс се топлеше с горещ чай, а до него грееше малка портативна печка, за да се стопли добре, докато го мъчи грипа. Това заболяване той беше прихванал на някоя от чуждите планети, а то се обаждаше често, по два- три пъти годишно, но не беше заразно за останалите хора от екипажа. Алекс въздъхна, запали цигара и погледна в ляво от себе си, където можеше да види гледката през малък люк. Картинката беше обичайната, но винаги различна. Там в далечината чужди цивилизации живееха своя по- лош или по- добър живот. Усещанията бяха интересни и странни. Беше доказано, че хуманоиди има много из космоса. С известни различия от човеците, чуждите хора бяха все пак подобни. Алекс пишеше и чертаеше по един бял лист хартия и умуваше по разни проблеми. Някои от тях трябваше да бъдат решени до няколко дни. Палма беше пуснала музика и държеше до себе си купа със бисквитки за кафето си, решена да ги унищожи в близките часове. Ким и Аш се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони от продукцията на оранжерията в кораба. В дежурната имаше и още 16 човека, сред които Шао, Джейн, Шон и Никита, най- добрите приятели на четворката на Алекс. Втората четворка в тези часове тестваше най- новите компютри на кораба, които всъщност бяха създадени тук в специалната лаборатория на борда. Тези машини щяха да бъдат пуснати по- късно в серийно произдвоство, за нуждите на AFJ, техните бази и летяща техника.
Бордовата вечер напредваше, когато Nissan се скачи с кръстосвача на обичайното си място. Тук щяха да изчакат и другия кораб преди да заминат нататъка по траекториите към Orixon 44.
2.
Когато по- късно двата кръстосвача и техните спомагателни кораби, совалки, хеликоптри и джетове, полетяха нататък по пътя им, Алекс запали цигара и се отдаде на размисли. До него Палма и Ким си говореха нещо и се смееха, а Аш следеше околното пространство за опасности. Шао и Джейн приготвяха пици за дежурните, а Шон и Никита разговаряха с другия кръстосвач по видеовръзка.
*
На другата вечер кръстосвачите наближаваха междинна станция. До нея щеше да продължи кораба Nissan за обичайните проверки на положението и търговски операции. Докато се отделяха от кръстосвача и когато по- късно поеха по траекторията за сближаване с междинната станция, дежурните на Nissan- двадесет души, бяха малко поизморени и напрегнати. Алекс и Палма опитаха да се свържат със станцията, но радио- каналите й бяха натоварени в тези часове и контакт не беше осъществен. Алекс също беше малко напрегнат. Той запали цигара, взе си кафе и проследи на екраните пред себе си, дали кораба лети по указаната траектория. Напрежение се усещаше и у екипажа на кораба. В тези часове будуваха 80 човека.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се намираше на един док на междинната станция. Тук нещата вървяха нормално. Из станцията бяха отишли два екипа на кораба, а около него други два екипа товареха гориво, вода и провизии, а търгуваха със продукцията на кораба и кръстосвача- компютърна, електронна и друга техника. Всичко беше уговорено с тукашните търговци, още при пристигането на кораба до станцията. Горивото беше заредено в контейнери от по десет тона, които се приемаха през товарен асансьор на кораба. По подобен начин се товареха и другите стоки. Корабът вземаше много повече стоки отколкото имаше нужда. Голяма част от закупеното беше предназначено за кръстосвача Nissan. Там имаше много повече свободно място и освен това- кръстосвача не се приземяваше въобще и това даваше възможност да бъде натоварен добре. Понякога кръстосвачите се използваха и за междинни станции на AFJ.
В тези часове Алекс се занимаваше със контрола по безопасността на кораба и екипажа.Той запали една цигара по някое време и се изправи до люка, за да погледне навън към станцията. Това трасе беше оживено този път. Тук се бяха спряли около 50 по- големи кораба и стотици по- малки. Из станцията имаше хиляди хора и извънземни с различен вид и произход. Скоро Nissan щеше да тръгва по обратния път към кръстосвача. Алекс се беше замислил дълбоко и смяташе да умува още повече.
3.
Бордовата вечер беше започнала, когато кораба Nissan се скачи към кръстосвача New York, на обичайното си място. Половин час след това двата кръстосвача продължиха напред по пътя си към планетата Orixon 44. Алекс си беше взел чаша кафе и следеше как върви полета. Всичко при тях тръгваше нормално. Докато ускоряваха скоростта си, кръстосвачите запазиха известна дистанция помежду си, за да не се сблъскват. Алекс запали една цигара и се изправи пред предния люк на каютата, а оттук се виждаше пътя пред кръстосвача, така беше разположен Nissan. Симетрично пък от другата страна се намираше кораба Ford.
Вечерта напредваше, когато двата кръстосвача бяха надалеко вече от всякакви обекти по пътя, някъде между Звездите Orixon 5 и Orixon 4. На борда на New York имаше три екипажа- на двата кораба и на самия кръстосвач, общо 800 души. В тези часове повечето от тях спяха, а нощните смени ставаха от сън, за да се стегнат, да вечерят и да поемат дежурствата си след полунощ. Алекс и неговите приятели Палма, Ким и Аш имаха все още сили и смятаха да останат до късно пред пултовете си. В дежурната каюта беше топло и уютно. Току- що бяха хапнали по нещо от вечерното меню на бордовата кухня.
*
Беше бордовата вечер на другия ден в кораба Nissan. Двата кръстосвача продължаваха полета си по изчислените траектории нататък. Алекс седеше зад пулта си и умуваше, докато следи за опасности около кръстосвачите. Той запали цигара и продължи да си драска върху лист хартия, докато размишляваше. След около два часа имаха още една междинна станция по пътя си. Корабът Nissan и този път щеше да отиде до нея, както се случваше обикновено. Докато дежурните на кораба го подготвяха за отиването до станцията, на борда бяха будни 70 човека. Корабът Ford също се готвеше за полет до там. До Алекс бяха неговите другари. Палма се подготвяше да разговаря със станцията, Ким готвеше списъка на необходимите покупки там, а Аш проверяваше изчислената траектория за полета до там. Шао, Джейн, Шон и Никита имаха задача, да изпратят необходимите екипи навън, щом пристигнат в станцията. Алекс включи радиото и потърси излъчване от станцията. Трябваше му официалния й канал, където вървяха обикновено и новини. След половин час Nissan започваше да се откъсва от кръстосвача. В готовност бяха всички дежурни смени тук.


(край на откъс № 48, следва продължение.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 47. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 47. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше бордова вечер, когато двата кръстосвача наближиха планетата Orixon 48. Те щяха да се установят на около 300 км. от атмосферата й, а напред излязоха корабите Nissan и Ford, които трябваше да проверят как е положението по планетата, както и да посетят някоя база на AFJ тук. Алекс зъзнеше от студ заради своя грип, макар да беше топло в дежурната каюта. Той запали цигара и си сложи пълен до горе чайник с чай, за да се стопли. Корабът беше все още на около 200 км. от атмосферата на Orixon 48. Докато дежурните се опитваха да се свържат по радиото със базите си по тази планета, които бяха осем, Алекс и Палма преглеждаха новините, получени в последните два часа.
*
Беше следобеда на другия ден, когато кораба Nissan се приземи в една от базите на AFJ, на тази планета. Втория кораб- Ford щеше да пристигне около два часа по- късно, пак тук. Алекс и Палма отидоха на терасата към дежурната каюта и погледнаха навън. Тук валеше сняг и имаше силна виелица, а снежната пелена беше над три метра висока. Щом отвориха малко прозорче на терасата, те вдишаха чист и свеж въздух, който ухаеше на сняг, макар и по- различен от земния. Студът навън беше свиреп, а базата беше добре замаскирана под снега. В това време дежурните разговаряха с колегите от базата по радиото. Тук щяха да бъдат разтоварени за тукашните земни колонии нови стоки от кръстосвача, компютри и електроника от Nissan, а щеше да се зареди гориво, провизии и вода.
Вечерта започваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха пред единия вход на кораба, за да се разходят наоколо. Площадката за кацане беше почистена от снега, но пак се натрупваше. Те обиколиха кораба, за да проверят за нови повреди по корпуса. Два люка в междинно помещение бяха спукани, но поради дебелината си, не бяха паднали все още. Пукнатини имаше по няколко панела. Ремонтните роботи скоро пристигнаха и се заловиха с неотложните ремонти, а четиримата отидоха по нататък из базата и откриха тукашно кафене. Те влязоха там за да поговорят с тукашните хора. Междувременно се почерпиха с ракия и гореща супа. Разговорите вървяха около делата на базата и на близките три земни колонии наоколо.
2.
Когато четиримата се прибраха в кораба си, тук командир Йон беше дал пет свободни часа на екипажа, без дежурните смени. По коридорите беше оживено, а за вечерята мнозина се бяха настанили в столовата. Четиримата се прибраха в дежурната каюта, където имаше 16 души, а сред тях Шао, Джейн, Шон и Никита, които пазеха небето над кораба, и нежелани гости по земен път. Алекс седна зад пулта си и се зае с новините, получени от тази база. Сред новините имаше съобщения от две седмици назад, от близо и далеко. Докато се занимаваше с това, Алекс си взе чай и запали цигара.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш седяха край пултовете и се черпеха с джин, тоник и салатка от осолени лимони. Тази вечер нямаха полет и това я превърна в специална вечер, още повече, че екипажа имаше в момента свободни часове. Водеха се видеовръзки с базата, както и трите близки земни колонии. Три екипа товареха и разтоварваха кораба, зареждаха го с гориво и провизии, а водата беше вече получена, в 100- литрови бидони. Настроението тук беше добро. От втория кораб- Ford бяха пристигнали на гости техни колеги и приятели. Това беше един малък празник в тази база, където вилнееше сурова зима. По каютите и в столовата беше топло и уютно.
Късно вечерта Алекс се топлеше до печката, с чаша горещ чай в ръка. Той беше потънал в мислите си и се радваше тази вечер, на добрата компания и хубавите времена сега. Докато се топлеше, различни мисли минаваха през ума му. Новините оттук - оттам бяха добри. Войната на далечни цивилизации не беше допускана в зоната Orixon. На много места бяха поставени постове, които да отблъснат нашествениците, ако доближат зоната. Алекс по- късно седна на мястото си и погледна камерите за безопасност и алармените мрежи. Нямаше близки опасности, а навън вилнееше снежната буря. В дежурната беше топло и уютно. Нощните смени вече бяха будни и се готвеха за дежурствата си. Алекс смяташе да си отдъхне няколко часа, след полунощ.
3.
Започваше вечерта на другия ден. Двата кораба от кръстосвача New York все още бяха в същата база. Обратно към кръстосвача щяха да отлетят на сутринта. Алекс и този ден се топлеше със горещ чай, а до себе си беше включил малка печка. Грипът му все още го тормозеше. Из кораба Nissan беше нормално в този ден, а навън- спокойно. Зимната буря отново вилнееше, след няколко по- тихи часове. Навън всичко беше покрито със 5- 6 метра снежна пелена. Прокарваха се само най- неотложните пътеки от корабите към базата и между корабите. Алекс запали една цигара и се загледа в ляво от себе си, където имаше люк. Той погледна навън и за момент се замечта. Не помнеше откога не бяха празнували тук Нова година. Този път щеше да бъде различно. След като внимателно изчислиха времето, дежурните определиха с голяма точност кога настъпва Новата 7016- та година. Това щеше да бъде отпразнувано както по корабите, така и по кръстосвачите и базите на AFJ, както и по всички земни колонии изградени по чуждите планети. Поради аномалиите във времето, свързани със скоростта, то едва ли празниците щяха да се празнуват по едно и също време, но все пак относително казано това щеше да бъде направено. Алекс въздъхна, а Палма до него слушаше музика и се радваше на купата с мандарини, която си беше приготвила за опустошение тази вечер. Това бяха мандарини от оранжерията на кораба. Те бяха бързорастящи и много вкусни и ароматни. Мандариновите дръвчета бяха като храсти, високи до 3- 4 метра. Моделирането на структурата им правеше така, че те да бъдат готови за десетина дни, а храстът растеше много бавно на височина. В оранжерията растяха редица плодове и зеленчуци, а до нея имаше рибарник със бързорастяща риба, наоколо се обитаваше от птици и прасенца, също бързорастящи. Те се хранеха с прясна трева и изкуствено брашно, добивано от специални растения, които се смилаха за фураж след това. Тук се намираха също зърнени храни, билки, подправки, цветя и тютюн. Алекс се беше замислил по въпроса за оранжерията. Тя беше способна да изхранва екипажа по време на далечни полети, като имаше необходимост само от вода и ядрена енергия. Такива далечни полети New York вече не предприемаше. Така кръстосвачът и двата му кораба трупаха хранителни резерви и запаси, а такива закупуваше и от базите на AFJ и междинните станции между планетите. Като най- важно за кръстосвачите и техните кораби бяха водата и ядреното гориво. Това беше минимума, от който можеше да се добие енергия, кислород и храна, разбира се не без ролята на оранжериите.
По- късно вечерта Алекс и Палма се разтъпкаха из кораба, слизаха и пред единия от входовете на кораба. Тези входове бяха асансьорни и обикновено се държаха на 15 метра височина- недостъпни отвън. Пред този вход караулите си бяха запалили огън с дръвца и вълглища и печаха прясно месо от дивеч, прострелян през деня в джунглата. Месото беше вкусно, оставено до известна степен сурово и немного печено. Тук бяха дошли хора от базата и близките колонии. От кораба бяха извадени бидони с червено вино и газирана лимонада, както и сгъваеми столове и маси, а отгоре бяха опънали временна шатра, за завет и защита от виелицата. Според някои, двата кораба можеха да останат тук и още няколко дни, но това не беше потвърдено все още.


(край на откъс № 47, следва продължение.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 46. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 46. роман от Valeri Kolev.

1.
От три денонощия двата кръстосвача бяха един до друг. Нямаше възможност да се скачват, но пък между тях се раздвижиха совалките и джетовете, бяха включени и десет канала за радиовръзка между екипажите. Новините, които те си разменяха помежду си бяха интересни- идваха от различни места, където бяха ходили земляните в една и в друга посока. А от това място щом разгънаха най- мощните си антени получиха и съвсем пресни новини от близо и далеко. Екипажите бяха свободни да се срещат и да общуват помежду си. Отвориха и временен център за закупуване на стоки от складовете на кръстосвачите. И двата кръстосвача имаха интересни стоки, каквито другаде нямаше.
С напредването на бордовата вечер Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и наблюдаваха околното пространство, във връзка със безопасността. Екипажите бяха в облекчен режим, за да могат да говорят помежду си, да се срещат и да си купуват интересни стоки от другия кръстосвач.
*
Беше бордова вечер на другия ден. Двата кръстосвача все още бяха един до друг, за тази необичайна среща, надалеко от планетите наоколо. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха ходили до другия кръстосвач и се завърнаха след интересни срещи, и със пълни раници със интересни стоки. Докато се радваха на новите покупки, в общата си каюта, четиримата забелязаха, че са направили много добър избор за тези стоки. Това бяха хранителни пакети, напитки, технически машинки, музика, филми и книги, също електронни машинки и други. Алекс разпредели своите нови придобивки по двете си раници, а за някои неща направи по- големи поръчки за целия екипаж на кораба Nissan. Той лично се радваше на новите си неща, а някои от тях скоро щяха да бъдат попълнение към униформите му. По -късно Алекс си направи пълен чайник с чай и седна да се постопли на чай и цигара, докато разглеждаше нещата. Той беше доволен от тези джунджурии, не по- малко от останалите хора тук.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се топлеха с чай, вече седнали зад пултовете, за да следят за приближаващи опасности. Тук никой незнаеше, за колко време още, двата кръстосвача ще бъдат един до друг. Решение не бяха взели дори Командващите. За момента наблизо нямаше никакви опасни обекти. Най- близкото беше една междинна станция, на десетина часа по- нататък.
2.
Късно в бордовата вечер Алекс се беше изправил пред един люк и наблюдаваше другия кръстосвач. За тези 4- 5 дни, от другия екипаж бяха научили много неща, за живота на земляните по техните колонии. Бяха разбрали и много новини от разузнавачите на AFJ, и корабите строящи нови бази и колонии. Такава среща не се случваше всеки ден. По това време дойде неочакваното решение на командирите на кръстосвачите. Те продължаваха пътя си заедно, в посока към Orixon 44. Кръстосвачът Himalai имаше нужда от добър ремонт, а екипажът му имаше нужда от лечение на земята. Това щеше да се случи на планетата Orixon 44, където имаше добра универсална болница със дипломирани специалисти и доктори.
Алекс и Палма запалиха по цигара, изправени пред предния люк, а в дежурната каюта вече се черпеха всички със джин- тоник и салатка от осолени лимони. Двата кръстосвача поемаха по общия си път след броени часове.
*
Беше вечер, няколко дни по- късно. Двата кръстосвача летяха в посоката към Orixon 44. Алекс беше настинал и го тресеше от студ и грип. В дежурната каюта беше топло и уютно, а той се топлеше с чай, беше взел и хапчета срещу грип. Загънат в дебело одеало, Алекс се опитваше да прогони грипа и студа от себе си. Докато се стопляше постепенно, той се занимаваше с ръчния си часовник, преглеждайки архивите си. Отдавна не се беше сещал за онази цивилизация, за която отначало се смяташе, че е изчезнала, а по- късно нейни хора се свързаха със кораба Nissan, за да разкажат, че не са изчезнали и именно заради съществуването си, те воювали сериозно. Те бяха казали на екипажа на Nissan, да не ги търсят, и че пак ще се обадят отново, когато имат възможност… Алекс се беше замислил дълбоко по този въпрос. Тази приятелска цивилизация, на няколко пъти отново се беше обаждала по- късно, но този път нямаше физическа среща с нейните хора. Каква беше тяхната война и по кои места се водеше тя, земляните тук все още незнаеха.
Бордовата вечер напредваше, а Алекс беше успял да се постопли. Той запали цигара и си сипа още от горещия чай. Из дежурната следяха полета и околното пространство. За момента всичко беше нормално. Алекс ровеше из архивите си, търсейки някои свои данни, за открити негови приятели, по колониите наоколо. Той имаше желание да ги намери и прибере на борда на Nissan. Това беше трудна задача, но Алекс усещаше сериозна липса, откакто се раздели със старите си приятели за да воюва по корабите на AFJ…
3.
По- късно вечерта Алекс се отдаде на носталгия по родната планета Земята и потъна в размислите си. Все още той не беше свикнал със липсата на баща си, който беше починал след здравословен проблем. Тъгата по баща си, Алекс виждаше отново и отново пред себе си, като непреодолима преграда за бъдещето му. В мислите на Алекс, майката и бащата бяха най- важните в живота му, а след тях- децата му и приятелките му. Алекс се просълзи изведнъж и се обади на своята стара майчица, която беше на борда на кораба Nissan, взела твърдо решение, да остане при него тук, каквото и да следва след това…
По- късно Алекс посети своята стара майка в лабораторията й за билки и подправки, където се занимаваше заедно със шамана Джи. Тази среща както винаги разчувстваше и двамата, а шамана Джи се разтапяше от умиление. Самият той нямаше майка вече десетилетия…
На връщане от посещението при майка си, Алекс кимна на Палма, да посетят столовата на кораба. Вътре имаше около 40 души, на вечеря или на по чаша питие. Тук бяха Ким и Аш, а при тях седнаха тогава Алекс и Палма. Алекс запали цигара, все още развълнуван от посещението си. Четиримата си взеха по нещо от менюто на столовата и отвориха бутилка червено вино със студена лимонада. Мезето беше добро, а те вдигнаха чаши в тост за бъдещето и скоро се разговориха по проблемите на двата кръстосвача. Вечерта напредваше неусетно, а четиримата в добро настроение, добре си пийнаха, хапнаха и поговориха. Настроението и на колегите им из кораба Nissan беше добро.
Стоплен от виното и добрата компания, Алекс се зае отново да преглежда новините от близо и далеко, чрез ръчния си часовник, който имаше достатъчно голям екран. Тази вечер четиримата нямаха дежурства скоро. Те смятаха добре да си починат и да поспят.


(край на откъс № 46, следва продължание.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 45. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 45. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan се намираше прикрепен към корпуса на кръстосвача New York и летяха обратно към планетата Orixon 44. Наоколо нямаше много летящи и други обекти. Полетът вървеше нормално, а екипажа беше в добро настроение. Алекс тъкмо беше запалил цигара с чаша горещо и силно кафе, в компанията на Палма, Ким и Аш, а в дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита, както и няколко други хора. Алекс умуваше по разни проблеми, както винаги и си драскаше по листи хартия. В дежурната каюта имаше мека, нощна светлина, беше топло и уютно. На борда на кораба будуваха в тези часове 70 души, а останалите почиваха и спяха. На кръстосвача будуваха 100 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпят. Полетът вървеше нормално, а късно вечерта се очакваше да наближат една междинна станция. Четиримата седнаха около масата в своята обща каюта, взеха си и салатка от осолени лимони от тукашната бордова оранжерия и се разговориха по разни теми. Настроението тук беше добро, звучеше музика. Алекс правеше нещо в ръчния си часовник, отдаден на задачите си. Имаше да попълва дневника си, както и да оформи най- новите планове, които беше създал с помощта на екипа си.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се беше откачил от мястото си на кръстосвача и пътуваше към близката междинна станция. Алекс и екипа му бяха в добро настроение и гледаха на посещението в междинната станция, като на приключение и предстояща разходка там. Алекс и Аш запалиха по цигара, изправени пред предния люк на дежурната каюта и се заговориха за тази междинна станция. Това беше огромно съоръжение, със големи панели за оранжерии и добив на енергия от близката звезда Orixon 4.
С напредването на следобеда Nissan пристигна до междинната станция и се скачи към указания му док. Из станцията отидоха няколко екипа. Тук щяха да купуват стоки, гориво и вода, както и да търгуват продукцията на линиите за компютри, електроника и други стоки от кръстосвача и също от кораба.
2.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш наблюдаваха през външните камери на кораба и се черпеха с джин- тоник и салатка от осолени лимони. Навън все още имаше няколко екипа, заети със задачите си. Алекс и неговите хора мислеха да пазаруват в станцията чак на сутринта, когато по магазините нямаше голям наплив. Алекс запали цигара, докато умуваше по разни въпроси и проблеми, драскаше нещо по листите хартия пред себе си и отпиваше джин с тоник, който добре се вписваше във вечерното му меню. В кораба в тези часове хората имаха свободни пет часа, със изключение за дежурните екипи и тези, които бяха навън. Спяха само 30 души, които щяха да охраняват кораба през бордовата нощ. На станцията нямаше ден и нощ. Тук се извършваха огромни по брой търговски дела, за по- малки или по- големи покупки. Тук можеше да се намери почти всичко, от хляб до космически кораб. Алекс въздъхна и погледна през люка си в ляво. Наближаваше някакъв кораб и дежурните в момента проверяваха какъв е той. Оказа се кораб на Съпротивата със 20 души екипаж и 50 пасажери, както и няколко десетки тона товари. Те пътуваха към звездата Orixon 7.
*
По- късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха различните му възли и машини. Като стигнаха до столовата, двамата се отбиха там, за да вечерят. Тук вече имаше 40 души, които похапваха и се черпеха с пиво в техните свободни пет часа.
След похапването четиримата се срещнаха със Шао, Джейн, Шон и Никита и слязоха долу на един от входовете на кораба, за да наобиколят кораба и да видят как е корпуса му. Откриха няколко нови повреди, бяха повикани ремонтните роботи, които се заеха с повредите- дребни пукнатини и един спукан люк в краен коридор. Щом осмината се прибраха в кораба и се качиха до дежурната, Алекс запали цигара и потръпна от студ. Затопли се на печката и си направи пълен чайник с чай- беше изстинал, напоследък. В дежурната каюта беше топло и уютно, а Алекс скоро щеше да се затопли достатъчно.
*
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш слушаха музика и се черпеха с кафе. Всички екипи се бяха завърнали в кораба. Петте свободни часа за екипажа бяха приключили и кораба се готвеше за нощуване тук.
3.
Вечерта на другия ден кораба Nissan се прибра на кръстосвача, зае мястото си върху неговия корпус и скоро потеглиха нататък по траекторията към планетата Orixon 44. Алекс беше в лошо настроение. Стари рани го боляха, а положението можеше и да се влоши скоро. Той се черпеше с горещ чай, а в дежурната каюта беше топло и уютно.
*
Вечерта на другия бордови ден кръстосвачът пътуваше със около 7- 8 часа настрани от първоначалните траектории, за да се срещне със кръстосвача Himalai. Очакваше се срещата да бъде някъде след около 5 часа. Двата кръстосвча бяха успяли да се свържат по радиото още рано сутринта и взеха решение за тази среща. Вечерта напредваше, а Алекс и неговите хора дежуреха в каютата, където имаше общо 20 души. Връзката с другия кръстосвач беше добра. Техния екипаж идваше от звездата Orixon 8, където бяха открили малка планета и я бяха резервирали за земни колонии. Следващите експедиции до там им предстоеше да опитомят планетата и да строят бази и колонии.
С напредването на бордовата вечер, Алекс, Палма, Ким и Аш отвориха бутилка джин с тоник, за да се почерпят. Включиха се също Шао, Джейн, Шон и Никита. В дежурната каюта беше топло и уютно, а наблизо нямаше нищо друго, освен втория кръстосвач. В меката светлина на каютата Алекс проверяваше точността на траекториите за срещата. На борда на втория кръстосвач имаше екипаж от 250 души. С траекториите всичко беше наред, а до срещата оставаха броени минути. По отворените пет линии екипажите разговаряха помежду си. Имаха да обсъждат много въпроси, докато кръстосвачите висят в космическото пространство, един до друг. Алекс отново пишеше нещо по листове хартия пред себе си и умуваше по разни теми. Джинът му се отразяваше добре, особено със тази салатка от осолен лимон. За кратко той се отдаде на мечти и на спомени. Джинът с тоник му напомняше за родната планета- Земята, и за хубавите времена, които беше изживял там. За щастие тук бяха родителите на мнозина от хората тук, включително Алекс, Палма, Ким и Аш. Родителите им и децата им, се занимаваха по поточните линии на кръстосвача, а също и в корабите Nissan и Ford, които бяха от този комплекс. Алекс се зарадва от тази мисъл. Баща му не беше сред живите от 4- 5 години, но старата му майчица, все още се държеше и се занимаваше в кухнята на Nissan и в бордовата оранжерия. Тя отглеждаше широка гама от подправки и билки, не без участието на шамана Джи- лечителят тук.



(край на откъс № 45, следва продължение.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 44. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 44. роман от Valeri Kolev.

1.
Във ранния следобед на другия ден корабът Nissan все още се намираше в една от базите на AFJ. Алекс и Палма се разхождаха из кораба и проверяваха здравината на корпуса отвътре. Настроението им в този ден беше общо взето нормално. Като минаваха край оранжерията на кораба и столовата до нея, двамата се отбиха в столовата. Тук имаше 80 души, които обядваха. Двамата се разположиха на любимата си маса до един от люковете тук и си взеха кафе, запалиха по цигара и замислени прегледаха часовниците си за новини. Алекс извади тефтерче и започна да пише из него, докато умуваше нещо. Скоро от някъде се появиха Ким и Аш. Те се присъединиха при Алекс и Палма и си взеха по чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони. Докато се питаха дали скоро ще има полет, четиримата се отнесоха в размислите си. Настроението из кораба беше добро въпреки, че навън вилнееше снежна буря. Обстановката около планетата беше спокойна, не бяха забелязвани съмнителни обекти и нашественици.
*
Започваше вечерта, когато Nissan отлетя от базата, на патрулен полет.
Алекс беше запалил цигара с кафе и наблюдаваше показанията за този полет. В дежурната каюта по това време имаше 20 души. Патрулирането тази нощ щеше да е тежко, поради силната буря навън. Алекс се замисли отново по различните проблеми от последния месец насам. Докато търсеше решения за тези проблеми той пишеше и чертаеше по разни листи хартия. Умуването отново започваше, както обикновено по време на дежурствата.
Корабът се издигна до 30 км. височина и бавно се насочи към бреговете на континента. В тези часове Nissan действаше като дерижабъл, а тази му възможност песетеше много гориво и енергия. Тайната на функцията му- дерижабъл, се криеше в свръхлекия газ, който след преминаване от едно в друго агрегатно състояние, имаше огромна товароподемност.
2.
По- късно вечерта Алекс се изправи пред предния люк и погледна надолу към планетата. Ветровете бучаха край кораба. Валеше сняг. Алекс запали цигара и се замисли. Носталгия отново го обхвана. Той смяташе, че службата му и живота му тук на този кораб са повече от късметлийски, но спомените от миналото винаги му напомняха за древните отминали времена. Той си припомняше и други неща- спомени от много други негови предишни животи. Разбира се всичко тотално беше объркано и той знаеше със сигурност, защо се получава така и кои са виновниците за това. Но по тази тема Алекс нежелаеше да размишлява. Тотално объркан беше целият свят.
Вечерта напредваше, а Nissan се носеше бавно край облаците, по течението на ветровете. Алекс искаше да си припомни нещо оптимистично, но главата му не помнеше кой знае колко подобни неща. При положение, че злите сили бяха тотално объркали и съсипали тотално световете, то какво оптимистично да се сети човек… Алекс въздъхна и си пусна музика в слушалките. Изглежда гневът му срещу злите сили в тези дни прехвърляше всякакви граници. Беше пределно ясно, че създадените от Бог светове са тотално прекроени, почернени и затрити от злите сили, подиграли се на не една цивилизации до момента… Алекс въздъхна още веднъж, а музиката от древността накара кръвтта му да кипне из тялото му. В тези дни от Алекс можеше всичко да се очаква- яростта му срещу злите сили вземаше надмощие над предпазливостта…
Късно вечерта Алекс и Аш разговаряха пред предния люк на дежурната каюта със по чаша джин в ръка. Палма и Ким се смееха на нещо в кухничката на дежурната каюта. Браун, Джейн, Шао и Никита наблюдаваха как върви полета.
*
Във вечерта на другия ден Nissan продължаваше да плува над планетата, във режим- дерижабъл. Обстановката около планетата беше спокойна. Освен товарни и пътнически кораби, друго не пристигаше тук, а от нашествениците нямаше и следа. Винаги наблизо останаха два кръстосвача, които охраняваха планетата, а единия от тях беше New York.
Алекс беше в лошо настроение тази вечер. Стари болежки го тормозеха и не му даваха да мисли, а в главата му свистеше нещо със висока честота.
*
Вечерта на другия ден корабът Nissan се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50, след продължителното си патрулиране над континента. В дежурната каюта имаше мека светлина, беше топло и уютно, а дежурните тук, около 20 души се занимаваха по пултовете си. Алекс се беше изправил до един от люковете и наблюдаваше гледката навън. Корабите тук, както и самата база бяха добре замаскирани, за да не се виждат от небето, особено през деня. Алекс запали цигара, отвори си бутилка с плодов сироп и се отнесе в мислите си.
3.
Скоро щеше да започне вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50. Алекс, Палма, Ким и Аш се завръщаха от разходка из базата. Бяха посетили и кафенето на базата, където говориха с тукашни военни, както и със цивилни земляни от града, разположен на около 25 км. нататък. Докато се качваха със асансьора към нивото си, Алекс запали цигара и намръщен погледна към часовника си. Бяха дошли новини от близо и далеко и той скоро щеше да ги разгледа. Палма хапваше една голяма шоколадова вафла, а Ким и Аш изтупваха снега от униформите си. В дежурната беше както винаги, тук имаше още 16 човека, подготвящи следващия полет на кораба. Алекс и Палма се прибраха в каютата на четиримата, за да разгледат покупките си от магазина в базата. Това бяха все интересни стоки, както и лакомства. Докато пиеха по кафе с цигара по- късно, те се радваха на новите си придобивки. За някои от тези стоки, Алекс се погрижи да бъдат закупени по- големи количества, за нуждите на кораба и неговия екипаж. За рано сутринта беше планирано два екипа да идат до града с хеликоптрите от кораба, а сред тях бяха Алекс, Палма, Ким и Аш. Алекс твърде не харесваше идеята на командир Йон, но скоро след това се съгласи. В града, двата екипа щяха да посетят някои обекти, а също и болницата в града, където да ги прегледат основно.
*
Беше вечерта на другия ден, когато корабът Nissan отпътува от тази база. Този път екипажът и кораба напускаха тази планета. Беше дошло време да се приберат на кръстосвача и да отпътуват обратно към Orixon 44. Докато кораба набираше височина, Алекс и Палма преглеждаха новините от близо и далеко. Новините бяха шарени- на някои места земляните имаха сериозни проблеми, а на друго живееха по- добре и сравнително спокойно. Новините за нашествениците и войните, които се водеха по границите на системата Orixon, гласяха, че системата е в безопасност за момента. Алекс се замисли, пък запали цигара, отвори си бутилка плодов сироп и поспря за да си почине.
Вечерта напредваше, когато корабът достигна 30 км. височина и продължаваше да се издига нагоре. Все още нямаше радиовръзка със кръстосвача, а по стари данни той би трябвало да бъде на 240 км. от планетата, и на още хоризонтални 5 часа полет. Очакваше се да бъдат там около полунощ, бордово време.


(край на откъс № 44, продължението се пише.2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 43. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 43. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше нощ над базата, където кораба Nissan и екипажа му почиваха цял месец вече. Новините говореха за нормална обстановка по тази планета, а из системата Orixon времената бяха спокойни. Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а след тях вървяха Ким и Аш. На борда имаше будни само 40 човека. Екипажът почиваше, преди отново да отлетят нанякъде пак.
*
Това беше началото на една вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan се готвеше за нов полет. Алекс в тези часове беше в лошо настроение. Той умуваше седнал зад пулта си и драскаше фигурки и йероглифи по разни бели листи от хартия. Скоро корабът се отдели от площадката и започна да набира височина. Алекс закопча предпазния колан по инстукции на четиримата пилоти и започна да следи как върви полета. Времето навън беше сурово, студено и се сипеше сняг, но някакъв свиреп извънземен сняг, който на моменти ставаше тъмно син. Корабът остави далеко зад себе си базата и се насочи на север. Аш в тези часове дежуреше зад пулта си, а до него беше Ким, която смяташе да закуси с пица. Аш погледна към екраните пред себе си, оглеждайки около кораба за каквито и да са опасности, но освен силните ветрове, друго такова нямаше.
*
Вечерта напредваше, когато кораба достигна 20 км. височина. Алекс и Палма се черпеха с кафе и по цигара, докато преглеждаха новините, получени наскоро от кръстосвача. През идващата нощ Nissan щеше да патрулира над континента, където се намираха осемте бази на AFJ.
*
На другия ден в ранния следобед Nissan пристигна в друга база на AFJ. Навън имаше гъста мъгла и валеше сняг. Алекс и Палма се изправиха пред един от люковете на дежурната каюта и погледнаха навън.
2.
Вечерта беше настъпила, когато Алекс и Палма се завърнаха от разходката си навън, където ходиха за да инспектират отвън корпуса на кораба и да поръчат на роботите няколко ремонти по него. Алекс се изтупа от снега на входа на кораба, а вътре беше значително по- топло. Асансьорът ги издигна до тяхното ниво и те скоро се прибраха в каютата на четиримата. Носеха багаж с покупки от магазина на базата, а сега щяха да разгледат всичко това и да го разпределят по всяка своя раница, особено основната раница, без която беше забранено да се излиза от кораба. С помощта на основната си раница, всеки тук можеше да оцелее на непозната планета и да удържи докато пристигне помощ от своите. Двамата дълго разглеждаха нови придобивки и машинки, както касети с музика и филми, също хранителни пакети и напитки. Доволни от избора си Алекс и Палма запалиха по цигара и се взеха по чаша кафе. Щяха да имат дежурства чак рано сутринта, а сега имаха свое време.
Когато по- късно Алекс се зае със часовника си, за да попълни дневника и да си припомни за себе си- нещо забравено пред пулта и дългите дежурства.
*
Във вечерта на другия ден корабът излетя от тази база. Някъде наблизо се беше появил неясен обект, който не се легитимираше по радиото. Дежурните получиха задача- да преследват този обект. Заедно с Nissan наблизо имаше още няколко кораба на AFJ и още няколко от Съпротивата. Тукашните военни все още преценяваха ситуацията.
Късно вечерта неизвестния обект беше принуден от силите на AFJ да се приземи. Това се случи на една поляна на едно плато в джунглата. Обектът скоро беше обграден от бойни роботи. Скоро щеше да се изясни чий е този обект, наподобяващ продълговата сфера.
*
Беше следобед, няколко дни по- късно. Продълговатият сферичен обект се оказа чужд кораб със 30 души екипаж, които бяха тусристи и търговци, тръгнали на дълъг път, за да дирят пазар за своите стоки. Екипажът беше разпитан, след което насочиха кораба къде да отиде, за да говорят с тукашните хора за техния бизнес.
Корабът Nissan в тези часове патрулираше над континента на 25 км. височина. Алекс и Палма бяха в дежурната каюта, изправени пред стенния екран, където можеше да видят много неща. Те запалиха по цигара с по чаша кафе и замислени погледнаха и през близкия люк. Времето наоколо беше спокойно, но все пак бучаха и ветровете. Алекс умуваше над проблемите, а Палма си беше пуснала музика в слушалките и гледаше хитро наоколо. Ким и Аш закусваха с топли пици. Тук имаше и още шестима дежурни.
3.
Беше вечерта, когато Nissan наближи една от базите на AFJ. Тя беше разположена високо в планината, на едно плато в гората. Колонията на земляните се намираше на около 25 км. надолу по хълма. Само след броени минути, около час, корабът щеше да се приземи в базата.
Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе и проверяваха кодовете, получени от базата. Скоро осъществиха и разговор във реално време със дежурните там. Съобщаваха, че долу всичко е нормално. Щяха да приемат Nissan на една от площадките си. Тук пилотите получиха и точни координати на площадката. Алекс умуваше по най- важните въпроси до този момент и вземаше решения, драскайки по лист хартия. Тази вечер обещаваше да бъде спокойна. Нарушители на въздушното пространство на планетата не бяха забелязани, беше спокойно навсякъде, ако се изключеха районите със много силни ветрове, където в момента местните хора бедстваха, със около 600,000 души без електричество. В дежурната каюта беше леко осветено, топло и уютно. Тук имаше около 15 човека, всеки със задачите си. Алекс по някое време се изправи пред предния люк и погледна навън. Корабът плавно се спускаше към базата в далечината.
*
По- късно вечерта Nissan се приземи без проблеми на указаната площадка в тази база на AFJ. Алекс и Палма погледнаха навън. Тук по нищо не личеше, че има база. Всичко беше замаскирано сред растителността. Скоро замаскираха и кораба, чрез специалните панели за маскировка. Тук корабът щеше да зареди необходимото, а щяха да бъдат разтоварени произведените до този момент умни машинки и компютри, произведени на кръстосвача, както и на този кораб, с каквито търгуваха обикновено земляните. В този късен час екипажа и базата имаха отворена линия за контакти. Два екипа заминаха навън за да товарят и разтоварват стоките, както и да заредят още гориво, вода и храна. Други два екипа отлетяха малко по- късно със хеликоптери към града.
Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение. Те излязоха на терасата към дежурната каюта, отвориха малък панел, за да усетят въздуха тук и погледнаха навън. Там валеше сняг, а картинката беше приказна, със изгряващата синя луна. Джунглата наоколо беше натежала от сняг. В далечината дивите животни си говореха, а зверовете тръгваха на нощен лов, тихи и безшумни в слабата светлина. За момент Алекс се замечта, доколкото не беше забравил все още да мечтае. Палма се сгуши у него, а Ким раздаде чаши със джин и тоник. Беше дошло време да отдъхнат от напрежението, трупало се в тези дни…



(край на откъс № 43, следва продължение, 2015)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 42. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 42. роман от Valeri Kolev.

1.
Няколко дни по- късно корабът Nissan се спускаше към планетата Orixon 50, а кръстосвача си избираше позиция наоколо, край двете луни. Дежурните на Nissan действаха предпазливо в тези часове. Радиовръзката с тази планета не беше осъществена все още. Смяташе се, че определено има нещо съмнително тук, край планетата и долу на повърхността й. Докато дежурните избираха някоя по- близка станция за контакт, Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара. Определено скоро нямаше да се приземяват тук на това място. Долу вероятно имаха някакви проблеми…
По- късно в бордовата вечер дежурните успяха да се свържат с една от осемте бази на AFJ, разположени на тази планета. Новините не бяха добри. На планетата бяха пристигнали с три кораба нашественици. Докато те напредваха по суша към най- близкия град, осемте бази на AFJ умуваха дали да се евакуират, или да нанесат удари по нашествениците. Решение не беше взето до този час.
*
В следобеда на другия ден осемте бази на AFJ, нанесоха и първите си удари срещу нашествениците, заедно със Съпротивата и тукашните военни сили. Корабът Nissan остана все така над планетата, в готовност да нанесе удари по позиции на нашествениците. Алекс беше малко сънлив и изморен в тези часове. Той си взе чаша кафе, запали цигара и продължи да следи разузнавателната информация от изпратените дронове и пилотирани изтребители. Адмирал Пайк искаше на първо време да се отбраняват колониите на земляните, срещу евентуални нападения. Корабът Nissan оставаше в полет, готов да се намеси. Двадесет човека от екипажа се занимаваха в тези часове, да умуват по най- правилните стратегии срещу нашествениците на Orixon 50, където земляните имаха осем бази и колонии.
Вечерта беше започнала, а Nissan летеше над континента, където се намираха базите и колониите на земляните. Корабът беше на 15 км. височина и със около 300 км/ч. обикаляше наоколо.
*
2.
Късно вечерта на другия ден корабът Nissan приближаваше една от базите на AFJ. Щеше да бъде над базата в следващите часове. Дежурните внимателно проверяваха всичко наоколо. Радиовръзките бяха нормални, а кодовете идващи от базите бяха вярни. Алекс през целия ден се беше борил със вражески нападения срещу компютърните мрежи на AFJ, а от няколко часа със тази задача беше натоварил 40 човека от екипажа. Из мрежите можеше да се появи и вражески вирус. Още преди пет часа до планетата бяха пристигнали най- близките и най- бързите кръстосвачи на AFJ в зоната. Нашествениците отчаяно се опитваха да се върнат по корабите си и да избягат, но от корабите им вече нямаше и помен. Изтребители ги насочваха да вървят пеша към най- близката каторга на тази планета. Планетата гласуваше какво точно наказание да им се даде. Те не бяха чак толкова много на брой, само 150,000 хищници. Каторгата за тях беше освободена от тукашните престъпници, които бяха насочени към друга каторга. Хищниците се влачеха със сетни сили пеша, а тяхната каторга беше на цели 400 км. по- нататък. Скоро беше намерен и виновникът за атаките по компютърните мрежи на AFJ. Един от хищниците- нашественици, със още 8 броя от своите се бяха окопали и маскирали в една близка гора. Тези елементи бяха арестувани директно и отведени в изолатор за особено опасни врагове на планетата.
*
Алекс си взе кафе от автомата, запали цигара и измърмори поредното си проклятие за хищниците. Ето, че подобни форми на живот като тях, отново бяха дошли опасно близо в системата Orixon. Кой не беше ги забелязал навреме, все още се разследваше, но фактите говореха за сериозни пропуски в защитата на звездната система Orixon. Съпротивата още преди дни беше заложила нови и нови постове за охрана и защита на системата. От своя страна AFJ умуваше колко нови постове да определи и къде точно да ги разположи. Междувременно адмирал Пайк свика Съвета на адмиралите за експресно съвещание по въпросите от последните времена.
Алекс изпухтя силно разгневен от напрежението от последните времена и изсипа още проклятия по хищниците, дръзнали да се появят със вражески намерения отново в зоната Orixon. Над 20 кръстосвача се готвеха да посрещат евентуални нови потери на хищниците в зоната.
*
3.
Започваше една вечер, няколко дни по- късно. Алекс си беше взел кафе от автомата и пушеше цигара, докато преглеждаше новини. Корабът се намираше в една от базите на AFJ, на планетата Orixon 50. Ситуацията около хищниците беше урегулирана и под контрол, а нови вълни нашественици нямаше. Из базата протичаше един обикновен делник, вече вечер. Алекс остана замислен от новините от близо и далеко. Той отново се зае да умува над бял лист хартия и да чертае разни знаци и йероглифи. Темите за умуване този път бяха повече от обичайното. Зает със задачите си, той се чувстваше добре в този ден и в тази вечер. До него седеше Палма, заета със задачи по пулта си. Ким и Аш хапваха топли пици, а останалите дежурни подготвяха нощен полет. Алекс въздъхна и се замисли за кой ли път за миналото, което той помнеше само с добро- старите приятели и гаджета, далечни места, настроения и преживелици. От тях вече го деляха огромни разстояния и много години път. За един час време Алекс се потопи в своите спомени, неизбледняващи в съзнанието му. С някои от своите хора той беше се свръзвал вече, поне тези които бяха във AFJ, или по земните колонии из системата Orixon.
*
В следобеда на другия ден Nissan летеше към друга база на AFJ, на тази планета. Навън се сипеше дъжд, а ветровете свистяха около корпуса на кораба. Алекс пийваше кафе с цигара и умуваше както обикновено по редица проблеми, драскайки върху лист хартия. До него седяха Палма, Ким и Аш, заети с работа по пултовете. В дежурната имаше още десет човека, които водеха кораба.
Вечерта беше настъпила, когато кораба се приземи в поредната база по пътя си. Кодовете на базата, както и разговорите с хората там по радиото бяха нормални. Екипажът на Nissan имаше нужда от продължителна почивка, както и да зареди кораба с гориво и храна. Командирът Йон смяташе тук именно екипажа да си почине по- продължително време, след месеците на напрежение. Навън валеше дъжд и по нищо не личеше тук да има някаква база. Маскиран беше и кораба Nissan. Алекс пушеше в ъгъла до един люк и наблюдаваше района на базата за някакви неприятни изненади. До него беше и Палма, която подреждаше каютата на четиримата. А Ким и Аш още спяха, след като ги бяха освободили от дежурната каюта по- рано в този ден. Алекс се замисли дълбоко. Звуците и шумовете идещи от външния свят, чрез външните микрофони на кораба показваха как върви живота в близката джунгла. В самата база цареше тишина.


( следва продължение, край на откъс № 42, 2015.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 41. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 41. роман от Valeri Kolev.

1. Една странна вечер Алекс и Палма пийваха кафе с по цигара в дежурната каюта, докато умуваха по някои проблеми. Този ден Алекс се мъчеше от силни болки по цялото си тяло, а Палма беше кисела нещо. Кръстосвачът се намираше около една от луните на планетата. Там долу луната живееше със своя си живот. На кораба Nissan бяха будни около 40 човека. Аш и Ким хапваха нещо вкусно и преглеждаха новините от близо и далеко. В този момент кръстосвачът използваше мощна антена, за да улови далечните сигнали.
*
Във следващия следобед, Алекс тъкмо пиеше кафе, когато кръстосвачът тръгваше на дълъг път към съседната планета Orixon 50. Докато набираха скорост, на кораба пък бяха будни само 30 човека. Кръстосвачът и кораба бяха скачени, но можеше да се разделят по пътя, ако има нужда. Напоследък Алекс често не биваше в добра форма и се налагаше Аш да контролира нещата на дежурните. Тук нови и нови проблеми за решаване изникваха. На борда на кръстосвача имаше и боледуващи. Докато шаманът Джи обикаляше екипажите за да раздава лекове, намаляваше и продукцията, някои хора просто бяха временно извън играта.
*
Няколко дни по- късно Алекс и Палма тъкмо се черпеха със пепси и с по цигара, докато обмисляха някои проблеми. Аш и Ким приготвяха закуска. Кръстосвачът наближаваше една междинна станция по пътя си. До нея скоро щеше да продължи само кораба Nissan, за да провери как са нещата там и да зареди гориво и провизии. Отделянето на кораба от кръстосвача започваше след няколко часа. Алекс преглеждаше новините от близо и далеко и обмисляше положението, а Палма проверяваше какво е положението в близката междинна станция, по радиото. Аш и Ким вече започваха да се готвят за пътуването на кораба извън кръстосвача, към близката междинна станция.
По- късно в бордовия ден Алекс запали цигара и провери готовността на дежурните за пътуването до станцията. Докато умуваше след това, какво да заредят на борда от станцията, той си спомни картини от там- беше идвал тук по- рано, някога.
2.
Корабът Nissan беше прикачен към доковете на междинната станция от две седмици. Тук екипажът на Nissan намери добри хора, а магазините бяха пълни със стока. Алекс и Палма пушеха по цигара с кафе и наблюдаваха охранителните камери на кораба. По това време из станцията бяха отишли 40 човека, а по радиото се водеха разговори с тукашните хора и със някои от търговците, намиращи се временно на тази станция. Тук имаше и сили на Съпротивата, която се бореше против въвличането на системата Orixon във външните войни. Алекс отново пишеше по един бял лист хартия и умуваше по проблемите на кораба и екипажа. Зареждането със стоки от станцията беше завършило още преди няколко дни. В тези часове екипажът се приготвяше за отлитането, обратно към кръстосвача. Ремонтните дейности по кораба бяха приключили успешно. В станцията бяха доставени машинки и апаратура, както и дискове с музика и филми за огромни суми. Аш и Ким бяха завършили финансовите сметки на кораба, както и ревизията на носените на борда материали. Делата на кораба вървяха успешно, а екипажа се намираше в добро здраве. Родителите и децата на Алекс, Палма, Ким и Аш се намираха в добро здраве и се занимаваха по поточната линия на кораба, за производство на компютри. Това беше малка и гъвкава поточна линия, по която можеха да се проивеждат широка гама от продукти.
*
Във бордовата вечер, няколко дни по- късно, корабът и екиипажа бяха готови да отлитат обратно към кръстосвача. Командир Йон все още не беше определил точен час за отлитането.
Когато по- късно потеглиха и корабът бавно набираше височина, Алекс запали цигара и погледна как започва полета. Всичко вървеше нормално. Алекс беше в добро настроение и леко гладен. До него бяха Палма, Ким и Аш, които бяха заети с комуникациите на кораба в тези часове. Корабът Nissan набираше височина в условия на силен дъжд и облачност. На лице бяха и светкавиците. В тези часове будуваха 70 човека на борда на кораба. Бяха поели дванадесетчасова смяна, както разпореди командир Йон. Алекс пишеше и чертаеше по един бял лист хартия, както обикновено, докато решаваше важни проблеми. Палма се въртеше около него и му помагаше. Това беше една най- обикновена, бордова вечер, макар и навън да беше дъждовно и бурно.
Вече надалеко от междинната станция, корабът се насочи към уговорените координати за срещата със кръстосвача. Алекс продължаваше да умува по най- важни проблеми в този ден, докато хрупаше сухари. Със кръстосвача все още не беше осъществена радио- връзка. Беше възможно да се отдалечил от мястото на срещата по някакви причини. Будуващите от екипажа подготвяха кораба за търсенето на кръстосвача.
По- късно в бордовата вечер Алекс се беше замислил отново за миналото и със носталгия се оставяше на спомените от едни далечни и по- добри времена. Той не беше забравил старите приятели и гаджета от миналото. Спомените му напомняха, че от ден на ден настоящето ставаше все по- напрегнато и сложно, за разлика от миналото. Той въздъхна тежко, загледан в ляво от себе си през люка. Гледката си беше красива, но времената бяха сурови и сложни.
3.
С напредването на вечерта Nissan беше надалеко от чужди летящи обекти, но все още нямаше радиоконтакт със кръстосвача. Алекс си беше пуснал хубава музика и умуваше над листите хартия пред себе си, хрупаше сухари и поглеждаше колегите си около себе си, както и показанията за състоянието на кораба и новия полет. Комадир Йон се беше наспал и тепърва щеше лично да проверява всяко кътче на кораба.
*
Два дни по- късно, Nissan беше скачен към кръстосвача и заедно напредваха в посока към планетата Orixon 50. Алекс тъкмо си беше взел от автомата голяма чаша с кафе, той запали една цигара и се загледа в люка в ляво до себе си. Гледката навън беше обичайната. На моменти тази гледка му се харесваше, доколкото не го улавяха по- мрачните мисли. Зает със умуването по важни проблеми, той драскаше по белите листи хартия, пред себе си и поглеждаше към екрана на пулта. На борда на кораба будуваха само 50 човека. Из кръстосвача бяха будни още 100 човека, заети със дейности по поддръжката на полета.
В края на бордовия следобед Алекс и Палма се разхождаха из кораба Nissan, както и из кръстосвача, минавайки през тунела- топла връзка. Алекс запали цигара и провери намиращия се наблизо възел на кораба. По коридорите минаваха колеги, както и приятели. Тук- там двамата се спираха за да поздравят някого от минаващите и за да поговорят с тях. Планетата Orixon 50 се намираше само на няколко часа дистанция, когато двамата влязоха в столовата на Nissan, за да пийнат и хапнат, а тук вече бяха дошли около 60 човека.


(следва продължение, край на откъс № 41. 2015. )

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 40. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 40. роман от Valeri Kolev.

1.
На другия ден корабът Nissan продължаваше по пътя си, с курс към град № 4. Алекс и Палма пиеха кафе с цигара в началото на вечерта, седнали на терасата на дежурната каюта, а тя гледаше напред по пътя. Скоростта беше около 15 км/ч. Океанът в тази вечер беше спокоен със вълни около 2 м., със светло син цвят отгоре и черен по- нататък. Звездата тук залязваше в този час някъде на север, а на небосклона на юг се готвеше да осветлява нощта синята луна. Из кораба бяха будни всички за обща вечеря и свободни пет часа, отпуснати от командир Йон. Само дежурните бяха по местата си, както и екипа готвещ кораба за нощуването. Алекс се беше замислил дълбоко с поглед забит във далечината. Някъде на изток прелитаха два изтребителя на AFJ. Континентът вече се виждаше от кораба, но до там имаше доста път за воден кораб. Палма разглеждаше документи от часовника си и слушаше музика.
Беше се спуснал сумракът, когато на терасата се появиха Аш и Ким. Те идеха от койките си, след сън. Двамата си взеха по кафе и се разположиха край масата, за да прегледат новините и положението, преди да се подготвят за дежурство. В тези часове в небето се бяха спуснали и дракони, за да ловят едра, нощна риба. На един близък остров се беше приземил туристически космически кораб със около 150 пасажери и 20 души екипаж.
*
Телепортацията беше успешна. Алекс, Палма, Ким и Аш се озоваха на борда на космически кораб BASF15. Това беше кораб на юпетирианците. Докато излизаха от удобния телепорт, Алекс погледна часовника си. Тук бордовото време беше съвсем друго. До телепорта започваше коридор, по който преминаха до каютата, определена за тях. Тук щеше да има разговори, свързани с онази цивилизация, която се водеше за изчезнала, но всъщност съществуваше и не само това, но водеше и война за оцеляването си. От кораба Nissan, четиримата земляни бяха донесли специален чип и други неща, предназначени за юпитреианците.
Алекс свали раниците от гърба си и запали цигара. Той пооправи униформата си и свали шлема от главата си. Каютата си я биваше, тук имаше всичко необходимо по принцип, за престоя им тук, а кога щяха да се връщат на Nissan, още не беше решено.
2.
Когато по- късно започнаха разговорите по видеовръзката със дежурните на BASF15, земляните описаха новите проблеми. Нямаше как да бъдат в общата зала за разговори със юпитерианците, защото обеззаразяването продължаваше близо час, а земляните трябваше да се завръщат обратно на кораба си. Чипът, произведен на кръстосвача New York беше предаден успешно, а това беше абсолютно нова технология и архив със информация. Докато се приготвяха за обратната телепортация към Nissan, Алекс и неговите хора пиха по кафе с цигара, а оставаше още известно време свободно, преди тръгване. Въпросите около онази изчезнала цивилизация заинтригуваха юпетирианците. Оказваше се, че и те имат някаква странна цивилизация, която води война за оцеляването си. Темата оставаше нерешена. Според информация, това се беше случвало с цивилизациите многократно. Намерени черни кутии на изчезнали цивилизации потвръждаваха, че това е истина…
*
Телепортът прищрака няколко пъти и се чуха дежурните на Nissan.
-Успешно завръщане на четирима! Моля, затворете портала! Четиримата са добре. Добре дошли отново на кораба Nissan!
Докато преминаваха през обеззаразяването, Алекс погледна часовника си пак. Зелената детелина на екрана потвърждаваше, че са се прибрали успешно, а тук положението е нормално.
*
Два дни по- късно космическия кораб Nissan летеше над океана със около 300 км/ч. скорост и набираше височина за да достигне до кръстосвача New York. Алекс преглеждаше чип- подарък от юпетирианците, пълен със информация. До него седеше Палма и наблюдаваше как върви полета. Аш и Палма в това време закусваха, а пилотираха кораба Браун и Манхатън. Следобедът вървеше към края си, когато Алекс си запали една цигара, замислен над видяното от чипа на юпитерианците. Те бяха постигнали нови технологии и живееха в по- добри дни. Те се надяваха да се намери място на Orixon 44 за поне една тяхна колония със техен град за 500,000 човека. В тези часове това вече се обсъждаше от Командването на AFJ. Решението щеше да излезе след няколко дни. Алекс се замисли отново и прибра чипа обратно в сейфа си. Имаше какво да се научи от юпитерианците и това щеше да е добро начало за съвместния живот със тях на Orixon 44.
В началото на вечерта корабът достигна на 100 км. височина над планетата. Все още нямаше радиовръзка със кръстосвача New York. Алекс и Палма се разхождаха из коридорите и проверяваха състоянието на корпуса отвътре, както и различните машини из него.
3.
Вечерта напредваше, а Nissan пътуваше към координатите, където кръстосвача бил преди денонощие, а радиовръзка още нямаше с него. На борда на кораба бяха будни 60 човека. Алекс и Палма следяха нещата, а Аш и Ким пилотираха, въпреки, че в тези часове бяха на автопилот. Алекс чертаеше някакви неразбираеми схеми по бял лист хартия, а тук там написваше по нещо, докато умуваше по важни проблеми.
*
В следобедно бордово време пет дни след това корабът Nissan пристигна до кръстосвача New York и скоро се скачи с него, заемайки мястото си в състава му. Алекс и Палма провериха какво е положението на кръстосвача и изпратиха нова информация до там. Дежурните бяха разговаряли вече с техните колеги на кръстосвача. Кодовете съвпадаха, а положението тук беше нормално. Кръстосвачът тъкмо тръгваше за да избере нова подходяща позиция около тази планета, някъде наблизо до една от луните й. Алекс запали цигара, взе си кафе и прегледа новините от кръстосвача. Палма в това време следеше как започва новия полет. До луната щяха да пристигнат към бордовата вечер.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из коридорите на кораба на разходка и за да проверят някои от възлите на кораба. Из коридорите имаше техни колеги, които отиваха по задачи, а роботи пренасяха новата реколта от оранжерията до хладилните трюмове. В кафенето имаше около 30 души, а нататък към оранжерията се разхождаха свободни от смяна.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 39. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 39. роман от Valeri Kolev.
1.
Две седмици по- късно корабът Nissan беше приземен в база край град № 20. Алекс и Палма бяха излезли на кафе и цигара на терасата на каютата и се раздваха на хубавия ден. Започваше вечерта. Слънцето вече беше залязло и се спускаше бавно сумрак. Палма беше в добро настроение в този ден, а Алекс беше леко замислен. Дежурните подготвяха патрулен полет, за който се готвеше и екипажа в тези часове. Из базата посрещаха кораб със стока, а друг кораб се подготвяше за полет до съседна планета. Алекс се беше замислил докато наблюдаваше гледката наоколо, а Палма правеше нещо с часовника на ръката си.
По- късно вечерта Алекс и Палма се прибраха в каютата. Тук бяха Аш и Ким, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Стартът се очакваше да бъде около 1- 2 часа по- късно.
*
Два дена по- късно корабът се приводни в океана, за да се зареди със прясна вода и риба. На първо време оставаха над водата, за да заредят и пресен въздух. В това време Алекс и Палма умуваха над разни наболели проблеми. На наблюдателните кули на кораба бяха излезли хора, за да огледат наоколо, а имаше хора и върху площадките над кораба. Автоматиката беше включена за изпомпване на вода, а в филтриращите цилиндри почти веднага се забеляза и прясна риба, която щеше да бъде отклонена към хладилните камери. Изпомпваше се и въздух, който на тази планета беше все още съвсем чист. Алекс, Палма, Ким и Аш взеха един от хеликоптерите на кораба и тръгнаха към един близък остров, за да го огледат. До там имаха близо час полет, ако вятъра духаше в същата посока. Докато излитаха от площадката над кораба, Алекс умуваше нещо, а Палма полотираше, преди да натисне "автопилот". Тук бяха също два специални робота- пилоти.
*
Изминаха цели две седмици. Корабът Nissan плаваше из океана, както обикновен океански плавателен кораб. Така пестяха енергия и гориво, а в същото време можаха да изучават и разглеждат планетата, все още нова и неизучавана до край. Алекс беше болен от носталгия по миналото и дълго страдаше заради това, макар и да не оставяше пулта и задачите си. Палма също беше замислена. Там далеко в град № 15, на Алекс щяха да му се родят най- малко десет деца след месеци, а това го правеше друг, различен човек. Тя не го ревнуваше, но тези събития, я караха да страда за онзи Алекс, който беше той преди ова да се случи. За съжаление, явлението беше необратим процес, а вече беше късно за каквото и да е.
2.
Краят на бордовия следобед наближаваше, когато Алекс взе от автомата поредната доза кафе, запали цигара и се изправи замислен пред предния люк на дежурната. Океанът беше на места светло син, на места черен. Той имаше високи по четири метра вълни, които не бяха проблем за Nissan. Ветровете биеха в корпуса със около 100 км/ч. и всичко това непомръдваше кораба и неможеше да го отклони от взетия курс.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше един от островите в зоната. Алекс и още седмина се качиха на един от хеликоптрите и излетяха за да огледат острова. Докато един от роботите- пилоти издигаше машината на 400 м. височина, Алекс запали цигара с кафе, леко замаян и с остри болки в корема. Докато се ядосваше със разни проблеми, вече летяха над острова, а това беше странно и пусто място със поляни, реки и гори. Тук вече беше паднал сумрак. В гората дивите зверове тръгваха на нощен лов, а закъсняла птичка още пееше любовна песен, рискувайки живота си. Алекс погледна пулта. Тук можеше да е опасно място. Тук още никой не беше стъпвал, свят на дивата природа. Корабът оставаше в дрейф на около 200 км. дистанция. Това беше изучаване на новата планета на земляните.
Късно вечерта ненадейно осемте астронавти с хеликоптера забелязаха светлина в далечината, някъде по бреговете на неголяма река. Докато пътуваха към мястото, Алекс търсеше радиовръзка с мястото, но не можа да открие никакъв сигнал, който да идва оттам. Алекс запали цигара, взе си кафе от автомата и разгледа мястото с бинокъла. Палма по това време разговаряше с най- близката база на AFJ.
*
Това беше някаква странна средно- голяма совалка- малък космически кораб, който стоеше на поляна, до реката. Приземиха хеликоптера на около 100 м. от совалката и навън излязоха Алекс и Палма. Докато пресичаха поляната и приближаваха до обекта, забелязаха там запален огън, където един човек си печеше прясно уловено месо, на животинче от дивия свят на тази планета, а именно Orixon 44. Човекът скоро ги видя. Без да се обръща, той им каза:
-Заповядайте! Тъкмо месцето е готово… Радвам се, че се осмелихте да дойдете.
3.
Алекс и Палма доближиха съвсем човека и прибраха оръжието си по местата му. Човекът изглеждаше на около 50 години, но със голяма прошарена брада и коса. За тяхна изненада, той беше от техния вид. Кимна им към походните столове до себе си и им връчи съдини, за да похапнат от месото. Алекс погледна наоколо. На входа на машината стояха двойка корморани и изглеждаха в настроение. Алекс и Палма се замислиха- човек от техния вид, корморани от древната родна планета Земята… "Какво става тук?"- помисли си Палма, а Алекс въздъхна дълбоко.
-Казахме, че ще се свързваме с вас.- каза човекът.- Водим война. Цивилизацията ни няма да изчезне скоро… Вземете си бира. Мое производство е. Тук съм сам. Дойдох да ви срещна и да проверя някои неща тук.
-Изчезналата цивилизация, може би?- попита Палма.
-Точно така.- каза човекът.
*
На връщане към кораба, осемтте със хеликоптера умуваха над срещата си с човека от острова. Той им разказа много неща и им връчи малка кутийка с най- новата компютърна техника, която се произвеждала на техния кораб. Алекс нямаше търпение да види за какво става дума. Кутийката се оказа съвместима с компютрите на борда на Nissan. По- късно в нощта, Алекс без да спи много продължи да разглежда новата придобивка. Освен машинка, в неа имаше огромно количество информация, която Алекс нямаше да може дълго време да разгледа напълно, поради липсата на време.
Наближаваше полунощ, когато пристигнаха с хеликоптера до кораба Nissan. Докато слизаха с асансьора към дежурната каюта, срещнаха охраната, както и още няколко души по пътя. Екипажът се готвеше за нощуване, вземаше се курс по вода, към град № 4, разположен на брега на океана, на една скалиста местност разпростираща се на стотици километри площ. Там имаше, както обикновено и база на AFJ.




(край на откъс № 39, пише се продължението)