ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 46. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 46. роман от Valeri Kolev.

1.
От три денонощия двата кръстосвача бяха един до друг. Нямаше възможност да се скачват, но пък между тях се раздвижиха совалките и джетовете, бяха включени и десет канала за радиовръзка между екипажите. Новините, които те си разменяха помежду си бяха интересни- идваха от различни места, където бяха ходили земляните в една и в друга посока. А от това място щом разгънаха най- мощните си антени получиха и съвсем пресни новини от близо и далеко. Екипажите бяха свободни да се срещат и да общуват помежду си. Отвориха и временен център за закупуване на стоки от складовете на кръстосвачите. И двата кръстосвача имаха интересни стоки, каквито другаде нямаше.
С напредването на бордовата вечер Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и наблюдаваха околното пространство, във връзка със безопасността. Екипажите бяха в облекчен режим, за да могат да говорят помежду си, да се срещат и да си купуват интересни стоки от другия кръстосвач.
*
Беше бордова вечер на другия ден. Двата кръстосвача все още бяха един до друг, за тази необичайна среща, надалеко от планетите наоколо. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха ходили до другия кръстосвач и се завърнаха след интересни срещи, и със пълни раници със интересни стоки. Докато се радваха на новите покупки, в общата си каюта, четиримата забелязаха, че са направили много добър избор за тези стоки. Това бяха хранителни пакети, напитки, технически машинки, музика, филми и книги, също електронни машинки и други. Алекс разпредели своите нови придобивки по двете си раници, а за някои неща направи по- големи поръчки за целия екипаж на кораба Nissan. Той лично се радваше на новите си неща, а някои от тях скоро щяха да бъдат попълнение към униформите му. По -късно Алекс си направи пълен чайник с чай и седна да се постопли на чай и цигара, докато разглеждаше нещата. Той беше доволен от тези джунджурии, не по- малко от останалите хора тук.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се топлеха с чай, вече седнали зад пултовете, за да следят за приближаващи опасности. Тук никой незнаеше, за колко време още, двата кръстосвача ще бъдат един до друг. Решение не бяха взели дори Командващите. За момента наблизо нямаше никакви опасни обекти. Най- близкото беше една междинна станция, на десетина часа по- нататък.
2.
Късно в бордовата вечер Алекс се беше изправил пред един люк и наблюдаваше другия кръстосвач. За тези 4- 5 дни, от другия екипаж бяха научили много неща, за живота на земляните по техните колонии. Бяха разбрали и много новини от разузнавачите на AFJ, и корабите строящи нови бази и колонии. Такава среща не се случваше всеки ден. По това време дойде неочакваното решение на командирите на кръстосвачите. Те продължаваха пътя си заедно, в посока към Orixon 44. Кръстосвачът Himalai имаше нужда от добър ремонт, а екипажът му имаше нужда от лечение на земята. Това щеше да се случи на планетата Orixon 44, където имаше добра универсална болница със дипломирани специалисти и доктори.
Алекс и Палма запалиха по цигара, изправени пред предния люк, а в дежурната каюта вече се черпеха всички със джин- тоник и салатка от осолени лимони. Двата кръстосвача поемаха по общия си път след броени часове.
*
Беше вечер, няколко дни по- късно. Двата кръстосвача летяха в посоката към Orixon 44. Алекс беше настинал и го тресеше от студ и грип. В дежурната каюта беше топло и уютно, а той се топлеше с чай, беше взел и хапчета срещу грип. Загънат в дебело одеало, Алекс се опитваше да прогони грипа и студа от себе си. Докато се стопляше постепенно, той се занимаваше с ръчния си часовник, преглеждайки архивите си. Отдавна не се беше сещал за онази цивилизация, за която отначало се смяташе, че е изчезнала, а по- късно нейни хора се свързаха със кораба Nissan, за да разкажат, че не са изчезнали и именно заради съществуването си, те воювали сериозно. Те бяха казали на екипажа на Nissan, да не ги търсят, и че пак ще се обадят отново, когато имат възможност… Алекс се беше замислил дълбоко по този въпрос. Тази приятелска цивилизация, на няколко пъти отново се беше обаждала по- късно, но този път нямаше физическа среща с нейните хора. Каква беше тяхната война и по кои места се водеше тя, земляните тук все още незнаеха.
Бордовата вечер напредваше, а Алекс беше успял да се постопли. Той запали цигара и си сипа още от горещия чай. Из дежурната следяха полета и околното пространство. За момента всичко беше нормално. Алекс ровеше из архивите си, търсейки някои свои данни, за открити негови приятели, по колониите наоколо. Той имаше желание да ги намери и прибере на борда на Nissan. Това беше трудна задача, но Алекс усещаше сериозна липса, откакто се раздели със старите си приятели за да воюва по корабите на AFJ…
3.
По- късно вечерта Алекс се отдаде на носталгия по родната планета Земята и потъна в размислите си. Все още той не беше свикнал със липсата на баща си, който беше починал след здравословен проблем. Тъгата по баща си, Алекс виждаше отново и отново пред себе си, като непреодолима преграда за бъдещето му. В мислите на Алекс, майката и бащата бяха най- важните в живота му, а след тях- децата му и приятелките му. Алекс се просълзи изведнъж и се обади на своята стара майчица, която беше на борда на кораба Nissan, взела твърдо решение, да остане при него тук, каквото и да следва след това…
По- късно Алекс посети своята стара майка в лабораторията й за билки и подправки, където се занимаваше заедно със шамана Джи. Тази среща както винаги разчувстваше и двамата, а шамана Джи се разтапяше от умиление. Самият той нямаше майка вече десетилетия…
На връщане от посещението при майка си, Алекс кимна на Палма, да посетят столовата на кораба. Вътре имаше около 40 души, на вечеря или на по чаша питие. Тук бяха Ким и Аш, а при тях седнаха тогава Алекс и Палма. Алекс запали цигара, все още развълнуван от посещението си. Четиримата си взеха по нещо от менюто на столовата и отвориха бутилка червено вино със студена лимонада. Мезето беше добро, а те вдигнаха чаши в тост за бъдещето и скоро се разговориха по проблемите на двата кръстосвача. Вечерта напредваше неусетно, а четиримата в добро настроение, добре си пийнаха, хапнаха и поговориха. Настроението и на колегите им из кораба Nissan беше добро.
Стоплен от виното и добрата компания, Алекс се зае отново да преглежда новините от близо и далеко, чрез ръчния си часовник, който имаше достатъчно голям екран. Тази вечер четиримата нямаха дежурства скоро. Те смятаха добре да си починат и да поспят.


(край на откъс № 46, следва продължание.2015.)