Откъс № 150. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

       Откъс № 150. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше начало на вечер, няколко дни по- късно. Хеликоптрите Honda и Mazda прелитаха над джунглата към координатите, където щяха да преминат през портал, за да се спуснат със десет години назад във Миналото. Порталът щеше да бъде отворен само половин час, а във това време хеликоптрите трябваше да успеят да преминат във Отвъдното. Алекс запали цигара и погледна часовниците си. До портала оставаше около един час време, а всичко беше изчислявано със висока точност. Вторият хеликоптер беше само със няколко километра по- назад. При Honda пилотираха Браун и Моника, със помощна двойка Шао и Джейн. По принцип всичко щеше да става на автопилот, но те имаха готовност да поемат ръчно управление, ако това се наложи. Аш и Милена се черпеха с джин, а Шон, Никита, Ким и Мирена почиваха. Палма беше до Алекс и закусваше нещо вкусно. Временният Времеви Портал беше изчислен да се отвори на около 250 км. от град № 10, на височина от 15 км. Това бяха най- опитните Пътешественици във Времето. Не се очакваха усложнения, но екипите Алфа и Бета  бяха със повишено внимание, както обикновено. Алекс си взе кафе от автомата и се подготви за преминаването през Временният Времеви Портал. Времето и мястото наближаваха, а автоматиката работеше безупречно. Палма нагласяше радиовръзките на Honda за разузнаване във Миналото, този път- само десет години назад.
             2.                                                   
             Бяха от няколко дни във 7007- ма година, т.е. със 10 години назад във Времето. Тъй като не се знаеше нищо за това- как изглежда в момента света, двата екипа на Алекс се криеха във джунглата със двата си хеликоптера. Във началото прослушваха радиоефира, за да разберат каква е ситуацията във тези времена, но това беше просто една паралелна реалност, назад във Времето. Тук можеха да останат само броени часове, та да преценят дали ще могат да направят някаква Намеса във Историята, т.е. нещо да разместят, та нещата да се нормализират отново. Алекс постоянно следеше показанията на двата си часовника, следеше своите архивни хартийки и нещо преценяваше замислен. На екрана на пулта пред него се чертаеха сложни графики и схеми, които той наблюдаваше също, със цялото си внимание. Бяха пристигнали тук, за да разберат от какво са се влошили показанията за стабилност на Бъдещето им, за да се опитат да възстановят контрола и да нормализират нещата за напред, т.е. там където те живееха и служеха обикновено- 7017- та година и следващите след нея години. Алекс запали цигара заслушан във местна радиостанция на град № 10. Трябваше да разберат какво е допринесло за излизане на нещата извън контрол.
             3.
             Това беше вечер през 7007- ма година наблизо до град № 10, планета Orixon 44. Двата хеликоптера се бяха маскирали в джунглата, където смятаха да пренощуват, но щеше да се спи на смени, защото трябваше да разберат- какво става. Операцията беше тайна, защото в тази година можеше да е вече съвсем друго, а не каквото те си го спомнят. Алекс запали цигара с кафе и се загледа в екрана, докато преглеждаше прихванатите по радио новини със снимки и видео. Нещата изглеждаха нормално, но Миналото винаги биваше променливо, та трябваше да намерят причината за загубата на контрола за своето Настояще. Двата екипа на Алекс- Алфа и Бета започваха разследване, чрез проверка на самите тукашни новини. Информация имаше във големи количества, а компютри бяха ангажирани за анализа им.
              4.
              Късно вечерта няколко дни по- късно двата хеликоптера се завърнаха обратно във 7017- та година. Разузнавателната информация щеше дълго да се изследва и анализира, преди да се реагира.
              5.
              Във една вечер по- късно, двата хеликоптера се бяха завърнали на борда на кораба Nissan, край град № 1. Алекс пушеше цигара замислен. След като се бяха завърнали от разузнаването във 7007- ма година, екипите на Алекс бяха отново във своето настояще- 7017 - та година и времената след това. Алекс неможеше да разбере как тук онези проблеми бяха изчезнали и това, само заради отиването им обратно из Времето и събирането на разузнавателна информация от там. Това беше довело до изчистване на временната нестабилност на Настоящето тук. Алекс се радваше на стабилността, която се беше възстановила тук. Докато си пушеше цигарата седнал зад пулта си, той обмисляше нещата от последните времена. Тук на Orixon 44- новата Земя на земляните във 7017- та Година по древното земно летоброене, бяха дошли отново добри и спокойни времена. Това беше една събота тук за земляните. Добро настроение владееше душите на земляните. Въпреки добрите времена, Алекс отново умуваше за "злите сили", които често правеха бели и беди за земните цивилизации. Той замисляше нови и нови планове- как да се противодейства на "злите сили" и да се води борба срещу тях. Това бяха едни такива древни зли духове, които сипеха злини на хората, обърквайки живота им със отрицателни явления и събития. Алекс се беше здълбал и заровил из древни книги на магьосниците, със явни намерения да гони "злите сили", по нови начини. Но той не беше сам във своите дела. Със него бяха стотици хиляди агенти на AFJ, стотици хиляди, дори милиони земляни, живеещи тук на Orixon 44 и по колонии- градове, из близките планети във тази система Orixon. Алекс въздъхна- все пак времената бяха отново добри. Небиваше да мисли само за борбата със "злите сили и духове". Той се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Край него щъкаха Палма, Ким и Мирена, а Аш и Милена приготвяха вкусотии за следващите 24 часа на екипа. За момента не беше известно дали ще отлитат скоро със кораба Nissan. Нямаше никакви планове за вечерта и нощта.                                                                           
(край на Откъс № 150)                              

Откъс № 149. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 149. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше начало на вечер, няколко дни по- късно. Двата кораба прелитаха над вътрешно море на заселения континент. Алекс нещо беше сгрешил сериозно през последните два дни, а това се забелязваше по аномалии, които се появиха на континента. Той преглеждаше архивите си и търсеше своята грешка, но неуспяваше да я намери. Това беше погрешен път, а можеше да стане голяма беля, заради това. Докато си припомняше нещата от последните два дни, Алекс запали цигара. Той се намираше отново във тежко общо здравно състояние. От силни болки понякога неможеше изобщо да прави каквото и да е. Това го нервираше, докато се опитваше да си реши проблемите, натежали напоследък. В дежурната каюта бяха и шестимата, всеки със своите дела. Палма смяташе да сес вързва с най- близките радиостанции, за да поиска новини. Ким приготвяше пакети с храна за бъдещите 24 часа, а Мирена слушаше музика и се радваше на добро настроение. Аш и Милена спяха по койките си. За по- късно тази вечер се очакваше Nissan да наближи град № 8. Дали щяха да се приземяват там, все още не беше известно. А кораба Ford се намираше на около 400 км. във посока изток.
           2.
           Това беше вечер,  четири дни по- късно. Корабът Nissan пътуваше над континента, на път към град № 4. Вторият кораб се намираше на около 400 км. във южна посока. Във тези часове Алекс слушаше общата радиочестота на кораба, за да знае какво се случва, а във същото време преглеждаше архивите си, опитвайки да си припомни нещо важно. Край него щъкаха Палма, Ким и Мирена, заети да почистват каютата и да подреждат, а Аш и Милена приготвяха храната за 24 часа нататък. Огладняването нощем беше сериозен проблем, тогава столовата не работеше. Всичко трябваше да се нагласи още от ранната вечер. Разбира се повечето от хората в Nissan си имаха запаси от суха храна и консерви, във личните шкафове и раници. Алекс се беше задълбочил из архивите си, припомняйки се отминалите месеци и години. Това бяха хартиени листи, опаковани в компактни пакети за да не заемат място и добре запечатани лист по лист във найлон, за да бъдат опазени от вода и други вредители, години напред. Това беше важно за опресняването на паметта на Алекс, многократно изтривана по неизяснени причини. Алекс си припомняше много неща, чрез тези записки, а това беше важно за него. За изминалите 20 години откакто беше отново във AFJ, архивите му съдържаха изключително ценна информация, а това беше качено и във компютрите на кораба за архивите им, за векове напред. През изминалите дни нищо съществено не се случваше по корабите и долу по градовете на земляните. Алекс беше отделил много време за жените си тук на Nissan, а се забелязваше подлудяване по темата. Някаква подобна лудост владееше из градовете на планетата Orixon 44. Никой не беше достатъчно убеден какъв е сезона навън, но подлудяването на секс- вълна заливаше градовете и корабите, като земни пролет- лято. Алекс все още държеше фронта, притежаващ древен морал, но и това биваше само временно. Той запали цигара, дълбоко замислен за бъдещите месеци, които предстояха. Имаше творчески планове как по- късно ще извади бутилка джин, за да се поотпусне.
          3.
          Във ранно утро  два дни по- късно Алекс опитваше да разбере как е объркал пътя в изминалите часове. Имаше промяна дори във неговото минало, а той неможеше да разбере каква е грешката му. Това за промененото му минало той разбираше от архивите си. На моменти съществуваха още по- големи аномалии от това. Корабът Nissan летеше в това утро на Orixon 44, към град № 8.
         Утрото напредваше, докато Алекс наблюдаваше ту аехивите си, ту часовниците си. Времената бяха променливи и трябваше да се внимава във всичко. Той после натисна бутона за тревога на Nissan. Корабът Ford се намираше на около 300 км. във източна посока. Процедурите бяха при подобна тревога двата кораба да се издигат към орбита и да търсят радиовръзка със кръстосвача New York.
         Алекс запали цигара докато кораба набираше височина ускорено. Променливите времена бяха опасно нещо. Взел под наблюдение основни фактори на кораба, на часовниците си и архивите, той можеше да разбере всяка една отрицателна промяна- аномалия. Оставаше само да се надява, там някъде из миналото да не объркат нещата още повече…
        4.
        Беше вечер няколко дни по- късно. Определено Алекс беше объркал пътя, но никой неможеше да разбере- как се е случило това. Самият Алекс смяташе, че са го заблудили предатели, намиращи се много наблизо, може би на Orixon 44 или по корабите около планетата. Във резултат от объркването на пътя се наблюдаваха аномалии в миналото, което беше променливо въобще. На моменти Алекс изчезваше- не се беше раждал изобщо… Във резултат от това той изпадаше в тежко неразположение, колкото й да се опитваше да държи фронта… Отчаян и обезверен Алекс запали цигара и се зарови във архивите си- трябваше нещо да си припомни. Тревогата за цялото AFJ и дори за Съпротивата, все още беше във сила, а Алекс заповяда хеликоптера Honda със екип Алфа да бъдат готови за операции след един час време, както и хеликоптера Mazda със екип Бета. Алекс не смяташе да се отказва и предава. Предстояха операции из Времето, със двата специални хеликоптера и екипите им, включително и той. Вътре из AFJ започваше чистка- търсеха се предателите.
          5.
          Същата вечер по- късно, когато двата специални хеликоптера отлетяха от кораба Nissan, Алекс запали цигара и стегна коланите по себе си. Очертаваше се скоро да няма време за отпускане. Екип Алфа беше тук в пълен състав. По койките почиваха хората определени за нощното пилотиране и дежурства. Тези хеликоптри имаха атомни двигатели и можеха продължително време да летят без кацане, без нужда от снабдяване със каквото и да е- тук беше заредено всичко необходимо, предварително. Определено щеше да се наложи да посетят Миналото, за да разберат какво не е в ред там всъщност. В атмосфера на оптимизъм, Алекс се зарадва на нещо свое и се почувства по- добре. Не биваше да бъде във тежка болест, поне докато висяха на карта, по време на предстоящите операции.
            Късно вечерта Honda прелиташе над джунглата към Щаба за извънредни ситуации. Алекс беше отворил червен плик, където имаше пълномощно- той да командва AFJ до второ нареждане… Междувременно здравето му се подобряваше… Той въздъхна- беше му омръзнало да командва…              (край на Откъс № 149)      

Откъс № 148. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 148. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечерта на следващия ден, а кораба Nissan все още обикаляше над заселения континент във патрулиране като  дирижабъл, на височина от 10 км. и скорост около 100 км/ч. Това беше една спокойна вечер на борда на Nissan. Будуваха 60 души, а другите почиваха или спяха. Алекс се беше избръснал и взел душ, преди да навлече чиста униформа и да се стегне в нея, готов за продължителни дежурства и задачи, с каквито обикновено се занимаваше. Намираха се над бреговата ивица на океана, откъм северната част на континента. Тук природата беше още по- сурова. Палма се беше замислила пък за организиране на срещи със хората от градовете, за да им бъде обяснено как могат да бъдат обучавани за служба във AFJ. Свободни места имаше, защото се набираха хора за работа на още по- новата планета, само на шест месеца път от Orixon 44. Съотношението цивилни- военни за момента беше около 15 % агенти на AFJ. Командването искаше да вдигнат това съотношение на 20%, като имаха впредвид, че новите преселници са цивилни, а за година пристигаха около 20,000 от тях.  От цивилните пък 80% изкарваха военна подготовка, на основно и средно ниво. Мирена хрупаше някакво лакомство, а Ким, Аш и Милена приготвяха храна за 24 часа напред за екипите на Алекс- близо 26 души. Каютите бяха съседни, предвиждаше се включително обща евакуация от кораба, при непредвидени обстоятелства, а това се правеше поотделно за всеки от екипите. Към хората на Алекс се числяха неговата майка, шамана Джи и трите му големи деца, които всъщност бяха на борда на кораба. Колкото до двата хеликоптера на Nissan, то те щяха да бъдат спасявани от специални роботи, за да могат да са на разположение на Алекс, по- късно. Тези хеликоптери можеха много неща, дори и из Времето. Някои неща можеха да се оправят чрез Намеса във Времето, но някои други неща бяха необратими… Алекс беше длъжен да оцелява, каквото и да се случва. Това той неможеше да си обясни, но мнозина знаеха защо, и трепереха, дали той ще успява в това… Докато умуваше по своите теми, Алекс поглеждаше и наоколо, за да види хората си тук.
          2.
          Вечерта два дни по- късно корабът Nissan продължаваше патрулирането си над заселения континент, на височина от 10 км. и със около 100 км/ч. скорост. Прелитаха над едно от вътрешните морета, а навън беше ужасна жега. Алекс имаше неразположение в този ден. Той си мислеше, че е отново лоша телепортация и се опитваше да изплува от болките си, а в главата му свиреше натрапчив сигнал с висока честота, който не минаваше през ушите, а неизвестно как. Алекс запали цигара и заби поглед през люка в ляво от себе си. Беше изнервен от болките си, макар и да приемаше лекарства заради това. До него седеше Палма и проверяваше връзките на кораба. Другият кораб- Ford се намираше на около 200 км. в западна посока. Патрулирането вървеше нормално, без уточнен план на полета.
           3.
           Следобедът на следващия ден приключваше, когато Nissan прелиташе над планина със ледници във северната част на континента. Алекс се занимаваше зад пулта си, зает в тези часове по въпросите от последните времена. До него Палма човъркаше из един компютър, за да може да пусне в действие едни стари програми, за които си беше спомнила. Мирена слушаше музика, а Ким и Милена приготвяха храна за следващите 24 часа. Аш си беше включил симулатора и се обучаваше за фигури от висшия пилотаж за хеликоптрите Honda и Mazda.
          4.
          Късно вечерта на другия ден Nissan прелиташе над океанските брегове на континента откъм западната му страна. Вторият кораб- Ford се намираше на около 500 км. в северна посока, където бяха забелязали нещо и искаха да проверят. Алекс и Мирена се бяха събрали във неговия личен бокс. Имаха да си говорят много неща, но Алекс изпитваше угризения на съвестта, че се занимава с това много младо  момиче, някак си на гърба на двете си жени Палма и Ким. Той им изневеряваше внимателно, със опасенията си- да не вземат да му отмъщават… Малки бели  ангелчета пърхащи някъде над каютата се смееха през всичкото време, а те си знаеха- защо…
          (край на Откъс № 148, нов проект за роман.)