ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 377, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 377, Valeri Kolev.

Това беше една вечер наблизо до астероидите, където живееше неизвестна раса. Корабите Crossfire и Ford се бяха скачили за нощуването си тук по тези места. Единият екипаж имаше 100 души, а другия 250. В тези часове те имаха три часа свободно време и бързаха да се пооправят и стегнат, за да могат да се видят на вечерята в столовата на Crossfire. В това време 50 души дежуреха, а други 50 стягаха кораба за полета по- нататък. В очакване на добра вечер и спокойна бордова нощ, Алекс и неговите другари се черпеха с джин и тоник.
Полунощ наближаваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из кораба, за да се разходят и да огледат машините му, както и корпуса отвътре за възникнали повреди. Алекс запали цигара, докато вървяха напред. Екипажите все още бяха свободни и се рахождаха след вечерята. Четиримата се спряха пред един от люковете, за да погледат навън. Отвъд астероидите и сиянието в мъглата, светеше синя звезда- Orixon 8. Усещането за непознатата цивилизация, която беше съвсем наблизо, беше уникално. Някои все още слушаха нейното радио, където вървеше музика. Телевизионния канал, който засякоха, неможеше да бъде декодиран. Алекс отново се беше замислил за своите повече от 600 предишни животи. Той си спомняше все повече за тях, в най- общи линии. Носталгията по миналото и родната планета Земята и тази вечер не му се размина. Както вървяха четиримата, стигнаха и до бордовата оранжерия на кораба си. Тук имаше разнообразна флора и фауна, както и рибарник, за обогатяването на менюто на екипажа. Тук имаше бързорастящи плодове и зеленчуци по триметрови дървета и храсти. На воля се разхождаха дори прасенца, за добива на пържолите за екипажа и останалото месо. И прасенцата и рибата бяха бързорастящи. Четиримата другари седнаха на една дървена пейка под бананово дърво и се почерпиха с джин и по цигара. Тази нощ те имаха още малко задачи и може би нощни дежурства.
*
Беше следобеда на другия бордови ден, когато Crossfire и Ford се завръщаха на кръстосвача Nissan, носейки ценна информация от синевата и нейните астероиди, където имаше непозната, разумна цивилизация. Алекс пушеше цигара с кафе, заедно с Палма, Ким и Аш, в дежурната каюта. По молба на хората от тази цивилизация, нейните координати и тя самата, оставаха в дълбока тайна…
Към средата на следобеда двата космически кораба се завърнаха на кръстосвача Nissan и заеха своите места в неговия корпус, а той половин час след това започна да набира скорост към звездата Orixon 4. Алекс, Палма, Ким и Аш се захванаха да наблюдават как върви полета на конгломерата от кораби- Nissan, звезден кръстосвач, докато се черпеха с кафе и бисквити. Ing отново пък, търсеше радио- връзка със хората си от Съпротивата.
Към края на следобеда Nissan летеше по специални траектории със висока скорост, на около 65% от максимума. Нататък по курса имаше междинна станция, която щяха да достигнат след няколко часа, според древните звездни карти от архивите на Nissan. В зоната около кораба беше спокойно, нямаше аномалии, а нивото на радиация беше в нормите. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, а екипажите тук имаха свободни пет часа време.
В началото на бордовата вечер по пътя на звездният кръстосвач Nissan се появи странен неидентифициран обект, който странично се приближаваше. Веднага беше обявена тревога на Nissan. Не беше изключено по неидентифицирания обект да се стреля дори със ядрени ракети. Напред беше изстреляна бойната, автоматична станция X8, която разполагаше със всякакви ракети и снаряди, дори ядрени със различна мощност…
*
По заповед на адмирал Шао, обектът беше заплашен със 500 мегатона ядрен заряд (тротилов еквивалент). От записаната информация ставаше ясно, че това са опасна извънземна раса от човекоядци. Обектът се опитваше да избяга, но автоматичната, бойна станция го прихвана на мушка и полетя след него. Започваха преговори, а Nissan промени курса си следвайки неидентифицирания обект от дистанция пет часа. Скоро след това от обекта се отдели совалката на Злият владетел, която беше унищожена незабавно от автоматичната станция X8. Злият владетел по- късно беше заловен и започнаха разпити. На неидетифицирания обект се оказа, че има и заложници, в ръцете на човекоядците. Предстоеше тежко прочистване, а за целта бяха активирани 500 бойни робота. След като Злият демон вече не беше там да командва, към обекта се приближаваше корабът Ford със 500 бойни робота на борда, които имаха високоинтелигентен разум и се контролираха от Nissan. Оцелелите хора трябваше да се евакуират оттам, а човекоядците биваха избивани от роботите, както се случи по- късно. След като беше основно разпитан, Злият владетел- демон беше напълно унищожен и остана дори без негови неутрони…
Процесът продължаваше…
*
След като прибраха на звездния кръстосвач Nissan бедстващите хора, освободени от лапите на човекоядците, Nissan прибра бойната си станция и продължи полета си към звездата Orixon 4. Роботите също се бяха прибрали на борда на Nissan със кораба Ford. Новите хора на борда на Nissan бяха хиляда човека. Временно можеха да ги настанят по коридорите на кръстосвача, където имаше вградени триетажни койки, достатъчен брой за целта. Адмирал Шао заповяда тези хора от човешката раса, да бъдат отведени до планетата Orixon 44. По пътя намаше да се спира никъде. За поддържане на хилядата човека бяха отпуснати дажби от храна и вода от кухнята на кръстосвача.
Беше някъде по пътя в началото на следобеда, бордово време. Алекс, Палма, Ким и Аш пушеха по цигара с кафе и наблюдаваха какво става из корабите тук, а също и как върви полета. Наоколо беше пустощ. Нямаше дори малки комети. В далечината блестеше синята звезда в меки светлосини тонове. Това беше звездата Orixon 3. Екипажите на четирите кораба към кръстосвача в тези часове помагаха на хилядата души- гости тук, да се справят със ситуацията по време на полета. Очакваше се да няма други проблеми скоро, освен ако шамана Джи се лъжеше в преценката си.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 376, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 376, Valeri Kolev.

Беше следобеда, когато Crossfire приключи със зареждането на гориво и провизии за кръстосвача. Екипите, отишли за разговори с тукашните военни се прибраха обратно на кораба и с това той нямаше повече работа тук. Временно се изчакваше решението на командир Йон за отлитане. Алекс и Палма се топлеха с кафе и цигара, седнали зад пултовете, докато се готвеше прибирането на кръстосвача. Трасето за напускане на станцията беше натоварено, след това щеше да се изчава ред за отлитането. На борда на кораба в тези часове спяха 100 души от екипажа, други сто подготвяха кораба, а дежурните бяха 50. Временно се беше загубила радио- връзката със кръстосвача. Откакто четирите тайнствени телепорти изчезнаха от Crossfire тук се наблюдаваха аномалии със времето…
По- късно беше дадено разрешение за отлитане. Crossfire се откачи от дока и полетя нататък в поредицата кораби, при изхода на станцията. До кръстосвача Nissan щеше да има около 2- 3 часа път. Алекс се беше замислил сериозно по въпросите за прекратената война със "хищниците" и настоящото им преброяване. Предстоеше да се реашава, как ще бъдат настанявани и изхранвани за в бъдеще. На всичките 40 планети, където се бяха появили, замисляйки нашествие, военните действия бяха преустановени вече няколко седмици. Смяташе се, че "хищниците" са близо 1 милон екземпляра, общо. В това време живота из звездната система Orixon продължаваше, както обикновено, но без действия по фронтовете…
*
Когато Crossfire се прибра на кръстосвача и зае мястото си в корпуса му, тъкмо го готвеха за продължаване на полета. Алекс запали цигара с кафе и погледна какво става из кръстосвача, а Палма отиде да се освежи на чешмата. Аш и Ким се захванаха да подреждат дежурната каюта, а Ing вече търсеше радио- връзка със Съпротивата в зоната. По това време кръстосвача беше разгънал най- голямата си антена и приемаше новини от близо и далеко. В тези времена земляни живееха по много планети, а обикновено колониите- градове имаха и по една военна база на AFJ, за да ги охранява и отбранява. Получени бяха и новини от древната Земя.
Късно в бордовия следобед кръстосвачът започна да набира скорост в посока към звездата Orixon 4 по траектории за висока скорост. Някои смятаха, че ще се пътува към планетата Orixon 44. Около кръстосвача скоро нямаше почти никакви обекти, на дистанция най- малко два часа и това число нарастваше. Алекс наблюдаваше как върви полета, а в дежурната каюта дежуреха Шон и Никита.
В началото на бордовата вечер дежурните забелязаха кораб на около час дистанция, който не беше идентифициран по никакъв начин. Той не беше дори на "хищниците". Адмирал Шао веднага изпрати автоматичната бойна станция , която можеше и да стреля с най- различни оръдия, дори ядрени…
*
Няколко бордови дни по- късно кръстосвачът Nissan успешно излезе от обсега на неидентифицирания кораб, след тежки изпитания за екипажите. Бойната станция X8 на кръстосвача вече се прибираше обратно, без да е стигнала до стрелба по обекта. Nissan продължаваше нататък в посока към звездата Orixon 4, като крайната цел беше планетата Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Алекс беше в добро настроение в бордовия следобед, седнал на кафе и цигара пред пулта, а до него бяха неговите другари и помощници Палма, Ким и Аш. Ing по това време предупреждаваше своите хора от Съпротивата за неидентифицирания кораб, който се беше появил в зоната.
В края на следобеда Crossfire беше изпратен напред, за да проверява някакво поле със аномалии, което се намираше по пътя пред кръстосвача, който пък го заобикаляше. Това поле се виждаше като някакво странно сияние, обгърнато в облаци. За момента не бяха известни неговите размери и мащаби. Според дежурните до сиянието оставаха около 3- 4 часа път. Алекс запали цигара с кафе в компанията на Палма, Ким, Аш и Ing, седнали по пултовете, докато изследваха зоната. Nissan се беше отклонил от тази посока вече на 4 часа полет. От Crossfire пуснаха пред кораба няколко автоматични дрона, които набираха вече по- висока скорост. На борда на кораба спяха 100 души, други сто го подготвяха за битки, а 50 дежуреха.
Вечерта започваше, когато Crossfire навлезе в астероидно поле. На около един час полет се намираше и кораба Ford, който ги следваше, а Nissan изчакваше на два часа оттам. Алекс пушеше цигара с кафе, седнал зад пулта и наблюдаваше данните от трите дрона, изпратени напред. Астероидите бяха и по- големи и по- малки, намираха се на един час напред. Тук Crossfire спря полета си и остана в дрейф, докато текат проверките. Все още не се знаеше дали наоколо има опасности. А корабът Ford щеше да пристигне всеки момент за да се скачат за нощуването на това място. Nissan оставаше наблизо, за да окаже помощ, при необходимост. Дроновете по- някое време изпратиха първите данни от най- близките астероиди. Те просто бяха населени. Това не стресна никого. Командир Йон опитваше да разгадае техния език, излязъл в радиоефира и прихванат от дежурните. Алекс се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и умуваше какво ли означават данните от дроновете, а Палма прослушваше тукашна радиостанция, в опит да преведе езика им, с компютърна помощ. Ing наблюдаваше най- близкия атероид със телескоп.
По- късно вечерта пристигна и кораба Ford, а сетне се скачиха със Crossfire, за да бъдат заедно за нощуването тук, на това място в близост до астероидите. Аномалии в зоната все още не се забелязваха, а радиацията беше в рамките на допустимото. Алекс и Палма запалиха по цигара, изправени пред предния люк на дежурната каюта и се загледаха навън, а картинката беше невероятна, още повече там имаше хора от все още неизвестна раса. По това време дроновете изпратиха още информация от сканирането и от камерите си. Ким и Аш се захванаха да разглеждат снимките. Може би със тази тайнствена раса щеше да се търси контакт, за да се обменят научни данни и да се слючат военни споразумения. За момента, командир Йон изчакваше, докато получат достатъчно информация за тази раса.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 375, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 375, Valeri Kolev.

Това беше следобеда на другия ден. Crossfire беше изпратен напред из астероидното поле, в търсене на опасни обекти, макар и с хищниците да имаше примирие вече. Из кораба премина вълна от положително настроение, която обхвана целия екипаж, а така беше и със колегите им, които останаха на кръстосвача Nissan. Първоначално полето изглеждаше не особено голямо, но преценката се оказваше погрешна. Отвъд мъглата по- нататък имаше дори планета, която не съществуваше по принцип по картите на AFJ…
*
Във бордовата вечер кораба Crossfire продължаваше да обикаля сред астероидите в търсене на опасни обекти, които можеха да създадат проблеми на по- късен етап на планетите от звездната система Orixon. Намеренията на командир Йон бяха да се приближи тайнствената планета сред мъглата в астероидното поле, неотбелязана до сега на звездните карти от архивите на AFJ.
Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе в компанията на Палма, Ким, Аш и Ing. Те седяха по креслата пред пултовете и наблюдаваха как върви полета. На мостика пилотите бяха Манхатън и Джейсън, а дежурните в дежурната каюта бяха Браун и Джейн.
Беше късно вечерта бордово време. Пред Crossfire се откриваше един странен и тайнствен свят, където все още никой от AFJ не беше стъпвал. Според инструкциите в такъв случай се действаше с повишено внимание.
Наближаваше полунощ, когато корабът Crossfire се прибра обратно на кръстосвача Nissan, след огледа на района наоколо. Там определено имаше тайна планета, където никой от AFJ все още не беше стъпвал, но това място излъчваше определено отрицателна енергия, която не се нравеше на адмирал Шао и командир Йон, които взеха решение, претърсването да бъде прекъснато, за нощуване по- надалеко от там. Още не беше ясно, дали щеше да има повече претърсване на това място. По- късно Nissan вече се беше отдалечил на безопасна дистанция, където забави хода си и остана увиснал в дрейф в пространството. Всички тук се готвеха за почивка и нощуване, при повишено внимание…
*
Беше вечерта на другия ден. Кръстосвачът Nissan заобикаляше този странен свят, обгърнат в мъгла и газови облаци. Все още нямаше решение, какво да се предприеме, но шаманът Джи разказа, че е добре тази въпросна планета да си остане тайна и все още да не се стъпва там. След като обмисляха цял ден проблемите, адмирал Шао и командир Йон пуснаха гласуване на целия екипаж. Решението беше - да се продължава нататък, без да се губи време в това астероидно поле. За този вариант гласуваха 72 % от екипажа. Само половин час по- късно беше, когато Nissan ускоряваше скоростта си, вече надалеко от тайнствената, тайна планета…
*
Тази вечер Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing пийваха джин с тоник в дежурната каюта, докато обмисляха най- новите проблеми на екипажите от кръстосвача Nissan. Тук имаше общо 900 души, сред които известен брой бяха от Съпротивата, а останалите- земляни от Агенция AFJ. В тези часове спяха общо 600 души от целия кръстосвач.
Късно вечерта звездният кръстосвач Nissan беше толкова отдалечен от всякакви обекти, че на 8 часа път наоколо нямаше нищо друго. Nissan като един малък автономен свят със 900 души на борда, живееше своя си собствен живот. Алекс и Палма тъкмо подреждаха мислите си, седнали по пултовете, докато се подкрепяха с джин и тоник. Из корабите на Nissan не се случваше нищо съществено. По тунелите разгънати между тях преминаваха свободно командосите- астронавти от кораб на кораб. В тези специални часове те можеха да се срещнат и поговорят помежду си, преди нещата отново да загрубеят по някакви причини. По това време Ким и Аш донесоха от кухнята топла вечеря за дежурните, както и пакетирани провизии за през дългата нощ, която ги очакваше скоро. Екипът дежурни на Алекс се състоеше от 30 души, като числото се променяше понякога.
Още по- късно, същата бордова вечер звездният кръстосвач Nissan имаше вече висока скорост по специални траектории за тази цел. Алекс си седеше в удобното кресло пред компютрите, докато пишеше по бял лист хартия, малко замечтан и унесен. Той събираше мислите си в този час и преосмисляше случващото се напоследък. До него беше Палма, която си беше пуснала музика в слушалките и нещо майстореше, а Ким и Аш се черпеха с горещо кафе докато наблюдаваха как върви полета. Нататък из каютата имаше още техни колеги, а Ing се занимаваше над своя компютър- производство на Съпротивата и опитваше да намери един от корабите им, който би трябвало да е някъде наблизо в тази зона.
*
Започваше бордовата вечер на звездният кръстосвач Nissan. Алекс отново се топлеше с горещ, билков чай, загънат в дебелото одеало пред пулта.
*
Беше бордовата вечер на звездният кръстосвач Nissan един ден по- късно. В тези часове Nissan приближаваше междинна станция на AFJ. Скоро корабът Crossfire се отдели от кръстосвача, за да приближи станцията и да кацне там, за да се провери положението там. Тази вечер Алекс беше в лошо настроение. По пътя Nissan получи аномалии, които изнервиха всички. В тези часове Nissan остана в дрейф на около 5 часа от междинната станция на AFJ. Четирите тайнствени телепорта на борда на Crossfire бяха изчезнали мистериозно. Докато със Crossfire наближаваха станцията, дежурните проверяваха зоната за наличието на вражески обекти. Все още нямаше радиовръзка със междинната станция.
Късно вечерта Crossfire изчакваше ред за скачването си към междинната станция. Съобщиха им, че на станцията всичко е нормално.
*
На другия ден Crossfire се скачи към междинната станция на AFJ, сутринта, бордово време. Алекс се топлеше с чай, а до него бяха Палма, Ким, Аш и Ing. Навън излязоха два екипа за да проверят обстановката. В тази станция на AFJ имаше няколко хиляди военни от AFJ. Тук имаше около 210 различни кораби, по- малки и по- големи.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 374, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 374, Valeri Kolev.

Полунощ на кръстосвача Nissan. В дежурната каюта на кораба Crossfire дежурните бяха похапнали и разпределяха часовете на нощта помежду си. Алекс и Палма оставаха до по- късно, имаха още задачи за вършене и теми за размисъл.
*
Алекс стана от сън рано- рано, разсъни се на чешмата и с няколко кафета, затопли се и посрещна новия ден в размисъл. В дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн. Nissan продължаваше със висока скорост, а няколко часа по- нататък имаше междинна станция, изцяло на AFJ. Скоро се появиха Палма, Ким и Аш, а Ing се завърна от разходка из кораба.
Наближаваше обеда, когато Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк. Междинната станция все още не се забелязваше в далечината, но на стъклото беше отбелязана със жълта точка, като следваща спирка.
*
В началото на вечерта Nissan достигна междинната станция с ниска скорост, а напред отлетя кораба Crossfire. До тук по пътя беше имало сериозни аномалии из целия кръстосвач. Според някои колеги на Алекс, беше възможно тази междинна станция да е била превзета от врагове. Тук дори не се споменаваше за "хищниците", а изглеждаха тотално неразбираеми аномалии. Crossfire подходи с повишено внимание, но опознавателните кодове на станцията бяха из между допустимите. До нея оставаха около два часа, време в което дежурните се занимаваха да проверяват близките обекти още от далеко. Алекс се топлеше с билков чай от пълния чайник със горещ чай, загънат в дебело одеало и внимаваше в картинката на екрана пред себе си. До него Палма също внимаваше, а Ким и Аш си отдъхваха по- назад в каютата, край масата. Ing беше прихванал неясни съобщения от своите в последните 4- 5 часа и се опитваше да ги разбере, но без успех.
Изглеждаше, че на междинната станция е чисто, когато Crossfire получи разрешение да се приближи и да се скачи към указания док. От Контролната Кула на станцията поздравиха командир Йон и заявиха, че тук всичко е нормално. По доковете имаше опашки от чакащи за отлитане или за кацане. В зоната се намираха над 430 кораба, както и по- малки. Това беше единственото място на близо 15 часа път наоколо, където имаше някого, а в случая станцията се държеше от AFJ. Тук служеха и живееха хиляди бойци от Агенцията AFJ. Crossfire им носеше поща и изненади от Orixon 44, новата планета на човешката цивилизация- Новата Земя.
Алекс тази вечер беше в лошо настроение. Струваше му се, че наблизо има някакви врагове. Това беше много вероятно, след като оттук преминаваха изключително много хора от всякакви раси и по всякакви причини- туризъм, търговия, военни, авантюристи, както и бездомници, търсещи подслон и работа. Алекс запали цигара, а силното главоболие му пречеше да мисли. Из станцията бяха излезли два екипа от Crossfire, за да огледат нещата отблизо и за да разговарят с тукашните офицери от AFJ.
*
Беше сутринта на другия ден. Алекс беше поспал добре. Той се разсъни на чешмата и с няколко кафета и погледна какво става из кораба, който се намираше в междинна станция на AFJ. Тук в момента имаше над 460 различни кораби и по- малки машини, някои чакаха за тръгване, а други пристигаха сега. Из Приемния корпус на станцията гъмжеше от хора. Два екипа от кораба търсеха нови контакти в тълпата и оглеждаха за враждебни видове. Нещата бяха норамални, а Crossfire вече приключваше работата си тук, очакваше се да се отправи към кръстосвача Nissan в близките часове.
Наближаваше обедно време, когато Crossfire напусна междинната станция. До кръстосвача имаше около два часа път. Алекс запали цигара, а пълен чайник с билков чай вече беше готов за да се топлят дежурните. Той се загъна в дебело одеало и започна да пише по белия лист хартия пред себе си, докато размишляваше по над 30 теми. Пазеше добри спомени от станцията, от която си заминаваха сега. Със своите другари се бяха поразходили на воля из станцията и видяха много колеги и разни други цивилни хора. По това време Палма се занима да подреди каютата, а Ким сложи още кафе за другите си колеги тук, около 15 души, които си почиваха около масата. Аш го беше ударил на джин с тоник, поради известно неразположение, а Ing готвеше материали, които щеше да изпрати днес със мощния предавател на Nissan, до далечни обекти на Съпротивата.
*
Късно вечерта звездният кръстосвач Nissan приближаваше астероидно поле, до което оставаше около час път. Започна се плавно убиване на скоростта. Алекс и Палма тъкмо се черпеха с горещ чай и пушеха по цигара, а Браун и Джейн дежуреха в дежурната каюта на Crossfire. Из корабите беше спокойно и тихо. Тази вечер Алекс осмисляше живота си до момента, и как така се беше съгласил да служи във AFJ за втори свой пореден живот. Той осмисляше и предстоящото мирно съвместно съществуване по планетите на системата Orixon, със "хищници", "зли демони" и "злите сили". Все още течеше преброяването им, а това щеше да отнеме седмици, дори месец.
Наближаваше полунощ, когато Nissan увисна в дрейф наблизо до първите най- близки астероиди. Тук щеше да нощува кръстосвача, а междувременно течеше дистанционна проверка в търсене на разум сред астероидите. Някои от тях бяха доста големи по размери, а почти цялото поле плуваше в газови облаци. Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на Crossfire. До настъпването на бордовата сутрин от кръстосвача нямаше да тръгва нито един човек, а само дронове. Палма и Ким се бяха захванали да приготвят топли пици за вечерна закуска на дежурните, а за дългата и предълга нощ имаше пакетирана храна и напитки. Вероятно тази нощ щеше да има повече дежурни, заради опасната близост до неидентифицираните астероиди. По това време Алекс ровеше както винаги из радио- ефира за прихващане на близки радиостанции, докато си пишеше и драскаше по белия лист хартия пред себе си, а Ing и Аш правеха нововъведения по компютрите си. Нощта наближаваше, а те я очакваха с надеждата да бъде спокойна…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 373, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 373, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, беше следобед, когато космическите кораби Crossfire и Ford се издигаха на голяма височина, за да се приберат на кръстосвача Nissan. Някъде долу оставаше планетата Orixon 74. Алекс пушеше цигара с кафе, зает със плана за мирно решаване на проблема с войната срещу "хищниците". Тяхното преброяване все още продължаваше, а сигурно щеше да мине доста време до появата на разултатите, тъй като "хищници" имаше на повече от 40 планети в системата Orixon. Това беше временно примирие, което щеше да продължи доста дълго, заради преброяването. Едва след това щеше да се решава, къде да бъдат настанени "хищниците" и как ще бъдат изхранвани. Предполагаше се, че общо във звездната система Orixon в този момент пребивават над 500,000 хищници. Временно те дори не се възпроизвеждаха, по молба на Командването на AFJ. Не беше изключено, те всъщност да са няколко пъти повече на брой. Тази раса беше със почти хуманоидно тяло с животинска паст, а на височина достигаха до три метра. В същото време животът във системата Orixon продължаваше без сътресения.
В началото на вечерта Crossfire достигна кръстосвача и зае своето място в неговия състав. Ford идваше със половин час след него. В тези часове Алекс се топлеше с горещ, билков чай и разглеждаше плановете на кръстосвача за идните дни и седмици. Тези планове бяха отворени за корекции. Преброяването на "хищниците" можеше да се проточи със седмици, дори месец. В това време обаче, силите на AFJ и Съпротивата оставаха в готовност за военни действия, при необходимост. Според анализаторите и ясновидците, "хищниците" бяха сериозни в намерението си да преустановят трайно нашествието си над 40- те планети в системата Orixon, които бяха нападнали в изминалите години, като изненади и хитруване бяха изключени.
По- късно вечерта пристигна и кораба Ford, който бързо се залепи на мястото си в корпуса на Nissan. Малко след това кръстосвачът започна да набира скорост в посока на звездата Orixon 7. Алекс запали цигара с кафе, загъна се в дебелото одеало и се съсредоточи върху екрана пред себе си, за да следи как започва полета на Nissan. Върху кръстосвача бяха и другите два кораба, на гостите тук: LX2080 със 50 души от Съпротивата, както и ML3041 със 100 души от AFJ. На Crossfire имаше 250 души, на Ford- 100, а на Nissan- 400 души. Палма и Ким се бяха захванали да подреждат запасите на дежурната каюта. Тук се дежуреше денонощно и много неща зависеха от запасите и техниката. Аш приготвяше по една топла пица за екипа, а Ing обсъждаше по радиото със своите от Съпротивата последните въпроси, излезнали на дневен ред.
В тези часове Nissan беше като малък автономен свят в безкрая. Тук се намираха общо 900 души, сред които и от Съпротивата. Nissan скоро набра висока скорост по специални траектории за тази цел. Вече далеко от всякакви обекти, Nissan стана едно добро място за обитаване, чак до следващата спирка, а Алекс се захвана да рови из радиоефира, за да засича наближаващи опасности. Вечерта течеше бавно и спокойно. Скоро командир Йон даде свободни четири часа за всички екипажи. Това бяха техните любими часове, когато имаха повече свобода и можеха да си отдъхнат и да се подготвят за идващите дни, както и да се видят и да похапнат.
По някое време Алекс се изправи до предния люк и впери поглед напред по курса на кръстосвача. Това беше една омагьосваща картина на хиляди светове, някои от които съвсем непознати. Живот кипеше до всяка звезда. Усещането за тези хиляди светове, кои по- щастливи, кои по- мрачни, беше невероятно. Копнеж изпълни душата на Алекс. Той запали цигара и се унесе в мечтания.
Вечерта напредваше, когато Палма се изправи тихо до Алекс и попита:
-Ще пием ли джин с тоник, Алекс?
-Да пием!- каза Алекс.
Към веселбата на джин с тоник се включиха шестима тази вечер, докато Шон и Никита дежуреха. Седнали около масата до страничен люк, Алекс и неговите другари се унесоха в сладки приказки, а вечерта течеше без да бърза този път. Добри времена бяха застигнали отново кръстосвача Nissan тук, далече от родната планета Земята и тези 900 души екипажи тук на борда.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из корабите да се разходят. Беше оживено из коридорите, а от някои каюти думкаше силна музика. Четиримата слязоха със асансьор до нивото с оранжерията на Nissan, за да се порадват на зеленината там. Тук имаше вече десетина млади двойки и още към 15 души, които се радваха на неповторимата атмосфера на оранжерията и красотата тук. Четиримата седнаха на една от дървените пейки тук, под бананово дръвче, високо 4 м. Алекс запали цигара и извадиха джобните бутилки с джин, за да се почерпят за хубавата вечер. Пейката беше наблизо до един люк и те можаха да видят страхотната картинка отвън, по курса на кораба. Палма се замечта, а Ким въздъхна. Алекс се беше загледал в зеленината наоколо, подобна на малка джунгла, а Аш се опитваше да намери нещо от ръчния си компютър- часовник.
След разходката из оранжерията четиримата огледаха корпуса на Crossfire отвътре и щом отбелязаха новите повреди, пуснаха няколко робота да ги ремонтират, а те се прибраха в дежурната каюта. Полунощ наближаваше, а четиримата бяха в очакване на една спокойна и тиха нощ. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук Ing, офицер от Съпротивата поддържаше връзка със своите, по кораби и бази, за да обменя информация и да се информира за процеса на преброяването на "хищниците". То наближаваше полунощ, но дежурните бяха прегладнели, та Алекс поиска вечеря за дежурните и пакетирана храна за през нощта, от кухнята. Малко по- късно се появи самата принцеса Lipo с кухненска количка и донесе поръчаните неща. Дежурните седнаха да вечерят, а Lipo седна при тях на масата, за да погледа Алекс, неин голям любимец…
В тези странни малки часове около Nissan нямаше близки обекти. Кораб на Съпротивата се намираше на 7 часа дистанция и малко след полунощ, щеше да е в най- близката точка, на 4 часа дистанция от Nissan, преди отдалечаването. Още не се знаеше, дали ще има физически контакт със въпросния кораб, а командир Йон умуваше по тази идея. По новините нямаше нищо особено…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 372, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 372, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, а Crossfire и Ford бяха в една от базите на Съпротивата, където отморяваха след продължителен полет над фронтовете на континент № 2. Резултатите от въздушните удари, които двата кораба бяха нанесли по укрепления на хищниците, бяха добри- десетина вражески кораба се оттегляха от планетата Orixon 74, въпреки слабите запаси от гориво и храна, както и лошото състояние на тези кораби. Дронове бяха изпратени след тях за да ги следят.
Алекс все още страдаше от грипна криза. Той се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало и умуваше. В дежурната каюта бяха десет души от неговия екип. Дежуреха Браун и Джейн. Из базата подготвяха още кораби за въздушни удари по позиции на "хищниците", след като три такива кораба вече бяха заминали на нощни бомбандировки. Двата кораба на AFJ, бяха добре приети тук. Между тях беше опънат тунел- топла връзка, за свободно преминаване. Още не се знаеше, дали те щяха да продължат полета си тази вечер или тази нощ. Междувременно движението на "хищниците" по фронтовете беше замръзнало, а на много места те отстъпваха и се чудеха, къде да се скрият, но това беше трудна работа на чужда планета. Тази вечер командир Йон имаше дълги разговори по радиото със адмирал Шао от кръстосвача Nissan. Тук, на Orixon 74 продължаваше да има много работа за вършене, но Nissan трябваше да продължава нататък. За момента Crossfire и Ford оставаха тук за още известно време…
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха долу на единия вход на кораба, за да го огледат отвън за нови повреди. Докато сканираха корпуса на кораба, Алекс запали цигара. Времето беше хладно и тихо. Току- що беше отлетял поредния кораб на Съпротивата, за да бомбардира позициите на "хищниците". Двата входа на кораба се охраняваха строго, а там се бяха събрали хора от екипажите. Товареха се боеприпаси и провизии, също се зареждаше гориво и на двата кораба.
Късно вечерта корабите бяха готови за нови полети, а командир Йон обсъждаше със съветниците си и двама офицери от базата, какви да бъдат следващите ходове на AFJ, във войната.
Известно време преди полунощ Crossfire и Ford излетяха от базата. Бяха засечени чужди обекти над океана. Смяташе се, че това са два кораба на "хищниците", които опитваха да отлетят със свръхтовар на борда…
*
Беше вечер, когато Crossfire и Ford се спускаха от орбита към една островна база на AFJ, след като прекратиха преследването на два кораба на "хищниците", напускащи планетата Orixon 74. Скоро достигнаха височина 10 км. и останаха на тази височина. Алекс тази вечер имаше главоболие, както и грипна криза, но в общо взето задоволително състояние, той прослушваше радиоефира, в търсене на станции на "хищниците". Из кораба всичко вървеше нормално. До островната база оставаше още малко време. В дежурната каюта беше топло и уютно. Тук бяха десет души от екипа на Алекс, а дежуреха Шон и Никита. Палма и Ким приготвяха топли пици за дежурните, а Аш ремонтираше един от пултовете. Ing поддържаше връзка със Съпротивата, в техни бази и кораби. От планетата се бяха оттеглили след атаките на земляните, общо шест кораба на "хищниците" със хиляди екземпляри от този вид. Това беше резултата от последните удари срещу тях.
Късно вечерта двата кораба пристигнаха на острова при базата на AFJ, един след друг на дистанция от половин час. В тази база служеха 4,000 земляни, а до нея имаше земна колония със 200,000 души- земляни. Острова се охраняваше строго, отдалечен на по 2,000 км. от спорния континент № 2 и от свободния континент № 1. Времето тук беше хладно със гъста мъгла и много валжно и мокро, ухаеше на свежина и планински сняг. Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, за да подишат въздух и да разгледат наоколо. Базата беше добре замаскирана, а града, около 10 км. по- нататък се забелязваше само по бледите светлинки, на затъмнено осветление. Алекс запали цигара и извади джобната си бутилка с джин за да отпие, юнашка глътка. Все още не се знаеше, дали двата кораба ще нощуват тук в тази база. Скоро на борда пристигнаха четирима офицери от базата, на разговори с командир Йон и неговите съветници. В този момент изненадващо "хищниците" поискаха разговор със силите на Съпротивата и AFJ. Хищниците бяха готови да прекратят нашествието, срещу подслон и храна, и то на някаква тукашна територия, на тази планета- Orixon 74…
*
Зашеметени от новината адмирал Шао и неговите съветници, определиха две денонощия за размисъл, преди да отговорят на предложението на "хищниците". Новината бързо стигна и до най- отдалечените кръстосвачи на AFJ. Времето, което сами си поискаха за размисъл вече течеше. Беше решено да се направи допитване до екипажите на кораби и кръстосвачи, както на Съпротивата, така и на AFJ. Допитване се готвеше и по колониите- градове със земно население, както и базите.
*
Беше сутринта на другия ден. "Хищниците" бяха преустановили всякакви военни действия из цялата система Orixon, в очакване на решението на AFJ и Съпротивата, по зададеното предложение. Те предлагаха да преустановят нашествието си в цялата система Orixon, ако бъдат подслонени и хранени на някоя от планетите. Все още AFJ не разполагаше с информация за броя на "хищниците" и "злите сили" в тази система. Алекс гледаше с недоверие на случващото се. Поради неговото положение на помощник- командир на кораба Crossfire и влиянието му във AFJ, неговото мнение беше уважено. Отбранителните сили на AFJ и Съпротивата оставаха в готовност да продължат войната по всяко време. Нещата отиваха към подписване на договор със "хищниците", веднага щом те определят какъв е техния брой из звездната система Orixon. Адмирал Шао не беше наясно, как точно ще се подслонят и хранят силите на "хищниците", особено ако те са много повече отколкото AFJ предполага.
*
Настъпиха едни спокойни времена. Рядко се стреляше, а по фронтовете забравиха, че са на война. Течеше преброяване на силите на хищниците и "злите сили", както и някои екземпляри- "зли демони", които не бяха се евакуирали от звездната система Orixon…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 371, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 371, Valeri Kolev.

Късно вечерта на борда на кораба Crossfire, приземен в строго охраняваната, островна база на AFJ, край спорния континент № 2. Алекс се топлеше с кафе и пушеше цигара, замислен, но много сънлив. На борда бяха четирима военни от базата, които заедно с десет души от кораба и командир Йон обмисляха бъдещите действия на AFJ и Съпротивата тук на тази планета. Тук се очакваше да пристигне и кораба Ford, до разсъмване. Междувременно всички сили, кораби и обекти на AFJ и Съпротивата, тук на планетата Orixon 74, бяха в състояние на тревога, заради забелязано раздвижване на "хищниците". Тази вечер Алекс беше изморен и оклюмал, а очите му се затваряха от сънливост, докато тършуваше из радио- ефира за вражески сигнали. На последното ниво на кораба, някъде на 30 м. височина беше разгъната най- мощната му антена, с която се обхващаше общирна зона наоколо, та и в космоса. Алекс пишеше върху бял лист хартия и размишляваше задълбочено. Шансът на тази планета за оцеляване беше доста голям, а вероятността за това нарастваше със всеки изминал час. Корабът Crossfire имаше достатъчна бойна сила да се справи с континенталната война, ако това се наложеше, но той далече не беше единствен тук, а наблизо беше унищожителния кръстосвач Nissan, от който се плашеха до смърт повечето вражески кораби.
Полунощ. Алекс вървеше напред- назад из дежурната каюта, решен да измисли свой план за действия тук на тази планета, който щеше да предложи за одобрение. В това време Ing разговаряше със силите на Съпротивата, които се намираха на тази планета и в нейна орбита.
*
На сутринта в базата очакваха да пристигне кораба Ford със екипаж от 100 души. Алекс се топлеше с кафе и цигара, замислен над гледката през люка, а навън се стелеше гъста мъгла. Палма, все още сънена премина покрай него и сложи да се вари пълен чайник с чай, а Ким приготвяше топли пици за дежурните. Из базата беше тихо и спокойно. Някъде нататък из острова ревяха диви зверове и пееха ранобудни птички.
Денят напредваше в мъглата, а Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Бяха будни 100 души, а другите спяха в задължителен сън. Из коридорите беше студено около +0' С, тук не се поддържаше по- висока температура. Алекс запали цигара, докато оглеждаха корпуса на кораба отвътре, както и различните му възли и системи. По това време командир Йон обмисляше бъдещите действия със съветниците си. Тази база беше така замаскирана в джунглата, че нищо друго не се виждаше, щом се погледне навън. Машините на базата бяха наблизо, покрити с маскировъчно енергийно поле.
Наближаваше обедното време, когато корабът Ford пристигна в базата. Между двата кораба се пусна топла връзка- тунел, за преминаване. Двата екипажа не се бяха виждали от известно време. Докато се зареждаха двата кораба с гориво и провизии командир Йон имаше разговор с адмирал Шао по радиото. Предстоеше в близките часове двата кораба да тръгват на патрулиране.
Алекс се топлеше с горещ чай и преглеждаше плановете на AFJ. В това време Ing, който беше от Съпротивата и на служба на борда на Crossfire за неопределено време, се занимаваше да се свързва със своите по радиото. Ситуацията на планетата Orixon 74 беше напрегната. През нощта бяха свалени 7 изтребителя на хищниците, които опитваха да летят над освободените територии на континент № 2.
*
Беше вечерта, когато двата кораба отлетяха от островната база един след друг. Плановете на патрулирането бяха отворени за промени. В най- общ смисъл двата кораба щяха да летят успоредно, доближавайки се и разделяйки се, със изоставане и със изпреварване. "Хищниците" едва ли очакваха два кораба на AFJ над фронтовата линия, заедно. Тук щяха да се носят провизии и боеприпаси за позиции по фронта, а общо по двата кораба имаше 500 войника, изпратени за подкрепления. Алекс се топлеше с горещ чай, леко изнервен тази вечер. Патрулирането щеше да продължи повече от две денонощия, със спирки по пътя.
*
Беше в ранния следобед, когато Crossfire взриви подземни укрепления на "хищниците". Оказа се, че там е имало 3,427 екземпляра от въпросния биологичен вид, както и 91 индивида от "злите сили"- неидентифициран биологичен вид от далечен извънземен характер. Малката ядрена гъба на въпросното място не беше проблем за освободените територии.
А Алекс се топлеше с горещ чай и умуваше по над 30 теми за размисъл докато кораба се отдалечаваше от мястото на взривовете със около 800 км/ч. Там беше пуснат и контейнер с неутрализиращ радиацията газ, на когото му трябваше време за да подейства. Корабът Ford се намираше на около 2,000 км. нататък, току- що прибрал 170 ранени войници от фронта, а те бяха от Съпротивата.
Следобеда напредваше, а Crossfire държеше курс към една от базите на Съпротивата, натоварен със 210 ранени войника от фронта, които бяха от Съпротивата. В тези часове се преценяваше, доколко ще има ефект върху развитието на войната, след нанесените тежки удари от Crossfire. Наблюдаваха се още 5 кораба на "хищниците", които напускаха планетата, не дотам изправни, нито заредени добре с провизии и гориво. Те бяха оставени да заминават.
*
По- късно Crossfire пристигна в базата, а Ford беше вече тук. Междувременно към фронта излетяха три кораба на Съпротивата, с намерение да унищожат още подземия на "хищниците". На Crossfire всички бяха изморени. Хората от базата пристигнаха за да поемат ранените си събратя от фронта. Подобно беше положението и на кораба Ford. Алекс отново беше нападнат от грипна криза. Той се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало и продължаваше да умува по своите над 30 теми, на дневен ред за размисъл. Из кораба беше оживено. Будни бяха всичките 250 души екипаж. Двата кораба се готвеха в тези часове за нови наказателни полети, които щяха да бъдат скоро.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 370, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 370, Valeri Kolev.

Късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Не беше много студено, а се стелеше дим от тукашните печки на дърва и въглища. На двамата внезапно им се прииска да седнат в някоя хижа край камината и да забравят за космоса и войните. Тук действително имаше хижи с камини. Запалиха по цигара и извадиха малките бутилки с джин от джобовете на униформите си, за да отпият по глътка.
*
В следобеда на другия ден Crossfire все още оставаше на същото място в базата. Алекс беше в добро настроение, пиеше кафе с цигара и обмисляше разни неща, над 30 на брой. По това време до града бяха отишли 100 души от екипажа със джетовете на кораба. Палма в този ден беше много разсеяна. Ким и Аш пък приготвяха закуска за дежурните тук. Ing в тези часове разговаряше със своите по кораби и бази, по радиото. На гости при командир Йон пък бяха пристигнали четирима души от базата, по негова покана. Водеха се разговори за войната и за други неща, след като внезапно "злите демони" загубиха интерес към войната и изчезнаха по някакъв странен начин, оставяйки "хищниците" сами да се оправят. Но пък се появиха още "по- зли сили", които се чудеха какво става из системата Orixon. Те много се чудеха, цъкаха с език, а някои от тях се семееха. В същото време някои кораби на "хищниците", които все още можеха да излетят, избягаха от системата Orixon.
В началото на вечерта Crossfire излетя от базата, където се беше спрял за близо 24 часа. Докато кораба набираше височина Алекс и Палма се подкрепяха с кафе и бисквити, а Ким и Аш се захванаха да приготвят вкусна вечеря за целия екип дежурни- около 30 души. Ing обмисляше нещата за тази планета, така както той ги беше разбрал. Дежуреха Браун и Джейн, а на мостика бяха пилотите Манхатън и Джейсън. Този полет беше патрулен, без предварителен план.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба за да проверят здравината на корпуса и системите на кораба. От онези нови четири телепорта все още не се бяха завърнали онези три робота. Алекс се замисли какво да се предприеме по въпроса, а командир Йон приемаше предложения от екипажа. По това време Crossfire достигна 20 км. височина и продължи със скорост от 300 км/ч. над континента. Двамата запалиха по цигара и извадиха малките джобни бутилки с джин за да отпият по една юнашка глътка. Новите и чужди в същото време телепорти на борда на кораба притесняваха не само тях. Каютата, където те се бяха пръкнали се държеше под контрол и със охрана. Откакто единия от четирите робота се беше завърнал, там нищо не се случваше. Адмирал Шао беше заинтригуван от явлението и смяташе да помисли какво да се направи с тези телепорти.
*
Беше по обедно време на другия ден, когато Crossfire навлезе над спорния континент № 2, където войната продължаваше. На този континент на планетата Orixon 74, "хищниците" държаха под контрол около 73% от територията. Crossfire трябваше да патрулира над фронтовата линия на войната, но преди това имаше спирка в една от базите на AFJ, разположена на един остров на 580 км. от континента. Корабът, както обикновено беше приведен в готовност за стрелба, макар и да беше малко вероятно, тук над освободените територии да ги нападне машина на "хищниците". Тази планета беше изключително опасна във всякакъв смисъл, но тук имаше земляни и няколко земни колонии- градове, които сега бяха в опасност от страна на "хищниците". Тежката задача, поставена от адмирал Шао, на Crossfire беше- да провери каква е стуацията на тази планета. Кръстосвачът Nissan се намираше в орбита на около 100 км. височина над планетата и дебнеше за нарушители. Междувременно към континент № 2 се спускаше и втория кораб на кръстосвача Nissan- кораба Ford. Горе на Nissan бяха останали двата гостуващи кораба- ML 3041 със 100 души екипаж от AFJ, и също LX 2080 със 50 души от Съпротивата. Впредвид сложната обстановка над планетата и появилите се четири неидентифицирани телепорта на борда на Crossfire беше обявена тревога за AFJ и Съпротивата в тази зона.
*
Вечерта беше започнала, когато Crossfire пристигна в островната база на AFJ. Този остров беше строго охраняван. Тук AFJ имаше 5,000 военни, както също много совалки, джетове и два кораба. Базата разполагаше с бойна станция и установки за ракети с далечен обсег. Войната на тази планета беше доста по- сериозна отколкото другаде, защото тук бяха най- опитните сили на "хищниците", освен това тук бяха най- свежите техни сили. Тази база на AFJ определяше хода на военните действия, тук беше Щаба на AFJ на планетата Orixon 74. Идването в тази база на кораба Crossfire щеше да определи бъдещите действия на AFJ и Съпротивата на тази планета. За обсъждане на положението при командир Йон бяха поканени четирима от тукашните офицери.
Тази вечер Алекс беше обхванат от силна сънливост. Двамата с Палма бяха излезли на терасата на каютата, веднага след приземяването на кораба. Навън беше студено, с температури около -10' С и умерен вятър. Доколкото имаше видимост към добре замаскираната база тук на острова, то наоколо беше тихо и спокойно. Валеше тих дъжд, който беше намкрил добре гората наоколо, а около площадката за кацане беше кално и мокро. Двамата изпушиха по цигара, докато пийваха джин от малки, джобни бутилки. Корабът щеше да нощува тук, докато се обсъждаха бъдещите действия за прогонването на силите на "хищниците" от тази планета. Алекс почти заспал едва държеше очите си отворени, а имаше още много задачи за тази вечер. Палма беше в добро настроение и излъчваше свежест.
По- късно вечерта Алекс се захвана да търси сигнали в радио- ефира. На борда на кораба бяха будни 100 души в тези часове. Освен дежурните имаше хора на дискусиите при командир Йон, а два екипа подготвяха кораба за битки. Корабът Ford щеше да пристигне също тук в тази база, откъдето двата кораба щяха да летят заедно в патрулна двойка по- нататък в патрулирането. Така бяха решили адмирал Шао, неговите съветници и командир Йон.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 369, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 369, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire патрулираше над континент № 5. Полетът продължаваше на 15 км. височина и със скорост от 400 км/ч., а тази планета беше Orixon 74. Алекс беше запалил цигара с кафе и умуваше изправен пред предния люк, загледан по пътя напред. Летяха над бреговете на континента при океана, за да следят за вражески обекти, подводници и нарушители.
Късно вечерта Crossfire се приземи в една от базите, край град със 400,000 души население. Тук кораба щеше да нощува.
*
Рано на сутринта на другия ден кораба Crossfire продължи патрулния си полет. Още докато набираха височина над джунглата, Алекс се разсънваше с кафе и цигара и наблюдаваше как започва полета. Лекото неразположение не му попречи особено, докато проверяваше бордовите системи. Палма беше до него и следеше зоната около кораба. Възможни бяха всякакви изненади от страна на "хищниците".
В следобеда Crossfire летеше на височина 20 км. над планетата. Алекс и Палма се разхождаха по тунелите на кораба. Тук бяха открити няколко тайнствени телепорта, извън схемата на кораба. За момента само експериментираха с тях. Напред бяха пуснати по един боен робот. Телепортите бяха обозначени с напълно непознати до момента йероглифи. Алекс прерови архивите на Crossfire, но йероглифите неможаха да бъдат разпознати и разчетени. Двамата запалиха по цигара до телепортите и ги разглеждаха дълго. Четири непознати телепорта на борда на кораба, това означаваше, че тук може да нахлуе цяла армия и то много бързо…
Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Crossfire започваше в тези часове обиколка по бреговете на континента № 5. Из кораба беше спокойно, поддържаха височина 20 км. и скорост 400 км/ч. От екипажа спяха само 50 души- нощната смяна. Алекс отново имаше криза от своя грип и премръзнал побърза да си вземе кафе и да се загъне в дебелото одеало. Палма пък се зае да приготви по една топла пица за дежурните тук, докато Ким освежаваше каютата. Аш пийваше джин с тоник, тази вечер в особено грозно настроение. Ing се разхождаше сам из кораба и изучаваше новите телепорти със скенер. Междувременно запечатаха малката сервизна каюта, където се бяха пръкнали тези телепорти, а пред нея поставиха десет бойни робота за пазачи.
По- късно вечерта Алекс ровеше из радио- ефира, за да прихване сигнали на близки обекти наоколо. Полетът вървеше нормално, а в тази зона беше спокойно. Наблизо имаше само няколко обекта, които не бяха опасни. На тази височина атмосферата беше разредена, а гравитацията по- слаба, някъде от порядъка на 0.8 G. В тези часове се получи едноминутен запис със сгъстена информация, новините за войната от близо и далеко. Алекс се зае да проучва новините. В общи линии войната продължаваше. В тези часове командир Йон се беше усамотил и обмисляше намесата на екипажа си в нещата тук на Orixon 74. Според инструкциите на адмирал Шао, кораба на командир Йон трябваше само да се запознае със специфичните особености на войната тук, без много да се намесва. Към това се придържаше и екипажа на кораба. След като вече бяха заредили достатъчно гориво и провизии, трябваше повечко да наблегнат на патрулиране, отколкото на намеса и битки.
Вечерта напредваше, а Алекс беше тъжен. Тук нищо не им липсваше, а с него бяха и двете му жени и най- добрите му приятели. Вярно- понякога воюваха и беше трудно, но лесно нямаше никъде. Той отново си спомняше древната истина за себе си, че милиарди години беше ощетяван и подиграван от враговете си, които го правеха да глупав и го лишаваха от добър живот. Почти никога в животите си, той не намираше своите жени, т.е. други хора биваха с тях. Сега това тук беше някакво щастливо изключение от плачевната статистика. Алекс въздъхна по някое време и запали цигара. Някаква свежест мина покрай сърцето му, а той не можа да разбере, на какво се дължи това. А Crossfire продължаваше полета си на височина от 20 км. и със скорост от 400 км/ч. Щеше да се лети през цялата нощ, освен ако командир Йон не измислеше някоя спирка по пътя.
Наближаваше полунощ, когато единият от роботите се върна от телепорта. Той нямаше никакви повреди и щеше да разкаже какво е видял там, отвъд телепортационния тунел. С този разговор се зае Алекс. Роботът разказа, че всъщност е един от "злите демони", а сега е робот. Алекс се замисли дълбоко. Отначало неможа да разбере, какво се е случило, а то беше пределно ясно. Един от "злите демони" беше наказан да стане робот. Той сега беше на страната на AFJ… По какъв начин тази машина беше съвместила изкуствен интелект и дух на "зъл демон", предстоеше да се изяснява, но новината зарадва всички на борда на кораба. Роботът започна да разказва за живота на "злите демони" и как над тях имало още по- големи "Зли сили" , които ги държали под хипноза, за да вършат злините си- въпросните войни за превземане на светове…
Полунощ. Роботът не спираше да разказва за "злите демони" и за още по- опасните "Зли сили", които били над тях в йерархията, на устройството на световете.
*
В следобеда на другия ден Crossfire наближаваше една база на Съпротивата и града до нея, който имаше 700,000 жители. В този ден Алекс се топлеше с чай и умуваше по новите данни за "злите сили". Всичко беше различно вече. Един от "злите демони" беше тук във вид на робот и искаше да разкаже за тях, както и ужасяващи нови неща за устройството на световете. Разказите на робота се записваха, архивираха и изпращаха до останалите кораби и бази на AFJ и Съпротивата.
Вечерта започваше, а Алекс вече не се вълнуваше кой знае колко по въпросите за устройството на световете. По- интересно му беше да разбере за къде са път четирите телепорта, които се бяха появили на борда на Crossfire. Междувременно пристигнаха в поредната база, а тя беше на Съпротивата. Crossfire се отпусна върху бетонната площадка, а от някаква дюза свистеше гореща пара. Соплата на кораба още димяха и пукаха от охлаждането. В тази база командир Йон имаше разговори с тукашните военни, а екипажа на кораба искаше да се разходи на въздух. Още не се знаеше, дали кораба ще нощува тук или по- късно ще продължи полета си.
Вечерта напредваше, когато 70 души от кораба отидоха с джетове до близкия град, да се разходят и повеселят. На борда на кораба течаха пет свободни часа за екипажа, а 50 души дежуреха.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 368, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 368, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в бордовия следобед Crossfire летеше над планетата Orixon 74 на височина от 12 км. Тази планета имаше 14 континента, а от тях 10 бяха нападнати от хищниците и се водеше война. Полетът в тези часове беше за започнаване с обстановката. Тук Съпротивата и AFJ имаха бази , някои от които се намираха по свободните континенти, а други бяха отдалечени от фронта на по 500 км.- 2,000 км. и се намираха в тежък, динамичен режим на служба, ангажирани силно във военните операции. Алекс се занимаваше по пулта си, докато пишеше нещо по белия лист пред себе си, потънал в размислите си. Дежуреха Браун и Джейн, а Палма, Ким и Аш похапваха седнали около масата. Ing търсеше радиовръзка със своите кораби и бази. Из кораба спяха 100 души, а 50 бяха дежурни. Другите 100 души почиваха и се готвеха за възможни битки.
В началото на вечерта Алекс запали цигара с кафе и се изправи до предния люк на каютата, за да забие поглед надолу по пътя на кораба, над заснежения безкрай на континент № 6. В тези часове Алекс страдаше, за това, че през всичките негови предишни животи беше бил мамен, лъган и тормозен, а неговите жени бяха попадали в чужди ръце. Страданията му смушаваха мислите му. Той имаше желание да разследва всичко това, как е било допуснато и как е възможно и защо точно на него се е случвало това. А из кораба беше спокойно и тихо. Скоро вечерната смяна щеше да вечеря в столовата. Алекс се поуспокои постепенно, но се зарече да провери и ревизира цялото си съществуване със своите повече от 600 предишни животи, за да разбере кой е виновен за нещастията му и защо го е направил. Това беше някакъв негов сериозен враг и Алекс щеше да стигне до него и да го накаже подобаващо…
Вечерта напредваше, а Алекс умуваше, кой може да е този негов древен и коварен враг. Мисълта за това явление в неговите минали над 600 живота, не му даваше мира. В същото време Crossfire приближаваше една от базите на AFJ. Корабът започваше снишаване, а в идните два часа щеше да бъде в тази база. До нея се издигаше град на земляните със 300,000 души население. Този континент № 6, беше един от свободните континенти на Orixon 74. Това беше вечерта на кораба и екипажа получи пет свободни часа от командир Йон. По местата си оставаха само дежурните.
Когато по- късно Crossfire се приземи в базата на AFJ, Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата, а навън беше смразяващ студ. Лед беше сковал базата и близкия град. Никой не посрещна кораба. От някаква дюза на кораба свистеше гореща пара, а двигателите все още димяха и пукаха от охлаждането. Пред кораба излезе екип, който трябваше да огледа мястото и корпуса на кораба. Температурите тук бяха към - 40 ' С, а вятъра, макар и слаб, режеше. Дежурните се свързаха с тукашните си колеги по радиото. Без всякакъв ентусиазъм им беше обяснено, че в базата не достигат хора и се извиниха за студеното посрещане. Алекс малко се чудеше, защо изобщо пристигнаха тук. Командир Йон запази дипломатичен тон и мълчание, което не обещаваше нищо добро. Екипажът беше привикан в изпълнение на тревога, а свободното време- прекратено. Всички на борда на кораба настръхнаха, готови да водят битки. Какво стваше на тази планета, никой не беше много сигурен…
Късно вечерта из базата беше тихо и зловещо. Притихнала беше и замръзналата джунгла наоколо, а в града, няколко километра по- нататък не се забелязваше никакво движение. В кораба цареше тишина и спокойствие. Към сън бяха насочени 100 души, други 100 охраняваха кораба и наблюдаваха около него с оптика и скенери, а 50 дежуреха.
*
Вечерта на другия ден кораба Crossfire беше готов за продължаване на полета си, зареден с още гориво, кислород, вода и провизии. Старта беше насрочен за идните часове. Алекс пиеше кафе изправен пред предния люк на дежурната каюта и слушаше новините от близо и далеко, които скоро бяха пристигнали от Nissan. Кръстосвача получаваше новини с помощта на големи антени, които разгъваше веднъж на няколко дни. Алекс запали цигара и погледна часовника си. Из кораба се готвеха за продължаването на полета, готвеха и кораба. Замръзналата база и замръзналия град в тези часове интензивно разговаряха с кораба по телефона. Тук също имаха проблеми, но едва ли екипажа на Crossfire би могъл да реши тези проблеми, самостоятелно. Исканията се архивираха в компютрите, за да бъдат дадени по- късно на адмирал Шао. Агенцията AFJ и Съпротивата, всъщност държаха контрола над базата и града, така че те трябваше да решават проблемите им. Тук искаха повече сигурност и възможност да пътуват. Дейността им по оранжериите и заводите им даваше достатъчно приходи, още повече че имаха домове и сигурна работа, за което бяха благодарни на AFJ. Имаше искания и за времетраенето на военната служба, която тези хора също даваха понякога.
По- късно вечерта Crossfire отлетя от базата, набирайки височина в посока на запад, към океана и отвъд него- континент № 5, който също беше един от свободните. Тази вечер Алекс беше в добро настроение и нямаше намерения да умува по своите лични проблеми и теми. Затова пък щеше да се порадва на топлата и уютна каюта и компанията на своя екип от дежурни. Палма, Ким и Аш както винаги бяха със него и му помагаха, а той просто освободи мисълта си и пусна тукашна радиостанция, за да усети ритъма на тази планета. Те съобщаваха и новините от фронтовете, където нищо съществено не се случваше, особено в този студ, когато машините на "хищниците" тотално отказваха. Добро настроение имаше и из целия кораб. В тези часове спяха само 50 души, които щяха да дежурят в нощта, този път по време на полет.
Късно вечерта Crossfire летеше на 15 км. височина със 400 км/ч. над океана. Движението в небето беше слабо. Няколко кораба само, на по- малко от два часа път, като два от тях бяха на Съпротивата, и другия на AFJ.






(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 367, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 367, Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден кръстосвача Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 77. Алекс, Палма, Ким и Аш, както и техния гост Ing се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си зад пултовете. Около Nissan беше спокойно. Близки обекти имаше седем броя, но сред тях нямаше вражески. Не се предвиждаше да се спира за среща с някой от тези обекти. След няколко часа по пътя щяха да прелитат наблизо до междинна станция. Все още нямаше инструкции, дали ще се спира там. Алекс се беше поддал на друга своя идея- да намери и истинската си жена, определена му от Бога, т.е. самата негова "половинка". Това беше невероятно сложна задача, впредвид огромните разстояния между различните колонии- градове на земляните, но той вярваше, че ще я намери. Беше луд по тази идея, по- скоро план. Той възприемаше своята истинска жена, като част от себе си и не можеше да повярва, че е бил сам в Рая и то за цяла Вечност. Алекс беше оптимист. Нямаше да се откаже да търси своята истинска жена, за нищо на Света. Това тепърва започваше. Измъчваше го и мисълта- по какви причини тя не е била в Рая и то цяла Вечност… Разбира се до Рая можеше да има 1,000 или 100,000 години, или много повече, а до тогава- "я камилата, я камиларя". Всичко беше адски сложно и продължаваше все повече да се усложнява… Но… Алекс си върна доброто настроение постепенно, а добрата компания и меката топлина на джина, замаяха главата му.
В началото на вечерта наближаваха междинна станция, а Crossfire тръгна напред, за да я посети. Алекс поръча на принцеса Lipo да донесе вечерята за дежурните, както и пакетирана храна за през нощта. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк, потънал в размисли. Предстоеше му да издирва своята истинска жена, т.е. своята "половинка", която според него беше част от него. Липсата й означаваше, че през цялото време нещо липсва от него. Той искаше също да разследва, къде е била тя през цялата Вечност на Рая, та не е била с него там, а той е бил сам без жена. Това със Палма и Ким беше пък беше сериозно обързване за вековете напред. Ето, че за пореден свой живот, те отново се бяха намерили… Тя според своите корени беше извънземно божество- жрица, преди да се роди отново на Земята, в този си човешки вид… Но… и други мисли вълнуваха Алекс в тези часове и дни. Контактът, който той осъществи с Бъдещето- 17015- та година го задължаваше да отделя поне един час на ден, за да обмисля, как да им окаже помощ, а те имаха нужда от знания, от изправна техника, съвети и много други неща, попаднали на много далечна планета, където има нужда и липсва почти всичко… Това бяха далечните потомци на земляните, най- общо казано… В тази 7015- та година земляните бяха могъщи и разполагаха почти със всичко. Оказваше се, че не така е в Бъдещето. Поколенията напред имаха нужда от помощ, от всякаква помощ и Алекс смяташе да мисли по този въпрос… Изоставаше и проекта за суперкомпютъра на Алекс. Той умуваше по задачите си почти през цялото си време, когато е буден, а неговия екип му помагаха.
Вечерта напредваше, когато Crossfire навлезе в зоната на междинната станция. От Кулата им казаха да изчакат поради натоварване на трафика и земляните спряха кораба в дрейф наблизо до докове. Дежурните Шон и Никита проверяваха ситуацията из станцията, докато се изчакваше, а Алекс си взе кафе и седна замислен зад пулта си.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше на един док в станцията. Бяха останали тук допълнително, заради започнали разговори с офицерите от тази станция. Най- общо казано те искаха допълнителна техника за отбрана на тази станция, а тя беше в ръцете на Съпротивата. В тези времена Агенцията AFJ, както и Съпротивата бяха в разцвета на силите си и разполагаха с почти неограничени средства. Трябваше само да се планира, как подобни далечни междинни станции да бъдат добре защитени от враговете.
Вечерта Crossfire напусна станцията за да се прибира на кръстосвача Nissan. До там имаше към два часа път. Алекс запали цигара с кафе и застана пред предния люк на дежурната каюта, за да погледа гледката. Корабът беше зареден с още гориво, вода, кислород и провизии. Из кораба течаха свободни часове, като спяха само 50 души за нощната смяна. Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, а Ing търсеше връзка с кораби на Съпротивата. Дежуреха Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, когато Crossfire се скачи към Nissan и скоро кръстосвача започна да набира скорост по курс към планетата Orixon 77. Алекс седеше на мястото си загънат в дебело одеало и обмисляше плановете за бъдещето. На кръстосвача всичко беше нормално. Очертаваше се една тиха и спокойна вечер, а по траекторията на полета не се очакваха изненади. В тези часове Алекс имаше възможност отново да разсъждава по своите теми за размисъл и да крои планове, докато чертае сложни схеми, графики и йероглифи по лист хартия на плота пред себе си. Тази бордова вечер Алекс беше в добра форма и добро настроение, както бяха и неговите колеги и приятели. Отново добри времена бяха застигнали земляните тук на кръстосвача Nissan. Скоро нямаше да стигнат до спирка по пътя си, а това правеше кораба един малък свят сред пустотата на околната зона.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си към планетата Orixon 77, движейки се с висока скорост по специално изчислени траектории. Алекс се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало, потънал в мислите си. Из корабите много хора спяха, други почиваха, а към 150 души бяха на смяна. До Алекс в дежурната каюта бяха дежурните Шон и Никита, а Палма, Ким и Аш изпълняваха специални задачи по списъка му. Ing търсеше радио- връзка със своите и Съпротивата в тази зона. Тук няха също Браун и Джейн, които обмисляха нещо на по чаша джин с тоник край масата. В дежурната каюта беше топло и уютно, а из коридорите и по столовите на корабите тук беше оживено и шумно. Nissan, като някакъв малък автономен свят със общо 950 души тук, летеше сред пустоща. Това нямаше да е за дълго. Напред по курса се забелязваха планети, а най- близката от тях беше Orixon 74. Тя щеше да бъде достигната късно вечерта, бордово време.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 366, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 366, Valeri Kolev.

Два дни по- късно Crossfire набираше височина, за да се прибере на кръстосвача Nissan. На Orixon 73 имаше още много работа, но времето затискаше адмирал Шао, в задачата- да се провери какво става на Orixon 77. Натам беше тръгнал кръстосвача Nissan първоначално. В този следобед Алекс разбра, за една от планетите, където беше живял в свой предишен живот. Това го промени коренно. Тази планета беше един своеобразен рай за племената в които беше живял. Това бяха смели войни и ловци, които живееха добре, в съгласие и хармония с природата. Точно там той беше срещнал своята жена за цяла вечност. Двамата бяха сериозно обвързани, включително и в следващите си животи. Те се търсеха, намираха се, отново ги раделяха и отново се намираха, живот след живот. Животът на онази чудна планета не приличаше на живота на Земята, която изглеждаше на Алекс и неговата вечна жена, като своеобразен ад. В момента на борда на кораба тя живееше два от животите си едновременно- Палма и Ким. Алекс страдаше, че не беше срещнал своята вечна жена на Земята, и нямаше да има вечна жена от Земята. Страдаше и от истината за Земята, където се ширеше престъпност, нещастия и робство. Той се усещаше все още като землянин, но спомените от онази чудна планета, му напомняха, че Земята беше просто едно отвратително място, въпреки хубавата й природа и добрите хора, каквито все пак живееха там, но бяха малка част от цивилизацията. Алекс знаеше защо Земята се беше превърнала в своеобразен ад- това беше от намесата и влиянието на "злите демони" в живота на планетата. Те бяха виновни, за всичките беди, нещастия, катастрофи и бедствия на цялата човешка цивилизация, през цялата нейна история. Замислен дълбоко над живота си, Алекс разбираше, че в Земния рай, той беше живял без жена, определена за него, а сегашната му вечна жена, просто не беше с корени от Земята, а от далечна планета. Обиден от това, той се замисли сериозно за бъдещето си. Неговата жена беше тук на борда на кораба, дори в два ралични варианта от нейни два различни живота. За момента той нямаше какво да иска повече от живота си. Беше дал дума да служи на Crossfire в друг свой живот, а именно затова сега се намираше тук. Защо първоначално беше останал без жена в Земния рай, Алекс не разбираше. Ако отново стигнеше до Рая, той вече щеше да бъде там с тази си жена, която имаше корени от далечни светове. Замислен дълбоко над тези проблеми, Алекс разбираше за кой ли път, как "злите демони и злите сили" непрекъснато се подигрват с него и го унищожават… Всъщност до момента убиван жестоко в повече от 600 свои предишни животи, именно от тях…
*
В началото на вечерта Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan, някъде в орбита, на 30 км. височина. Алекс беше отчаян и сломен от новите си разкрития за своите животи и истината за тях. Нападна го и грипа, който идваше със усещане за студ и мрачни мисли. Чувство за обреченост, изоставеност и безнадеждност го обхвана в тези часове. Той забелязваше лошо настроение и сред екипажа на кораба. По това време екипажа готвеше прикачването към кръстосвача Nissan. От екипажа спяха само 50 души, които щяха да дежурят през идната нощ. Алекс не издаваше тежкото си състояние. Той седеше зад пулта, загънат в одеалото и следеше ситуацията наоколо. Скоро започна и скачването към Nissan, а Алекс си взе голяма чаша, горещо кафе, запали цигара и въздъхна тежко.
По- късно вечерта Crossfire се скачи към Nissan. Тук вече беше кораба Ford, както и ML 3041 със 100 души земляни, също и гостуващия кораб LX 2080 със 50 души от Съпротивата. Всички те заедно отлитаха в посока към планетата Orixon 77. Стартът беше насрочен за след около час.
Когато Nissan започна да набира скорост по сложна траектория за високи скорости, Алекс се изправи пред предния люк, малко по- добре в момента, след като пика на лошото беше отминал. Беше се подобрило и настроението му. Той се загледа напред по курса на Nissan. Към кръстосвача бяха скачени четири кораба във този полет. Неговите кораби- Ford и Crossfire, както и двата гостуващи кораба- ML 3041 на колеги от AFJ, общо 100 души екипаж, както и LX 2080- кораб на Съпротивата със 50 души екипаж. В този си състав Nissan продължаваше към планетата Orixon 77. На кораба Crossfire имаше 250 души екипаж, а във Nissan- 500 души екипаж, както и гостуващи други 50 души от Съпротивата, които бяха тук без кораб. Общо на Nissan бяха в тези часове 950 души- земляни и извънземни от Съпротивата. Как щяха да си прекарат по време на полета, зависеше само от тях и те се постараха да си направят веселото и доброто настроение. В тези първи часове от полета, всички екипажи бяха във свободен режим. Работеха само дежурните, а из корабите беше оживено и шумно. Командосите- астронавти имаха какво да си говорят и да си споделят в тези часове и дни.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из корабите. По коридорите виждаха познати и непознати колеги с които се поздравяваха. Настроенията тук се бяха подобрили, нямаше го пиковото напрежение от предишните часове. Изглежда добри времена бяха застигнали отново корабите- обител на земляните тук. Алекс запали цигара, докато преминаваха покрай група веселящи се колеги край една от каютите, а от вътре думкаше силна музика. В столовата на Crossfire имаше стотина души, които пийваха и хапваха, на приказка. Темите тук се въртяха около новините от войната и новините от Земята, както и за Новата Земя на земляните- Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Алекс, неговите две жени и приятеля му Аш, си избраха маса до един от големите люкове на столовата, а принцеса Lipo им сервира блюда от вечерното меню, както и бутилка вино със студена лимонада. Докато вдигаха наздравица и похапваха, Алекс си даваше сметка, че всъщност добре си живеят тук, въпреки някои тежки часове и дни, които отминават трудно и в напрежение, но лесно биват забравени. В тези часове около Nissan нямаше никакви близки обекти. Хората, събрани тук- общо 950 души се чувстваха добре, в очакване на успешен и благополучен полет.
*




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 365, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 365, Valeri Kolev.

Това беше вечерта на Нова Година 7015. Космическият кораб Crossfire се намираше в една база на AFJ, близо до земна колония- град със население 700,000 души. Мраз беше сковал всичко тук. Хората предпочитаха да останат в домовете си, вместо да ходят някъде в Новогодишната вечер и нощ. Снежни преспи по 3- 4 м. бяха затрупали улици и машини. Тази база беше на спорния континент № 3, за който се воюваше също. Базата се намираше почти на брега на океана, на 8,500 км. от фронта.
Алекс запали цигара, докато се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало. Известно напрежение в тези часове смущаваше празника. Алекс се опитваше да разбере източника на напрежение, ровеше се из радио- ефира и дебнеше за вражески обекти на радара.
*
Новата Година 7015- та започваше спокойна и тиха, а Crossfire все още се намираше в базата. Тук имаше скромен празник за Новата Година, както и в града и по другите места, където имаше общности от земляни, пръснати по далечните светове по колонии и градове, контролирани от Агенцията AFJ (Военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации и светове. ). Алекс беше в добра форма и настроение в следобеда, докато обобщаваше изминалите години и правеше равносметка на своя живот, както и живота и службата на другарите си и колегите си. Навън беше мразовито със температури - 30' С. Из базата разчистваха дебелата покривка сняг, за да освободят вътрешните улици и пътеки, както и машините си. Из града положението беше подобно.
Вечерта беше започнала, когато командир Йон реши Crossfire да тръгне да носи провизии, боеприпаси и подкрепления за фронта на континент № 3. Стартът беше насрочен за два часа по -късно. В това време от базата започваха да се качват на борда на кораба войници. Подкрепленията щяха да бъдат общо 400 души, които щяха да се разпределят на място по различните позиции на Съпротивата. Докато екипи подготвяха кораба за полет, другите хора от екипажа се приготвяха. Целият екипаж беше на линия в тези часове.
Алекс преглеждаше плановете за полета, загънат в дебелото одеало и се топлеше с горещ чай. Навън продължаваше да е мраз, а вятъра около 15 m/s. До Алекс беше Палма която похапваше торта с пепси, произведени тук на кораба от кухненските готвачи. Ким и Аш спретваха похапване за дежурните, преди отлитането, а Ing се беше свързал с други кораби и бази на Съпротивата. Специален екип ръководеше 100 робота, които товареха боеприпаси и провизии, зареждаха и гориво. В този час от кръстосвача Nissan пристигнаха новините от близо и далеко, а Алекс се занима да ги прегледа. Войната вървеше с различно темпо по различните планети и континенти, а Съпротивата на някои места имаше победи, докато на други места бяха допуснати разрушения и щети, както и ранени и загинали войници. От Земята нямаше нищо съществено или по- ново. На повече от 37 фронта "хищниците" отстъпваха, губеха позиции или просто се евакуираха, ако намереха изправни машини. Като цяло, оценката на адмирал Шао за войната беше, че Съпротивата и AFJ удържат нашествието на "хищниците" и в идните времена те ще бъдат прогонвани от континенти и планети, където са се пръкнали в своето безумно нашествие в системата Orixon.
Късно вечерта космически кораб Crossfire отлетя от тази база на AFJ, за да донесе подкрепления, боеприпаси и провизии до позиции по фронта, който беше на разстояние 8,500 км. от тук. Докато набираха височина Алекс запали цигара с кафе и погледна към единия коридор на кораба, където бяха настанени войниците, отиващи за фронта. По коридорите на кораба имаше вградени койки и винаги можеше те да бъдат използвани, както в случая. Там само бяха включени допълнителни отоплителни тела, за да се постигне температура от минимум +14' С, докато войниците са там. Щеше да се пътува поне няколко денонощия, за да се изпълнят поставените задачи.
*
В началото на вечерта, няколко дни по- късно, Crossfire наближаваше град със 300,000 души, край който имаше база на Съпротивата, а това на 2,400 км. от фронтовата линия. През изминалото време бяха доставени провизии и боеприпаси до позиции по фронта, бяха разпределени и войниците, които се транспортираха като подкрепления за фронта. На някои места от фронта, по време на полета, Crossfire използва стрелба със снаряди и ракети. В тези часове се извършваха бомбандировки по позициите на "хищниците", със три бойни кораба на Съпротивата. Crossfire возеше 140 ранени и болни от фронта, войници от Съпротивата. По пътя им се оказваше медицинска помощ. Временно Crossfire щеше да бъде далеко от фронта, за да могат да минат бомбандировките.
Вечерта напредваше, когато Алекс провери как вървят нещата из кораба, видя се с болни и ранени, настанени на борда на кораба, а сетне тръгна да се прибира в дежурната каюта. Из кораба беше нормално. Екипажа, малко изморен тия дни, повече почиваше и спеше, доколкото му е възможно. Алекс се прибра в каютата, сложи си пълен чайник с билков чай, за да се топли, загъна се в дебелото одеало и запали цигара. Тези дни бяха изминали тежки за екипажа, а и за екипа на Алекс. Операциите по самата фронтова линия бяха опасни и рисковани, но нямаше друг начин, да се снабдят позициите на съюзниците с боеприпаси и провизии, както и да им се занесе подкрепление.
До базата оставаше около час път, когато Алекс се топлеше с горещ чай и разглеждаше новините за войната. До него Плама, Ким, Аш и Ing се занимаваха по своите задачи. Дежуреха Шон и Никита. Новата 7015- та Година започваше нормално за земляните, пръснати и разделени по различни планети, континенти и колонии- градове. Обединени от светлия празник и общите си корени- родната планета Земята, всички те за пореден път си пожелаваха добър живот, добри времена и добри неща. В тези часове и Алекс се беше замислил за бъдещето и своите пожелания, към себе си, към приятели и колеги. Трудно беше да пожелаваш нещо в ситуация на голяма и мащабна война, но Алекс беше оптимист и вярваше, че някой ден тази война ще приключи и то благополучно…




(следва продължение)