ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 366, Valeri Kolev.
Два дни по- късно Crossfire набираше височина, за да се прибере на кръстосвача Nissan. На Orixon 73 имаше още много работа, но времето затискаше адмирал Шао, в задачата- да се провери какво става на Orixon 77. Натам беше тръгнал кръстосвача Nissan първоначално. В този следобед Алекс разбра, за една от планетите, където беше живял в свой предишен живот. Това го промени коренно. Тази планета беше един своеобразен рай за племената в които беше живял. Това бяха смели войни и ловци, които живееха добре, в съгласие и хармония с природата. Точно там той беше срещнал своята жена за цяла вечност. Двамата бяха сериозно обвързани, включително и в следващите си животи. Те се търсеха, намираха се, отново ги раделяха и отново се намираха, живот след живот. Животът на онази чудна планета не приличаше на живота на Земята, която изглеждаше на Алекс и неговата вечна жена, като своеобразен ад. В момента на борда на кораба тя живееше два от животите си едновременно- Палма и Ким. Алекс страдаше, че не беше срещнал своята вечна жена на Земята, и нямаше да има вечна жена от Земята. Страдаше и от истината за Земята, където се ширеше престъпност, нещастия и робство. Той се усещаше все още като землянин, но спомените от онази чудна планета, му напомняха, че Земята беше просто едно отвратително място, въпреки хубавата й природа и добрите хора, каквито все пак живееха там, но бяха малка част от цивилизацията. Алекс знаеше защо Земята се беше превърнала в своеобразен ад- това беше от намесата и влиянието на "злите демони" в живота на планетата. Те бяха виновни, за всичките беди, нещастия, катастрофи и бедствия на цялата човешка цивилизация, през цялата нейна история. Замислен дълбоко над живота си, Алекс разбираше, че в Земния рай, той беше живял без жена, определена за него, а сегашната му вечна жена, просто не беше с корени от Земята, а от далечна планета. Обиден от това, той се замисли сериозно за бъдещето си. Неговата жена беше тук на борда на кораба, дори в два ралични варианта от нейни два различни живота. За момента той нямаше какво да иска повече от живота си. Беше дал дума да служи на Crossfire в друг свой живот, а именно затова сега се намираше тук. Защо първоначално беше останал без жена в Земния рай, Алекс не разбираше. Ако отново стигнеше до Рая, той вече щеше да бъде там с тази си жена, която имаше корени от далечни светове. Замислен дълбоко над тези проблеми, Алекс разбираше за кой ли път, как "злите демони и злите сили" непрекъснато се подигрват с него и го унищожават… Всъщност до момента убиван жестоко в повече от 600 свои предишни животи, именно от тях…
*
В началото на вечерта Crossfire наближаваше кръстосвача Nissan, някъде в орбита, на 30 км. височина. Алекс беше отчаян и сломен от новите си разкрития за своите животи и истината за тях. Нападна го и грипа, който идваше със усещане за студ и мрачни мисли. Чувство за обреченост, изоставеност и безнадеждност го обхвана в тези часове. Той забелязваше лошо настроение и сред екипажа на кораба. По това време екипажа готвеше прикачването към кръстосвача Nissan. От екипажа спяха само 50 души, които щяха да дежурят през идната нощ. Алекс не издаваше тежкото си състояние. Той седеше зад пулта, загънат в одеалото и следеше ситуацията наоколо. Скоро започна и скачването към Nissan, а Алекс си взе голяма чаша, горещо кафе, запали цигара и въздъхна тежко.
По- късно вечерта Crossfire се скачи към Nissan. Тук вече беше кораба Ford, както и ML 3041 със 100 души земляни, също и гостуващия кораб LX 2080 със 50 души от Съпротивата. Всички те заедно отлитаха в посока към планетата Orixon 77. Стартът беше насрочен за след около час.
Когато Nissan започна да набира скорост по сложна траектория за високи скорости, Алекс се изправи пред предния люк, малко по- добре в момента, след като пика на лошото беше отминал. Беше се подобрило и настроението му. Той се загледа напред по курса на Nissan. Към кръстосвача бяха скачени четири кораба във този полет. Неговите кораби- Ford и Crossfire, както и двата гостуващи кораба- ML 3041 на колеги от AFJ, общо 100 души екипаж, както и LX 2080- кораб на Съпротивата със 50 души екипаж. В този си състав Nissan продължаваше към планетата Orixon 77. На кораба Crossfire имаше 250 души екипаж, а във Nissan- 500 души екипаж, както и гостуващи други 50 души от Съпротивата, които бяха тук без кораб. Общо на Nissan бяха в тези часове 950 души- земляни и извънземни от Съпротивата. Как щяха да си прекарат по време на полета, зависеше само от тях и те се постараха да си направят веселото и доброто настроение. В тези първи часове от полета, всички екипажи бяха във свободен режим. Работеха само дежурните, а из корабите беше оживено и шумно. Командосите- астронавти имаха какво да си говорят и да си споделят в тези часове и дни.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из корабите. По коридорите виждаха познати и непознати колеги с които се поздравяваха. Настроенията тук се бяха подобрили, нямаше го пиковото напрежение от предишните часове. Изглежда добри времена бяха застигнали отново корабите- обител на земляните тук. Алекс запали цигара, докато преминаваха покрай група веселящи се колеги край една от каютите, а от вътре думкаше силна музика. В столовата на Crossfire имаше стотина души, които пийваха и хапваха, на приказка. Темите тук се въртяха около новините от войната и новините от Земята, както и за Новата Земя на земляните- Orixon 44- новата планета на земната цивилизация. Алекс, неговите две жени и приятеля му Аш, си избраха маса до един от големите люкове на столовата, а принцеса Lipo им сервира блюда от вечерното меню, както и бутилка вино със студена лимонада. Докато вдигаха наздравица и похапваха, Алекс си даваше сметка, че всъщност добре си живеят тук, въпреки някои тежки часове и дни, които отминават трудно и в напрежение, но лесно биват забравени. В тези часове около Nissan нямаше никакви близки обекти. Хората, събрани тук- общо 950 души се чувстваха добре, в очакване на успешен и благополучен полет.
*
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар