ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 371, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 371, Valeri Kolev.

Късно вечерта на борда на кораба Crossfire, приземен в строго охраняваната, островна база на AFJ, край спорния континент № 2. Алекс се топлеше с кафе и пушеше цигара, замислен, но много сънлив. На борда бяха четирима военни от базата, които заедно с десет души от кораба и командир Йон обмисляха бъдещите действия на AFJ и Съпротивата тук на тази планета. Тук се очакваше да пристигне и кораба Ford, до разсъмване. Междувременно всички сили, кораби и обекти на AFJ и Съпротивата, тук на планетата Orixon 74, бяха в състояние на тревога, заради забелязано раздвижване на "хищниците". Тази вечер Алекс беше изморен и оклюмал, а очите му се затваряха от сънливост, докато тършуваше из радио- ефира за вражески сигнали. На последното ниво на кораба, някъде на 30 м. височина беше разгъната най- мощната му антена, с която се обхващаше общирна зона наоколо, та и в космоса. Алекс пишеше върху бял лист хартия и размишляваше задълбочено. Шансът на тази планета за оцеляване беше доста голям, а вероятността за това нарастваше със всеки изминал час. Корабът Crossfire имаше достатъчна бойна сила да се справи с континенталната война, ако това се наложеше, но той далече не беше единствен тук, а наблизо беше унищожителния кръстосвач Nissan, от който се плашеха до смърт повечето вражески кораби.
Полунощ. Алекс вървеше напред- назад из дежурната каюта, решен да измисли свой план за действия тук на тази планета, който щеше да предложи за одобрение. В това време Ing разговаряше със силите на Съпротивата, които се намираха на тази планета и в нейна орбита.
*
На сутринта в базата очакваха да пристигне кораба Ford със екипаж от 100 души. Алекс се топлеше с кафе и цигара, замислен над гледката през люка, а навън се стелеше гъста мъгла. Палма, все още сънена премина покрай него и сложи да се вари пълен чайник с чай, а Ким приготвяше топли пици за дежурните. Из базата беше тихо и спокойно. Някъде нататък из острова ревяха диви зверове и пееха ранобудни птички.
Денят напредваше в мъглата, а Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Бяха будни 100 души, а другите спяха в задължителен сън. Из коридорите беше студено около +0' С, тук не се поддържаше по- висока температура. Алекс запали цигара, докато оглеждаха корпуса на кораба отвътре, както и различните му възли и системи. По това време командир Йон обмисляше бъдещите действия със съветниците си. Тази база беше така замаскирана в джунглата, че нищо друго не се виждаше, щом се погледне навън. Машините на базата бяха наблизо, покрити с маскировъчно енергийно поле.
Наближаваше обедното време, когато корабът Ford пристигна в базата. Между двата кораба се пусна топла връзка- тунел, за преминаване. Двата екипажа не се бяха виждали от известно време. Докато се зареждаха двата кораба с гориво и провизии командир Йон имаше разговор с адмирал Шао по радиото. Предстоеше в близките часове двата кораба да тръгват на патрулиране.
Алекс се топлеше с горещ чай и преглеждаше плановете на AFJ. В това време Ing, който беше от Съпротивата и на служба на борда на Crossfire за неопределено време, се занимаваше да се свързва със своите по радиото. Ситуацията на планетата Orixon 74 беше напрегната. През нощта бяха свалени 7 изтребителя на хищниците, които опитваха да летят над освободените територии на континент № 2.
*
Беше вечерта, когато двата кораба отлетяха от островната база един след друг. Плановете на патрулирането бяха отворени за промени. В най- общ смисъл двата кораба щяха да летят успоредно, доближавайки се и разделяйки се, със изоставане и със изпреварване. "Хищниците" едва ли очакваха два кораба на AFJ над фронтовата линия, заедно. Тук щяха да се носят провизии и боеприпаси за позиции по фронта, а общо по двата кораба имаше 500 войника, изпратени за подкрепления. Алекс се топлеше с горещ чай, леко изнервен тази вечер. Патрулирането щеше да продължи повече от две денонощия, със спирки по пътя.
*
Беше в ранния следобед, когато Crossfire взриви подземни укрепления на "хищниците". Оказа се, че там е имало 3,427 екземпляра от въпросния биологичен вид, както и 91 индивида от "злите сили"- неидентифициран биологичен вид от далечен извънземен характер. Малката ядрена гъба на въпросното място не беше проблем за освободените територии.
А Алекс се топлеше с горещ чай и умуваше по над 30 теми за размисъл докато кораба се отдалечаваше от мястото на взривовете със около 800 км/ч. Там беше пуснат и контейнер с неутрализиращ радиацията газ, на когото му трябваше време за да подейства. Корабът Ford се намираше на около 2,000 км. нататък, току- що прибрал 170 ранени войници от фронта, а те бяха от Съпротивата.
Следобеда напредваше, а Crossfire държеше курс към една от базите на Съпротивата, натоварен със 210 ранени войника от фронта, които бяха от Съпротивата. В тези часове се преценяваше, доколко ще има ефект върху развитието на войната, след нанесените тежки удари от Crossfire. Наблюдаваха се още 5 кораба на "хищниците", които напускаха планетата, не дотам изправни, нито заредени добре с провизии и гориво. Те бяха оставени да заминават.
*
По- късно Crossfire пристигна в базата, а Ford беше вече тук. Междувременно към фронта излетяха три кораба на Съпротивата, с намерение да унищожат още подземия на "хищниците". На Crossfire всички бяха изморени. Хората от базата пристигнаха за да поемат ранените си събратя от фронта. Подобно беше положението и на кораба Ford. Алекс отново беше нападнат от грипна криза. Той се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало и продължаваше да умува по своите над 30 теми, на дневен ред за размисъл. Из кораба беше оживено. Будни бяха всичките 250 души екипаж. Двата кораба се готвеха в тези часове за нови наказателни полети, които щяха да бъдат скоро.





(следва продължение)