ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 154, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 154, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Четирите джета излезли от рано сутринта на разузнаване се завърнаха на кораба. Поради лошата видимост, не бяха успели да видят инициалите на пиратските кораби намиращи се на този остров. Още не се знаеше, дали търсения от земляните пиратски кораб е тук, на острова.
Към края на следобеда, Алекс, Ким, Аш и Палма разглеждаха разузнавателните материали- снимки, текстове и карти на острова. Той запали цигара, дълбоко замислен и се изправи до един люк. Навън беше снежен ад. Бурите продължаваха, почти непрестанно. За следващите няколко часа два джета на Crossfire щяха да излязат отново навън, за да се опитат да видят инициалите на пиратските кораби. Търсения от земляните пиратски кораб имаше странни инициали, йероглифи от чужда, непозната писменост.
По- късно Алекс взе решение, заедно с екипа си и совалката Honda, също да излязат на разузнаване. Стартът беше насрочен за половин час след това. Екипът му се качи на совалката, в очакване на разрешението за излитане.
*
Островът не беше никак малък. Совалката Honda с Алекс и неговия екип летеше над острова с повишено внимание, но пиратите не проявяваха активност и нямаше никаква опасност за земляните. Наоколо вилнееше буря, не стихваща от много време. Нямаше опасност за совалката, тези машини бяха проектирани за чудовищни натоварвания. Алекс пушеше цигара, а пред него водеха совалката Браун и Джейн. До Алекс беше Ким, която следеше ефира. Някои спяха, да са бодри по- късно, по обрятния път към кораба Crossfire.
Беше късно вечерта, когато дежурните на совалката забелязаха излитащ пиратски кораб. Той беше на дистанция от 200 км.
*
Совалката Honda със Алекс и екипа му от 20 души, се беше завърнала при кораба рано сутринта. Алекс и Ким бяха поспали малко и по обед станаха от койките. През нощта бяха огледали няколко от корабите на пиратите, за да разпознаят търсения от тях кораб. До момента нямаше успех. Алекс се разсъни с кафе и цигара, наплиска се с вода и стегна униформата си и джаджите по нея. Навън бурята беше намалила силата си и грееше слабото, тукашно слънце. Когато двамата с Ким излязоха на една тераса, ги лъхна свеж, планински вятър.
*
Вечерта беше започнала, когато Алекс и екипа му, със совалката Honda излязоха отново на разузнаване. Crossfire остана замаскиран на брега на океана. Насочиха Honda към едно от селищата на пиратите, на този остров, където бяха пет от техните кораби в момента. Алекс пушеше цигара с кафе и само наблюдаваше работата на дежурните. Над сушата се беше спуснала гъста мъгла, а на височина 5 км., където летеше совалката, плуваха облаци. Мракът беше абсолютен, совалката се водеше изцяло с уредите за нощно виждане и със скенерите.
Вечерта напредваше, а Алекс беше спокоен, полета вървеше без проблеми. До него седеше Ким и прослушваше ефира. Екипът беше разделен на две смени от по шест часа. Предполагаше се, че ще се върнат на кораба в първите часове на другия ден. Зад Алекс и Ким седяха Аш и Палма, заети да следят за приближаващи обекти. Пилотираха Браун и Никита.
Късно вечерта дежурните прихванаха сигналите на два джета, които се завръщаха от разузнаване. Заедно се взе решение, те да се присъединят към совалката Honda, за да помогнат в следващите часове. По всичко личеше, че ако Питър и Джон са на този остров, то те са именно в това селище, където отиваха хората на Алекс и той. Алекс и Ким тъкмо бяха хапнали по една топла пица с чай и се опитваха да бъдат оптимисти. Аш и Палма разговаряха по радиото с другите два джета, както и с кораба Crossfire. За момента нямаше никакви проблеми. Операцията продължаваше.
Наближаваше полунощ, когато двата джета и совалката Honda се намираха на 20 км. от селището, което ги интересуваше. Напред продължи само единия джет, а совалката и другия джет се спуснаха надолу и се приземиха на един планински хълм, направо в снега, но със пуснати пилони. В очакване на новини от другия джет, всички застинаха в мълчание.
*
Четиримата със джета, се приближаваха бавно към летището на това селище. Целта беше да проверят дали един от петте пиратски кораба тук, е този, който земляните търсеха. Хенсън и Йохан бяха спуснати в зоната на летището, за да огледат нещата от близо. Томас и Пиркс останаха в джета, за да кръжат наоколо, в очакване да приберат бързо своите, когато нещата се объркат.
Хенсън и Йохан приближиха корабите на пиратите в пълен мрак. Снегът из летището беше почистван скоро, но на места имаше непочистено. След като се увериха, че първите три пиратски кораба не отговарят на описанието, те със затаен дъх наближаваха четвъртия кораб. Времето напредваше. Целта беше проверката да е бърза, за да се избегнат престрелки с пиратите…
Четвъртият кораб също не беше търсения. Той беше в близост до сграда, цялата тъмна- не светеше никаква светлинка из нея. Хенсън и Йохан тъкмо тръгваха към последния тук- петия кораб, когато от тъмната сграда се чу тъп звук.
-Какво беше това?- спря се Йохан.
-Думкане по стена!- каза Хенсън.- Да приближим!
Двамата тръгнаха към сградата в мрака.
Изминаха близо двадесет минути в напрежение.
-Боже!- каза Йохан.- Скенерът показва, че това е затвор!
-Май точно това търсехме!- каза Хенсън.- Да видим, как ще влезем там!
-Нямаме много време!- каза Йохан.- Скоро ще мине нощната стража!
-Да побързаме!
В напрежение и нетърпение, да видят затвора от вътре, двамата заобиколиха сградата откъм гората. Нямаше никакво време, скоро щеше да мине стражата…
*


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 153, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 153, Valeri Kolev.

Crossfire беше от две седмици на планетата PN 131-7. Земляните проверяваха сведения за пиратски кораби, но на търсения кораб не попадаха. Снежният ад в който се беше превърнал целия континент се задълбочаваше, а температурите достигнаха -30' С. Смяташе се, че ще падне още по- суров студ, а също се очакваха серия торнадо. Екипажът на Crossfire вече имаше разногласия по въпроса, дали двамата им колеги- Питър и Джон, отвлечени от човекоядците- пирати, са още живи и здрави. Мрачни мисли бяха налегнали и Алекс.
*
Беше следобед, когато Алекс и Ким се бяха усамотили и почиваха, преди ново дежурство. Те пушеха цигари с кафе, и двамата в мрачно настроение. Корабът на земляните в тези часове летеше към поредния град, където щяха да търсят онзи пиратски кораб. Навън около кораб на земляните- Crossfire вилнееше снежна буря, макар и да бяха на 7 км. височина. Из кораба спяха 12о души, а останалите дежуреха и подготвяха джетовете и совалките за разузнаване. Скоро не бяха имали радио- връзка с кръстосвача Nissan. Чувстваха се на враждебна планета, сами и безпомощни. Около кораба нямаше близки обекти. Старателно се избягваха натоварени трасета, за по- голяма безопасност. Планетата под кораба беше скована в сняг и лед. Всичко по суша беше блокирано, а в небето на места имаше силен трафик.
Когато по- късно Алекс и Ким започнаха дежурството си, по пултовете в общата каюта на екипа, техните колеги около тях, работеха усърдно, като някои почиваха. Полетът течеше нормално, въпреки суровите условия на тази планета. Целта на този полет беше един голям островен град. Предполагаше се, че там гъмжи от пиратски кораби. Това беше опасно, но нямаше друг начин да попаднат на кораба, отвлякъл техните колеги Питър и Джон.
*
Вечерта започваше, когато приземиха кораба си, почти на брега на океана, направо в снежните преспи, като пуснаха надолу пилоните на кораба, за да остане той над снега. Преспите бяха с дебелина 7- 8 метра. Оттук щеше да се води разузнаването на островния град. Натам почти веднага тръгнаха два джета от кораба на първоначален оглед. Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да огледат района, около кораба. Дебелата стъклена стена те не свалиха, а през нея огледаха наоколо с биноклите си. Бурята брулеше жестоко по кораба, а снега продължаваше да се сипе. Слънцето светеше слабо из зад облаците, вече почти към залеза си, след 2- 3 часа.
Алекс и Ким запалиха по цигара и тя каза:
-Наоколо е пустош! Няма никого.
-Така е най- добре за нас.- каза Алекс.
-Ако замръзне кораба, как ще излетим?- попита Ким.
-Няма опасност. Пилоните се подгряват, при кацане в сняг, както е нашия случай.- каза Алекс.
Вечерта напредваше, а около Crossfire се спусна мрак. Екипажът се готвеше за продължителен престой на това място, както и за много разузнаване из острова, с наличните джетове. Вторият кораб със роботите- Ford, скоро щеше да пристигне също тук на брега на острова. Роботите можеха много да помогнат при разузнаване и битки. Алекс и Ким бяха в едночасова почивка. Пушеха цигари с кафе и се опитваха да оправят настроението си. В общата каюта на екипа, общо от 20 души, кипеше активна дейност. Активни бяха и останалите от екипажа. В очакване на първите новини от разузнаването, Алекс и Ким отморяваха, преди да продължат дежурството си. Навън бурята се увеличаваше до безумни степени, но за кораба нямаше опасност, тези машини бяха изчислявани и проектирани за чудовищни натоварвания в непознати атмосферни условия.
Късно вечерта се завърнаха джетовете от разузнаването. За тази нощ не се предвиждаше никой от екипажа, да излиза навън. Екипажът се готвеше да нощува тук. Този остров се оказваше свърталище на човекоядците. Бяха забелязани над 30 пиратски кораба, по- големи, по- малки, всякакви… Отбранителната система на Crossfire беше в готовност, за нощта, ако някой нападнеше кораба.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кораба на проверка на системите и машините. Всичко трябваше да е изрядно, преди да се започнат битки за освобождаване на двамата отвлечени колеги от лапите на човекоядците. Из кораба беше спокойно. Последната смяна вечеряше в столовата, а някои вече спяха, за да са готови и бодри при тревога и в нощните смени. Алекс пушеше цигара и оглеждаше машините и съоръженията из кораба. С малки изключения всичко беше нормално.
Когато по- късно се завърнаха в каютата на екипа, четиримата седнаха да обмислят положението. Имаше шансове, Питър и Джон все още да са живи и здрави. Но трябваше да се бърза, докато не беше станало късно… От ранните часове на утрото щяха да тръгнат четири джета, които да картографират острова. Смяташе се, че Питър и Джон са пленници, някъде из този остров. От наученото до момента, ставаше ясно, че пиратите държат пленниците си живи, преди да използват за храна…
*
Беше нощ, когато Алекс стана за да изпуши една цигара. По пултовете тихо работеха Браун, Джейн, Никита и игуанката Бронк. Адска буря вилнееше навън. Шумът се чуваше из кораба, през пролуките за черпене на въздух. Снежната пелена беше достигнала десет метра височина. В кораба Crossfire беше някак си уютно и спокойно, въпреки ужасното време навън. Дежурните тихо действаха, а спяха в тези часове около 160 души от всичките 250. Алекс си изпуши цигарата и се изправи до един от люковете. Навън беше кошмарно време, а това беше кошмарно място. Ако не се налагаше, едва ли щяха да бъдат на тази планета, толкова много време и да рискуват всичко…

(следва продължение)

САЩ по чудо се отървали от чудовищна катастрофа през 1961 година

САЩ по чудо се отървали от чудовищна катастрофа през 1961 година
Новини 21 септември 2013, 07:44
1488 4 Сподели

САЩ замалко да взривят водородна бомба при инцидент през 1961 г. в щата Северна Каролина, пише британският в. "Гардиън".

Вестникът разполага с разсекретен документ от 1969 г., в който е резултат от разследването на инцидента. На 23 януари 1961 г. САЩ като по чудо се отървали от "катастрофа от чудовищен мащаб". Този ден стратегически бомбардировач Б-52 излита от ВВС база в Северна Каролина за полет покрай атлантическото крайбрежие. На борда си обаче има две водородни бомби "Марк-39" с мощност от по 4 мегатона. Във въздуха обаче самолетът се разпада и загубва двете бомби. Една от тях пада на ливада край селище Фаро, а другата направо се задейства като за избухване. Отворил се парашутът й, което е нормално, се включили механизмите, които трябва да доведат до детонация.
Разследването показало, че не били задействани три от четирите механизми на бомбата, блокиращи случайна детонация. Установено бе, че когато тя паднала в полето на местен фермер взривателят дори изпратил първия импулс за детонирането на ядрото. Трагедията е била предотвратена благодарение на последния предпазен механизъм – нисковолтов превключвател. Изследването установило, че бомбите "Марк-39" били снабдени с неподходящи системи за предотвратяване на случайна детонация. Впрочем всяка такава бомба била 260 пъти по-мощна от ядрената бомба, хвърлена от САЩ срещу Хирошима през август 1945 година. Ако една от бомбите се бе взривила, щели са пострадат такива големи градове по Източното крайбрежие на САЩ като Вашингтон,
Балтимор, Филаделфия и дори разположения още по на север Ню Йорк. Животът на милиони жители е щял да бъде застрашен.
"Гардиън" отбелязва още, че само през периода 1950-1968 г. в САЩ е имало 700 различни "съществени" инциденти със 1250 бойни заряди. /БГНЕС


http://www.vesti.bg/novini/sasht-po-chudo-se-otyrvali-ot-chudovishtna-katastrofa-prez-1961-godina-5994161

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 152, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 152, Valeri Kolev.

Следите доведоха земляните от AFJ, със кораба им- Crossfire, до фактите, че двамата им отвлечени колеги, са били откарани с кораб към планетата PN131- 7. Веднага щом набраха информация за тази планета, земляните с кораба Crossfire поеха към планета № 7.
Беше бордова вечер, когато Алекс и Ким си взеха по кафе и запалиха цигари, в кратка почивка пред пулта. Crossfire напредваше в полет към планета № 7. Из кораба спяха 100 души, а от останалите почиваха 100, и дежуреха 50. При Алекс и Ким бяха и двете нови колежки- Нели и Натали, които все още се обучаваха и не даваха самостоятелни дежурства. Останалите от екипа на Алекс, се бяха разпределили, като винаги имаше оставени дежурни на пултовете, докато другите почиват. Полетът вървеше нормално, като на дистанция под чеири часа, около кораба, нямаше никакви обекти. Това правеше полета спокоен и безопасен.
По някое време по- късно Алекс и Ким бяха из кораба на проверка на готовността за битки, които щяха да бъдат неизбежни, при спасяването на двамата отвлечени колеги от екипажа. Crossfire имаше готовност да води сериозни битки, всичко беше подготвено и проверено. С малки изключения всички системи и машини действаха безотказно.
*
Няколко дни по- късно, в една бордова вечер, Crossfire наближаваше планета № 7. Планетата се виждаше вече като диня на два метра дистанция. Дежурните започнаха да изследват ефира, за да разберат нещо за тази планета и за хората, които бяха тук. Алекс беше със Ким, Аш и Палма и двете помощнички- Нели и Натали, в каютата си. Оттук те заедно даваха дежурство по безопасността на кораба, дебнейки за наближаващи опасности или врагове.
Във късните часове на вечерта, Crossfire навлезе в атмосферата на планетата и започна разузнавателен полет на височина от 15 км. Алекс запали цигара и си взе кафе, докато осмисляше наученото за тази планета, до момента.
*
Няколко дни по- късно, в една вечер, Crossfire се намираше на един космодрум в столицата на планета № 7. Течаха разговори с местните власти, относно двамата отвлечени земляни. Алекс и Ким бяха зад пулта в каютата си, а при тях бяха също Аш и Палма, Нели и Натали. Алекс беше дремнал одеве, половин час, а сега пушеше цигари с кафе и следеше, около кораба да не се промъкват опасни обекти, незабелязано. Екипажът на кораба, вече 250 души, имаше готовност да отблъсне всякакви опасни обекти, които доближават кораба. Имаше готовност и за бойни действия, както и за незабавно отлитане, при въздушна атака. На борда всички от екипажа бяха на крак в тези часове, когато намирането на техните двама колеги, беше съвсем близко. Местните власти обявиха търсения кораб на похитителите, за издирване по цялата планета. Помощ оказаха и тукашните военни. Оставаше само да се чака резултат. Информацията за търсения кораб беше, че това са група престъпници- човекоядци. Техният кораб беше известен и тук, като "пиратски".
По някое време Алекс и Ким излязоха из кораба да се разходят и да се видят с колегите си. Търсенето на двамата отвлечени течеше денонощно по всички възможни начини. И в момента четири джета бяха навън, за да разследват покушението и да търсят следи. Настроенията на екипажа бяха различни. Повечето колеги бяха оптимистично настроени, относно намирането на двамата отвлечени, живи и здрави, в най- близко време. Алекс и Ким ялзоха в столовата- барче, а тук имаше към 30 души в момента. Докато поговорят с няколко от тях, измина близо час време, а сетне седнаха на джин с тоник.
Късно вечерта над космодрума се развилня тайфун със силни бури и дъждове. Алекс и Ким се прибраха в каютата си, а тук ги чакаха Аш, Палма, Нели и Натали, за по чаша джин с тоник и сладки приказки, преди следващото дежурство от полунощ, нататък.
*
Беше два- три дни по- късно, когато екипа на Алекс, със совалката Honda, летеше към поредния град за разузнаване. Това бяха 20 мъже и жени, най- добрите бойци от екипажа на Crossfire, който пък сканираше в тези дни, от висока дистанция, в търсене на пиратския кораб. Град № 1205 щеше да бъде достигнат от совалка Honda, след няколко часа. Това беше началото на вечерта.
Със наближаването на целта на полета, град №1205, около совалката отново се развихри силна буря със силен дъжд.
*
Беше следобеда на другия ден. Снежна вълна беше блокирала пътищата на този континент, където се намираше совалката Honda, край град № 1205. Екипът на Алекс се занимаваше да рови из радио- ефира, търсейки контакти с пиратите. Имаше информация, че такива групировки представляват 23% от населението на планетата. Навън със джетове бяха излезли четирима от екипа.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред совалката и пушеха цигари, докато четирима други ринеха снега наоколо и правеха пътека към близката сграда на хотел- ресторант, където се ходеше често за събиране на информация. Снегът валеше и навяваше непрекъснато. Градът беше блокиран по суша. Затова пък трафикът в небето беше силен.
Вечерта беше започнала отдавна, когато Алекс, Ким, Аш и Палма седяха в ресторанта наблизо до совалката и събираха информация от околните. Навън беше снежен ад. Посетители на този ресторант и хотела биваха само идващи с летящи машини. Площадката за кацане се чистеше на всеки час, за да може да се премине до хотела. Алекс и неговите хора проведоха много разговори с тукашните хора. Пиратите на тази планета бяха 23% от населението. Различните хора имаха свои начини да се предпазват от отвличане, защото пиратите тук бяха човекоядци. Ресторанта и хотела си имаха дори въоръжена охрана. Пирати не се допускаха вътре.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 151, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 151, Valeri Kolev.

Беше една вечер, няколко дни по- късно. Совалката Honda със Алекс и неговия екип беше в полет към следващия град за разузнаване. За това време, откакто бяха на планета 5, те успяха да разберат много неща за тукашните цивилизации. Тази вечер щеше да се приземи и кораба Crossfire, след като се разбра, че опасности сериозни тук няма. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше пътя пред совалката, леко разсеян и сънлив. Пилотираха Браун и Джейн. Екипът на Алекс имаше 20 души, които бяха разделени в две смени от по десет души. Совалката действаше денонощно. Градът № 2016, към който летяха, щяха да достигнат още тази вечер, преди полунощ, а през нощта там щеше да кацне и Crossfire. До Алекс беше помощничката му- Нели, а Натали сега спеше. Тази вечер Алекс беше спокоен, но изморен, разсеян и сънлив. Навън валеше проливен дъжд, който брулеше корпуса на совалката, а под нея на 500 м. се простираше океана на планетата PN131-5. Дежурната смяна бяха спокойни и в добро настроение. Аш и Палма приготвяха вечерна закуска за цялата смяна, а Боян и Теменужка прослушваха радио- ефира. Йохан и Анита почиваха на по кафе, на задните места в командната каюта на совалката. Около совалката нямаше никакви близки обекти. Беше избран собствен маршрут, надалеко от натоварените трасета на планетата. Едно от тях минаваше на 400 км. оттук в южна посока. От прихванатите разговори се черпеше информация за тукашните цивилизации, както и за живота на съседните планети наоколо. Всичко се архивираше в бордовите системи за анализиране и употреба по- късно.
Късно вечерта совалката Honda пристигна в град № 2016. Приземиха се на космодрума и оставаше само да чакат пристигането на Crossfire. Алекс и Нели излязоха на една тераса на совалката и запалиха по цигара. Градът в далечината беше в най- оживените си часове. Небето гъмжеше от малки и големи совалки и джетове.
*
Една вечер, няколко дни по- късно, Алекс, Нели и Натали бяха из град №2016 на разузнаване. За тукашните цивилизации вече се знаеха много неща. Тук имаше и цивилизация от хуманоиди. Предимно с тях общуваха земляните, за да научат повече за тукашния свят и за околните планети, както из за пътищата нататък в посоката, където бяха изпратени с кораба Crossfire. Алекс пушеше цигара в движение и поглеждаше двата робота, които бяха с тях за охрана. Двете му колежки, макар и все още неопитни, се справяха добре. Докато тримата вървяха из един от парковете на града и търсеха подходящ човек за да го заговорят, останалите им колеги бяха повечето в совалката Honda, наблизо, както и наоколо, на дистанция от по километър - два.
Започваше да се мръква и по небето се появиха дъждовни облаци, скоро щеше да вали дъжд. Алекс и двете дами се отбиха в един ресторант и си взеха по питие, докато умуваха накъде да вървят после. Връзките със совалката и кораба бяха добри. През това време те записваха разговорите в ресторанта. Това беше обемиста информация за този и други светове. Информацията щеше да се анализира по- късно на борда на кораба.
По някое време от совалката се обади Браун за да каже, че двама от по- новите колеги са попаднали на престрелки в центъра на града и са били отвлечени…
Алекс настръхна, даде инструкции и кимна на дамите си да тръгват. Навън скоро щеше да пристигне джет от совалката, за да ги прибере.
*
Изминаваше цяло денонощие откакто двамата колеги бяха отвлечени от неизвестни извънземни. От записите на шлемовете им се виждаше, че ги отвличат по суша с камион. Целият екипаж на кораба Crossfire беше натоварен с търсенето. От въздух се сканираше земята за камион със същите размери. До момента нищо не беше намерено. По униформите си двамата мъже имаха и предаватели за проследяване, но те се улавяха само от по- близка дистанция и то, ако са били включени.
Късно вечерта Алекс и екипа му бяха със совалката Honda в търсене на двамата отвлечени- Джон и Питър.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше търсенето на двамата отвлечени. Алекс и екипа му бяха в каютата си, някои работеха, други почиваха след трудна смяна от сутринта. Алекс беше изморен и тъжен. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи до един люк, за да погледа навън. Корабът сканираше обширна зона, търсейки камион с известните размери, с какъвто бяха отвлечени двамата колеги. Около кораба брулеше буря със силен дъжд, но това не беше сериозен проблем за полета и безопасността. Настроението на екипажа беше различно. Някои се тревожеха за отвлечените колеги, други бяха оптимистично настроени. Алекс си беше дал почивка от един час и излезе из кораба заедно с Ким.
*
Един ден, от тукашните военни пристигна съобщение, че камионът е намерен. Crossfire цял ден пътува до мястото, където се намираше камиона. Камионът и двамата му шофьори бяха вече задържани от военните. Беше вечер, когато Crossfire се приземи в полето до малък град. Тук на една бензиностанция беше задържан камиона, с който бяха отвлечени двама от екипажа на кораба.
Совалката Honda със екипа на Алекс и командир Йон, прелетя десетина километра до бензиностанцията, за да огледа основно камиона. Двамата шофьори щяха да бъдат разпитвани. Алекс тази вечер се радваше на добра форма и настроение. Той пушеше цигари с кафе, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата се готвеха за нощно дежурство по безопасността на совалката.
Оказваше се, че този камион се дава под наем. Някъде из архивите беше документирано, на кого е бил даден под наем в предишните дни. Фирмата, собственик на камона се намираше на 700 км. на изток. Натам отлетя веднага друга совалка от Crossfire със екип за разследване.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 150, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 150, Valeri Kolev.

На другата вечер, Crossfire обикаляше около планетата, която кръстиха PN131-5. Високо в атмосферата, над облаците корабът беше тих и незабелязан, все още. Затова пък дежурните забелязаха в зоната, кораби от най- различни цивилизации. Алекс беше изморен и изнервен, тази вечер. До почивката в полунощ имаше много време, а силите му го напускаха вече. Той поспря за цигара и кафе и погледна помощничките си. Нели хапваше ядки, а Натали подреждаше раницата си. Умората, още в самото начало на мисията, завладяваше кораба. По това време командира Йон обсъждаше с Браун бъдещите действия. Браун беше временно негов заместник и помощник. Алекс даваше мнението си обикновено последен и това даваше краен резултат във окончателното вземане на решения. Неговата дума във AFJ, а и на този кораб, беше една от най- тежките…
Вечерта напредваше, когато Йон изпрати долу разузнавателна совалка с десетима души. Междувременно кораба се издигаше на орбитална височина, където щеше да прекара нощта. В очакване на новини, Алекс се ровеше във радио-ефира. Станции имаше много, хващаха се и разговори в отделните кораби на по- ниска височина.
*
В началото на вечерта на другия ден се получи първата разузнавателна информация за тази планета PN131-5. Докато Йон и Браун умуваха по информацията, кораба все още се намираше в орбита.
*
Към края на бордовия следобед на другия ден, Crossfire се приземи на един космодрум. Посещението на планетата ставаше легално, като туристическа и търговска дестинация. Навън валеше дъжд. Из космодрума сновяха хора от най- различни цивилизации. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат района. Екипажът беше получил официално предупреждение, че дивите същества тук са изключително опасни. Местните власти не поемаха отговорност за безопасността на посетителите на тази планета.
По някое време вечерта, Алекс и Ким излязоха внимателно навън от кораба. В ръцете си стискаха автоматите, готови за стрелба. Трябваше просто да обиколят кораба и да огледат корпуса за нови дефекти, след поредния полет.
*
Рано сутринта Алекс и Нели бяха на терасата към неговата каюта и пушеха цигари. Навън нямаше никой от екипажа на Crossfire. Действително дивите зверове на тази планета, представляваха голяма опасност. Екипите, които зареждаха вечерта кораба с гориво и провизии, се бяха принудили да стрелят по хищни зверове почти два часа, докато свършат задачите си навън.
*
Вечерта корабът вече беше зареден с гориво и провизии, почти на границата на капацитета си. Вече можеше да се отлита от тази неприятна планета, с опасните й диви хищници, които върлуват навсякъде, дори и в градовете. Чакаше се само решението на Йон и Браун, по въпроса, но те нищо не казваха на дежурните и екипажа, все още.
*
Беше началото на една бордова вечер, няколко дни по- късно. Crossfire продължаваше полета си, а в далечината се показваха две близки една до друга планети. Алекс и екипа му се намираха в общата си каюта и дежуреха по пултовете. Тук бяха също Нели и Натали, които вече бяха във екипа на Алекс, но все още се обучаваха за служба на този кораб. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на каютата. Двойката планети в далечината се виждаше все по- ясно. Беше се замислил дълбоко по проблемите на настоящата мисия, а в ъгълчето на съзнанието му се прокрадваха носталгични мисли за Земята. Тази вечер на борда на кораба спяха 120 души- хората от нощните и първите смени. Екипът на Алекс както винаги беше на собствен режим на работа и почивка. Тук винаги имаше буден поне един човек, който следеше как вървят нещата на мостика.
*
Беше следобеда на другия бордови ден, когато Crossfire наближаваше двойката планети PN131-10,11. В зоната имаше умерен трафик на летящи обекти, около кораба имаше около 150 обекта, на по- малко от 24 часа път. Алекс и неговия екип от 20 души, в тези часове готвеха совалката Honda за разузнавателен полет до двойката планети. Щяха да заминават всеки момент, щом получеха разрешението на командир Йон. Алекс пушеше цигара и проверяваше раницата си и екипировката си, както винаги, преди излизане от кораба. В очакване на разрешение за полета, целия екип от 20 души, зае местата си из совалката Honda.
Беше бордовата вечер, когато совалката Honda, със Алекс и неговия екип, се спускаше към планета 10. Наоколо бушуваше силна буря, а дъжд се лееше по корпуса на совалката, докато търсеха къде да се приземят. Проверките на радио- ефира и на радарите, показваха, че тук идват туристически кораби от близо и далеко. Беше нормално да се легитимират със совалката си и да се приземят легално.
Разрешиха им кацане на безопасно място, впредвид бурята и лошата видимост. Площадката, където се приземиха със кораба си- Crossfire беше на 20 км. от града, рядко използвана и не добре поддържана, но по другите места за кацане в тези часове нямаше свободни места, поради отложени стартове на полети заради бурята. Веднага след приземяването Алекс и Ким излязоха на една от терасите да огледат наоколо. Навън валеше силен дъжд, а вятъра брулеше корпуса на кораба с огромни скорости. Двамата бяха със скафандри и прихванати с шнурове към самата тераса, за да не ги издухат ветровете нанякъде. Наоколо изглеждаше пусто място. На 5 км. нататък се виждаха светлинки- това беше едно обикновено село, край рудник за полезни изкопаеми.
Щом се прибраха обратно в каютата, Алекс и Ким свалиха скафандрите и си взеха кафе. До свободното им време имаше няколко часа още.

(следва продължение)