ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 364, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 364, Valeri Kolev.

Късно вечерта командир Йон взе решение, Crossfire да остане на позициите при отряда от 200 военни за известно време, за да им помогне. Екипажът взе местата си за водене на битки. Тази нощ при необходимост щеше да се стреля с оръдията на кораба, както и с ракетните му установки. Совалките Honda и Mazda щяха да направят нощни бомбандировки по позициите на врага. От най- близката база на AFJ, командир Йон поиска подкрепление за отряда от 200 военни, който държеше тези позиции на фронта. Военните останали тук в немилост се съживиха скоро и въздъхнаха с облекчение, че са се оттървали от гибел. Те се стоплиха и хапнаха на борда на кораба, където получиха и медицинска помощ. Но трябваше да отиват, за да ремонтират машините си и да си правят окопи и подземни укрепления. Десетте робота, подарък от Crossfire, вече им помагаха. Поне тази нощ, Crossfire щеше да остане тук, за да помага. През това време, военните тук- 200 души, трябваше да се укрепят, да съберат сили и да си подредят бункерите с боеприпаси и провизиите. Това, чак до следващото посещение на обслужаващите фронта екипи и машини. Тази тотална война на световете, обединени в Съпротивата и Агенцията AFJ, срещу общите врагове- "злите демони" и техните армии от "хищници", се водеше при остър недостиг на достатъчно машини, войници, боеприпаси и провизии. Именно тези "луфтове" обираха кръстосвачите от AFJ с техните кораби и екипажи. Това правеше и Crossfire.
Алекс запали цигара с голяма чаша горещо и силно кафе, изправен пред предния люк на каютата. В далечината някъде се намираха позициите на "хищниците", а се очакваше те скоро да се активизират и да атакуват тези позиции на Съпротивата тук. Скоро над фонтовата ивица бяха изпратени и малки дронове. Скоро щяха да се знаят подробности за най- близките позиции на "хищниците". Алекс се замисли над проблемите на фронтоваците, както тук на Orixon 73, така и по другите планети, където се водеше същата война, срещу агресорите- "хищници". Crossfire оставаше тук, най- малко за 24 часа. Тази нощ това място щеше да бъде укрепено, особено бункерите, окопите и укрепленията по тези позиции. За сутринта тук бяха обещани подкрепления от още 200 души. Междувременно тукашните фронтоваци се редуваха на групи от по 20 души, да гостуват на Crossfire. Те споделяха, че били стигнали до пълно отчаяние. Нямали достатъчно храна от близо месец, откогато кътали и последните си боеприпаси. Карали на режим на строги хранителни икономии.
Наближаваше полунощ, а в района завея сняг, който бързо трупаше и стана мразовито. Терена ставаше непроходим, а с това намеренията на "хищниците" да напредват по фронта, се бяха провалили.
*
Беше началото на вечерта на другия ден. Crossfire още стоеше до позициите на 200 военни от Съпротивата, които държаха тази ключова местност под контрола си. Половин час по- рано тук пристигна транспортен кораб на AFJ със още 200 военни подкрепление за тези позиции. "Хищниците" не бяха нападнали по никакъв начин, дори се забелязваше липса на активност от тяхна страна, заради сковаващия мраз и огромните преспи от пресен сняг. В изтеклите изминали часове тук бяха укрепени позициите, бункерите и окопите, а техниката беше ремонтирана и пусната в действие. Военните, държащи тази ключова местност разполагаха с достатъчно боеприпаси и провизии, поне за идващите 4- 5 седмици. Crossfire вече можеше да продължи патрулния си полет в идните часове, а екипажа се готвеше за това и подготвяше кораба в готовност.
По- късно вечерта Crossfire продължи патрулния си полет. Докато кораба набираше височина, Алекс се топлеше с чай и разучаваше кривата линия на фронта по картата. На земята беше мраз към - 20 'С, а на височина тази температура стигаше до - 50' С. Ветровете в небето не бяха за пренебрегване, но Crossfire имаше сериозни защити от влиянията на ветрове и бури. Щеше да се лети през цялата идваща нощ, но не бяха изключени повиквания за помощ от позиции по фронта. На борда на кораба в тези часове сяпха 100 души, дежуреха 60 души, а 90 души почиваха в свободен режим и се привеждаха в готовност за евентуални битки. Корабът се пилотираше от Манхатън и Джейсън. В дежурната каюта дежуреха Браун и Джейн. Алекс и неговите помощници и другари- Палма, Ким, Аш и Ing се занимаваха с комуникациите на кораба, а също така дебнеха за опасности по пътя. Корабът скоро достигна на височината, която щеше да поддържа в следващите часове- 7 км., а скоростта му беше към 400 км/ч.
Вечерта напредваше неусетно, а Алекс запали цигара с горещ чай, загънат в дебелото одеало и се замисли за разни неща. На фронта не се забелязваше активност от страна на "хищниците", а силите на Съпротивата укрепваха позициите си и събираха сили за нови битки. До момента кораба нямаше заявки за помощ от фронтоваците, но имаше готовност веднага да достави боеприпаси и провизии, там където имаше нужда от тях. Други кораби на Съпротивата превозваха подкрепления до различни позиции по фронта. Междувременно беше осъществена радио- връзка със кръстосвача Nissan. Последните инструкции на адмирал Шао бяха, Crossfire да продължава да оказва помощ на силите на Съпротивата тук, поне още седмица, преди да бъде повикан на борда на Nissan. Адмирал Шао специално поздрави екипажа на Crossfire с настъпващата Нова Година 7015- та. Светлия празник щеше да се празнува от различните общности на земляни, по кораби, по бази и колонии- градове, според възможностите и обстоятелствата, но този древен празник от родната планета Земята припомняше на земляните в системата Orixon от къде идват техните корени и ги приобщаваше в едно огромно, но разделено общество на земната човешка цивилизация. Според календара на кръстосвачите от Агенция AFJ, имаше разминаване в датата на Новата Година, на места до близо 10 дена от тази на самата Земя, това поради огромните дистанции и известни аномалии във пространствено- времевия континиум. С вярата и надеждата за едно по- добро бъдеще, земляните бяха обединени около своя свят, древен и роден празник…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 363, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 363, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се разхождаха из парка на базата, а града- колония беше само на 2- 3 км. по- нататък. Беше хубаво време, пръскаше лек дъждец. Въздуха- чист и свеж, ухаеше на сняг, паднал някъде наблизо. Вече се смрачаваше, когато пристигнаха до един от клубовете, ресторант- кафене на града на земляните тук. Жителите на този град наброяваха 400,000 души. Петимата другари влязоха в клуба, а там имаше около 300 души, които се веселяха, на дансинга танцуваха хора. Намериха си хубаво местенце до прозореца, гледащ към града, и се разположиха тук, за да пийнат и похапнат заедно със земляните от града. Скоро навън стана тъмно. Настроението в клуба беше невероятно, както навсякъде, където в този час имаще земляни. Петимата другари похапваха и пийваха, докато разговаряха със своите земляни тук в клуба. Чуха различни мнения за войната и всичко останало, а предадоха новини от фронта, от Orixon 44, както и от Земята.
Когато излязоха навън, за да се прибират на кораба, валеше сняг и бързо трупаше. Не бяха надалеко от кораба и щяха да вървят пеша през парка. Времето беше приказно и не много студено. Снежинките се осветяваха по пътя от уличното осветление.
*
На борда на кораба вървяха подготовките за полета, който скоро щеше да започне. Пилотите Манхатън и Джейсън бяха по местата си на мостика и правеха последни проверки на всички системи на кораба. В дежурната дежуреха Шон и Никита. Алекс пушеше цигара с кафе на терасата на дежурната каюта, загледан по падащия сняг с носталгия, а до него беше и Палма. В половин час време, докато стоеше изправен там, той си припомняше скъпи зимни моменти от своето детство, които го бяха стопляли много често в моменти на размисъл. Сетне той въздъхна тежко, въздъхна и Палма. От каютата ги викаха, защото старта беше само след двадесет минути.
Късно вечерта Crossfire летеше над бреговете на континента при океана, на височина от 7 км. и със скорост от 400 км/ч.
*
Беше вечерта на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния си полет около континента № 1, единствения свободен континент на Orixon 73. Алекс пушеше цигара с кафе пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше гледката навън. В небето наоколо и долу по земята беше спокойно, не се забелязваха опасни или странни обекти. В тези часове Алекс обмисляше бъдещите действия на екипажа и кораба, за период от седмица- две напред, докато разговаряше с дежурните от мостика.
Вечерта напредваше, когато командир Йон взе решение Crossfire да посети една от близките бази по крайбрежието. До нея оставаха няколко часа път. Алекс в тези часове си припомняше моменти от живота си, както и моменти от предишните си животи, докато ровеше из архивите на кораба, жаден за знания и мъдрост. Дежуреха Браун и Джейн, а Палма почистваше каютата. Ким и Аш приготвяха вечерята за дежурните, а Ing провеждаше серия разговори с различни бази и кораби на Съпротивата. Алекс беше седнал на мястото си зад пулта, загънат в дебелото одеало, докато се занимаваше. Той си взе кафе, запали цигара и замислен дълбоко написа още нещо на белия лист хартия, на плота пред себе си. В тези часове дежуреха 60 души, спяха 140 души, а 50 души почиваха във свободен режим.
Късно вечерта Crossfire напредваше към крайбрежната база. Там имаше също така и Фар- контролна кула, бойна станция и град със население 500,000 души, предимно земляни. Дежурните вече имаха радио- връзка с базата. От там съобщаваха за нормална обстановка.
*
Няколко дни по- късно, в един следобед, Crossfire патрулираше над фронтовата ивица на континент № 3. По това време Алекс имаше криза от своя извънземен грип. Усещане за болки по цялото тяло и мрачни мисли го бяха обхванали сериозно, както и болезнен студ. Той се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало и се опитваше да мисли нормално, въпреки изпитанията, на които беше подложен. Временно шеф на дежурните беше Аш.
Започваше вечерта, когато дежурните получиха зов за помощ, от сухопътните сили по фронта. Отряд от 200 души, беше останал без боеприпаси и провизии, а "хищниците" наближаваха техните позиции. Координатите на отряда бяха на дистанция от два часа от кораба. Скоро кораба взе курс натам.
Вечерта напредваше, а Crossfire продължаваше полета към позициите на отряда от 200 военни, изпаднали в затруднение. Алекс се топлеше с горещ чай, загънат в дебелото одеало, не в много добро настроение тази вечер. В този момент дежурните разговаряха с бедствашите военни. Трябваше да се реши, дали те ще останат на позициите си, или Crossfire ще ги върне на по- стари позиции или в последните им укрития, назад в територията. Военните поискаха време, за да помислят, дали ще се справят на тези си позиции. А из кораба подготвяха боеприпаси и провизии за тях. До координатите оставаха около 200 км., когато кораба започна да се спуска към повърхността. Алекс запали цигара и се замисли. Района тук беше опасен- самия фронт. На много места под кораба се водеха стрелби. На други места силите на Съпротивата се пазеха само от нападение по въздух и дежуреха по оръдията и ракетните си комплески. Атаките на Съпротивата по въдух се планираха и започваха от друго място, но тотално не достигаха машини, а и хора за това.
По- късно Crossfire се приземи до позициите на бедстващия отряд. Тези хора много се зарадваха, макар и да не идваше всъщност подкрепление. Екипажът на кораба бързо им разтовари боеприпасите и провизиите, дори им подариха десет бойни робота, които щяха да окажат сериозна военна сила срещу хищниците, в полза на Съпротивата. AFJ имаше достатъчно бойни роботи, а тяхното производство продължаваше и сега. В олекотен, цивилен вариант, такива роботи се продаваха навсякъде, докъдето Агенцията AFJ беше достигнала. Отряда военни се окопити бързо. Те взеха решение да останат на тези позиции, още повече, че тук имаха достатъчно боеприпаси, провизии и стрелкова мощ. Десетте бойни робота щяха много да им помагат. Понякога AFJ правеше и такива подаръци…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 362, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 362, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Двата кораба от Агенция AFJ бяха утихнали и тъмни в суровата и мразовита нощ. Алекс оставаше на линия до късно в нощта. Той умуваше по най- новите проблеми, докато ровеше из радио- ефира, за да чуе станциите на "хищниците". Палма почистваше дежурната каюта, а Аш приготвяше прясна вечеря от която щеше да остане за подкрепяне в нощта за дежурните тук. Алекс запали цигара с голяма чаша, горещо кафе и продължи да умува. Все още екипажа на Crossfire беше под неговото командване, докато командир Йон се занимаваше със плановете за отбраната и защитата на града № 4705. Дори командир Йон нямаше достатъчно информация, с какво този град беше толкова важен за запазване от превземане от "хищниците". Беше го казал офицер от тукашните армии, преди да издъхне от раните си, но той не можа да обясни подробностите по въпроса. Загадката притесняваше и адмирал Шао от кръстосвача Nissan. По някое време странен шум в ефира привлече вниманието на Алекс. Той се опита да го улови по- ясно и написа на хартията пред себе си- "странен шум". Не минаха и десет минути, когато се чу слаб сигнал на същата честота. Слаб гласец със шумове каза: "Това е странен шум от станция, годината е 17,014- та…. Ние четем вашия дневник. Използваме го за обратната връзка. Имаме нужда от помощ!... Кораб Crossfire!.... ". Алекс онемя от изненада. Той помисли малко тогава и написа: "С какво можем да помогнем? Къде се намирате сега? А кои сте вие? ". Почти веднага се чу слабия гласец със шумовете и той каваше: "Ние сме далечни потомци, надалеко в космоса. Имаме нужда от съвети и информация. Сега времето ни е ограничено. Запомнете тази честота. Ще имаме нова връзка, скоро. ".
*
Вечерта на другия ден Crossfire летеше към най- близката база на AFJ със 172- ма ранени на фронта, хора от Съпротивата. Тези хора имаха нужда от продължителни грижи, нещо което неможеше да стане на борда на кораба. Crossfire летеше над океана на височина 14 км. със скорост от 400 км/ч. Алекс беше изморен и изтормозен от изминалите няколко дни в помощ на град № 4705. Също така не беше и спал много. Но пък този полет не беше нищо особено и щеше да премине леко. В същото време на ранените се оказваше медицинска помощ със постоянни грижи. Това бяха най- тежките случаи от онзи град.
Вечерта напредваше, когато Алекс се оживи, стана от креслото зад пулта и се изправи пред предния люк на дежурната каюта, за да запали цигара с кафе и да помисли по разните въпроси, излезли напоследък. Той често си спомняше в този ден и за новата хипер- радиовръзка със бъдещите поколения от 17,014- та година. За тази връзка Алекс умуваше в тези часове. Потомците в бъдещето не живееха добре, още повече отдалечени от Земята. Те имаха нужда от съвети, от информация, сигурно им липсваха много неща. Алекс искаше да им помогне по някакъв начин, що се отнася до съвети и информация. Със смесени чувства той очакваше следващия сеанс със далечната хипер- връзка с бъдещите поколения. А из кораба беше тихо и спокойно, бяха будни само дежурните и екипа в лечебницата, общо 80 души. Алекс въздъхна тежко. Полета вървеше нормално, а около кораба нямаше близки опасности.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш почиваха на по цигара и кафе по пултовете. Полетът щеше да продължи и през нощта. Тук всичко беше нормално. Ранените бяха в относително добро положение, на системи и обезболяващи.
*
Няколко дни по- късно, във вечерта Crossfire летеше в патрулен полет. Това беше някъде по Коледа, по календара на кръстосвача Nissan. Празнично настроение владееше кораба в тези часове и дни. На мостика на кораба пилотираха Шон и Никита. В дежурната каюта на екипа на Алекс дежуреха Браун и Джейн. Екипажът оставен на свободен режим, предимно почиваше, а някои спяха в тези часове. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в добро настроение, седнали по местата си зад пултовете и се черпеха с джин и тоник. Патрулния полет беше над бреговете на свободния континент, № 1. Корабът летеше на 10 км. височина и със скорост от 300 км/ч. Времето беше относително тихо и спокойно, а долу валеше сняг. Намираха се над бреговата ивица на континента при океана. Новините от фронтовете бяха добри. Съвместните усилия на AFJ и Съпротивата бяха довели до временно затишие. Земляните започваха да празнуват Новата 7015- та Година в идните десетина дни. Това всеки екипаж щеше да направи така както може и там където се намира. За часове наред земляните забравяха за войната и изпитваха празнични вълнения. Въпреки дистанцията до Земята- повече от три месеца път, въпреки ситуацията на сериозна широкомащабна война, земляните успяваха да усетят вълшебствата на Коледните и Новогодишни празници и специфичния им празничен дух.
Алекс беше нащрек дори в тези странни часове преди Нова Година. Той драскаше по белите си листи хартия и проверяваше отново и отново как върви полета и какво има наблизо до кораба. Както обикновено той умуваше по най- различни теми за размисъл. В дежурната каюта беше уютно и топло, а на масата бяха подредени напитки и лакомства за през нощта, която наближаваше. Алекс и неговите трима другари и помощници щяха да будуват тази нощ, почти до сутринта.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Crossfire беше приземен в една от базите на AFJ, на тази планета Orixon 73. Земляните в тези дни празнуваха идването на Новата 7015- та Година, а това ставаше кой където се намира и както може да го стори. Алекс беше на кафе и цигара, седнал зад пулта си, а тук бяха и неговите трима другари- Палма, Ким и Аш, както и госта Ing, офицер от Съпротивата, който щеше да бъде част от този екипаж за неопределено време. Те разговаряха помежду си за Новата Година, за Земята и своята служба тук на борда на кораба. Бяха в добро настроение, добре похапнали и добре поспали. Празничния дух беше навсякъде, където имаше земляни, по корабите, по базите и колониите. Алекс, както винаги умуваше над избрани теми за размисъл, драскайки върху бял лист хартия. Няколко часа по- късно кораба излиташе на нова патрулна обиколка, над континента. Екипажът почиваше в тези часове, като мнозина спяха.




(следва продължение)

Новогодишна молитва за Новата 2015- та Година.

Новогодишна молитва за Новата 2015- та Година.

Господи Боже наш, Исусе Христе, Небесен наш Баща! Искам Господи в този час, в името на православните християни, на християните, на българите и българския народ, както и всички добри хора, да се помоля за всички нас пред Теб Господи за нашето бъдеще през Новата 2015- та Година и да измоля Твоята Милост за нас! Ние Те молим Господи през Новата Година 2015- та да имаме много живот, здраве, успехи, любов и късмет, да имаме достатъчно приходи за да живеем благополучно при добър стандарт на живот и да сме осигурени от финансова гледна точка. Нека Новата Година е успешна, спорна и щастлива за всички нас! Нека успешно да учим, да се трудим и да живеем, почиваме и спим спокойно! Опази ни Господи от всяко зло, от войни, бедствия и катаклизми, наводнения и земетресения! Опази ни Господи от всякакви беди, нещастия, катастрофи, неприятности и болести! Пази ни Господи от всякакви зли сили и престъпници, както от нашите врагове, да не крадат от нас, нито от имуществото, имотите и финансите ни, и да не ни отнемат святата българска земя! Пази ни Господи от измамници, изменници, предатели, вътрешни и външни врагове на българския народ! Пази и закриляй Господи както нас, така и нашите деца и внуци, нашите родители и прародители, нашите близки и приятели! Нека през Новата 2015-та Година ни се случват само добри събития, а самите ние да сме по- добри помежду си и да вършим добрини за хората около нас! Нека Господи Новата Година е успешна, спорна и добра за всички нас! Нека да не се отклоняваме от нашия общ път в живота си- Християнството! Нека Новата Година бъде спокойна и мирна, да не гинат хора в пътни катастрофи или от криминални престъпления, нека не ни застигат болести! Господи, нека нашите български управници водят държавните дела по най- благоприятния за българския народ, начин и да не се поддават на неправилни и неблагоприятни за нас, външни влияния и съвети, както и на пагубни за нас влияния и зли сили! Господи бъди с нас и ни помагай и ни пази в нашия труден път, дай ни Вяра и Оптимизъм, както И Сила, за да продължаваме напред! Нека Святия дух изпълва сърцата ни, та добро да бъде с нас и около нас! Господи Боже наш, да се слави Името Ти! Да бъде Твоята Воля, да бъде Твоето Царство, както на небето, така и на Земята и да пребъде във Вечността! Амин!
† Valeri Kolev

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 361, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 361, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта. Crossfire се намираше на летището край град № 4705, на континент № 3 от планетата Orixon 73. До тук кораба беше пренесъл 300 войника- подкрепление за защитата на града, както тонове боеприпаси и провизии. До единия от входовете на кораба гореше голям огън, а екип земляни вареше казани с борш- супа за гладните и останали без дом хора. Продължаваше приемането на ранени от фронта, които се обработваха в специална медицинска зала на борда на кораба. Наблизо до летището вече се издигаше палатков лагер за останалите без дом хора, след бомбандировките на "хищниците".
Алекс тази вечер водеше действията на екипажа тук. Неговите другари и помощници- Палма, Ким и Аш му помагаха, а работа имаше много. Той се спря да си почине изправен пред оперативния, стенен екран. Тук можеше да се види цялата картина на действията на екипажа в реално време. Зает с дела беше почти целия екипаж в тези часове. Алекс запали цигара и си взе голяма чаша горещо кафе. Нещата вървяха добре до момента. В лечебницата на кораба имаше около 150 ранени и премръзнали, на които се оказваше медицинска помощ. Вече бяха направени няколко операции, а превързванията бяха много. В палатковия лагер се довеждаха хората останали без домове след последните дни, заради бомандировките на "хищниците". Палатките се строяха от 100 робота, командвани от 10 души от екипажа. Тези палатки бяха тип "индианско иглу" със възможност вътре да гори денонощен огън. Горе в центъра си тези палатки имаха отвор за илизане на дима от огъня. Вътре се стопляше бързо, а температурата ставаше добра за живот. Навън беше абсолютен мраз със температури около -20' С. Валеше обилен сняг. който бързо натрупваше дебела пелена. След поредния си курс совалката Mazda донесе още 40 ранени от фронта, който се намираше на 40- 50 км. от града. Совалката Honda също се прибра на кораба със донесени 60 останали без дом от града. Алекс по това време умуваше дали операциите на совалките да продължават през нощта. Скоро той взе решение полетите на совалките да бъдат прекратени до утрото. Навън щеше да остане само екипа от 10 души, които раздаваха топла супа- борш и топли хлебчета от кухнята на кораба. Алекс заповяда 100 души от екипажа да хапнат, да се оправят и да отиват в задължителен сън. Това бяха хората, които поемаха делата на сутринта. Междувременно кораба се готвеше за нощуване.
Наближаваше полунощ.
*
Беше следобеда на другия ден. Делата на хората от кораба Crossfire вървяха добре, докато помагаха на хората в града № 4705, на континент № 3. Пристигането на кораба тук беше точно навреме. Градът издъхваше под атаките на "хищниците", които смятаха да го превземат. Фронтът се намираше само на 40- 50 км. от града. Имаше много ранени, много останали без дом след бомбандировките над града, а глада беше превзел града. Тук Crossfire пристигна с подкрепление от 300 войника, тонове боеприпаси и провизии. Градът трябваше да бъде задържан в ръцете на Съпротивата и AFJ, на всяка цена. Приемането на ранени и болни в лечебницата на кораба продължаваше, а до кораба гореше огън, където се вареше супа за гладните. Наблизо беше построен палатков лагер за бездомните.
Алекс командваше кораба и в този ден. Командир Йон по това време беше зает със планиране на защитата на града по- нататък. Очакваше се тук да пристигне скоро и кораба Ford със подкрепления, боеприпаси, гориво и провизии за града. Ford беше втория кораб на кръстосвача Nissan. Той също разполагаше и със две совалки. Това бяха совалките Mustang и Volvo. От най- близката база на AFJ готвеха товарен кораб, също със подкрепления, гориво, боеприпаси и провизии за града и неговата отбрана. Все още никой не знаеше тук, с какво беше изключително важно този град да не бъде даден в лапите на "хищниците".
Следобеда беше към края си, когато Алекс запали цигара с кафе, изправен пред оперативния екран. Той командваше от тук, чрез микрофоните на униформата си. На екрана беше показана цялата ситуация в тези часове. Корабът беше в повишено внимание и насочени отбранителни ракети и енергийни щитове, за защита от нападения по въздух. Делата на екипажа вървяха нормално.
*
Беше вечерта, когато на летището пристигна кораба Ford. Той носеше 500 души подкрепления за защитата на града, тонове боеприпаси, гориво и провизии. Командир Пиркс получи инструкции от Алекс, след което четирите совалки започнаха разбота- да разнасят боеприпаси и провизии по фронта, както и да събират ранени и болни. Алекс и командир Пиркс от Ford, се събраха в дежурната на Crossfire за по- добра координация на действията, а също за да говорят за ситуацията тук.
Късно вечерта Алекс запали цигара с кафе, доволен от свършената днес работа от екипажа на Crossfire. Нещата около града започваха да се нормализират. На "хищниците" бяха нанесени тежки поражения по въздух, а по суша те отстъпиха позициите си. Атаките срещу "хищниците" по въздух продължаваха и в тези часове. До кораба Crossfire екип от десет души продължаваше да вари супа в казани на огъня и да раздава на бездомните и гладните. Това се вършеше денонощно. В палатковия лагер вече бяха настанени 7,000 души, загубили домовете си. Положението с приетите ранени на борда на кораба беше под контрол. Алекс седна в креслото си зад пулта, много изморен. С него бяха и неговите помощници и другари- Палма, Ким, Аш и Ing. А през нощта, която наближаваше, тук щеше да пристигне и кораба LX 2080 на Съпротивата с още подкрепления и товари.
По- късно на борда се завърнаха совалките Honda и Mazda, както и всички екипи, освен този раздаващ супа пред кораба и топли хлебчета. Корабът се готвеше за нощуване. Совалките оставаха дежурни, при необходимост да излетят, ако има нападение по въздух. Прибраха се и совалките Volvo и Mustang на кораба Ford. Там също се готвеха за нощуване. Скоро светлините бяха изключени. От далеко се виждаше само бледа светлина от огъня в едно от иглутата, където се раздаваше супа и хлебчета. Тази светлина беше толкова слаба, че дори да имаше атака по въздух, никой нямаше да забележи двата кораба от AFJ и новия палатков лагер. На борда на Crossfire екипажа се готвеше за нощуване. Щяха да останат само 50 души дежурни в нощта, сред тях и охраната на кораба, също и екипа при огъня.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 360, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 360, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, когато Алекс и неговите четирима другари се разхождаха из близкия град, до базата на Съпротивата. Беше студено време и валеше тих, ситен и обилен сняг. Алекс запали цигара, когато се спряха да говорят с двама местни хора. Те бяха хуманоиди, а това което разказваха беше за живота в този град със 700,000 жители, както и тяхното виждане за войната. Ing обясни на хората, че са специални части, участващи във войната. Скоро всички стигнаха да кафене- ресторант и влязоха вътре, за да се стоплят и да пийнат нещо ободряващо. В кафенето имаше към 200 души, цивилни местни хора, войници и хора от Съпротивата. Избраха маса до прозореца, за да гледат как навън вали сняг. Докато се ободряваха с грог, кафе и сладкиши, Ing се осведоми как вървят нещата в този град, от двамата цивилни. Алекс запали цигара и се загледа навън през прозореца. В кафенето звучеше тиха музика, която не беше кой знае колко далечна и чужда въпреки, че беше тукашна музика.
По- късно вечерта пристигнаха при кафенето Шон и Никита със един от джетовете на кораба, за да приберат обратно Алекс и неговите другари. Докато летяха към кораба Шон се заговори с Ing. Той се интересуваше от някои подробности за Съпротивата, а Ing му ги разясни. Алекс запали цигара, загледан през страничния люк до себе си. Назад оставаше града с неговите светлинки. До кораба имаше около половин час. Додрема му се, а тепърва щеше да има работа, щом се приберат на кораба.
Когато се върнаха на борда на кораба, вътре се качваха 300 войника, подкрепление за града № 4705 от континент № 3. Crossfire щеше да ги транспортира до там в идващата нощ. Товареха се боеприпаси и провизии за този град. Стартът беше определен за идните часове. Алекс и другарите му погледаха как върви товаренето и настаняването на войниците, след което се прибраха в дежурната каюта. Войниците се настаняваха по койките из коридорите на кораба. Кухнята работеше извънредно, за да нахрани войниците тази вечер, както и през нощта и на сутринта. В коридорите беше пуснато допълнително отопление. А град № 4705 имаше стратегическо разположение и защитата му в тези дни беше застрашена от свирепите атаки на "хищниците".
Алекс си взе голяма чаша горещо кафе и запали цигара, докато преглеждаше плана на полета, който скоро щеше да стартира. Щяха да пътуват през цялата нощ, а се очакваше на разсъмване да пристигнат край града № 4705. Особено опасен полет, в ситуация на повишено тегло на кораба. Алекс беше готов със инструкциите за дежурните- неговия екип от 30 души. Екипажът се стягаше за опасния полет и евентуални битки по пътя. Една смяна от 50 души след вечерята отиваше да спи.
Късно вечерта Crossfire набираше височина в началото на операцията по транспортирането на 300 войника, боеприпаси и провизии за град № 4705, където се водеха люти битки срещу "хищниците". Полетът започваше нормално и без проблеми. В това време войниците бяха поканени в столовата за вечеря. Допълнителна храна щеше да има в 3 ч. както и в 7 ч. А екипажа на кораба вече беше разпределен във смени, като първата от тях, 50 души вече спеше, 50 души дежуреха, а 100 души почиваха. Останалите бяха екипа на Алекс, хората от мостика, както заетите в кухнята.
Наближаваше полунощ, когато Алекс запали цигара с кафе и се загледа в картината пред кораба. Все още летяха над континент № 1, единствения свободен континент на тази планета. Намираха се на 14 км. височина, а скоростта беше 400 км/ч. Полета вървеше нормално, а трасето наоколо беше пусто. Самолети летяха на около 500 км. настрани от кораба, но те бяха на Съпротивата и също местни самолети. В тези часове дежуреха Браун и Джейн. Алекс се занимаваше да изучава пътя на кораба до град № 4705, за да се знае къде има сериозни опасности. По опасното трасе щеше да се лети тази нощ. Палма по това време наблюдаваше радара, а Ким и Аш бяха отишли да донесат вечеря от кухнята, както и закуски за през нощта. Четиримата оставаха на дежурство до пристигането в град № 4705. В замяна на това бяха поспали добре през този ден, очакваше ги и допълнителна почивка на сутринта.
*
Във вечерта на другия ден Crossfire се намираше на летището край град № 4705, континент № 3, на планетата Orixon 73. Отбраната на града и нейните защитници имаха сериозни проблеми- "хищниците" атакуваха града интензивно и свирепо. Тук земляните от Crossfire бяха транспортирали 300 войника, подкрепление, тонове боеприпаси и провизии. В тези часове на борда на кораба се качваха ранени от фронта, който се намираше на 50- 60 км. от града. На борда на Crossfire на ранените им се оказваше медицинска помощ. Тези от тях, които бяха в по- тежко състояние щяха да се отведат до базата на Съпротивата на континент № 1. Инструкциите на командир Йон бяха- кораба да остане на място до втора заповед. Временно Crossfire оставаше тук на летището край града. Работа за екипажа имаше много. Ранените бяха много, бездомните и гладните бяха много, разрушенията на сгради из града бяха много. Екипажът на Crossfire щеше да направи това, което може, за хората на град № 4705.
Тази вечер Алекс и неговите другари- помощници, координираха действията на екипажа. Един екип от десет души вареше на огъня пред кораба, казани с борш- супа, за да раздава на бездомни и гладни. Други два екипа със совалката Mazda пренасяха ранени от фронта, до тук. Други два екипа със совалката Honda разнасяха по позициите на Съпротивата сандъци с боеприпаси и провизии. Други два екипа със 100 робота строяха временен палатков лагер за бездомни хора, наблизо до летището. Градът беше стигнал до края на силите си и на своите възможности. Въпреки това, тук никой не смяташе да остави града в лапите на "хищниците".




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 359, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 359, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Crossfire летеше в гъста мъгла над континент № 2 на Orixon 73. Полетът беше без план, крайна цел и конкретна задача. Летяха на 8 км. височина, със скорост от 300 км/ч. и оглеждаха наоколо по всички възможни начини. Тук "хищниците" бяха превзели 42 % от територията на континента. На борда на кораба в тези часове спяха 150 души, други 50 почиваха, а 50 бяха на смяна. Денят беше преминал спокойно, след отлитането от базата на сутринта. Леко напрежение от последните часове застави дежурните да бъдат със повишено внимание. Алекс и другарите му седяха по местата си, а дежуреха Браун и Джейн. Алекс прослушваше ефира, в очакване да прихване вражески разговори по радиото. Това никак не беше изключено и обикновено даваше добри резултати.
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара с кафе и спря работата си, за да почива половин час. Тук бяха също- Палма, Ким, Аш и Ing, които се занимаваха зад компютрите със задачите си. Алекс се беше замислил, седнал в удобното кресло и загледан наляво през люка. Навън беше типична зима, а мъглата създаваше усещане за невидимост, което би заблудило някого, но не и земляните.
Късно вечерта Алекс и другарите му се черпеха с джин и тоник, тъй както си седяха по пултовете. Долу на земята под кораба беше спокойно. Това бяха териториите на "хищниците", но тук не се водеха престрелки, фронта беше много по- нататък в южна посока. Мрака и мъглата помагаха на Crossfire да бъде незабележим. Беше пусната и системата за "невидимост" от радарите на противника. В относителна безопасност екипажа на кораба разучаваше разположението на обектите на "хищниците" по превзетите от тях територии, 42% от континента. Следващия път кораба щеше да бъде тук за да бомбардира, вече уточнени цели.
Континентът беше голям, със 12,000 км. широчина и 19,000 км. дължина. В този смисъл Crossfire щеше да лети през цялата нощ, за да обхване в наблюдението си по- голяма територия. Поддържаше се ниска скорост умишлено, за по- добро сканиране и наблюдение. Алекс запали цигара и си взе кафе по някое време. В дежурната каюта, осветена в мека светлина, беше топло и уютно. Тази вечер Алекс и другарите му щяха да останат на линия до 3ч. в нощта, за по- голяма безопасност на кораба и екипажа. В този смисъл Алекс поръча на принцеса Lipo от кухнята, храна за вечерта и за през нощта. Младата, извънземна принцеса Lipo, готвачка и сервитьорка по свое желание, скоро щеше да донесе топла храна за вечеря, както и провизии за нощните смени в дежурната.
Наближаваше полунощ, когато се разменяха дежурните от вечерната и нощната смяна. Оставаше съвсем малко време до тогава. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше пътя напред. Директно върху люка се наслагваше компютърната картина на мрака навън, достатъчно светло за да се вижда всичко. Долу под кораба се наблюдаваха градове и големи площи джунгла. По- нататък се простираше море. Алекс си взе голяма чаша горещо кафе, запали цигара и провери каква е ситуацията из кораба. Полетът вървеше нормално, а долу на земята беше спокойно. Времето беше дъждовно, наблюдаваха се долу известни наводнения. В очакване на дълга, но спокойна нощ в полет, екипажа беше в добро настроение.
Полунощ. Алекс и Палма седяха около масата и се черпеха с джин с тоник. Ким и Аш бяха отишли да се освежат, а Ing отиде при командир Йон, за да получи инструкции.
*
Беше късно вечерта няколко дни по- късно. Корабът Crossfire пътуваше към една от базите на Съпротивата, на единствения свободен континент на планетата Orixon 73, континент № 1. През тези дни кораба беше бомбандирал позициите на "хищниците" на континент № 3. В тези часове кораба летеше над океана, на височина от 12 км. и със скорост към 400 км/ч. Екипажът беше поизморен и недоспал си. Въпреки това дежуреше бодрата смяна от 70 души, които бяха спали към 6 часа през деня. Останалите почиваха, а други 50 спяха. Настроенията из кораба не бяха добри. В лошо настроение беше и Алекс. Изправен пред предния люк на дежурната каюта той пушеше цигара с голяма чаша кафе и наблюдаваше пътя пред кораба. Около кораба нямаше опасни обекти, нито в небето, нито долу в океана. Полетът вървеше нормално. Алекс се беше замислил дълбоко, за причините за лошото настроение на борда на кораба. Те можеха да бъдат най- различни, но Алекс смяташе, че разбира защо е така. Просто други земляни бяха в беда, някъде из космоса в тези часове. Поради огромните разстояния, беше невъзможно нито да се научи истината за тях навреме, нито можеше да се изпрати помощ навреме. Това беше теория, която Алекс беше проверил достатъчно добре и всъщност беше точно така. В тези тежки часове, когато екипажа на Crossfire беше изморен, недостатъчно спал, изтормозен и разкъсван от тежки мисли, извънземния им колега и гост- Ing не изпитваше подобни чувства. Той разбираше добре, че земляните са оклюмали цял ден. Опитваше се да разбере причините, защото те му бяха приятели, бяха му и симпатични. В това време втория кораб от състава на кръстосвача Nissan- Ford се намираше на пет часа дистанция от Crossfire, но пътуваше към същата база на Съпротивата, където щяха да се срещнат двата кораба и екипажите им. Там вече беше пристигнал кораба на гостите от Съпротивата- LX 2080. Това бяха 50 извънземни, слоноподобни хуманоиди, а Ing беше именно такъв и един от тях.
Оставаше съвсем малко време до полунощ. Алекс седеше на мястото си и наблюдаваше екраните. Тук вървеше информация от радарите, от скенерите, имаше и картина от вънщните камери на кораба. Навън беше тихо, но мразовито.
*
В следобеда на другия ден Crossfire, Ford и LX 2080 бяха в една база на Съпротивата. Денят беше хубав, но мразовит. Алекс стоеше изправен на терасата на дежурната каюта и пушеше цигара с кафе, а до него беше Палма. Из базата подготвяха кораб с товари и провизии за фронта, със 400 души подкрепления. Из джунглата край базата се чуваше стрелба, водеше се учение със нови войници. На трите кораба им предстояха полети, по- късно през този ден. Екипажите се готвеха за това и почиваха.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 358, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 358, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта, а Crossfire летеше над фронтовата ивица на континент № 5, на планетата Orixon 73. Този полет беше на височина от 10 км. и със скорост от 400 км/ч. Алекс тъкмо разговаряше с другарите си- Палма, Ким, Аш и Ing, за подробности около полета тази нощ. Той щеше да продължи над фронтовата ивица чак до сутринта. За момента полета вървеше нормално и без сериозни проблеми, а опасности според анализиращите системи, нямаше. Въпреки това този полет оставаше потенциално опасен, заради което екипажа беше със повишено внимание и готовност за битки.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се приземи в една от базите на AFJ, на континент № 1- единствения свободен континент на тази планета. През нощта полета беше минал спокойно, като още веднъж се беше наложило да свалят изтребители на "хищниците", този път те бяха десет. След това повече нямаше опасни инциденти, та чак до момента. След като се приземиха в базата, Алекс се разположи на мястото си и загънат с дебелото одеало се топлеше с горещ чай. Навън вече бяха излезли екип по зареждане на кораба с товари, както и екип по ремонти на корпуса. Трети екип отиде до базата, за разговори с офицерите тук. На борда на кораба хората се оправяха и стягаха след продължителния и напрегнат полет, а някои отидоха в столовата, за да вечерят. Тази база се намираше на океанския бряг на континент № 1, а до нея имаше бойна станция, както и малък град със 50,000 души. Времето тук беше меко и приятно, валеше тохо сняг и лесно трупаше. Време само за разходки. Забелязали това, навън излязоха да се разхождат към 60 души от екипажа.
Вечерта напредваше, когато край входа на кораба беше запален огън, къдетосе събраха хора от тук, от базата, от бойната станция и от града, както и от LX 2080 и Ford. Тук беше отворен скара- бира пункт, където предлагаха филе от риба на скара, пържоли, кюфтета и кебапчета, бира, вино и лимонада. Още в началото тук се насъбраха към 200 души, а по- късно броя се увеличаваше непрекъснато. Времето беше хубаво и меко, със около +2 ' С. Скоро настроението тук се повиши до небесата, а донесоха и топли хлебчета от кухнята на кораба. На огъня къкреше голям казан с борш. По някое време Алекс и другарите му също излязоха навън край огъня, където срещнаха много колеги, говориха и с други хора, служещи тук или цивилни от града. Хората край огъня, обединени от факта, че са тук и заедно сега, прекарваха весело неочаквания празник. Тук присъстваха и много дами. В същото време снега продължаваше тихо да трупа. Нямаше вятър, меко и приятно време. Тук Алекс и неговите другари можаха да видят много хора и да разговарят с тях. Ing ги запозна със своите сънародници от кораба LX 2080. Нямаше ограничения, кога веселбата да приключи, а полунощ беше далеко. По това време пристигна един кораб с отпускари от фронта. Те бяха 300 души, а на портала ги очакваха семействата и приятелите им. Шефа на базата ги покани край огъня да се ободрят и развеселят с лакомствата и питиетата тук. Мнозина избраха този вариант за вечерта.
По- късно Алекс и другарите му се разходиха из парка на базата, а на връщане си взеха от скарата храна и напитки за вечерта и идната нощ, когато някои щяха да дежурят, а други мислеха да поостанат будни до късно в нощта. Щом се прибраха в дежурната каюта, Алекс запали цигара и погледна каква е ситуацията. Тук дежурните бяха Шон и Никита в тези часове. Гледката от предния люк на каютата беше към океанския бряг, където светеше фара. По- наблизо бяха корпусите на базата със своите светлинки, а някъде наляво се виждаха и светлинките на града. Това беше една вълшебна, романтична вечер и Алекс неможеше да не забележи това. Той се замисли дълбоко и седна на своето местенце зад компютрите, за да поработи. До него Палма слушаше музика със слушалките си, Ким подреждаше храната за вечерта и за нощта, на масата, а Аш показваше на Ing как да борави с някои неща по пулта. Навън празника продължаваше, а там вече се бяха събрали към 500 души.
Късно вечерта Алекс запали цигара с кафе, изправен пред предния люк на дежурната каюта и се загледа навън. Това беше зимна приказка, вълшебна и романтична вечер. Палма се появи зад него, сложи ръце на раменете му и каза:
-Тази нощ корабът почива! Имаме много време да поспим. Искаш ли да пийнем още вино с лимонада?
-Ще пийнем вино.- каза Алекс.- Навън вече имаме пияни…
-Олеле…- усмихна се Палма.- За кога е определен края на веселбата?
-Полунощ.- каза Алекс.
-Ще сгрея месо за виното.- каза Палма.
-Добра идея!- каза Алекс.
По- късно Алекс и другарите му се черпеха с вино и мезета, седнали около масата в дежурната. В това време Алекс обмисляше нещата, драскайки по лист хартия. Разговорите се въртяха около тази- вечерната веселба навън, както и около предстоящите бомбандировки, които щяха да предприемат над позициите на хищниците, техни машини и укрепления, в бъдещите дни. Това беше 7014- та година по календара на древната родна планета- Земята. Според компютрите на Nissan след броени дни наближаваше Нова Година, 7015- та. Алекс се замисли именно за това. Поради огромните дистанции и аномалиите със Времето, часовниците из Флота на Агенция AFJ, не показваха съвсем еднакви неща… Обикновено на няколко месеца веднъж всеки кораб се сверяваше според часовника на най- близката база или кръстосвач. Времето по корабите вървеше някак си по- различно, поради високите скорости и аномалиите…
Късно вечерта Алекс си сипа още вино с лимонада, взе си горещо мезе и се отдаде на размисли, докато се черпеха с неговите другари. Ing беше във възторг от питието и лакомствата на масата. Той казваше, че е опитвал какво ли не по разните светове из космоса, но такова нещо не бил срещал. За да изрази високата си оценка въобще за земляните, той подари на Алекс малка кутийка, като му каза да я носи на врата си, за да му помогне това, ако някога попадне в беда… Алекс му благодари и окачи кутийката- медалион незабавно на врата си. Той не попита нищо, а Ing нямаше намерения, да му казва нищо повече,особено за медалиона… Нощта наближаваше, а базата беше затрупана с три метра снежна пелена…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 357, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 357, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire летеше на височина от 10 км. на път към една от базите на AFJ, на свободния континент. Другите четири континента бяха военни зони, където се водеше война срещу хищниците, които опитваха да превземат планетата. Алекс пиеше кафе в компанията на другарите си, седнали по местата си зад компютрите. Това беше планетата Orixon 73. Корабът летеше със около 300 км/ч. сред облаци и мъгла. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше близки вражески обекти, но въпреки това екипажа имаше готовност по всяко време да открие стрелба. Алекс разговаряше по това време със кораба LX 2080 на гостите от Съпротивата, които бяха на около два часа път, по- назад и летяха по същото трасе след земляните. Това бяха 50 души, слоноподобни хуманоиди. Ing беше един от тях, но вече назначен за неопределено време на борда на Crossfire. Тук Ing беше доволен от местенцето си в дежурната каюта, от койката си, от храната и от отношението на земляните към него, а тук той отговаряше за връзките на земляните със Съпротивата.
Към средата на следобеда Алекс, Палма и Ing излязоха из кораба на разходка и за да проверят корпуса, системите и възлите му. Тук много неща бяха чужди за Ing и той изказа високо менение за този кораб. Той каза, че е виждал много машини, но този кораб наистина е уникално постижение на научната мисъл. Докато тримата обикаляха по коридорите на кораба, те срещаха свои колеги, някои почиващи, други на смяна, а 100 души спяха в тези часове.
Започваше вечерта , когато Crossfire се приземи в базата на AFJ. Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата веднага след кацането и погледнаха навън. Времето беше хладно, но меко и валеше дъжд. Из базата вървеше една обикновена вечер. За фронта се стягаше товарен кораб с боеприпаси и провизии, както и 100 души подкрепление. Нататък се виждаха светлинките на града- земна колония със 200,000 души население. Алекс и Палма запалиха по цигара, докато разглеждаха местността наоколо, а пред кораба вече излизаха екипите за зареждане с товари и за ремонти по корпуса. Двамата постояха близо половин час на терасата, а въздуха беше чист и свеж, меко и дъждовно време, приятно за разходки.
Вечерта напредваше, когато в базата се приземи кораба от Съпротивата- LX 2080. Този кораб гостуваше на земляните от кръстосвача Nissan за неопределено време. Екипажът му се състоеше от 50 души- слоноподобни хуманоиди. Десет от тях бяха поканени от командир Йон, тази вечер да гостуват на борда на Crossfire. Поканата на командира беше приета. Командир Йон също така награди 40 души от екипажа си, да се разходят из града. Те скоро заминаха към града със джетове.
Алекс запали цигара, изправен пред стенния екран на дежурната каюта, където течеше всякаква информация и можеха за кратко време да се разберат много неща. Тук се отбелязваше колко души от екипажа са на борда на кораба, колко са навън и с каква цел, колко спят, колко са на смяна, също така- какви гости има на борда и колко са те. В тези часове Алекс беше зает да изучава ситуацията с "хищниците", които се намираха на тази планета- Orixon 73. Те воюваха за останалите четири континента, след като този беше останал тотално свободен и държан под контрол от AFJ и Съпротивата. Алекс тази вечер щеше основно да се запознае със мащаба на военните операции на "хищниците" и всичко за тях, което до момента беше известно. За целта той поиска от базите тук всичката налична информация и се разположи зад компютрите на своето място до страничен люк. Тази вечер този люк показваше гледката към града, който се намираше на 2- 3 км. дистанция от базата.
*
Беше вечерта на другия ден, когато Crossfire летеше над един от континентите на Orixon 73. Това беше континент № 5, един от четирите континента, където се водеше война. Корабът пътуваше цял ден, след стартирането си на сутринта от база на AFJ. Денят беше преминал без сериозни проблеми. Някъде по обяд Crossfire беше атакуван от изтребители на хищниците, 20 на брой, но екипажа успешно ги свали в рамките на един час време. Сериозни щети и поражения нямаше за кораба, освен олющената боя по корпуса от снарядите, успешно неутрализирани от предпазния енергиен щит. В тези вечерни часове Алекс си припомняше как беше изминал деня и пушеше цигара с кафе, седнал на мястото си до страничния люк в дежурната каюта. Сега кораба летеше над фронтовата линия, сканираше и снимаше позициите на "хищниците" и разговаряше по радиото със войниците от Съпротивата и AFJ, които бяха долу, по фронта. Това сериозно повдигаше духа на войниците от фронта, забелязали, че своите са наблизо, че ще има подкрепления и още боеприпаси и провизии. Беше им обещана помощ, още през тази нощ. Точно в този час под кораба се беше активизирала ракетна установка на хищниците. Crossfire направо я взриви, още преди да стреля по кораба. Екипажът продължаваше да е в бойна готовност и със повишено внимание. Тук "хищниците" бяха още силни, а техниката им беше изправна до голяма степен.
Вечерта напредваше неусетно. Екипажът твърде не се вълнуваше от размяната на любезности с "хищниците" тук. Добре познаващи възможностите на своя кораб земляните оставаха спокойни, дори във битки и опасности. Тази вечер Алекс както винаги загънат в дебелото одеало, седнал на мястото си до страничния люк, умуваше по някои въпроси. В тези часове Crossfire летеше на 8 км. височина със скорост от 400 км/ч. Навън беше лошо време, облаци и дъжд. След като преминаха най- опасната зона от фронта, положението се нормализира. Тук беше по- спокойно и не се очакваха изненади както от земята, така и във въздуха. Въпреки това екипажа оставаше готов за стрелба. Напрежението щеше да продължи през цялата нощ, като се очакваше към сутринта кораба да излезе от зоната на военни действия. Алекс беше замислен докато наблюдаваше индикаторите за опасност, готов да отвърне на всякаква стрелба по кораба, някак си лично и от себе си, като шеф на дежурния екип и помощник командир при извънредни обстоятелства.
По- късно вечерта Алекс успя да се свърже с няколко пункта на AFJ и на Съпротивата, които бяха някъде точно под кораба в тези часове. Навсякъде се зарадваха на своите и на добрата вест, че ще има подкрепления, още боеприпаси и провизии в близките часове и дни. С тази задача вече се занимаваха корабите Ford и LX 2080.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 356, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 356, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс се топлеше с кафе, загънат в дебелото одеало зад компютрите. Напоследък имаше проблеми със зъбите и не можеше да спи добре. Беше изтормозен и намръзнал, а студа коварно проникваше навсякъде. В това време екипа по зареждането на кораба с товарите, уговаряше покупките и започваше товаренето с помощта на роботите от кораба. Втория екип даваше картина и звук от вътрешността на станцията, под Първия купол. Тук имаше всякакви създания, но и голям процент хуманоиди. Алекс се натъжи внезапно. У него се обаждаше носталгията по миналото и го тормозеше неговия извънземен грип. Съчетано със студа и зъбобола, това беше ужасяваща комбинация. Алекс въздъхна тежко и запали цигара, а от автомата взе голяма чаша кафе. Неизвестността и огромната дистанция от родната планета този път сериозно го атакуваха. Алекс се втресе от студ и мрачни мисли. Глътка горещо кафе му връщаше топлината и вярата за добро бъдеще. Той се загъна добре в топлото одеало, а Палма в този момент се появи и седна на мястото си до неговото, за да се включи в проверките за безопасността на кораба и екипажа. Алекс не беше сам тук. Тук имаше верни приятели и колеги. Той се разчувства от тези мисли и за малко да се просълзи от умиление. Не биваше да се предава и да се отчайва, това беше боен космически кораб, а навън беше войната…
Полунощ беше минало, бордово време, а Алекс оставаше зад компютрите. Палма също остана на мястото си, а Ким и Аш от няколко часа спяха, в готовност да бъдат повикани.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си, със скачените към него четири кораба. Този ден минаваше добре за екипажите на корабите тук, в добра форма беше и Алекс. Беше успял да се наспи добре. Палма в този ден раздаваше усмивки. В тези часове Алекс разговаряше по телефона със колегите от кораба LM 3041. Обменяха опита си и споделяха по- важните новини за войната. А новините от Orixon 44, Новата Земя на земната цивилизация бяха добри. Не същото се говореше за старата добра Земя. Там робовладелския строй владееше хората и те масово бягаха от планетата, в търсене на по- добър живот и добра работа.
Започваше бордовата вечер, когато Алекс запали цигара и извади бутилка джин и тоник, за да се почерпят хората в дежурната каюта. Освен неговите помощници и двамата дежурни- Шон и Никита, тук имаше още десет души, които участваха в разговорите с кораба ML 3041. Разбира се имаше и срещи на живо, но по телефона ставаше по - бързо и лесно. Сипаха си джин по чашите и се развеселиха от това, а Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна напред. Звездата беше все по- наблизо, а с това започваше да има и планети наоколо, със нормални условия за живот. До планетата Orixon 73 оставаха няколко часа път. В тези часове дежурните се запознаваха с информацията за тази планета и опитваха радиовръзка с нея. След като екипажите на корабите тук, включително и извънземните от Съпротивата се видяха и говориха, из корабите настъпиха времена на обсъждания и обмисляния на действията във войната. Тук имаше общо 900 души, от които извънземните бяха към 50. Режимът със задължителен сън беше отменен временно. По това време тук спяха около 100 души. Почиваха 300 души, а останалите бяха заети със различни задачи и дежурства. Полета вървеше нормално.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ing разговаряха за компютрите, които си размениха за подаръци. Ing упорито изучаваше как се работи с компютрите на земляните. Алекс също се интересуваше от компютрите на чужди цивилизации. Двамата си обясняваха подробности за компютрите и работата с тях. Край двамата се мотаеше Палма и разнасяше чаши с кафе и с джин тоник за двамата и за няколко души наоколо. В дежурната освен тях имаше и още пет души по това време. Дежуреха Браун и Джейн. Междувременно планетата Orixon 73 беше все по- наблизо. Адмирал Шао искаше да видят какво става там. Щяха да спират при тази планета и да изпратят кораб долу до повърхността й. Алекс запали цигара с кафето си и погледна как върви полета. Планетата щеше да бъде достигната скоро на дистанция от 200 км.
Алекс въздъхна тежко и се изправи пред предния люк, за да погледне изучаващо и изпитателно планетата на хоризонта. Той се чудеше, какво ли става сега там.
*
Късно вечерта Crossfire и LX 2080 се отделиха от кръстосвача Nissan за да се спуснат към планетата. Те се движеха на дистанция помежду си половин час път. Алекс седеше на мястото си и следеше как върви спускането, докато отпиваше кафе. За момента всичко беше нормално, а Nissan остана в дрейф на 200 км. от планетата. На тази планета- Orixon 73, имаше сили на хищниците, тук беше опасно и се водеше война. Crossfire щеше да се спуска 3- 4 часа, до достигане на 10 км. височина, от където продължаваше в хоризонтален полет. Тук имаше един свободен континент, а там имаше по няколко бази на AFJ и на Съпротивата.
По- късно спускането продължаваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш, както и Ing, се черпеха с джин с тоник и следяха как върви. Около кораба нямаше близки вражески обекти, но всички бяха с повишено внимание, зоната беше опасна. Междувременно кораба премина в готовност за битки и откриване на огън, впредвид сложната обстановка тук на тази планета. Алекс провери оръдията на кораба, както и готовността на екипажа за водене на битки, всичко беше наред. Докато продължаваше спускането командир Йон даде инструкциите си за идната нощ, която наближаваше.
Бордовата полунощ наближаваше, когато Алекс и Палма се бяха изправили пред предни ялюк на дежурната каюта и наблюдаваха пътя напред. Корабът навлизаше в облаци и мъгли, все още над 10 км. височина на полета. Идването на планетата Orixon 73 беше съвсем случайно. По заповед на адмирал Шао трябваше да се провери обстановката тук и да се помогне на силите на AFJ, които се намираха на тази планета. В очакване на нощен полет над океана, екипажа се разпредели за сън, почивка и дежурства. На борда на кораба всичко беше нормално, а някъде след тях идеше и кораба LX 2080, на гостите от Съпротивата.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 355, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 355, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 7. В дежурната дежуреха Браун и Джейн, а Алекс и неговите помощници- Палма, Ким и Аш, се занимаваха със задачите си, седнали по местата си. Алекс се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и умуваше по своите избрани въпроси за размисъл, драскайки върху листове хартия. Полета вървеше нормално, без сериозни проблеми. В тези часове бяха на смяна 40 души, спяха 50 души, а 160 души почиваха. В тази почивка се включваше времето за привеждане в ред на нещата, за вечеряне и срещи. Пилоти на Nissan в тези часове бяха Крум и Бояна. Дежурни имаха и те на мостика, както и в тяхната дежурна каюта.
Късно вечерта дежурните забелязаха на радара кораб от AFJ, който беше на три часа дистанция. След кратък разговор на адмирал Шао с този кораб, той го повика на борда на Nissan. Скоро бяха съгласувани траекториите за предстоящото скачване. С леко ускорение дистанцията бързо беше намалена на два часа път. Някъде около полунощ кораба ML 3041 щеше да бъде при кръстосвача Nissan. В оставащото време дежурните обмениха информация. А Алекс запали цигара с чая си, замислен над своите задачи. Леко го заинтригува кораба ML 3041, който щеше скоро да гостува на Nissan. В очакване да излязат новините по този въпрос, Алекс се изправи пред предния люк и се загледа напред към Orixon 7, която ставаше все по- ярка в далечината. Мисълта му се рееше в различни посоки в това време, а настроението му и усещанията му бяха радостни. Ето наближаваха все повече звездата Orixon 7, а тук скоро щеше да има гости, колеги от AFJ. Все радостни събития. Алекс прекара половин час загледан към звездното небе навън, преди да седне обратно на мястото си и да извади нова бутилка с джин и тоник, казвайки:
-Кой иска джин?
Присъединиха се развеселени Палма, Ким, Аш и Ing. Назад из дежурната каюта имаше още и други петима колеги, които вечеряха около масата. Алекс и другарите му напълниха чашите си, седнали по местата си зад компютрите и докато се черпеха, наблюдаваха как върви полета и наближаването на кораба- гост ML 3041. Такива срещи из космоса не бяха рядкост. Агенцията AFJ разполагаше със хиляди кораби, по- малки, по- големи, както и стотици кръстосвачи.
Наближаваше полунощ, а с това кораба- гост беше все по- близо. Траекториите бяха за директно скачване, след което Nissan щеше да остане в дрейф. Скоро видимостта към кораба ML 3041 стана достатъчно добра, той приближаваше Nissan. В това време дежурните поддържаха видео- връзка с идващия кораб. Скоро стана ясно, че екипажа му се състои от 100 души, които пътуват към планетата Orixon 77.
*
След срещата с кораба ML 3041, беше взето решение този кораб да се прикачи към кръстосвача Nissan и заедно да продължат към планетата Orixon 77. Тази нова цел на полета устройваше Nissan. Така и направиха още през бордовата нощ.
Вечерта на другия ден Nissan и четирите кораба скачени към корпуса му, продължаваха полета си към планетата Orixon 77. Полета вървеше нормално, без сериозни проблеми. Алекс тъкмо си беше взел една чаша кафе и почиваше седнал на мястото си зад компютрите. В тези часове всички екипажи имаха дадено свободно време и те се събираха по столовите за да разговарят на чаша питие и вкусна храна. Всички тук се питаха- какво ли има на Orixon 77, та отиват там. Информацията в архивите беше оскъдна. По въпроса беше замислен и Алекс.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш, както и Ing излязоха да се разходят из корабите. Хора имаше навсякъде, а от някои общи каюти думкаше силна музика. Столовите бяха пълни с хора. Хората от кораба ML 3041 идваха от Новата Земя- новата планета на земната цивилизация- Orixon 44. Все още се гадаеше, защо са били изпратени към Orixon 77, но това скоро щеше да се изясни. Докато обикаляха по коридорите и асансьорите петимата срещнаха много колеги с които размениха по някоя дума набързо. Алекс се спря до един люк и погледна навън. Спряха се и другите. Навън, на фона на звездното небе, звездата Orixon 7 се виждаше все по- голяма. Някъде там край нея се криеше планетата където отиваха- Orixon 77.
Късно вечерта петимата бяха отново по местата си в дежурната каюта. Алекс пушеше цигара с кафе и оглеждаше зоната около Nissan. Обекти имаше и тук, совалки, кораби, комети, астероиди. С някои от летящите машини Алекс успяваше да осъществи радио- контакт. Това бяха туристически, товарни, военни, транспортни и др. летящи обекти, чиито пътища се приплитаха с пътя на Nissan. Имаше и кораби изпратени със научно- изследователски цели. С подобни кораби Алекс обичаше да разговаря. Той ги насочваше към Orixon 44, където могат да намерят отговорите на всичките си въпроси, както и да обменят опита си и знанията си със земляните. Някъде напред по пътя имаше още една междинна станция. Тя щеше да бъде достигната след около два часа, а може би и по- рано. Вниманието на дежурните беше насочено към тази станция. Много скоро Crossfire и Ford щяха да бъдат изпратени до станцията, за да огледат и заредят още товари за кръстосвача Nissan.
*
По някое време Crossfire и Ford се откачиха от Nissan и поеха пътя към междинната станция, предимно за да заредят товари за Nissan. В операцията се включваше и стандартното претърсване за наличие на вражески обекти в близост. Алекс се беше изправил с чаша кафе и цигара в ръка и наблюдаваше напред по пътя на кораба. Станцията беше близо, но гъмжеше от летящи машини, които си пробиваха път трудно. Някои на отиване, други- на връщане от станцията. От Кулата бяха хора на Съпротивата, които обещаха обслужване с предимство за двата кораба на AFJ. С Кулата разговаря лично командир Йон.
*
Още по- късно вечерта двата кораба се скачиха към два съседни дока към междинната станция. Навън излезнаха екипите за зареждане с товари и за оглеждане на станцията. Алекс застана отново пред предния люк за да погледа този уникален, изкуствен свят- тази междинна станция. Тук гъмжеше от хора и имаше всичко, което човек може да потъсри, за да купи. Алекс се замисли дълбоко и си взе още чаша кафе…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 354, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 354, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си в пълен състав. Алекс се топлеше с чай, загънат с дебелото одеало зад компютрите и се занимаваше както обикновено. Полета вървеше нормално, а наблизо нямаше вражески сили и обекти. Кръстосвача беше насочен към звездата Orixon 7. В зоната имаше около 58 обекта, които бяха на дистанция по- малко от пет часа полет. Това бяха различни совалки и кораби, но сред тях нямаше вражески. В тези часове дежурните опитваха да се свържат с тези обекти, докато се намираха в достатъчна близост, а после следваше раздалечаване. На борда на Nissan бяха ограничени смените за задължителен сън. Повечето хора от екипажа имаха възможност сами да определят времето си за сън, в зависимост от дежурствата си и задачите си.
Във вечерта кръстосвача Nissan наближи астероидно поле обвито в газови облаци. Адмирал Шао поиска да се разгледа това поле отблизо. Навътре в полето беше изпратен кораба Crossfire, а Nissan намали скоростта си и остана в дрейф наблизо. В това време Алекс и неговите другари се черпеха с джин и тоник, а дежуреха Браун и Джейн. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и погледна картината пред кораба. Скоро потънаха в газовите облаци, които бяха като мъгла, а някои оцветени в сини цветове. Полето беше голямо и се простираше със хиляди километри наоколо.
Вечерта напредваше, а Crossfire обхождаше астероидите и сканираше наоколо в търсене на вражеско присъствие. Алекс беше малко сънлив и малко разсеян в тази вечер. Той се захвана да прерови радиоефира в търсене на близки станции. Палма слушаше музика със слушалките си, а Ким приготвяше вкусна вечеря. Аш разговаряше по телефона с някого, а Ing се беше задълбочил в изучаването на земната цивилизация. Обиколката из астероидното поле щеше да отнеме най- малко нощта, която идваше.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се разхождаха из кораба, за да огледат корпуса отвътре за повреди. Те се спряха до един от люковете и се загледаха в далечината, където идваше слаба светлина от Orixon 7. Астероидите, обгърнати от газови облаци, бяха някак си тайнствени и мистични. Тук светлината беше слаба. Един тъмен, мрачен свят на странни животински видове и растения. Палма потръпна, изплашена от усещанията от тези светове. Двамата запалиха по цигара и извадиха джин за да пийнат. През цялата нощ Crossfire щеше да е в близост до тези светове. От опит се знаеше, че и по такива места има живот, макар и странен и различен. Двамата погледаха безмълвни навън, преди да продължат обиколката си.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Екипажът беше свободен, доколкото хората имаха задачи или дежурства. Някои спяха, други почиваха, но нащрек. Навън беше един странен свят на мрака.
*
Течеше сутринта на другия ден. Новият ден започваше трудно. В дежурната каюта Ким раздаваше топли пици и горещ чай. Crossfire продължаваше обиколката си из астероидното поле. Алекс запали цигара с чая си, замислен и сънлив. Нощните дежурства бяха минали някак си. В тези часове дежуреха Шон и Никита. Кораба се пилотираше от Джо и Джими. През нощта беше забелязано, че на някои от астероидите има флора и фауна, но присъствие на "хищниците" тук не беше открито. Тук имаше хиляди по- малки астероиди, както и около 100 по- големи, а газовата среда спомагаше за живота на растителните и животинските видове в тези светове. Това бяха причудливи създания, които оцеляваха дори при слаба светлина, както беше тук в тази зона.
Сутринта напредваше някак си, а Crossfire имаше още непроверени участъци из астероидното поле. Алекс запали цигара и си взе чай. В тези часове той се беше замислил за бъдещето. Колкото и да беше неизвестно и несигурно бъдещето, Алекс беше малко оптимист. Той не спираше да умува и да крои планове. Оптимизъм му даваше и работата по прототипа на неговия нов вид компютър. Докато го проектираше и създаваше, Алекс виждаше напред в бъдещето, когато всеки землянин, независимо къде се намира из космоса, ще притежава един такъв компютър, за да го пази и да му помага, както и за да го свързва със себеподобните по световете. Този уникален поглед в бъдещето безспорно даваше много сили и оптимизъм. От тези усещания бяха обхванати и помощниците на Алекс, при работата му по този проект.
Наближаваше обедно време, когато Crossfire прекрати търсенето в зоната на астероидното поле и взе курс обратно към кръстосвача Nissan. В зоната нямаше присъствие на "хищници". Мястото беше отбелязано в архивите на корабите, за следващо изследване от AFJ. Ако се намереха достатъчно хора, това място можеше и да се засели. Алекс се беше замислил точно по тази тема. Това беше свят със слаба светлина и слаба гравитация, а пробите от газовите облаци бяха категорични- ставаше за дишане от хора, макар и със особен дъх. Алекс запали цигара и поръча на принцеса Lipo да донесе обяд за дежурните. Доколкото работеше разузнаването, то обедното меню било вкусно.
В началото на вечерта Crossfire пристигна при кръстосвача Nissan и зае мястото си в корпуса му. Започваше ускоряване на скоростта в посока към Orixon 7. Алекс сложи чай да се вари с големия чайник, запали цигара и се замисли. Мисълта му все още се занимаваше с тъмния свят на астероидите. Това място беше уникално, макар и тънещо в сумрак. Може би щеше да има мераклии да се заселят там, а първо се започваше с построяване на база на AFJ, там. Информацията беше прибавена към архивите на корабите, а също беше изпратена до другите кръстосвачи, за да се помисли по въпроса. В дежурната дежуреха Браун и Джейн, а Алекс и неговите другари се занимаваха по своите места, със разни задачи. Ing също беше тук и опитваше радиовръзка с далечни кораби на Съпротивата, използвайки голямата антена на Nissan. Из кораба Crossfire дежуреха 40 души, 100 почиваха, а 110 спяха в тези часове. Това беше по тяхна лична преценка, съобразено с графиците на смените. Временно не се използваше задължителен сън. Алекс се изправи за да се разтъпче и да се наплиска с вода на чешмата. Полета започваше нормално, по траектории изчислени за висока скорост…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 353, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 353, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Crossfire беше скачен към един от доковете на междинната станция. Алекс, Палма, Ким и Аш, както и два робота излязоха из станцията да се разходят и да огледат какво има там. Тук имаше 30,000 гости, както и 1,000 души персонал. Навсякъде имаше хора, най- различни и по външен вид и като раса, както бедни така и богати. Някои бяха дошли тук за да търсят някаква работа, други бяха пътешественици, търсещи приключения, някои идваха за бизнес, други идеха да купуват стоки. Из чакалните беше пълно с хора. Кафенетата бяха добре посетени. Алекс и неговите другари се намериха с Ing пред един ресторант. Той както винаги се разхождаше сам. Тръгнаха заедно петимата, за да огледат по магазините в търсене на оригинални, хитри джаджи. За около час време напълниха търговската кошница, а роботите я тикаха по пътя обратно до кораба. Това бяха специални приспособления, звездни карти, музика, филми, книги, пакетирана храна и лакомства, както и напитки.
Късно вечерта Алекс и Палма се бяха уединили в бокса си и подреждаха новите си придобивки по раниците си и във склада си. Бяха доволни от пазаруването. Имаха изключително интересни попълнения в скалада си. По- късно се събраха отново петимата по местата си, за да се почерпят с джин с тоник. Алекс поръча на принцеса Lipo от кухнята, да им донесе вечеря за петима и това щеше да стане в близките 30 - 40 минути. Алекс погледна екраните на своето място. Около кораба нямаше забелязани вражески обекти или други, които можеха да бъдат опасни по някакъв начин. Зареждането на кораба беше приключило, а екипите се бяха прибрали в кораба. Дежурните чакаха решението на командир Йон, дали ще се нощува тук, или ще се върнат на Nissan. Йон все още нямаше решение.
Вечерта напредваше още повече, когато се взе решение кораба да нощува тук на дока в станцията. Екипажът остана особено доволен от това. В оставащото време до полунощ екипажа можеше да отдели време за себе си и своята подготовка. Алекс и неговите другари по това време се черпеха с джин и тоник. Дежурните подготвяха кораба за нощуване. Двата му входа бяха повдигнати на 15 м. височина, бяха пуснати щитовете на кораба, отбранителната му система и алармената система. Алекс нямаше да отива да спи до към 2 ч. Неговите другари се присъединиха към него в това му решение и оставаха будни. Имаха много работа и по безопасността на кораба и екипажа, както и по проекта.
Наближаваше полунощ. Алекс умуваше по своите теми за размисъл, днес повече от 20, докато драскаше по листи хартия. Той запали цигара, взе си кафе и дълбоко замислен погледна през страничния люк до себе си. Оттук се виждаше един от куполите на станцията, както и оранжериите в далечината, много совалки и кораби. Оттук Алекс видя, че е пристигнал и кораба на техните гости от Съпротивата- LX 2080. Бяха го настанили на един съседен док, наблизо. Винаги беше добре, когато наблизо имаш приятели и Алекс оценяваше това. Той се замисли за слоноподобните хуманоиди, какъвто беше и неговия приятел Ing, станал вече част от екипажа на Crossfire. Тъкмо мислеше за него, когато чу гласа му до себе си:
-Моите хора са тук!- каза Ing.
-Какво ще правят?- попита Алекс.
-Ще заредят кораба и ще се разходят.- каза Ing.- Вече видях, че тук са други наши приятели с техен кораб. Виждали сме ги на друга планета във войната…
-От каква раса са те?- попита Алекс.
-Хуманоиди. - каза Ing.- Имат различни видове с тях… Един от нашите им гостува преди 15 години, ваше време… Останахме с добри впечатления от тях.
-Къде отиват сега?- попта Алекс.
-Закупуват оръжия за своята планета.- каза Ing.- Носят големи количества боеприпаси, за да има тяхната армия. Преди 5 години спечелихме войната там. Хищниците бяха разгромени и напуснаха тяхната планета…
Двамата замълчаха, а Ing седна на мястото си и опита връзка със своите приятели, които беше забелязъл. Алекс въздъхна тежко и стана за да се разтъпче и да се наплиска с вода на чешмата. Нещо се беше размекнал в последно време, а нямаше място за такива неща, намираха се на дистанция три месеца от Земята, огромно разстояние, което не можеше да се премине лесно… Освен това, на добрата стара Земя бяха позабравили AFJ. Там отдавна неможеше да се разчита на добра дума…
Около полунощ Алекс се ровеше из радиоефира. Той прихващаше сигнали от близо и от далеко, а преводача се опитваше да превежда информацията, често пъти- съвсем успешно. Замислен дълбоко по темите си за размисъл, Алекс се разсейваше с раговорите, които прихващаше. От това се разбираха страшно много неща за различните раси из космоса, а Алекс непрекъснато изучаваше нови и нови знания, жаден за знания и мъдрост. До него Палма дъфчеше топла пица, а Ким се беше зхванала да почисти дежурната каюта. Аш разговаряше с Ing на разни теми, а дежурни бяха Шон и Никита. Екипажът на Crossfire все още не спеше. Поради особените обстоятелства тук, командир Йон временно беше отменил задължителния сън. Това означаваше, че всеки сам разполага с времето си и сам решава кога ще спи, когато няма задачи или дежурство. Новото положение разтревожи мнозина. Те се почувстваха уязвими и неусетно започнаха да се готвят за битки, дори съвсем скоро, ако това се наложи… Корабът не можеше лесно да се превземе, не можеше и лесно да се пробият защитите му със стрелба. Екипажът беше добре защитен, а освен това имаше дежурни, които следяха за безопасността, а освен това корабът можеше и да стреля…
Алекс беше огладнял. От известно време той практикуваше гладуване с лечебна цел. Хапваше само ако е наистина гладен. Той взе едно кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. От тук се виждаше как из станцията кипи от живот. Извън нея пък непрекъснато идеха нови кораби, а други отиваха по пътя си. Нещо дразнещо имаше наоколо и всички от екипажа добре разбираха това. Командир Йон отново се обади по общата честота и каза, че Crossfire ще отлети през нощта, когато бъде дадена заповед за отлитането. На екипажа се препоръчваше повишена готовност и бдителен сън…





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 352, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 352, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким, Аш и Ing се черпеха с джин с тоник, седнали по местата си. Crossfire беше на летището на тукашен град със 500,000 жители, където гостуваше за няколко часа тази вечер. До града бяха пуснати на разходка 40 души от екипажа. Останалите прекарваха три свободни часа предимно в столовата, на пийване, хапване и приказки. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и замислен се изправи пред предния люк. Гледката към града беше впечатляваща със хилядите светлинки на домовете на тукашните хора, също хуманоиди. Корабът беше готов за отлитането, но се изчакваха да се приберат пуснатите до града, както и да свършат свободните часове на екипажа.
*
В следобеда на другия ден Crossfire набираше височина към орбита, където чакаше кръстосвача Nissan. Беше прекратена дейността на Crossfire тук на тази планета, а Nissan трябваше да отива в друга посока. Това бяха обичайните маневри и учения на AFJ. Докато пътуваха обратно към Nissan, Алекс пушеше цигара с кафе, седнал на мястото си и наблюдаваше как върви полета.
В началото на вечерта Crossfire пристигна при кръстосвача Nissan и зае мястото си по неговия корпус. Старта на Nissan щеше да бъде даден, едва след като и другите два кораба се приберат тук. Очертаваше се курс към звездата Orixon 7. Алекс и Палма по- късно излязоха из кораба на разходка. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридори и асансьори. Същевременно искаха да разгледат корпуса на кораба отвътре за нови повреди, както и по- важните възли на кораба. Току- що командир Йон беше дал три свободни часа на екипажа. Хората бяха из коридорите, а скоро щяха да се съберат всички в столовата, за пийване, хапване и разговори. Алекс и Палма не бързаха особено. Нямаше никакви спешни задачи, а другите два кораба щяха да пристигнат след 2- 3 часа. Това беше много време, през което двамата можеха спокойно да огледат и да се разходят.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма се намериха със Ким и Аш в столовата и седнаха да вечерят от вкусното меню тази вечер. Алекс взе и бутилка вино и лимонада, за по- добър вкус. Бърза работа нямаха , а и другите два кораба още не бяха се върнали на Nissan. Тук имаше към 170 души. Обсъждаше се новия полет на Nissan, по ориентировъчен курс към звездата Orixon 7. Масата на четиримата беше до един от люковете на столовата. Алекс обичаше като похапва и пийва да погледжда навън звездното небе, както и светлинките от някои нива на Nissan. Това беше една вълшебна вечер и то не само заради виното и вкусното меню. Замислен над вечните истини за живота, Алекс се загледа навън и се замечта. Там гледаше и Палма, потънала в своите малко детински мисли. Този невероятен момент продължи половин час, преди да се разговорят по темите на деня.
Късно вечерта един след друг пристигнаха двата кораба- Ford и LX 2080, и се скачиха към Nissan, който скоро щеше да отпътува оттук. В очакване на заповед за старт от адмирал Шао дежурните в Nissan правеха последни проверки на екипажите тук, както и на системите на кръстосвача. Алекс беше в дежурната каюта на Crossfire, където със своите другари се черпеха с джин и тоник. Той запали цигара замислен.
По- късно Nissan стартира и започна да набира скорост по траектории изчислени за висока скорост. На Crossfire имаше 250 души екипаж, на Ford бяха 100 души екипаж, а на Nissan имаше 400 души екипаж. Корабът на гостите от Съпротивата - LX 2080 имаше 50 души екипаж. В такъв състав Nissan пое пътя към звездата Orixon 7, първоначална ориентировъчна посока на полета.
*
Към средата на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си по изчислените свръхскоростни траектории към Orixon 7. Полета вървеше нормално без съществени проблеми. Алекс, Палма, Ким и Аш вървяха из корабите на разходка, а и за да наблюдават за повреди в корпусите им.
Вечерта започваше, когато четиримата влязоха в столовата на Crossfire, за да се стоплят и да пийнат чай. В тези часове всички екипажи се будеха, за общи пет часа свободно време. Из корабите стана оживено и шумно. Ходеха си на гости от кораб в кораб, събираха се в столовите. Из коридорите думкаше силна музика. Четиримата пиеха чай и разговаряха с колегите си тук. Вниманието на хората беше насочено, към това: къде ще се ходи пък този път. Някои отвориха архивите за да четат информация за Orixon 7. Алекс запали цигара, докато ровеше из радиоефира и търсеше някакви близки обекти, където можеше да се направи спиране. На няколко часа по пътя имаше междинна станция, но не се знаеше, дали ще се спира при нея. Това беше решение на адмирал Шао.
Когато се прибраха в дежурната каюта, тук завариха да дежурят Браун и Джейн, а по- натам Ing работеше тихо на мястото си. Алекс извади бутилка джин и тоник и седнаха да се почерпят по местата си. Алекс се занима със своите теми за размисъл, като си драскаше по лист хартия. Неговите другари се разговориха пък по темите за войната и за настоящето пътуване.
По- късно стана ясно, че ще се спира на междинната станция, която наближаваха. Crossfire беше изпратен да отиде до станцията, а Nissan намаляваше скоростта си, за да остане наблизо в дрейф. Докато Crossfire наближаваше станцията, Алекс проверяваше обектите, които се намираха по доковете й. Проверката ставаше по радиото и чрез скенера и радара. От Кулата съобщиха за Crossfire, че на станцията няма машини на "хищниците". Това не беше достатъчно за Алекс и той продължи проверката си. Тук имаше около 200 по- малки и по- големи летящи машини- кораби и совалки.
Скоро Crossfire се скачи към един от доковете, а навън отидоха два екипа, единия за да зарежда кораба, а втория- на разузнаване из станцията. Алекс получаваше картина и от двата екипа. Той можеше да види какво има из станцията, да чуе разговорите на хората там, а също- да усети духа на тази станция и настроенията тук. Алекс запали нова цигара, отпи глътка джин и се загледа през люка към светлинките на станцията. Тук имаше 1,000 души персонал и към 30,000 гости на станцията. По това време Nissan беше получил новини от близо и далеко. Скоро информацията щеше да бъде получена и на Crossfire, където чакаха с нетърпение, също и Алекс. Новините получавани от Nissan бяха уловени с огромната му антена, която разгъваха веднъж на няколко дни.





(следва продължение)