ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 358, Valeri Kolev.
Беше късно вечерта, а Crossfire летеше над фронтовата ивица на континент № 5, на планетата Orixon 73. Този полет беше на височина от 10 км. и със скорост от 400 км/ч. Алекс тъкмо разговаряше с другарите си- Палма, Ким, Аш и Ing, за подробности около полета тази нощ. Той щеше да продължи над фронтовата ивица чак до сутринта. За момента полета вървеше нормално и без сериозни проблеми, а опасности според анализиращите системи, нямаше. Въпреки това този полет оставаше потенциално опасен, заради което екипажа беше със повишено внимание и готовност за битки.
*
Вечерта на другия ден Crossfire се приземи в една от базите на AFJ, на континент № 1- единствения свободен континент на тази планета. През нощта полета беше минал спокойно, като още веднъж се беше наложило да свалят изтребители на "хищниците", този път те бяха десет. След това повече нямаше опасни инциденти, та чак до момента. След като се приземиха в базата, Алекс се разположи на мястото си и загънат с дебелото одеало се топлеше с горещ чай. Навън вече бяха излезли екип по зареждане на кораба с товари, както и екип по ремонти на корпуса. Трети екип отиде до базата, за разговори с офицерите тук. На борда на кораба хората се оправяха и стягаха след продължителния и напрегнат полет, а някои отидоха в столовата, за да вечерят. Тази база се намираше на океанския бряг на континент № 1, а до нея имаше бойна станция, както и малък град със 50,000 души. Времето тук беше меко и приятно, валеше тохо сняг и лесно трупаше. Време само за разходки. Забелязали това, навън излязоха да се разхождат към 60 души от екипажа.
Вечерта напредваше, когато край входа на кораба беше запален огън, къдетосе събраха хора от тук, от базата, от бойната станция и от града, както и от LX 2080 и Ford. Тук беше отворен скара- бира пункт, където предлагаха филе от риба на скара, пържоли, кюфтета и кебапчета, бира, вино и лимонада. Още в началото тук се насъбраха към 200 души, а по- късно броя се увеличаваше непрекъснато. Времето беше хубаво и меко, със около +2 ' С. Скоро настроението тук се повиши до небесата, а донесоха и топли хлебчета от кухнята на кораба. На огъня къкреше голям казан с борш. По някое време Алекс и другарите му също излязоха навън край огъня, където срещнаха много колеги, говориха и с други хора, служещи тук или цивилни от града. Хората край огъня, обединени от факта, че са тук и заедно сега, прекарваха весело неочаквания празник. Тук присъстваха и много дами. В същото време снега продължаваше тихо да трупа. Нямаше вятър, меко и приятно време. Тук Алекс и неговите другари можаха да видят много хора и да разговарят с тях. Ing ги запозна със своите сънародници от кораба LX 2080. Нямаше ограничения, кога веселбата да приключи, а полунощ беше далеко. По това време пристигна един кораб с отпускари от фронта. Те бяха 300 души, а на портала ги очакваха семействата и приятелите им. Шефа на базата ги покани край огъня да се ободрят и развеселят с лакомствата и питиетата тук. Мнозина избраха този вариант за вечерта.
По- късно Алекс и другарите му се разходиха из парка на базата, а на връщане си взеха от скарата храна и напитки за вечерта и идната нощ, когато някои щяха да дежурят, а други мислеха да поостанат будни до късно в нощта. Щом се прибраха в дежурната каюта, Алекс запали цигара и погледна каква е ситуацията. Тук дежурните бяха Шон и Никита в тези часове. Гледката от предния люк на каютата беше към океанския бряг, където светеше фара. По- наблизо бяха корпусите на базата със своите светлинки, а някъде наляво се виждаха и светлинките на града. Това беше една вълшебна, романтична вечер и Алекс неможеше да не забележи това. Той се замисли дълбоко и седна на своето местенце зад компютрите, за да поработи. До него Палма слушаше музика със слушалките си, Ким подреждаше храната за вечерта и за нощта, на масата, а Аш показваше на Ing как да борави с някои неща по пулта. Навън празника продължаваше, а там вече се бяха събрали към 500 души.
Късно вечерта Алекс запали цигара с кафе, изправен пред предния люк на дежурната каюта и се загледа навън. Това беше зимна приказка, вълшебна и романтична вечер. Палма се появи зад него, сложи ръце на раменете му и каза:
-Тази нощ корабът почива! Имаме много време да поспим. Искаш ли да пийнем още вино с лимонада?
-Ще пийнем вино.- каза Алекс.- Навън вече имаме пияни…
-Олеле…- усмихна се Палма.- За кога е определен края на веселбата?
-Полунощ.- каза Алекс.
-Ще сгрея месо за виното.- каза Палма.
-Добра идея!- каза Алекс.
По- късно Алекс и другарите му се черпеха с вино и мезета, седнали около масата в дежурната. В това време Алекс обмисляше нещата, драскайки по лист хартия. Разговорите се въртяха около тази- вечерната веселба навън, както и около предстоящите бомбандировки, които щяха да предприемат над позициите на хищниците, техни машини и укрепления, в бъдещите дни. Това беше 7014- та година по календара на древната родна планета- Земята. Според компютрите на Nissan след броени дни наближаваше Нова Година, 7015- та. Алекс се замисли именно за това. Поради огромните дистанции и аномалиите със Времето, часовниците из Флота на Агенция AFJ, не показваха съвсем еднакви неща… Обикновено на няколко месеца веднъж всеки кораб се сверяваше според часовника на най- близката база или кръстосвач. Времето по корабите вървеше някак си по- различно, поради високите скорости и аномалиите…
Късно вечерта Алекс си сипа още вино с лимонада, взе си горещо мезе и се отдаде на размисли, докато се черпеха с неговите другари. Ing беше във възторг от питието и лакомствата на масата. Той казваше, че е опитвал какво ли не по разните светове из космоса, но такова нещо не бил срещал. За да изрази високата си оценка въобще за земляните, той подари на Алекс малка кутийка, като му каза да я носи на врата си, за да му помогне това, ако някога попадне в беда… Алекс му благодари и окачи кутийката- медалион незабавно на врата си. Той не попита нищо, а Ing нямаше намерения, да му казва нищо повече,особено за медалиона… Нощта наближаваше, а базата беше затрупана с три метра снежна пелена…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар