ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 256, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 256, Valeri Kolev.

Вървеше бордовия следобед на екипажите от Nissan и техните кораби, совалки, изтребители и джетове. Crossfire наближаваше някакъв от по- големите астероиди от полето, за да провери дали там има живот. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна какво става из каютата. Докато той дежуреше с Ким, Аш и Палма, назад в каютата бяха седнали Браун, Джейн, Никита и Хенсън, които почиваха, на по чаша джин с тоник. Зад тях бяха и Тимур и Катрин, които все още изучаваха историята на земляните, както и архивите на AFJ. Те двамата бяха офицери от Съпротивата, които бяха на Nissan със още десет души от техните хора, за да осъществяват връзките и синхронизацията на действията срещу хищниците, във водената война.
Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха с един джет, за да проверят астероида на място. Докато приближаваха, Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли, проверявайки оръжията си. Много не му се нравеше, че адмирал Шао поиска да се провери зоната тук. Досега можеха да са пристигнали на Orixon 44. Джетът прелетя край няколко метеорита и дребни камъни, каквито имаше много наоколо, за да премине над по- светлата част на астероида.
Вечерта напредваше, когато четиримата закрепиха джета към една скала на астероида, а Ким и Аш се готвеха да излязат навън. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи да огледа с бинокъл през люковете. Тук беше сумрак, звездата беше далеко. По това време, Алекс изведнъж се сепна- беше изчезнала радио- връзката с кораба, а и със кръстосвача. Алекс се замисли, пък погледна към звездите. Изведнъж наоколо започна да става все по- светло. Алекс неможеше да повярва, но някаква звезда изгряваше на хоризонта…
-Деца!- каза той- Вече не сме на същото място! Запазете спокойствие и да видим с какво разполагаме!
Ким, Аш и Палма се изненадаха също. Бяха телепортирани на някъде, току- що…
*
Изминаха няколко часа, а навън стана светло. Това беше планета, рано сутринта. Четиримата се чудеха какво да правят. Имаха джет, имаха раници, шлемове, оръжие, дори гориво, вода, кислород и провизии. Но въпреки удобствата, се намираха телепортирани на чужда планета. С джета можеха да излязат на орбита, но не и да пътуват надалеко из космоса. Докато умуваха, Алекс запали цигара, взе си кафе и започна да рови из радио- ефира, с надеждата- да открие нещо малко по- познато…
-Да излитаме!- каза Алекс, малко по- късно.- Нека да видим, какво е това място!
-Излитаме, Алекс.- каза Аш и седна на пилотското място.- Седнете! Тръгваме!
Джетът излетя след това и започна да набира височина. Това беше малък остров в океана. Скоро излязоха над открити води. В ефира се хващаха станции, на непознати езици, но важното беше, че сигнали на хищниците, не се забелязваха тук.
*
Беше следобеда на другия ден, по бордовия часовник, когато джета с четиримата земляни достигна до някакъв град. От прослушания ефир беше ясно, че тук приемат туристи от чужди светове. Неясно оставаше, защо са били телепортирани тук. С надеждата да си отговорят на този и други въпроси, четиримата земляни се приземиха на един космодрум, приети и насочвани от Кулата. Алекс и Палма излязоха навън, а Ким и Аш останаха в джета, за да го пазят.
Из космодрума беше оживено и шумно. Тук се забелязваха и хуманоиди. Алекс и Палма скоро влязоха в Корпуса за туристи и се огледаха, за да решат накъде ще ходят. Това беше интересен свят с много силно развита технология. Хуманоидите из Корпуса изглеждаха като хора, можеше да се каже, че почти нямаха различия от самите земляни. Като хора- човеци, Алекс и Палма избраха да намерят някакъв вход само за хуманоиди. Това тук беше възможно. От тонколоните ехтеше гласа на Информацията, кой на къде може да тръгне. Езикът скоро беше разпознат от ръчните компютри и двамата разбраха смисъла на чутото. Това беше полезна информация за пристигащи и заминаващи от този космодрум. Така скоро намериха къде има кафе- ресторант, само за хуманоиди и лесно го намериха. Това беше нагоре в небостъргача, някъде из стотните етажи. Щом пристигнаха там, двамата си избраха места, при една двойка туристи, на маса за четирима. Докато избираха от менюто, Алекс запали цигара и се обади до джета, за да каже къде са и какво смятат да правят.
*
Късно вечерта четиримата отново се събраха в джета си. Алекс и Палма бяха вечеряли в ресторанта, а отттам носеха много храна и напитки. Решиха да не рискуват оставяйки джета без надзор, за да идат на хотел. Щяха да нощуват в джета, тук на космодрума, а джета им имаше всички удобства. Обсъждайки изминалите два дни, те заедно умуваха, какво правят тук и как да се върнат в кораба си Crossfire… До момента не бяха си отговорили на нито един въпрос. Тази планета се намираше извън зоните, изследвани и посетени от кораби на AFJ. Тук не беше стъпвал човешки крак. Оставаше загадка всичко това, но добрата новина беше, че тук нямаше сили на хищниците, т.е. четиримата не бяха в ръцете на хищниците, а в безопасност и за сега- свободни. В тези вечерни часове стегнаха джета и неговите системи, пуснаха отбранителния щит и се готвеха за нощуване. През нощта щяха да се редуват в пазенето на себе си и джета. Това щеше да става по двойки, за да не се скучае. Алекс запали цигара и се зае да разглежда нещата, които си купи от Централния корпус. Това бяха както симпатични машинки, така също храна, напитки и информационни материали. Тепърва щяха да дирят звездните карти на зоната, както и да търсят начин за връщане обратно при своите на Crossfire. В очакване на нощта, четиримата земляни се замечтаха, колкото й да не му беше времето сега за това…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 255, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 255, Valeri Kolev.

Наколко дни по- късно, Nissan наближаваше до междинна станция.
Вечерта напредваше, когато на един час път от междинната станция, кораба Crossfire се отдели от Nissan, за да посети станцията. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се настани удобно пред компютрите си, за да види какво става наоколо. Докато дежурните проверяваха кой държи станцията, се разбра, че наоколо има близо 40 обекта и се започнаха обичайните проверки, чии са те. Междувременно напред бяха изпратени два дрона, които да дадат картина оттам. Алекс беше спокоен. Дори станцията да беше под контрол на хищниците, щом си на борда на Crossfire, то си добре защитен и добре въоръжен…
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire зареждаше гориво, вода, кислород и провизии от междинната станция, която беше в ръцете на съюзници. Тук нямаше обекти на хищниците. Алекс този ден се занимаваше предимно с проекта си за суперкомпютър. Докато го ядосваше негов малък неуспех по тази работа, бяха изминали часове. Той запали цигара и стана от креслото пред компютрите и погледна към пултовете, дежуреха Браун и Никита. Аш се беше запилял някъде из станцията, а Палма и Ким спяха. Из кораба беше нормално, екипажа работеше на три смени.
Към края на следобеда зареждането на кораба приключи. Навън имаше 20 души от екипажа, които скоро се прибраха на борда, за да се продължи нататък към кръстосвача Nissan, който междувременно се беше отдалечил на няколко часа дистанция, там където се беше появил друг кораб от AFJ, със 100 души на борда. Те идваха от някъде, но Алекс още незнаеше от къде.
В началото на вечерта Crossfire се прибра на мястото си в корпуса на Nissan. Другият кораб от AFJ, който беше дошъл на гости, се беше скачил външно с Nissan. Адмирал Шао водеше разговори с екипажа му. Междувременно корабите заедно пътуваха с ниска скорост в неопределена посока, към звездата Orixon 8. Тази вечер Алекс не беше в добра форма. Той слушаше новините от дежурните, а се занимаваше с проекта си за суперкомпютър. Имаше още много работа по това, щяха да трябват още цели месеци. До него бяха Ким, Аш и Палма. Те му помагаха в работата, ентусиазирани от идеята му, за такъв апарат- компютър, който да може да помага на земляните в бита им, в работата им, при пътувания из космоса, както и в беда.
Вечерта наредваше неусетно. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се изправи пред един люк. Новините няха нормални, около Nissan нямаше опасности. Екипажа, на гостуващия кораб разказваха, какви премеждия са имали в зоната на звездата Orixon 12. Срещата с тях ставаше в столовата на Nissan, където имаше малко празненство, по случая на тази среща на двата екипажа.
Късно вечерта Алекс и Ким бяха из кръстосвача. Тук беше оживено и някак си празнично. Гостите бяха водили тежки битки с хищниците в зоната на звездата Orixon 12. Те смятаха да се оттеглят за почивка на Orixon 44, където да направят ремонт на кораба си, да го стегнат за нови мисии и известно време да не летят.
Алекс и Ким се спряха в столовата на Nissan. Тук празничното веселие щеше да продължи до полунощ.
*
Беше късно вечерта на другия ден, когато гостуващия кораб замина първо до междинната станция, а по- късно щеше да вземе курс към Orixon 44. Nissan продължи по своите траектории към Orixon 44. Алекс се беше прибрал в бокса си, заедно с Палма. Тази вечер той беше тормозен от своя извънземен грип, измъчен и болен, той искаше само, болките му да намалеят, но това не се случваше вече с часове. Силно ядосан от това, той си взе кафе и запали цигара. Палма се излежаваше в койката си, и тя изморена от тежкия ден. Алекс имаше още работа с компютрите и не бързаше да ляга да спи, тази нощ двамата нямаха дежурства. С предвкусие за сладък сън часове наред, Алекс умуваше как да надхитри този път грипа. Острите болки по цялото тяло и в мускули и стави, нямаше да му даде покой лесно.
*
Вечерта на другия ден Nissan наближаваше метеоритно- астероидно поле, което се въртеше около звездата Orixon 8. Адмирал Шао изпрати корабите Crossfire и Ford, да огледат зоната. Претърсването на астероидното поле щеше да отнеме време. Тук имаше около 400 по- големи и по- малки обекти. Алекс този ден продължаваше да е във лоша форма. Изморен, недоспал и нервен, той работеше зад компютрите, докато проверяваха зоната. Orixon 8 хвърляше до тук много слаба светлина, всичко тънеше в полумрак. Двата кораба навлизаха в астероидното поле. Със скенерите и телескопите, екипажите на корабите проверяваха дали тук има хищници. Претърсваше се и радио- ефира.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма си взеха по кафе и запалиха по цигара. До момента в астероидното поле не бяха открити живи същества. Екипажът работеше на три смени. Когато едната смяна дежуреше, другите две почиваха и след това спяха. Алекс и Палма помагаха на дежурните от мостика на кораба. Тази дежурна каюта се намираше на две нива под мостика.
Наближаваше полунощ. Из полето не беше намерено нито едно живо същество до момента. Алекс се изправи до предния люк и погледна напред към астероидите.
*
На другия ден продължаваше претърсването на зоната с метеоритни и астероидни полета. Алекс беше в по- добра форма този ден. Той запали цигара, взе си кафе и продължи да наблюдава екраните пред себе си. Това беше само едно претърсване на зона, каквито се случваха често. Възможно е да имаше живот тук, или в лошия вариант- тук да има хищници. От кръстосвача съобщаваха, че други наближаващи обекти не се забелязват наоколо. Алекс седеше зад компютрите с Палма, Аш и Ким. Екипажа беше на три смени и в момента будуваше само едната от тях. Междувременно се получи съобщение от Orixon 44, там всичко било нормално в последните дни…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 254, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 254, Valeri Kolev.

Crossfire беше на планетата Orixon 52 от няколко дни. В един следобед кораба наближаваше тукашен град със 300,000 жители. Там командир Йон щеше да разговаря с тукашни военни, както и офицери от Съпротивата. В тези следобедни часове Алекс беше тъжен. Той седеше зад пулта си и както обикновено следеше за много неща, около полета и обектите наоколо. До него беше Палма, а Аш и Ким бяха излезли из кораба да се разтъпчат.
Към края на следобеда Crossfire пристигна в базата на Съпротивата, край този град. Алекс и Палма излязоха на терасата да видят това място, веднага след приземяването. Те запалиха по цигара и се огледаха от тази височина, близо 25 метра. Беше слънчево и леко хладно, но скоро щеше да се смрачи. Базата на Съпротивата разполагаше с отбранителна система и два кораба, които сега бяха тук. В далечината се издигаше града. В това време навън излязоха десет души от кораба, за да говорят с тукашните, както и да уговорят зареждането на кораба с гориво, вода, въздух и провизии. Командир Йон щеше да приеме двама офицери от Съпротивата, на борда на Crossfire, за разговори.
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха от кораба, за да подишат пресен въздух и да огледат корпуса му, за разни повреди и дефекти от огромното натоварване при почти непрекъснати полети, както винаги. На малкия космодрум на тази база нямаше почти нищо особено. Войници маршируваха по една улица, а нататък из джунглата вървяха военни учения и се чуваше стрелба.
Когато се прибраха обратно в кораба, Алекс си взе кафе, запали цигара и се зае да стяга раницата и оборудването си. Палма отиде да направи нещо за вечеря за четиримата, а Ким и Аш седнаха зад пултовете с обичайните си занимания.
*
По- късно вечерта Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и се усамоти в личния си бокс, заедно с Палма. Седнали на масата те се занимаваха с компютрите си. Около кораба нямаше опасности. Кораби на хищниците отдавна не бяха идвали над планетата, а когато се беше случвало това, биваха прогонвани от космическите сили на военните и Съпротивата.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Екипажа имаше три свободни часа и в кораба беше оживено.
*
Слънцето тук скоро щеше да залезе, когато Алекс и Палма пушеха цигари на терасата на дежурната каюта, с по чаша кафе в ръка. От града скоро щяха да се приберат джетовете и совалките с хора от екипажа, отишли там на посещение. Crossfire и този ден престоя на базата, край града, гостувайки на тукашните военни и хора от Съпротивата. Гледката от терасата беше забележителна. Щеше да се наблюдава залеза на слънцето, града под него и по- наблизо- базата.
-Днес много се изморих.- каза Палма.- Ще искам да си почина 2- 3 часа.
-Нямаш проблеми!- каза Алекс.- Отивай и почивай. Аз ще поработя още по компютрите.
-Станал си рано, не се ли зимори?- попита Палма.
-Изморен съм за физическа работа, но с компютрите- може…- каза Алекс.
Когато по- късно Алекс и Палма се прибраха в каютата, тя се оттегли в бокса му, а той седна зад компютрите. Корабът щеше да излети след няколко часа. Продължаваха полета си към Orixon 44. По някое време Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси и се изправи пред предния люк, за да погледа залеза на Слънцето на планетата Orixon 52. Това беше изумителна гледка, а скоро нямаше да видят това за втори път. Кой знае кога щяха да бъдат отново на тази планета… Зад Алекс беше Ким, която се залепи за люка, привлечена от същата гледка.
Вечерта целия екипаж на кораба беше вече на борда му. Предстоеше отлитане, а дежурните подготвяха това, вече почти готови, в очакване за разрешението на командир Йон и наземната Кула. Алекс проверяваше отново системите на кораба, както и личния състав, преди отлитането. Щеше да е глупаво да се връщат обратно, кой знае от каква дистанция, ако забравят някого тук…
Вечерта напредваше, когато Crossfire отлетя. Щеше да набира височина, чак до орбита в следващите часове до полунощ. Алекс се настани удобно в креслото си зад компютрите и запали цигара. Полетът започваше нормално, а наблизо нямаше нито един вражески обект. До него бяха Аш и Ким, а Палма спеше. На задните места бяха Браун и Джейн, които пийваха джин с тоник със салатка от посолен лимон и си говореха тихо. Из кораба беше спокойно, нямаше никого из коридорите, дори охраната бяха се прибрали за да седнат по време на отлитането.
Алекс се беше замислил дълбоко, когато на входа на каютата се появиха юпитерианците Боян и Анита. Той им кимна, а те влязоха и си намериха място да седнат, за да поработят по задачите на дежурните, на кораба. Алекс се върна към своите занимания, взе си кафе и запали цигара. Планетата ставаше все по- малка под кораба. Нещата вървяха нормално. По това време дежурните се свързаха с кръстосвача Nissan. Там ги чакаха вече, за да продължават заедно полета си нататък, към Orixon 44.
*
Crossfire намери кръстосвача Nissan по- рано от предвиденото. Докато заемаше мястото си по корпуса му, Алекс запали цигара и погледна през люка, за да види как изглежда кръстосвача в момента.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan напредваше по пътя си към Orixon 44. Алекс през изминалите часове беше поработил по проекта си за суперкомпютър, предназначен за серийно производство и получаването на такъв от всички земляни по света. Образецът щеше да им служи за повече тяхна сигурност, безопасност и радиовръзка с останалите земляни по света и из космоса. Образецът беше замислен от Алекс и неговия екип, да служи за вскякави цели, но предимно да помага на всеки един човек от Земята, в неговия бит, работа, както и при непредвидени обстоятелства и опасности и беди. Алекс се гордееше с прототипа на суперкомпютъра си, който сглобяваше и създаваше, но щяха да му трябват месеци още, за да има той окончателен вид и да е готов за серийно производство. Изчисления на Алекс и изработката на образец от този суперкомпютър, трябваше да гарантират вярна служба на компютъра в течение на 100 земни години, при всякакви обстоятелства…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 253, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 253, Valeri Kolev.

Беше към края на следобеда на другия ден, бордово време на Nissan, когато Алекс седна да поработи по компютрите. Срещата с екипажа на крайцера, минаващ наблизо, не беше приключила. Скачени помежду си, корабите напредваха бавно в някаква посока, удобна и за крайцера. След веселието, предишната вечер, беше дошло време за сериозни дела. Адмирал Шао разговаряше с офицерите от крайцера. На компютрите се качваше нова информация, получена от кораби на Флота на AFJ, през изминалите времена, откакто земляните започнаха да заселват Orixon 44. Това беше новата планета на земляните, а успешно AFJ не я предаваше на чужда власт, като новите власти на самата Земя, се водеха незаконни, както и си беше всъщност. Междувременно хищниците търсеха Земята, но все още не бяха открили къде се намира. Земята беше информирана за този проблем, а там нямаше кой знае какви военни сили, нито пък друг космически флот. В сложните времена, крайцера се завръщаше от посещение на Земята, където не смееха да командват AFJ, а неможеха да командват Orixon 44, поради огромните разстояния и липсата на друг Флот. Командването на AFJ, нямаше намерения да се отказва от пътя си, от инструкциите си и законите си, непозволяващи да се сменя властта, по никакъв начин, записано в законите за AFJ. С това Земята беше поставена на колене с настъпилия робовладелски строй и липсата на военни сили и космически Флот. AFJ се въздържаше да пътува до Земята, за да не покаже пътя до там на хищниците. В сложните времена земляните бягаха от Земята, а от AFJ усилено умуваха, какви действия да предприемат на първо време, за спасяването на останалите на Земята хора…
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма отидоха из кръстосвача, с намерение да поговорят лично с хората от екипажа на крайцера, за да научат нещо в повече за Земята и живота там в последните времена, както и други неща, които ги интересуваха. Алекс запали цигара, докато преминаваха през топлата връзка, тунела към Nissan. В кръстосвача беше оживено, в момента екипажите имаха свободни пет часа.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма бяха седнали с двойка от крайцера, черпеха се с джин с тоник и слушаха техните разкази за Земята. Разбира се, те можеха да прочетат официалната информация, записана вече в архивите на кораба си, но друго беше усещането, да чуят живи разкази от свидетели, които са били съвсем скоро на Земята и са видели живота там, в последните времена. Алекс запали цигара, замислен. Това, което чуваше никак не му се хареса. Робовладелските времена превзели Земята, носеха на всички там лоши времена и къртовски труд. С дълбоко съжаление към останалите все още на Земята хора и съчувствие, Алекс се намръщи и замисли. Трудно щеше да бъде да освободят Земята от робството, а още по- трудно- да я опазят от хищниците, които можеше и да я намерят, някой ден. За сега Земята оставаше тайна планета, а я пазеше факта, че е страшно далеко от системата Orixon, където вилнееха хищниците в тези времена…
Късно вечерта Алекс и Палма се завърнаха в дежурната каюта, където живееха, тук бяха техните почивни боксове с койките. Аш и Ким дежуреха на пулта, а Браун и Джейн хапваха на масата. Алекс им кимна и се насочи към койката си, имаше нужда да полежи 10- 15 минути. Палма пък реши да се къпе.
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма се бяха оттеглили в неговия почивен бокс. Седнали в креслата край масата, те довършваха задачите си със своите лаптопи и компютри. Алекс запали цигара, взе си кафе, замислен дълбоко, докато попълваше архива си с прясната информация, получена от крайцера. За този ден двамата нямаха повече задачи. Алекс се канеше скоро да отива да спи, за да се наспи добре. Това както винаги му се изплъзваше и не му достигаше сън. Разтревожен за здравето си, той опитваше по всякакъв начин да отдели повече време за сън, но рядко успяваше. Режима на дежурствата ощетяваше неговия екип откъм достатъчно сън. Затова той реши, да привлече още хора към дежурствата тук. Това щеше да натовари нови хора от екипажа, но щеше да облекчи екипа му, за момента- 25 души. Междувременно крайцера се готвеше да тръгва. Някъде около полунощ Nissan продължаваше по своя път към Orixon 44, а крайцера отиваше към една по- стара база на AFJ, държана в тайна. Това беше на планетата Orixon 2, където земляните имаха своя колония и военна база. Екипажа на крайцера имаше връзки с тази база и колония и те държаха, да се приберат именно там, след пътешествието си, отнело им близо година- отиване до Земята и завръщане обратно на Orixon 2.
*
Беше вечерта на другия ден. Nissan продължаваше полета си към Orixon 44, а крайцера замина в полунощ по своя път. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма. Този ден той имаше време да продължи работата по проекта за суперкомпютър от нов вид. Доволен от свършеното до тук, Алекс си почиваше, заедно с хората си, които му помагаха през цялото време. Вече 20 часа Nissan държеше курс към планетата Orixon 52, където смятаха да спрат по пътя. До нея оставаха около два часа. Наближаваше времето четиримата да застъпят дежурство, затова те приключиха с новия проект за сега и се оттеглиха, да се пооправят набързо, преди дежурството.
По- късно вечерта, Алекс, Ким, Аш и Палма, заеха местата си зад пулта. Полета вървеше нормално, нямаше близки опасности. Алекс прегледа данните за полета и остана доволен. Nissan неотклонно летеше по зададените траектории, изчислявани предварително, до голяма степен, и коригирани с течение на времето. Из Crossfire спяха 200 души, а в Nissan, още 400. Останалите 170 души бяха дежурни, или имаха някакви задачи за вършене. Междувременно кръстосвача Nissan се приближаваше към Orixon 52. Дежурните вече проверяваха, каква е обстановката там, по радиото. Хищниците нямаха кораби тук. Това беше една свободна планета, под закрилата на Съпротивата.
Късно вечерта Crossfire се отдели от кръстосвача и се спусна надолу през атмосферата към планетата…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 252, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 252, Valeri Kolev.

До междинната станция по курса, оставаше още време. Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли. Полетът на кръстосвача Nissan вървеше нормално. До Алекс бяха Ким, Аш и Палма. В дежурната каюта беше приятно, а из корабите беше спокойно и тихо. Докато наблюдаваше екраните пред себе си и чертаеше схеми и знаци, Алекс умуваше по проблемите на кораба и екипажа, както и проблемите на новата планета на земляните- Orixon 44. Той незабравяше и проекта си за специален компютър, който да може много неща и след серийно производство да може да стигне до всеки землянин. Според идеята на Алекс, неговия компютър щеше да бъде от полза за земляните, където и да се намират, при всякакви проблеми, каквито те могат да имат. Това щеше да бъде и тяхната сигурна връзка с останалите земляни, тъй като компютъра на Алекс щеше да излъчва радио-сигнали, а също и да приема такива от ефира.
По- късно вечерта Nissan пристигна край междинната станция. За такъв огромен кораб нямаше много място наблизо до нея, заради това до станцията беше изпратен само кораба Crossfire, а кръстосвача щеше да чака на дистанция. Докато маневрираха за да се скачат към станцията, Алекс запали цигара, взе си кафе и определи кои ще бъдат хората му, които ще излязат в станцията, за да зареждат кораба с гориво, вода и кислород, както и провизии.
Късно вечерта Crossfire се скачи към междинната станция. Алекс се беше изправил до един люк в дежурната каюта и наблюдаваше какво има из станцията. Това беше огромно съоръжение със големи панели- оранжерии и рибарници. Тук живееха постоянно близо 2,000 дупи, а хотелите имаха 10,000 места. Станцията беше на страната на Съпротивата и затова имаше малък боен кораб и отбранителна система. Тук в момента имаше още два кораба на Съпротивата, които бяха тук на път към други места. С тях, както и с дежурните в станцията раговаряха командир Йон, както и адмирал Шао, по радиото.
Наближаваше полунощ, а Алекс се беше прибрал в бокса си с Палма. Седнали край масичката в удобните кресла те довършваха работата по лаптопите си. Алекс запали цигара и си взе кафе, преди да отива да спи. Палма смяташе да поработи още.
*
Започваше вечерта на другия ден. Crossfire още беше на междинната станция. Командир Йон имаше разговори с тукашните военни и дежурни, за войната срещу хищниците, както и обстановката в зоната. Това забавяше продължаването на полета нататък към Orixon 44. Затова пък бяха натоварени повече провизии, кислород, вода и гориво. Освен това екипажа можа да излезе из станцията на пазаруване. Те се интересуваха почти от всякакви стоки, а пари всеки си имаше достатъчно. Алекс седеше при пулта, заедно с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара, взе си кафе и се отдаде на спомените си. Преди да го вземат отново на борда на Crossfire в този си следващ живот, той и Ким бяха само на по 30 години. Бяха живели през тези си години изцяло на Земята. В последните времена там започна преминаване към робовладелски строй. Двамата се справяха някак си, чрез фотография, към няколко списания и електронни издания. Сега, няколко години по- късно беше 7014- та година. Нищо добро не чакаше Земята. Хората тотално бягаха от там, предимно заради робството и непосилните условия на живот и работа, които се бяха оформили на Земята. Робовладелския съюз беше отрязал всякакви надежди на хората по Земята за добър живот и добруване…
С напредването на бордовата вечер, Алекс ставаше все по- мрачен. Той запали поредната си цигара, взе си кафе и се замисли още по- надълбоко. Около Crossfire имаше около 50 летящи машини, по- големи, по- малки, всякакви. По това време на борда се завърнаха и последните хора от екипажа, които бяха навън. Корабът беше приключил всичките си задачи тук и се очакваше разрешение от Йон, за отлитане, обратно към кръстосвача Nissan.
Късно вечерта Crossfire се отдели от междинната станция и се насочи към кръстосвача Nissan, на около час път, по- нататък. Докато пътуваха към Nissan, Алекс отвори бутилка пепси и запали поредната цигара. Тютюнът произведен на кръстосвача, беше с много добро качество. В по- малки количества се произвеждаше тютюн и на борда на Crossfire. Палма стана от креслото си, по някое време и се протегна мързеливо и се прозина. Беше дошло време за една бърза вечерна закуска на дежурните. Палма смяташе да приготви по пица, изпитана древна рецепта, която тук се прилагаше често, особено за закуска по никое време.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire намери кръстосвача Nissan и зае своето място в корпуса му. Десетина минути след това, Nissan се отправи в далечината, по траекториите за добиране до Orixon 44. Алекс се готвеше да отива да спи. Той приключваше задачите си за деня, имаше и още малко работа по своите компютри- ръчния и лаптопа.
*
Беше вечерта на другия ден. Nissan продължаваше полета си към Orixon 44, Новата Земя. Тази вечер Алекс беше в лошо настроение. Седнал в удобното кресло зад пулта, той вършеше обичайните проверки за опасни обекти наблизо до кръстосвача, ровеше из радио- ефира, а също наблюдаваше и параметрите на полета. Тази дежурна каюта контролираше допълнително нещата, дублирайки работата на дежурните на мостика. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се замисли дълбоко. Из Crossfire спяха 200 души, а в кръстосвача Nissan спяха още 450 души. Останалите дежуреха, или работеха по задачите си.
Вечерта напредваше, когато забелязаха на два часа дистанция обект. Той беше идентифициран като крайцер от Флота на AFJ. Излизаше уникална възможност да се срещнат свои насред космоса и да се направи един хубав празник. От крайцера бяха съгласни да се направи такава среща, насред космоса. С дежурните от крайцера разговаряха Аш и Палма, след което се премина по траектория за среща на двата кораба. В очакване на скорошната среща с екипажа на крайцера- 200 души, дежурните от Nissan и Crossfire събудиха малко хора, за да се подготви за купон столовата на Nissan, както и да се подготвят нещата за малка празнична веселба. Алекс не изпитваше никакви радостни чувства, преди предстоящата среща с още един екипаж, от своите. Той си остана замислен дълбоко, докато пушеше цигари с джин и дебнеше наоколо за идещи неприятности…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 251, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 251, Valeri Kolev.

В следобеда на другия ден Crossfire премина успешно през телепортационния портал. Вече в океана на Orixon 73, екипажа на кораба се стягаше отново за обичайните операции, по време на война. Алекс беше отстъпил командването отново в ръцете на командир Йон. В тези часове Алекс пушеше цигари с кафе и дежуреше зад пулта с Ким, Аш и Палма. Корабът плавно изплуваше, за да започнат издигане над планетата. Те си отиваха от Orixon 73. Командир Йон смяташе да се завърнат обратно на Orixon 44, за да си починат десетина дни, ако нещата бяха удобни. Нещата постепенно се нормализираха на борда на кораба Crossfire. Екипажа беше преминал на три смени, като в този момент спяха в задължителен сън 200 души.
По- късно в следобеда Crossfire изплува над водата и започна да набира височина. Земляните от този кораб напускаха планетата Orixon 73. Докато се издигаха нагоре, Алекс запали цигара отвори бутилка пепси и се замисли. Неразположението му от последните дни, беше започнало да се оправя. Той се изправи до предния люк и погледна навън. Беше мрачно, облачно време. Ким, която се появи тихо до него в този момент каза:
-Мрачно време е днес… Как си, Алекс?
-Нормално.- каза той.- Умувам над проблемите.
-Хайде да се разходим из кораба.- каза Ким.
-След малко.- каза Алекс.
По- късно двамата се разхождаха из кораба. Беше тихо и спокойно, а освен охраната не срещнаха другиго.
*
Към края на следобеда кораба Crossfire напусна атмосферата на Orixon 73 и дежурните взеха курс по таректория, водеща ги към Orixon 44- Новата Земя. В началото на вечерта, Алекс дежуреше на пулта с Палма. В зоната около кораба имаше и кораби на хищниците, които бяха надалеко. Crossfire летеше към кръстосвача Nissan, където щеше да пристигне късно вечерта. Със започването на вечерта отново тръгна грипа на Алекс, който понякога го тормозеше, а това беше съпътствано от мрачни мисли. Той запали цигара, въздъхна и се замисли. Настроението му беше под нулата. Той погледна екрана пред себе си. В далечината се забелязваше вече кръстосвача Nissan.
Вечерта напредваше, когато дежурните се свързаха със Nissan. Адмирал Шао се беше разтревожил, къде се губи Crossfire. Дежурните му разказаха всичко, а той остана изненадан от това, което чу. На Nissan вече ги очакваха, за да тръгват заедно към Orixon 44. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред стенния екран. Наблизо нямаше опасни обекти, поне на 3- 4 часа път, нямаше нищо обезпокоително. На борда спяха 200 души, а след пристигането на Nissan щеше да има пет свободни часа за всички екипажи.
Crossfire пристигна до кръстосвача Nissan по- рано от предвиденото, скачи се към неговия корпус и дежурните събудиха всички за техните свободни часове. На кръстосвача всичко вървеше нормално. Скоро столовите се напълниха с хора. Дошло беше време за веселба. Междувременно Nissan започна да набира скорост по траекториите към Orixon 44, една планета, изцяло собственост на земляните. Алекс и Палма излязоха из кораба с намерение да се разходят в Nissan. По това време екипажите се срещаха на чаша питие, а други просто се привеждаха в изряден вид.
-Най- после се прибираме на Orixon 44!- каза Палма.- Имам нужда от дълга почивка! Не си доспивам от дълго време!
-И с мен е така.- каза Алекс.- Да се надяваме, че няма да ни намерят работа и ще успеем да си починем!
-Да идем в столовата да пийнем!- предложи Палма.
-Да идем!- каза Алекс.
В столовата имаше към 300 души. Те разговаряха по обичайните теми из ежедневието на корабите на AFJ. Настроенията бяха приповдигнати, заради завръщането към Новата Земя- Orixon 44. Това беше радостна новина за всички тук. Алекс и Палма седнаха на една маса със Шон и Бронк и си поръчаха питие с ядки. Игуанката Бронк днес беше весела, а Шон- радостен. Алекс запали цигара и извади пред себе си лаптопа, за да поработи и да попълни дневника си. Малко джин с тоник му дойде добре тази вечер. След полунощ, двамата с Палма имаха още три часа дежурство. Те смятаха до тогава да си починат и да се приготвят за работа.
Наближаваше полунощ, когато Алекс подреждаше раницата си и всички джаджи по джобовете на униформата. От полунощ до 3 ч. двамата с Палма щяха да дават допълнително дежурство. В дежурната каюта бяха също Шон и Бронк. Алекс приключи с раницата, взе си кафе и запали цигара. Палма беше приготвила закуска за преди дежурството и двамата хапнаха по- късно. Из корабите течеше купон.
*
В следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си нататък по планираните траектории, на път към Orixon 44. Алекс пушеше цигара с кафе зад пулта си, зает с обичайните си дела. До него бяха Ким, Аш и Палма, които също имаха задачи по пултовете. Алекс се беше замислил дълбоко, докато следи параметрите на полета. Настроенията из корабите бяха добри в този ден. Наблизо нямаше и никакви опасности. На кръстосвача спяха задължителен сън 70% от хората, а на Crossfire- 200 души. Тук на практика сега имаше 770 души, сред които и извънземни, тръгнали със земляните поради някакви причини.
В началото на вечерта в далечината забелязаха междинна станция. Като цяло, Nissan имаше нужда от гориво, вода, кислород и провизии. Все още не се знаеше под чий контрол е станцията там. Докато дежурните се опитваха да разберат това, Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси и се изправи пред предния люк, за да впери изпитателно поглед към станцията. Междувременно се получи информация за станцията- тя беше под контрол на съюзници от Съпротивата. До нея оставаха към два часа полет.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 250, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 250, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато Браун, Джейн, Никита и Хенсън се завърнаха от града. Те носеха запис на един много слаб сигнал, засечен от случаен радиолюбител от града. Алекс ги прие в дежурната каюта и започнаха обработка на записа, за да могат да разберат, за какво става дума. Според радиолюбителя, този сигнал се излъчвал на всеки 30 минути. Алекс запали цигара, отвори си бутилка пепси, а Браун и Джейн се заеха със записа. Обработката продължи около час. Тогава Браун каза:
-Това е морзовата азбука! Но се чува слабо…
-Ще го прекарам през компютрите!- каза Джейн.
Изтръпнаха в очакване на резултата, а той не закъсня. На екрана се изписа следния текст, преведен от морзовата азбука: "Командир Йон. На някаква луна съм. Добре съм. Щях да свърша въздуха, но намерих изоставена станция. Тук има запаси от въздух за още 124 часа! Ако ме чувате, обадете се! S.O.S. ! ".
*
По- късно тази вечер, Crossfire излетя отново и започна издигане към орбита, където щяха да опитат да намерят сигнала и координатите на командир Йон. В засичането на сигнала се включиха 20 души, като беше активирана и най- мощната антена на кораба.
Вечерта напредваше. Според дежурните, Йон се намираше на една от трите луни на тази планета. Все още нямаха връзка с него. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна през люка. В далечината се виждаха две от луните. Третата беше отвъд хоризонта. Заетите с намирането на координатите на командир Йон щяха да работят без прекъсване, чак до сутринта, когато идваше втората смяна. Търсенето продължаваше.
Междувременно кораба стигна до 25 км. височина. Тук можеше вече да се отвори и разгъне най- мощната му антена, с която да търсят сигнала от предавателя на командир Йон. Алекс остави будни 100 души, а 150 отиваха в задължителен сън, за да бъдат на линия от рано сутринта. По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. По коридорите се видя само охраната- две патрулни двойки и няколко поста. Това се налагаше заради възможни неприятелски телепортации и проникване в кораба на чужди елементи. Алекс тази вечер беше малко разсеян и недоспал, напоследък трудно ставаше от сън. Изглежда задачите му бяха прекалено много. Той реши да разтовари част от задълженията си, като си определи още четири помощници. Ободрен от добрата си идея, той запали цигара и се спря до един люк. Кораба отиваше към по- близката от трите луни.
*
В края на следобеда на другия ден Crossfire приключваше с обиколките около първата луна и търсенето тук. Докато се насочваха към втората луна, Алекс запали цигара и седна зад пулта. Смяташе се, че командир Йон не е на тази луна, оставаха другите две. При Алекс бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха, а също така следяха полета на кораба. В момента спяха 150 души, а останалите имаха свои задачи. От тях 30 души търсеха командир Йон във радиоефира. До втората луна на тази планета имаше близо 4 часа път. В това време Алекс смяташе да поговори със тукашните военни по радиото, за да обмислят освобождаването на Orixon 73 от нашествието на хищниците. Той даде нови инструкции и заповеди към екипажа си и се подготви за продължителни разговори…
*
Вечерта започваше. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Въздуха на командир Йон беше ограничен. От екипажа зависеше, дали ще го намерят навреме. Трябваше да се бърза, това беше ясно. Алекс реши да изпрати към третата луна совалката Honda, със 20 души екипаж. Той предаде на дежурните заповедта за това и се облегна в удобното кресло. До него Ким въздъхна дълбоко и отвори бутилка пепси. Оставаха 98 часа, през които трябваше да открият Йон и да го приберат.
По- късно вечерта совалката Honda се отдели от корпуса на кораба и се насочи по траектория за достигане на третата луна на тази планета.
*
На другия ден, совалката Honda намери командир Йон, в изоставена станция на третата луна на тази планета. Двадесетте командоси, носеха въздух със себе си, но опасенията на Алекс не се сбъднаха- Йон имаше все още запаси от въздух. Успяха да евакуират командир Йон от чуждата станция, но нямаха време да проверяват на кого е принадлежала тя. Докато набираха скорост, обратно към кораба Crossfire, Йон и Алекс разговаряха. Йон нямаше промени от неправилната телепортация, а се намираше в добро състояние. Междурвеменно отктоподоподобните хуманоиди пристигнаха в зоната, но нямаха понятие, какво се беше случвало тук в лунната станция. За късмет на командир Йон, те биха успели съвсем навреме да го евакуират от станцията си…
*
Късно вечерта бордово време Honda се прибра обратно на кораба Crossfire. Командир Йон разбра защо телепортацията е била погрешна- заради неговата защита от телепортации, в момента на преминаването на кораба през портала между Orixon 73 и тайната планета. Би трябвало да се телепортира при опасността, на самия кораб, но самия той, вече не бил там. Станцията на луната, било съвсем любителско решение на автоматиката…
*
В следобеда на другия ден Crossfire пътуваше към малкия остров, където беше портала на телепорта, за да иде обратно на планетата Orixon 73. Командир Йон скоро се възстанови от преживяното премеждие и беше готов да заеме отново поста си на командир на кораба. Алекс този ден беше мрачен. Отново го измъчваше неговия грип. Въпреки това той беше на мястото си зад пулта и контролираше полета. До острова имаше няколко часа път, а след това щяха да се потопят в океана, за да намерят портала. По радиото Алекс благодари на тукашните хора, като им обясни, че всичко се е оправило и земляните си отиват оттук. Според тукашните военни, скоро те щяха да се появят отново на Orixon 73, за да се включат във войната срещу хищниците.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 249, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 249, Valeri Kolev.

Crossfire летеше над океана на тази странна, скрита планета. Тя беше дори в друга галактика, до където ги изпрати телепорта. Ако не беше изчезнал техния командир- Йон, те щяха незабавно да се върнат обратно през телепорта. Сега обаче бяха задължени да търсят командира си. Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на дежурната каюта, отправил взор напред към хоризонта. Беше вечер, а тукашното слънце залязваше някъде на ляво от курса на кораба. Дежуреха Аш и Ким, а Палма приготвяше вечеря за дежурните. Алекс беше наредил 200 души да отиват на задължителен сън. Останалите дежуреха, или се занимаваха със задачи из кораба. Разговорите по радиото, с тукашните хуманоиди, водеха Браун и Джейн. Това беше контакт със особено далечна цивилизация, която разполагаше с телепорт до планетата Orixon 73. Въпросите за обсъждане бяха много.
*
Два дни Crossfire обикаля планетата в търсене на сигнал от командира си Йон.
Разговорите по радиото с тукашните хуманоиди вървяха постоянно. Беше вечер, когато Crossfire наближаваше град, а край него- малък космодрум. Там щеше да ги очаква местен специалист по грешките при телепортиране. До там оставаха още 2- 3 часа полет. Алекс запали цигара, взе си кафе и седна зад пулта, за да огледа как вървят нещата из кораба и със неговия полет. Щом се убеди, че всичко е нормално, Алекс въздъхна и даде инструкции на дежурните, във връзка с предстоящото приземяване. До него бяха Ким, Аш и Палма, които помагаха. Градът, към който летяха се намираше на океанския бряг, на широко плато издигнато на 10 км. от плажовете, а още по- нататък се простираше планина, също застроена. Алекс се беше замислил, докато дежурните от мостика му докладваха за състоянието на кораба и полета. По- късно Алекс обяви пет свободни часа за целия екипаж. В дежурната каюта бяха дошли Тимур и Катерина - офицерите от Съпротивата. Те живо се интересуваха от тукашната цивилизация, дори им се представиха, във връзка с войната срещу хищниците. Октоподоподобните хуманоиди одобриха войната срещу хищниците, както от страната на земляните и тяхното AFJ, така и от страна на Съпротивата. Алекс издаде пълномощно на помощника си Манхатън, за да уговори той с местните военни, един бъдещ военен съюз, в рамките на AFJ- (междупланетен военен съюз на земляните).
Вечерта напредваше, когато Crossfire се приземи на космодрума, който им посочиха от Кулата по полетите. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Мястото беше хубаво, а наоколо имаше около 5- 6 други кораби, както и десетина совалки. Двамата запалиха по цигара, а Алекс даде инструкции до целия екипаж, както и до дежурните, а накрая говори и с помощник Манхатън, за предстоящите му разговори с тукашни военни. Манхатън щеше да отиде със Браун, Джейн и Никита в една база на военните, наблизо до космодрума.
Късно вечерта Алекс се беше усамотил в бокса си, заедно с Палма. Екипажа имаше свободни часове. По двата входа на кораба имаше постове, както и вътре в кораба. Навън излязоха само Манхатън и другите трима с него. Те отпътуваха с джет.
*
Наближаваше вечерта, а Crossfire летеше от обяд в нов полет за търсене на командир Йон. Алекс беше седнал зад пулта и работеше. Той запали цигара, взе си кафе и погледна колегите си. Край него бяха Ким, Аш и Палма. Времето навън беше облачно и дъждовно със силни ветрове. Корабът поддържаше скорост 500 км/ч. на 7 км. височина. По радиото земляните поддържаха отворена линия с тукашните военни, за да обсъждат войната срещу хищниците, а и други теми. Тукашните, октоподоподобни хуманоиди обещаха военна помощ в зоната Orixon, срещу хищниците, като смятаха първо да се заемат с планетата Orixon 73, където имаха телепортационен портал, а също имаха и свои интереси.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма излязоха из кораба. Той искаше да провери как са нещата из кораба, преди да даде вечерните инструкции на екипажа и дежурните, а Палма му правеше компания. По някое време Алекс се спря пред един от люковете из кораба, запали цигара и погледна навън. Полетът вървеше без особени проблеми. По това време екипажа имаше три свободни часа. Из кораба беше шумно и оживено.
По- късно вечерта Алекс даде нови инструкции на дежурните и заедно с Палма се прибраха в неговия бокс със койките им. Тук Алекс щеше да обмисля нещата в уединение, а Палма се занимаваше нещо с лаптопа си, седнала срещу него на масата. Търсенето на командир Йон продължаваше, за момента- без успех. Специалистът по грешките при телепортиране, тукашен военен, предлагаше да преровят архивите на този телепортационен портал, за да се види, къде точно е попаднал Йон. Архивите бяха пълни с информация, а компютрите на тукашните хора, вече тършуваха из тях. Може би беше само въпрос на време- кога ще намерят командир Йон…
*
Няколко дни по- късно Crossfire приближаваше космодрум край град със 400,000 души население. Тук един радиолюбител беше засякъл странни сигнали, но самия той неможал да ги разбере. Тукашните военни насочиха земляните към точно този човек, за да проверят дали това по някакъв начин е свързано с командир Йон. До града оставаха няколко часа път. Алекс пушеше цигара и обмисляше инструкции и заповеди към екипажа. Беше следобед, а на борда на кораба спяха 180 души в задължителен сън. Останалите имаха задачи. При Алекс бяха Ким, Аш и Палма, които наблюдаваха как върви полета, а също следяха за опасности наблизо до кораба.
*
По някое време кораба пристигна над града и се приземи на една площадка в космодрума. Алекс изпрати Браун, Джейн, Никита и Хенсън, да намерят онзи радиолюбител, за да видят за какво става дума. Четиримата скоро отлетяха с джет. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън беше хубав ден, слънчево и топло. Из космодрума беше пълно с народ. Някакъв самолет, току- що излиташе. Около друг самолет се бяха струпали хора с багажи. Двамата запалиха по цигара, а Алекс извади джобно шишенце с джин, за да отпие. В очакване на новини от Браун, двамата се загледаха в природата около космодрума. Из кораба беше спокойно и тихо.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 248, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 248, Valeri Kolev.

Беше късно вечерта, когато разузнавачите се прибраха в Crossfire. Беше изпратен и дрон по обратния път през портала, към кръстосвача Nissan. Crossfire тръгваше на дълъг път към най- близкия континент тук. Щеше да се движи под водата, защото още нищо не се знаеше за тукашната цивилизация. Можеше да е опасна за земляните. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Палма, в местата зад дежурните. Той умуваше, докато следи нещата на екрана на компютъра си. В кораба беше спокойно, а в дежурната каюта- топло и уютно. Мнозина почиваха или спяха. Алекс биваше в относително добра форма и прие хладнокръвно поемането на командването на кораба. Притесняваха го други неща, особено- изчезването на командир Йон. Вече беше сигурно, "странните сфери" бяха летящи машини на тази точно цивилизация. Какво правеха на Orixon 73, още не беше известно. Наличието на телепорт, също не беше изяснено. Това беше някаква супер- тайна планета, скътана сред звездите. С телепорта се спестяваха месеци нормален полет…
Един от дроновете, изпратен на разузнаване, скоро пусна картина, както и данни. Континента беше на около 2,000 км. от малкия остров. Със скоростта на кораба, под водата, щеше да бъде достигнат след денонощия. Алекс не искаше да вдигат кораба във полет. Той смяташе да се действа с повишено внимание. Беше дал командването в ръцете на помощника Манхатън, за идната нощ, когато смяташе да се наспи. Из кораба всичко биваше нормално, екипажа се беше оттърсил от първоначалния стрес.
Алекс си взе още кафе, запали цигара и се зае с обмислянето на нещата, а Палма му помагаше в умуването, както и друг път го правеше. На борда оставаха будни само 40 души. Тук верояно всичко можеше да е опасно, трябваше да се внимава. Алекс беше предупредил- стрелба само в краен случай, това можеше да е една приятелска цивилизация.
Наближаваше полунощ, когато Алекс се готвеше добре да се наспи. Оставаха броени минути, в които той си преглеждаше записките, където беше нахвърлил задачите за сутринта. Crossfire пътуваше под водата в океана, на дълбочина 100 м. към континента, който беше най- близко. Палма се беше заловила да спретне закуска за двамата. Из кораба беше тихо и спокойно.
*
На другия ден Crossfire продължаваше пътя си към континента. Алекс спа до следобеда, след безсънна нощ, която не очакваше. В края на следобеда, той пое командването на кораба от помощник Манхатън, взе си кафе, запали цигара и зае мястото си зад пулта, а тук бяха също Аш, Ким и Палма. Още един от дроновете беше дал картина от място на 100 км. навътре в континента. Оказваше се, че планетата приема туристи, т.е. земляните напразно се бяха крили до сега. Алекс включи общата честота, за да обсъди с дежурните, дали да излязат над водата, за да летят.
В началото на вечерта Crossfire се издигна над океана и взе курс към континента, а дежурните опитваха радио- контакт с тукашните октоподоподобни хуманоиди. Трябваха им указания с координати, където могат да се приземят, за да разкажат какво им се случи, за да намерят командир Йон.
*
Късно вечерта Алекс успя да разговаря с дежурни в близка кула за въздушен контрол. Той разговаря с помощта на компютрите, които вече знаеха отчасти тукашните езици, а най- вече официалния език. Алекс разговаря внимателно, но дежурните бяха вежливи и опасенията за провал не се сбъднаха. Той разказа накратко и без много обяснения, че кораба е попаднал тук, а единия му командир е изчезнал ненадейно. Дежурните обещеха да вземат мерки и позволиха приземяване на Crossfire на един космодрум, на два часа път от сегашното място на кораба. На Алекс казаха, че всичко ще се оправи и изясни…
*
В следобеда на другия ден Crossfire се приземи на междупланетен космодрум тук. Алекс изпрати Манхатън, Браун, Бронк и Соня, да разговарят с тукашните военни. Разговорите се слушаха из целия кораб и всички бяха будни, за да чуят, какво става. Както стана известно това е било техен телепорт, който имат от хиляди години. Казаха, че ще намерят командир Йон, но претърсването ще отнеме много време. По въпроса за отношението на октоподоподобните към хищниците, те признаха, че от известно време ги наблюдават, защото са опасност за тях. Пратениците разговаряха и по други теми с тукашните…
*
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излязли по някое време навън из космодрума. Тук беше оживено, имаше и познати видове. Четиримата се насочиха към Търговския център, за да видят какви стоки има тук. Алекс запали цигара и се огледа. Някои от видовете тук имаха много опасен вид. Това едва ли беше проблем, ако не се влизаше в контакт с тях по някакъв начин. Скоро четиримата намериха кафе- ресторант и влязоха, за да хапнат по нещо.
Късно вечерта на борда на Crossfire се прибраха всички, излизали този ден навън.
*
На другия ден земляните проведоха разговори с тукашните хора, за войната в галактиката, за своите светове, както и за хищниците. Междувременно продължаваше издирването на командир Йон. Алекс беше поставил постове около кораба, както и на двата му входа, както и вътре из него. Космодрума беше оживено място и тук имаше всякакви видове, някои от тях- много опасни, според преценката на шамана Джи.
Вечерта Crossfire излетя на полет за самостоятелно издирване на своя изчезнал командир - Йон. Този полет беше регистриран от тукашните служби и се поддържаше от Кулите по пътя. Алекс запали цигара, изправен пред стенния екран и замислен. Ако Йон беше в беда, то вече много време, неможаха да го намерят. В очакване Йон да не е в беда, Алекс се беше замислил дълбоко, а дежурните умуваха, как да намерят изчезналия си при телепортиране командир…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 247, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 247, Valeri Kolev.

Crossfire беше от цяло денонощие на някаква напълно непозната планета, където попаднаха, преминавайки през нерегламентиран телепорт, докато следяха една от "странните сфери", появили се над планетата Orixon 73 и в нейния океан. Командир Йон беше изчезнал още при преминаването през телепорта. Напразно земляните претършуваха кораба и търсиха сигнал за помощ от него. Той беше изчезнал безследно, но имаше и добра новина- с него беше пълната му екипировка, раницата с вещи за оцеляване при непредвидени обстоятелства, шлема му и оръжието му. През изминалите часове, откакто земляните с кораба си, бяха преминали несъзнателно през телепорт, те умуваха какво да предприемат. Някои от хората смятаха, че трябва да тръгват обратно към телепортационния портал, други смятаха, че трябва да търсят командир Йон. Една по- малка група хора, искаха да видят какво е това място- планетата, където попаднаха неволно…
Късно вечерта, под прикритието на мрака, земляните издигнаха Crossfire на перископна дълбочина. Всички бяха на тръни, а малцина бяха успели да дремнат през изминалите мъчителни часове, повече от 24 часа, земно време. Алекс запали цигара, взе си кафе и щом се появи картината от перископите, каза по общата радиочестота:
-Изглежда чисто и е тихо…
-Изгрява някаква малка, оранжева луна.- чу се гласа на Манхатън.
-Нямаме данни за планета със синьо слънце и оранжева луна!- каза Шон.
-Това е лошо! Много лошо!- каза Браун.- Май сме се изгубили тотално!
-Алекс, дойде твоя ред!- каза Аш.- Ти си командира сега! Прочетохме инструкциите…
-Ще се постарая да вляза по- скоро в тази роля.- каза Алекс.- Разбира се, че знам какви са инструкциите. Поемам командването на кораба, ако командир Йон не е в състояние да бъде командир…
-Моментът настъпи!- напомни Джейн.
-Трябва да намерим командир Йон, а сетне обратно към телепортационния портал!- каза Алекс.
-Това и правим.- каза Браун.
-Продължавайте търсенето!- каза Алекс.- Вероятно Йон е бил телепортиран по допълнителен канал. В най- скоро време ще дам нови инструкции! Да помислим, какво ще правим, момчета!...
В ефира настъпи тишина. Дежурните започваха да обмислят положението, а Алекс се усамоти в бокса си с двете койки, с него беше и Палма. Те запалиха по цигара, взеха си кафе, а Алекс въздъхна тежко и отвори лаптопа си. В тази сложна ситуация, той трябваше да търси изход, и то правилния изход. Палма също отвори лаптопа си. Из кораба започваше дежурство на три смени. Това бяха 250 + 12 командоси, които би трябвало да могат да се справят със всякакви сложни ситуации. Алекс докосна талисмана, окичен на врата му и започна да чертае сложни плетеници, йероглифи и схеми, а това бяха планове за действие. Палма въздъхна дълбоко и тежко и отвори бутилка пепси, произведено тук на кораба…
Crossfire тръгваше към най- близкия остров. Това беше решение, нищо особено, но по- добре от нищо…
*
През следващите два дни, Алекс изпрати до близкия остров четрима души със джет. Crossfire оставаше на перископна дълбочина, неподвижен, на 40 км. от бреговете на острова. Нямаше никаква информация за командира Йон, който беше изчезнал от кораба изненадващо, покрай цялата суматоха, след преминаването през телепортационния портал. Докато екипа проверяваше острова, на борда на кораба нищо не се случваше. Имаха си работа с непозната цивилизация. На втория ден успяха да прихванат телевизионен сигнал. Това бяха октоподоподобни хуманоиди. Тази цивилизация се оказваше свръх- развита. Вероятно Crossfire беше преминал през телепортационния портал, без никой да разбере това. Учудващо беше, къде изчезна обаче командир Йон…
Беше вечерта на втория ден, когато Алекс пушеше цигара с кафе и очакваше разузнавателния екип да се прибере в кораба, за да разкаже какво е намерил на острова.
*
През следващото денонощие Crossfire оставаше на перископна дълбочина, край малкия остров, край който попаднаха одеве. Междувременно разузнавачите все още ги нямаше, изпратени на острова, за да огледат там. Продължаваше и издирването на командир Йон. За момента от него нямаше следа.
Вечерта беше започнала, когато Алекс излезе от бокса си, запали цигара и кимна към Аш:
-Нещо ново?
-Нищо ново, командир Алекс.- каза Аш.
-Помислихте ли какво ще правим?- попита Алекс.
-Да, сър!- каза Аш.- Предложенията и идеите на екипажа, са вече в лаптопа ви!
-Много добре!- каза Алекс.- Ще седна да ги прегледам. Изпратете дрон със съобщение до Nissan и да се опита да мине в обратната посока през портала.
-Да, сър!- каза Аш.- Ще бъде направено.
Алекс седна край пулта с дежурните- Браун, Джейн, Никита и Хенсън и се зае да прегледа идеите на екипажа, за действия при сегашните обстоятелства. Това щеше да му отнеме време. Той си взе каничка с кафе и се занима с латопа си, а край него сновяха Палма и Ким, които оправяха дежурната каюта, както и личния му бокс. Това, че според инструкциите на кораба, влезе в ролята на действащ командир, не му беше никакъв проблем, но ситуацията ставаше все по- сложна. Алекс беше проверил- в предишния си живот той често беше командвал Crossfire, та и Nissan, в определени времена…
Вечерта напредваше, а Алекс по това време даде заповед да се приберат разузнавачите и сетне да се тръгне към най- близкия континент. В същото време той следеше една местна телевизия, а компютрите бяха пуснати на висока скорост да намерят превод на тукашните езици…


(следва продължение)