ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 247, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 247, Valeri Kolev.

Crossfire беше от цяло денонощие на някаква напълно непозната планета, където попаднаха, преминавайки през нерегламентиран телепорт, докато следяха една от "странните сфери", появили се над планетата Orixon 73 и в нейния океан. Командир Йон беше изчезнал още при преминаването през телепорта. Напразно земляните претършуваха кораба и търсиха сигнал за помощ от него. Той беше изчезнал безследно, но имаше и добра новина- с него беше пълната му екипировка, раницата с вещи за оцеляване при непредвидени обстоятелства, шлема му и оръжието му. През изминалите часове, откакто земляните с кораба си, бяха преминали несъзнателно през телепорт, те умуваха какво да предприемат. Някои от хората смятаха, че трябва да тръгват обратно към телепортационния портал, други смятаха, че трябва да търсят командир Йон. Една по- малка група хора, искаха да видят какво е това място- планетата, където попаднаха неволно…
Късно вечерта, под прикритието на мрака, земляните издигнаха Crossfire на перископна дълбочина. Всички бяха на тръни, а малцина бяха успели да дремнат през изминалите мъчителни часове, повече от 24 часа, земно време. Алекс запали цигара, взе си кафе и щом се появи картината от перископите, каза по общата радиочестота:
-Изглежда чисто и е тихо…
-Изгрява някаква малка, оранжева луна.- чу се гласа на Манхатън.
-Нямаме данни за планета със синьо слънце и оранжева луна!- каза Шон.
-Това е лошо! Много лошо!- каза Браун.- Май сме се изгубили тотално!
-Алекс, дойде твоя ред!- каза Аш.- Ти си командира сега! Прочетохме инструкциите…
-Ще се постарая да вляза по- скоро в тази роля.- каза Алекс.- Разбира се, че знам какви са инструкциите. Поемам командването на кораба, ако командир Йон не е в състояние да бъде командир…
-Моментът настъпи!- напомни Джейн.
-Трябва да намерим командир Йон, а сетне обратно към телепортационния портал!- каза Алекс.
-Това и правим.- каза Браун.
-Продължавайте търсенето!- каза Алекс.- Вероятно Йон е бил телепортиран по допълнителен канал. В най- скоро време ще дам нови инструкции! Да помислим, какво ще правим, момчета!...
В ефира настъпи тишина. Дежурните започваха да обмислят положението, а Алекс се усамоти в бокса си с двете койки, с него беше и Палма. Те запалиха по цигара, взеха си кафе, а Алекс въздъхна тежко и отвори лаптопа си. В тази сложна ситуация, той трябваше да търси изход, и то правилния изход. Палма също отвори лаптопа си. Из кораба започваше дежурство на три смени. Това бяха 250 + 12 командоси, които би трябвало да могат да се справят със всякакви сложни ситуации. Алекс докосна талисмана, окичен на врата му и започна да чертае сложни плетеници, йероглифи и схеми, а това бяха планове за действие. Палма въздъхна дълбоко и тежко и отвори бутилка пепси, произведено тук на кораба…
Crossfire тръгваше към най- близкия остров. Това беше решение, нищо особено, но по- добре от нищо…
*
През следващите два дни, Алекс изпрати до близкия остров четрима души със джет. Crossfire оставаше на перископна дълбочина, неподвижен, на 40 км. от бреговете на острова. Нямаше никаква информация за командира Йон, който беше изчезнал от кораба изненадващо, покрай цялата суматоха, след преминаването през телепортационния портал. Докато екипа проверяваше острова, на борда на кораба нищо не се случваше. Имаха си работа с непозната цивилизация. На втория ден успяха да прихванат телевизионен сигнал. Това бяха октоподоподобни хуманоиди. Тази цивилизация се оказваше свръх- развита. Вероятно Crossfire беше преминал през телепортационния портал, без никой да разбере това. Учудващо беше, къде изчезна обаче командир Йон…
Беше вечерта на втория ден, когато Алекс пушеше цигара с кафе и очакваше разузнавателния екип да се прибере в кораба, за да разкаже какво е намерил на острова.
*
През следващото денонощие Crossfire оставаше на перископна дълбочина, край малкия остров, край който попаднаха одеве. Междувременно разузнавачите все още ги нямаше, изпратени на острова, за да огледат там. Продължаваше и издирването на командир Йон. За момента от него нямаше следа.
Вечерта беше започнала, когато Алекс излезе от бокса си, запали цигара и кимна към Аш:
-Нещо ново?
-Нищо ново, командир Алекс.- каза Аш.
-Помислихте ли какво ще правим?- попита Алекс.
-Да, сър!- каза Аш.- Предложенията и идеите на екипажа, са вече в лаптопа ви!
-Много добре!- каза Алекс.- Ще седна да ги прегледам. Изпратете дрон със съобщение до Nissan и да се опита да мине в обратната посока през портала.
-Да, сър!- каза Аш.- Ще бъде направено.
Алекс седна край пулта с дежурните- Браун, Джейн, Никита и Хенсън и се зае да прегледа идеите на екипажа, за действия при сегашните обстоятелства. Това щеше да му отнеме време. Той си взе каничка с кафе и се занима с латопа си, а край него сновяха Палма и Ким, които оправяха дежурната каюта, както и личния му бокс. Това, че според инструкциите на кораба, влезе в ролята на действащ командир, не му беше никакъв проблем, но ситуацията ставаше все по- сложна. Алекс беше проверил- в предишния си живот той често беше командвал Crossfire, та и Nissan, в определени времена…
Вечерта напредваше, а Алекс по това време даде заповед да се приберат разузнавачите и сетне да се тръгне към най- близкия континент. В същото време той следеше една местна телевизия, а компютрите бяха пуснати на висока скорост да намерят превод на тукашните езици…


(следва продължение)