Времето сега:

петък, 30 май 2014 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 256, Valeri Kolev.




ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 256, Valeri Kolev.

Вървеше бордовия следобед на екипажите от Nissan и техните кораби, совалки, изтребители и джетове. Crossfire наближаваше някакъв от по- големите астероиди от полето, за да провери дали там има живот. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна какво става из каютата. Докато той дежуреше с Ким, Аш и Палма, назад в каютата бяха седнали Браун, Джейн, Никита и Хенсън, които почиваха, на по чаша джин с тоник. Зад тях бяха и Тимур и Катрин, които все още изучаваха историята на земляните, както и архивите на AFJ. Те двамата бяха офицери от Съпротивата, които бяха на Nissan със още десет души от техните хора, за да осъществяват връзките и синхронизацията на действията срещу хищниците, във водената война.
Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха с един джет, за да проверят астероида на място. Докато приближаваха, Алекс запали цигара, взе си кафе и се замисли, проверявайки оръжията си. Много не му се нравеше, че адмирал Шао поиска да се провери зоната тук. Досега можеха да са пристигнали на Orixon 44. Джетът прелетя край няколко метеорита и дребни камъни, каквито имаше много наоколо, за да премине над по- светлата част на астероида.
Вечерта напредваше, когато четиримата закрепиха джета към една скала на астероида, а Ким и Аш се готвеха да излязат навън. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи да огледа с бинокъл през люковете. Тук беше сумрак, звездата беше далеко. По това време, Алекс изведнъж се сепна- беше изчезнала радио- връзката с кораба, а и със кръстосвача. Алекс се замисли, пък погледна към звездите. Изведнъж наоколо започна да става все по- светло. Алекс неможеше да повярва, но някаква звезда изгряваше на хоризонта…
-Деца!- каза той- Вече не сме на същото място! Запазете спокойствие и да видим с какво разполагаме!
Ким, Аш и Палма се изненадаха също. Бяха телепортирани на някъде, току- що…
*
Изминаха няколко часа, а навън стана светло. Това беше планета, рано сутринта. Четиримата се чудеха какво да правят. Имаха джет, имаха раници, шлемове, оръжие, дори гориво, вода, кислород и провизии. Но въпреки удобствата, се намираха телепортирани на чужда планета. С джета можеха да излязат на орбита, но не и да пътуват надалеко из космоса. Докато умуваха, Алекс запали цигара, взе си кафе и започна да рови из радио- ефира, с надеждата- да открие нещо малко по- познато…
-Да излитаме!- каза Алекс, малко по- късно.- Нека да видим, какво е това място!
-Излитаме, Алекс.- каза Аш и седна на пилотското място.- Седнете! Тръгваме!
Джетът излетя след това и започна да набира височина. Това беше малък остров в океана. Скоро излязоха над открити води. В ефира се хващаха станции, на непознати езици, но важното беше, че сигнали на хищниците, не се забелязваха тук.
*
Беше следобеда на другия ден, по бордовия часовник, когато джета с четиримата земляни достигна до някакъв град. От прослушания ефир беше ясно, че тук приемат туристи от чужди светове. Неясно оставаше, защо са били телепортирани тук. С надеждата да си отговорят на този и други въпроси, четиримата земляни се приземиха на един космодрум, приети и насочвани от Кулата. Алекс и Палма излязоха навън, а Ким и Аш останаха в джета, за да го пазят.
Из космодрума беше оживено и шумно. Тук се забелязваха и хуманоиди. Алекс и Палма скоро влязоха в Корпуса за туристи и се огледаха, за да решат накъде ще ходят. Това беше интересен свят с много силно развита технология. Хуманоидите из Корпуса изглеждаха като хора, можеше да се каже, че почти нямаха различия от самите земляни. Като хора- човеци, Алекс и Палма избраха да намерят някакъв вход само за хуманоиди. Това тук беше възможно. От тонколоните ехтеше гласа на Информацията, кой на къде може да тръгне. Езикът скоро беше разпознат от ръчните компютри и двамата разбраха смисъла на чутото. Това беше полезна информация за пристигащи и заминаващи от този космодрум. Така скоро намериха къде има кафе- ресторант, само за хуманоиди и лесно го намериха. Това беше нагоре в небостъргача, някъде из стотните етажи. Щом пристигнаха там, двамата си избраха места, при една двойка туристи, на маса за четирима. Докато избираха от менюто, Алекс запали цигара и се обади до джета, за да каже къде са и какво смятат да правят.
*
Късно вечерта четиримата отново се събраха в джета си. Алекс и Палма бяха вечеряли в ресторанта, а отттам носеха много храна и напитки. Решиха да не рискуват оставяйки джета без надзор, за да идат на хотел. Щяха да нощуват в джета, тук на космодрума, а джета им имаше всички удобства. Обсъждайки изминалите два дни, те заедно умуваха, какво правят тук и как да се върнат в кораба си Crossfire… До момента не бяха си отговорили на нито един въпрос. Тази планета се намираше извън зоните, изследвани и посетени от кораби на AFJ. Тук не беше стъпвал човешки крак. Оставаше загадка всичко това, но добрата новина беше, че тук нямаше сили на хищниците, т.е. четиримата не бяха в ръцете на хищниците, а в безопасност и за сега- свободни. В тези вечерни часове стегнаха джета и неговите системи, пуснаха отбранителния щит и се готвеха за нощуване. През нощта щяха да се редуват в пазенето на себе си и джета. Това щеше да става по двойки, за да не се скучае. Алекс запали цигара и се зае да разглежда нещата, които си купи от Централния корпус. Това бяха както симпатични машинки, така също храна, напитки и информационни материали. Тепърва щяха да дирят звездните карти на зоната, както и да търсят начин за връщане обратно при своите на Crossfire. В очакване на нощта, четиримата земляни се замечтаха, колкото й да не му беше времето сега за това…



(следва продължение)










Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза