ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 257, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 257, Valeri Kolev.

На следващия ден четиримата земляни, командоси от AFJ, летяха над планетата и изучаваха тази цивилизация, която не беше позната за Агенцията. Тук имаше всякакви видове и раси. Скоро бяха попаднали на хора от други планети, чийто вид познаваха, но пък те биваха туристи тук. От разговори ставаше ясно, че тази планета е на голяма дистанция от системата Orixon. За съжаление тук сякаш нямаше звездни карти за такава огромна дистанция. С размисли за невъзможното им завръщане на кораба Crossfire, четиримата земляни прекарваха един най- обикновен свой ден, тук на непознатата планета. За късмет тук свободно се използваше и валутата, с която разполагаха- златните долари. Не се налагаше да използват от други видове валута, с които също разполагаха в джета си. Средствата на четиримата командоси- астронавти бяха достатъчни, за да не се налага да търсят някаква работа на тази съвсем чужда и непозната планета… Междувременно забелязаха, че техния остров, от където идваха, мистериозно беше изчезнал, а с това и надеждата им да намерят портала, през който бяха попаднали тук, съвсем неволно, докато разглеждаха един астероид по пътя към Orixon 44…
*
Беше следобеда на другия ден. Четирмата земляни летяха на 7 км. височина, към един голям град, където смятаха да търсят информация за телепорта, през който бяха попаднали тук, на тази планета. Алекс пушеше цигара с кафе и помагаше на Аш, който пилотираше джета. Ким и Палма седяха на задните седалки прослушвайки радио- ефира, в търсене на информация.
В началото на вечерта, джетът с четиримата земляни пристигна на летище в избрания от тях град. Информацията, с която разполагаха беше ограничена, но смятаха да посетят тук военните, за да ги разпитат за онзи телепорт. Джетът се приземи на една площадка и четиримата се изправиха, за да си стегнат униформите, а навън отиваха Аш и Ким. Те трябваше да търсят информация и да намерят военните в този град. С тях отидоха два робота за охрана. Останали двамата Палма и Алекс, продължаваха да прослушват радиоефира, за да събират информация, всичко което можеше да им помогне в тази ситуация. Алекс запали цигара, взе си кафе и огледа летището. Тук всичко беше някак си страшно извънземно и чуждо. Радиовръзката със Аш и Ким беше нормална.
-Как я загазихме само!- каза Ким.- Как ще се върнем на кораба? Имаш ли идея някаква?
-Телепортите са строени от някого и се контролират. - каза Алекс.- Ще намерим кой държи телепортите и ще се завърнем на кораба!
-Изглежда лесно и просто, но това е голяма планета!- каза Ким.- Тук можем и да се загубим! А как ще намерим кой държи телепортите, не ми е ясно много…
-Трябва да се върнем!- каза Алекс.- Тук сме страшно надалеко и на мен лично, не ми се остава на тази планета завинаги!
Двамата замълчаха, а из летището беше оживено, кацаха и излитаха самолети, кораби и совалки, тълпи от пътници сновяха насам- натам.
Аш и Ким се завърнаха два- три часа по- късно. От Информацията на летището бяха издействали честота за връзка с Управлението на телепорти. Докато обмисляха какво ще говорят с тях, Алекс отвори бутилка пепси и отпи. Тук на тази планета се усещаха в несигурност и безброй опасности, макар и да нямаше тук хищници. Решиха да помислят добре и да изчакат другия ден, когато да говорят с Управлението. Пред четиримата земляни имаше една вечер и една нощ. Те хапнаха малко и се отдадоха на разговори, докато следяха какво се случва наоколо. Джетът беше паркиран на площадка, наблизо до гора. От полунощ оставаха на пост Алекс и Ким, а Аш и Палма трябваше да спят три часа, преди смяната. Въпреки странните обстоятелства четиримата земляни си поеха въздух и си починаха, без да оставят наблюдението за опасности. Отбранителната система на джета беше активирана, както и алармената система. По принцип бяха в безопасност.
До полунощ оставаше малко време. Около джета на земляните нямаше забелязани опсности, но все пак трябваше да се внимава, особено през нощта.
*
Сутринта на другия ден Алекс и Аш се свързаха с Управлението на телепортите на тази планета. Проблемът беше изяснен. Телепортът бил задействан защото помислили, че това е тяхна машина. Обратно четиримата земляни бяха прехвърлени по обедно време…
Докато пътуваха към кораба Crossfire, разбраха, че техните хора все още обикалят около астероидите в търсенето им.
*
Към края на следобеда кръстосвача Nissan със своите екипажи в пълен състав продължаваше полета си към Orixon 44. Алекс запали цигара и си взе кафе, докато работеше с компютрите. До него бяха Ким, Аш и Палма, които му помагаха. Радостни, че са отново със своите хора, четиримата скоро забравиха за инцидентите с телепорти, напоследък. На Crossfire в тези часове спяха 200 души в задължителен сън, а за Nissan, бройката беше 400 спящи. Останалите бяха дежурни, или имаха някакви задачи из корабите.
В началото на вечерта Алекс се изправи пред предния люк и погледна в далечината пред кораба. Orixon 44 се намираше само на няколко часа далечина, а вече имаше и пряка видимост към планетата. Алекс се радваше, че скоро щяха да бъдат отново сред милионите земляни на тази планета, Новата Земя на древната цивилизация. След годините прекарани предимно сред извънземни, отново щяха да се радват на усещането, че наблизо има хиляди земляни, а за цялата планета Orixon 44 те бяха достигнали числото 2,5 милиона жители население. На тази планета, щастливо намерена от AFJ, имаше и по- малък брой извънземни, но тя беше управлявана от AFJ, без шапката от някакви пратеници на властта на Земята, където беше всеобщо робство…
По- късно Алекс запали цигара, взе си кафе и седна пред люка, за да се порадва на гледката към планетата, а до него се появи и Палма, изпитваща същите чувства в момента. Очакваше се около полунощ, Crossfire да е долу на планетата…




(следва продължение)