ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 259, Valeri Kolev.
На другия ден екипът на Алекс със совалката Honda кацнаха в база на AFJ, при брега на океана. Базата се поддържаше от 100 души. Те разполагаха и с малък, боен кораб. Местността беше изумителна. Базата се намираше на 50 м. височина над океана, на скалисто възвишение. Совалката беше приземена на океанския бряг в плажния пясък. Привечер край совалката запалиха огън за скара- бира и поканиха хората от фара. Събраха се на свечеряване на пийване, хапване и разговори. Водата на океана беше леко хладна и някои рискуваха да поплуват. Тук освен екипа на Алекс, 25 души, дойдоха и 70 души от базата- фар. Край огнището беше приятно и уютно. Докато се пийваше и хапваше, хората си говореха за преживяванията си и за бъдещето на Orixon 44. Алекс запали цигара, огледа местността и каза на Палма:
-Това е една невероятна планета! Смята се, че тази планета ще даде живот на земната цивилизация за милиарди години напред!
*
Беше следобеда на другия ден. Совалката Honda летеше на 7 км. височина, със около 400 км/ч. скорост. Беше дъждовно и със силен вятър. Алекс и Палма пиеха кафе с по цигара, седнали до един от люковете в лявата страна на совалката. Настроението днес беше добро. Екипажа се беше разделил на три смени, във воденето на совалката. Полетът вървеше без съществени проблеми.
В началото на вечерта на екипа на Алекс със совалката Honda им оставаха няколко часа полет до град № 2. Алекс запали цигара, взе си кафе и заби поглед във картинката от пътя пред совалката. Той в тези часове подпомагаше пилотите, заедно с Палма. Алекс се замисли дълбоко. Навън се свечеряваше, валеше дъжд и духаха силни ветрове. Палма беше в много добро настроение и му се усмихваше, докато си пиеше кафето. Пилотираха Хенсън и Никита. Навътре из совалката, бяха също принцеса Lipo, игуанката Бронк и Шон, които приготвяха похапване за вечеря, за екипажа.
*
До град № 2, екипа на Алекс, останаха и на другия ден. По свечеряване Алекс, Ким, Аш и Палма се разхождаха из парка на базата, а до града бяха отишли от сутринта 10 човека. Алекс запали цигара и за кой ли път се възхити на флората и фауната на Orixon 44. Животинки от безопасните, имаше и в този парк. Докато се прибираха обратно в совалката, четиримата видяха цивилни от града, дошли заради парка и ресторанта в края на базата, до града. Имаше и военни, които поддържаха базата. На летището имаше и към 10 машини- самолети, изтребители, совалки и два кораба.
По- късно вечерта четиримата се прибраха в совалката. Скоро след това пристигнаха и двата джета на совалката, със десетимата, които бяха ходили до града. Совалката Honda беше готова за излитане. Алекс и Палма заеха местата си зад пилотите, тази вечер това бяха Браун и Джейн. Когато отлетяха Алекс запали цигара, взе си кафе, а совалката набираше височина. На 7 км. височина и със скорост от 400 км/ч. совалката взе курс към град № 3. Радиовръзките бяха добри, а в зоната имаше и други кораби на AFJ, както и няколко туристически. Небето беше облачно и скоро заваля дъжд. Honda наближаваше буря по пътя си.
*
Няколко дни по- късно Honda пътуваше към континент № 2, над океана, за да гостува на един фар- база там. По някое време в началото на вечерта, Алекс седеше по компютрите и си работеше. Той взе кафе, запали цигара и погледна пилотите- Браун и Джейн. Совалката летеше на 7 км. височина със скорост от 400 км/ч. До Алекс беше Палма, която прослушваше ефира. На Orixon 44 идваха все повече кораби с туристи и с хора от Съпротивата, та трябваше по- внимателно да се проверяват всички обекти около планетата. Новините от войната срещу хищниците бяха добри. По някои планети беше запазено примирие, а другаде хищниците се оттегляха, срещнали масираната отбрана на Съпротивата и AFJ. Това не означаваше край на войната. Още не бяха изпълнени условията, които Съпротивата беше обявила, за да бъде прекратена войната.
*
Наближаваше вечерта, когато совалката Honda пристигна над континент № 2. Тук някъде някакви туристи със кораба си, бяха сгрешили къде могат и къде немогат да летят. Заради това беше обявена тревога. Като най- близки до туристите се оказваше совалката Honda с екипа на Алекс, 25 души…
По някое време, на радарите се забеляза кораб на AFJ, който трябваше да зареди совалката с гориво. В това време течаха разговорите с туристическия кораб, който също привършваше горивото и се налагаше да се приземи. От фара- кула указаха къде може да се приземи туристическия кораб. Докато Honda зареждаше гориво във въздуха, туристите се спускаха надолу, към мястото, определено за приземяването им. Не им трябваше писта за кацане и това беше добре, защото не всички кораби можеха да кацат без писта, под себе си…
Междувременно летящия танкер, зареди совалката Honda и Алекс поиска да се приземят наблизо до туристическия кораб. Щеше да отнеме време, зашото се бяха отдалечили от координатите. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна тежко. Той се изправи пред стенния екран, където течеше всякаква информация и включи разговор с Кулата- фар.
*
Късно вечерта придошлите на помощ кораби от AFJ, намериха совалката Honda, но екипа на Алекс не беше намерил туристическия кораб. Совалката беше почти пристигнала на координатите и то навреме, но сега се започваше разследване. Алекс не беше допуснат до туристическия кораб… Докато се приземяваха със совалката по- късно в базата на AFJ, от базата не бяха настроени добре към тази история…
Наближаваше полунощ, когато совалката Honda, получи още гориво и започна издигането си към кръстосвача NIssan. Междувременно кораба Crossfire, както и Ford вече се издигаха в атмосферата, също към Nissan…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар