ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 91. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 91. 2016.

1.
Вървеше следобеда на другия ден. Структури на Съпротивата и на AFJ разузнаваха по градове и по- малки селища, около имоти на наемниците на Тор. Алекс пушеше цигара с кафе и наблюдаваше случващото се. Той беше казал, операциите да останат незабелязани, преди мащабна мисия по- късно. Алекс искаше бойците да бъдат със специално облекло и да не вземат да предизвикат каквото и да е внимание. В ход бяха и дронове, които отиваха напред за предварителна ориентация. Мощни подслушватели носеха информация от разговорите на наемниците. За момента не се забелязваше намерение за атака от тяхна страна. Архивите с данни за наемниците на Тор ставаха все по- големи. Това бяха предимно извънземни, регистрирани по един или друг начин на планетата. Под наблюдения бяха стотици наемници на Тор. Алекс знаеше, че дори да го намерят, това няма да спре зловредното влияние на неговата идеология, чрез неговите последователи.
Следобедът напредваше, а навън беше хубав ден. Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха да се разходят из базата. Корабът Nissan все така си стоеше на площадката. Временно нямаше да има полети, докато отминат няколко инфарктни, наближаващи Критични точки във Времето. Съпротивата вече разполагаше със индикатори за наближаващи Критични точки. Това бяха точки, във които Бъдещето стоеше пред разпадане. Особено важни бяха всякакви действия в Настоящето, по време на Критични точки… Явлението все още беше новост и слабо разбираемо…
Алекс запали цигара, замислен. Все още нямаха понятие, какво точно да правят по време на Критична точка. Мъдреци сред извънземните, както и сред земляните умуваха по тази тема. Според мнението на мнозина, в Критични точки просто трябва да се правят промени, промени след които заплахата да отмине благополучно. Нямаше и време за много умуване. Бъдещето можеше да се разпадне, а сетне всичко друго тук ставаше безсмислено… Оптимистите сред AFJ и Съпротивата запазваха самообладание. Май- май само на тях се крепеше в момента Бъдещето…
Наближаваше вечерта, когато Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха по темата за Критичните точки. Алекс беше взел участие в направата на Радар за Критични точки, заедно със извънземни изобретатели. Машинката работеше добре, а скоро с нейното копие щяха да бъдат снабдявани всички кораби и кръстосвачи на AFJ и Съпротивата, както техните бази и градове. Психологическата война за оцеляване на цивилизациите и спасяването на Бъдещето от гибел, навлизаше в начален период…
2.
Алекс, неговия личен робот и двата им дрона обикаляха из базата на Съпротивата. Той беше излязъл на свеж въздух за да освежи мислите си и да подиша свеж въздух. Тук започваше да се смрачава, а Алекс умуваше по въпроса за съществуването на т.н. Зли сили. Това явление го караше да побеснява. Определено той търсеше начин за отмъщение и справедливо наказание за Злите сили, тормозещи земляните и лично него още от Древността, та и във Настоящето, а може би и за напред, все още… Виновниците за всичките ужаси, нещастия, беди и катастрофи, случващи се на цивилизацията и до ден днешен… Алекс знаеше, че тази задача не е извън възможностите на AFJ, особено и със помощта на Съпротивата. Трябваше да вземе решение по темата и тогава той остави нещата в ръцете на Господ Бог със кратка молитва. Слезе от дрона си, стъпи на земята и запали цигара, замислен дълбоко, а робота се огледа наоколо, казвайки:
-Сър, тук едва ли е безопасно за вас! Наблизо има огнище на аномални явления, където и извънземните не стъпват!
-Рабрах, Boro!- му каза Алекс.- Ще внимаваме.
Когато Алекс погледна в радара, наистина забеляза огнището на аномални явления, а щом започнеше да го доближава, радара алармираше за приближаващи неприятености, т.е. Критични точки. Алекс започна да се отдалечава от прокълнатото място, дълбоко замислен. Нещата някак си се доказваха едно със друго. Всичко беше самата истина, а той помнеше безкрайните ужаси, преживявани от него и близките му, а не само от тях, а и всички земляни… За извънземните, пострадали от Злите сили, Алекс все още нищо не знаеше…
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и робота му се върнаха в Щаба. На радара приближаваше нещо, все още неясно. Алекс умуваше, а неговия екип бяха разделени на смени за дежурствата си тук. Войната продължаваше…
Алекс запали цигара, написа няколко инструкции и се изправи до оперативния екран, където светеха точки- огнища на аномални явления, както и приближаващи във времето Критични точки. Поточните линии, на разположение, бълваха кутийките - ръчни радари. Трябваше да се снабдят армиите на AFJ и Съпротивата, в най- кратки срокове.
3.
Беше вечерта на другия ден. Този ден беше тежък за Алекс. Той през цялото време се намираше в грипова треска, а в главата му мощно свистеше. В това време настъпиха две Критични точки, почти една след друга. Алекс правеше каквото е по неговите сили, но смяташе по някое време просто да се оттегли в почивната каюта и да лежи. Всичко го болеше и вече разбираше, че някой път няма да пребори треската и ще умре. Гриповата треска на Алекс не се наблюдаваше сред колегите му. Цяла загадка представляваше, какво всъщност е това заболяване.
Алекс запали цигара и погледна извънземните от Съпротивата, наоколо. В дежурната каюта на Щаба беше тихо и спокойно. Вървеше следене и разузнаване над повече от 200 наемни бойци на Тор. Тук бяха също Палма, Ким и Аш, които направляваха действията на AFJ в тези дни. Очакваше се близка Критична точка. Алекс беше решил да остане в дежурната, дори да е в много тежко състояние. Почти никой си нямаше представа, как да се справи с подобна точка. Това явление беше съвсем ново и тепърва щяха да го изучават.
Вечерта напредваше, а радарът показваше, че най- близката Критична точка се е отдалечила във времето и продължаваше да се отдалечава. Това озадачи Алекс, а не само него. Той остави инструкциите си за действия по време на Критична точка и излезе на една от терасите на Щаба, за да подиша свеж въздух и да се ободри, въпреки нечовешките болки по цялото си тяло. Тук го намери шамана Джи, който идваше за да му донесе още лекарства и да му помогне, във връзка със гриповата треска. Шаманът Джи тогава му каза нещо много ценно: "Твоята грипова треска, Алекс има общи неща със Критичните точки. Не се предавай на Злите сили, Алекс. ". Алекс оставаше замислен, над тези думи. Според него, най- важното при Критична точка беше движението и промени към по- добро, и към по- сигурно положение. Трудно беше да се стабилизира ситуацията при Критична точка. Макар и ново, това явление, все пак можеше по някакъв начин да се преодолее благополучно… Това искаха да постигнат в тези дни, както хората от Съпротивата, така и хората от AFJ…

(край на откъс № 91, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 90. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 90. 2016.

1.
Алекс се събуди от странен сън. Беше вечерта, според часовника му. Той се огледа сънен и изтръпна- това беше някакво чуждо място, чужда койка. Изправи се до койката и забеляза, че тук са и останалите от екипа му- Палма, Ким, Аш, Шао, Джейн, Шон и Никита. Те спяха все още. Алекс се прозя и се изправи до люка. Това беше някаква постройка, а според часовника му това беше планетата Orixon 64. Тогава той си спомни за срещата със извънземния старец. Явно това беше обект на Съпротивата. Нищо тревожно, по принцип. В другата каюта беше малка кухня, където Алекс запали цигара, взе си кафе от любезния автомат и се замисли дълбоко пред люка. Из базата на Съпротивата светеха лампи, както и във близката насреща сграда. В ляво се забелязваше кораба Nissan, чиято външност Алекс нямаше да забрави никога. Връзката със кораба беше добра. Дежурните му обясниха, че това е приятелско учение на Съпротивата. Искаха да проверят за какво свистене става дума и какви писъци на близки, далече из космоса и Времето. Тук Алекс и хората от екипа му бяха със пълен комплект вещи за продължително прекарване на открито- автомати, шлемове и раници. Алекс събуди Палма,а докато тя се разсънваше той провери ситуацията в тези часове, със последните новини, чрез лаптопа си. Нямаше нищо, кой знае какво из новините.
-Защо сме тук, Алекс?- попита го Палма докато си сушеше лицето с хавлия.- Къде е това?
-Това е обект на Съпротивата.- каза Алекс.- Искат да разберат за какво става дума въобще със аномалните явления. Това е тяхно учение.
-Имаме ли някакви забрани?- попита Палма.
-Никакви забрани нямаме.- каза Алекс.- Просто сме на гости.
Палма се изправи до люка, а скоро забеляза силуета на Nissan в ляво. Тя се замисли, докато палеше цигара с кафето си.
-Тия извънземни спят ли по принцип?- попита тя.
-По принцип ги има всякакви раси, някои от тях въобще не спят.- каза Алекс.
-Какво ще правим?- попита Палма.
-Ще се разходим.- каза Алекс.- Събуди всички.
2.
Екипът от общо осем души напусна спалната каюта и тръгна из съоръжението. В коридора вървяха извънземни. Алекс спря един робот и го попита:
-Защо сме тук? А какво трябва да правим?
-Господине, Главнокомандващите често идват тук именно за копиране и анализ на паметта и преценка на ситуацията.- каза роботът- Сега е било ваш ред. Нашите структури се командват оттук. Чувствайте се добре дошли. Ще бъдете тук, докато трае учението. Можете да излизате и навън, но само със повишено внимание.
Докато роботът отминаваше, Алекс запали цигара до пепелника в коридора, загледан наоколо. Някои от видовете тук виждаше за пръв път. Сетне продължиха да се разхождат и така намериха дежурната каюта на базата. Дежурните бяха толкова заети, че никой не им обърна внимание. Погледаха, погледаха, пък се върнаха обратно в спалната каюта. Бяха огладняли.
*
В края на следобеда на другия ден Алекс пушеше цигара в дежурната каюта в базата на Съпротивата и наблюдаваше какво правят хората тук. Работеше се по корекциите на Настоящето, за да се избегне разпадането на Бъдещето и появата на нови Критични точки във Времето. Това включваше наблюдение над наемниците на Тор и създаване на архив с техните данни. Извънземните свободно владееха земния език, дори няколко в повече. Алекс си взе кафе и докато пушеше цигарата застана пред стъклената стена и се загледа към кораба Nissan, който беше на около 200 м. по- нататък. От разговора му със командир Йон, той знаеше, че тук той и екипа му, могат да командват. Затова пък Алекс не използва тази функция и остана като наблюдател. Хората от екипа му дори се заеха да изучават Тор и неговите наемници и тяхната война, за късмет- все още незапочнала. Историята й беше много стара. Вече бяха водили подобни войни в системата Orixon, обединени от странна идея, че са висша раса… Тор за първи път забелязваше земляните и техните градове, след като други раси вече си бяха препатили от него и наемниците му…
3.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Палма се разхождаха из базата и около кораба Nissan. На входа на кораба разговаряха с постовете и патрулите, преди да тръгнат да се прибират във Временния щаб на Съпротивата. Алекс запали цигара по пътя и се оглеждаха за някакви опасности- макар и да беше база на Съпротивата, то винаги можеше нещо да се обърка, примерно да се появи диво жувотно.
Късно тази вечер Алекс, Палма, Ким и Аш разглеждаха информацията за 160 души от наемната армия на Тор. Това бяха хора от най- различни планети и раси. На пръв поглед нищо не показваше, че са наемници на Тор. Извънземните разполагаха с богата информация за Тор и наемниците му. Знаеха се техни кораби и имоти, както и много снимков материал, събиран от над 12 различни планети. Алекс използва правото си, за да забрани всякакво действие срещу тях, на първо време. Той искаше да се наблегне на разузнаването и обогатяването на архива за тези наемници. Това беше прието от Съпротивата, също и от AFJ…
Още по- наблизо до полунощ Алекс и неговите хора прехвърляха информацията за Тор и неговата армия, към кораба и към своите ръчни компютри. Алекс беше изморен в този дълъг ден. Той често сядаше да си отдъхва, а вида на извънземните тук, всичките от Съпротивата, никак не го изненадваше, но жените малко се поизплашиха от такъв близък контакт- буквално 1 м - 2 м. разстояние. Според разпределението, каквото заедно направиха, Алекс, Палма, Ким и Аш оставаха дежурни в Щаба чак до 4 ч. в късната доба, а сетне ставаха дежурни Шао, Джейн, Шон и Никита.
Алекс запали цигара с още една чаша кафе и се загледа в картите на планетата. Териториите на земляните бяха само малка част от планетата. Толкова можаха да си позволят от AFJ, при покупката им, около 40 г. по- рано. Алекс поседна да отдъхне и се заслуша в разговора по радиото, на един извънземен от дежурните. Идващата нощ щеше да е дълга и дремлива, та Алекс и хората му нагъваха кафе след кафе, предварително…


(край на откъс № 90, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 89. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 89. 2016.

1.
Вечер на другия ден, когато Nissan беше в базата до град № 8. Валеше дъжд, а из базата обучаваха нови хора за охраната и отбраната на града. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из града, придружавани от два робота за охрана. Хеликоптера бяха оставили някъде из парка, но в него имаше робот- пилот, който щеше по- късно да ги прибере. Алекс запали цигара, когато се спряха до един автомат за кафе и цигари. Взеха си от там по кафе и бутилка пепси и се скриха под навеса. Те бяха със шлемове, но все пак можеха и да се скрият от дъжда. Зад автомата имаше складово помещение за него, както и параклис със асансьор към подземията. В тези часове в парка се срещаха минувачи, свободни в момента, а работници се прибираха от няколко завода наблизо. Четиримата бяха романтично настроени под свежия дъжд и се радваха на добро настроение, сякаш отново земляните ги застигаха добри времена, макар и далеко от родната планета. По нататък из парка намериха гостилница и влязоха там, да поговорят с хората и да хапнат нещо вкусно. Навън падаше сумрак, а дъжда все още се сипеше.
*
Когато по- късно вечерта четиримата се прибраха в кораба, Алекс запали цигара и пусна да чуе новини, а те отново бяха шарени: и лоши и добри. Алекс се замисли, пък премина към работата по компютъра си, който конструираше с помощта на своите помощници. Компютъра скоро започна да изпълнява някои от функциите си, а работата по него продължаваше. Алекс използваше повечето от готовите вече чипове и програми, както и някои, замислени наскоро. Задълбочен в тази работа, Алекс забравяше за опасностите, грозящи земляните. Затова пък екипажа на кораба мислеше предимно по тази тема. Бяха оставили Алекс и екипа му, да правят машинките си необезпокоявани. С дежурствата и сигурността се заеха нови екипи, тук имаше 300 души общо.
*
Късно вечерта Алекс получи свистене в главата. Той вече беше разбрал, че със това свистене някой искаше помощ от него. Близки роднини от Бъдещето го търсеха за помощ, чрез насочен лъч, придружен от говор. Алекс се опитваше да разбере информацията, но в началото без успех… Той запали цигара и се усамоти в тишина, в една каюта за размисъл, каквато имаше наблизо…


2.
Наближаваше полунощ. Свистенето в главата на Алекс беше намалило силата си. Замислен над това явление, Алекс преглеждаше последните си сънища, за които беше успял да запише на хартия, какви са били и това, което помни от тях. Писъците във свистенето, както и сънищата му, напълно съвпадаха по смисъла си. Някъде там напред в Бъдещето, негови роднини пищяха за помощ, нещо сериозно се беше объркало и това започваше от настоящите тук времена, дори по- рано в годините преди това… Излизаше напред въпроса- как Алекс да им помогне и възможно ли е това да се случи. Разбира се първо той се помоли на Бога по въпроса от последните времена и смяташе, че със Божията помощ, ще успее да помогне на своите в беда, там някъде из Бъдещето, там някъде из Космоса… Информацията беше ограничена. Това бяха неговите деца, някъде из Бъдещето. Това бяха писъци за помощ от него… След молитвата за живота и здравето на близките, роднините и приятелите, навсякъде из Времето и Космоса, където и да се намират и по всяко време, писъците понамаляха. Намаля и свистенето в главата… Поредната критична точка в Историята беше отминала…
*
Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Ако разкажеше новините на своите хора тук, щеше да ги паникьоса. Той реши да им го разказва постепенно. Това беше нов пробив на Алекс в разкриването на тайните и загадките на Живота, Вселената и всичко останало… Алекс беше решен да продължава да изучава тайните и загадките и истините, каквито и да са те. Явно това предизвикваше критични точки в Историята, та чак до Бъдещето… Алекс се замисли. Нови разкрития, нови тайни, разкрити от него, но- на каква цена… Научаваше се да внимава, да обмисля всичко предварително и да не се плаши. Богът му помагаше, щом ставаше въпрос за писъци от филми на ужасите, шом негови роднини в Бъдещето искаха неговата помощ…
*
Нещата временно се бяха нормализирали, а Алекс и Палма се черпеха с джин- тоник и умуваха над проблемите около писъците от Бъдещето. С тях бяха също Ким и Аш, които също знаеха тайните на Алекс, разкрити от него, не без тяхната помощ.
3.
Два дни по- късно в следобеда кораба Nissan наближаваше един град на извънземните, където предстоеше среща със хора от Съпротивата. Там имаше и тяхна база. Алекс се беше наспал добре, а свистенето в главата му беше променливо и за момента не носеше информация. Явно това беше насочен лъч от Бъдещето, където негови хора имаха проблеми и очакваха помощ, по някакъв начин. Изглежда именно от тези времена в Настоящето и именно от AFJ зависеха много събития в Бъдещето… Като си спомни това Алекс се замисли, как именно ще продължава да действа AFJ, щом от това се определяше Бъдещето на своите хора. Предишния ден от информацията със свистенето ставаше ясно, че на моменти се преминава през Критична точка, когато Бъдещето е пред разпадане. В такива часове Бъдещето зависеше именно от Настоящето и Алекс не можеше да проумее, какво всъщност да направи, за да не се разпадне Бъдещето…
Алекс запали цигара. В момента не се намираха във Критична точка. Беше спокойно и той се надяваше постепенно явленията да се нормализират по някакъв начин. Беше се изправил до предния люк на каютата и гледаше напред. Корабът се спускаше за приземяване в тези часове. Скоро щяха да пристигнат. До Алекс стоеше изправена и Палма с чаша кафе в ръка.
*
Когато по- късно Nissan пристигна в базата на Съпротивата до голям техен град, навън излязоха три екипа, като единия отиваше на разговори със Съпротивата по въпроса за свистенето и гласовете от Бъдещето. Съпротивата се състоеше от различни извънземни раси, при които много от тайните на Световете бяха известни, та можеше именно те да разрешат проблема. Определено Бъдещето имаше някакви проблеми, щом съществуваха т.н. Критични точки, когато то е пред разпадане…
Към средата на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на Съпротивата и се разхождаха. Тук всичко беше интересно, а загадъчни създания се мотаеха наоколо. Нататък по пътеката из гората, по която вървяха, те намериха автомат за кафе и цигари и се спряха там. Докато пушеха по цигара с кафе на близката пейка под навеса, Алекс се беше замислил за извънземните. Определено от известно време не бяха виждали извънземни и той съвсем беше забравил за тях. Растенията и дърветата тук бяха различни. Тук нямаше нищо, което да им напомня за земляните и за Земята.
По пътеката приближаваше по едно време извънземен старец- хуманоид. Той беше смешен по някакъв начин. Облеклото му и всичко останало бяха безкрайно неразбираеми.
-Накъде сте тръгнали, момченца и момиченца?- попита стареца.
-Дойдохме да търсим помощ, дядо.- каза Палма.- Получихме информация, че Бъдещето е пред разпадане, а зависи именно от това, което ние правим…
-Ясно.- каза старецът.- Тор е намерил вашите градове… Не го дразнете. Никой до сега не е виждал Тор, освен неговите наемници. Той е опасен. Ние ще ви помогнем, но само доколкото можем… Не повече от това…
(край на откъс № 89, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 88. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 88. 2016.

1.
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan тъкмо беше пристигнал в базата до град № 7. Алекс погледна навън през люка и запали цигара. Този ден той беше в общо взето добра форма. Това го радваше, а също му даваше стимул да работи по своите идеи, които имаше напоследък. До Алекс стоеше Палма и се топлеше на отоплителното тяло. Използваше се енергия получена в единия бордови реактор. Така се отопляваше кораба с евтина и дълготрайна атомна енергия. Така се захранваха и хладилниците и другите машини в кораба. Алекс си почиваше в тези часове, отдаден на спомени и носталгия по миналото и по Земята- древната родна планета. Той гледаше навън през люка, как постепенно се спуска сумрак. Беше облачно и скоро заваля дъжд. Още от сега се знаеше, че кораба ще нощува тук и няма да има нощен полет. Налагаха се няколко ремонта по двигателите, а сега момента беше добър да се свърши тази работа от роботите- техници. Но не само заради това кораба нямаше да лети в нощта. Командир Йон беше преценил, че екипажа му е изморен и има нужда по почивка. Точно каква щеше да бъде почивката, команидир Йон все още не беше решил. До Nissan тук в базата беше също и кораба Ford и двата кораба със по 300 души екипаж. В тези часове между корабите беше пуснат тунел топла връзка, а екипажите получиха пет свободни часа. Между двата кораба стана оживено и шумно. Хората имаха нужда от разпускане и малко радост. Алекс и Палма седяха в почивната каюта на четиримата, и се черпеха с джин и тоник, а Ким и Аш спяха. Беше хубава вечер, а наблизо нямаше опасности. Базата се охраняваше строго, а над континента кръжеше патрулен кораб във режим на дирижабъл. Новините бяха нормални, както винаги напоследък. Работеше се по междинна станция, която да подобри връзката с по- далечните земни бази и градове. Тя щеше да бъде снабдена с мощни ретланслатори на радиосигналите. Такива междинни станции щяха да се градят и на още четири по- далечни места из системата Orixon.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се занимаваха с личните си компютри и часовници. Те подреждаха нещата си и мислите си. Използваха това свободно време и да се учт и видят с близките си и приятелите си по видеовръзката.
2.
Два дни по- късно в ранния следобед Nissan все още стоеше в базата край град № 7. Алекс тъкмо си беше взел чаша горещо кафе, беше запалил цигара и разглеждаше новините. Наоколо беше спокойно, а в базата се водеше учение. Това беше един обикновен ден за много земляни по колониите- градове. Алекс и Палма в тези часове дежуреха по безопасността на кораба, базата и града. Тук бяха също Ким и Аш, както Шао, Джейн, Шон и Никита. Алекс се беше замислил отново по темите от последните времена. До отлитането на Nissan за патрулиране оставаше около един час.
Когато по- късно излетяха и в режим на дирижабъл заплуваха в небето, Алекс въздъхна тежко и се занима с комуникациите на кораба. Патрулирането щеше да бъде обиколка над земните градове. На борда на кораба будуваха 50 души. Времето беше мрачно и навъсено. На някои места валеше дъжд.
Към средата на следобеда Алекс нещо беше намислил пак. Той чертаеше нещо по белите листи хартия и дълго оставаше замислен. Полета вървеше нормално, а наоколо имаше ограничен брой летящи обекти, няколко транспортно- товарни кораба и няколко совалки, които прелитаха на път към градове на извънземните. Това беше Orixon 64. Алекс запали цигара взе си чаша кафе и се изправи до люка. В тези часове той отново умуваше за същността на явлението "човек". Вече му беше пределно ясно, че нещата са много по- сложни отколкото си ги мислим. Човека, това не е просто едно тяло и един дух. Човека беше съвкупност от хора, които живеят често във едно и също време или пък по различно време, но става дума за същия дух в различни тела. Тези животи на един и същ дух, бяха разделени и във пространството и във времето, често. Обединяваше ги факта, че един и същ дух е живял в тях, но това никой не го знаеше, не го беше разбрал никой и нямаше откъде да се научи. Това обясняваше неразположенията на човека, неговите болести и лоши времена. Ако един човек събереше животите си по едно и също време, на едно и също място, това беше 100 % от животите му. Отделното тяло беше около 0.5 % - 1 % от тази съвкупност. Това бяха тела, чиято съдба беше различна, но когато на едно място някой от тях беше зле или в лоша ситуация, то това се улавяше доста силно и у останалите… Тази теория на Алекс беше проверена лично от него. За съжаление разполагаше само със 20 сигурни човека, с които той беше едно и също, един и същ дух. Често им се обаждаше, но само той знаеше за какво става дума. Те самите не знаеха какво ги обединява… За да не остане тази теория и тайна на човека, по принцип незнайна от никого, той беше решил да започне да я разказва на други хора и на своите…
3.
Наближаваше вечерта, а Алекс се мотаеше из каютата и лабораторията до нея, където правеше нови чипове за апаратите използвани на борда на кораба. Това бяха нови чипове със нови програми и процесори. Той замисляше отново да измисли нов вид компютър, този път за себе си. Новото му начинание щеше да му даде стимул за поне година напред. Искаше да приложи почти всичките си знания по темата, във новия си компютър за собствена употреба. Алекс много добре знаеше как иска да бъде направен този компютър и какви възможности да има той. Смяташе компютъра да има връзка с личния му робот и със двата дрона. В новия компютър щеше да зареди огромна маса знания, с които да се обучава робота. Този компютър нямаше да напуска кораба, защото щеше да бъде голям и тежък.
Започваше вечерта, а кораба все така плуваше със около 100 км/ч. над териториите на земляните и техните градове. Алекс спря да си почине и запали цигара. В общи линии беше наясно със новия компютър и започваше да го прави, докато в същото време го проектираше. Това му занимание отнемаше цялото му внимание в тези часове. Палма, Ким и Аш бяха също тук и му помагаха. Алекс смяташе новия му компютър да бъде специален и за негови нужди, както и на неговия екип. В компютъра той щеше да заложи няколко от най- добрите си програми със специално предназначение. Помощниците на Алекс възприеха нови компютър като на нова полезна вещ, централа на екипа. Този компютър щеше да се използва, дори ако вирус плъзнеше из мрежите на кораба.
В същото време Nissan продължаваше да патрулира над континента. Полета щеше да продължи и през нощта. В небесата беше спокойно, както и във земните градове тук на Orixon 64. Новините бяха шарени, имаше и лоши и добри…



(край на откъс № 88, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 87. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 87. 2016.

1.
Вечерта същия ден Nissan пристигна в базата до град № 2. Новините говореха за спокойствие по земните градове навсякъде из системата Orixon, докъдето стигаше сигнала на AFJ. Извън контрола на AFJ оставаха редица места, към които бяха изпратени кръстосвачи от новите, прясно произведени от земляните. Междувременно два екипа от кораба Nissan бяха изпратени до града с хеликоптер, за да разгледат данните на тукашните жители, близо 800,000 души. Не само тестера за опасност можеше много неща, командосите от AFJ бяха преминали през сурови школи, а една от тях беше- разпознаване на врага и бързи действия за оцеляване. Просто казано- те разпознаваха хората по физиономиите им, по това какви мимики и жестове имаха, по движенията им и по казаното и направеното от тях… Алекс въздъхна тежко и запали цигара. За всички беше ясно, както Християнската Библия твърдеше, а и редица други теории, че светът измислен и създаден от Бога да е хубаво и симпатично място за живеене, по Божии закони и програми, всичко това по- късно всичко беше очернено и изопачено от злите сили, резултата от което беше скандалното сатанинско развитие на събитията още от Адам и Ева, та чак до Далечното Бъдеще. Почти нищо от благородните намерения на Господа не беше се сбъднало, след сатанинските реформи в плановете и програмите за живот, първоначално писани от Бога… Каквото не беше разказано в Християнската Библия, то пък го помнеше Историята. Когато Алекс си спомнеше това, той побесняваше, готов да стреля, готов на крайни действия, стига да ги насочи в правилна посока… Това беше светът- една виртуална реалност със добавка на сетива, силна болка, секс и похапване. Светът беше една дълга програма, развалена от сатанинските зли сили… Факти от които страдаха безкрайни поколения земляни, вече и на далеко от Земята в космоса, навсякъде докъдето AFJ беше успяло да стигне и да вземе парцели и територии за бази и колонии…
*
По- късно вечерта из базата излязоха още два екипа. Те отнесоха до складовете на базата кашони с голям брой "тестери за опасност", предназначени за други планети със земни градове. На борда дежуреха 50 души, а навсякъде имаше нови постове и патрули. И в идната нощ Nissan нямаше да патрулира, тук щеше да се нощува.

2.
Вечерта напредваше, когато Алекс се занимаваше със робота си и двата дрона- своя и неговия. Персоналния робот на Алекс в тези дни се обучаваше от самия него. Роботът му трябваше за охрана и за да го спасява евентуално, ако бъдеше ранен или в опасност, по време на работа из земни и чужди градове. Идеята на Алекс се възприе добре от неколцина колеги, които се занимаха със подобни неща. Иначе на борда имаше всякави роботи, както и бойни, повечето от тях добре въоръжени. Те бяха предвидени за измъкването на екипажа от всякакви ситуации, както и за бойни действия с цел спасяване на земни градове от нашественици. Бойните роботи се активираха рядко пъти, а в тези часове от тях не беше в действие нито един- нямаше причина. Роботът на Алекс бързо схващаше всичко, което Алекс му обясняваше и изискаваше от него. Дроновете също.
Късно вечерта Алекс и неговите седем помощника се черпеха с джин с тоник и разглеждаха новините. Проверката за потенциално- опасни елементи беше дала добри резултати. Сред жителите на земните градове имаше голям брой престъпници, които за момента бяха забелязани, а повечето от тях вече бяха арестувани и задържани. Предстояха дела на Военния съд, който щеше да реши съдбата им, а сред тях имаше и извънземни. В стремежа си да настанят повече от хората, прииждащи за заселване, действително бяха допуснати престъпници. За момента повече намеса на AFJ не беше необходима, но те имаха готовност да бранят земните градове с бойните си роботи, веднага щом се наложи това…
3.
Към края на следобеда на другия ден Nissan патрулираше над континента, във вид на дирижабъл. Алекс от няколко часа беше във грипна треска. Силни болки по цялото тяло, особено по краката и старите му рани, както главобол и мрачни мисли, го тормозеха. Той остана на крака и продължи работата си по личния робот и двата дрона. Лечението се продължаваше отново, но имаше и нови лекове, които да използва в такъв случай. В очакване на скорошно облекчаване на състоянието си, той се черпеше със плодов нектар и гледаше да успее да се съсредоточи в работата, защото съзнанието му беше замъглено. Когато по- късно той запали цигара и пусна да прегледа новините, все още нямаше подобрение. Най- вече го тормозеше свистене в главата, което наподобяваше сигнал на радиопредавател, усещаше се силно и не чрез ушите. Алекс напразно се опитваше да извлече информацията от свистенето, но разбираше, че някой търси помощ, някъде незнайно къде и по кое време. Мисълта, че негови хора го търсят по този начин за помощ, не му даваше покой. Това явление беше сравнително от скоро. Алекс тепърва го изучаваше, но не можеше да го спре. Свистенето отминаваше също така внезапно, както и се появяваше. От две седмици това свисетене го тормозеше остро. Както шаманът Джи смяташе, то това е някакъв насочен лъч с голяма точност, а беше възможно някой да търси помощ, докато е в беда, някъде и някога… Замислен над здравните си проблеми, Алекс тънеше в отчаяние и усещане за гибел, а може би някаква гибел на свои хора…





(край на откъс № 87, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 86. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 86. 2016.

1.
Късно вечерта в базата край град № 5 на Orixon 64, беше спокойно. Корабът Nissan нощуваше, а нощни полети той нямаше да има. Алекс и Палма се черпеха с джин в почивната каюта, а Ким и Аш се къпеха. На борда скоро щяха да застъпят нощните смени от 50 души. На борда на кораба имаше общо 300 души екипаж. Един час по- назад тук беше пристигнал и кораба Ford, също със 300 души екипаж. Двата кораба бяха еднотипни от състава на кръстосвача New York. Това бяха хората, които адмирал Пайк беше определил, да водят борбата със така наречения Тор, въобще ако той е говорел сериозно и би имал реални действия срещу земляните. Според някои хора, Тор едва ли е имал реални действия впредвид, когато е сипел заканите си пред случайни хора…
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan плуваше като "дирижабъл" сред облаците, докато обикаляше над континента. Беше спокойно по градовете на земляните, поне докъдето имаше радиовръзка. Инциденти несвързани със заплахата, се случваха, но това нямаше нищо общо със онзи Тор. Алекс беше запалил цигара, пийваше плодов нектар и обмисляше нещата. От известно време той беше подновил тренировките за добра физическа форма, които включваха бойни изкуства и стрелба. Имаше малка, специална зала на борда на кораба, както и малко стрелбище. От екипажа имаше общо 20 души, които бяха изоставили физическата си подготовка. Откакто Алекс обърна внимание на това, из залите за тренировки се получи оживление. Ако им предстоеше да издирват Тор и неговите наемници, то щеше да им трябва добра физическа форма.
Започваше вечерта, когато Алекс си взе чаша горещо кафе и запали цигара от бордовия тютюн. Той беше с добри качества, изцяло бързорастящ, а сетне съхнеше из коридорите на кораба в специални продълговати касетки. Автоматът за свиване на цигари беше винаги на разположение на екипажа, а често пъти тук се правеха цигари за подаръци по градовете. Алекс смяташе тази вечер да помисли за персонален робот, който можеше да го придружава навсякъде, като лична охрана. Този робот щеше да е по- лек от бойните роботи и щеше да има собствен дрон с който щеше да лети. Идеята на Алекс не беше нова, а отдавна изоставена от него и колегите му. Работата по робота и неговия дрон зае почти всичкото време на Алекс. Докато пишеше програма след програма и правеше нови чипове за тандема, Алекс забрави за болежките си и за опасността от беди, идващи от Тор и неговите наемници.
2.
По- късно Алекс, Палма и персоналния му робот вървяха из кораба. Алекс използваше времето, за да обучава робота. Щом наближиха до един люк, двамата се спряха за да погледат навън. Отдолу се ширеше джунгла, а тук- там имаше градове. До град № 4 оставаха около два часа полет. Там отиваха сега и там Nissan щеше да нощува. Нощно време патрулираха и други кораби на AFJ. Когато стигнаха до оранжерията, двамата седнаха на една пейка и се замечтаха. Тук беше като малко късче от Рая. Дървета около триметрови, зеленина, плодове, зеленчуци, рибарник, ферма за прасенца и птици. В тези часове десетина робота прибираха новата реколта от оранжерията и я носеха до хладилните помещения в дъното. Нататък, в столовата на кораба, имаше около 40 души, които се черпеха и хапваха. Алекс и Палма извадиха джобниите бутилки с джин за да се почерпят. Скоро щяха да пристигнат в базата до град № 4.
*
Беше следобеда на другия ден, а Nissan летеше като дирижабъл над близкото до континента море. В тези часове Алекс довършваше специален "тестер за опасност", който работеше на принципа на "детектор на лъжа", чрез анализ на физиономии, мимики и движения, както и анализ на говор в реално време. В търсене на опасни елементи, които можеха да са наемниците на Тор, тестера за опасност се въртеше на висока скорост по една от поточните линии на кораба. Това беше малка кутийка с камери и микрофони. Скоро такива щеше да има по всички дронове и машини на AFJ. Серийното производство на тестера вървеше на много места- кораби, кръстосвачи и други машини, както и базите на AFJ. Силите на реда по земните градове първи получиха тестери за опасност. В близките дни започваше оглеждане на земното население по градовете из космоса. Това бяха много места, а земляните бяха регистрирани и данните им се пазеха. Сред тях скоро бяха намерени и изолирани престъпници и други опасни елементи, на които до момента не беше отказан живот по земните градове из космоса. В скоро време, подобните хора можеха да бъдат прогонвани от планетите… Сред извънземните имаше пък всякакви жувотни. Често те бяха престъпници, според мирогледа на земляните. По въпроса за извънземните престъпници AFJ не беше в състояние да бъде строго. Просто техните закони бяха различни от земните, също и тяхната логика… Повечето извъземни видове по логиката, вярата и законите на човешката цивилизация, бяха престъпници и сатанисти със висока степен на опасност за околните и откровено враждебни намерения. В сложната ситуация, след заплахата от Тор и неговите наемници, земляните гледаха на извънземните и на престъпниците сред "своите", със нова логика. Населението по земните градове из космоса по принцип беше въоръжено още със преселването си по чуждите планети. На много места нямаше добър въздух, нито добри условия, но земната, човешката цивилизация трябваше да успява, за да я бъде и има…
3.
Следобеда вървеше към края си, а Алекс проверяваше възможностите на "тестера за опасност". При анализа на говор и текстове машинката показваше завидни резултати. Колкото за анализ на физиономии, мимики и движения, тя можеше да се прилага и към извънземни. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се замисли. Търсенето на Тор и наемниците му, щеше да разкрие мнозина други престъпници, попаднали по земните градове из космоса. Към тях щеше да бъде приложено: прогонване от планетите или заточение. Колкото до враждебни извънземни, спрямо тях все още не беше приложена мярка, но вероятно щяха да бъдат същите мерки, като при земните престъпници, доколкото AFJ разполагаше със правомощия за това.
*
Със започването на вечерта Nissan се готвеше да се приземи в базата край град № 2, разположен на брега на морето. Това беше сегашната цел на полета, а там кораба щеше да нощува. Оставаха около два часа до базата. Над континента беше спокойно, нямаше опасни обекти, а долу по земните градове вървяха арести на заподозряни в престъпни намерения. Така беше според "тестера за опасност", признат за доказателство пред съда. Цивилен съд нямаше, а се ползваше съда на AFJ, който съответно беше военен съд.
Алекс си взе чаша горещо кафе и се зае да прегледа новините. Акцията на силите на реда в градовете започваше навсякъде, докъдето стигаше радиосигнала на AFJ оттук. Редица планети със земни колонии при тях, оставаха надалеко от новите изисквания на AFJ. Това се очертаваше като една спокойна вечер, която Алекс щеше за използва за новите си идеи в полето на изобретенията. Той беше надъхан със творческа тръпка, а се спореше, откъде му идваше вдъхновението. Само той знаеше, но когато нямаше грипна треска, той беше безкрайно щастлив и използваше времето за най- хитрото си старо хоби- да сътворява схеми, чипове, програми и всякакви машинки, които могат нещо да свършат полезно или нещо да помогнат на човека…


(край на откъс № 86, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 85. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 85. 2016.

1.
Следобедът напредваше, докато Nissan патрулираше над континента. Долу имаше джунгла, както и градове, тук- там. Алекс разглеждаше картите на отделните планети в системата Orixon, където земляните имаха градове. Предвиждаха се изненадващи проверки за сигурността на отделните земни градове. Някои хора смятаха, че Тор може да не бъде активен със години. Смятаха, че неговите заплахи не са се основавали на действителността. Имаше мнения, според които дори може да няма армия от наемници, която да се води от така наречения Тор…
Следобеда отиваше към края си, а Алекс обмисляше контролиране над постовете, чрез радиовръзки и електроника. Така можеше да се знае дали всичко е нормално по земните градове, само с един поглед. Схемата на системата му беше ясна и той започна работа по тази идея. Обмисляше да включи във контрола и всички кръстосвачи и кораби на AFJ, които са в системата Orixon. Така се появи "зелната детелина" по часовници и компютри, а "зелената детелина" означаваше, че "всичко е нормално". Най- малките нередности щяха да доведат до изчезването на "зелената детелина" от екраните и часовниците и появата на "червена точка". Алекс нахвърля идеята си на няколко листа хартия, обясни всичко на един от екипите и поръча да се работи по темата. Това щеше постепенно да стане реалност и да се въведе навсякъде, където има общности от земляни.
*
Със началото на вечерта Алекс и Палма се заеха да разговарят със другите градове на земляните на планетата. Нередности, които да дават знак, че Рот предприема някакви действия, не бяха забелязани. Скоро Nissan се приземи в базата на AFJ, край град № 3.
По- късно Алекс и Палма излязоха от кораба, за да огледат корпуса му отвън. Нови повреди бяха забелязани, а скоро дойдоха и роботите по ремонтите, които се заеха с това. Наблизо приготвяха два кораба със товарно- транспортни задачи до някои близки планети. От града бяха тук стотина души, кандидатстващи за военна служба. На борда се бяха прибрали всички, а кораба се готвеше за нощуване тук. Прибраха се и Алекс и Палма, а входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина за безопасност. Двамата се прибраха в дежурната каюта и се замислиха за остатъка от вечерта. Алекс избра да прегледа новините, а Палма се оттегли в почивната каюта. Ким и Аш наблюдаваха картинките от дроновете.
2.
Вечерта напредваше, а Алекс се занимаваше по пулта и пишеше нещо върху лист хартия. В това време дежурните проверяваха какво е положението по корабите и кръстосвачи на AFJ, както и по земните градове из звездната система Orixon. За момента всичко беше нормално, нямаше и сигнали за приближаващи нашественици. Със един от по- далечните кръстосвачи беше осъществена далечна транслация. Сигнали бяха уловени от земни кораби пътуващи към Orixon със преселници на борда. Алекс и тази вечер беше в добра форма, но много не разчиташе това да продължи за дълго. В очакване на нова грипова треска, той замисляше нови и нови планове. Междувременно той продължаваше антигриповото си лечение, с променливи резултати.
Късно вечерта Алекс предусещаше един хубав сън, чак до сутринта. Искаше още малко да поработи, преди да се оттегли. Екипите заети със задачи от него, вече имаха добри резултати. Междувременно задачите се степенуваха- беше невъзможно да се направи всичко, което Алекс беше им възложил напоследък. Командир Йон тази вечер имаше разговор по радиото със адмирал Пайк от кръстосвача New York. Вторият кораб от кръстосвача- Ford също пристигаше на Orixon 64. В тези часове градовете на земляните затваряха своите портали и въздушното пространство, до сутринта. Летящи машини в близост се допускаха да кацнат само след проверка.
Още по- късно Алекс преглеждаше новините от последните часове и дни. Той подреждаше всичко, за преглед от командир Йон. По- важните неща отиваха към адмирал Пайк. Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата към каютата и огледаха района с бинокли. Базата се охраняваше допълнително, тук бяха напълно изолирани от външния свят. Алекс запали цигара и погледна към небето. Сипеше се сняг, но някак си- извънземен, чужд сняг. Дори цвета му беше друг- светло син… Алекс се беше замислил за нещо, а някой извади бутилка с джин, за да се почерпят. Вътре в дежурната каюта имаше и тоник.
3.
В началото на вечерта на другия ден Nissan патрулираше над планетата Orixon 64. Планетата беше спокойна, спокойно беше и на борда на кораба. Информация за странни събития и инциденти нямаше от останалите планети, където имаше градове на земляните. Алекс човъркаше из дрона си, поставяйки му нови чипове и програми. Смяташе да го направи сигурна машина, оцеляваща при всякакви изненади и при всякакви условия, за да стигне до господаря си и да го отнесе на безопасно място. Логиката на този дрон щеше да бъде копирана и за всички тук, пожелали личен дрон, създаден по идея на Алекс. Дронът беше снабден с малък ядрен реактор и свежо гориво за идните 20 години. Той можеше да произвежда кислород от разграждане на вода. При необходимост дронът разполагаше с малка бризентова пейка, където собственика му да седне по време на полет или спасителна операция. Дронът можеше да хваща стопанина си под мишниците, когато е във несвяст или ранен. Освен за спасителни цели, дронът на Алекс имаше много други функции. Когато собственика на дрона не го ползваше и вървеше пеша, дронът можеше да кръжи наоколо, разполагайки с точните координати на стопанина си, както и на кораба, или най- близкото безопасно място или селище, където да се търси помощ. Дронът самостоятелно решаваше как да постъпи и дали да потърси медицинска или друга помощ във ефира. Това направено изцяло по логика създадена от Алекс. "Личните дронове" успяваха да спасят много хора по време на бедствия и войни, а скоро бяха въведени и във AFJ и за нуждите на цивилните земляни. Затруднение от необходими огромни количества такива дронове, за да има за всички, направиха процеса по въвеждането им бавен и отложен във времето.
*
По- късно вечерта Nissan пристигна в базата до град № 5. Тук всичко беше нормално. Нормално беше почти навсякъде, където имаше градове на земляни, както и по корабите и кръстосвачите. Тази вечер Алекс се беше усамотил сам със себе си и подреждаше нещата си и мислите си. След като стегна двете си раници, подготви боеприпасите и подреди запасите си в почивната каюта, той се отдаде на спомени, докато ровеше из архивите си. Безспорно навлизаше в нов етап от живота си, когато щеше може би да стреля повечко и да използва повече физическа сила. Той беше отвикнал от тези неща, но все още нищо не беше загубено, особено ако здравето му го позволи. Замислен и угрижен той облекчи стари рани на нозете си с нови превръзки с обезболяващ мехлем, а сетне запали цигара и отвори бутилка с плодов нектар. Тази вечер той нямаше да ходи никъде. Умираше за сън, а беше свободен чак до 6 ч. сутринта.


(край на откъс № 85, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 84. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 84. 2016.

1.
Беше вечер, а кораба Nissan се намираше в база на AFJ, наблизо до град № 2 на земляните на планетата Orixon 64. Алекс се черпеше в плодов нектар и умуваше по задачата за борба срещу Тор и неговата наемна армия от извънземни и земляни- предатели. Тор мразеше своите, т.е. земляните. Алекс запали цигара, замислен. Все още не знаеха нищо за Тор, нямаха и негови снимки. Тор беше говорил пред случайни хора, че ще унищожи земната цивилизация, защото е жалка и глупава. Случайна информация гласеше, че Тор е събрал наемници и ги е обучавал за война със земляните.
Алекс и Аш седяха и гледаха картите на Orixon 64. Информацията за Тор все още беше оскъдна и недостатъчна за каквото и да е. Два екипа бяха заети със комуникациите на кораба, за да търсят каквато и да е информация. Над 100 малки дрона бяха пуснати над градовете на земляните на тази планета. Следеше се за необичайни явления сред хората. Земляните бяха уведомени за появилата се заплаха.
*
По- късно вечерта Алекс и Палма обикаляха из кораба, за да проверят сигурността от проникване в него. С този кораб щяха да обикалят, търсейки Тор. Все още информацията биваше оскъдна. Според някои хора Тор може да е всъщност извънземен. Това също не беше доказано. Градовете на земляните всъщност бяха добре защитени, като отделни и самостоятелни крепости. Влизането в тези градове се контролираше. Проблема беше, че нямаха снимка на Тор. Междувременно някой се запита- дали Тор не е всъщност на съвсем друга планета в момента. Нещата ставаха все по- сложни, а информация липсваше. Няколко свидетели на изявленията на Тор, бяха подложени на "детектор за лъжа". Резултатът беше, че говореха истината…
*
Вечерта напредваше, когато Аш проверяваше по радиото постовете около базата и в нея, около град № 2 и из него. Картинката от дроновете показваше една обикновена вечер. Водени от съмнението, че Тор въобще не е на тази планета в момента, дежурните в кораба и в базата проверяваха каква е ситуацията по земните колонии по другите планети. Достъпа до земните градове беше силно ограничен. Допускаха се извънземни само през компютърен "тест за заплаха"…
2.
Късно вечерта из базата и града вървяха патрулни двойки. Постовете бяха увеличени, а дроновете щяха да летят денонощно. На специални места просто им се добавяха гориво и нови батерии. Дежурни следяха новините и картинката от дроновете. Според Аш градът беше обезопасен, но имаше много други градове на земляните. Ставаше ясно, че първоначалните планове за бързи действия не се осъществиха. Алекс и Аш наблегнаха на сигурността и ограничен достъп до земните градове. Инструкции бяха предадени до всички станции с които имаше връзка тук, до кръстосвачите и корабите на AFJ. Нямаше друг начин да се избегнат неприятности.
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Палма, Ким и Аш обикаляха териториите на града и базата с единия хеликоптер. Според тяхната преценка постовете бяха добре разположени, както и маршрутите на патрулите и дроновете. Временно беше ограничен туризма до земните градове. Забелязали промените, от Съпротивата се заинтересуваха какво става. Беше им обяснена ситуацията.
Докато се прибираха към Nissan за нощуване, четиримата не бяха забелязали нищо тревожно наоколо. На борда на кораба бяха 300 души, след последните промени в състава на екипажа. В този час всички бяха се прибрали в кораба, а той щеше да нощува тук в базата, преди патрулен полет на сутринта.
3.
В следобеда на другия ден Nissan патрулираше над континента. Алекс проверяваше постъпилата информация от последните часове и дни. Той си взе чаша кафе, запали цигара и се замисли. Още нямаше нищо за прословутия Тор. Явно Тор не беше на тази планета, или пък замисляше своите пъклени планове. Междувременно вече из всички земни градове във системата Orixon бяха въведени специални мерки за сигурност и се търсеше информация за Тор. Алекс беше в добро състояние в този ден. Той използваше това време, за да си обмисли нещата и да подреди вещите и мислите си. Навън беше мрачно, на повечето места валеше дъжд. Настроението в кораба беше добро. Бяха дежурни 60 души.

(край на откъс № 84, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 83. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 83. 2016.

1.
Започваше вечерта на другия ден. Корабите Nissan и Ford бяха все още в базата край Фара. Навън валеше дъжд, а Алекс и неговите помощници се разхождаха из парка на базата. Настъпваше сумрак. Алекс запали цигара и погледна един автомат за цигари и напитки наблизо. Оттам си взеха по едно кафе и пепси и се разположиха на едни пейки под навеса на автомата, а наблизо имаше параклис със асансьор за слизане в подземията на базата. Това беше добре замаскирано и трудно се забелязваше дори от близо. Настроението им беше странно в тази вечер. Бяха получили известие, че ще бъдат изпратени до Orixon 64 със задача там. Алекс упорито разглеждаше текста на известието и умуваше как точно да постъпят. До планетата Orixon 64 щяха да пътуват с кораба Nissan, а кръстосвача New York оставаше край Orixon 44.
*
Късно вечерта екипажът готвеше кораба и себе си, за пътуването до Orixon 64. Алекс отново замисляше планове за действие на екипа си и двата помощни екипа, които щяха да действат на Orixon 64. Ставаше дума за предател, който замисляше пъклени събития за земните колонии на Orixon 64. Той не беше сам, а водеше цяла престъпна група със стотици членове. Кръстиха го със прякора Тор. Неговата логика беше, че земляните са изключително глупава цивилизация и трябва да действа срещу земляните. Предателят Тор беше опасен. Успяха да разпитат за него Земята, чрез дълекосъобщенията на кръстосвачите. Предателят Тор беше сериен убиец, прогонен от Земята заедно със стотици други подобни престъпници, според някакво съмнително "прочистване" на планетата, според закон от преди десетина години. От тогава Тор скиташе по колониите и събираше съмишленици за своята "наказателна армия".
Алекс запали цигара, докато изучаваше снимката на Тор, както и картите на Orixon 64 и земните колонии там. Корабът щеше да отлети рано сутринта.
2.
В следобеда на другия ден Nissan вече беше надалеко от планетата Orixon 44. Алекс и Палма разглеждаха картите на Orixon 64 и на земните колонии там. Бяха изпратени за борба със опасният Тор, който замисляше пъклени планове срещу земляните. В борбата щяха да се включат екипа на Алекс, както и още два екипа. На борда на Nissan имаше 300 души екипаж и всякакви роботи, совалка и два хеликоптера. Командир Йон беше зает да инструктира екипажа за новата мисия. Този път кръстосвача нямаше да бъде наблизо.
Към средата на бордовия следобед Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и пусна информацията от последните часове и дни. Тор все още не беше открит от военните на Orixon 64. Задачата оставаше за екипите на Алекс. А Алекс се беше замислил, как именно ще постъпят с новата мисия. За момента не знаеха със сигурност каква численост има "наказателната армия" на Тор. Това едва ли беше война, но бдителност и внимание се налагаха на Orixon 64.
*
На другия ден в началото на вечерта Nissan приближаваше Orixon 64. Алекс и трите екипа, които щяха да търсят Тор, се подготвяха за опасна, наземна дейност. Оръжията бяха добре стегнати, раниците добре подготвени, а шлемовете основно проверени. Екипите щяха след приземяването на кораба, да тръгнат с двата хеликоптера, а третия екип оставаше дежурен със совалката на кораба. Четвърти екип подготвяше малки дронове за издирването на Тор и неговите наемници. До планетата оставаха броени часове, а спускането долу вероятно щеше да бъде през нощта. Задачата да се преборят с Тор и неговите наемници не беше лесна и безопасна. Не се очертаваше да приключи бързо. Отвикнали на наземни операции, екипите на Алекс се подготвяха. Самият Алекс проверяваше комуникациите на различните екипи и стягаше ръчния си часовник за интензивна работа.
*
Късно вечерта Nissan достигна на 1,000 км. от външния слой на планетата Orixon 64, където започваше по принцип слаба гравитация. Алекс се топлеше с чай, изпаднал в треска от онзи грип. Той дори поставяше мисията под въпрос, впредвид тежкото си състояние. Шаманът Джи го посети незабавно и му препоръча да остане на легло през идващите 24 часа, а също така- да откаже мисията. Джи му забърка лекарства и билки и се помоли на Боговете за изцелението му. Алекс стискаше зъби и скърцаше с тях. Наложи се да легне в койката си, където полежа близо два часа. Сетне стана и запали цигара. Треската го атакуваше на вълни- ту по- тежко, ту олекваше малко и после пак. Командир Йон остана загрижен за Алекс и се опитваше да избере друг екип за мисията, след като Алекс вероятно щеше да излезе от форма за дълго време… Докато пушеше цигарата Алекс премисляше състоянието си, безспорно- крайно тежко и остро. Той започваше да разбира, че е напълно възможно да умре.
Още по- късно вечерта Nissan биваше още по- близо до Orixon 64. Алекс беше все така силно зле. Палма и Ким търчаха наоколо, носеха му чайове и кафета. Опитваха се да измолят изцеление за своя най- добър приятел и мъж, а то нищо не се оправяше, все още. Алекс отново легна, на границата на припадъка и на прага на човешката издръжливост…
3.
Беше вечерта на другия ден, а Nissan прелиташе над джунглата на континент от Orixon 64, където се намираха земните колонии, кръстен № 1. Алекс беше в по- добро здравословно състояние до момента, но в този час усещаше отново неразположение. Въпреки това той умуваше по задачата- да се води битка срещу престъпника Тор и неговата наемна армия.
*
В следобеда на другия ден Nissan се приземи в една от базите на AFJ, наблизо до град № 2 на земляните. Алекс излезе на терасата на каютата, запали цигара и погледна наоколо. В базата беше нормално, а наблизо до кораба имаше втори кораб, който готвеха за пътуване до съседна планета със транспортно- товарна задача. Навън излязоха два екипа за да научат новини за тази планета и за Тор и неговите наемници. Алекс си взе кафе и седна зад пулта, за да следи новините от последните дни и часове. Аш и Ким водеха разговори по радиото с различни хора от градовете на земляните и базите на AFJ, за да събират информация за Тор и неговата армия. Шао, Джейн, Шон и Никита приготвяха единия от хеликоптрите, с който осмината щяха да обикалят из града и да търсят нова информация за Тор. Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Днес той беше в относително добра форма. Надяваше се да може да участва в битката срещу Тор и неговите наемници. За момента екипите водеше Аш. Мисията беше в самото си начало. Освен да събират информация, различните екипи се готвеха за опасни наземни операции.



(край на откъс № 83, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 82. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 82. 2016.

1.
В следобеда на другия ден Nissan пътуваше към континент № 2, за да посети там няколкото действащи бази на AFJ. Докато прелитаха над океана, Алекс седеше зад пулта си и обмисляше нещо, този ден в значително по- добра форма. Той запали цигара, взе си чаша кафе и погледна през люка до себе си. Навън беше мрачно и облачно. До континент № 2 имаха няколко часа път, а на борда будуваха 50 души, заети с работата си. Алекс се замисли отново за планетата Orixon 44. Това беше стрелба в десятката, каквото се случваше на земната цивилизация, със намирането на планетата, точно навреме, преди да я намерят други цивилизации. Планетата беше голяма и пълна с природни дарове. Според някои учени човешката цивилизация беше подсигурена за бъдещето си за стотици хиляди години, тук на Orixon 44.
По- късно в следобеда Алекс и Палма отидоха из кораба, за да се разходят и да огледат корпуса му от вътрешната му страна. Палма беше в добро настроение този ден. Тя си беше направила палава опашка на косата и се усмихваше на минаващите наоколо макар, че те да бяха рядкост.
*
Започваше вечерта, когато Nissan приближаваше един от Фаровете- бази на континент № 2. Навън се мръкваше постепенно. Алекс запали цигара, докато пишеше нещо по лист хартия, умувайки по по- важните теми напоследък. До него Палма слушаше музика, а Аш и Ким приготвяха някаква кулинарна изненада в кухнята на дежурната каюта. Шао и Джейн сглобяваха прототип на робот- кон за лесно движение през джунглата, а Шон и Никита правеха нова антивирусна програма, след като вирус блокира един от бордовите компютри. Въпросният вирус беше дошъл чрез радио- търсещата програма, докато изследваха основно ефира на зоната около Orixon 44. Всъщност изследването на ефира за радио и други вълни беше изключително забавна работа и Алекс често се забавляваше с това. Приемникът при град № 1 беше страшно мощен и улавяше и най- слаби сигнали в зоната. Сетне се изучаваха езици, а по телевизия се виждаха и различните извънземни видове и раси наоколо. Информация идваше и от приятелските цивилизации от Съпротивата. Това беше съпротива против въвличането на системата Orixon във войните на Тройната война, както я познаваха тук- война на живот и смърт на три враждуващи помежду си коварни цивилизации…
*
2.
Вечерта напредваше, когато Nissan се приземи на площадка във Фар- базата на AFJ. Освен самия фар, всичко останало беше добре маскирано, а под фара и около неговите основи имаше голямо военно съоръжение и подземия, където живееха 4,000 души, а те разполагаха с два кораба и две подводници. Тук се строеше подводна станция и град. Това не беше новост при колониите на земляните по чужди планети. Алекс запали цигара, докато дежурните проверяваха кодовете на базата, а те питаха за кодовете на кораба. След размяната на любезности из базата тръгнаха на обиколка два екипа от кораба. Очакваше се до един час да пристигне и втория кораб: Ford. Тези два кораба бяха от състава на кръстосвача New York. Кръстосвачите бяха огромни и мощни машини и нямаше как да се приземяват по разни планети, заради тежестта си и големите размери. Алекс, Палма, Ким и Аш също излязоха за да се качат на фара и да разгледат наоколо от неговата височина, близо 40 метра. Пред фара ги посрещна охраната, козирува и ги пропусна да влязат, а там бяха посрещнати от дежурните на фара. Когато асансьора ги издигна горе на терасата на фара, четиримата и стопаните на фара, се заговориха по някои от новините за земляните от последните времена. Колегите стопани на фара, опънаха маса и поканиха четиримата да заповядат на скромно похапване скара- бира. Докато вдигаха наздравица с халби бира, те си пожелаха успех с новата планета и да успяват да отблъскват нашественици все така успешно.
*
Късно вечерта четиримата се прибраха в кораба. Другите излезли из базата трябваше да се приберат най- късно след един час, за да нощува кораба спокойно. Не се предвиждаше нощен полет, а колко време щяха да останат в тази база, все още не беше решено. Алекс запали цигара, доволен от разходката и почерпката и се зае да подрежда раниците си и запасите си от жизнено важните неща в евакуационната капсула. На по- малко от 1,000 км. наоколо нямаше хора, а най- близките бяха на 1,200 км. на изток в друга подобна база. Алекс очакваше да дойде полунощ, предусещайки едно добро наспиване тази нощ…


(край на откъс № 82, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 81. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 81. 2016.

1.
Във началото на вечерта Nissan патрулираше над планетата в посока към град № 3. Алекс във общи линии беше добре здравословно. Той се черпеше заедно с Палма, със кафе и цигари, докато обмисляха бъдещето на Orixon 44. Идеи за изучаването на планетата и застрояването й със градове- колонии, даваха дори цивилни хора, а някои предложения бяха добри. Най- добрите архитекти и проектанти на AFJ правеха плановете на новите градове. Засилено се изучваше природата на планетата, нейната флора и фауна, както и нейния климат. На разположение на AFJ, тук на Orixon 44 бяха в готовност около 10,000 строителни специалисти и инженери, както и голям брой строителни роботи. От Земята продължаваха да пристигат кораби с нови и нови преселници, както също и от колониите на земляните по чужди планети. Недостиг на жилища не се наблюдаваше, а точно обратното- в момента свободните жилища бяха за около два милиона семейства. В същото време се строяха заводи- корабостроителници, оранжерии и ферми за дивеч, също рибарници и др. предприятия и цехове. Наблягаше се на производството на храни, също- на роботи и машини. Децата се обучаваха от малки за живот и оцеляване на чужда планета със всички опасности, които могат да срещнат. Те от малки се обучаваха да си служат с оръжие и скафандър. Това можеше някой ден да им спасява живота. Със образование се занимаваха всички, кой когато може, а определени хора развиваха наука. Земляните харесваха новата планета и всичко, което виждаха и чуваха тук, те обичаха живота, преди всичко. Много скоро се премина и към задължителна военна подготовка. Повечето работа се вършеше от роботи, със минимален брой оператори- контрольори и поддържащ сервиз.
По- късно вечерта Алекс запали цигара, докато обсъждаха различните планове за изучаване на планетата Orixon 44. Беше възможно Nissan да остане тук със изследователски цели, както и за патрулиране. Това все още не беше окончателно решено.
Вечерта напредваше, когато Nissan пристигна над друга база- фар. Тук също имаше подземна база със 5,000 военни и строители. Навътре в континента се строеше град, за момента без да са се заселили тук каквито и да са хора. Архитекти и проектанти, заедно с военните от AFJ, обмисляха всяка подробност от бъдещата крепост. Базата разполагаше с кораби и две подводници, за изучаване на океана. Учени обмисляха пътешествие с едната подводница, а втората щеше да бъде готова за спасителни действия, ако нещо се объркаше- това беше нова, неизучена планета.
2.
Започваше вечерта на другия ден, а Nissan продължаваше по пътя си към град № 3. Патрулирането вървеше нормално. В тези часове Алекс и неговите помощници създаваха план за изучаване на планетата. В плана се включваха научно- изследователски бази и по другите континенти. Алекс запали цигара и погледна картата на планетата на екрана пред себе си. Обектите където имаше бази, градове и станции не бяха кой знае колко много. Заедно с колегите си, Алекс замисляше нови станции и бази. Строителството в тези времена не беше кой знае колко трудно. Процесът беше автоматизиран с помощта на роботи и техните контрольори - оператори.
*
Във вечерта , два дни по- късно, Nissan се намираше в базата до град № 3. Алекс беше изпаднал в лошо здравословно състояние. Наложи се да легне в койката си, а шамана Джи, който веднага го посети, се зае с лечението му. Алекс беше разбрал от какво произлиза неговата болест. Според една теория сега, когато Алекс беше тук, то навсякъде из времето се намираше също, но някъде от тези времеви участъци, той нещо беше сгрешил и се намираше в лошо положение. Според теорията на Алекс- Настоящето, Бъдещето и Миналото съществуваха паралелно. Променливо беше както Миналото, така и Бъдещето, а едното зависеше от другото, както и другото зависеше от първото. Докато Настоящето беше най- сложно и от него също зависеха много неща и се влияеше и на Миналото и на Бъдещето. Трите времена така зависеха едно от друго, че ако нещо се обърка някъде, то се отразяваше и на другите две времена…
Вечерта напредваше, а Алекс стана от койката, седна до масичката и запали цигара. Шаманът Джи се беше оттеглил, а му беше говорил дълго, че ако не внимава- може да умре. Джи му препоръчваше да остане десет дни на легло и да не спира лечението си. В същото време Алекс искаше поне малко да му олекне за да продължи дейностите си. Той искаше поне малко да се съвземе и да живне. Рано беше за оптимизъм, но Алекс вярваше, че положението му не е чак толкова смъртоносно и тежко. Тази болест Алекс си обясняваше със настъпили беди с други земляни и със него самия, някъде из Времето… Това го караше да следи отново и отново новините, за да знае какво става и се случва. Често пъти именно така разбираше, защо отново изпитва грипов удар…

(край на откъс № 81, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 80. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 80. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan отлетя от поредната база по пътя си. Корабът беше в режим на дирижабъл, бавно се носеше на изток и плавно набираше височина. Вечерта и в идващата нощ Nissan щеше да патрулира над континента. В тези часове будуваха 50 души от екипажа. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха по пултовете, но си уплътняваха времето със замисляне на поточна линия за производство на храни, чрез автоматизирана оранжерия. Колкото и странно да изглеждаше, такава линия все още не беше създадена, за срам и позор на цивилизацията. Можеха да бъдат освободени от такава работа много хора, за да се занимават със далеко по- важни за човешката цивилизация проблеми и задачи. Според технологиите на Алекс и тези, които той беше намерил из архивите на AFJ, то със чиповете с програми, автоматика и финна механика, редица дейности на земляните можеха да бъдат развити със същата цел- повече хора да бъдат заети с далече по- полезна дейност от грубия физически труд. Идеята на Алекс намери развитие сред колеги от AFJ. Години наред цивилизацията на земляните беше изоставила технологиите си от бързане, а освен технологиите на древните, то до момента все още не всичко беше измислено в науката и технологиите. Именно там според Алекс трябваше да се съсредоточат усилията на повече хора, а не да си губят времето със груб, физически труд или необмислена работа, унищожаваща всичкото им време...
Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Знанията му от над 600 предишни негови животи, дори като извънземен, бяха безценни в тези години, когато цивилизацията от Земята се бореше за съществуването и оцеляването си. Той се заричаше да продължава по своите теории и идеи, поне докъдето болестите му даваха възможност, поне докъдето все още можеше да мисли и пише… Той искаше да бъде осигурено добро настояще и бъдеще на земляните, където и да се намират те. Той искаше да бъде осигурено достатъчно храна, въздух, вода, както и добри условия и безопасност. Схващанията и разбиранията на Алекс за световете се развиваха паралелно и от негови колеги, както и от хората от Бъдещето, които живееха сега на Orixon 44, след сполучливо прескачане назад във Времето, та чак до тук, до 7016- та земна година… За разлика от други познати цивилизации, Алекс отричаше идеята: да се преследват измамни цели за "завладяване на световете", за "Велика Земна Цивилизация", както биха нарекли хората тези цели. Агенцията AFJ имаше отбранителна стратегия, както и да се грижи по всякакъв начин за земляните, дори във икономически смисъл, както и за висококачествено здравеопазване, където и да живеят те… Недъзите на световното устройство на самата Земя, не биваше да се появяват и тук на Orixon 44, а що се отнася до самата Земя, то AFJ, някой ден щеше да се върне чак до там, за да отмени веднъж за винаги Тежкото Световно Робство… Самата Земя се намираше във робовладелческа епоха…
2.
Вечерта напредваше, а патрулирането вървеше нормално. Пилотите Браун и Сюзън бяха започнали 10- часово дежурство. Нямаше по- добри пилоти за нощните полети на кораба. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се замисли дълбоко. Отдавна тук никой не знаеше какъв е точно неговия чин. Опирайки се на този свой чин, той имаше право да съди устройството на световете, доколкото беше гарантиран собствения му живот… На древната Земя, много престъпници биха поискали да го видят мъртъв, а Алекс въобще по принцип, по- скоро умираше наистина, отколкото да успее да спаси и самата Земя и останалите там земляни- сега- просто роби… Алекс въздъхна тежко. С идеята за освобождаване на робите, там на древната, стара планета Земята, се занимаваха в тези години дори във Командването на AFJ… За съжаление, рано беше да се мисли за това- трябваше първо да се стабилизира системата Orixon и да се овладее поне в прилични граници Orixon 44, новата планета на човешката цивилизация… Но- разбира се, че AFJ щеше някой ден да се върне на самата Земя, за да бъде тя освободена от тоталното робство, държано от най- обикновни престъпници… Земята от незапомнени времена се управляваше от Силите на Злото, чрез прилагана хипноза върху отговорни хора и върху престъпници… Чужди извънземни искаха ужаси да гледат и да хапват от всичките благини на Земята, а това всъщност те правеха от незапомнени времена, под крилото на Силите на злото…
Алекс се съмняваше почти във всичко. Той не вярваше да види Земята освободена, защото започваше да си мисли, че е започнал да умира… Разбира се много хора бяха тръгнали по същия път, а това бяха сурови хора, някои преминали през няколко извънземни военни школи…
3.
Късно вечерта Алекс попълни в дневника си няколко секретни текстове, и за известно време се загледа навън. Долу на планетата валеше сняг. Корабът беше на близо 800 м. височина. Гледката към изгряващата синя луна беше невероятна.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 79. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 79. 2016.

1.
Вечерта на другия ден Nissan отново патрулираше над планетата Orixon 44. По въпроса за гостуването на Алекс, за около един час време на един чужд кораб, случило се предишната вечер, не се говореше, а той нямаше намерения да споделя с когото и да е, нещо по тази тема. За какво ставаше дума, какво беше правил там предишната вечер, около един час, знаеше предимно той тук на борда на Nissan.
Вечерта напредваше, а Nissan се носеше бавно над океана, в близост до бреговете на континента. На борда бяха будни само 50 души, а сред тях и екипа на Алекс. Те напоследък не му задаваха въпроси, а той ставаше все по- мълчелив. В тези часове той се занимаваше с тайната си машина. Тя беше почти готова. Представляваше някаква самосглобяваща се материя, направена от хиляди микророботи, които една поточна линяи създаваше по негова програма. Самоорганизиращата се материя беше механична и бърза. Добавка към нея беше само компютърна кутия и кутия за захранването. Когато тайната машина беше готова, Алекс се зае да експериментира с нея. Неговите хора настръхнаха, когато от куб със размери метър, някак си много бързо се издигна робот, който застана мирно, очаквайки инструкции и заповеди…
*
Сутринта на другия ден Nissan пътуваше към град № 2. Алекс беше използвал правомощията си на резервен командир на кораба. Още никой не знаеше, защо отиват в град № 2. Командир Йон нищо не каза по въпроса. Според законите на AFJ, Алекс беше с по- голям чин от него, а просто го оставяше да води, обикновено. Самият Алекс в този ден имаше дребни болежки от стари рани, черпеше се с кафе и цигара и умуваше над лист хартия. Освен смяната на курса на кораба конкретно към град № 2, Алекс друго не поръча. На борда бяха будни 50 души, а обстановката на близо и на далеко беше нормална.
2.
Беше сутринта на другия ден. Корабът Nissan се намираше в базата до град № 2. Алекс беше ходил в следобеда на предишния ден, някъде из града, някъде беше носил куба- робот. По темата за странното поведение на Алекс, неговите колеги не задаваха въпроси и почти не обсъждаха. Алекс беше предал технологиите си директно на хората, придошли от Бъдещето със свой кораб. Това бяха няколко хиляди души, живеещи тук на Orixon 44. Те имаха възможност да предават информация обратно в Бъдещето, но за момента не смятаха да се завръщат там, което пък не представляваше проста и лесна работа. Със изпращането на неговите технологии директно в Бъдещето, Алекс поправяше редица грешки от преписване и загуба на информация, през времето.
Това беше една сива и студена сутрин. Из базата и града военните провеждаха учение. Алекс пийваше горещ чай, замислен над темите за умуване, над листа хартия пред него. С наближаването на обедно време, Nissan се готвеше за патрулиране отново.
*
Беше следобеда, когато Nissan вече патрулираше на няколко километра височина и бавно се носеше на юг. На борда току- що се бяха сменили смените на дежурните. Алекс отново умуваше над лист хартия и нещо замисляше. Палма, Ким и Аш му помагаха, а Шао, Джейн, Шон и Никита ремонтираха един от роботите на кораба. Алекс смяташе да създаде още по- интересен робот, пак със самосглобяваща се материя от микророботи. Той смяташе да развива технологията при направата на тази машина. За момента роботът наистина се издигаше за броени секунди от куб със размери метър, но самия робот нямаше кой знае каква физическа сила. Според идеята на Алекс, роботът трябваше да се разгъва от обикновен куб, но да притежава всички качества на боен робот. Саморазгъването на тази "мислеща материя" можеше да се използва и за други машини и цели. За момента всичко това беше само експериментално.
Следобедът напредваше, а Алекс си взе чаша кафе и запали цигара. Роботът, който създаваха започваше да става все по- сериозна машина. Добавяха към него нови елементи, измисляха как да бъдат разгънати от първоначалния куб и сетне се радваха, щом се получеше добре. А около кораба нещата вървяха нормално, в тези часове трафика в небето беше нормален. Не се очакваха опасности. Долу на земята валеше дъжд.
3.
Когато по- късно командир Йон заповяда да се приземят край една станция- фар на брега на едно море, дежурните се подготвиха за това и спуснаха кораба надолу към планетата. Фарът беше не просто фар, а тук имаше добре скрита и пазена база със 5,000 души живеещи тук. Разполагаха с няколко кораба, а в зоната бяха разположени установки за поразяване на опасности от космоса. А Алекс в тези часове се черпеше със плодов нектар и замисляше още по- умопомрачителни машини. Идеите му нямаха граници, а в тези времена много неща все още не бяха измислени. Освен, че Алекс разчиташе на чипове с програми, автоматика и финна механика, целта му беше да освободи колкото може повече земляни от работа, за да може да се наблегне на военната подготовка, както и на науката. Все пак земляните живееха на чуждо място със всякакви опасности, а току от някъде приближаваха нашественици от дълбините на Галактиката.
*
Вечерта започваше, а край кораба навън беше отворен скара- бира пункт, където стотина души от корабите и от базата се бяха събрали на приказки и похапване. До тази база нямаше все още селище. Само проектанти и архитекти бяха тук за да направят чертежите на нов град. Най- важно бяха подземията и тунелите между града и базата, откъдето при нужда жителите можеха да бъдат евакуирани от бъдещия град, към безопасно място.
Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излязли на терасата и се радваха на гледката, докато слънцето клонеше към залез. Скоро се спусна сумрак, а Алекс запали цигара и се огледа наоколо. Пред единия вход на кораба хората се веселяха и черпеха, послучай срещата тук. Скара- бира пункта щеше да е отворен до късно след полунощ. Хората имаха много да си говорят, а тук мъжете и жените бяха почти наравно по брой. Алекс въздъхна и се прибра на топло в каютата. Той продължаваше да умува, каква точно идея от своите да пусне напред, за реализиране.
По някое време Алекс и Палма пуснаха радиото, за да приемат новини за земляните в тази звездна система. Новините получаваха от най- близките кораби и кръстосвачи, както и от мощна станция край град № 1. Новините биваха шарени, но най- общо казано нещата си вървяха с нормалния ход. Тази нощ Nissan щеше да нощува тук, както и кораба Ford, който беше пристигнал само преди час. Хора от корабите и от базата продължаваха да се събират на приказки, пийване и хапване около огъня на скарата до кораба. Командир Йон беше дал краен час за прибиране в кораба за хората си: 2:00 ч. след полунощ. Оставаха 6- 7 часа до тогава, а веселбата набираше скорост…



(край на откъс № 79, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 78. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 78. 2016.

1.
В края на следобеда на другия ден Nissan все още стоеше в базата до град № 4. Алекс беше по- добре този ден. В тези часове той отново майстореше нещо в лабораторията до дежурната каюта. С него бяха Палма, Ким и Аш, които му помагаха. Това беше малка поточна линия за лични дронове, която тези хора правеха. Линията щеше да бъде на първо време в коридора до лабораторията. Алекс запали цигара и си взе чаша чай. Беше доволен от себе си, а поточната линия работеше добре, поне до там, докъдето беше готова. Алекс седна за да види новините от последните часове. Както винаги имаше и лоши и добри неща в тези новини.
Вечерта започваше, когато Алекс и седемте му помощници излязоха на разходка из базата. Алекс запали цигара, докато крачеха из парка на базата. Тук можеше да има всякакви опасности, но осмината стискаха оръжието в ръка и бавно вървяха нататък. Пътеката беше осветена от лампи почти навсякъде, но въпреки това те внимаваха за опасности.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше град № 5 и неговата военна база. Корабът беше в режим дирижабъл. Алекс си взе чаша чай, запали цигара и се зае да преглежда новините. Когато преся по- важните вести, той се изправи до люка и погледна навън. До град № 5 оставаха около два часа път със тази скорост. Корабът плавно се носеше на север със около 100 км/ч. В тези часове Алекс беше в добро състояние, беше забравил за онзи коварен грип. Заедно със седемте си помощници той замисляше някаква тайна машина, а още никой не знаеше за какво ще служи тя. Неговите хора работеха със схеми, чипове и механични части от принтер, но в сглобен вариант, изглежда само Алекс знаеше, какво ще бъде това…
Във вечерта Nissan вече беше на площадка в базата наблизо до град № 5. Алекс от един час време пушеше на терасата със Палма, Ким и Аш, докато си приказваха за град № 5. Из базата нямаше нищо необичайно, а в далечината блещукаха светлинките на града. В кораба бяха будни почти всички освен нощната смяна от 50 човека, които спяха, преди дежурството.
2.
Следобеда на другия ден беше към края си, а Nissan патрулираше отново над континент № 1, този ден- над океанските брегове. Над кораба имаше черни облаци, докато той плавно се носеше над континенталните, океански брегове. Алекс се беше замислил нещо, докато се черпеха с кафе и цигарка, заедно със Палма, Ким и Аш. Патрулирането вървеше нормално, а наоколо имаше само няколко и то проверени летящи машини, които бяха със вътрешни полети, докато земляните изучаваха новата си планета.
В началото на вечерта Алекс разговаря по радиото със някои от своите жени, с които щеше да има деца вече, след като изпълни такава заповед. Въпреки сложността на проблема си, Алекс се опитваше да се извини заради многоженството си, но тогава Командването имало остра необходимост именно от оплождането, което Алекс изпълни по най- обикновения, древен начин- със секс. Бяха изминали месеци от тогава, а сърцето му се късаше. Тези десет млади жени оставаха на Orixon 44, заедно с бъдещите деца на Алекс. Това представляваше огромен проблем за него, но раздялата беше незаобиколима- на борда на Nissan нямаше място за тях… Издайнически сълзи рукнаха по бузите му, когато се опита да намери изход… В същото време Алекс имаше две жени на борда на кораба Nissan, с които се познаваше от много време. Искаше му се да изостави службата и да се засели на Orixon 44, но дълга му към земляните и неговата клетва към тях, не му позволяваше. По принцип командосите- астронавти рядко напускаха службата, та чак до смъртта си…
*
Беше началото на вечерта на следващия ден. Кораба Nissan патрулираше над континента, във режим дирижабъл и бавно се носеше на изток, над непристъпни джунгли, на височина два километра. Алекс умуваше над лист хартия, без кой знае какво добро настроение. Здравето му беше добре в този ден, до известна степен. Тази вечер Nissan щеше да стигне до град № 6 и да нощува в базата на AFJ, край този град. За този момент нямаше особени проблеми около планетата Orixon 44. Нямаше съществени проблеми и на борда на кораба. В тези часове будуваха 50 души. По това време Палма опитваше далекосъобщенията на кораба, търсейки контакт със кръстосвача New York. За момента обаче нямаше връзка. Ким и Аш пък се черпеха с джин и работеха по тайната машина на Алекс, за която никой нищо незнаеше, освен него самия.
3.
По -късно вечерта Nissan приближаваше град № 6. Алекс, Палма, Ким и Аш подготвяха единия от хеликоптрите на кораба, за отиване до града, след като стигнеха в базата. С тях щяха да бъдат също Шао, Джейн, Шон и Никита. Докато Nissan приближаваше до базата край град № 6, Алекс обмисляше какво щяха да правят в града. Той запали цигара с една чаша кафе и погледна как върви приземяването. Имаха още време до базата.
*
Щом Nissan пристигна в базата на AFJ край град № 6, малко след това осмината на Алекс отлетяха с единия хеликоптер на кораба, към града. Алекс беше мълчалив и тайнствен. Той не казваше, защо отиват до града. Бяха взели със себе си и раниците, задължителни при излизане навън от кораба. Хеликоптера водеха два робота- пилоти. Алекс запали цигара, а в кабината се пазеше мълчание. Неговите хора бяха озадачени от загадъчността му, но той упорито мълчеше. Хеликоптерът прелиташе над джунглата, между базата и града. Тук все още нямаше шосета, а населението използваше малки хеликоптри- джетове, накъдето и да пътува. Аш се опита да разведри обстановката. Той изведнъж каза:
-Ще се поразходим малко и се прибираме. Ще ни се отрази добре.
Другите нищо не казаха след това. Беше ясно, че Алекс няма да им обясни защо отиват в града. Когато по- късно хеликоптера наближи покрайнините на града, хората на Алекс забелязаха градския космодрум, а там един мистериозен кораб. Това едва ли беше кораб на AFJ, доколкото те знаеха какви видове кораби има в тази Агенция. Хеликоптерът беше приземен наблизо до този кораб, а Алекс се приготви някъде да отива. Той взе целия си комплект оборудване, раницата, оръжието и шлема- скафандър и каза:
-Чакайте ме тук! Ще се забавя около час. Отивам сам, не се притеснявайте за мен. Нищо особено.
Хората на Алекс погледаха как той прекосява площадката до кораба и как там бива посрещнат от една млада дама. Те не разбираха, каква е тази тайнственост. Взеха си по една чаша кафе и се разприказваха помежду си.


(край на откъс № 78, следва продължение.2016.)