ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 89. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 89. 2016.

1.
Вечер на другия ден, когато Nissan беше в базата до град № 8. Валеше дъжд, а из базата обучаваха нови хора за охраната и отбраната на града. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из града, придружавани от два робота за охрана. Хеликоптера бяха оставили някъде из парка, но в него имаше робот- пилот, който щеше по- късно да ги прибере. Алекс запали цигара, когато се спряха до един автомат за кафе и цигари. Взеха си от там по кафе и бутилка пепси и се скриха под навеса. Те бяха със шлемове, но все пак можеха и да се скрият от дъжда. Зад автомата имаше складово помещение за него, както и параклис със асансьор към подземията. В тези часове в парка се срещаха минувачи, свободни в момента, а работници се прибираха от няколко завода наблизо. Четиримата бяха романтично настроени под свежия дъжд и се радваха на добро настроение, сякаш отново земляните ги застигаха добри времена, макар и далеко от родната планета. По нататък из парка намериха гостилница и влязоха там, да поговорят с хората и да хапнат нещо вкусно. Навън падаше сумрак, а дъжда все още се сипеше.
*
Когато по- късно вечерта четиримата се прибраха в кораба, Алекс запали цигара и пусна да чуе новини, а те отново бяха шарени: и лоши и добри. Алекс се замисли, пък премина към работата по компютъра си, който конструираше с помощта на своите помощници. Компютъра скоро започна да изпълнява някои от функциите си, а работата по него продължаваше. Алекс използваше повечето от готовите вече чипове и програми, както и някои, замислени наскоро. Задълбочен в тази работа, Алекс забравяше за опасностите, грозящи земляните. Затова пък екипажа на кораба мислеше предимно по тази тема. Бяха оставили Алекс и екипа му, да правят машинките си необезпокоявани. С дежурствата и сигурността се заеха нови екипи, тук имаше 300 души общо.
*
Късно вечерта Алекс получи свистене в главата. Той вече беше разбрал, че със това свистене някой искаше помощ от него. Близки роднини от Бъдещето го търсеха за помощ, чрез насочен лъч, придружен от говор. Алекс се опитваше да разбере информацията, но в началото без успех… Той запали цигара и се усамоти в тишина, в една каюта за размисъл, каквато имаше наблизо…


2.
Наближаваше полунощ. Свистенето в главата на Алекс беше намалило силата си. Замислен над това явление, Алекс преглеждаше последните си сънища, за които беше успял да запише на хартия, какви са били и това, което помни от тях. Писъците във свистенето, както и сънищата му, напълно съвпадаха по смисъла си. Някъде там напред в Бъдещето, негови роднини пищяха за помощ, нещо сериозно се беше объркало и това започваше от настоящите тук времена, дори по- рано в годините преди това… Излизаше напред въпроса- как Алекс да им помогне и възможно ли е това да се случи. Разбира се първо той се помоли на Бога по въпроса от последните времена и смяташе, че със Божията помощ, ще успее да помогне на своите в беда, там някъде из Бъдещето, там някъде из Космоса… Информацията беше ограничена. Това бяха неговите деца, някъде из Бъдещето. Това бяха писъци за помощ от него… След молитвата за живота и здравето на близките, роднините и приятелите, навсякъде из Времето и Космоса, където и да се намират и по всяко време, писъците понамаляха. Намаля и свистенето в главата… Поредната критична точка в Историята беше отминала…
*
Алекс въздъхна тежко и запали цигара. Ако разкажеше новините на своите хора тук, щеше да ги паникьоса. Той реши да им го разказва постепенно. Това беше нов пробив на Алекс в разкриването на тайните и загадките на Живота, Вселената и всичко останало… Алекс беше решен да продължава да изучава тайните и загадките и истините, каквито и да са те. Явно това предизвикваше критични точки в Историята, та чак до Бъдещето… Алекс се замисли. Нови разкрития, нови тайни, разкрити от него, но- на каква цена… Научаваше се да внимава, да обмисля всичко предварително и да не се плаши. Богът му помагаше, щом ставаше въпрос за писъци от филми на ужасите, шом негови роднини в Бъдещето искаха неговата помощ…
*
Нещата временно се бяха нормализирали, а Алекс и Палма се черпеха с джин- тоник и умуваха над проблемите около писъците от Бъдещето. С тях бяха също Ким и Аш, които също знаеха тайните на Алекс, разкрити от него, не без тяхната помощ.
3.
Два дни по- късно в следобеда кораба Nissan наближаваше един град на извънземните, където предстоеше среща със хора от Съпротивата. Там имаше и тяхна база. Алекс се беше наспал добре, а свистенето в главата му беше променливо и за момента не носеше информация. Явно това беше насочен лъч от Бъдещето, където негови хора имаха проблеми и очакваха помощ, по някакъв начин. Изглежда именно от тези времена в Настоящето и именно от AFJ зависеха много събития в Бъдещето… Като си спомни това Алекс се замисли, как именно ще продължава да действа AFJ, щом от това се определяше Бъдещето на своите хора. Предишния ден от информацията със свистенето ставаше ясно, че на моменти се преминава през Критична точка, когато Бъдещето е пред разпадане. В такива часове Бъдещето зависеше именно от Настоящето и Алекс не можеше да проумее, какво всъщност да направи, за да не се разпадне Бъдещето…
Алекс запали цигара. В момента не се намираха във Критична точка. Беше спокойно и той се надяваше постепенно явленията да се нормализират по някакъв начин. Беше се изправил до предния люк на каютата и гледаше напред. Корабът се спускаше за приземяване в тези часове. Скоро щяха да пристигнат. До Алекс стоеше изправена и Палма с чаша кафе в ръка.
*
Когато по- късно Nissan пристигна в базата на Съпротивата до голям техен град, навън излязоха три екипа, като единия отиваше на разговори със Съпротивата по въпроса за свистенето и гласовете от Бъдещето. Съпротивата се състоеше от различни извънземни раси, при които много от тайните на Световете бяха известни, та можеше именно те да разрешат проблема. Определено Бъдещето имаше някакви проблеми, щом съществуваха т.н. Критични точки, когато то е пред разпадане…
Към средата на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на Съпротивата и се разхождаха. Тук всичко беше интересно, а загадъчни създания се мотаеха наоколо. Нататък по пътеката из гората, по която вървяха, те намериха автомат за кафе и цигари и се спряха там. Докато пушеха по цигара с кафе на близката пейка под навеса, Алекс се беше замислил за извънземните. Определено от известно време не бяха виждали извънземни и той съвсем беше забравил за тях. Растенията и дърветата тук бяха различни. Тук нямаше нищо, което да им напомня за земляните и за Земята.
По пътеката приближаваше по едно време извънземен старец- хуманоид. Той беше смешен по някакъв начин. Облеклото му и всичко останало бяха безкрайно неразбираеми.
-Накъде сте тръгнали, момченца и момиченца?- попита стареца.
-Дойдохме да търсим помощ, дядо.- каза Палма.- Получихме информация, че Бъдещето е пред разпадане, а зависи именно от това, което ние правим…
-Ясно.- каза старецът.- Тор е намерил вашите градове… Не го дразнете. Никой до сега не е виждал Тор, освен неговите наемници. Той е опасен. Ние ще ви помогнем, но само доколкото можем… Не повече от това…
(край на откъс № 89, следва продължение.2016.)