ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 79. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 79. 2016.

1.
Вечерта на другия ден Nissan отново патрулираше над планетата Orixon 44. По въпроса за гостуването на Алекс, за около един час време на един чужд кораб, случило се предишната вечер, не се говореше, а той нямаше намерения да споделя с когото и да е, нещо по тази тема. За какво ставаше дума, какво беше правил там предишната вечер, около един час, знаеше предимно той тук на борда на Nissan.
Вечерта напредваше, а Nissan се носеше бавно над океана, в близост до бреговете на континента. На борда бяха будни само 50 души, а сред тях и екипа на Алекс. Те напоследък не му задаваха въпроси, а той ставаше все по- мълчелив. В тези часове той се занимаваше с тайната си машина. Тя беше почти готова. Представляваше някаква самосглобяваща се материя, направена от хиляди микророботи, които една поточна линяи създаваше по негова програма. Самоорганизиращата се материя беше механична и бърза. Добавка към нея беше само компютърна кутия и кутия за захранването. Когато тайната машина беше готова, Алекс се зае да експериментира с нея. Неговите хора настръхнаха, когато от куб със размери метър, някак си много бързо се издигна робот, който застана мирно, очаквайки инструкции и заповеди…
*
Сутринта на другия ден Nissan пътуваше към град № 2. Алекс беше използвал правомощията си на резервен командир на кораба. Още никой не знаеше, защо отиват в град № 2. Командир Йон нищо не каза по въпроса. Според законите на AFJ, Алекс беше с по- голям чин от него, а просто го оставяше да води, обикновено. Самият Алекс в този ден имаше дребни болежки от стари рани, черпеше се с кафе и цигара и умуваше над лист хартия. Освен смяната на курса на кораба конкретно към град № 2, Алекс друго не поръча. На борда бяха будни 50 души, а обстановката на близо и на далеко беше нормална.
2.
Беше сутринта на другия ден. Корабът Nissan се намираше в базата до град № 2. Алекс беше ходил в следобеда на предишния ден, някъде из града, някъде беше носил куба- робот. По темата за странното поведение на Алекс, неговите колеги не задаваха въпроси и почти не обсъждаха. Алекс беше предал технологиите си директно на хората, придошли от Бъдещето със свой кораб. Това бяха няколко хиляди души, живеещи тук на Orixon 44. Те имаха възможност да предават информация обратно в Бъдещето, но за момента не смятаха да се завръщат там, което пък не представляваше проста и лесна работа. Със изпращането на неговите технологии директно в Бъдещето, Алекс поправяше редица грешки от преписване и загуба на информация, през времето.
Това беше една сива и студена сутрин. Из базата и града военните провеждаха учение. Алекс пийваше горещ чай, замислен над темите за умуване, над листа хартия пред него. С наближаването на обедно време, Nissan се готвеше за патрулиране отново.
*
Беше следобеда, когато Nissan вече патрулираше на няколко километра височина и бавно се носеше на юг. На борда току- що се бяха сменили смените на дежурните. Алекс отново умуваше над лист хартия и нещо замисляше. Палма, Ким и Аш му помагаха, а Шао, Джейн, Шон и Никита ремонтираха един от роботите на кораба. Алекс смяташе да създаде още по- интересен робот, пак със самосглобяваща се материя от микророботи. Той смяташе да развива технологията при направата на тази машина. За момента роботът наистина се издигаше за броени секунди от куб със размери метър, но самия робот нямаше кой знае каква физическа сила. Според идеята на Алекс, роботът трябваше да се разгъва от обикновен куб, но да притежава всички качества на боен робот. Саморазгъването на тази "мислеща материя" можеше да се използва и за други машини и цели. За момента всичко това беше само експериментално.
Следобедът напредваше, а Алекс си взе чаша кафе и запали цигара. Роботът, който създаваха започваше да става все по- сериозна машина. Добавяха към него нови елементи, измисляха как да бъдат разгънати от първоначалния куб и сетне се радваха, щом се получеше добре. А около кораба нещата вървяха нормално, в тези часове трафика в небето беше нормален. Не се очакваха опасности. Долу на земята валеше дъжд.
3.
Когато по- късно командир Йон заповяда да се приземят край една станция- фар на брега на едно море, дежурните се подготвиха за това и спуснаха кораба надолу към планетата. Фарът беше не просто фар, а тук имаше добре скрита и пазена база със 5,000 души живеещи тук. Разполагаха с няколко кораба, а в зоната бяха разположени установки за поразяване на опасности от космоса. А Алекс в тези часове се черпеше със плодов нектар и замисляше още по- умопомрачителни машини. Идеите му нямаха граници, а в тези времена много неща все още не бяха измислени. Освен, че Алекс разчиташе на чипове с програми, автоматика и финна механика, целта му беше да освободи колкото може повече земляни от работа, за да може да се наблегне на военната подготовка, както и на науката. Все пак земляните живееха на чуждо място със всякакви опасности, а току от някъде приближаваха нашественици от дълбините на Галактиката.
*
Вечерта започваше, а край кораба навън беше отворен скара- бира пункт, където стотина души от корабите и от базата се бяха събрали на приказки и похапване. До тази база нямаше все още селище. Само проектанти и архитекти бяха тук за да направят чертежите на нов град. Най- важно бяха подземията и тунелите между града и базата, откъдето при нужда жителите можеха да бъдат евакуирани от бъдещия град, към безопасно място.
Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излязли на терасата и се радваха на гледката, докато слънцето клонеше към залез. Скоро се спусна сумрак, а Алекс запали цигара и се огледа наоколо. Пред единия вход на кораба хората се веселяха и черпеха, послучай срещата тук. Скара- бира пункта щеше да е отворен до късно след полунощ. Хората имаха много да си говорят, а тук мъжете и жените бяха почти наравно по брой. Алекс въздъхна и се прибра на топло в каютата. Той продължаваше да умува, каква точно идея от своите да пусне напред, за реализиране.
По някое време Алекс и Палма пуснаха радиото, за да приемат новини за земляните в тази звездна система. Новините получаваха от най- близките кораби и кръстосвачи, както и от мощна станция край град № 1. Новините биваха шарени, но най- общо казано нещата си вървяха с нормалния ход. Тази нощ Nissan щеше да нощува тук, както и кораба Ford, който беше пристигнал само преди час. Хора от корабите и от базата продължаваха да се събират на приказки, пийване и хапване около огъня на скарата до кораба. Командир Йон беше дал краен час за прибиране в кораба за хората си: 2:00 ч. след полунощ. Оставаха 6- 7 часа до тогава, а веселбата набираше скорост…



(край на откъс № 79, следва продължение.2016.)