ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 246, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 246, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, една вечер, Crossfire патрулираше по границите на единия от двата континента на Съпротивата, на планетата Orixon 73. Освен, че дебнеше за обекти на хищниците, кораба събираше информация за "странните сфери". На преден план идваше задачата, те да бъдат засечени и обстойно разгледани. Търсеха се координатите на тяхна база, дълбоко в океана. Тази вечер Алекс беше измъчван от зъбобол, някъде около 2- 3 часа, след като беше подремнал час- два. По някое време болката утихна и Алекс въздъхна, запали цигара и си взе кафе. Бурите на тази планета се появяваха често. Crossfire отново навлизаше в зона със силни бури и ветрове. Вътре в кораба беше топло и уютно. От екипажа спяха 180 души в тези часове. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха зад пултовете в тяхната дежурна каюта. Времето им минаваше бавно и под напрежение. Едно недоглеждане по екраните можеше да доведе до лоши последици за кораба и екипажа. Алекс се изправи пред предния люк и се загледа в бреговата ивица, над която прелитаха на височина от 4 км. На няколко часа напред имаше фар със отбранителна, бойна станция на Съпротивата. Там щяха да се приземят за да отдъхнат и да заредят кораба с гориво.
Наближаваше полунощ, когато на пулта пред Алекс светна червена лампичка и се чу аларма. Наблизо имаше някаква радиация, леко над нормата приета във Флота на AFJ. Алекс се стресна от това и погледна екраните. Съвсем наблизо прелиташе една "странна сфера". Още на пръв поглед ставаше ясно, че радиацията идва от там. Това беше най- новото откритие, по въпроса за "странните сфери"- те носеха силна радиация или може би излъчваха радиация, само за околните… Обектът беше само на един час дистанция. Алекс натисна бутона за тревога и запали цигара. Очертаваше се тежка нощ…
*
Crossfire последва сферата, но спазваше дистанция от два часа път. Дежурните бяха съобщили за случая, както кръстосвача Nissan, така и Съпротивата. Може би този път сферата щеше да им покаже координатите на тайната си база в океана. Дежурните се замислиха над това. Определено "сферите" излъчваха радиация или просто бяха радиоактивни обекти. Вътре в кораба нивото на радиация беше много под нормата, но не такова беше положението в "странната сфера", която преследваха.
*
Вечерта на другия ден Crossfire следваше "странната сфера" на дълбоко в океана. Командир Йон беше твърдо решен, да бъде разкрита тайната база на "сферите", както и да бъде научено, какви същества се возят в тях. Алекс тази вечер страдаше от влошено здраве, но това не му попречи да бъде дежурен със другите си хора, зад пултовете. По някое време той запали цигара и си взе кафе. Намираха се на дълбочина 200 м. Това не беше проблем за кораба. "Сферата" плуваше на дистанция от 3 км., достатъчно далеко, за да я виждат дежурните на радара. Земляните смятаха, че във "сферата" неподозират, че са следени.
Вечерта напредваше, когато "сферата" се спусна с още 50 м. надолу, в основите на малък остров.
*
Беше следобеда, бордово време на кораба Crossfire. Откакто в нощта онази "сфера" изчезна от радарите и скенерите на кораба, земляните го задържаха на място. Тук изчакваха "сферата" да се появи отново, но това не се случваше. Тя беше изчезнала на дистанция, много по- малка от обхвата на сензорите на Crossfire. Това биваше голяма загадка и дежурните продължаваха да умуват по въпроса. Командир Йон се появи на мостика на кораба, току- що поспал своите 3- 4 часа, за деня.
Алекс беше в дежурната каюта на екипа си. С него тук бяха Ким, Аш и Палма, като помощни дежурни. Той запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се замисли. Подводно течение влачеше кораба с около 50 км/ч. в една от посоките и малко нагоре, в океана. Това ставаше на дълбочина от 200 м. Странния остров оставаше назад от кораба, вече със дистанция от 2 часа.
*
Започваше бордовата вечер, когато дежурните забелязаха изненадани, че се намират на дълбочина 400 м. Това беше невероятно, според тях- би трябвало да са на 200 м. дълбочина. В същото време се загуби радио- връзката с кръстосвача Nissan. Докато изплуваха постепенно нагоре, дежурните забелязаха в радио- ефира странни станции, а слушаното до момента беше изчезнало. Нямаше връзка и със Съпротивата. На пулта пред Алекс започна да намига червена лампичка, чу се и аларма. Алекс погледна да види за какво става дума и беше ужасен- под червената лампичка имаше надпис: "Нерегламентиран телепорт.". Докато се чудеха какво всъщност става, Алекс натисна бутона за обявяване на тревога, като добави и звуково съобщение от микрофона си: "Колеги, бойци! Преминали сме през нерегламентиран телепорт! Вече не сме на Orixon 73, а на друго място, каквото и да означава това! Бойна тревога! ".
*
По- късно беше включена общата за целия екипаж радио- честота. Дежурните се разговориха и питаха един друг, какво става всъщност. Алекс поръча да се събуди командир Йон. Докато го търсеха, Аш предложи да се събудят абсолютно всички и да се провери личния състав. Намеси се и Манхатън, който каза, да се издигне кораба до перископна дълбочина. В целия хаос, все още никой незабелязваше, че командир Йон е изчезнал…
Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Определено нещата не вървяха добре. Този кораб отдавна не беше преминавал през телепорт. Налагаше се да се проверят всички негови системи, както и целостта на корпуса. Преминаването през телепорт, носеше големи рискове и опасност от сериозни щети и аномалии… Докато пушеше цигарата си, Алекс се заслуша в някаква тукашна радиостанция. Този говор, този език му беше познат по някакъв странен начин, но неможеше да си спомни, откъде. Заслушан в мелодичния глас на младо момиче, Алекс изтръпваше, по неизяснени причини. Така измина близо половин час. Из кораба бяха събудени всички, целия екипаж от 250 души, както и 12 души от Съпротивата, които гостуваха все още тук…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 245, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 245, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден започваше, а Crossfire се намираше в полет над океана на планетата Orixon 73. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по безопасността на кораба и екипажа. Тази зона беше относително опасна, затова те си отваряха очите на четири. През изминалото денонощие хората от този кораб бяха разузнавали по границите на континентите на хищниците. Бяха наблюдавали и няколко "странни обекта". Тази вечер търсеха подводници на хищниците, в океана. Беше сигурно, че такива има.
Корабът Crossfire летеше в зона на силна буря. Поддържаше се височина от 10 км. и скорост 500 км/ч. Агрегатите за стабилизиране на полета бяха включени, както и отбранителните системи на кораба и "сферата за невидимост". На борда спяха 150 души в тези часове, други почиваха, а останалите дежуреха или се справяха със задачите си. Алекс въздъхна, запали цигара и си взе голяма чаша кафе. На четири часа дистанция имаше кораб на Съпротивата, с който бяха осъществили радио- контакт. Докато обсъждаха темата за "странните обекти", Алекс драскаше нещо в лаптопа си. Това бяха йероглифи, числа и схеми. Въпросът за "странните обекти" заемаше вниманието на мнозина, както на борда на кораба, така и сред офицерите от Съпротивата. Алекс се изправи пред предния люк и се вторачи в облаците напред. Беше успял да се наспи, но настроението му беше лошо.
По- късно вечерта дежурните засякоха подводница на хищниците. Мястото беше маркирано, а изтребители на Съпротивата щяха да се заемат с тази подводница, след около час. Алекс и Палма бяха излезли из кораба на разходка. Полета беше стабилен и вървеше нормално. Така щяха да минат часове наред, преди да излезе нещо по- ново на преден план.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се завръщаше към континент на Съпротивата. Сутринта над океана, екипажа на кораба беше наблюдавал "странен обект" в продължение на близо час. Обектът се беше приводнил и след това потънал дълбоко в океана. Явно тези машини можеха да бъдат и подводници.
Следобеда беше към края си, когато Алекс си взе голяма чаша кафе и запали цигара в компанията на Палма. Двамата почиваха преди дежурство, а Аш и Ким спяха. Дежуреха Шон и Бронк. Crossfire прелиташе в зона със силни ветрове. Наоколо имаше няколко обекта на Съпротивата, които бяха само на час- два дистанция. Не бяха забелязани вражески обекти. Полетът общо взето вървеше нормално. В тези часове спяха 150 души от екипажа. До континента на Съпротивата оставаха няколко часа път.
Вечерта започваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка, а също така, за да проверят различните възли на системите на кораба. Те запалиха по цигара, докато крачеха из коридорите. Нямаше никого. На едно от нивата срещнаха вътрешната охрана на кораба, те бяха двойка патрули. Кимнаха си мълчеливо и Алекс и Ким влязоха в асансьора, на път към най- грните нива на кораба, където беше мястото и на совалката Honda. Това беше совалката на екипа на Алекс, който наброяваше 20- 25 души, в различните случаи.
По някое време Алекс и Палма стигнаха до оранжерията на кораба. В това време тук роботите събираха новата реколта от бързорасятящи плодове и зеленчуци, а и други култури. Двамата седнаха до един люк и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Тук въздуха беше изключително свеж и чист, ухаеше на природа. В къта за животинки си играеха птици, прасенца и зайчета. Естествено те се отглеждаха за храна и бяха бързонаддаващи на тегло. Палма отпи глътка джин и каза:
-Тук можеш да забравиш, че си в космоса, и то много на далеко от Земята!
-Да, можеш, но излюзията е само временна.- каза Алекс.- Отпуснеш ли се повече, напред ще ти бъде много трудно!
-Обясних ти, че не съм се отпуснала.- каза Палма.- Даже прекалявам със затягането на коланите…
Двамата запалиха по цигара и се загледаха навън през люка. Под кораба синееше океана на Orixon 73, леко осветен от едната луна.
*
До континента, държан от Съпротивата, оставаше малко време, когато дежурните засякоха "странен обект". Вече ги разпознаваха по типично сферичната им форма и по радио- сигналите им, които бяха сериозно кодирани. Дежурните веднага съобщиха на Съпротивата за този обект, а тук скоро щяха да пристигнат техни изтребители, за да проследят обекта. Около тези обекти нямаше нищо ясно. За сега се знаеше, че базата им вероятно е надълбоко в океана. Алекс запали цигара, отвори си бутилка плодов сироп и се загледа в далечината, където "странния обект", се спускаше към повърхността на океана.
Вечерта напредваше, когато Crossfire достигна континента и взе курс към един град, край който Съпротивата имаше всоя база. Алекс тази вечер беше тъжен, а имаше и здравословни проблеми. Несигурността , която ги следваше и неизвестността на бъдещето, бяха основните причини, Алекс да е в лошо настроение тази вечер. Той запали цигара и се съсредоточи в работата си по пулта. По това време се свързаха с военната база, където отиваха. В същото време изтребители на Съпротивата наближаваха "странния обект", за да го следят. Тези изтребители можеха да плуват и под вода. Беше сигурно, че "сферите" се крият в своя база, дълбоко в океана.
Наближаваше полунощ, когато Crossfire се приземи във военната база, край град със 300,000 души население. Алекс и Палма излязоха на терасата и погледнаха навън. Базата беше затихнала, а в далечината светеха светлинките на града. Валеше дъжд. Скоро на входа на кораба се появиха постове от екипажа, които щяха да пазят на смени докато кораба е в базата.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 244, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 244, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire навлезе в атмосферата на планетата Orixon 73. Започна се спускане към единия от двата континента на Съпротивата. В това време Алекс пушеше цигара с кафе, изморен от дългия ден. Край него бяха Ким, Аш и Палма, а дежуреха Шон и Бронк. Из кораба спяха в задължителен сън 180 души, а някои от останалите си почиваха. Дежурните или тези с някакви задачи, бяха на линия. Екипа по наблюдение на околното пространство беше подсилен с още хора. Беше важно да се засекат "странните обекти" и да се разкрие тайната им. Точно заради това земляните от AFJ, бяха изпратени тук. Дали тази задача беше по техните сили, скоро щеше да се разбере. Информацията за "странните обекти" беше оскъдна, но ги свързаваха и със изчезването на повече от 400 души от Съпротивата, които са се намирали на Orixon 73, или около нея. Друго за това се знаеше, че тези обекти имат нещо общо със "хищниците"…
Наближаваше полунощ, а Crossfire се намираше на 10 км. височина над океана. На тази височина щеше да се продължи, до достигане на мястото за приземяване. За момента около кораба нямаше близки вражески обекти. Най- близките такива бяха на около четири часа път от кораба. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и седна зад пулта за да вземе още два часа дежурство. С него беше и Палма, а Ким и Аш приготвяха някаква подходяща вечеря, впредвид изминалия тежък ден. Дежурства щяха да дават и тази нощ. Навън вилнееше адска буря, а долу беше пълен мраз. Това не беше проблем за машина, като Crossfire, но лошото беше, че оказваше психическо влияние върху екипажа. Определено- негостоприемна планета…
Още по- късно вечерта Алекс си взе кафе и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Навън вилнееше ураган и беше истински ад. Благодарение на невероятните агрегати на кораба, той само леко се поклащаше от урагана. Нямаше никаква опасност от поражения заради лошото време. Палма беше наблизо.
-Какъв ад е тук!- каза тя, замислена.- Излишно натоварваме машините си!
-Това не ни е проблем!- каза Алекс.- Машините са за това- да ни служат и то вярно!
-Вечерята май е готова…- каза Палма.
-Аз не съм гладен, ще хапна пица към 2- 3 часа…- каза Алекс.
-Ще бъдеш буден тази нощ?- попита тя.
-До към 4 сутринта.- каза Алекс.- Очаква се по това време да се приземим.
-Добре тогава!- каза тя.- Ще остана и аз със теб!
-Добра идея.- каза Алекс.- Тъкмо няма да ми е самотно в нощта…
-Можеш направо да забравиш да ти е самотно тази нощ!- каза Палма.
-Много добре.- каза той.- Иначе току виж съм задремал на пулта!
Те запалиха по цигара, взеха си още кафе и замълчаха замислени. Под кораба синееше океана, сред облаците. Ураганът леко позатихваше. Дежуреха Браун и Никита, а другите вечеряха. Алекс и Палма смятаха да си починат, преди нощното дежурство.
*
Наближаваше вечерта на следващия ден. Crossfire се намираше в една база на Съпротивата, край град със 400,000 души население, на единия от техните континенти. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, заедно с Палма, Ким и Аш. Четиримата разговаряха с тукашните хора по видео-канал, а темата беше- "странните обекти" и мистериозното изчезване на повече от 400 души от тази планета. Тези обекти вече бяха заснети по- отблизо, беше записан и техния радиофон. Това правеше възможно да се засичат от минимум 5 часа дистанция.
В началото на вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба на разходка. Тази база имаше отбранителна система, а в момента тук бяха приземени три техни кораба. Градът беше наблизо. Това беше един древен град, поне на няколко хиляди години. Времето тук беше дъждовно и мрачно. Не се забелязваха много цивилни наоколо. Четиримата преминаха в един тукашен парк. Въздухът беше чист и свеж, миришеше особено, на дъжд в извънземието.
По- късно вечерта четиримата се прибраха в кораба. На входа постовите им козируваха, а те само кимнаха. Асансьорът ги качи до нивото на дежурната каюта. Щом се прибраха там, Алекс запали цигара, взе си кафе и седнаха с Палма да си почиват, а Ким и Аш се захванаха да приготвят вечерята.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма отидоха из кораба на разходка. Те пушеха цигари из коридорите и асансьорите. Нямаше голямо движение, преди отлитането на разузнавателен полет, в идващия час. Тук спяха 180 души в задължителен сън. Това бяха хората, които щяха да поемат щафетата по водене на кораба, на сутринта. Останалите бяха или дежурни или заети с някакви задачи из кораба. Старта за отлитане се очакваше всеки момент.
Наближаваше полунощ, когато кораба излетя. До океана имаше няколко часа полет, а сетне дежурните щяха да вземат курс към бреговете на единия от континентите на хищниците. Височината на полета щеше да е 12 км. Цялата получена информация от полета, щеше да се запише и предаде включително и на Съпротивата. Докато набираха височина, Алекс си почиваше, заедно с Палма. Двамата щяха да дежурят от 4 ч. до 7 ч. сутринта, а сега бяха свободни. Двамата си взеха кафе, запалиха по цигара, седнали на масичката в каютата на Алекс. Известно време потъваха в тишина. Трябваше да си починат, да дремнат и да са готови за сутрешното си дежурство.
-Имаме още пет часа, за сън.- каза Палма.- Така ми се спи! Но немога да се отпусна лесно- летим в рискова зона…
-Ще спим, но- нащрек.- каза Алекс.- Няма друг избор.
-На тази планета се случва какво ли не…- каза Палма.- Страшно е!
-Трябва да предодолеем този страх.- каза Алекс.- Ако не спим, ще е още по- лошо.
-Знам.- каза тя.- Изпивам това кафе и лягам.
-Да.- каза той.- И аз смятам така да направя.
Двамата се умълчаха, а през отворената врата виждаха дежурните- Шон и Бронк, които следяха за безопасността на кораба и екипажа в тези часове.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 243, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 243, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в една мразовита вечер, Crossfire изплуваше към орбитата, за да стигне до Nissan. Адмирал Шао, беше бил лаконичен, както винаги. Той им заповядваше да се прибират на кръстосвача. Някакви спешни задачи се очертавали там…
Алекс си почиваше на кафе и цигари, седнал удобно пред лаптопа си. До него беше Палма, а Ким приготвяше похапване за 13 души, докато Аш й помагаше. На пултовете в дежурната каюта бяха в тези часове Шон и Бронк.
Късно вечерта Crossfire мина над 30 км. височина и взе курс към кръстосвача, до който имаше още няколко часа полет. Алекс се беше замислил дълбоко. Той пушеше цигари с кафе , подхванал отново дежурство по безопасността на кораба, заедно с Палма. Другите вечеряха в това време, преди да ги заменят, по- късно, за да вечерят и те. Из кораба беше спокойно и тихо. Малцина бяха будни, след като командир Йон даде заповед да се мине към задължителен сън, на 210 души от екипажа. Около кораба Crossfire нямаше много близки обекти. Най- близкия вражески обект беше някъде надолу в атмосферата, на три часа полет от тук. Вече имаше радио- контакт със Nissan. Алекс се опитваше да научи, какво спешно се е появило, за какво ги прибираха на кръстосвача, но неуспя.
*
Следобед на другия ден Nissan беше взел курс към планетата Orixon 73. Някъде по пътя си, бяха унищожили два кораба на хищниците, които се опитваха да ги обстрелват. Други обекти наоколо не се забелязваха. Адмирал Шао още не беше казал на никого, защо тръгват на този път. Екипажите можеха само да гадаят…
Алекс този ден имаше проблеми със здравето, които от време на време ставаха по- сериозни. Това не му попречи да дежури зад пулта, заедно с Ким, Аш и Палма.
Вечерта беше започнала, когато Алекс въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Полета на кръстосвача вървеше нормално. След часове земляните щяха да достигнат междинна станция на Съпротивата, от където щяха да научат подробности за Orixon 73. Именно такава информация чакаше адмирал Шао, преди да оповести на екипажите на кръстосвача, каква е новата мисия. Алекс се беше замислил дълбоко, изправен пред предния люк на каютата. До него се появи Палма, която днес беше очарователна, стегната в изрядната си униформа. Алекс по принцип имаше няколко жени тук на борда на Crossfire. Това твърде не го смущаваше- не достигаха мъже. Той беше значително по- загрижен за здравето си, отколкото за това, че има няколко жени.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се разхождаха из кръстосвача Nissan, докато кораба им беше на мястото си в коруса му. Топлата връзка представляваше асансьор с височина 20 метра. Алекс запали цигара, запали и Палма и докато минаваха покрай един от люковете се поспряха за да погледат навън. Звездата Orixon 7 беше надалеко оттук, а светлината беше оскъдна. Що ли за свят беше това на Orixon 73, се чудеха Алекс и Палма. Информация за това, земляните щяха да получат на междинната станция, която наближаваха.
*
Наближаваше полунощ, бордово време. От далечината към междинната станция приближаваше странен обект, който на Nissan засякоха и регистрираха. Обектът неможеше да бъде идентифициран. Дежурните обявиха тревога, съобщиха за странния обект и на станцията, а сетне събудиха адмирал Шао…
Странният обект не беше познат нито на AFJ, нито на Съпротивата. Той прелиташе на три часа от междинната станция и на четири часа от Nissan. Дежурните го наблюдаваха на радарите, скенерите, както и с телескопите. Радиоизлъчването на обекта беше кодирано по много сложен начин. Адмирал Шао се беше оттеглил в каютата си на размисъл, а Nissan беше с намалена скорост, за да не доближава странния обект. Разстоянието до него беше доста голямо и нямаше как да бъде сканиран. Някакво неясно усещане се появи у земляните. Усещането, че този обект носи смъртни врагове…
*
Беше вечерта на следващия ден. Nissan беше във дрейф, на един час от междинната станция, а Crossfire беше там. Водеха се разговори с военните от станцията. Те разясняваха какво е положението на Orixon 73. Там били забелязани странни обекти от непознат тип, които посещавали двата континента, държани под контрола на хищниците. На Orixon 73 , континентите държани от Съпротивата бяха също два.
Тази вечер Алекс, Ким, Аш и Палма разговаряха по видеотелефона със станцията, за да научат подробности за странните обекти, забелязани в зоната. Алекс пушеше цигари с плодов сироп, слушаше разговорите и си правеше кратки записки в лаптопа. Екипажите на кръстосвача Nissan, както и хората от Съпротивата бяха единодушни- странните обекти трябваше да се наблюдават, следят и изучават, щом имат някаква връзка със хищниците…
*
Във вечерта на другия ден кораба Crossfire пътуваше към планетата Orixon 73, до където имаше още няколко часа път, а кръстосвача Nissan остана край междинната станция. Алекс си отдъхваше седнал на плодов сироп и цигари, а Ким, Аш и Палма дежуреха зад пултовете. Алекс обмисляше, по какъв начин да разберат тайната на странните обекти, които се забелязваха около тази планета. Тук хищниците владееха два континента, а другите два бяха под контрола на Съпротивата. Край Алекс по някое време се завъртя Палма. Тя си взе кафе, запали цигара и седна до него. Около кораба се наблюдаваха и вражески обекти, както и един от "странните обекти", който се намираше на около два часа път нагоре и на ляво от курса на кораба.
-Няма ли край този кошмар, тази война?!- промърмори Палма.- Мечтая си за спокоен дом на някой остров и по цяла година- нищо да не се случва ново…
-Войната е тотална, Палма.- каза Алекс.- Тя едва ли ще приключи скоро. По- добре да си стягаме коланите, че сме на сериозна служба, не е майтап!
-О, моя колан е винаги пристегнат, повече няма на къде!- каза Палма.
-Ще дойдат и по- добри времена за нас.- каза Алекс.- Вярвай в това!
Двамата се умълчаха, а на пулта замига някаква лампичка и се чу звуков сигнал на някаква аларма…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 242, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 242, Valeri Kolev.

Беше вечерта, два дни по- късно. Алекс, Ким, Аш и Палма се връщаха в кораба, след смяната си в лечебницата. Беше студено и валеше дъжд. Не се спряха при постовите край лечебницата, а се насочиха право към кораба си. На входа на кораба, охраната им козируваха, а те само кимнаха с глава. Асансьора ги качи бързо 30 метра нагоре до нивото на тяхната дежурна каюта. Щом се прибраха, Алекс си сложи да свари чайник с билков чай, за да се стопли, запали цигара и си пусна новините по лаптопа си. Навън се смрачаваше още повече, а то целия ден беше в полумрак. Наоколо нямаше вражески обекти, а кораба Ford се завърна преди час, със 120 ранени на борда си, прибрани от фронтовите зони. Новините от близо и далече бяха отново шарени- на места Съпротивата постигаше успехи, на други места тя даваше загуби в хора и техника. На Orixon 44 всичко биваше нормално, а това радваше земляните. След толкова пътешествия из космоса, земляните смятаха да се спрат на Orixon 44, а все по- рядко да пътуват на далеко от тази планета. Разбира се без пътувания нямаше да се размине, света продължаваше своя живот и ритъм.
По- късно вечерта Алекс се топлеше с чай, пушеше цигари и се радваше на хубавото и дъждовно време навън, което събуждаше мили, носталгични спомени у него, спомени за едни други дъждове, в други времена, там далеко на родната планета- Земята. Палма тихо се намести до Алекс, сипа си чай с бисквитки и затършува из лаптопа си. Тази вечер четиримата бяха запазили повечко от силите си, но не се впускаха в нови задачи, преди да си починат добре. За няколко дни десетки операции бяха завършили пред очите им и с тяхната експертна помощ. В дежурната каюта беше топло и уютно. Четиримата почиваха, а зад пултовете бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк. Тази вечер или през нощта щеше да пристигне специален кораб на Съпротивата, със 120 души на борда, медицински лица, които щяха да се учат от земляните, да се справят сами с ранените в лечебницата. Земялните щяха да оставят временните постройки тук, както и единия медицински робот. Това беше като скромен подарък от земляните, на Съпротивата и на тази малка планета.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, на чист въздух. Студено беше навън, а в мрака се стелеше гъста мъгла.
-Какво се чува, Алекс, колко време ще бъдем на тази планета?- попита Палма.
-Още не е сигурно.- каза Алекс.- След като подготвим медицински лица от тукашните, за лечебницата, ще се впуснем в спасителни мисии по другите континенти…
-Охоо!- каза Палма.- Ще имаме много още да чакаме завръщане на Orixon 44!
-Не се отпускай, Палма! - каза Алекс.- На служба сме. Където ни изпратят- там отиваме…
-Имам право малко да си помечтая, нали!- усмихна се Палма.
-Да, разбира се, но в рамките на допустимото!- каза Алекс.
-Ще донеса още чай…- каза Палма.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Палма пийваха джин с тоник в неговия бокс със койките. Тихо звучеше музика от миналото. Двамата бяха още много млади, не достатъчно изморени този ден, а страшно им се живееше. Ким и Аш държаха дежурството, за още час- два, докато дойдат Хенсън, Никита, Нортън и Соня. Из кораба беше спокойно. В лечебницата имаха само две трудни операции за тази нощ. Пациентите в момента наброяваха 420 души. От тях 15 щяха да бъдат освободени на сутринта. Според офицерите от Съпротивата, те отиваха на курсове за войници, след което постъпваха в армията. Палма заспа по някое време, а Алекс имаше още работа с лаптопа си. С надеждата да приключи до полунощ и хубаво да се наспи, Алекс запали цигара и си взе кафе. Той отново провери за безопасността на кораба, преди да се заеме да попълва дневника си. Но го хвана лепкава дрямка, а очите му се затваряха сами. Скоро той щеше да остави всичко и да легне да спи. Тази нощ щеше да е дъждовна- идеално време за сън до късно сутринта, който можеше да си го позволи…
*
Още от ранни зори над кораба Crossfire и лечебницата заваля сняг. Силни и мразовити ветрове сковаха всичко наоколо. Този ден Crossfire тръгваше на спасителни операции над другите континенти, след като лечебницата беше приета от кораб на Съпротивата и обучените вече медици.
Вечерта беше започнала от известно време, а Crossfire се намираше в полет над океана на планетата Orixon 72. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха зад пултовете, в следене за безопасността на кораба. Полетът беше на височина от 10 км. със скорост от 500 км/ч. Алекс си взе кафе и запали цигара, намръщен и сериозен- хищниците бяха много наблизо. Един от корабите им беше само на два часа в източна посока. Близостта на хищниците изнервяше и дежурни и почиващи. Заповедите на адмирал Шао, както и командир Йон бяха категорични- Crossfire щеше да спасява ранените по фронтовете. В началото на тежката мисия, земляните от този кораб се стягаха за тежки времена.
Наближаваше полунощ. Crossfire щеше да достигне континента в идните часове, а след това щеше да се действа според обстоятелствата.
*
По обедно време Crossfire беше събрал близо 80 души, ранени хора от съюзниците на Съпротивата. С тях кораба се завръщаше към лечебницата, с полет над океана на височина от 10 км. На ранените се оказваше първа помощ. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по безопасността на кораба. Над океана имаше и вражески обекти, които се държаха на дистанция от два часа полет със интензивен огън с торпеда. Други два кораба на хищниците бяха свалени при излизането на Crossfire от териториите на фронта. Интензиваната стрелба от Crossfire се поддържаше от десет оператори и автоматизирани установки за отбрана на кораба.
Щом стигнаха навътре в океана, земляните забелязаха, че хищниците се отказаха да ги гонят, именно заради сериозните отбранителни възможности на земляните и техния кораб Crossfire. В тези часове след битките, земляните от кораба можеха да си поемат глътка въздух и да се окопитят от случващото се. Измъкването на ранени от самия фронт, не беше лесна задача…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 241, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 241, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, няколко дни по- късно. Crossfire си стоеше на поляната до временния лагер- лечебница, която земляните издигнаха, за оказването на спешна медицинска помощ на ранени от войната срещу хищниците. Това беше планетата Orixon 72, а това беше единствения континент, държан под контрола на Съпротивата. Алекс и Палма бяха останали будни по това време, на чаша джин с тоник и салатка от осолени лимони. Дежуреха Шон и Бронк. Току- що беше пристигнал хеликоптер с десетина ранени. Дежурните в лечебницата ги посрещнаха веднага и започнаха работа по тях. Това бяха съюзници, воювали на фронта срещу хищниците. Алекс и Палма си говореха тихо, за миналото, за Земята и колко хубав е бил там живота, преди да настъпи робството. Носталгията завладя и двамата. Леко тъжни, леко весели, те се намираха съвсем малко преди полунощ.
*
Беше вечерта на другия ден. Алекс се завърна с Ким, Аш и Палма в кораба, след като с часове бяха прекарали в лечебницата, като експерти по операциите. Щом се прибраха в дежурната каюта, Алекс си наплиска лицето с вода на чешмата, постегна си униформата и седна на кафе и цигара, докато събираше силите си и мислите си. Бяха на границата на възможностите си и четиримата. Ким направо се тръшна в койката си, а Палма отиде да се къпе. Аш седна при Алекс, взел току- що топла пица от автомата. Бяха гладни, недоспали и изморени. В лечебницата този ден имаше 320 души, а операциите бяха най- малко 25. В тези вечерни часове тук дежуреха Шон и Бронк, седнали зад пулта. Не беше безопасно на тази планета и трябваше да се внимава.
Вечерта напредваше. Алекс беше посъбрал силите си и заедно с Палма пушеха цигари на терасата. По принцип четиримата имаха свободно време за сън до 8 ч. сутринта, 10- 11 часа. Алекс нямаше да ляга да спи, преди да се убеди, че кораба е в безопасност и преди да разгледа новините от близо и далеко, получени от Nissan, преди два часа. Палма беше донесла кафе за двамата и докато разглеждаха местността около Crossfire, двамата отморяваха от тежкия ден.
-Набутахме се в истински ад!- каза Палма.- Колко време ще бъдем тук?
-Никой не знае колко време ще бъдем тук.- каза Алекс.- Такова решение беше взето- ще оказваме спешна специализирана помощ на пострадалите във войната, тук и сега…
-Бяхме си добре на Orixon 44!- каза Палма.
-Ще бъдем пак там… някой ден…- каза Алекс.- Спокойно! Можеше да бъдем в битки с хищниците, а тук сме настрани от войната и до известна степен сме в безопасност!
-Хищниците са побеснели в тези дни!- каза Палма.- Колко убити, колко ранени! Как ще се справяме с нашата лечебница- не знам просто!
-Ще се справим!- каза Алекс.- Какво ще кажеш за джин с тоник, като за след кафето!
-Бива!- каза Палма.- Давай джинът!
*
Към края на следобеда на другия ден навън валеше дъжд и беше хладно. Алекс, Ким, Аш и Палма се прибираха от инспекция на постовете около лечебницата и кораба Crossfire. Бяха се поразходили до насита, а въздуха беше така чист и свеж, че дишаха с пълни гърди. На входа на кораба ги посрещнаха постовите със козируване. Те отвърнаха с кимване и се вмъкнаха в асансьора, който щеше да ги качи 30 метра нагоре, до нивото на дежурната каюта. Щом се прибраха Алекс се наплиска с вода на чешмата, взе си кафе и запали цигара. И този ден си отиваше. Бяха прекарали десетина операции, днес, преди инспекцията по постовете. Сега смятаха да отдъхнат и да вземат някое дежурство по безопасността на кораба.
В началото на вечерта Алекс си беше сварил цял чайник с билков чай, за да се стопли, докато преглежда новините от близо и далеко, събрани от дежурните до този час. В лечебницата бяха приети вече към 350 души. Най- тежките случаи от този ден бяха вече обработени и им беше оказана спешна медицинска помощ. Имаше и 20 души със други тежки заболявания, не свързани с войната. Научили за медицинската лечебница на земляните, заявки за приемане се получаваха от всякъде из континента. Земляните нямаше да остават тук завинаги. Затова те обучаваха бъдещи лечители из между тукашните жители и доброволците от Съпротивата, а също предоставяха безплатно всякаква медицинска информация за повече от 50 извънземни раси. Земляните обещаваха на Съпротивата, редовно да ги снабдяват със голям избор от лекарства, с които Nissan разполагаше и си произвеждаше на борда. Някои тайни формули, дори бяха предоставяни напълно безплатно за Съпротивата.
Алекс и Палма отново се срещнаха на терасата на дежурната каюта, на цигари и кафе. Тази вечер бяха запазили повече от силите си, а бяха и много млади и жизнени, та им се живееше. Палма си беше палава, както винаги. Загледани навън, където валеше дъжд и се стелеше мъгла, двамата се отнесоха в мечти. Времето беше хладно, но в допустими граници, беше приятно дори навън да бъдеш.
-Отива си и днес…- каза Палма.- Хубаво е на терасата!
-Не можем да се оплачем от нищо.- каза Алекс.- Справяме се с лечебницата, доста добре…
-За днес си минахме реда за експерти в лечебницата, вечерта е наша!- усмихна се Палма.- Можем да пийнем пак джин с тоник!
-Както кажеш!- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма пийваха джин с тоник на терасата, със леко отворен прозорец, за да не им стане студено. Алекс скоро щеше да мине на чай, със пълен чайник билков чай. Палма също изяви желание да мине на чай. Из района на кораба и лечебницата беше тихо и спокойно. Дежурните в лечебницата имаха няколко леки операции за през тази нощ. Наоколо нямаше опасни обекти на дистанция повече от пет часа полет. Това даваше една висока степен на безопасност. Замислени над живота си и службата, Алекс и Палма продължаваха след известно време със дежурствата зад пулта. Ким спеше, а Аш инструктираше войници от Съпротивата, как се оказва спешна медицинска помощ.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 240, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 240, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ над кацналия на поляната кораб на земляните Crossfire. Това беше океанския бряг на единствения континент, контролиран от Съпротивата, а планетата беше Orixon 72. Медицинския лагер издиган от роботите със плоскости за бързо строителство, щеше да е готов за два- три дни. Тук беше и кораба Ford от състава на кръстосвача Nissan. Той щеше да транспортира ранени и болни до лагера тук. По фронтовете Съпротивата и нейните съюзници даваха много жертви, имаха много ранени и потрошена техника и сгради. Земляните, двата екипажа на адмирал Шао, пристигнаха тук точно когато имаше остра нужда от спешна медицинска помощ… Алекс стана от пулта, запали цигара с кафе и погледна навън- лагера растеше, а тази нощ първите готови зали щяха да бъдат оборудвани с преносима медицинска техника. От Съпротивата искаха да докарат още тази нощ близо 50 ранени от фронтовете. Вероятно първите лечебни зали щяха да бъдат готови до идването им. Алекс се замисли дълбоко. В тези часове екипажа на Crossfire преглеждаше анатомиите на по- известните извънземни раси, в готовност за оказване на спешна медицинска помощ и предстоящите първи операции, още тази нощ. На Crossfire спяха 100 души, които поемаха нещата от сутринта.
Около полунощ Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли пред кораба, за да огледат временния медицински лагер. Първата зала вече беше напълно готова, със две манипулационни и 50 легла. Тук земляните щяха да посрещат ранени още тази нощ. Дежурните приемаха заявки само за наистина спешни случаи. Тук не помнеха откога я карат без спешна медицинска помощ. Това не достигаше и по корабите на Съпротивата. Нямаше достатъчно опитни медицински лица, липсваше и такава техника, но това не беше проблем за AFJ. Алекс запали цигара, извади джобната бутилка с джин и отпи глътка. Бяха се спрели при охраната на лагера, тук бяха поставени вече десет поста с караулни. Духаше силен, студен вятър, който свиреше зловещо из корпуса на кораба. Двайсетина души от Crossfire и бойната станция на Съпротивата си бяха запалили огън и печаха на скара месо. На тези хора им трябваше силна храна. Тук земляните научаваха подробности за войната и положението на тази планета, както и на по- близките планети наоколо. Мръвките от скарата бяха вкусни и Алекс, Ким, Аш и Палма се изкушиха да похапнат тук, загубвайки ценно време от съня си. Беше някак вълнуващо и романтично. Хората от Съпротивата гледаха на земляните като на спасители, само заради готовността им да поемат спешна медицинска помощ на планетата.
*
Над кораба Crossfire започваше да се стъмнява в началото на вечерта. Още от изминалата нощ, та до тези часове медицинския лагер вече имаше приети пациенти. Возеха ги с изтребители, джетове, совалки, от няколкото напечени фронтови линии. Тук вече имаше 100 души пациенти. Вървяха с умерено темпо животоспасяващи операции , правени от екипажа на Crossfire, чрез финни роботи за операции в космоса. Корабите попаднали под огъня на хищниците и със ранени, отиваха в орбита до кръстосвача Nissan, където също беше открит медицински център.
Започваше вечерта, когато Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в каютата на пулта. Алекс въздъхна тежко, взе си кафе, запали цигара и стана от удобното кресло, за да иде на терасата. Долу до кораба се издигаше лечебницата, която изградиха роботите, водени от малко на брой оператори- контрольори. На поляната имаше и няколко совалки, джетове, изтребители, както и втория кораб на земляните- Ford, със екипаж от 100 души. До тук не достигаха вражески обекти, а това гарантираше безопасност. До Алекс тихо се беше появила Палма. Тя го гъделична по кръста и се разсмя.
-Алекс! Денят е хубав, не мислиш ли?- каза тя.
-Денят беше хубав, Палма!- каза Алекс.
-Станахме болница пак.- каза тя.
-По- добре така, отколкото да водим битки…- каза Алекс.
Двамата замълчаха на кафе и цигара, а времето беше хладно и приятно, подухваше свеж и чист ветрец. В далечината някъде из джунглата, зверовете тръгваха на лов. Това беше една романтична и тиха вечер, когато свободните от задачи земляни, пийваха по чаша алкохол за здраве. Дори операции нямаше тази вечер. Беше направено необходимото, а нови пациенти нямаше.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха навън от кораба, да се разходят и да видят как вървят нещата в лечебницата. В близката бойна станция на Съпротивата живееха и служеха 50 души. Някои от тях посетиха Crossfire и временния лагер- лечебница. Болните получаваха прясна храна от столовата на Crossfire, три пъти на ден. От близо сто души, приети в лечебницата на земляните тук, в тежко състояние бяха 20 души, останалите трябваше да лежат и да вземат лекарства и инжекции още десетина дни. Но това беше само началото на процеса по урегулиране на проблема с ранените в битки, жители на планетата Orixon 72 и военни от Съпротивата.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се спряха при охраната на лечебницата, един от постовете тук. Докато обсъждаха новата мисия на Crossfire тук, времето отлиташе, а четиримата имаха още задачи, преди нощта да настъпи, за да могат да поспят. Когато се прибраха в дежурната каюта, Алекс се наплиска с вода на чешмата, взе си кафе и запли цигара, за да поумува до полунощ над лаптопа си. Той попълни дневника си и се занима с проблемите на настоящата мисия и лечебницата. Тук скоро щяха да се появят пациенти от фронтовете, които носеха с летящи машини от близо и далече. Корабът Ford още тази нощ тръгваше да събира ранени по фронтовете.
Късно вечерта дежурните успяха да се свържат със кръстосвача Nissan. Новините от близо и далече бяха шарени, а междувременно на борда бяха приели близо 200 пациенти, които се лекуваха в лечебница в кръстосвача Nissan. Това бяха пострадали при въздушни битки и също из космоса, около планетата Orixon 72.
Алекс се беше замислил над лаптопа си, където разглеждаше новините от войните срещу хищниците. Той въздъхна, взе си кафе и запали цигара. Скоро щеше да отива да спи. Около Crossfire беше тихо и спокойно. Това беше една романтична вечер, когато дежурните почти нямаха задачи.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 239, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 239, Valeri Kolev.

Късно вечерта, един ден, няколко дни по- късно, космическия кораб Crossfire се издигаше нагоре към орбита, където се намираше кръстосвача Nissan. Все още никой нищо незнаеше, но май се очертаваше някаква нова далечна мисия. Алекс пушеше цигара с кафе заедно с Ким, Аш и Палма, седнали в удобните кресла зад пулта, а зад тях бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк. Из кораба имаше само 30 дежурни по различни въпроси, а останалите бяха в задължителен сън.
-На къде ли ще отиваме този път?- каза Палма.
-Все някъде ще е…- каза Ким.
-Иначе добре си прекарваме на Orixon 44!- каза Палма.- Такова спокойствие не сме имали по- рано, откакто сме във Флота на AFJ… Да можехме да пуснем котва на Orixon 44, някаква стационарна служба…
-Мечтай си, мечтай си!- каза Ким.- Не е забранено!... Все още…
*
В началото на вечерта на другия ден, кръстосвача Nissan летеше в посока към звездата Orixon 7. Алекс беше поспал близо два часа в следобеда. Той се наплиска с вода на чешмата, стегна си униформата и седна на цигара с кафе. В дежурната каюта беше спокойно, нещата вървяха нормално. Ким още спеше, дежуреха Аш и Палма. Из Crossfire беше тихо и спокойно, бяха будни само 30 души. Из Nissan бяха будни 50 души, а останалите спяха в задължителен сън. Адмирал Шао и командир Йон се бяха събрали двамата, за да обсъдят настоящата мисия. Трябваше да се разбере ситуацията по планетите около звездата Orixon 7. Съпротивата искаше да й се окаже и помощ в тази зона. В тези часове около Nissan имаше само десетина по- близки обекти, но това бяха кораби на съюзници на Съпротивата. В по- голяма дистанция се забелязваха и вражески обекти, които нямаше да бъдат цел на мисията.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Шон и Бронк вървяха из кораба на разходка. Алекс пушеше цигара и беше замислен, както обикновено- над различните проблеми. Беше пусто и тихо из кораба. Четиримата се спряха пред един от люковете и се загледаха навън.
-Отново на мисия…- каза Бронк.- Какво ли ни чака там?...
-Това са обикновени неща, Бронк.- каза Алекс.- Каквото и да ни чака там, ние сме силни с нашата техника. Не сме от най- безобидните!
-Отиде ни спокойствието.- каза Ким.
-Ще мине и това и пак сме на Orixon 44!- каза Шон.
-Да се стегнем! - каза Алекс.- Никакви мисли за Orixon 44! Около звездата Orixon 7 може да имаме работа със седмици!
*
Беше късно вечерта. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислено погледна през предния люк. Някъде напред по курса блещукаше малка звездичка и това беше Orixon 7. Около кораба имаше близо 30 обекта, някои от тях на по- малка дистанция от два часа полет. Един такъв кораб беше на Съпротивата. Той също пътуваше към Orixon 7 и от него поискаха да се скачат със Nissan за разговори по темата за войната и ситуацията в тази зона. Nissan скоро премина към специална траектория за доближаване и скачване с този кораб.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan беше на няколко часа от планетата Orixon 72. В зоната се водеха битки между Съпротивата и хищниците. Nissan повлия добре на положението около планетата- корабите на хищниците тръгнаха да бягат от тук, знаейки за огневата мощ на подобен кръстосвач. Тези които останаха въпреки опасността, бяха обстрелвани от Nissan. В същото време наоколо се събираха сили на Съпротивата, приветствайки пристигането на Nissan.
Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, изправен пред предния люк на дежурната каюта. По курса добре се виждаше планетата Orixon 72. Алекс се замисли. Тук земляните ги очакваха люти битки със хищниците. Изглежда именно затова Nissan беше изпратен тук. Алекс погледна към колегите си. Аш и Палма дежуреха на пулта, а назад седяха Шон и Бронк, които си почиваха на чаша джин с тоник. Ким още спеше.
Вечерта започваше, когато земляните от Nissan получиха информация за положението на планетата Orixon 72. Тук битките с хищниците бяха в разгара си. Адмирал Шао прие неговия кръстосвач Nissan, да приема ранени и болни от цялата планета. Временен медицински лагер щеше да бъде създаден на единствения свободен континент на планетата. Адмиралът разпредели задачите на екипажите си, докато Nissan се доближаваше все повече до орбиталната височина над планетата. Екипажът на Crossfire получи задача да избере добро място за отваряне на временен медицински лагер и да започне работа по този въпрос. Crossfire се отдели от кръстосвача по- късно, за да се спусне в атмосферата на Orixon 72.
*
През целия следващ ден Crossfire избира място, където да издигне медицински лагер. В следобеда се спряха окончателно на избора си- закътана поляна край океанския бряг, наблизо до мощна отбранителна станция на Съпротивата. По- късно роботите започнаха да сглобяват плоскостите за временен лагер. Беше вечерта, когато Алекс излезе на тарасата на дежурната каюта, за да погледа пейзажа и да види как върви изграждането на медицинския лагер. Той запали цигара, замислен дълбоко. Лагерът бавно се издигаше на огромна площ, както беше според плана, той трябваше да има капацитет от 500 места, според последните данни, получени от фронта. Корабът Ford пристигна по- късно, със 100 души екипаж. Той щеше да пренася ранени и болни до този временен лагер. Колкото до Crossfire това щеше да е отбраната на лагера, но се допускаха и патрулни полети. На океанския бряг беше спокойно. Това беше единствения континент на Orixon 72, който се държеше под контрола на Съпротивата. Тук имаше седем по- големи градове, със общо около 1,5 милиона души население. Алекс потръпна от студения вятър, беше се изнежил, отдавна неизлизал от кораба. Той вдиша с пълни гърди свежия въздух и за момент се замечта. Точно в момента до него се беше изправила Ким. Тя сложи ръцете си на раменете му и каза:
-Започваме битките за живота на ранените! Сигурно ще бъде лудница и рядко ще можем да спим…
-Спокойно, Ким!- каза Алекс.- Ние не сме сами.
Двамата замълчаха в мрака, а от хоризонта изгряваше една от луните на планетата, хвърляйки мека, оранжева светлина наоколо…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 238, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 238, Valeri Kolev.

Това беше една приказна вечер, когато Crossfire се намираше на космодрума в базата на AFJ, край град № 5. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха на по чаша джин с тоник и салатка от посолени лимони. Разговорите вървяха по темата за бъдещето на Orixon 44. Тук милиони земляни се радваха на новата планета, окрилени от ентусиазъм и с големи мечти за бъдещето. Новата Земя на земляните- Orixon 44 беше богата на природни блага, с хубав климат, добра флора и фауна. Тук земната цивилизация имаше бъдеще за стотици хиляди години напред. Златен шанс беше, че я намериха, все още ненаселена, преди други да я открият.
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким излязоха на терасата на дежурната каюта и запалиха по цигара. Валеше проливен дъжд. В далечината се виждаха светлинките на града. Там в момента бяха 100 души от екипажа на кораба, които Йон беше наградил с тази разходка. Из базата беше спокойно. Двеста войника маршируваха по главната улица на базата, с песен на уста. Нататък из гората се водеше военно учение.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire беше в патрулен полет над планетата, по променлив курс, без предварителен план. Алекс, Ким, Аш и Палма пиеха по кафе с цигара в дежурната каюта. Полета вървеше нормално, въпреки бурята навън и проливния дъжд. Двамата офицери от Съпротивата- Тимур и Катрин изучаваха историята на земната цивилизация, а Браун и Джейн хапваха по пица, седнали пред предния люк, за хубава гледка.
Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си в сложна атмосферна обстановка. Навън вилнееше силна буря със дъждове. Корабът летеше на 5 км. височина и поддържаше скорост от 400 км/ч. В тези часове Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха на пулта, а зад тях седяха Браун, Джейн, Шон и Бронк, които прослушваха радиоефира. Тази вечер дежурните бяха повече, по заповед на командира Йон. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна колегите си. Тази вечер мислите му се бяха насочили по идеята за събирането на неговите роднини някъде извън Земята, където няма робство, примерно Orixon 44. По тази идея се бяха запалили всичките му колеги, но стигнаха до липсата на достатъчно информация за своите роднини. От Земята бяха избягали страшно много хора, бягайки от робството. Те бяха предимно по колониите на земляните по чужди планети.
*
В следобеда на другия ден Crossfire пристигна в базата край град № 4.
Алекс и Ким излязоха на терасата на дежурната каюта и запалиха по цигара. Гледката от тук беше зашеметяваща. В далечината се изправяха няколко високи сгради на града, а в ляво от базата започваше гора. Из базата вървеше един обикновен ден. На космодрума подготвяха за полет боен кораб, който със 150 души екипаж отиваше на война.
Започваше вечерта, когато до града бяха пуснати 100 души от екипажа, за награда от командир Йон. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из базата на разходка. Тук имаше и бар в парка, на където се насочиха, за даа поговорят с тукашните си колеги от AFJ и да се почерпят. Времето беше мокро и с мъгла, която се стелеше ниско над земята. Алекс беше запалил цигара, докато крачеха из парка. Те бяха с раниците си и всичко останало. Не се разрешаваше излизане навън от кораба без цялата екипировка. Това се правеше заради оцеляването им при непредвидени обстоятелства, на всяка цена. Из парка беше страшно. Бяха монтирани лампи с мека светлина, по- скоро за цивилните, отколкото за военните. Флората и фауната на Orixon 44 всеки път изумяваше хората, а тя в тези години тепърва се изучаваше от тях. Четиримата намериха бара. Той се намираше до един фар, който служеше за ориентир на корабите летящи из зоната. Тук беше и Центъра за управление на полетите, за тази зона.
*
В края на следобеда на другия ден кораба Crossfire отново патрулираше над планетата, на височина 5 км., със скорост от 400 км/ч. Земляните преминаваха през зона със силни бури и дъждове. Алекс стоеше изправен пред предния люк на дежурната каюта. Тук той беше с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара и се загледа навън. Смрачаваше се, а бурята продължаваше на доста обширни територии. Дежурството вървеше нормално, а патрулния полет- също.
Вечерта беше започнала, а навън падаше мрак. Crossfire продължаваше през облаците и силните ветрове. Алекс прослушваше радио- ефира. Тук имаше много станции на AFJ, както и на Съпротивата. Алекс търсеше вражески сигнали. Според радарите и скенерите наблизо нямаше вражески обекти. С нагласата за нощен полет екипажа на кораба имаше три свободни часа, време хората да се пооправят, да си стегнат нещата, да вечерят и да се видят с другите. Алекс и Ким също бяха излезли из кораба. Докато крачеха из коридорите към столовата, Алекс пушеше цигара, замислен отново по обичайните проблеми, каквито имаше. В столовата имаше към 80 души. Алекс и Ким седнаха при Шон и Бронк и си взеха джин с тоник и салатка от осолени лимони. Завърза се разговор по темата за Orixon 44 и бъдещето на земната цивилизация. Алекс слушаше замислен, отпиваше по глътка джин и се опитваше да забрави, колко са далеко от Земята. Все пак на Orixon 44 имаше няколко милиона земляни, напълно достатъчни на човек, за да се почувства "у дома" тук.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Шон и Бронк се разхождаха из оранжерията на кораба, заемаща цяло ниво. Тук ухаеше на пролет, на цветя и плодове. В къта за прасенцата и зайчетата, роботите тъкмо почистваха и зареждаха хранилките. В рибарника други роботи вадеха новата реколта от риба. Това беше невероятно местенце, където имаше многосвежест и много храна. От тук идеха до 80% от хранителните запаси на кораба. Останалите 20% се закупуваха по пътя, с цел- да има по- голямо разнообразие в менюто. След това четиримата тръгнаха към дежурната каюта. Там освен Аш и Палма бяха и Тимур и Катрин, които бяха дошли за раговори по темата за "хищниците" и техните господари- "злите демони". В очакване на една спокойна и уютна вечер, осмината седнаха на скромна почерпка.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 237, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 237, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно, в края на един следобед Crossfire беше в патрулен полет над Orixon 44. На дистанция пет денонощия се бяха появили кораби на хищниците. Това налагаше да се охранява планетата още по- строго. Към координатите на обектите на хищниците бяха изпратени кораби на AFJ.
Вечерта започваше, а Crossfire наближаваше град № 2. Алекс беше тъжен и унил. Здравословните му проблеми бяха решени само до известна степен. Тормозеше го и извънземния грип, със съпътстващите го мрачни мисли. Алекс запали цигара и отвори бутилка от лековития сироп, който му забъркаха Бронк и шамана Джи и се отнесе в невеселите си мисли. До него зад пулта бяха Ким, Аш и Палма, тази вечер мълчаливи и те. Из кораба в тези часове бяха будни само 60 души. Това бяха дежурните и персонала, който поддържаше кораба и другите машини тук. Зад пулта, седнали около масата с лаптопите си, Тимур и Катрин изучаваха подробности от битието на екипажа на Crossfire. Те бяха офицери от Съпротивата, хуманоиди от далечна планета.
По- късно Crossfire кацна в базата на AFJ, до град № 2. Алекс и Аш излязоха на терасата на дежурната каюта, запалиха по цигара и отвориха стъклената стена. Въздуха беше свеж и чист, с лек ветрец, валеше ситен дъжд. Из базата маршируваха войници, а нататък из джунглата се чуваше стрелба- имаше учение. В далечината, града беше притихнал в спокойствие. Светлинките около кораба бяха най- различни, тук имаше над 30 кораба, по- малки и по- големи. Алекс въздъхна и погледна навътре към дежурната каюта. Ким и Палма приготвяха вечеря. Тимур и Катрин гледаха новни от близо и далеко, включително и от фронтовете на Съпротивата, във войната й срещу хищниците.
*
Беше вечерта на следващия ден. Корабът Crossfire летеше през силна буря, в патрулен полет над планетата. Алекс имаше силна атака на травмата в дясното си рамо. Въпреки това той дежуреше на пулта, където бяха също Ким, Аш и Палма. Из кораба беше спокойно, бяха будни само дежурните- 60 души. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна тежко. Дебненето за вражески обекти, приближаващи планетата или вече навлезли в атмосферата й, беше изморително и напрегнато. Алекс се мъчеше с травмираното си рамо, а на борда никой незнаеше, как да му помогне. Болката се променяше- ту силна, ту по- слаба. Алекс свикваше с това. В тези часове, той имаше още по- големи грижи, свързани с поддръжката на системите на кораба. Вече цели пет системи бяха извън строя и чакаха ремонт. Корабът можеше да се води нормално и без тях, но се губеше комфорта при воденето и високата сигурност при управлението. Алекс превключи на прослушване на радио- ефира. Поради натоварването от предаватели на Съпротивата и на AFJ, в ефира имаше много сигнали, повечето от тях специално кодирани. Това занимание го откъсна от мрачните му мисли, докато търсеше вражески сигнали.
Късно вечерта Алекс получи болки в корема, а в същото време го нападна и извънземния грип, докато го болеше дясното рамо. Той въздъхна тежко, запали цигара и се изправи пред предния люк. Под кораба беше мрак, буря и силен дъжд. Летяха на 3 км. височина със скорост 400 км/ч. Патрулния полет нямаше твърди маршрути, а дежурните избираха по своя преценка, над кои райони да прелетят. Долу се ширеше джунгла, на 100 км. от брега на океана. Наблизо имаше база на AFJ, със морски фар. Тук на Orixon 44 все още нямаше водни кораби, а фара се използваше за ориентир за летящите машини. Манхатън даде инструкции да се вземе курс към военната база с фара. Там Crossfire щеше да се приземи за няколко часа почивка. Имаха около час път до там. В същото време на борда продължаваше да има само 60 души будни. Стратегията беше да се поддържат екипи във добра форма- отпочинали и нахранени добре, за да вземат думата, ако се появят вражески сили наблизо. Задължителния сън не беше нещо ново за корабите на AFJ.
*
Вечерта на другия ден Crossfire продължаваше патрулния си полет над планетата Orixon 44. В идващите часове се очакваше да пристигнат в базата до град № 5. Екипажът имаше пет свободни часа през това време. Хората бързаха да се приведат в добър вид, да хапнат и да идат при приятели или в столовата. Дежуреха само към 30 души. Алекс беше запалил цигара с кафе в компанията на Ким, Аш и Палма, докато работеше по компютрите. Тази вечер го беше обхванала носталгия по миналото. Това изглеждаше още по- далечно и недостижимо, толкова надалеко от родната планета. Алекс понякога слушаше музика от онези славни и свободни времена, преди робството, преди да тръгне със Crossfire. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и погледна навън по курса на кораба. Тази каюта беше уникална, една от малко такива, които имат видимост напред. Така беше и със мостика на кораба. Алекс запали цигара, взе си още едно кафе и се замисли. Под кораба се простираше безкрайна, девствена гора с огромни дървета, по 40- 50 м. високи. Кораба летеше през буря, валеше силен дъжд. Алекс беше тъжен и разсеян. Мислите му се рееха ту в една, ту в друга посока, но общо взето- той искаше да се уволни по- скоро от AFJ и да се върне у дома, на Земята, колкото и да е трудно това. Това беше само мечта. Алекс и Ким имаха още 7 години служба, а както командир Йон казваше- командосите рядко се отказваха от службата, дори след изтичане на договора те оставаха при хората си по корабите си. Алекс въздъхна тежко, а дъжда брулеше в предния люк. В далечината блестеше в мека светлина една от луните на Orixon 44, изгряваща в момента. До Алекс се беше появила тихо Ким. Тя сложи ръка на рамената му и се загледа навън. Бурята вилнееше.
Късно вечерта наближаваха неусетно град № 5. Алекс следеше за вражески обекти около кораба и на земята, прослуваше и радио- ефира. Тук обектите на AFJ бяха много. Само най- близките бяха около 47. Тази вечер, щом кацнеха в базата до град № 5, мнозина от кораба щяха да излязат на разходка до града. В очакване на пристигането там и в очакване на списъка със избраниците, екипажа се надяваше на една незабравима вечер на оживено място. Алекс нямаше намерения да напуска кораба. Неговите планове бяха да легне и яко да се наспи. Ким имаше същото желание.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 236, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 236, Valeri Kolev.

В началото на бордовата вечер двата кръстосвача бяха съвсем наблизо. В конструкцията беше предвидена топла връзка за подобен случай, това беше един асансьор с дължина 20 м., с който можеше да се преминава от Nissan на Sony или обратно. Кабината беше двойна, тежкотоварна и носеше до 40 души. Още в първия час от срещата, адмирал Шао даде пет часа свободно време на екипажа си. От другия кръстосвач направиха същото. Беше разрешено да се посещава другия кораб. Скоро стана оживено и шумно. Колеги, по примцип, които никога не се бяха виждали, сега се събираха в двете столови и по коридорите, за да говорят помежду си, а имаха да си разказват много неща. Това бяха общо 1,250 души, повечето от Земята. Сега те можеха да говорят, да си разказват историите, цели пет часа. В двата стола беше пуснато празнично меню с алкохолни и други питиета.
Алекс беше по- добре тази вечер. Той се радваше на добрите времена, които бяха застигнали земляните, толкова надалеко от родната планета. Беше си взел голяма чаша кафе, пушеше цигара и наблюдаваше екраните пред себе си. В зоната имаше много кораби и станции с оранжерии. Близостта до звездата Orixon 8, даваше възможност за сериозни добиви на плодове, зеленчуци, дървесина и други култури. Някои от по- отдалечените светове, където светлината беше слаба, се изхранваха изцяло от оранжериите тук. Оттук се зареждаха с провизии и много кораби от Флота на AFJ, както и на Съпротивата. Алекс се замисли дълбоко. Вече бяха наблизо до Orixon 44, а тук имаше значително струпване на сили от AFJ, което осигуряваше висока степен на безопасност и защитеност от вражески нападения. Той въздъхна и стана от пулта, за да се разтъпче. Ким, Аш и Палма бяха тук, заети със задачите си. Тимур и Катрин вечеряха на масата, зад пулта, а Браун и Джейн спяха.
Късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кръстосвача Nissan на разходка. Алекс пушеше цигара и малко сънен кимаше на колеги из коридорите. След разходката, той беше намислил да поспи 5- 6 часа. На това се надяваха и неговите спътници, изморени от дежурствата си, няколко дена подред. Настроенията из зоната на оранжериите, край звездата Orixon 8, бяха оптимистични. По оранжериите работеха близо 10,000 земляни.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма нямаха дежурства и бяха свободни до 8 ч. сутринта. Те определено смятаха добре да си поспят сега. Преди да си легне, Алекс се зае да попълни дневника си, на цигара и чаша кафе. С мисълта за едно хубаво спане, той приключваше за този ден. Двата екипажа щяха да дивеят още малко време, до полунощ, а сетне оставаха само дежурните. Двата кръстосвача бяха жестока гледка, сред станциите с оранжерии. Тук, на сутринта щяха да идват офицери от Съпротивата, както и от приятелски раси, за разговори.
*
На другия ден Алекс закъса и загази. Злите демони му изпратиха жестоки наказания, приложени във здравословен смисъл, а в същото време издирваха командос на име Буун, т.е. неговото второ име, преди той да избяга и да върне истинската си самоличност. Определено злите демони влияеха и на офицери от AFJ, чрез приложена хипноза. Алекс беше ни жив ни мъртъв, а тепърва трябваше да отговаря защо носи истинското си име, нещо което трябваше да не си спомня… За късмет, все още никой незнаеше, че той е имал изтриване на паметта и зареждане на спомени за въпросния човек- Буун, който търсеха. Такъв човек просто не съществуваше. Алекс беше неговото истинско име, което злите демони искаха да заличат и премахнат. Изнервен от болки, отчаян и изморен, Алекс не ползваше съвети на приятели. Той смяташе да запази тайната си, само за себе си…
Междувременно двата кръстосвача бяха все още скачени, наблизо до плантацията с оранжерии, край звездата Orixon 8.
*
Беше вечер, когато Nissan летеше към планетата Orixon 44, а Алекс пушеше цигара с кафе, зад пулта. Около кръстосвача се забелязваха все повече кораби и други машини на AFJ. С наближаването до планетата, все по- рядко се забелязваха обекти на хищниците. Те бяха разбрали, че трябва да се откажат от всякакви намерения спрямо новата планета на земляните- Orixon 44. В зоната се извършваха предимно маневри, но война не се водеше. Около 35 кораба на хищниците бяха унищожени от силите на земляните и AFJ, в изминалите няколко седмици.
Вечерта напредваше, а Nissan щеше да нощува в полет, без да се спира някъде за нощта. Алекс беше тъжен. Борбата със болежките, които ставаха все повече, го беше изморила. Тази вечер, макар и в по- добра форма, той обаче биваше тъжен. Въздъхна тежко по някое време, запали цигара, взе си кафе и се загледа през предния люк, а мислите му блуждаеха и присветкваха ту в една, ту в друга посока.
*
На другия ден Nissan пристигна край планетата Orixon 44.
Късно вечерта Crossfire се приземи в една база на AFJ, край град № 1. Алекс излезе на терасата на каютата си, но беше зле, той береше душа и драпаше. Погледна тъжно светлинките на града в далечината и запали цигара. На 30 м. по- долу, из базата маршируваха войници. Из джунглата нататък ехтеше стрелба, както от калашници, така и от танкови снаряди, но тук нямаше танкове- бяха прекалено тежки за пренасяне, а същата работа вършеха джетовете, изтребителите и совалките. Алекс изръмжа от болки, масирани комплексни болки едновременно от няколко неща. Мисълта му не беше много ясна. Той искаше само, болките да утихнат…
По някое време Алекс излезе на разходка из кораба. Навън беше приятно хладно по принцип, но командир Йон беше забранил излизането от кораба. Щяха да идват проверяващи, които издирваха някакъв си Буун. Алекс настръхна. Злите демони му бяха дали тази самоличност, изтривайки собствените му спомени, но той беше ги възстановил, за да избяга и да си бъде Алекс, което пък всъщност беше истината. Злите демони използваха офицери, чрез хипноза, за да осъществяват пъклените си планове. Определено нямаха шанс да намерят въпросния Буун- Алекс нямаше още от тогава, спомените за този човек и нямаше как да си мисли, че той е Буун…
А зад Алекс беше игуанката Бронк, която хитро се усмихваше…
Игуанките четяха мисли и знаеха много, много неща…



(следва продължение)