ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 236, Valeri Kolev.
В началото на бордовата вечер двата кръстосвача бяха съвсем наблизо. В конструкцията беше предвидена топла връзка за подобен случай, това беше един асансьор с дължина 20 м., с който можеше да се преминава от Nissan на Sony или обратно. Кабината беше двойна, тежкотоварна и носеше до 40 души. Още в първия час от срещата, адмирал Шао даде пет часа свободно време на екипажа си. От другия кръстосвач направиха същото. Беше разрешено да се посещава другия кораб. Скоро стана оживено и шумно. Колеги, по примцип, които никога не се бяха виждали, сега се събираха в двете столови и по коридорите, за да говорят помежду си, а имаха да си разказват много неща. Това бяха общо 1,250 души, повечето от Земята. Сега те можеха да говорят, да си разказват историите, цели пет часа. В двата стола беше пуснато празнично меню с алкохолни и други питиета.
Алекс беше по- добре тази вечер. Той се радваше на добрите времена, които бяха застигнали земляните, толкова надалеко от родната планета. Беше си взел голяма чаша кафе, пушеше цигара и наблюдаваше екраните пред себе си. В зоната имаше много кораби и станции с оранжерии. Близостта до звездата Orixon 8, даваше възможност за сериозни добиви на плодове, зеленчуци, дървесина и други култури. Някои от по- отдалечените светове, където светлината беше слаба, се изхранваха изцяло от оранжериите тук. Оттук се зареждаха с провизии и много кораби от Флота на AFJ, както и на Съпротивата. Алекс се замисли дълбоко. Вече бяха наблизо до Orixon 44, а тук имаше значително струпване на сили от AFJ, което осигуряваше висока степен на безопасност и защитеност от вражески нападения. Той въздъхна и стана от пулта, за да се разтъпче. Ким, Аш и Палма бяха тук, заети със задачите си. Тимур и Катрин вечеряха на масата, зад пулта, а Браун и Джейн спяха.
Късно вечерта Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кръстосвача Nissan на разходка. Алекс пушеше цигара и малко сънен кимаше на колеги из коридорите. След разходката, той беше намислил да поспи 5- 6 часа. На това се надяваха и неговите спътници, изморени от дежурствата си, няколко дена подред. Настроенията из зоната на оранжериите, край звездата Orixon 8, бяха оптимистични. По оранжериите работеха близо 10,000 земляни.
Наближаваше полунощ. Алекс, Ким, Аш и Палма нямаха дежурства и бяха свободни до 8 ч. сутринта. Те определено смятаха добре да си поспят сега. Преди да си легне, Алекс се зае да попълни дневника си, на цигара и чаша кафе. С мисълта за едно хубаво спане, той приключваше за този ден. Двата екипажа щяха да дивеят още малко време, до полунощ, а сетне оставаха само дежурните. Двата кръстосвача бяха жестока гледка, сред станциите с оранжерии. Тук, на сутринта щяха да идват офицери от Съпротивата, както и от приятелски раси, за разговори.
*
На другия ден Алекс закъса и загази. Злите демони му изпратиха жестоки наказания, приложени във здравословен смисъл, а в същото време издирваха командос на име Буун, т.е. неговото второ име, преди той да избяга и да върне истинската си самоличност. Определено злите демони влияеха и на офицери от AFJ, чрез приложена хипноза. Алекс беше ни жив ни мъртъв, а тепърва трябваше да отговаря защо носи истинското си име, нещо което трябваше да не си спомня… За късмет, все още никой незнаеше, че той е имал изтриване на паметта и зареждане на спомени за въпросния човек- Буун, който търсеха. Такъв човек просто не съществуваше. Алекс беше неговото истинско име, което злите демони искаха да заличат и премахнат. Изнервен от болки, отчаян и изморен, Алекс не ползваше съвети на приятели. Той смяташе да запази тайната си, само за себе си…
Междувременно двата кръстосвача бяха все още скачени, наблизо до плантацията с оранжерии, край звездата Orixon 8.
*
Беше вечер, когато Nissan летеше към планетата Orixon 44, а Алекс пушеше цигара с кафе, зад пулта. Около кръстосвача се забелязваха все повече кораби и други машини на AFJ. С наближаването до планетата, все по- рядко се забелязваха обекти на хищниците. Те бяха разбрали, че трябва да се откажат от всякакви намерения спрямо новата планета на земляните- Orixon 44. В зоната се извършваха предимно маневри, но война не се водеше. Около 35 кораба на хищниците бяха унищожени от силите на земляните и AFJ, в изминалите няколко седмици.
Вечерта напредваше, а Nissan щеше да нощува в полет, без да се спира някъде за нощта. Алекс беше тъжен. Борбата със болежките, които ставаха все повече, го беше изморила. Тази вечер, макар и в по- добра форма, той обаче биваше тъжен. Въздъхна тежко по някое време, запали цигара, взе си кафе и се загледа през предния люк, а мислите му блуждаеха и присветкваха ту в една, ту в друга посока.
*
На другия ден Nissan пристигна край планетата Orixon 44.
Късно вечерта Crossfire се приземи в една база на AFJ, край град № 1. Алекс излезе на терасата на каютата си, но беше зле, той береше душа и драпаше. Погледна тъжно светлинките на града в далечината и запали цигара. На 30 м. по- долу, из базата маршируваха войници. Из джунглата нататък ехтеше стрелба, както от калашници, така и от танкови снаряди, но тук нямаше танкове- бяха прекалено тежки за пренасяне, а същата работа вършеха джетовете, изтребителите и совалките. Алекс изръмжа от болки, масирани комплексни болки едновременно от няколко неща. Мисълта му не беше много ясна. Той искаше само, болките да утихнат…
По някое време Алекс излезе на разходка из кораба. Навън беше приятно хладно по принцип, но командир Йон беше забранил излизането от кораба. Щяха да идват проверяващи, които издирваха някакъв си Буун. Алекс настръхна. Злите демони му бяха дали тази самоличност, изтривайки собствените му спомени, но той беше ги възстановил, за да избяга и да си бъде Алекс, което пък всъщност беше истината. Злите демони използваха офицери, чрез хипноза, за да осъществяват пъклените си планове. Определено нямаха шанс да намерят въпросния Буун- Алекс нямаше още от тогава, спомените за този човек и нямаше как да си мисли, че той е Буун…
А зад Алекс беше игуанката Бронк, която хитро се усмихваше…
Игуанките четяха мисли и знаеха много, много неща…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар