ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 239, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 239, Valeri Kolev.

Късно вечерта, един ден, няколко дни по- късно, космическия кораб Crossfire се издигаше нагоре към орбита, където се намираше кръстосвача Nissan. Все още никой нищо незнаеше, но май се очертаваше някаква нова далечна мисия. Алекс пушеше цигара с кафе заедно с Ким, Аш и Палма, седнали в удобните кресла зад пулта, а зад тях бяха Браун, Джейн, Шон и Бронк. Из кораба имаше само 30 дежурни по различни въпроси, а останалите бяха в задължителен сън.
-На къде ли ще отиваме този път?- каза Палма.
-Все някъде ще е…- каза Ким.
-Иначе добре си прекарваме на Orixon 44!- каза Палма.- Такова спокойствие не сме имали по- рано, откакто сме във Флота на AFJ… Да можехме да пуснем котва на Orixon 44, някаква стационарна служба…
-Мечтай си, мечтай си!- каза Ким.- Не е забранено!... Все още…
*
В началото на вечерта на другия ден, кръстосвача Nissan летеше в посока към звездата Orixon 7. Алекс беше поспал близо два часа в следобеда. Той се наплиска с вода на чешмата, стегна си униформата и седна на цигара с кафе. В дежурната каюта беше спокойно, нещата вървяха нормално. Ким още спеше, дежуреха Аш и Палма. Из Crossfire беше тихо и спокойно, бяха будни само 30 души. Из Nissan бяха будни 50 души, а останалите спяха в задължителен сън. Адмирал Шао и командир Йон се бяха събрали двамата, за да обсъдят настоящата мисия. Трябваше да се разбере ситуацията по планетите около звездата Orixon 7. Съпротивата искаше да й се окаже и помощ в тази зона. В тези часове около Nissan имаше само десетина по- близки обекти, но това бяха кораби на съюзници на Съпротивата. В по- голяма дистанция се забелязваха и вражески обекти, които нямаше да бъдат цел на мисията.
По- късно вечерта Алекс, Ким, Шон и Бронк вървяха из кораба на разходка. Алекс пушеше цигара и беше замислен, както обикновено- над различните проблеми. Беше пусто и тихо из кораба. Четиримата се спряха пред един от люковете и се загледаха навън.
-Отново на мисия…- каза Бронк.- Какво ли ни чака там?...
-Това са обикновени неща, Бронк.- каза Алекс.- Каквото и да ни чака там, ние сме силни с нашата техника. Не сме от най- безобидните!
-Отиде ни спокойствието.- каза Ким.
-Ще мине и това и пак сме на Orixon 44!- каза Шон.
-Да се стегнем! - каза Алекс.- Никакви мисли за Orixon 44! Около звездата Orixon 7 може да имаме работа със седмици!
*
Беше късно вечерта. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислено погледна през предния люк. Някъде напред по курса блещукаше малка звездичка и това беше Orixon 7. Около кораба имаше близо 30 обекта, някои от тях на по- малка дистанция от два часа полет. Един такъв кораб беше на Съпротивата. Той също пътуваше към Orixon 7 и от него поискаха да се скачат със Nissan за разговори по темата за войната и ситуацията в тази зона. Nissan скоро премина към специална траектория за доближаване и скачване с този кораб.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan беше на няколко часа от планетата Orixon 72. В зоната се водеха битки между Съпротивата и хищниците. Nissan повлия добре на положението около планетата- корабите на хищниците тръгнаха да бягат от тук, знаейки за огневата мощ на подобен кръстосвач. Тези които останаха въпреки опасността, бяха обстрелвани от Nissan. В същото време наоколо се събираха сили на Съпротивата, приветствайки пристигането на Nissan.
Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, изправен пред предния люк на дежурната каюта. По курса добре се виждаше планетата Orixon 72. Алекс се замисли. Тук земляните ги очакваха люти битки със хищниците. Изглежда именно затова Nissan беше изпратен тук. Алекс погледна към колегите си. Аш и Палма дежуреха на пулта, а назад седяха Шон и Бронк, които си почиваха на чаша джин с тоник. Ким още спеше.
Вечерта започваше, когато земляните от Nissan получиха информация за положението на планетата Orixon 72. Тук битките с хищниците бяха в разгара си. Адмирал Шао прие неговия кръстосвач Nissan, да приема ранени и болни от цялата планета. Временен медицински лагер щеше да бъде създаден на единствения свободен континент на планетата. Адмиралът разпредели задачите на екипажите си, докато Nissan се доближаваше все повече до орбиталната височина над планетата. Екипажът на Crossfire получи задача да избере добро място за отваряне на временен медицински лагер и да започне работа по този въпрос. Crossfire се отдели от кръстосвача по- късно, за да се спусне в атмосферата на Orixon 72.
*
През целия следващ ден Crossfire избира място, където да издигне медицински лагер. В следобеда се спряха окончателно на избора си- закътана поляна край океанския бряг, наблизо до мощна отбранителна станция на Съпротивата. По- късно роботите започнаха да сглобяват плоскостите за временен лагер. Беше вечерта, когато Алекс излезе на тарасата на дежурната каюта, за да погледа пейзажа и да види как върви изграждането на медицинския лагер. Той запали цигара, замислен дълбоко. Лагерът бавно се издигаше на огромна площ, както беше според плана, той трябваше да има капацитет от 500 места, според последните данни, получени от фронта. Корабът Ford пристигна по- късно, със 100 души екипаж. Той щеше да пренася ранени и болни до този временен лагер. Колкото до Crossfire това щеше да е отбраната на лагера, но се допускаха и патрулни полети. На океанския бряг беше спокойно. Това беше единствения континент на Orixon 72, който се държеше под контрола на Съпротивата. Тук имаше седем по- големи градове, със общо около 1,5 милиона души население. Алекс потръпна от студения вятър, беше се изнежил, отдавна неизлизал от кораба. Той вдиша с пълни гърди свежия въздух и за момент се замечта. Точно в момента до него се беше изправила Ким. Тя сложи ръцете си на раменете му и каза:
-Започваме битките за живота на ранените! Сигурно ще бъде лудница и рядко ще можем да спим…
-Спокойно, Ким!- каза Алекс.- Ние не сме сами.
Двамата замълчаха в мрака, а от хоризонта изгряваше една от луните на планетата, хвърляйки мека, оранжева светлина наоколо…

(следва продължение)