Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 6, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 6, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше на летището край база № 9. Навън се спускаше мрак. Времето беше сурово и мразовито. Алекс и Палма бяха излязли на терасата към дежурната каюта, пушеха по цигара и сръбваха джин. Гледката към базата и към града беше невероятна. Алекс се беше замислил за възможното нахлуване във зоната Orixon на вражески сили, опитвайки се да измисли още по- сериозни мерки за отбрана и защита на земните колонии и градове по планетите из тази зона. Това тук беше планетата Orixon 44, изцяло собственост на Агенцията AFJ – Новата Земя на земните цивилизации, а годината беше 7018- та Земна Година. Палма изглеждаше във добро настроение в тези часове. Алекс смяташе тази вечер да останат до късно по пултовете, за да умуват по наболели теми. За момента не се очакваше да отлитат със кораба преди утрото, но пък можеше командир Йон да вземе друго решение. Алекс кимна на Палма да се прибират на топло във дежурната каюта и двамата влязоха там. Техните колеги работеха по пултовете си. Алекс зае мястото си зад своя пулт, запали цигара с кафе и се замисли отново. Според разузнаването на Агенцията, към момента нямаше вражески сили във близост до зоната. Следяха се границите й от всички страни, чрез автоматични дронове и бойни станции. Това не биваше да притъпява вниманието на земляните, а те трябваше да се грижат за отбраната на зоната, както при сериозна опасност.
*
Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше над бреговете на заселения континент. Летяха на 12 км. височина, със 300 км/ч. Долу се вихреше силна буря, а вълните на океана достигаха 30 м. височина. Алекс пушеше цигара със кафе и наблюдаваше пулта пред себе си. Птрулирането вървеше нормално. Опасни обекти нямаше нито около планетата, нито долу на по- ниска височина. Във тези часове будуваха 50 души на борда на кораба. На няколко часа полет се намираше база № 6 на Агенцията, където евентуално можеха да се приземят за пренощуване в безопасност. За този момент все още нямаше указания дали ще се приземят там. Навън се спускаше мрак, когато Алекс и Палма излязоха из кораба да се разходят. Те срещнаха само няколко души от охраната на кораба, които бяха по постовете си. Към охраната се числяха и около 40 робота. Във тези часове наблизо нямаше никакви непроверени и опасни летящи обекти. Алекс и Палма завиха към столовата, където намериха десетина души, които се черпеха и хапваха. Разположиха се край тях и се заслушаха във разговорите тук. Алекс запали цигара и отпи глътка джин. Тази вечер двамата щяха да дежурят до късната доба, преди да се оттеглят да почиват. Бяха взели мерки, та да поспят предварително през деня.
*
Рано сутринта Алекс и Палма станаха от сън. Корабът Nissan летеше на 2- 3 часа от база № 8, където трябваше да се приземят и да гостуват в този ден. Двамата се наплискаха с вода на чешмата, разсъниха се и седнаха на кафе със цигара. Във дежурната бяха Шао, Джейн, Шон и Никита. Скоро сетне се появиха също Аш и Ким, Браун и Мирена. Във този състав десетимата щяха да дежурят до следобеда. Алекс извади бели листи, където щеше да умува в този ден. Той драскаше по тях всяка своя мисъл и идея, разработваше я , докато станеше кристално ясна. Леко сънлив и непохватен, Алекс се зае със проверка на бордовите системи, чрез своя пулт. Кратък разговор със мостика и пилотите там- Джими и Джони, изясни положението, че ще се каца в базата № 8. Командир Йон все още спеше, което даваше на Алекс пълномощното- да командва екипажа и кораба.
*
Сутринта започваше на борда на кораба. Нощните смени биваха сменени от сутришните. Корабът летеше на височина от 12 км., със скорост около 300 км/ч., над високи планини. В тази зона нямаше никакви съмнителни и опасни летящи обекти. Така беше и около цялата планета Orixon 44. В този час Шао и Джейн търсеха база № 8 по радиото и скоро успяха да се свържат и да говорят с тази база.
*
/край на откъс № 6/  

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 5, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 5, Valeri Kolev.

Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше над заселения със земляни континент. Летяха на 10 км. височина, със около 300 км/ч. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018. Тук живееха милиони преселници от Земята и вече техни поколения, родени по кораби и колонии из близките и тази планети. На борда на кораба будуваха 60 души, а останалите спяха и почиваха. Алекс се черпеше с кафе и умуваше около новините за приближаващите десет вражески кораба. Все още нямаше достатъчно информация дали тези кораби имат за цел планетите в тази зона. До Алекс стояха неговите колеги, Палма хапваше топла пица, Ким и Аш говореха по телефоните, а Милена и Мирена подреждаха и почистваха дежурната каюта. Навън вилнееше буря, но това не беше проблем за този кораб. Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред и надолу, където вече се спускаше мрак. Тази нощ щеше да се лети, без кацане. Планът на полетите не беше съвсем задължителен, а пилотите можеха да променят курса по свое желание. Алекс остана пред люка близо час, замислен над новата опасност за планетите от зоната Orixon, включително и тази планета тук. По темата за тази и други опасности бяха привлечени да обмислят, повече от 2,000 мъдреци и мислители, Алекс и хората му не бяха сами тук. По някое време до Алекс се появи Палма и застана до него без да каже нищо. Тя отпи глътка джин и също се загледа напред и надолу, през люка. Корабът наближаваше гъсти, черни облаци, а там вилнееше буря. Алекс запали цигара и се върна на мястото си зад пулта. Нещата бяха под контрол, дори и нашествието, което наближаваше зоната. Командосите от Агенцията правеха всичко възможно, за да отблъснат каквото и да е нашествие. Във тези часове носталгия и меланхолия обхванаха душата на Алекс. Замислен над своите спомени той погледна към часовниците си на ръката и нещо премисли отново. Това беше към двадесета година, откакто Алекс постъпи във Агенцията, заедно със приятелката си тогава- Ким. Много или малко бяха 20 години по корабите на Агенцията, далеко от Земята, никой не се наемаше да преценява и изчислява.
*
Течеше следобеда на третия ден. Корабът продължаваше да патрулира над заселения континент. Новините сочеха, че вражеските кораби все още не са се насочили към никоя планета от зоната. Алекс беше зле във тези часове, от свиреп зъбобол, който го тормозеше от денонощия.
Във началото на вечерта кораба беше на няколко часа дистанция от база № 9 на Агенцията. Очакваше се те да се приземят там, за нощуване и неотложни срещи със командването на базата там. Алекс, Палма, Аш и Ким дежуреха във тези часове. Шао, Джейн, Шон и Никита във тези часове поддържаха радиовръзките на кораба. Със някои точки от ефира нямаше връзка. Алекс запали цигара и погледна през люка в ляво от себе си навън. Там се спускаше мрак. Алекс беше във почти добра форма в тези часове, а се очакваше да бъде на линия до късно през нощта. Той се замисли за своите повече от 600 предишни живота и си даде сметка, че те са били предимно тежки за него, но пък е научил много мъдрост и научни умения, които сега му помагаха във тези тежки времена, далеко от родната планета Земята. Алекс отпи глътка джин и погледна към Палма, която тъкмо носеше горещи пици за вечерна закуска за десетимата дежурни тук в тези часове.
 /край на откъс № 5/

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 4, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 4, Valeri Kolev.

На другия ден, във следобеда Nissan се приземи до град № 17. Веднага след кацането Алекс и Палма излязоха на терасата към дежурната каюта. Навън валеше дъжд. Алекс запали цигара, извади бутилка джин и отпи глътка. Гледката показваше града във далечината и в близък план базата и летището тук. Въздухът ухаеше на извънземен озон и кислород. Усещането за свежест и младост омая земляните, особено Алекс и Палма. Алекс огледа района, замислен над излъчването на този град. Тук живееха половин милион души. Във базата и летището пък, имаше 4,000 души- колеги командоси от AFJ. Във летището по това време имаше 115 различни кораби, совалки и изтребители. Алекс погледна за народността на корабите наоколо, търсейки непроверени, които можеха да са опасни за земляните тук. Палма сръбваше джин с тоник и наблюдаваше зоната около входовете на Nissan. Долу вече чакаха разрешение да идат до базата и града, няколко от екипите на кораба.
Щом по-късно двамата се прибраха вътре в каютата, Алекс запали цигара и огледа хората си в каютата, преди да заеме мястото си зад пулта, където тази вечер щеше да има много работа, до късно след бордовия полунощ. Докато пушеше цигарата, Алекс пусна последните новини от изминалите дни и часове, които сега щеше да прегледа и прослуша. Добрата представа за световете, сега- във реално време, щеше да бъде много полезна за Агенцията, по- късно.
Докато Алекс преглеждаше новините, Палма приготви вкусни пици за една вечерна закуска. Ким, Аш, Мирена и Милена по това време имаха свободни часове и почиваха. Из кораба бяха будни 40 души, а три екипа бяха отишли до базата и до града. Алекс запали цигара и се изправи на терасата, за да погледа навън. Вече ставаше тъмно над базата и града, а спускащия се мрак скоро щеше да залее всичко наоколо. Алекс отпи глътка джин с тоник и погледна към Палма. Напоследък и даваше все по- малко от вниманието си, но тя не реагираше на  това негативно. Бяха изминали няколко часа от кацането тук, когато Алекс даде инструкциите си за всеки един от екипажа. Командир Йон беше поел командването на кораба, а Алекс и Палма щяха да поработят още малко, преди да се оттеглят да почиват. Не се очакваше скоро да се отлита от това летище, а това даде на Алекс усещане за малка радост. Палма беше щастлива тази вечер. Някак си беше успяла добре да си подреди картите, а това я радваше. Настроенията из кораба бяха нормални, носеше се полъх на оптимизъм наоколо. Радиовръзките с базата, града, кръстосвача, както и със екипите, излезли навън, бяха стабилни.
*
На другия ден, към края на следобеда, кораба прелиташе над вътрешно за континента море. Намираха се на 10 км. височина и се движеха със 300 км/ч., а навън се вихреше буря. Във дежурната каюта имаше десет души, сред които Алекс и Палма. На борда на кораба бяха будни 50 души, а останалите 150 почиваха и спяха. Алекс се черпеше със джин и умуваше, как да подобри отбраната на планетата тук- Orixon 44. Тези дни бяха получили съобщение, че във зоната са забелязани вражески кораби, от една враждебна цивилизация. Във тяхната посока бяха изпратени десет автоматични, разузнавателни дрона. В очакване на резултат командосите, които се намираха в тази зона, тръпнеха в очакване на нова информация за вражеските кораби навлезли във зоната. Агенцията AFJ беше вдигната по тревога валидна за цялата зона около планетата Orixon 44.
Алекс запали цигара изправен пред предния люк. Предстоеше му чак до сутринта да умува по плановете за защита на тази планета от нашествия.               
/край на откъс № 4/

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 3, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 3, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше град № 10. Там кораба щеше да изчака инструкции. Алекс запали цигара замислен пред предния люк на дежурната каюта. До него стоеше Палма, докато подреждаше масата за вечерята на шестимата. Алекс беше във лошо настроение, отново го мъчеше грип. Той се опитваше да действа по своите задачи, но неуспяваше да се концентрира. До града имаше няколко часа път. По това време екипажа беше на крака, преди да остане вечерната смяна на дежурство. Алекс се беше замислил по въпросите около оцеляването на земляните, разпръснати из десетина планети около Orixon 44. Животът извън Земята биваше труден почти навсякъде. Самият Алекс често боледуваше, отваряйки работа на лечителя на кораба, шамана Джи. И този ден Джи лекуваше Алекс със нови и нови хапчета и билки. Резултатът биваше променлив, но във общи линии Алекс се мъчеше предимно. Той си взе кафе от автомата и седна зад пулта, за да обмисли нещата си за този ден и следващите няколко дни.
*
Следобедът на другия ден вървеше нормално, когато Алекс излезе на терасата на дежурната каюта и се загледа нататък към града. След няколко часа корабът щеше да отлети оттук, над планините към следващата спирка- град № 14. До Алекс стоеше Палма и хапваше шоколадов сладолед. Алекс беше замислен, предимно над проблемите на кораба и екипажа от последните времена. Той реши да се разходи около кораба и кимна на Палма да тръгне с него. Докато асансьора ги спускаше към партера, Палма извади от един джоб един лист и дълго разглежда нещо по него. На излизане от кораба и от асансьора Алекс побутна автомата на рамото си и огледа наоколо. Постовите на входа кимнаха на Алекс и на Палма и направиха път за минаване. Навън беше свежо и хладно, валеше тих дъжд. Двамата прекосиха площадката пред кораба и тръгнаха по асфалтирана алея към парка на летището. Във тези часове из парка имаше десетки минувачи, някои от корабите, други от базата и трети от града. Във района се срещаха доста диви животни и зверове, които се плашеха трудно, дори ако се стреляше по тях. Във далечината се забелязваше кафене, около което се беше насъбрал народ. Натам тръгнаха Алекс и Палма. Както се бяха уговорили предварително, в кафенето трябваше да се срещнат със Ким и Аш. Наближавайки кафенето двамата оглеждаха хората около себе си. Наблюдаваха се доста непознати видове, за които тепърва се търсеше информация, за да се картотекират за архива на кораба. Алекс помириса въздуха, да не би да има теч на газ и сетне запали цигара. Двата им дрона с камери, вече оглеждаха наоколо. Трябваше да им бъде осигурена максимална безопасност, както обикновено.
Двамата седнаха по- късно на масичка пред кафенето, една от няколко десетки наоколо. Поръчаха си бира със мръвки печено месо и се загледаха наоколо.
*
Няколко часа четиримата се черпиха с бира и печено месо, преди да дойде техен робот със хеликоптер, за да ги прибере на борда на кораба- трябваше да отлитат нататък, за обичайното патрулиране над континента. Когато се качиха във хеликоптера, Алекс запали цигара и кимна на робота да излитат. Това беше хеликоптер от състава на кораба Nissan. За него имаше място където да стои по време на полет, както и още няколко такива хеликоптери. Алекс, Палма, Ким и Аш заминаха заедно с хеликоптера и двата робота обратно към кораба. Там чакаха само отделни хора от екипажа да се приберат, за да тръгва кораба. Докато си пушеше лулата, Алекс ползва телефона. Той искаше нещо да провери, преди прибирането в кораба.
*
Във следобеда на другия ден Nissan прелиташе над планина, разположена на площ със около 2,000 км. дължина. Летяха на височина от 10 км. и скорост от 400 км/ч. Във тези часове бяха будни около 40 души, а останалите 160 почиваха или спяха. Алекс тъкмо умуваше дали във вечерта ще се приземяват някъде или не. По принцип това трябваше да реши именно той. Докато умуваше, къде ще бъде по- добре да бъдат тази вечер, Алекс запали цигара и си взе чаша кафе от автомата. Долу на земята под кораба вилнееше зимна буря със много сняг и силни ветрове. Там беше опасно, до известна степен.
*
Във началото на вечерта Алекс си взе още една чаша кафе и седна пред пулта си, за да помисли и поработи над редица проблеми и задачи. Това беше планетата Orixon 44, земна година 7018- та. Новата планета на земната цивилизация, отдалечена на години път от самата Земя. Наоколо имаше още редица планети, където земляните имаха колонии със градове.

/фентъзи роман, край на откъс № 3./
/следва продължение/             

SAXON - 747 (Strangers in the Night) HD

Best Female Vocal Dubstep Mix | Melodic Dubstep Mix | August 2017

Koan - The Last Samurai

Koan - Selena's Song (Blue Mix)

BATE PESHO - S MEN (Official Audio) + HQ mp3 download

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 2, Valeri Kolev.

Нов фентъзи роман, 2018,откъс № 2, Valeri Kolev.

Космическият кораб Nissan стоеше приземен на летището край град № 5. Алекс, Палма, Ким и Аш крачеха из един от парковете на града, наблизо до летище № 1. В тези часове над град № 5 се спускаше мрак. Алекс запали цигара, намести автомата на рамото си и огледа наоколо. Из парка гъмжеше от диви животни и зверове. Четиримата тъкмо приближаваха едно от кафенетата в този парк. Тук вече ги чакаше един от хеликоптерите на Nissan, воден от два робота. Те щяха да ги върнат по- късно обратно във кораба.
Четиримата и двата робота влязоха в кафенето, а там гъмжеше от хора- от корабите, от базите на Агенцията, от града, и земни и извънземни. Двата робота останаха на пост, докато Алекс и другарите му си избраха местенце, където да поседнат и хапнат. На менюто тук можеше да завиди и най- добрия ресторант. Четиримата си избраха хапване и пийване и се занимаха да се огледат наоколо. Алекс хапваше замислен над последните времена и се опитваше да измисли какъвто и да е план за себе си, за идващите седмици. Блюдата пред Алекс и напитките му бяха със високо качество, съответно- доста скъпи. Добрата компания на другарите на Алекс и хубавото настроение във това кафене, направиха престоя на четиримата тук още по- продължителен и още по- приятен. Навън валеше силен дъжд през цялото време.
Когато няколко часа по- късно четиримата и двата робота летяха със хеликоптера ниско над града, Алекс запали цигара и погледна часовниците си, преценявайки нещо наум.
*
Беше следобедно време на другия ден. Корабът продължаваше да стои на летището до град № 5. Валеше дъжд, а Алекс и Палма наблюдаваха от терасата на дежурната каюта. Гледката към базата и град № 5 беше невероятна. Алекс запали една цигара докато се радваше на местността около кораба. Палма и Ким се смееха докато си говореха, а Аш говореше с някого по радиото. Все още не беше ясно дали скоро ще се отлита от тук, но това не беше от съществено значение за Алекс. Той се беше замислил за проблемите от последните две- три седмици.
*
Към средата на следобеда на другия ден кораба Nissan   приближаваше град № 7, а до там оставаха броени часове. Алекс запали цигара, взе си кафе и замислен погледна часовниците си, премисляйки нещо. Положението около планетата и извън нея беше нормално. Не се забелязваха вражески обекти наоколо. Това не биваше да успокоява никого, защото война се водеше на само три седмици път,  дистанция от тази планета. Алекс и неговия екип бяха ангажирани да измислят стратегия, достатъчно силна, та да се противопостави на всякакви вражески нашествия към планетата Orixon 44. Заети със тази задача тридесетимата командоси от екипа на Алекс, замисляха план след план. Сигурността и безопасността на планетата ставаха все по- сериозни.
*
Към края на следобеда Алекс, Палма, Ким и Аш крачеха из един от парковете на град № 7. Алекс намести автомата на рамото си и запали цигара. Въздухът тук беше свеж и чист, ухаеше на дъжд, макар й извънземен. Алекс беше в добро настроение и докато се разхождаха, той умуваше по въпросите около бъдещите дни и седмици, за кораба Nissan и неговия екипаж. От кръстосвача New York ги извикваха обратно, защото щели да започват някакви съвместни учения. Една от войните около планетата, се намираше на няколко седмици дистанция. Според командира на кораба- Йон, войната лесно би могла да се разшири  и да достигне Orixon 44, а тук имаше няколко милиона земляни и техните поколения, вече със двоен произход, родени по кораби и колонии във извънземието. Това правеше външните войни,  особено опасни за земляните, ако достигнеха земните територии и градове. Алекс, като Заместник- Главнокомандващ силите на AFJ във тази зона, изпитваше тежест на раменете си, заради огромната отговорност, каквато поемаше. Той държеше изкъсо подчинените си. Наказанията, които той даваше при всеки неуспех или нечия грешка, биваха сурови и тежки. Тежестта на поста на Алекс не беше само негова, а той я поделяше със хората от екипа си. Това бяха 30 души, неговите най- близки приятели и приятелки, които биха се жертвали за него, при нужда.

/край на Откъс  № 2, следва продължение/