Откъс № 147. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

              Откъс № 147. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше края на следобеда на другия ден. Двата кораба все още стояха на площадки до град № 1, в една от базите на AFJ. Алекс и Палма се черпеха с кафета, Аш и Милена приготвяха  вечерята и пакети храна за нощта. Поради дължината и тежестта на нощите, то обикновено се огладняваше и тогава. Мирена и Ким се бяха заели да организират скара- бира купон между двата кораба, бяха поканени хора от базите и града. Навън беше хладно, беше валял и дъжд. Шао, Джейн, Шон и Никита в тези часове се разхождаха из базата, а Браун и Моника почистваха и подреждаха паник- каютата на Nissan. Това беше мястото, от където можеше да се командва и управлява кораба, ако е претърпял превземане от врагове, а дежурните и мостика са били блокирани умишлено от екипажа.
       2.
       Във началото на вечерта Алекс и Палма се бяха усамотили в неговия почивен бокс. Навън валеше дъжд, а между корабите бяха разгънати шатри за скара- бира купон. Тук имаше около 500 души. Двамата си приказваха за последните времена и новите проблеми, изправили се пред екипажа на кораба.
       Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, а от скра- бира купона навън, им донесоха бира и печено месо, за да се почерпят и те двамата. Палма беше в добро настроение, а Алекс леко сънлив. Докато се черпеха и похапваха, Алекс преглеждаше личните си връзки тук на Orixon 44. Той смяташе да провери отново своите познати по базите и градовете, а сред тях имаше и цивилни. Той незабравяше и двайсетте си далечни жени, с които имаше и деца, направил срещите по заповед от Командването. По въпроса не се говореше, малцина знаеха, кога се правят деца по заповед. Неговите двадесет други жени живееха заедно във своя комуна в град № 1. Алекс разполагаше с пряка връзка със тях и използваше канала често. Проверката на своите, Алекс приключи със трите си най- големи деца, служещи тук на Nissan и накрая се обади на родната си майка, която също беше тук на кораба, на около 50 метра нататък от тази дежурна каюта…
         3.
         Беше следобедно време, два дни след това. Корабът Nissan все още гостуваше на град № 1. Навън имаше проливен дъжд, но наводнения нямаше да има, канализацията отнемаше успешно водата и я насочваше към близкото езеро, намиращо се на по- ниско отвъд горите. Рязко захлаждане беше объркало жителите на града. Макар й лято, на места се палеха печките. Алекс запали цигара и подсили облеклото си, за по студено време. Докато пушеше цигарата, той прегледа новините от приготвения пакет със най- важните от тях.
        4.
        След още два дни корабът Nissan летеше над висока планина, в посока север. Навън отново беше лятото. Прелитаха на около 5 км. над върховете на дърветата в гората, в режим дирижабъл. Алекс седеше зад пулта си, този ден във лоша форма. До него седеше Палма, а до нея и Мирена. Аш, Милена и Ким приготвяха закуски и деликатеси за 24 часа напред, за шестимата тук. Във тези часове на патрулиране над единствения заселен континент на Orixon 44, на борда на кораба будуваха 50 души, другите почиваха и спяха. Планът на полета не беше конкретен, можеше да завият и в друга поска по всяко време. Беше едно странно и мързеливо време, когато Алекс се занимаваше със проверка на агентите от AFJ, които са долу на планетата или около нея в полет. Това се правеше с една специална програма. Със по- познатите из между колегите си, Алекс разговаряше по радиовръзката или чрез електронна поща на единия си часовник. Проверяваха се много неща, за да се разбере как вървят нещата напоследък и какво се случва и какъв е живота на населението по градовете. Палма и Мирена помагаха в тази проверка, а се научаваха и пресни новини.
        Започваше вечерта, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и запали цигара, замислен. Навън беше хубаво време, а гората, определена на хиляди години, излъчваше свежест и усещане за щастие. Алекс се загледа натам замислен. Природата на Orixon 44 беше уникална и до някъде напомняше за земната природа, доколкото Алекс си я спомняше. Той въздъхна тежко и отвори бутилка студено пепси…
          (край на Откъс № 147, нов проект за роман.)

Откъс № 146. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

 
           Откъс № 146. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечерта, три дни след това, когато кораба Nissan пътуваше към град № 10, на 15 км. височина, във вид на дирижабъл. По това време тук будуваха 70 човека, други спяха, трети- просто почиваха. Корабът преминаваше през силни бури и черни облаци, със включени маховици, за стабилизиране на полета. Алекс разговаряше със Аш, изправени пред предния люк на каютата. Момичетата приготвяха вечеря и пакетирани закуски за през нощта. Някакво спокойствие и оптимизъм владееше екипажа в тези часове. През малките вентилационни тръби нахлуваше чист и свеж въздух с миризма на сняг, озон и дъжд. Корабът се пилотираше в тези часове от Джими и Джони, със втори пилоти Браун и Моника. Нищо съществено не спъваше работата им, още повече- те бяха със включен автопилот. Алекс запали цигара и седна зад пулта си, за да поработи над някои проблеми от последните времена.
         2.
         Късно вечерта около кораба- дирижабъл вилнееше буря със черни облаци и силна гръмотевична активност. Вътре в кораба нищо от това не се усещаше. Това беше сериозно съоръжение. Алекс пушеше цигара и изнервено поглеждаше през люка до себе си, за да види дали е спряла бурята. Той възприемаше тези бури със други сетива, каквито имаше, а това усилваше усещането от бурите. По- късно, когато нервното напрежение отмина, Алекс заби поглед във бюлетина с новините, за да отбележи нови задачи за решаване.
        По- късно Алекс се беше усамотил в бокса си и слушаше музика, останал сам със себе си, за да си събере мислите, да подреди кътчето си, раниците и личните запаси. Той смяташе да си направи и ревизия и да види със какви средства разполага в този момент. Той разбираше, че отново тръгва по нов път, а музиката по един странен начин му връщаше паметта, изтривана многократно от телепортации и от злите сили. Алекс знеше, че да си спомня всичко, каквото е знаел и разбирал за живота, е особено важно. Основното беше да се пази да не го вкарат отново във филми на ужасите, а това му беше най- големия страх. Страхуваше се и от катастрофи и бедствия, каквито не бяха невъзможни на чужда планета…
          3.
          Към края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше град № 5. Летяха на два километра височина над джунглата, като   дирижабъл и със ниска скорост. Алекс умуваше по проблемите от последните времена, седнал зад пулта си, докато драскаше по листи хартия. Времената в тези часове бяха сънливи и тихи на борда на кораба, а будуваха 50 души. Навън беше облачно, а вятъра ги отнасяше плавно на запад, някъде където се намираше и самия град № 5. Това беше 7017- та Земна година, планетата Orixon 44- новата Земя на човешките цивилизации.
          4.
          Бяха изминали четири дни, а в един следобед след това, кораба Nissan стоеше приземен на площадка до град № 1. Навън имаше жега, почти нямаше хора на открито из базата. Алекс беше излязъл на терасата към дежурната каюта, пушеше цигара и умуваше, този ден- отпаднал от жегата и в лошо настроение. През изминалите дни не се беше случвало нещо кой знае какво. Корабът беше пристигнал в този град от сутринта, за да могат хората от екипажа да си видят роднини, както и да се поразходят. Носеха и нова техника от кръстосвача New York, където тя беше произведена. Алекс се прибра на по- хладно вътре в каютата, наплиска се със студена вода и се настани зад пулта си, а тук бяха пуснати два вентилатора, които разхлаждаха въздуха и правеха дишането по - добро. Палма си беше взела бутилка студена вода от хладилника и се охлаждаше, докато разговаряше по телефоните. Аш и Милена бяха някъде из кораба, а Ким и Мирена бяха решили да почистват каютата и да подреждат нещата пак. До града бяха отишли 100 души в тези часове, а от останалите будуваха само 40 души. Жегата беше уплашила много хора по градовете. Все още не се знаеше, какъв точно е климата на Orixon 44. Всичко тук се изучаваше и изследваше все още.
         Във началото на вечерта Алекс запали цигара и се замисли, дали да не се оттегли да си почива. От часове той драпаше и нещо го измъчваше пак физически. Той въздъхна и заби поглед във листите хартия пред себе си.
         (край на Откъс № 146, нов проект за роман.)

Откъс № 145. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

            Откъс № 145. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше вечер, няколко дни по- късно. Алекс със двата му екипа бяха със двата хеликоптера- Машини на Времето- Honda и Mazda. Той седеше зад пилотите- Браун и Моника,  в първия от хеликоптерите и умуваше някакви сложни неща, забил поглед в пулта си и часовниците си. Нещо в Миналото сериозно се беше объркало. Планетата се атакуваше с нови и нови Аномалии във пространството, което означаваше, че наближава поредната Критична точка, от която Бъдещето на цивилизациите от Земята е във опасност и пред разпадане. Вторият от хеликоптерите се въртеше над няколко Аномалии на височина от 20 км. Алекс запали цигара и погледна екрана, пред себе си. Намираха се на изток от хеликоптера Mazda, на височина от 25 км. Дистанцията се променяше постоянно, но беше някъде около 100 км. След като унищожиха едната от Аномалиите преди около 10 часа, то Критичната точка се беше отдалечила нататък във Времето със около 100 часа. Временно не предприемаха нищо, а само следяха и наблюдаваха тези Аномалии, в готовност да действат. До Алекс седеше Палма, която опитваше да се свързва със кораба Nissan. Намираха се във Реално време, без да са правили скокове назад или напред във Времето, това не се беше наложило. По това време Шао и Джейн спяха по койките си, както Мирена и Милена. Аш и Ким държаха стрелбата на Honda, а Шон и Никита се бяха хванали да закусват, след изминалите в полет тежки денонощия. Хеликоптрите бяха със атомно захранване, можеха да бъдат във полет продължително време.
         2.   
         На следващата вечер хеликоптерът Honda се намираше над океана, където преследваха Аномалия, отдалечаваща се на запад. Алекс пушеше цигара и се ядосваше. Това беше последната за момента Аномалия, но тя все пак  успяваше да се изплъзне от обстрелването. Междувременно поредната Критична точка се колебаеше напред във Времето, някъде със около 100 часа. Палма разговаряше със кораба Nissan, за да поиска да им изпратят новините и новите инструкции. Аш и Браун пилотираха хеликоптера, а другия хеликоптер се бавеше някъде на около 500 км. назад, където проверяваше паднал в джунглата обект. Корабът Nissan се намираше на 50 км. над планетата, където изчакваше двата хеликоптера, преди да предприеме каквото и да е.
           Вечерта напредваше, когато Шао и Джейн успяха да унищожат и последната от Аномалиите за този момент, а със това опасността беше отминала, наблизо във Времето вече нямаше Критична точка, а около Orixon 44, нямаше нито една Аномалия…
          Алекс запали цигара и поиска връзка със Mazda, за да разбере, дали наближават, та да се завръщат заедно на кораба Nissan. Двата екипа на Алекс, със хеликоприте бяха доволни от себе си. Задачите бяха изпълнени успешно. Зарадваха се много хора от новината. Отново беше избегната Критична точка, при която Бъдещето на човечеството беше било пред разпадане… Със мисълта сетне да си отдъхнат добре, екипите от  двата хеликоптера започнаха издигане към орбитата на Nissan.
        Късно вечерта Honda се издигаше на около 20 км., а Mazda също се издигаше, но беше достигнал само до 10 км. Тази нощ двата хеликоптера щяха да се приберат на борда на кораба Nissan, който ги чакаше на 50 км. височина и на другата дистанция от 100 км.
          3. 
          Започваше вечерта на другия ден. Двата хеликоптера се бяха скачили към кораба Nissan през нощта, а Алекс и другите петима се намираха в дежурната си каюта на борда на кораба. В тези часове Nissan плаваше на дирижабъл бавно на изток, на височина от 20 км. За този момент наблизо нямаше Аномалии, а във Времето напред не се задаваше Критична точка. Екипажът си почиваше, като бяха оставени 50 дежурни. Липсваха и конкретни задачи, а пилотите Джими и Джони почти нямаха работа, пуснали "дирижабъл" и "автопилот". Алекс запали цигара и се замисли над последните забелязани проблеми, както и над новините. До него беше Палма и нагъваше шоколадов сладолед, а Мирена слушаше музика и се радваше на добро настроение. Алекс въздъхна и се загледа в люка от ляво до себе си.
(край на Откъс № 145, нов проект за роман.)

Откъс № 144. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

            Откъс № 144. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.  
       Беше късна вечер на борда на кораба Nissan, който плуваше на 10 км. височина наблизо до океанските брегове на населения континент на Orixon 44. Пътуваха към отдалечена база на AFJ, където имаха да вършат задачи със колегите там. Алекс запали цигара, седнал зад пулта си, а до него Палма опитваше връзка със базата. Навън вилнееше буря, но това не беше проблем за кораба, проектиран и създаден за чудовищни, екстремни ситуации. Алекс се отплесна от задачите, които си беше поставил за вечерта и се замечта. Усещането му, че отново тръгва по нов път, със една своя тайна от последните времена, го караше да изпитва смесени чувства. Докато си пушеше цигарата, Алекс се зае да подреди архивите си и мислите си. В дежурната каюта бяха и другите четирима, Аш и Милена приготвяха пакетирана храна за вечерта и за нощта след това, а Ким и Мирена подреждаха каютата, за да е удобна. Настрани във стените бяха шестте почивни бокса за всеки един от шестимата, а те можеха да се затварят херметически и дори да се катапултират при сериозни ситуации.
       2.
       Във вечерта на другия ден кораба Nissan се намираше на площадка до базата, към която пътуваха напоследък. Навън бяха излязли няколко екипа, за да свършат разни задачи из базата. Командир Йон разговаряше със базата по телефон, обсъждайки важни теми. Алекс беше зад пулта си и ровеше из архивите си и из архивите на кораба. Нещо хитро беше намислил, но идеята му се изплъзваше отново и отново, а за да я улови, трябваше да се концентрира.
       Вечерта напредваше, а Алекс запали цигара, заигра се със мацките си, а сетне излезе на терасата, за да се порадва на залеза на Orixon 4 и на изгрева на Синята луна. Изгледът наоколо беше интересен, а момента уникален. На терасата се появи и Палма, хвана го под рамото и се присламчи. Двамата уловиха уникалния момент, когато нещо вълшебно се усещаше наоколо, близо половин час, но после внезапно моментът отмина… Алекс въздъхна, а Палма облегна глава у рамото му и заговори за отминали времена. Двойка дракони летяха наблизо над джунглата, издавайки странни викове помежду си. В далечината забелязаха кораба Ford, който се снишаваше за да се приземи именно на съседната площадка на базата.
       3.    
       Във следобеда на другия ден корабите Nissan и Ford отлетяха от тайната база, край океанските брегове на единствения заселен със земляни, континент на планетата Orixon 44- новата планета за земните цивилизации. Някъде от Командването на AFJ, беше получена кодирана заповед за излитане по тревога. На борда на двата кораба никой нищо незнаеше със сигурност. Адмирал Буун липсваше на борда на Nissan, а командир Йон беше заповядал да не бъде безпокоен до сутринта на другия ден. Това положение изискваше от Алекс да определи временен командир на кораба Nissan, или самият той да командва, поне до сутринта на следващия ден.
        Алекс запали цигара и се изправи пред оперативния екран в дежурната каюта. Усещането за приближаваща голяма беля, не го изоставяше през цялото време, а по часовниците му приближаваше Аномалия, което беше сигнал за наближаваща Критична точка. Нямаше информация след колко време би настъпила новата Критична точка във Времето. Дистанцията до новата Аномалия все още се изчисляваше, но тя беше съвсем неизбистрена и вибрираше в радиус от 10 км.
        -Аш, приготви хеликоптера Honda, а Mazda направо да отлита след 30 мин. - каза Алекс по микрофоните си, закрепени из униформата му, както и във един негов зъб.
        -Слушам!- каза Аш и натисна специален бутон на пулта си, за да каже нещо по микрофоните си.
        -Ким, да се стягаме за хеликоптера! - каза Алекс- Извикайте тук Браун и Моника, за да поемат командването на кораба!
       4.   
        Късно вечерта Алекс със единия от екипите си се намираше на хеликоптера Honda, приближавайки новата Аномалия, забелязана одеве. До Критичната точка, според показанията на неговия специален часовник, оставаха близо 40 часа… През това време двата екипа със Машините на Времето, трябваше да се справят със Аномалията.             (край на Откъс № 144, нов проект за роман.)            

Откъс № 143. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

        Откъс № 143. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
      1.
      Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan летеше като дирижабъл на 8 км. височина и напредваше към град № 4. Долу на земята вилнееше страшна жега. Не се забелязваха облаци в радиус от 30 км. Алекс се подкрепяше със студени напитки и разсеяно следеше как върви пилотирането, докато си драскаше нещо на лист хартия. Той запали една цигара, от тютюна, който се отглеждаше тук на Nissan и се загледа навън през люка от лявата си страна. Земята страдаше за дъжд. Джунглата долу беше напръхнала и съвсем суха. Алекс въздъхна и погледна към колегите си. Горещината вече се усещаше и на борда на кораба. Алекс намали още температурата на охлаждане в униформата си и извади още една бутилка със студена вода от хладилника… Палма тъкмо търсеше радиовръзка със град № 4 и четирите бази около него. Аш и Милена почиваха за няколко часа, а Мирена и Ким приготвяха сладолед по древна рецепта. Из кораба будуваха 80 души. Корабът плавно се носеше в посока- около град № 4.
        Следобедът беше към средата си, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред по пътя на кораба. Тази машина беше правена за чудовищни природни аномалии, та жегата не влияше върху изправността на бордовата техника и апаратура. Климатиците работеха нормално, но поддържаха температура, при икономичен режим на разход на енергия.
        В тези часове, преди вечерта, Алекс се беше замислил какво ще се прави ако жегите станат още по- силни. За AFJ това нямаше значение, но цивилните можеше да изпитат сериозни проблеми. Алекс седна зад пулта си, взе нов лист от хартия и се зае със стратегия за справяне със жегите, за цивилните хора от градовете.
        2. 
        По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридорите и асансьорите на кораба Nissan. Бяха малко изморени и изнервени, но със оптимизъм към бъдещето си. Палма беше опасна в тези времена, а очите й играеха. Нямаше много колеги по коридорите, а по някое време двамата стигнаха до оранжерията на кораба. Тук се разходиха сред дръвчетата и градинките и седнаха на една дървена пейка. Алекс се замисли за вече отминали времена, откакто се беше върнал във AFJ. Много пътуване беше минало, на много места бяха ходили. Той разбираше, че по- добър вариант за самия него, от службата тук на Nissan, никой неможеше да измисли. Това го караше до известна степен да е доволен.
          Алекс запали нова цигара и се загледа към роботите, които беряха плодовете и зеленчуците от тази- седмичната реколта. В кошарката за птици и дивеч, също бяха порастнали доста, новата реколта, но готвачът взимаше само колкото може да сготви за два дни напред. Рибарникът гъмжеше от вкусна риба, която пък се правеше на консерви за резерви на кораба, а оставаше и за продан или ако дойдеха гости на кораба- за тях.
        3.
        Късно вечерта Nissan навлезе във дъждовни облаци, а долу вече валеше дъжд. Алекс се беше поддал на носталгия по Земята- родната планета, меланхолия по отминалите времена, налегна го и мъка по починалите му роднини- баба, дядо, баща. Неговата майка беше на този кораб, буквално на 50 м. дистанция- във лабораторията за изпитания на лекарства и растения, където действаха заедно със шамана Джи. Алекс въздъхна тежко- миналото неможеше да се върне, то си беше заминало, останало някъде там назад във времето…
         Още по- късно, някъде към полунощ, Алекс се ровеше из архивите си, търсейки конкретни спомени. Това щеше да му отнеме доста време, но той не бързаше. Неговите два екипа, общо към 30 души, сами определяха времето си за сън, задачите си, които да преследват и всичко останало, признати за добри стратези на борда на Nissan и едни от най- добрите във AFJ. Освен това, двата екипа на Алекс бяха обучени за работа със хеликоптрите Mazda и Honda, а тези машини можеха да пътуват и във Времето. Това правеше екипите на Алекс най- опитните пътешественици във Времето…
                     (край на Откъс № 143, 2017)