1.
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan летеше като дирижабъл на 8 км. височина и напредваше към град № 4. Долу на земята вилнееше страшна жега. Не се забелязваха облаци в радиус от 30 км. Алекс се подкрепяше със студени напитки и разсеяно следеше как върви пилотирането, докато си драскаше нещо на лист хартия. Той запали една цигара, от тютюна, който се отглеждаше тук на Nissan и се загледа навън през люка от лявата си страна. Земята страдаше за дъжд. Джунглата долу беше напръхнала и съвсем суха. Алекс въздъхна и погледна към колегите си. Горещината вече се усещаше и на борда на кораба. Алекс намали още температурата на охлаждане в униформата си и извади още една бутилка със студена вода от хладилника… Палма тъкмо търсеше радиовръзка със град № 4 и четирите бази около него. Аш и Милена почиваха за няколко часа, а Мирена и Ким приготвяха сладолед по древна рецепта. Из кораба будуваха 80 души. Корабът плавно се носеше в посока- около град № 4.
Следобедът беше към средата си, когато Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа напред по пътя на кораба. Тази машина беше правена за чудовищни природни аномалии, та жегата не влияше върху изправността на бордовата техника и апаратура. Климатиците работеха нормално, но поддържаха температура, при икономичен режим на разход на енергия.
В тези часове, преди вечерта, Алекс се беше замислил какво ще се прави ако жегите станат още по- силни. За AFJ това нямаше значение, но цивилните можеше да изпитат сериозни проблеми. Алекс седна зад пулта си, взе нов лист от хартия и се зае със стратегия за справяне със жегите, за цивилните хора от градовете.
2.
По някое време Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Алекс запали цигара, докато крачеха из коридорите и асансьорите на кораба Nissan. Бяха малко изморени и изнервени, но със оптимизъм към бъдещето си. Палма беше опасна в тези времена, а очите й играеха. Нямаше много колеги по коридорите, а по някое време двамата стигнаха до оранжерията на кораба. Тук се разходиха сред дръвчетата и градинките и седнаха на една дървена пейка. Алекс се замисли за вече отминали времена, откакто се беше върнал във AFJ. Много пътуване беше минало, на много места бяха ходили. Той разбираше, че по- добър вариант за самия него, от службата тук на Nissan, никой неможеше да измисли. Това го караше до известна степен да е доволен.
Алекс запали нова цигара и се загледа към роботите, които беряха плодовете и зеленчуците от тази- седмичната реколта. В кошарката за птици и дивеч, също бяха порастнали доста, новата реколта, но готвачът взимаше само колкото може да сготви за два дни напред. Рибарникът гъмжеше от вкусна риба, която пък се правеше на консерви за резерви на кораба, а оставаше и за продан или ако дойдеха гости на кораба- за тях.
3.
Късно вечерта Nissan навлезе във дъждовни облаци, а долу вече валеше дъжд. Алекс се беше поддал на носталгия по Земята- родната планета, меланхолия по отминалите времена, налегна го и мъка по починалите му роднини- баба, дядо, баща. Неговата майка беше на този кораб, буквално на 50 м. дистанция- във лабораторията за изпитания на лекарства и растения, където действаха заедно със шамана Джи. Алекс въздъхна тежко- миналото неможеше да се върне, то си беше заминало, останало някъде там назад във времето…
Още по- късно, някъде към полунощ, Алекс се ровеше из архивите си, търсейки конкретни спомени. Това щеше да му отнеме доста време, но той не бързаше. Неговите два екипа, общо към 30 души, сами определяха времето си за сън, задачите си, които да преследват и всичко останало, признати за добри стратези на борда на Nissan и едни от най- добрите във AFJ. Освен това, двата екипа на Алекс бяха обучени за работа със хеликоптрите Mazda и Honda, а тези машини можеха да пътуват и във Времето. Това правеше екипите на Алекс най- опитните пътешественици във Времето…
(край на Откъс № 143, 2017)
Няма коментари:
Публикуване на коментар