Откъс № 142. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
1.
Корабът Nissan наближаваше град № 6, във вечерта на другия ден. Летяха като дирижабъл на 500 м. височина със около 100 км/ч. Алекс и Палма се черпеха със кафе и цигарки и се занимаваха по пултовете си. Шестимата, завърнали се на Nissan, чрез корабчето "Осата", неможеха да се нарадват, че са се завърнали тук благополучно, без да се изгубят някъде по дългия път. Алекс се беше замислил над новите положения и теми за размисъл, които бяха възникнали по време на неговото отсъствие от тук. Междувременно разследването беше показало, че няма виновни за неправилните телепортации на 20 души от кораба Nissan, а че това е поради авария в компютрите на Центъра по телепортации. Освен това и последните петима, изпратени надалеко поради аварията, вече бяха открити невредими и беше изпратен кораб да ги прибере оттам.
2.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и разглеждаха пейзажа под кораба. Милена и Мирена приготвяха вечеря и среднощни пакети с храна, а Аш и Ким инструктираха роботите за охраната през нощта. Командир Йон в този час умуваше дали да се приберат в град № 6 за нощуването, или не. Из кораба будуваха 80 души в тези часове. Радиовръзките с град № 6 и със кораба Ford бяха добри, а Ford се намираше на около 400 км. в източна посока, където бяха забелязали нарушители с малък кораб, да се приземяват в джунглата. Новините от последните часове и дни бяха относително добри, а Алекс се занима да ги преглежда, за да взима решения по проблемите.
3.
Във следобеда на другия ден Nissan се намираше на площадка край град № 6. Алекс беше седнал зад пулта си и умуваше над листите от хартия, по нови и по- стари проблеми. Той си взе кафе от автомата и запали цигара, докато поглеждаше какво става из кораба и около него. Във тези часове навън беше горещо, някои използваха сянки, други шлемовете си, а трети чадъри против слънцето- това беше чуждо слънце, чужда звезда Orixon 4. В каютата на шестимата беше прохладно, но вървяха студени напитки. Във шлемовете и униформите за универсални астронавти от AFJ, имаше както отопление, така и охлаждане. Алекс се замисли нещо и се загледа към каютата. Палма тъкмо нагъваше шоколадов сладолед, а Мирена и Милена приготвяха следобедни закуски. Аш и Ким програмираха нов компютър, предназначен за продан по съседните планети.
4.
Следобедът отиваше към края си, когато Алекс и Палма отидоха из кораба на разходка, заедно с Аш и Милена. Докато вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, срещаха колеги и приятели. По някое време четиримата излязоха пред кораба на единия от двата входа, където минаха край охраната и тръгнаха да обиколят и огледат кораба отвън за някакви нови дефекти и повреди.
5.
Вечерта на другия ден кораба Nissan все още беше край град № 6. Навън беше жега до към +45' C. Хората си стояха в кораба, където беше по- хладно. Алекс запали една цигара, взе си кафе от автомата и се занима със нови размисли по проблемите от последните времена, докато драскаше по листи хартия. Из базата до града нямаше кой знае какво движение. Малцината, излезли навън бяха със шлемове, където имаше охлаждане, също и по униформите на AFJ. Някои цивилни носеха чадъри заради опасния пек, това все пак не беше Слънцето, а чужда неизучавана добре, звезда- Orixon 4.
По- късно вечерта Алекс разговаря със своите служебни 20 жени и деца по видео- връзка. Те живееха във общ дом, във град № 1. Всичката каша беше заради това, че по заповед трябваше да им направи деца, а от тогава бяха изминали години, децата растяха, а по волята на Алекс и майките, те щяха да учат за служба във AFJ, но оставаха тук на планетата. Сетне Алекс зарговаря със майка си и порастналите вече предишни деца, които служеха тук на Nissan, съвсем наблизо.
Късно вечерта Алекс и Палма се заеха да се изкъпят и сменят униформите със чисти. Сетне подредиха отново раниците си и личните си запаси по своите почивни боксове. Бяха в добро настроение.
( край на Откъс № 142.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар