ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №36, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №36, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Алекс стана от сън, беше спал към два часа. Той погледна какво става из пещерата и навън, наплиска се с вода за разсънване и си зареди кафе в термоса, докато пушеше цигара. Ким спеше още, а дежуреше Аш, докато Палма вареше обичайната чорба. Пон и Ноа бяха рязали дърва и сега ги пренасяха в пещерата, където щяха да ги цепят за огрев.
-Как върви, Аш?- попита Алекс.
-Пусто е наоколо.- каза Аш- Радиото също мълчи.
-Не си ни събудил, да режем дърва.- каза Алекс- Пон и Ноа са рязали сами.
-Така искаха те.- каза Аш.
Кафето идваше добре на Алекс и той скоро живна, ободри се, разсънвайки се. Близо два часа след това помага в цепенето на дървата и подреждането им. Огъня на тази малка групичка беше от жизнена важност в адския мраз, сковал този континент. По някое време Алекс седна да си почине, а Ким тъкмо беше станала от сън. Тя се наплиска с вода, изми си зъбите и се зае да си оправя косата и униформата, а Алекс й сипа кафе. Навън бушуваше страшна, снежна виелица и беше адски мраз. В пещерата и особено край огъня беше общо взето поносимо. Бяха затворили входа и изхода от пещерата с дървета и кожи и тук ставаше долу- горе завет.
*
Към края на следобеда всички бяха около огъня, току- що похапнали от питките с гореща чорба от месо, гъби и яйца. Питките се получаваха от специални таблетки, които набъбваха поставени в съд с вода и добиваха обичайния си обем и вкус. Алекс запали цигара след хапването, а кафето вече беше готово, варяха го в един по- голям съд, та да има за всички. Този съд обикновено си къкреше на огъня по цял ден. От последните разговори с местните военни се разбра, че все още времето им е ограничено, не им достигали и хора, за да помогнат на всички бедстващи по планетата. Те обещаха да приготвят един джет, какъвто земляните искаха да си купят. Обещаха и в най- скоро време да ги вземат от бедстващата зона, и да ги откарат в някоя военна база. По отношение на четиримата отвлечени земляни, военните нямаха понятие, как могат да бъдат намерени и освободени, но щяха да окажат съдействие и помощ на земляните и по този въпрос. В очакване на пресни новини на всеки кръгъл час, малката групичка се топлеше на огъня. Имаха достатъчно нацепени дърва, достатъчно храна и им оставаше само да чакат и да внимават някое нещо да не дойде, а особено пасарите. Според Пон и Ноа, пасарите не излизат надалеко от лагерите за роби, но тук все пак се внимаваше по въпроса, имаше и малък радар и охранителни камери, за да се охранява пещерата.
Вечерта беше настъпила вече, а из пещерата беше приятно и леко хладно. Алекс дежуреше за приближаващи опасности, Пон и Ноа спяха, а Палма и Аш бяха отишли навътре в коридорите на пещерата, да наберат гъби и да разгледат. Ким подреждаше постелите и подсилваше огъня. Очертаваше се отново една уютна вечер за шестимата, събрали се тук в пещерата по волята на съдбата. Около пещерата беше пусто, нямаше никакви опасности, но вееше люта, зимна виелица. Алекс се беше замислил дълбоко. Той усещаше, че ще успеят да се измъкнат от знежния си капан, както и да намерят и освободят своите четирима колеги, отвлечени от пасарите, за да бъдат роби и да трошат камъни в някакъв рудник. Малко му беше съвсетно, че няма как да побързат с тези неща, колегите може би преживяваха тежки времена. Той въздъхна, сипа си кафе и запали цигара. Тук бяха с вързани ръце. Можеха само да чакат и то местните военни, както бяха обещали. Можеше да се наложи да се чака дълго.
Изведнъж на екрана пред Алекс се появи точица на радара. Алекс се сепна и извика Ким при себе си.
-Какво е това, Алекс?- погледна и тя към екрана.
-Някакъв малък предмет пада над нас!- каза той.
-Какво ли може да е това?- попита Ким.
-Нямам понятие…- каза Алекс.- Очевидно пада. Ще падне на 60 км. западно от нас.
-Какво ли може да е това?- зачуди се Ким.
-Май ще трябва да отидем и да проверим на място!- каза Алекс.
-Къде в този мраз?!- каза Ким, а Алекс замълча.
Само десетина минути по- късно Алекс прихвана нов сигнал по радиото. Това беше предавател от кораба "Crossfire". Скоро се прихвана и звука, макар и слаб. Алекс го усили и коригира и едва тогава в пещерата се чу гласа на Йон- командира на този кораб.
-Алекс! Чуваме ли се? Пуснахме над 40 ретранслаторни модули за да ви намерим! Ще се обаждам на кръгъл час! Следва запис.
-Йон! Йон!- извика Алекс в микрофона си- Чуваме те Йон! Какво става?
-Алекс!- се чу отговора.- Не знаехме какво се е случило с вас! Как сте? Ние водим битки с пасарите, за да останем наблизо…
-Удариха ни джета и той се разби, но ние се оттървахме. Живеем в една пещера, добре сме. С нас са двама местни хуманоида. Люта зима ни затисна да не излизаме много навън. Нямаме връзка с нашите отвлечени. Повтарям- добре сме, живи и здрави.
-Дайте си координатите незабавно!- се чу гласа на Йон.- Ще водим още битки, докато се доберем до вас. Ние също сме живи и здрави.
Алекс даде координатите и с това връзката приключи.
*
Земляните живнаха след неочаквания контакт със своите от кораба. Явно нещата тръгваха към подобрение. Развълнувани от осъществената връзка с кораба, те викаха и подскачаха от радост, а двамата извънземни радостно се усмихваха. Беше време да се празнува, но без да се прекалява. Вече имаше стабилна връзка с кораба "Crossfire", но там се преследваха с пасарските кораби и изтребители, не беше много удобно за разговори. Алекс включи системата за кондензирано предаване на информация, а половин час по- късно се получи текст с разяснения на положението при кораба. Били принудени да отбягват пасарските въздушни сили и да нападат само в краен случай, всичко това, само за да останат в орбита около планетата. Около мястото, където би трябвало да бъде тази групичка, били пуснати с парашути около 40 модула за усилване на радиовръзката. Ето, че те работеха добре- връзка вече имаше…
С напредването на вечерта четиримата земляни и техните двама извънземни приятели се бяха събрали около огъня, загънати с кожи от тукашни добичета, общо взето не им беше студено. Алекс беше отворил още една бутилка джин от резервите на складовата капусла, донесена от падналия джет. Направиха си лесно и тоник, за да се порадват на скорошното измъкване от тази ситуация, което наближаваше със всеки изминал ден. Пон и Ноа харесаха земното питие. Те пожелаха да бъдат взети от земляните на техния кораб, а Алекс одобри тяхното решение. Той запали още една цигара и подсили огъня. Както им беше станало навик напоследък на огъня къкреше нова чорба, като универсално средство за стопляне и похапване. На по- малка поставка около огъня къкреше и съд с кафе. В пещерата беше уютно и не кой знае студено. Малката групичка си говореха помежду си, преди някои да лягат да спят, за да са бодри през нощта, когато имаше обявен час за радиовръзка с местните военни. Всъщност вече не се знаеше кои ще помогнат по- скоро на тази групичка- местните военни или земляните от кораба "Crossfire". Както и да станеше, то това щеше да е измъкване от снежния капан в който бяха се озовали. А имаха и задача на тази планета- да измъкнат от пасарите своите четирима колеги.
Наближаваше полунощ, когато Пон, Ноа, Аш и Палма се оттеглиха да спят. Останаха дежурни Алекс и Ким. Ким беше жизнена и свежа, както винаги, а очите й светеха от радост. Радваше се и Алекс, но доста по- умерено, защото все още бяха в тази пещера и то без транспорт, а имаха и задачи. Искаше му се някак по- скоро да се приберат на борда на кораба си "Crossfire". Там в момента бяха останалите 14 техни колеги. Дори в момента имаше добра връзка с кораба. Свръзваха се на кръгъл час, за да чуят новините от там, както и другите новини- от местните военни. Екипажа на кораба беше всичко 22- ма души и едва ли можеха да се включват в освободителната война на местните военни, срещу пасарите. Затова пък можеха да помогнат с готови стратегии за водене на война, от архива си.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №35, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №35, Valeri Kolev.

Беше една сурова и мразовита нощ. Алекс и Ким дежуреха при огъня, а другите спяха. Заети с компютрите си те почти не говореха. Алекс си беше заредил цял термос с кафе, пушеше цигара и умуваше, дълбоко замислен. Съмнения, дали с колегите им на кораба и четиримата отвлечени, всичко е наред, се прокрадваха в главата му. Сега страшно би им свършила работа някаква транспортна машина, но нямаше наблизо такава. Липсата на радиовръзка го тормозеше силно. Дали четиримата отвлечени колеги имаха нужда от спешна помощ, дали на кораба всичко беше нормално, това го измъчваше в тези среднощни часове. Изведнъж както ровеше из радиоефира, Алекс попадна на слаб сигнал. Това беше пиратска радиостанция на местните хуманоиди. Алекс усили звука, изчисти го от шумовете и скоро получи превода на говора, който улавяше. Някои думи биваха трудни за превод, но в общи линии това бяха новините за планетата и пасарите. Така ги предаваха и разпространяваха тук, за свободните от робство. Алекс предполагаше, че станцията е била временно на друго място или не е излъчвала, а можеше и просто точно сега да е попаднал на нея. Говореше се за започваща война с пасарите, за борба за свобода и освобождаването на робите им. Добрите новини бяха, че местните военни са се завърнали с много машини и планове за действия срещу пасарите. Алекс слушаше внимателно, но продължаваше да умува по проблемите на тази малка групичка тук . Между другото по тази станция съобщиха друга радиочестота, по която можело да се разговаря с тях. Това зарадва Алекс. Някаква нова надежда- да си спестят дълга зима в тази пещера, а да се стобият с някаква транспортна машина, изгряваше у него. Това бяха местните военни. Пристигащи от чужди планети, добре въоръжени и с готови планове за действия. Може би те щяха да помогнат на земляните в тази ситуация. Все пак ставаше дума за четирима от тях, отвлечени и поробени и тези четирима, които пък загубиха джета си. Очите на Ким светнаха.
-Какъв е обявения час за разговор с тях?- попита тя.
-Към 4 ч. сутринта.- каза Алекс.- Но дават само един час време за това и молят всички желаещи да се свържат с тях, да се изчакват. Ще бъде отговорено поотделно на всички обадили се, а първо ще има бъдат раздадени номерца, по които да изчакват своя ред. Започнали са също така да снабдяват населението с оръжия и предаватели.
-Пон и Ноа страшно ще се зарадват на новините!- каза Ким.
-Вероятно.- каза Алекс, запали цигара и се изправи до пролуката за да погледне навън.
Станцията замлъкна скоро, както те казваха щеше да има включвания на всеки кръгъл час. Алекс подиша малко чист въздух идещ от вън, погледа малко през пролуката, преди да я затвори здраво, за да не духа студ и мраз. Ким се оживи и стана за да приготви среднощна закуска. Разполагаха с миниатюрни таблетки, които пуснати във вода добиваха обем и заприличаха на питка с обичайния вкус. Това беше добра комбинация с печеното месо от тукашен елен.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс тъкмо ставаше от сън. Той се разсъни с водичка, наплиска си лицето и се избръсна. Доволен и свеж си зареди термоса с кафе и запали цигара. През нощта бяха успели да разговарят по радиото с местните военни. Ситуацията, в която се намираха земляните беше изяснена, а военните хуманоиди обещаха съдействие, тогава когато това стане възможно. Колкото до Пон и Ноа, то те също щяха да получат помощ, когато бъде възможно. Оказваше се, че те са учени. Алекс се разтъпка из пещерата. Ноа и Пон готвеха обичайната напоследък чорба, а Аш и Палма бяха седнали около огъня и отворили портативните си компютри. Ким още спеше.
В началото на вечерта шестимата се бяха събрали около огъня и току- що бяха хапнали гореща чорба, което им идваше добре в този студ. Алекс запали цигара и си зареди кафе в термоса. На него се падаше да дежури в тези часове, за приближаващи обекти и опасности. Той следеше екрана и се беше замислил дълбоко, а другите си говореха в това време. Вече имаше шанс да се измъкнат от тази ситуация- военните щяха да им помогнат, когато имаха време за това. Това даваше надежда и на шестимата. Макар и навън да беше адски студ, то край огъня беше поносимо и дори приятно, но не биваше да го загасят, защото можеше яко да замръзнат.
-Та какво се разбрахте с местните военни?- попита Аш- Аз тогава съм спал и нищо не разбрах.
-Веднага щом имат време за това, ще ни приберат оттук с хеликоптер.- каза Алекс.
-А как ще си осигурим някаква транспортна машина за да търсим нашите хора?- попита Аш.
-Те казаха, че можем да си закупим техен джет.- каза Алекс.- Няма да е проблем.
-Това е добре! Остава да чакаме!- каза Аш.
-Ще чакаме, колкото е нужно.- каза Алекс.
По някое време Алекс стана за да се разтъпче из пещерата. Навън вилнееше страшна буря и трупаше сняг навсякъде. Шестимата бяха добре- заредени с храна и дърва за огрев, както и с достатъчно вода. Алекс запали цигара и се замисли пак. Дали останалите им колеги бяха добре в момента, дали успяваха да са в безопасност. Алекс беше оптимист, но леко безпокойство се насаждаше у него. Тук никой вече нямаше търпение да се напусне пещерата, колкото и добре да се живееше тук. Имаше работа да се върши. В това време започваше излъчването на военната станция с пресни новини около пасарите и на други теми. Алекс се заслуша докато си пиеше кафето, слушаха и другите. Местните военни се готвеха да превземат единия от лагерите за роби на пасарите. Суровия сезон беше поставил е немилост доста от свободните от робството хора, на които се оказваше помощ в тези дни. Военните не издаваха базите си, но твърдяха, че са добре защитени. Едва ли имаше връщане назад, докато не се освободят всички роби и да се прогонят пасарите от тази планета. Военните се бяха въоръжили добре. Сред тях имаше и подкрепления от приятелски планети, които наброявали 200,000 души. Плановете, с които военните разполагаха, били създадени и обмислени внимателно. Предстоеше те да бъдат реализирани. Те призоваваха всички свободни от робство сънародници да се пазят добре, а скоро всички щели да бъдат въоръжени, било помислено за всичко. Алекс слушаше с надежда новините, радваха се и другите в пещерата. Включването на военната радиостанция завърши скоро. Отново имаше отворена линия за контакти със станцията, точно между 4 и 5 ч. Алекс смяташе отново да се свърже с тях, във връзка със случая на земляните. Аш одобри това, а другите поискаха да бъдат събудени в 4ч. Така и щеше да стане.
Вечерта напредваше, когато зарадвани от добрите новини от военните, шестимата похапнаха отново по паница чорба с гъби, яйца и месо. Това отново ги сгря. Алекс смяташе тази вечер да отвори и бутилка джин от запасите на складовата капусла на джета, която беше в пещерата, почти без да се използват провизиите от нея. За да е празника още по- пълен използваха и специални таблетки, които правеха от водата- тоник. Джин с тоник скоро беше темата в пещерата. Шестимата се стоплиха добре от него, а в пещерата стана изведнъж още по- уютно. Разговорите с извънземните приятели се завъртяха около живота на планетата, преди нашествието на пасарите. Те двамата, като учени лично можеха да уредят високи технологии за земляните, до които цивилизацията им беше стигнала, но в момента на никого не му е било до това, заради пасарското нашествие. Алекс одобри идеята, разбира се, ако всичко вървеше нормално, по- нататък във войната срещу пасарите.
Наближаваше полунощ. Останаха да дежурят само Алекс и Ким, а другите четирима легнаха да поспят. Командосите бяха издръжливи, не им влияеше особено джина, който изпиха тази вечер, а само леко им се вдигна настроението и се стоплиха допълнително. Командосите не прекаляваха с алкохола, само ако празнуват нещо, или когато нещата са адски зле. Ким беше намислила някаква щуротия и се усмихваше лукаво на Алекс, а той се мръщеше, ме особено доволен от това, но пък имаха само тези няколко часа насаме и нямаше друг начин да се поотпуснат. Алекс запали цигара. Наистина отдавна не бяха стигали до секс, а това щеше сега да им е от голяма полза, за да вървят нещата по мед и масло. Той пушеше и оглеждаше пещерата, чудейки се как точно да проведат тази операция със изключителна важност и значение. Ким му схвана мислълта и онемя, май не само тя се беше сещала за щуротиите скоро. Всички забравяха, че в пещерата има и два бойни робота. Алекс ги инструктира набързо- единия щеше да пази пещерата отвън, а другия щеше да следи картините на компютъра. Алекс и Ким затаиха дъх развълнувани, започваше се, но това военна стратегическа операция…
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №34, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №34, Valeri Kolev.

Беше слдобеда на другия ден. Цялата сутрин всички бяха секли дървета за огрева. По обед хапнаха заедно, а сетне някои легнаха да спят. В следобеда Алекс подсили огъня, направи си термос със кафе и запали цигара. Той следеше дали някой приближава пещерата, а в същото време ровеше из радиоефира, но все още нищо не беше намерил. Нямаше връзка и с кораба. Освен Алекс беше будна и Ким. Тя подреждаше в ъгъла на пещерата голяма купа с нацепени дърва за огрев. Никой не знаеше колко време ще се наложи да се живее тук, в тази пещера, а температурите продължаваха да спадат. Щеше сигурно да дойде време, когато няма да може да се излиза навън за дърва. По това време станаха Ноа и Пон. Те се разсъниха на изворчето в дъното на пещерата и се заловиха да приготвят храна за вечерята. Алекс беше замислен. Техните четирима колеги, които бяха отвлечени от пасарите сигурно биваха третирани като роби и вероятно си имаха големи проблеми. Той стисна зъби и въздъхна. Далеко беше момента, когато щяха да могат да им помогнат и да ги върнат на борда на "Crossfire". Всъщност и тук си имаха достатъчно проблеми. Бяха потрошили джета и в момента без каквато и да е машина се готвеха за люта зима в тази пещера. Единствено двата робота бяха някаква помощ в тази ситуация. Те бяха оцелели, спускайки се също с парашути. Роботите бяха бойни и въоръжени, с добра степен на интелигентност, но земляните се надяваха да не се налага да им се използва огневата мощ. Поне докато не се завърнат на борда на кораба и да си дойде всичко на мястото.
Ким се беше разходила навътре в тунелите на пещерата. Тя се върна с цяла торба гъби и птичи яйца. Тя ги показа на Пон и попита:
-Дали са ядливи?
-Разбира се!- каза Пон- Това е добра храна! Ще се заемем да приготвим нещо с това. Нощите са дълги и мразовити, добре е да има достатъчно топла храна.
*
Вечерта беше настъпила, когато четиримата земляни и техните двама извънземни приятели бяха будни, събрани около огъня и след похапването се заговориха. Пон разказа как преди петнадесет години тази планета била мирна и щастлива, преди идването на пасарите. Коренното население имало някъде около 10 млиона души, в три по- големи градове. Пасарите поробили голяма част от това население, разрушили голяма част от градовете и се захванали да добиват чрез робите си, ценни метали от десетина рудника, край които изградили лагери. Алекс зареди термоса си с горещо кафе, запали цигара и се замисли, слушайки разказа на извънземния. До него Ким работеше нещо с компютъра си, а Аш и Палма си стягаха постелите за идващата нощ. Около пещерата нямаше почти нищо живо, освен глутница извънземни чакали, които бродеха наоколо с надеждата да намерят лесна плячка. Земляните дори не ги гонеха от това място, защото те се явяваха естествена пречка, да стигне до пещерата който и да е било. Кучетата от впряга бяха подслонени в дъното на пещерата, хранеха ги по малко, но достатъчно, защото можеше да потрябват отново за шейната. Те бяха добродушни животинки и дори не се налагаше да ги завръзват. Алекс стана от постелята си, за да се разходи из пещерата. Вече знаеха, че тя е много дълга и продължава с километри навътре в планината, след чупката от дъното на входната камера. Алекс се замисли именно за това. Пещерата трябваше добре да се изучи. Можеше да им потрябва втори изход, ако ги намереха пасарите.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Алекс се върна от лов със едно животинче на гърба си, около 45 кг. Пон се зарадва и каза:
-Добър улов, Алекс! Остави го на нас с Ноа, ние ще го приготвим нататък!
-Как е навън, Алекс?- попита Аш.
-Студът е ужасяващ!- каза Алекс.- Бях със спуснат шлем и включено отопление.
Шестимата се събраха край огъня, а Алекс се беше изморил доста, пъхтеше и пухтеше, докато отпиваше вода. Той запали цигара и погледна Ким, която приготвяше вкусна чорба с месо, гъби и птичи яйца. Нататък из пещерата- лабиринт имаше много гъби, намираха се и птици и яйца от тях. Това бяха някакви извънземни кокошки, които рядко излизаха да летят, а се хранеха с мъхове и лишеи, каквито из пещерата имаше много. Ноа и Пон се заеха да оправят животинчето, което Алекс беше уловил и донесъл. Това се явяваше доста пикантна храна, за следващите няколко дни. То имаше вид на огромен заек. Аш беше пуснал картината от външните камери, поставени около входа на пещерата и наблюдаваше за приближаващи хора и животни. Също следеше и радара, който показваше, че наблизо няма никой, нито в небето, нито по суша. Палма ровеше из радиоефира, с надежда да прихванат какъвто и да е сигнал. За момента ефира беше пуст.
По някое време Алекс се събуди от кратък сън и стана, за да се наплиска с вода и да си зареди термоса с кафе. Той запали цигара и погледна какво става в пещерата. Този сън около час и нещо, му идеше доста добре. Беше свеж и бодър и в добро настроение. Аш и Палма спяха, а Ким дежуреше на портативния си компютър. Тя му се усмихна и каза:
-Няма нищо, Алекс! Пусто е около пещерата, няма и радиосигнали. Наспа ли се?
-Да. Добре беше.- каза той.- А ти кога ще почиваш?
-Спала съм много миналата нощ.- каза тя.
-Къде са Пон и Ноа?- попита Алекс.
-Заминаха да изучават пещерата нататък.- каза Ким.- Дадох им един от нашите радиопредаватели за връзка.
-Добре си направила!- каза Алекс и се изправи до пролуката на пещерата, отвори я и погледна навън. Мразовития вятър му напомни, че навън е адски студ.
*
Вечерта беше започнала. Пон и Ноа се бяха върнали в обитаемата част от пещерата. Те носеха още гъби и яйца, но птиците не закачаха, за да има яйца по- нататък. Определено никой не знаеше колко ще се живее в тази пещера, не се знаеше и зимата колко дълга ще бъде.От серия разговори между земляните и извънземните приятели стана ясно, че из градовете има много неща, необитаеми жилища, много техника, храна по складовете и прочие. На пасарите им трябваше предимно ръботна ръка, т.е. робите. От рудниците си те добиваха и продаваха по други планети ценни руди, метали и скъпоценности. Бяха толкова заети с дейностите си и охраната си, че рядко ходеха из градовете, предимно да съберат още роби. Разбира се те правеха това и по още десетина планети наоколо.
Алекс си зареди отново термоса с кафе, запали цигара и седна до огъня. Извънземните разказваха какво е била тази планета, преди нашествието. Земляните слушаха и не ги прекъсваха. Цялата цивилизация на тази планета не наброяваше повече от 500 милиона души. От тях 42 % бяха вече роби на пасарите. Останалите воюваха за свободата си и често се криеха. Алекс не изтърваше от погледа си картинките от своя компютър, но наоколо нямаше нищо тревожно. Пуст беше радиоефира, въпреки, че извънземните споменаваха за няколко радиостанции, които бяха подвижни, за да не ги хванат пасарите. Смяташе се, че има и малки предаватели на разположение на малцина, които носеха новините и общуваха един с друг. Това бяха предаватели с малка мощност. Атмосферните особености тук не позволяваха добра връзка и чуваемост и се смяташе за голям успех избощо да чуеш нещо по радиото.
Алекс въздъхна и стана за да се разтъпче. Според общото мнение, кораба "Crossfire" нямаше как да се погрижи за тях, небето гъмжеше от изтребители на пасарите. Колкото за четиримата отвлечени техни колеги, вероятно разбиваха камъни в някой рудник. А пък лютия зимен сезон затискаше и тази група, без възможности, да помогнат на другите и да напуснат планетата, те нямаха машини, след като джета им беше ударен и се разби.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №33, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №33, Valeri Kolev.

На другия ден времето навън беше мрачно, навъсено и мразовито. Алекс и двамата извънземни хуманоиди от рано сутринта търсеха останките от разбития джет на земляните. По принцип това беше отправната точка, където Алекс и неговите хора можеха лесно да се намерят един с друг. Освен това той беше включил и предавател, за да го намерят другите по сигнала. Намериха останките от джета някъде в следобеда. Тук имаше и изненада- складовата капсула беше паднала с отделен парашут, а в нея имаше какво ли не- много храна, вода и кислород, както и патрони за калашниците и разни други неща. Тук намериха и един от роботите, който беше успял да падне с парашут и беше в изправност. Докато товареха робота с намерените провизии, за да ги отнесат в пещерата, Алекс запали цигара за да размисли действията си нататък. На стената на джета той написа с боя кодирано съобщение до своите, къде е пещерата и координатите й, за да го намерят по- лесно. Беше ясно, че другите трима също търсят останките от падналия джет и рано или късно ще идват тук и ще видят кодираното съобщение на Алекс. Успяха да приберат от останките всичко по- полезно, но най- вече провизиите от съвсем здравата складова капсула. Това гарантираше продължителни запаси от храна, вода и т.н., всичко това щеше да бъде пренесено в пещерата. Извънземните хуманоиди, вече приятели на Алекс, твърдяха, че само след десетина дена започва ужасна, люта зима, когато не се препоръчваше излизането навън, а камо ли замръкването на открито. Алекс искрено се надяваше другите да намерят пещерата в близките дни, преди зимния сезон да настъпи.
Прибраха се тримата благополучно в пещерата. Роботът беше носил по- голямата тежест, а и с компактната количка от капсулата всичко се пренасяше по- лесно. Алекс остана доволен от свършената работа в този ден. Следобедът беше към края си, а времето мрачно и навъсено, валеше и дъжд. Алекс запали цигара, зареди си кафе и подсили огъня. Ноа и Пон се бяха захванали да готвят чорба, щяло да бъде нещо вкусно, както казаха те, а Алекс ги разпитваше за "пасарите", за лагерите с роби и рудниците. Двамата извънземни хуманоиди знаеха много неща по въпроса и казаха, че ще заведат Алекс при лагерите за роби, но чак след дългия зимен сезон. И за други неща ги разпитва Алекс. Той имаше някаква надежда да ги намерят останалите с кораба, но търсенето им на тази планета щеше да е много трудно.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и двамата извънземни похапваха от горещата чорба, приготвена от тях. Това не бяха някакви нискоинтелигентни същества, а точно обратното, но заради "пасарите" бяха принудени да живеят както могат, криейки се, като първобитни хора извън всякаква цивилизация. Алекс им разказваше за земляните и за себе си, разбира се без да предава разни тайни. Той смяташе, че тук в тази пещера ще се чака доста дълго. Малко биваше притеснен за своите хора, но вярваше, че скоро ще се намерят отново.
*
Няколко дена по- късно, един мразовит и навъсен ден, Алекс пушеше цигара, а извънземните му приятели спяха. Той улавяше от известно време някакъв слаб сигнал, явно някой от неговите хора приближаваше пещерата, но не беше сигурно още. На индикатора не се появяваше приближаващ обект. Беше седнал на постелята си край огъня и разбъркваше поредната чорба с месце за похапване вечерта и през дългата нощ. Биваше спокоен и в добра форма, но навън вече започваше да свива невероятен студ и мраз, когато почти е невъзможно да се оцелее на открито. С леки притеснения за совите хора, той умуваше и умуваше- как да се намерят при тези крайно тежки обстоятелства. Ако поне имаше радиовръзка, щеше да е много по- лесно.
Към края на следобеда Ноа и Пон се събудиха един след друг. Ноа беше красива извънземна девойка, а Пон- нейния баща. От няколко години се криеха из горите, успели да избягат от лагер на "пасарите". Те бяха коренни жители от тази планета и съответно знаеха много неща, както за планетата, така и за "пасарите" и техните лагери и рудници. Алекс малко по малко научваше рани нещица по тези въпроси от тях. Както похапваха по- късно тримата от горещата чорба, изведнъж Пон се спря и взе да се ослушва.
-Какво става?- попита Алекс.
-Още не знам.- каза Пон- Трябва да изляза навън. Пазете се, докато ме няма!
-Разбира се.- каза Алекс.
*
Беше изминал близо час, откакто Пон излезе навън. Алекс и девойката хапнаха и тя се зае да си плете косите, след като сутринтта се беше къпала. Бяха намерили малко изворче навътре из пещерата. То въпреки студа не замръзваше. Алекс поглеждаше от време на време картината от външните камери, около входа на пещерата. Изведнъж се сепна- в далечината се появи нещо. Приличаше на кучешки впряг. Радостна надежда го обхвана внезапно, но патил и препатил той хвана калашника и зае позиция за стрелба. Обектът приближаваше и скоро от картината можа да се забележи, че на впряга се возят четирима. Все още не беше ясно какви се те. Тукашните кучета естествено бяха доста по- различни от тези на Земята. Те бяха по- скоро доста едри игуаноподобни. Скоро Алекс различи силуета на Пон, най- отпреде във впряга. Радостни вълни плъзнаха по тялото му. Дали това не бяха неговите хора?
Това наистина бяха Ким, Аш и Палма, водени от Пон със кучешкия впряг. Скоро Алекс ги посрещна и побързаха да се наредят покрай огъня, яко намръзнали. Пон прибра и кучетата, можеше да потрябва отново впряга, който земялните си бяха направили с подръчни средства.
-Намерихме се, най- сетне!- каза Аш.
-Тук започва дълъг зиемен сезон!- каза Алекс.- Няма да излизаме много- много навън! Това разбрах от извънземните ни приятели.
-Извадили сме голям късмет май.- каза Ким.
-Така е.- каза Алекс.- Стоплете се добре, тук имаме гореща чорба с месо, ще хапнете и ще видим какво да правим нататък.
*
Вечерта беше започнала, а в пещерата беше уютно и доста приятно, впредвид страшния мраз навън. Четиримата земляни и двата извънземни хуманоида почиваха. Алекс по това време беше на пост за да пази пещерата и хората си. Той се беше заредил термоса с кафе и пушеше цигара, а картината от камерите показваше, че на близо просто няма нищо живо. Само една двойка извънземни мечки беше преминала напоследък, прибирайки се в бърлогата от лов. Те не доближиха пещерата на по- малко от 200 метра.
-Как ли са нашите хора?- каза Ким.
-Не можем нищо да предприемаме сега.- каза Алекс.- А зимния сезон тук, може да е дълъг.
-Освен ако от кораба ни открият.- каза Ким.
-Не ми се вярва.- каза Алекс.- Небето е силно охранявано от изтребители на "пасарите". Нашите няма да постъпят глупаво и да рискуват, като ни търсят.
Вечерта напредваше. Земляните си бяха разделили времето за охраняване, макар че имаше и алармена система, която да предупреди за идващи хора или животни. Аш и Палма се бяха събудили и се разсънваха с вода от пещерното изворче, напълнена в кожени мехове. Двамата извънземни спяха дълбоко, за пръв път от дълго време, попаднали в компанията на хора. Те бяха преживели вече две такива зими из гората и добре знаеха, как да преживеят още една. Земляните пък имаха достатъчно опит от преди, как се оцелява на чужда планета. Запасите от храна, които донесоха с робота и количката бяха предостатъчни сякаш за цялата зима напред. Храната нямаше да е проблем тук, а евентуалния сблъсък с "пасарите". Но пък доколкото им знаеха нравите, двамата извънземни приятели, то "пасарите" твърде не се разхождаха извън лагерите, или пък пеша. Вероятността да намерят тази пещера беше съвсем малка. Оставаше основната грижа- как да бъдат намерени четиримата отвлечени колеги. Без подходяща машина, това щеше да е невъзможно през настъпващата сурова зима.
*
Късно вечерта Алекс се събуди. Пещерата и огъня пазеше Аш, но и извънземните бяха будни и си говореха с него. Алекс се освежи с вода, затегна си униформата, напълни термоса си с кафе и запали цигара. Картинката от камерите навън беше страховита. Сняг беше затрупал входа на пещерата на височина от два метра и продължаваше силно да вее. В пещерата беше поносимо, отопляна от огъня, а освен това униформите на земляните имаха спобствено отопление. Това водеше до разход на енергия от батериите, но те имаха и резервни. Алекс се изправи до пролуката в една от стените на пещерата и погледна навън със специалната оптика за тъмно. Навън беше приказно, ако не се намираха в такава неблагоприятна ситуация- на чужда планета, обитавана от ловци на роби, без транспорт и затиснати от люта зима. (следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №32, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №32, Valeri Kolev. Корабът беше останал в орбита, а четирима с един джет се спускаха към някакво селище- база на "пасарите". Това бяха Алекс, Ким, Палма и Аш, които отиваха на разузнаване там. Течеше следобеда, когато Алекс си взе кафе и запали цигара. Джетът се спускаше в вой, сред гъсти облаци и мъгла, пилотиран от боен робот. Спускането трябваше да продължи около час. Четиримата бяха в лошо настроение и почти не разговаряха помежду си. По това време се срина и радиовръзката с кораба. Това беше едно неприятно спускане и то за да приближат базата на "пасарите" за разузнаване. Тъкмо Ким беше раздала по една топла пица за закуска, когато изведнъж се задейства някаква аларма. -Какво става, по дяволите?!- извика Алекс. -Сър, обстрелват ни!- каза роботът пилот и предприе спасителна маневра. Алекс, който не беше седнал в креслото в този момент, полетя из кабината и се стовари в една от стените, предвидливо тапицирани с мека материя. -Алекс!- извика Ким.- Преследват ни четири изтребителя! Алекс не отговори, беше в безсъзнание в този момент. Изведнъж джетът се разтресе силно и подскочи. -Удариха ни!- извика Аш.- Удариха ни! -Сър! Губим мощност, изтича и кислород!- каза роботът- пилот. В този момент последва втори удар, още по- силен. Таблото пред пилотите се запали и пропуши, а Аш извика: -Да катапултитраме! Веднага! Аз ще помогна на Алекс, той не се движи! Катапултирайте се! * Алекс се свести. Беше му студено и го болеше главата. С изненада забеляза, че се спуска с парашут. Не знаеше какво да мисли, а май имаше пукнати ребра, които го боляха, някак си кисело. Той побутна униформата си, по него бяха всички необходими за оцеляване неща- раницата, калашника и бластерите, а на главата си имаше шлем. Часовника на ръката му показваше височина от 10,500 м. Той си помисли, че ще бъде гадно спускане и стисна зъби. Страшно му се пушеше, но в момента имаше достатъчно главоболия и проблеми. Спускането му с парашута мина добре, общо взето. Приземи се на поляна в някаква гора. Въздухът ставаше за дишане и той нагъна парашута, отвори шлема си и запали жадуваната цигара, докато се оглеждаше наоколо. Беше студено, пусто и сумрачно. Някъде изкряка горска птица, чу се и вой на хищник. Наближаваше нощта, а Алекс търсеше из гората местенце за пренощуване. Намираше се на съвсем непозната планета, обитавана от коварните "Ловци на роби", от расата "пасари". Иначе казано- тук всичко можеше да се случи. Стиснал калашника в ръка, той стигна до пещера, на един хълм. Не можеше да се надява на по- удобно място за нощуване. Наряза дърва и храсти от гората и затвори с тях пещерата и се огледа вътре в нея. Тя продължаваше навътре и нагоре из планинското било. Тук не беше стъпвал човешки крак, нито пък "пасарите" бяха идвали на това място. Алекс запали огън, за да се стопли и да изпече животинчето, което беше прострелял на идване насам. То тежеше към 40 кг. и щеше да бъде подходяща храна за близките 24 часа. Алекс запали цигара, докато се печеше месото и извади портативния компютър, за да опита радиовръзка със своите. Скоро задейства и защитно поле около пещерата с малък акумулатор на енергия. Смяташе, че се е уредил добре за сега и се чудеше как ли са в момента останалите му колеги и приятели, както и гаджето му- Ким. Очите му се навлажниха. Това беше планета, където всичко можеше да им се случи. С леко притеснение за своите хора, печеше месото на огъня и умуваше, какво ще прави по- нататък, през дългата нощ, както и на сутринта. Из раницата му имаше всякакви джунджурии, именно предназначени за такава ситуация, както и добър запас от храна, вода, лекарства и дори цигари. В бутилката си имаше и килород за пет часа, но то тук въздуха беше добър и нямаше нужда от кислород. Разполагаше и със 200 патрона за калашника, както и енергия в бластерите си за десет часа стрелба. Той въздъхна, все пак дявола не беше чак толкова черен. Навън вече беше пълен мрак, а валеше проливен дъжд. Свари си един литър кафе и докато пиеше, запали цигара и се замисли. Бяха в голяма беда, това беше безспорно. В следващите часове Алекс се зае да прослушва радиоефира. Ако хванеше разговор на "пасарите" по радиото, това щеше да бъде голям коз по- нататък. От това той щеше да научи много неща за "пасарите" и техните лагери с роби, изградени тук на тази планета. В тези часове малко го наболяваха ребрата, вероятно леко контузени при удара му в стената на джета, но поне нямаше счупване. Алекс беше доволен от намирането на подслон за нощуване. Той замисляше, какво ще прави по- нататък. Може би трябваше да търси своите хора, които сигурно не бяха кой знае колко надалеко, но и това не се знаеше още. С усещането, че престоя му из гората няма да е нито кратък, нито лесен, Алекс се запасяваше с търпение и сила, които щяха да му трябват. За сега се беше подслонил добре и се намираше в безопасност, в добро здраве. Нататък обаче трябваше да внимава и да не се осланя само на добрия си късмет. С напредването на вечерта Алекс си беше похапнал месо, което не беше лошо на вкус. Той смяташе да поспи, да събере сили в почивка, а на сутринта да тръгва да търси останалите трима от сваления джет- Аш, Ким и Палма. Навън все още валеше проливен дъжд и беше свил студ. Край огъня беше добре, а дръвца беше събрал достатъчно за през нощта. Смяташе да поддържа огъня цяла нощ, като също и поспи. Той нямаше представа колко часа щеше да продължи тукашната нощ, нищо не знаеше и за сезоните и температурите тук. Малко преди полунощ Алекс запали цигара и стана от примитивната постеля, която си беше направил край огъня, за да се пораздвижи и разтъпче. На екранчето на часовника му не се виждаха близки опасности, около него. Той се поразходи напред- назад из пещерата, дълбоко замислен над случващото се. Искрено се надяваше неговите хора да са се подслонили добре и да са в безопасност. Но всъщност той беше спокоен, а това беше важно и означаваше, че и с другите всичко е наред, поне доколкото беше възможно в тази странна ситуация. * Беше задремъл на постелята до огъня, когато го събуди алармата- нещо приближаваше пещерата. Алекс скочи на крака и грабна калашника в ръка. На екранчето на часовника му ясно се виждаха два обекта, които наближаваха, на около 500 м. от гората. Нямаше време да се разсънва, нито кафе нито цигара- скоро щеше да има някакви гости. Докато дебнеше и изчакваше, той успя поне да накваси гърлото си с вода. Подслушвателното устройство, скоро му даде добър звук, а компютърния превод показа един такъв разговор от приближаващите двама души: -Трябва да се приютим сега, скоро започва лютата зима. Тази пещера я знаем, добра е. -Ако ни хванат "пасарите" пак ще рабиваме камъни в рудниците. -Няма да ни хванат, те рядко ходят пеша, а още по- рядко надалеко от лагерите с роби. -Нещо свети откъм пещерата! -Верно! Трябва да внимаваме! Алекс вече ги виждаше през поставените микрокамери около пещерата, това бяха хуманоиди, мъж и жена, облечени като първобитни хора с кожи от добитък и зверове. Те бяха с лъкове и стрели на гърбовете си, а носеха и по едно копие. Алекс ги изненада отстрани и извика: -Стойте на място! Кои сте вие? -Моля ви не ни убивайте! Ще се върнем в лагера доброволно! -Аз не съм от "пасарите"!- каза Алекс.- Кои сте вие? Какви сте? -Човече, ние сме роби. Избягахме от лагера преди две години и се крием където можем, от "пасарите". Това е най- лошото място, където може да дойде човек като вас! "Пасарите" не подбират раси, когато ловят нови роби! -Да вървим в пещерата и никакви номера, да се разберем!- каза Алекс. -Няма номера, човече! Обещаваме! В пещерата край огъня Алекс ги разпита подробно. Това бяха местни хора, които твърдяха, че по планетата има раси, които не се закачат от "пасарите" и не се ловят за роби. Алекс изпитва до последно двамата, преди да им довери, какво му се е случило тук. Оказа се, че това са баща и дъщеря. Те обясниха, че съвсем скоро започва сезон на люта зима с много сняг и мраз, когато не се препоръчва да се замръква на открито. Алекс кимна разбиращо. Двамата местни хуманоиди си носеха и торби с вещи, но предимно месо и вода. Колкото и да им имаше доверие, Алекс продължаваше да ги изпитва и проверява, преди да ги приеме за приятели. Извънземната девойка се казваше Ноа. Тя беше красива и секси, доколкото забеляза Алекс. Двамата с баща й Пон, знаеха страшно много неща за тази планета и "пасарите", а това беше много ценно за Алекс и другите земляни. (следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №31, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №31, Valeri Kolev.

По някое време вечерта корабът "Crossfire" със 18 души екипаж набираше височина в атмосферата на планетата Orixon 18, на път към съседната планета, обитавана от "пасарите", известни още като: "Ловци на роби". Именно там, се предполагаше, че са изчезналите и отвлечени четирима души от екипажа. Алекс и Ким бяха в каютата си и отморяваха, преди дежурство в полунощ. Той беше запалил цигара с кафе и наблюдаваше пътя пред кораба, с леко безпокойство, заради отвлечените колеги. И Ким беше различна тази вечер. Тя лъскаше калашника си и бластера, а също подреждаше джаждите в раницата си, Йон беше предупредил, че на онази планета вероятно ще се стигне до сериозни престрелки. До полунощ оставаха няколко часа, а в тези часове никой не спеше, командосите се стягаха за сериозни битки за освобождаване на своите четирима колеги и приятели от плен и робство. Аш и Палма бяха на тепиха в спортната зала и тренираха източни бойни изкуства един с друг. Симулаторите бяха заети до един, тренираше се всичко, което щеше да потрябва на онази пиратска планета, обитавана от "пасарите". От складовете бяха извадени, сглобени и активирани още бойни роботи, които щяха да участват в спасителната операция. Още никой не знаеше, как точно ще се действа на онази планета- Orixon 19. Всичко щеше да се решава там, на място…
Скоро корабът със осемнайсетте командоси, предимно земляни, се озова в открития космос и взе курс към близката планета Orixon 19. Все още никой не спеше, а Йон даваше инструкции на хората си по общата радиочестота. Командосите се готвеха за нещо повече от малка война- "пасарите" може би бяха много и добре въоръжени, а извънземния от ресторанта беше казал за тях: "те са опасни и хитри".
*
На другия ден корабът продължаваше към съседната планета, където може би бяха четиримата свои, отвлечени от "пасарите"- "ловци на роби". В следобеда Алекс тренираше бойни изкуства с Ким на тепиха в спортната зала. Из кораба всички бяха на крак, след като бяха поспали към 6- 7 часа. С наближаването на кораба към целта, вниманието на дежурните се увеличаваше, както и проверките за безопасността. "Пасарите" бяха опасни същества и в никакъв случай не биваше да се подценяват.
-Да приключим за днес!- каза Алекс по някое време и запали цигара.
-Ама сме добри!- каза Ким.
На тепиха имаше още техни колеги, които тренираха. Двамата тръгнаха към каютата си. Из коридорите беше пълно с роботи, които охраняваха, а и се готвеха за тежки битки. На борда всичко беше в готовност за спасителната операция, но нищо все още не се знаеше по този въпрос, тъй като нямаха информация за положението на онази планета, щеше да се решава всичко на място.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким се появиха на мостика. Тук бяха дежурни Браун и Джейн. По това време корабът минаваше покрай астероидно поле, но се взе решение да не се губи време покрай него. Този път се бързаше и нямаше много време. Близките обекти около кораба бяха към 30, но нито един от тях не се доближаваше, а това беше радостна новина, предвид сериозната операция, която изпълняваха земляните в тези часове и дни. Алекс се беше изправил пред оперативния екран, пушеше цигара и умуваше относно предтоящата спасителна операция, там на онази планета.
-Ако минем на пряко през зоната с магнитни аномалии, ще пристигнем много по- бързо!- каза Браун.
-Да видим колко са силни магнитните смущения и дали ще можем да ги издържим!- каза Йон и набра някаква специална програма за компютрите.- Резултата ще дойде след два- три часа. Едва тогава ще видим, дали да преминем през магнитната буря.
-Има и още един пряк курс- наблизо до звездата Orixon 4. Тя има опасно лъчене, но ако не я заобиколим от далеко, а от близо ще спестим още към десет часа. - каза Джейн.
-И това ще проверим!- каза Йон.- А можем и да натиснем по- силно газта!
-В момента сме на 65% мощност!- каза Браун.
-Увеличете мощността до 75%, на моя отговорност!- каза Йон.
-Това пък скоро не сме го правили!- каза Браун.
-Колко още неща ще ни се наложи да правим, ако знаеш!- каза Йон.
С напредването на вечерта екипажа се раздели, за да се нощува и поспи, а на мостика останаха дежурните Алекс и Ким, както и Йон. Алекс си беше заредил термоса от два литра с кафе, пушеше цигара и умуваше по спасителната операция, но със странното усещане, че не може да види бъдещето на тази операция. С усещания за близка беда, той контролираше пилотирането на роботите и се оглеждаше за опасности около кораба. Наближаваше полунощ, а на борда нямаше други будни, освен тримата на мостика. Ким беше заета да търси някаква информация за планетата Orixon 19- свърталището на "пасарите". Каквато и информация да получеха за там, то тя щеше да бъде от голяма полза сега. Йон по това време проверяваше всички системи за отбрана и нападение, а те в най- скоро време сигурно щяха да бъдат изполвани. Корабът летеше със 75% от мощността на двигателите. Това беше сериозна скорост, от която целия корпус вибрираше и се тресеше на моменти, но се свикваше някак и с тези неудобства. Някъде по това време Йон изтреля специална радио- капсула, която да даде информация на къде са тръгнали с кораба си, ако нещо се случи с тях по- нататък. Тази своеобразна "черна кутия" можеше да помогне да ги намерят своите, ако нещо тотално се обърка. Капсулата беше автоматична и през половин час излъчваше кодирана информация от последните 30 дена, с какво са се занимавали земляните от "Crossfire" и какви планове са имали. Ако ги търсеха колегите от Агенцията, то така по- лесно биха ги намерили при непредвидени обстоятелства.
*
В следобеда на другия ден земляните с бойния кораб "Crossfire" наближаваха планетата Orixon 19. Те бяха особено внимателни точно сега, когато бяха в такава близост до тази планета. Едва ли щяха да идват тук, ако не се смяташе, че отвлечените им четирима колеги и приятели, не са именно тук. Алекс и Ким се намираха в каютата си и почиваха в тези часове, готвейки се за люти битки, за освобождаването на своите четирима колеги от лапите на "пасарите". Той пушеше цигара, отпиваше кафе и наблюдаваше картината от наближаването до планетата, която все още беше малка точка на екрана.
-Вече е възможно да срещнем кораби на "пасарите" тук!- каза той.
-Да.Вярно.- каза Ким.- Дали ще ги обстрелваме от сега или все още е рано за нападения?
-Предполагам, че ще си пазим силите за самата спасителна операция.- каза той.- Рискуваме прекалено много с идването си тук и едва ли е редно да откриваме огън толкова рано преди да сме открили своите.
Вечерта беше започнала, когато земляните със своя кораб навлязоха в атмосферата на планетата. Предстоеше да сканират и търсят нещо като лагер за роби, където биха могли да са техните хора. В очакване на дълги часове в сканиране и търсене, екипажа се раздели по групи за сън и почивка и дежурствата на мостика. Алекс и Ким по това време бяха в каютата си и почиваха, преди дежурството си от полунощ. Той пиеше кафе и пушеше цигара, а Ким подреждаше каютата и почистваше, преди цялото внимание на командосите да бъде насочено в предстоящите битки с "пасарите". Междувременно се търсеше радиосигнал из ефира, за да може да се подслушват "пасарите", но все още не беше намерен такъв сигнал. Джетовете и роботите от кораба бяха готови за тръгване, ако се наложеше да се предприемат веднага спасителни действия.
-Къде ли са нашите хора сега?- почуди се Ким.
-Трябва да ги намерим и освободим!- каза Алекс.- Това можеше да сме и ние с тебе!
-Вярно, можеше да сме и ние…- каза Ким и поклати глава.
-Предполагаме, понеже това са "Ловци на роби", че нашите не са пострадали!- каза Алекс.
-Да стискаме палци и да се молим, Алекс!- каза Ким.- Да мине всичко нормално и в най- скоро време да сме целия екипаж на борда и далече от тук!

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №30, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №30, Valeri Kolev.

Навън се спускаше мрак, а четиримата летяха с джета към град 12-397. Джета беше управляван от робот. Алекс запали цигара и си взе кафе, малко мрачен и обезпокоен. До него беше Ким и следеше картината на пътя пред джета, а Аш и Палма спяха. Радиовръзка с изгубения джет на земляните продължаваше да няма, но все пак имаше връзка с кораба. С усещането за наближаващи неприятности Алекс се беше замислил дълбоко, следейки как върви полета и пилотирането на робота. И двамата бяха в лошо настроение и почти не говореха. Имаха още повече от час, преди да събудят Аш и Палма, за да си почиват. Това беше смисъла на патрулните четворки- сменяваха се на шест часа, за да може и да се спи и почива все пак. Джетовете на земляните бяха малки и удобни за максимум десет души на борда, като бяха добре заредени за по- дълги полети, с провизии, гориво, вода и кислород. Не беше кой знае колко луксозно, комфортно и широко, както в кораба, но все пак това бяха добри машини, с които можеше да се свърши работа. Освен мрака, навън имаше и гъста мъгла. Джетът използваше местната атмосфера за дишане вътре в него, а и трупаше в специални контейнери сгъстен въздух. В джета беше малко студено и неуютно, заради странната задача, която им беше възложена. Алекс въздъхна, взе си още едно кафе от автомата и запали нова цигара. Времето сякаш беше спряло, а у него се прокрадваше безпокойство. Ким юнашката запазваше спокойствие и се стремеше да не мисли за това, колко неприятна е ситуацията. Тя измъкна от хладилника пакет пица, затопли я за десетина секунди във фурничката и захапа лакомо. На гладен стомах на човек му се привиждаха само проблеми. Леко оживление настъпи на борда на джета. Алекс също беше гладен, но си имаше железни правила по въпросите за храненето, общо взето той хапваше рядко, като добре издебваше подходящ момент за това. Освен това той беше спокоен поне за храната- имаше достатъчно храна на борда, а това му действаше успокояващо.
По някое време Аш и Палма станаха от сън, събудени от часовниците си. Предстояха два часа, когато и четиримата щяха да бъдат будни, а това за да обмислят действията си и да се видят, преди Алекс и Ким да се оттеглят по койките. Междувременно наближаваха целта си- град 12-397. Нямаха представа как ще постъпят нататък. Радиовръзка с изгубения джет липсваше, а скоро се загуби и връзката с кораба, заради атмосферни и други смущения. Притеснени и в лошо настроение четиримата трябваше да вземат вече решения, а нямаха готовност за това.
-Ще кръжим над града и ще сканираме, може пък нещо да забележим, свързано с нашите хора!- каза Алекс, а другите само кимнаха- на никого не му се приказваше в момента.
*
Алекс се събуди по някое време. Джетът беше приземен и паркиран на площадка за такива цели, наблизо до комплекс от магазини и развлекателни заведения. Аш и Палма бяха тук и обмисляха какво да се предприеме. Алекс се наплиска с вода, взе си кафе и запали цигара, докато сядаше зад пулта си.
-Нещо ново?- попита той.
-Не, нищо.- каза Аш- Висим и чакаме тук като паяци. Градът има 400,000 жители. Нашите хора може да са навсякъде, а с кого са разговаряли ще бъде трудно да намерим и разпитаме.
-Какво ще правим?- попита Алекс.
-Двама остават във джета, а другите двама отиват да разпитват, първо из кафенета и ресторанти.- каза Аш- Но лошото е, че вече е нощ. Дали да не оставим това за сутринта?
-Не. Ще го направим още сега!- каза Алекс.- Въобще не се знае, кога и как можем да попаднем на следа за нашите хора.
-Ще изчакаме и Ким да стане и тогава ще решим.- каза Аш.
-Добре.- съгласи се Алекс и погледна навън. Той изтръпна при мисълта, че това беше извънземието- далечно и чуждо, обгърнато в тайнственост. В устата му горчеше, а гърлото му беше пресъхнало. Надушвайки проблеми, той погледна за състоянието на отбранителната система на джета и охранителната система, но тук всичко беше нормално.
*
След като през цялата нощ бяха разпитвали за своите колеги из заведенията на града, по двойки, сетне спаха до обед, като имаха по един човек да ги пази. Алекс стана в началото на следобеда, наплиска се с вода на чешмичката в дъното на джета, взе си кафе и запали цигара. Навън вееше снежна виелица. Един по един се събуждаха и Палма и Ким. Аш ги беше пазил в изминалите четири часа и беше буден. В джета беше топло и уютно, но скоро Алекс и Ким трябваше да излязат навън за да продължат търсенето на четиримата си колеги. По това време все още нямаше радиоконтакт нито с кораба, нито с изчезналия джет. Алекс поиска поне един час за разсънване и подготовка, преди да излязат на студа. Всъщност кой пък щеше да му откаже. Докато течеше този час- отсрочка, Алекс и Ким се стегнаха в униформите си, провериха всичките си джаджи и поседнаха да наберат сили, преди тръгване.
Навън беше кошмарен студ. Алекс и Ким вървяха със шлемове на главите си, а в униформите им беше пуснато отоплението. Докато крачеха към първото кафене наблизо, разговаряха през микрофоните на шлемовете си. Имаха и добра връзка с техния джет. Беше сумрачно и навъсено време. При други обстоятелства едва ли биха излезли на открито в такова лошо време, но сега беше друго- търсеха четиримата си колеги и приятели, които бяха изчезнали с техния джет. В първото кафене имаше към 150 извънземни. Двамата минаха покрай масите и разпитваха за своите хора, показвайки тяхна снимка. Извънземните кимаха отрицателно и се мръщеха, че им се досажда по този начин. Двамата тъкмо щяха да излизат от кафенето, когато видяха един извънземен, току- що излязъл навън, който се върна обратно и им каза:
-Не знам дали става дума за вашите хора, но край ресторанта "При стария пън", имаше стрелба преди няколко дни!
-Така ли?- каза Алекс.- А къде се намира този ресторант?
-В Източния център.- каза извънземния и си тръгна, без нищо да добави.
*
Намериха Източния център след два часа, използвайки джета си. Ресторантът "При стария пън" беше доста интересно място, на пет етажа и с аквариуми по стените, освен хубавата гледка към близката планина. Тук се разделиха отново, за да разпитват и за стрелбата и за своите хора. Това беше доста оживено място, а в момента имаше 500 души вътре. След като бяха разпитвали близо час, Алекс се измори и седна на една маса и запали цигара. Дадоха си половин час почивка, двамата с Ким. До момента не бяха попаднали на човек, който да знае за тази стрелба, преди няколко дни.
Появи се и сервитьора, който ги погледна изучаващо и неочаквано каза:
-Разпитвали сте за стрелбата, онзи ден?
-Да. Вярно!- каза Алекс.- Знаете ли нещо повече за това?
-Да, знам, аз бях там, когато се стреляха. - каза сервитьорът- Бяха четирима като вас и около двадесет от расата "пасари". Те са известни като "Ловци на роби", обитават планетата Orixon 19.
-Четиримата са били от нашите хора!- каза Алекс.- Какво им се случи?
-Отвлякоха ги!- каза сервитьорът- Прибраха ги и заминаха. Те добре се сражаваха, но "пасарите" са изключително опасни и хитри.
Алекс и Ким се замислиха, преди да станат от масата и да си тръгнат. Те бутнаха в ръцете на сервитьора една банкнота от 100 златни долара, а това тук бяха много пари, цяло имане. Това беше бонус заради навременната информация.
*
Докато летяха обратно към кораба си- "Crossfire", Алекс пушеше цигара и наблюдаваше картата на тази зона. Тук за планетата Orixon 19 беше отбелязано: особено опасна планета, да се избягва посещението там. На кораба още не знаеха, че своите хора са отвлечени и вероятно се намират там, вече роби. Полетът вървеше нормално, а джета се пилотираше от робот. Щяха да пристигнат на кораба някъде тази вечер. До тогава трябваше много да внимават, защото само те знаеха, къде са изчезналите свои хора. Не биваше да рискуват в нищо, носейки тази важна информация. В противен случай, четиримата им колеги никога нямаше да бъдат намерени, ако загазеха Алекс и неговите помощници в този джет.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №29, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №29, Valeri Kolev.

На другия ден земляните със воя кораб достигнаха планетата Orixon 18. Докато я приближаваха дежурни на мостика бяха Манхатън и Йоанна. На мостика бяха също- Алекс, Ким и Йон. Алекс пушеше цигара, седнал зад компютрите и прослушваше каналите в радио- ефира, идващи от планетата. Този ден отново го мъчеше извънземния грип и се намираше в много слаба форма, но това не пречеше да работи с компютрите, а това дори го ободряваше. Новините бяха добри- тази планета приемаше туристи от други планети и търговци. Нямаше да има нужда да се внимава кой знае колко, при приземяването долу на планетата, тъй като местните хора тук бяха свикнали на такива неща. Наблюдавана през телескопите планетата изглеждаше интересна и загадъчна, още един свят, където идваше човек от Земята.
Към края на бордовия следобед кораба навлезе в атмосферата на тази планета и продължи полета си на височина от 12 км., за да могат да огледат планетата, преди да се приземяват. Пилотираха кораба, както обикновено два от роботите. В тези часове Йон се беше оттеглил да поспи, а на мостика оставаха четиримата. Докато прелитаха през зона на силна облачност, Алекс прихвана някаква радиостанция и можаха да чуят какво предтавлява този свят, след като компютрите добре преведоха говора на местните. За да ги видят обаче, трябваше да хванат телевизионен канал и Алекс търсеше по това време. Полетът течеше нормално, със скорост от 400 км/ч., пред земляните имаше океан от време и възможности за действия. Изучаването на чужди светове и влизане в контакт с различни цивилизации и раси, беше основното, с което се занимаваше Агенцията AFJ.
В началото на вечерта Алекс и Ким застъпиха дежурство, заедно с Аш и Палма. По това време се сканираше планетата, поне доколкото можеше, преди да се приземят, тази вечер или през нощта. Тази планета представляваше джунгла, но имаше и доста градове, някои с жители от порядъка на 0.5 милиона души. Зоната, пре зкоято летяха земляните в тези часове се намираше в зимен период. Снежна пелена с дебелина над метър се стелеше и покриваше земята.Четиримата бяха застъпили дежурство от четири часа. Това беше в най- доброто време на борда на кораба- вечерта, преди полунощ. Останалите почиваха или спяха. Из кораба беше тихо и спокойно, а ветровете свиреха по корпуса с зловещ вой.
-Да вземем да пийнем джин с тоник!- оживи се внезапно Ким.- Има ли желаещи?
-Добра идея!- каза Палма, а мъжете само кимнаха.
Джинът постопли душите на четиримата, а някакво облекчение се разливаше по телата им, явно напоследък се беше натрупало огромно напрежение у тях. Алекс запали цигара и се изправи пред централния люк, който гледаше право напред. Освен облаците, нищо друго не се виждаше, а мрака ставаше все по- черен. На мостика беше топло и уютно. Ако не беше отговорната работа по пултовете, сигурно щяха да се развеселят и разприказват. Алекс се замисли дълбоко, за този нов и съвсем непознат свят, до който бяха достигнали. В главата му звучаха гласовете на местните от радио- ефира, говорещи по местните езици, някои от които вече имаха добър автоматичен превод в реално време, от компютрите на кораба. Освен атаките на неговия грип, Алекс нямаше кой знае какви проблеми. За него не беше проблем и служебната работа. Можеше да се каже, че той беше един щастлив човек. Но всъщност сред двадесет и двамата души на борда, нямаше кой знае какви проблеми. Проблеми можеха да се получат от вън, особено при доближаване на вражески и враждебни кораби и обекти. В това отношение предварителната информация за нещата, предпазваше кораба и екипажа от неприятности.
С напредването на вечерта кораба прелиташе през зона на бури и урагани. Това не беше притеснително, защото кораба беше проектиран и създаден за чудовищни природни и космически стихии, но все пак, малко повече бдителност нямаше да навреди на земляните, а те това и правеха. По това време се появи и Йон (извънземният от расата ”зелени човечета”). Той се беше стегнал в чиста униформа, свеж и бодър и винаги готов да поеме нещата на борда. Това беше командира на този кораб.
-Как сте, момчета?- каза той и поклати глава. - Джин с тоник? Хубаво, хубаво!
-Преминаваме през урагани в момента, Йон!- каза Алекс.
-Това не е проблем!- каза Йон.- Старото корито не се спира пред такива неща.
-Кога ще се приземяваме?- попита Аш.
-Нека да е по- късно- в нощта, или утре!- каза Йон.- Да огледаме нещата по- добре и да преценим, къде да се приземяваме.
Наближаваше полунощ. Алекс запали още една цигара, зареди си термоса с кафе и се разтъпка из мостика, имаше достатъчно място за това. Корабът летеше в пълен мрак в условия на бури и урагани, но вътре в него нищо особено не се усещаше. Компютърната картина на предния обзор показваше, че прелитат над океан, а в далечината има континент. Това бяха едни такива уникални часове и моменти, когато времето сякаш беше спряло. В кораба беше уютно и топло, а екипажът беше буден без изключения, за обичайните вечерни инструкции от страна на командира Йон.
*
Земляните бяха кацнали на планетата Orixon 18 от няколко дена. През това време излизаха на няколко пъти из близкия до космодрума Търговски център, както и до близкия град. Местните приемаха посетителите от други планети съвсем нормално. Тук беше развита търговията и туризма, но планетата имаше и развито земеделско стопанство и индустрия. Това бяха мечкоподобни същества, като се открояваха няколко по- често срещани раси. Докато земляните набираха инфромация за какво ли не, си прекарваха добре времето.
Беше следобед, а Алекс скоро беше станал от сън. Ким още спеше. Той си зареди кафе в термоса и запали цигара. Като погледна навън, видя, че времето е слънчево, но студено. По това време из кораба течеше профилактика на системите, а навън бяха излезли четирима души- Браун, Джейн, Никита и Хенсън. Дежурни бяха Манхатън и Йоанна. Общуването с местните вървеше без проблеми, а от тях можеха да се научат много нови неща, както за науката, така и за редица полезни неща. Информацията получена от местните хора се записваше в архивите на кораба, на няколко различни видове инфромационни носители, за по- голяма сигурност на данните, при хората от Агенция AFJ беше почти невъзможно да се загуби някаква информация, тъй като обикновено ставаше дума за безценна информация, както от други светове, така и от дейността на земляните, т.е. историята на Агенцията, по години и по различни мисии. Архивът обикновено представляваше информационна съкровищница на земляните, но повечето неща просто биваха секретни.
Алекс не си губеше напразно времето, обикновено. През свободното време, което му оставаше, той учеше най- различни неща от архивите, както чужди езици, а така и тренираше бойни изкуства и пилотиране по време на военни действия, във виртуалния симулатор. Алекс харесваше и да играе разни логически игри с компютрите, като се започне от шаха и редица други. Разбира се свободното му време не беше безкрайно.
На входа бяха Аш и Палма. Алекс им отвори, а Палма се усмихна срещу му:
-Как я карате?
-Нормално. Ким още спи.- каза Алекс и им кимна да се разполагат около масата, извади бутилка джин с тоник и седнаха на приказка, а Ким се събуди, чула шума и отиде да се оправя в банята.
*
Към края на следобеда четиримата се разхождаха из кораба. Алекс беше запалил цигара и се радваше на добро настроение този ден, а Ким и Палма вървяха напред и си говореха смеейки се. Аш се беше замислил нещо, забил поглед надолу към пода. В този момент по говорителите, разположени из целия кораб се чу гласа на командира Йон:
-Алекс, Ким, Палма и Аш да се явят на мостика незабавно! Повтарям- Алекс, Ким, Палма и Аш да се явят на мостика незабавно!
Четиримата не се изненадаха на повикаването, а се насочиха към най- близкия асансьор, за към мостика. Йон се беше изправил пред централния екран на мостика и ги очакваше, когато влязоха там. Той ги изчака да се приближат до него и каза:
-Тръгавате веднага към град 12-397, там отидоха четирима от нашите, но от десет часа нямаме връзка с тях и не се обаждат! Това са Пиркс, Нортън, Соня и Роксана. Бъдете нимателни, на съвсем непознато място сме, възможни са всякакви изненади! Някакви въпроси?
Четиримата кимнаха, че са разбрали и нямат въпроси и се забързаха, а Йон ги освободи и се обърна отново към стенния екран, където следеше нещо. Четиримата взеха раниците и оръжията си, както и шлемовете за дишане и се насочиха към трюма с джетовете. Скоро излетяха, в условия на силна мъгла и мраз. Град 12-397 беше втория по отдалеченост от този космодрум.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №28, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №28, Valeri Kolev.

На другия ден отново имаше излизания на земляните, до близкия град. Те отиваха по двама или четирима, а в този ден завързаха много нови познанства. В следобеда Алекс и Ким се прибраха на кораба. Алекс си взе душ, а сетне се стегна в чиста униформа и провери всички джаджи по нея. Изправен на терасата се радваше на добро настроение. Душ си взе и Ким, а сетне се разшета из каютата. В този следобед на кораба пристигнаха още трима души от стария екипаж- Джейсън, Джаксън и Томас. С това чакането им прилючи и екипажа се стягаше за отлитане от тук. Вече със двадесет и двама души на борда, кораба ставаше все по- оживено място.
Бойният, космически кораб ”Crossfire” се издигаше към небето по залез слънце, напускайки планетата Orixon 35. Извън тази планета се водеше война. Земляните внимаваха да не се набутат между шамарите в тази ситуация. Из далеко заобикаляха всякакви опасни обекти по пътя си. От картите, които им дадоха извънземните от планетата, виждаха как трябва да преминат през зоната на военни действия. Дежурни в тези часове бяха Манхатън и Йоанна. Пилотираха два робота, както обикновено. Йон също беше на мостика и следеше как върви полета. Алекс и Ким бяха в каютата си и се подготвяха за дежурство от полунощ до три часа. Алекс си беше заредил термоса с кафе и пушеше цигара, замислен за опасностите, които дебнеха наоколо. За момента корабът летеше надалеко от всякакви обекти. Крайната цел на полета беше планетата Orixon 73. Ким тъкмо приготвяше закуска за двамата. Из кораба беше тихо и спокойно, още никой не спеше. Вече имаше достатъчно хора на борда, за да може всеки да има повече време за сън и почивка. Самия Йон предполагаше да съберат екипаж около 40 – 50 души.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше отнесъл в размисли. Преследваше го тъга по Земята и стария живот, преди отлитането. Той пушеше цигара, малко тъжен и объркан. Ким в същото време подреждаше провизиите из склада и хладилника, току- що донесени от робота й. Имаха навик да си приготвят сами храната, а то всъщност на борда нямаше столова и всеки се спасяваше както знае, относно хапването. Ако съберяха поне 30 души екипаж, щеше да се отвори малка обща кухня, с готвач. Но това още не беше на дневен ред. Около кораба нямаше близки обекти, нито опасности. Целта беше да се заобикалят всякакви обекти, които биха били опасни за земляните. Междувременно се следеше радиоефира и понякога се прихващаха разговори, които хвърляха светлина върху положението в зоната. Трите враждуващи раси воюваха вече от десетина години, около споровете за собствеността над няколко планети наоколо. Това далеч не беше всичко, заради което воюваха. Алчност и амбиции за превъзходство в тази звездна система бяха двигателите на тази война. Но това далеко не беше работа на земляните и те нямаше да се намесват в тази война. Трудно беше да се вземе и конкретна страна в тази ситуация. Йон оценяваше и трите враждуващи страни, като неблагонадеждни. Екипажът реши страна да се взема само в краен случай, като избраха най- малкото зло, т.е. расата, която все пак беше за предпочитане при война.
До полунощ оставаше още малко време, когато Алекс, Ким, Аш и Палма се появиха на мостика. Известна предварителна подготовка за дежурството им тази нощ нямаше да е излишна. Манхатън и Йоанна се бяха изморили вече, но пък имаше още време до полунощ, когато им изтичаше смяната. Алекс запали цигара и каза:
-Да се молим и тази нощ да не попадаме в критична ситуация!
-С повече внимание и добър късмет, можем да очакваме спокойна нощ!- каза Аш.
-Направо се набутваме между чука и наковалнята!- каза Манхатън.
-В космоса няма лесно, деца!- каза Йон.- Стягайте се и умната!
По това време кораба наближаваше астероидно поле. В далечината минаваше конвой от двадесет кораба, участващи във войната. Йон препоръча да се приближат астероидите и да се пренощува някъде там. Дежурните се съгласиха и кораба се насочи на там. Това бяха няколко десетки астероиди с различна големина, идеално прикритие за кораба на земляните, поне докато отмине конвоя. Междувременно се прослушваше ефира и се прихващаха разговорите водени в конвоя. Това хвърляше нова светлина около цялата война.
По- късно прикачиха кораба към един по- голям астероид и екипажа се оттегли за нощуване. Останаха будни само четиримата дежурни, а Йон даде последните си инструкции, преди да се оттегли в покоите си за няколко часа сън. Сред астероидите беше спокойно и пусто. Някъде в далечината преминаваше военния конвой, а не беше желателно да се контактува с тях. Алекс се намръщи и застана пред един люк за да се загледа нататък, където се водеха ожесточени битки, дори в този момент. Съмнителни каузи, алчност и жажда за превъзходство и власт в тази звездна система караше тези три раси да воюват помежду си. Докато се взираше в далечината, Алекс си даваше сметка за опасностите, които съществуваха в тази мисия на кораба им. Той не разчиташе ниво на късмет, нито на добро, а заемаше позиции при повишено внимание и засилени мерки за осигуряване на безопасността. Това според него беше правилната позиция в тази мисия. Каквото и да представляваше планетата Orixon 73, където отиваха, това не беше по- важно от живота и здравето на екипажа и целостта на кораба им. Затова пък заплатите на земляните- командоси бяха солидни, а и имаше служебни средства за фианансиране на всяка мисия, което никак не беше маловажно.
*
На другия ден корабът продължи полета си, нататък по плановете на мисията. Военния конвой оставаше далеко назад, а земляните живееха с мисълта за далечната планета Orixon 73, където отиваха на разузнаване. По някое време в началото на вечерта, Алекс пушеше цигара, изправен пред един люк и наблюдаваше космоса, напред по курса на кораба. На мостика бяха дежурни в тези часове Хенсън и Сюзън. Тук беше и Ким, а също и Йон. Полетът вървеше без съществени проблеми, а както обикновено пилотираха два бойни робота. Алекс седна зад компютрите си на едно от свободните кресла и се зае да помага на дежурните с обичайните проверки на околното пространство за опасни обекти. Ким се занима да приготви похапване за петимата. Останалите от екипажа почиваха и спяха в тези часове.
Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се разхождаха из коридорите на кораба. Беше тихо и спокойно, почти всички спяха, но скоро щяха да бъдат вдигнати, за обичайните вечерни инструкции на Йон. Тази нощ щеше да се нощува в открит космос, по време на полет. Това не беше кой знае какво изключение, но земляните предпочитаха да нощуват на каквато и да е твърдина по пътя си. По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма се събраха на мостика при дежурните Браун и Джейн, в очакване на полунощ, когато застъпваха дежурство. Този път нямаше да е някакво скучно дежурство- наблизо се водеха битки, които трябваше да се заобикалят издалеко. Скоро Йон свика целия екипаж за обичайните вечерни инструкции. Тази нощ екипажа щеше да е в повишена бойна готовност, но все пак- щеше да се спи. Можеше да се очакват и неблагоприятни събития, в близост до бойното поле.
*
Наближаваше полунощ, когато кораба летеше по траектория за избягване на всякаква близост до воюващите обекти наоколо. Сферата за невидимост не беше включена, защото черпеше страшно много енергия, но в определени случаи можеше да се наложи да я използват. За момента това не се налагаше. Алекс седеше зад компютрите си, пушеше цигара и наблюдаваше движението на летящите обекти наоколо. Не беше изключено, да попаднат под обстрел, ако преминеха много близо до тези обекти. С повишено внимание тази вечер, дежурните следяха стриктно действията на роботите- пилоти и движението на обектите наоколо. Йон току- що беше станал от сън и скоро щеше да бъде на линия при дежурните на мостика, с очаквания за напрегната нощ, този път. С наближаването на полунощ, кораба все повече се отдалечаваше от зоната на лютите битки. Очакваше се още само около час- два да се намират в повишена опасност. Воюващите обекти не обръщаха внимание на кораба на земляните, явно забелязали, че немогат да го идентифицират нито като свой, нито като вражески, все пак от тук преминаваха доста кораби, включително и на съвсем други раси и цивилизации.
“Crossfire” скоро беше на безопасна дистанция от воюващите, а дежурните на мостика си отдъхнаха от напрежението и настъпи оживление. Йон използва случая да провери отбранителните системи на кораба, които функционираха безпогрешно. В оставащите часове на бордовата нощ, тези системи оставаха включени за гарантиране на безопасността на кораба и екипажа. Макар и да нямаше битки наблизо, дежурните получиха инструкции за действия при влошаване на ситуацията.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №27, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №27, Valeri Kolev.

Беше една вечер на борда на космическия кораб ”Crossfire”, няколко дни по- късно. Намираха се на планетата Orixon 35. Алекс тъкмо беше запалил цигара, изправен на терасата на каютата. Времето навън беше студено и вече беше тъмно. До него Ким пийваше пепси от бутилката, докато наблюдаваше района наоколо. През този ден Алекс, Ким, Аш и Палма бяха ходили из града, до космодрума. Коалоподобните бяха дружелюбни същества и с тях лесно се осъществяваше контакт. Компютърният превод на езика им беше добър и им се разбираше почти всичко казано. Това беше един нов свят, който отново откриваха земляните. Особена беше флората и фауната, различна беше архитектурата и инфраструктурата, друг живот и бит имаха тези същества, различен от земния. Това беше нормално за една далечна планета.
-Да се прибираме на топло вътре!- каза Алекс.- Сви студ.
-Да вървим!- кимна Ким.
В каютата им беше топло и уютно. Светлини от няколко места създаваха усещане за романтика. Алекс беше пуснал тиха музика, от последните им години, прекарани на Земята, преди тръгването с кораба.
*
На другия ден отново имаше излизания до града и по- наблизо, около кораба. Командосите от кораба ”Crossfire” излизаха по двойки, или по четирима и то с джетове. В следобеда Алекс и Ким се прибраха от разходката си, която беше и полезна, защото бяха разговаряли с десетина много интересни хора от местните коалоподобни. Беше има дадена и карта на зоната около планетата, за да пресекат после по- лесно военното поле. Щом се прибраха в каютата си, Алекс си взе един ободряващ душ, хапна една топла пица и седна да поработи с компютрите си, а Ким се зае да подрежда и почиства каютата. Звучеше тиха музика, а люка беше затворен, заради студа навън. На мостика дежуреха в тези часове Браун и Джейн.
Към края на следобеда Алекс и Ким се разхождаха из кораба. Бяха се разбрали с Аш и Палма, да се срещнат край оранжерията. Алекс запали цигара и застана до един от страничните люкове на кораба и се загледа навън. Навън беше слънчево, но студено. Около близкия туристически кораб сновяха извънземни. По- нататък из космодрума се намираше Търговския център, където имаше много хора по всяко време. Намериха се с Аш и Палма още в коридора, водещ към оранжерията.
-Ще поседим на пейките, на чист въздух!- каза Алекс.
-Така да бъде.- кимна Аш.
-На тази планета не е лошо.- каза Палма.- Жалко, че ще бъдем тук само десетина дни.
-Толкова.- каза Ким.- Но лошото е, че извън планетата се води война и е напечено!
-Поне си отспах на воля!- каза Палма.- Беше ми се натрупало безсъние, откакто дойдох на този кораб.
В оранжерията беше приятно, сред малки дървета и зеленина. Десет робота събираха последната реколта плодове, зеленчуци, цветя, билки и тютюн. Наоколо се разхождаха и все още малки пилета и зайчета, които само за седмица наддаваха достатъчно тегло, за да станат част от менюто на кораба, а остатъка се консервираше и замразяваше. Никой не знаеше със сигурност, дали няма да дойдат тежки времена за кораба, когато ще има нужда от провизии, вода, кислород и гориво. Из трюмовете винаги се поддържаше минимума запас от провизии, вода, кислород и гориво. Така беше според правилника на кораба.
Вечерта беше настъпила, когато четиримата се преместиха в каютата на Алекс и Ким, на по чаша джин с тоник. Из кораба беше тихо и спокойно. Няколко души спяха, а останалите почиваха, с изключение на дежурните на мостика- Манхатън и Йоанна.
*
На другия ден отново имаше излизания от кораба, до близкия град. Бяха създадени нови контакти, земляните се сдобиха с нови приятели от местните коалоподобни. Алекс и Ким се върнаха на кораба, чак в следобеда. Те дремнаха към час и нещо, а щом Алекс стана от сън, първо си взе душ, стегна се в чиста униформа, пооправи джаджите по джобовете й, и си провери оръжията. По- късно изправен на терасата на каютата, пушеше цигара и се радваше на добрите времена и доброто си настроение. До него беше и Ким, която пийваше бутилка пепси, свежа и енергична, както винаги.
-Хубав ден.- отбеляза тя.
-Поспахме си.- отбеляза Алекс.
-Кога имаме дежурство?- попита тя.
-От полунощ до три часа.- каза той.
-Имаме още много време свободно!- каза тя.
Времето беше слънчево и леко хладно, а въздуха чист и свеж. Около кораба минаваше тълпа извънземни, които се качваха на един кораб наблизо, явно за да отпътуват на някъде с него. По- нататък току- що беше кацнал друг кораб, а около него сновяха хора- гореше му един двигател. Из кораба имаше раздвижване, по това време бяха будни абсолютно всички и говореха по общия радио- канал. Йон обясняваше задачите за деня и за близките два- три дни. Алекс и Ким се прибраха в каютата на топло и си пуснаха музика, а той седна да се позанимава с компютрите си, докато тя приготвяше закуска за двамата. Беше се замислил за този престой, тук на тази планета и за сложността да се премине сетне през зоната, където се водеха битки. Леко безпокойство го караше да остави заниманията си, а да вземе да провери траекториите, по които щяха да пресекат по- късно бойното поле. Имаше време да се предвидят резервни траектории, по които да се спасяват при опасност. Именно с това се зае Алекс в близките два часа.
Вечерта беше настъпила на борда на кораба. Алекс и Ким бяха на терасата на мостика, заедно с Аш и Палма. Навън още беше светло, хубав и слънчев ден, но малко хладен. Алекс пушеше цигара и се радваше на добра форма и добро настроение. На мостика дежуреха Браун и Джейн, а Йон ремонтираше един от компютрите на пултовете. Тази неочаквана ваканция се отрази добре на деветнайсетте командоса- екипажа на бойния космически кораб ”Crossfire”. Въпреки близостта на тази планета до зоната на активни военни действия от страна на три различни цивилизации, долу на планетата нямаше никакви проблеми заради войната. Местните раси имаха добра отбранителна система и силна армия. През цялото време, откакто земляните бяха тук не се беше появил дори най- дребен проблем заради онази война.
Вечерта напредваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма се подготвяха за дежурството си от полунощ. Те се събраха на мостика, а там в тези часове бяха дежурни Флу и Бронк. Тъй като кораба не летеше в тези дни, а се намираше на космодрум, съответно и задачите бяха по- малко. Йон тъкмо беше стегнал повредения компютър към пултовете и се готвеше да похапне, както винаги набързо. Алекс запали цигара, зареди си термоса с кафе и си набеляза задачите. Имаше доста време до полунощ, а освен хората на мостика в момента, останалите спяха. Из коридорите и входовете към кораба патрулираха бойни роботи, които имаха инструкции да охраняват кораба от неканени гости. Самите входове към кораба бяха повдигнати на 15 м. височина и на практика бяха недостъпни в момента. Безопасността на кораба и екипажа се съблюдаваше стриктно, с почти най- висок приоритет сред целите на земляните, макар, че планетата беше населена от мирна цивилизация. За през нощта нямаше предвидени излизания извън кораба, а Йон искаше от хората си да се въздържат от непредвидени излизания. Междувременно местните военни бяха влезли в контакт с кораба на земляните, като беше отворена линия за контакт. Йон вече беше разговарял с тях, като бъдещето на съвместните отношения се движеше както обичайно към сключване на договори, от страна на Агенцията AFJ и местните военни. Беше получена и ценна информация, как да се премине през военната зона безопасно. Местните не участваха във войни, а със силна армия и отбранителна система държаха войната далеко от планетата си.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №26, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №26, Valeri Kolev.

Космическият, боен кораб ”Crossfire” напредваше към планетата Orixon 73, макар и все още далеко от нея. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха дежурни на мостика някъде по времето след полунощ. За да спестят време, бяха избрали траектория на полета, преминаваща през опасна зона, където се водеха люти битки между три цивилизации. Това налагаше да бъдат с повишено внимание. Йон беше увеличил бройката на дежурните, които вече биваха по четирима, поне докато са в зоната на военни действия. Умишлено корабът заобикаляше опасните обекти по курса си, а в определени часове се пускаше ”Сферата за невидимост”. Това беше енергийна сфера, около кораба, която го правеше невидим. За съжаление черпеше страшно много енергия и нямаше как да се използва през цялото време, а само в най- опасните участъци от траекториите на полета. Както обикновено кораба се водеше от два робота, но четиримата дежурни участваха също в пилотирането, там и където е нужно.
*
На другия ден положението около кораба си оставаше същото, земляните се намираха в зона на военни действия. Сутринтта, докато заобикаляха изключително опасна зона, стигнаха до малката планета Orixon 35. В следобеда спуснаха кораба около планетата, за да проверят каква е ситуацията тук. Беше към края на следобеда, когато Алекс, Ким, Аш и Палма застъпиха дежурство на мостика. За нуждите на Агенцията по това време се сканираше планетата под кораба. Това щеше да отнеме известно време. Поддържаха височина на полета около 12 км., докато вървеше сканирането. Никой все още не знаеше на коя страна би била Агенцята, от тези три воюващи помежду си цивилизации. Колкото до мнението на Йон, той препоръчваше за сега- не намеса във военните действия и неутрална позиция. Корабът на земляните никак не беше за подценяване- макар и с малък екипаж, той имаше изключително мощна бойна техника и системи.
Алекс запали цигара по някое време и си зареди термоса с кафе. Беше му се доспало, а вечерта едва започваше. Той се замисли дълбоко, докато пушеше и наблюдаваше показанията за полета на кораба, както и картина от външните камери. До него Ким в това време разглеждаше показанията на радара и скенера, за да търси опасни обекти наоколо, но такива за сега нямаше. Аш беше зает да проучва каква е ситуацията долу на планетата, като прослушваше местни радио и телевизионни станции. Палма пък следеше работата на роботите, които пилотираха кораба и им даваше инструкции от време на време. А Йон беше отишъл да спи.
-Струва ми се, че на тази планета не се водят военни действия!- каза Аш.
-Изглежда си прав.- каза Алекс.- Това тук е изглежда някаква различна цивилизация, която няма нищо общо със войните наоколо. Как да бъдем сигурни в това?
-Докато не изпратим разузнавачи долу на планетата, няма да сме сигурни в това.- каза Аш.
-Кои са свободни в момента?- попита Алекс.
-Хенсън и Сюзън, ще свършат работа, според мене!- каза Ким.
-Нека да се стягат за разузнаване от близо!- каза Алекс.- Когато са готови, нека да заминават до долу!
-Ще се погрижа за това.- каза Аш.
С напредването на вечерта Хенсън и Сюзън бяха готови и отлетяха с малък джет и два робота, надолу към планетата. Тяхната задача беше да разберат в лични контакти, дали тази планета участва във войните наоколо. Алекс се зае със задачата да поддържа връзка с тях двамата, постоянна връзка, за да следи работата им и да им помага, макар и от дистанция. Спускането им надолу щеше да отнеме близо час. Алекс се запаси с търпение и стана от пулта за да се поразтъпче. Освен четиримата дежурни и двамата, които заминаха на разузнаване, други будни на борда нямаше в този момент. Разбира се роботите си действаха и зкораба, всеки със своите задачи.
*
По- късно Йон се появи на мостика. Той беше бодър и свеж, след като беше поспал три часа.
-Как върви деца?- попита той.
-Изпратихме Хенсън и Сюзън на разузнаване.- каза Алекс.
-Добра идея!- каза Йон.- А нещо ново има ли?
-Не. Друго нямаме ново.- каза Алекс, а Йон си взе една топла пица от кухненския автомат и се изправи пред главния екран, за да види каква е ситуацията, докато хапваше.
По това време Хенсън и Сюзън се приземиха в покрайнините на 200- хиляден град и излязоха навън, на разузнаване. На мостика се получаваше добра картина и звук от тяхната работа, а Алекс беше готов във всеки момент да им дава инструкции и съвети, докато следеше действията им. Това беше момента, когато на мостика видяха за пръв път тази непозната раса, обитаваща планетата Orixon 35. Това бяха същества, много близо до рода на земната коала, с малки разлики. Разбира се във всяка цивилизация из космоса си има разновидности, съпътстващи раси и видове, но специално на тази планета имаше най- вече коало- подобни. Хенсън и Сюзън лесно завързаха разговор с местните. Още в началото се разбра, че тази планета е мирна и опазва мира си с много силна армия и отбранителна стратегия.
-Ясно!- каза Йон- Тук ще можем да се приземим и да си починем десетина дена!
-Нека разузнаят още няколко часа!- каза Алекс.- Пък тогава ще решаваме.
-Разбира се!- каза Йон.
Вечерта напредваше на борда на космическия, боен кораб ”Crossfire”. Долу на планетата, двамата разузнавачи трупаха нова и нова информация, която скоро ставаше известна в кораба. Те завързаха няколко десетки разговора със случайни местни хора, а също така прегледаха местната преса и радиоефир. С наближаването на полунощ се взе решение, да се приземи кораба. Скоро се започна спускане към планетата. То щеше да продължи около час време.
*
“Crossfire” се отпусна върху бетонната площадка на космодрума край двеста- хилядния град, а двигателите пращяха и димяха още близо час. От някаква тръба изтичаше шумно пара. Тук беше тъмно и ветровито, а въздуха беше добър- чист и свеж. Алекс и Йон излязоха на една тераса от мостика и огледаха наоколо.
-Скоро ще пристигнат Хенсън и Сюзън!- каза Алекс.
-Няма проблем!- каза Йон- Смятам тук да си починем десетина дена.
-Щом трябва.- сви рамене Алекс и запали цигара.
-Тук ще изчакаме още няколко души от стария екипаж.- каза Йон- Не виждам по- подходящо място, за да пристигнат на кораба.
*
На другия ден времето навън беше приятно, слънчево и хладно, а въздуха чист и свеж. Деветнайсетте земляни прекарваха повечето си време по терасите на кораба, когато не бяха навън, до близкия град. Още на сутринта заредиха кораба с допълнителни количества провизии, гориво, вода и кислород. В следобеда мнозина бяха насочени към сън, останаха будни само четирима дежурни и Йон. Това бяха Алекс, Ким, Аш и Палма. Алекс си зареди термоса с кафе, запали цигара и се зае да прослушва радиоефира, за някакви близки опасности и опасни обекти, приближаващи по въздух. Йон само преди половин час беше успял да се свърже с още четирима души от стария екипаж, с които се разбраха, че кораба ще ги чака на тази планета. Едва ли Йон щеше да успее да събере стария екипаж в същия му състав, предполагаше се, че ще бъдат взети и нови хора.
Неусетно настъпи бордовата вечер. На мостика застъпиха Браун, Джейн, Никита и Нортън, а Алекс и другите се оттеглиха по каютите си за почивка. Алекс си взе един душ и ободрен в чистичка униформа излезе на терасата към каютата и запали цигара. Гледката нататък беше невероятна, а времето леко хладно и приятно. За момент Алекс забрави, че всъщност са на мисия, а около тази планета е бойно поле. Тук, като на някакъв остров на спокойствието, земляните можеха да отдъхнат от напрежението и да си починат. Както винаги след дежурство Алекс имаше много време пред себе си, а и Ким, преди следващото. Това бяха едни от любимите им часове, когато послушваха музика, побъбряха си, двамата или с приятели и си поспиваха и почиваха добре. Той се чувстваше млад и силен, въпреки грипния вирус, който понякога го нападаше из невиделица, но това все пак не беше чак такова неудобство. С мисълта за една хубава вечер и спокойна нощ, Алекс и Ким се радваха на свободното си време и доброто си настроение. В тези часове добрите времена бяха застигнали кораба с деветнайсетте земляни, както се случваше понякога, от време на време.
(следва продължение)