ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №33, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №33, Valeri Kolev.

На другия ден времето навън беше мрачно, навъсено и мразовито. Алекс и двамата извънземни хуманоиди от рано сутринта търсеха останките от разбития джет на земляните. По принцип това беше отправната точка, където Алекс и неговите хора можеха лесно да се намерят един с друг. Освен това той беше включил и предавател, за да го намерят другите по сигнала. Намериха останките от джета някъде в следобеда. Тук имаше и изненада- складовата капсула беше паднала с отделен парашут, а в нея имаше какво ли не- много храна, вода и кислород, както и патрони за калашниците и разни други неща. Тук намериха и един от роботите, който беше успял да падне с парашут и беше в изправност. Докато товареха робота с намерените провизии, за да ги отнесат в пещерата, Алекс запали цигара за да размисли действията си нататък. На стената на джета той написа с боя кодирано съобщение до своите, къде е пещерата и координатите й, за да го намерят по- лесно. Беше ясно, че другите трима също търсят останките от падналия джет и рано или късно ще идват тук и ще видят кодираното съобщение на Алекс. Успяха да приберат от останките всичко по- полезно, но най- вече провизиите от съвсем здравата складова капсула. Това гарантираше продължителни запаси от храна, вода и т.н., всичко това щеше да бъде пренесено в пещерата. Извънземните хуманоиди, вече приятели на Алекс, твърдяха, че само след десетина дена започва ужасна, люта зима, когато не се препоръчваше излизането навън, а камо ли замръкването на открито. Алекс искрено се надяваше другите да намерят пещерата в близките дни, преди зимния сезон да настъпи.
Прибраха се тримата благополучно в пещерата. Роботът беше носил по- голямата тежест, а и с компактната количка от капсулата всичко се пренасяше по- лесно. Алекс остана доволен от свършената работа в този ден. Следобедът беше към края си, а времето мрачно и навъсено, валеше и дъжд. Алекс запали цигара, зареди си кафе и подсили огъня. Ноа и Пон се бяха захванали да готвят чорба, щяло да бъде нещо вкусно, както казаха те, а Алекс ги разпитваше за "пасарите", за лагерите с роби и рудниците. Двамата извънземни хуманоиди знаеха много неща по въпроса и казаха, че ще заведат Алекс при лагерите за роби, но чак след дългия зимен сезон. И за други неща ги разпитва Алекс. Той имаше някаква надежда да ги намерят останалите с кораба, но търсенето им на тази планета щеше да е много трудно.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и двамата извънземни похапваха от горещата чорба, приготвена от тях. Това не бяха някакви нискоинтелигентни същества, а точно обратното, но заради "пасарите" бяха принудени да живеят както могат, криейки се, като първобитни хора извън всякаква цивилизация. Алекс им разказваше за земляните и за себе си, разбира се без да предава разни тайни. Той смяташе, че тук в тази пещера ще се чака доста дълго. Малко биваше притеснен за своите хора, но вярваше, че скоро ще се намерят отново.
*
Няколко дена по- късно, един мразовит и навъсен ден, Алекс пушеше цигара, а извънземните му приятели спяха. Той улавяше от известно време някакъв слаб сигнал, явно някой от неговите хора приближаваше пещерата, но не беше сигурно още. На индикатора не се появяваше приближаващ обект. Беше седнал на постелята си край огъня и разбъркваше поредната чорба с месце за похапване вечерта и през дългата нощ. Биваше спокоен и в добра форма, но навън вече започваше да свива невероятен студ и мраз, когато почти е невъзможно да се оцелее на открито. С леки притеснения за совите хора, той умуваше и умуваше- как да се намерят при тези крайно тежки обстоятелства. Ако поне имаше радиовръзка, щеше да е много по- лесно.
Към края на следобеда Ноа и Пон се събудиха един след друг. Ноа беше красива извънземна девойка, а Пон- нейния баща. От няколко години се криеха из горите, успели да избягат от лагер на "пасарите". Те бяха коренни жители от тази планета и съответно знаеха много неща, както за планетата, така и за "пасарите" и техните лагери и рудници. Алекс малко по малко научваше рани нещица по тези въпроси от тях. Както похапваха по- късно тримата от горещата чорба, изведнъж Пон се спря и взе да се ослушва.
-Какво става?- попита Алекс.
-Още не знам.- каза Пон- Трябва да изляза навън. Пазете се, докато ме няма!
-Разбира се.- каза Алекс.
*
Беше изминал близо час, откакто Пон излезе навън. Алекс и девойката хапнаха и тя се зае да си плете косите, след като сутринтта се беше къпала. Бяха намерили малко изворче навътре из пещерата. То въпреки студа не замръзваше. Алекс поглеждаше от време на време картината от външните камери, около входа на пещерата. Изведнъж се сепна- в далечината се появи нещо. Приличаше на кучешки впряг. Радостна надежда го обхвана внезапно, но патил и препатил той хвана калашника и зае позиция за стрелба. Обектът приближаваше и скоро от картината можа да се забележи, че на впряга се возят четирима. Все още не беше ясно какви се те. Тукашните кучета естествено бяха доста по- различни от тези на Земята. Те бяха по- скоро доста едри игуаноподобни. Скоро Алекс различи силуета на Пон, най- отпреде във впряга. Радостни вълни плъзнаха по тялото му. Дали това не бяха неговите хора?
Това наистина бяха Ким, Аш и Палма, водени от Пон със кучешкия впряг. Скоро Алекс ги посрещна и побързаха да се наредят покрай огъня, яко намръзнали. Пон прибра и кучетата, можеше да потрябва отново впряга, който земялните си бяха направили с подръчни средства.
-Намерихме се, най- сетне!- каза Аш.
-Тук започва дълъг зиемен сезон!- каза Алекс.- Няма да излизаме много- много навън! Това разбрах от извънземните ни приятели.
-Извадили сме голям късмет май.- каза Ким.
-Така е.- каза Алекс.- Стоплете се добре, тук имаме гореща чорба с месо, ще хапнете и ще видим какво да правим нататък.
*
Вечерта беше започнала, а в пещерата беше уютно и доста приятно, впредвид страшния мраз навън. Четиримата земляни и двата извънземни хуманоида почиваха. Алекс по това време беше на пост за да пази пещерата и хората си. Той се беше заредил термоса с кафе и пушеше цигара, а картината от камерите показваше, че на близо просто няма нищо живо. Само една двойка извънземни мечки беше преминала напоследък, прибирайки се в бърлогата от лов. Те не доближиха пещерата на по- малко от 200 метра.
-Как ли са нашите хора?- каза Ким.
-Не можем нищо да предприемаме сега.- каза Алекс.- А зимния сезон тук, може да е дълъг.
-Освен ако от кораба ни открият.- каза Ким.
-Не ми се вярва.- каза Алекс.- Небето е силно охранявано от изтребители на "пасарите". Нашите няма да постъпят глупаво и да рискуват, като ни търсят.
Вечерта напредваше. Земляните си бяха разделили времето за охраняване, макар че имаше и алармена система, която да предупреди за идващи хора или животни. Аш и Палма се бяха събудили и се разсънваха с вода от пещерното изворче, напълнена в кожени мехове. Двамата извънземни спяха дълбоко, за пръв път от дълго време, попаднали в компанията на хора. Те бяха преживели вече две такива зими из гората и добре знаеха, как да преживеят още една. Земляните пък имаха достатъчно опит от преди, как се оцелява на чужда планета. Запасите от храна, които донесоха с робота и количката бяха предостатъчни сякаш за цялата зима напред. Храната нямаше да е проблем тук, а евентуалния сблъсък с "пасарите". Но пък доколкото им знаеха нравите, двамата извънземни приятели, то "пасарите" твърде не се разхождаха извън лагерите, или пък пеша. Вероятността да намерят тази пещера беше съвсем малка. Оставаше основната грижа- как да бъдат намерени четиримата отвлечени колеги. Без подходяща машина, това щеше да е невъзможно през настъпващата сурова зима.
*
Късно вечерта Алекс се събуди. Пещерата и огъня пазеше Аш, но и извънземните бяха будни и си говореха с него. Алекс се освежи с вода, затегна си униформата, напълни термоса си с кафе и запали цигара. Картинката от камерите навън беше страховита. Сняг беше затрупал входа на пещерата на височина от два метра и продължаваше силно да вее. В пещерата беше поносимо, отопляна от огъня, а освен това униформите на земляните имаха спобствено отопление. Това водеше до разход на енергия от батериите, но те имаха и резервни. Алекс се изправи до пролуката в една от стените на пещерата и погледна навън със специалната оптика за тъмно. Навън беше приказно, ако не се намираха в такава неблагоприятна ситуация- на чужда планета, обитавана от ловци на роби, без транспорт и затиснати от люта зима. (следва продължение)