ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №36, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №36, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден, когато Алекс стана от сън, беше спал към два часа. Той погледна какво става из пещерата и навън, наплиска се с вода за разсънване и си зареди кафе в термоса, докато пушеше цигара. Ким спеше още, а дежуреше Аш, докато Палма вареше обичайната чорба. Пон и Ноа бяха рязали дърва и сега ги пренасяха в пещерата, където щяха да ги цепят за огрев.
-Как върви, Аш?- попита Алекс.
-Пусто е наоколо.- каза Аш- Радиото също мълчи.
-Не си ни събудил, да режем дърва.- каза Алекс- Пон и Ноа са рязали сами.
-Така искаха те.- каза Аш.
Кафето идваше добре на Алекс и той скоро живна, ободри се, разсънвайки се. Близо два часа след това помага в цепенето на дървата и подреждането им. Огъня на тази малка групичка беше от жизнена важност в адския мраз, сковал този континент. По някое време Алекс седна да си почине, а Ким тъкмо беше станала от сън. Тя се наплиска с вода, изми си зъбите и се зае да си оправя косата и униформата, а Алекс й сипа кафе. Навън бушуваше страшна, снежна виелица и беше адски мраз. В пещерата и особено край огъня беше общо взето поносимо. Бяха затворили входа и изхода от пещерата с дървета и кожи и тук ставаше долу- горе завет.
*
Към края на следобеда всички бяха около огъня, току- що похапнали от питките с гореща чорба от месо, гъби и яйца. Питките се получаваха от специални таблетки, които набъбваха поставени в съд с вода и добиваха обичайния си обем и вкус. Алекс запали цигара след хапването, а кафето вече беше готово, варяха го в един по- голям съд, та да има за всички. Този съд обикновено си къкреше на огъня по цял ден. От последните разговори с местните военни се разбра, че все още времето им е ограничено, не им достигали и хора, за да помогнат на всички бедстващи по планетата. Те обещаха да приготвят един джет, какъвто земляните искаха да си купят. Обещаха и в най- скоро време да ги вземат от бедстващата зона, и да ги откарат в някоя военна база. По отношение на четиримата отвлечени земляни, военните нямаха понятие, как могат да бъдат намерени и освободени, но щяха да окажат съдействие и помощ на земляните и по този въпрос. В очакване на пресни новини на всеки кръгъл час, малката групичка се топлеше на огъня. Имаха достатъчно нацепени дърва, достатъчно храна и им оставаше само да чакат и да внимават някое нещо да не дойде, а особено пасарите. Според Пон и Ноа, пасарите не излизат надалеко от лагерите за роби, но тук все пак се внимаваше по въпроса, имаше и малък радар и охранителни камери, за да се охранява пещерата.
Вечерта беше настъпила вече, а из пещерата беше приятно и леко хладно. Алекс дежуреше за приближаващи опасности, Пон и Ноа спяха, а Палма и Аш бяха отишли навътре в коридорите на пещерата, да наберат гъби и да разгледат. Ким подреждаше постелите и подсилваше огъня. Очертаваше се отново една уютна вечер за шестимата, събрали се тук в пещерата по волята на съдбата. Около пещерата беше пусто, нямаше никакви опасности, но вееше люта, зимна виелица. Алекс се беше замислил дълбоко. Той усещаше, че ще успеят да се измъкнат от знежния си капан, както и да намерят и освободят своите четирима колеги, отвлечени от пасарите, за да бъдат роби и да трошат камъни в някакъв рудник. Малко му беше съвсетно, че няма как да побързат с тези неща, колегите може би преживяваха тежки времена. Той въздъхна, сипа си кафе и запали цигара. Тук бяха с вързани ръце. Можеха само да чакат и то местните военни, както бяха обещали. Можеше да се наложи да се чака дълго.
Изведнъж на екрана пред Алекс се появи точица на радара. Алекс се сепна и извика Ким при себе си.
-Какво е това, Алекс?- погледна и тя към екрана.
-Някакъв малък предмет пада над нас!- каза той.
-Какво ли може да е това?- попита Ким.
-Нямам понятие…- каза Алекс.- Очевидно пада. Ще падне на 60 км. западно от нас.
-Какво ли може да е това?- зачуди се Ким.
-Май ще трябва да отидем и да проверим на място!- каза Алекс.
-Къде в този мраз?!- каза Ким, а Алекс замълча.
Само десетина минути по- късно Алекс прихвана нов сигнал по радиото. Това беше предавател от кораба "Crossfire". Скоро се прихвана и звука, макар и слаб. Алекс го усили и коригира и едва тогава в пещерата се чу гласа на Йон- командира на този кораб.
-Алекс! Чуваме ли се? Пуснахме над 40 ретранслаторни модули за да ви намерим! Ще се обаждам на кръгъл час! Следва запис.
-Йон! Йон!- извика Алекс в микрофона си- Чуваме те Йон! Какво става?
-Алекс!- се чу отговора.- Не знаехме какво се е случило с вас! Как сте? Ние водим битки с пасарите, за да останем наблизо…
-Удариха ни джета и той се разби, но ние се оттървахме. Живеем в една пещера, добре сме. С нас са двама местни хуманоида. Люта зима ни затисна да не излизаме много навън. Нямаме връзка с нашите отвлечени. Повтарям- добре сме, живи и здрави.
-Дайте си координатите незабавно!- се чу гласа на Йон.- Ще водим още битки, докато се доберем до вас. Ние също сме живи и здрави.
Алекс даде координатите и с това връзката приключи.
*
Земляните живнаха след неочаквания контакт със своите от кораба. Явно нещата тръгваха към подобрение. Развълнувани от осъществената връзка с кораба, те викаха и подскачаха от радост, а двамата извънземни радостно се усмихваха. Беше време да се празнува, но без да се прекалява. Вече имаше стабилна връзка с кораба "Crossfire", но там се преследваха с пасарските кораби и изтребители, не беше много удобно за разговори. Алекс включи системата за кондензирано предаване на информация, а половин час по- късно се получи текст с разяснения на положението при кораба. Били принудени да отбягват пасарските въздушни сили и да нападат само в краен случай, всичко това, само за да останат в орбита около планетата. Около мястото, където би трябвало да бъде тази групичка, били пуснати с парашути около 40 модула за усилване на радиовръзката. Ето, че те работеха добре- връзка вече имаше…
С напредването на вечерта четиримата земляни и техните двама извънземни приятели се бяха събрали около огъня, загънати с кожи от тукашни добичета, общо взето не им беше студено. Алекс беше отворил още една бутилка джин от резервите на складовата капусла, донесена от падналия джет. Направиха си лесно и тоник, за да се порадват на скорошното измъкване от тази ситуация, което наближаваше със всеки изминал ден. Пон и Ноа харесаха земното питие. Те пожелаха да бъдат взети от земляните на техния кораб, а Алекс одобри тяхното решение. Той запали още една цигара и подсили огъня. Както им беше станало навик напоследък на огъня къкреше нова чорба, като универсално средство за стопляне и похапване. На по- малка поставка около огъня къкреше и съд с кафе. В пещерата беше уютно и не кой знае студено. Малката групичка си говореха помежду си, преди някои да лягат да спят, за да са бодри през нощта, когато имаше обявен час за радиовръзка с местните военни. Всъщност вече не се знаеше кои ще помогнат по- скоро на тази групичка- местните военни или земляните от кораба "Crossfire". Както и да станеше, то това щеше да е измъкване от снежния капан в който бяха се озовали. А имаха и задача на тази планета- да измъкнат от пасарите своите четирима колеги.
Наближаваше полунощ, когато Пон, Ноа, Аш и Палма се оттеглиха да спят. Останаха дежурни Алекс и Ким. Ким беше жизнена и свежа, както винаги, а очите й светеха от радост. Радваше се и Алекс, но доста по- умерено, защото все още бяха в тази пещера и то без транспорт, а имаха и задачи. Искаше му се някак по- скоро да се приберат на борда на кораба си "Crossfire". Там в момента бяха останалите 14 техни колеги. Дори в момента имаше добра връзка с кораба. Свръзваха се на кръгъл час, за да чуят новините от там, както и другите новини- от местните военни. Екипажа на кораба беше всичко 22- ма души и едва ли можеха да се включват в освободителната война на местните военни, срещу пасарите. Затова пък можеха да помогнат с готови стратегии за водене на война, от архива си.
(следва продължение)