ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №30, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №30, Valeri Kolev.

Навън се спускаше мрак, а четиримата летяха с джета към град 12-397. Джета беше управляван от робот. Алекс запали цигара и си взе кафе, малко мрачен и обезпокоен. До него беше Ким и следеше картината на пътя пред джета, а Аш и Палма спяха. Радиовръзка с изгубения джет на земляните продължаваше да няма, но все пак имаше връзка с кораба. С усещането за наближаващи неприятности Алекс се беше замислил дълбоко, следейки как върви полета и пилотирането на робота. И двамата бяха в лошо настроение и почти не говореха. Имаха още повече от час, преди да събудят Аш и Палма, за да си почиват. Това беше смисъла на патрулните четворки- сменяваха се на шест часа, за да може и да се спи и почива все пак. Джетовете на земляните бяха малки и удобни за максимум десет души на борда, като бяха добре заредени за по- дълги полети, с провизии, гориво, вода и кислород. Не беше кой знае колко луксозно, комфортно и широко, както в кораба, но все пак това бяха добри машини, с които можеше да се свърши работа. Освен мрака, навън имаше и гъста мъгла. Джетът използваше местната атмосфера за дишане вътре в него, а и трупаше в специални контейнери сгъстен въздух. В джета беше малко студено и неуютно, заради странната задача, която им беше възложена. Алекс въздъхна, взе си още едно кафе от автомата и запали нова цигара. Времето сякаш беше спряло, а у него се прокрадваше безпокойство. Ким юнашката запазваше спокойствие и се стремеше да не мисли за това, колко неприятна е ситуацията. Тя измъкна от хладилника пакет пица, затопли я за десетина секунди във фурничката и захапа лакомо. На гладен стомах на човек му се привиждаха само проблеми. Леко оживление настъпи на борда на джета. Алекс също беше гладен, но си имаше железни правила по въпросите за храненето, общо взето той хапваше рядко, като добре издебваше подходящ момент за това. Освен това той беше спокоен поне за храната- имаше достатъчно храна на борда, а това му действаше успокояващо.
По някое време Аш и Палма станаха от сън, събудени от часовниците си. Предстояха два часа, когато и четиримата щяха да бъдат будни, а това за да обмислят действията си и да се видят, преди Алекс и Ким да се оттеглят по койките. Междувременно наближаваха целта си- град 12-397. Нямаха представа как ще постъпят нататък. Радиовръзка с изгубения джет липсваше, а скоро се загуби и връзката с кораба, заради атмосферни и други смущения. Притеснени и в лошо настроение четиримата трябваше да вземат вече решения, а нямаха готовност за това.
-Ще кръжим над града и ще сканираме, може пък нещо да забележим, свързано с нашите хора!- каза Алекс, а другите само кимнаха- на никого не му се приказваше в момента.
*
Алекс се събуди по някое време. Джетът беше приземен и паркиран на площадка за такива цели, наблизо до комплекс от магазини и развлекателни заведения. Аш и Палма бяха тук и обмисляха какво да се предприеме. Алекс се наплиска с вода, взе си кафе и запали цигара, докато сядаше зад пулта си.
-Нещо ново?- попита той.
-Не, нищо.- каза Аш- Висим и чакаме тук като паяци. Градът има 400,000 жители. Нашите хора може да са навсякъде, а с кого са разговаряли ще бъде трудно да намерим и разпитаме.
-Какво ще правим?- попита Алекс.
-Двама остават във джета, а другите двама отиват да разпитват, първо из кафенета и ресторанти.- каза Аш- Но лошото е, че вече е нощ. Дали да не оставим това за сутринта?
-Не. Ще го направим още сега!- каза Алекс.- Въобще не се знае, кога и как можем да попаднем на следа за нашите хора.
-Ще изчакаме и Ким да стане и тогава ще решим.- каза Аш.
-Добре.- съгласи се Алекс и погледна навън. Той изтръпна при мисълта, че това беше извънземието- далечно и чуждо, обгърнато в тайнственост. В устата му горчеше, а гърлото му беше пресъхнало. Надушвайки проблеми, той погледна за състоянието на отбранителната система на джета и охранителната система, но тук всичко беше нормално.
*
След като през цялата нощ бяха разпитвали за своите колеги из заведенията на града, по двойки, сетне спаха до обед, като имаха по един човек да ги пази. Алекс стана в началото на следобеда, наплиска се с вода на чешмичката в дъното на джета, взе си кафе и запали цигара. Навън вееше снежна виелица. Един по един се събуждаха и Палма и Ким. Аш ги беше пазил в изминалите четири часа и беше буден. В джета беше топло и уютно, но скоро Алекс и Ким трябваше да излязат навън за да продължат търсенето на четиримата си колеги. По това време все още нямаше радиоконтакт нито с кораба, нито с изчезналия джет. Алекс поиска поне един час за разсънване и подготовка, преди да излязат на студа. Всъщност кой пък щеше да му откаже. Докато течеше този час- отсрочка, Алекс и Ким се стегнаха в униформите си, провериха всичките си джаджи и поседнаха да наберат сили, преди тръгване.
Навън беше кошмарен студ. Алекс и Ким вървяха със шлемове на главите си, а в униформите им беше пуснато отоплението. Докато крачеха към първото кафене наблизо, разговаряха през микрофоните на шлемовете си. Имаха и добра връзка с техния джет. Беше сумрачно и навъсено време. При други обстоятелства едва ли биха излезли на открито в такова лошо време, но сега беше друго- търсеха четиримата си колеги и приятели, които бяха изчезнали с техния джет. В първото кафене имаше към 150 извънземни. Двамата минаха покрай масите и разпитваха за своите хора, показвайки тяхна снимка. Извънземните кимаха отрицателно и се мръщеха, че им се досажда по този начин. Двамата тъкмо щяха да излизат от кафенето, когато видяха един извънземен, току- що излязъл навън, който се върна обратно и им каза:
-Не знам дали става дума за вашите хора, но край ресторанта "При стария пън", имаше стрелба преди няколко дни!
-Така ли?- каза Алекс.- А къде се намира този ресторант?
-В Източния център.- каза извънземния и си тръгна, без нищо да добави.
*
Намериха Източния център след два часа, използвайки джета си. Ресторантът "При стария пън" беше доста интересно място, на пет етажа и с аквариуми по стените, освен хубавата гледка към близката планина. Тук се разделиха отново, за да разпитват и за стрелбата и за своите хора. Това беше доста оживено място, а в момента имаше 500 души вътре. След като бяха разпитвали близо час, Алекс се измори и седна на една маса и запали цигара. Дадоха си половин час почивка, двамата с Ким. До момента не бяха попаднали на човек, който да знае за тази стрелба, преди няколко дни.
Появи се и сервитьора, който ги погледна изучаващо и неочаквано каза:
-Разпитвали сте за стрелбата, онзи ден?
-Да. Вярно!- каза Алекс.- Знаете ли нещо повече за това?
-Да, знам, аз бях там, когато се стреляха. - каза сервитьорът- Бяха четирима като вас и около двадесет от расата "пасари". Те са известни като "Ловци на роби", обитават планетата Orixon 19.
-Четиримата са били от нашите хора!- каза Алекс.- Какво им се случи?
-Отвлякоха ги!- каза сервитьорът- Прибраха ги и заминаха. Те добре се сражаваха, но "пасарите" са изключително опасни и хитри.
Алекс и Ким се замислиха, преди да станат от масата и да си тръгнат. Те бутнаха в ръцете на сервитьора една банкнота от 100 златни долара, а това тук бяха много пари, цяло имане. Това беше бонус заради навременната информация.
*
Докато летяха обратно към кораба си- "Crossfire", Алекс пушеше цигара и наблюдаваше картата на тази зона. Тук за планетата Orixon 19 беше отбелязано: особено опасна планета, да се избягва посещението там. На кораба още не знаеха, че своите хора са отвлечени и вероятно се намират там, вече роби. Полетът вървеше нормално, а джета се пилотираше от робот. Щяха да пристигнат на кораба някъде тази вечер. До тогава трябваше много да внимават, защото само те знаеха, къде са изчезналите свои хора. Не биваше да рискуват в нищо, носейки тази важна информация. В противен случай, четиримата им колеги никога нямаше да бъдат намерени, ако загазеха Алекс и неговите помощници в този джет.
(следва продължение)