ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №29, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №29, Valeri Kolev.

На другия ден земляните със воя кораб достигнаха планетата Orixon 18. Докато я приближаваха дежурни на мостика бяха Манхатън и Йоанна. На мостика бяха също- Алекс, Ким и Йон. Алекс пушеше цигара, седнал зад компютрите и прослушваше каналите в радио- ефира, идващи от планетата. Този ден отново го мъчеше извънземния грип и се намираше в много слаба форма, но това не пречеше да работи с компютрите, а това дори го ободряваше. Новините бяха добри- тази планета приемаше туристи от други планети и търговци. Нямаше да има нужда да се внимава кой знае колко, при приземяването долу на планетата, тъй като местните хора тук бяха свикнали на такива неща. Наблюдавана през телескопите планетата изглеждаше интересна и загадъчна, още един свят, където идваше човек от Земята.
Към края на бордовия следобед кораба навлезе в атмосферата на тази планета и продължи полета си на височина от 12 км., за да могат да огледат планетата, преди да се приземяват. Пилотираха кораба, както обикновено два от роботите. В тези часове Йон се беше оттеглил да поспи, а на мостика оставаха четиримата. Докато прелитаха през зона на силна облачност, Алекс прихвана някаква радиостанция и можаха да чуят какво предтавлява този свят, след като компютрите добре преведоха говора на местните. За да ги видят обаче, трябваше да хванат телевизионен канал и Алекс търсеше по това време. Полетът течеше нормално, със скорост от 400 км/ч., пред земляните имаше океан от време и възможности за действия. Изучаването на чужди светове и влизане в контакт с различни цивилизации и раси, беше основното, с което се занимаваше Агенцията AFJ.
В началото на вечерта Алекс и Ким застъпиха дежурство, заедно с Аш и Палма. По това време се сканираше планетата, поне доколкото можеше, преди да се приземят, тази вечер или през нощта. Тази планета представляваше джунгла, но имаше и доста градове, някои с жители от порядъка на 0.5 милиона души. Зоната, пре зкоято летяха земляните в тези часове се намираше в зимен период. Снежна пелена с дебелина над метър се стелеше и покриваше земята.Четиримата бяха застъпили дежурство от четири часа. Това беше в най- доброто време на борда на кораба- вечерта, преди полунощ. Останалите почиваха или спяха. Из кораба беше тихо и спокойно, а ветровете свиреха по корпуса с зловещ вой.
-Да вземем да пийнем джин с тоник!- оживи се внезапно Ким.- Има ли желаещи?
-Добра идея!- каза Палма, а мъжете само кимнаха.
Джинът постопли душите на четиримата, а някакво облекчение се разливаше по телата им, явно напоследък се беше натрупало огромно напрежение у тях. Алекс запали цигара и се изправи пред централния люк, който гледаше право напред. Освен облаците, нищо друго не се виждаше, а мрака ставаше все по- черен. На мостика беше топло и уютно. Ако не беше отговорната работа по пултовете, сигурно щяха да се развеселят и разприказват. Алекс се замисли дълбоко, за този нов и съвсем непознат свят, до който бяха достигнали. В главата му звучаха гласовете на местните от радио- ефира, говорещи по местните езици, някои от които вече имаха добър автоматичен превод в реално време, от компютрите на кораба. Освен атаките на неговия грип, Алекс нямаше кой знае какви проблеми. За него не беше проблем и служебната работа. Можеше да се каже, че той беше един щастлив човек. Но всъщност сред двадесет и двамата души на борда, нямаше кой знае какви проблеми. Проблеми можеха да се получат от вън, особено при доближаване на вражески и враждебни кораби и обекти. В това отношение предварителната информация за нещата, предпазваше кораба и екипажа от неприятности.
С напредването на вечерта кораба прелиташе през зона на бури и урагани. Това не беше притеснително, защото кораба беше проектиран и създаден за чудовищни природни и космически стихии, но все пак, малко повече бдителност нямаше да навреди на земляните, а те това и правеха. По това време се появи и Йон (извънземният от расата ”зелени човечета”). Той се беше стегнал в чиста униформа, свеж и бодър и винаги готов да поеме нещата на борда. Това беше командира на този кораб.
-Как сте, момчета?- каза той и поклати глава. - Джин с тоник? Хубаво, хубаво!
-Преминаваме през урагани в момента, Йон!- каза Алекс.
-Това не е проблем!- каза Йон.- Старото корито не се спира пред такива неща.
-Кога ще се приземяваме?- попита Аш.
-Нека да е по- късно- в нощта, или утре!- каза Йон.- Да огледаме нещата по- добре и да преценим, къде да се приземяваме.
Наближаваше полунощ. Алекс запали още една цигара, зареди си термоса с кафе и се разтъпка из мостика, имаше достатъчно място за това. Корабът летеше в пълен мрак в условия на бури и урагани, но вътре в него нищо особено не се усещаше. Компютърната картина на предния обзор показваше, че прелитат над океан, а в далечината има континент. Това бяха едни такива уникални часове и моменти, когато времето сякаш беше спряло. В кораба беше уютно и топло, а екипажът беше буден без изключения, за обичайните вечерни инструкции от страна на командира Йон.
*
Земляните бяха кацнали на планетата Orixon 18 от няколко дена. През това време излизаха на няколко пъти из близкия до космодрума Търговски център, както и до близкия град. Местните приемаха посетителите от други планети съвсем нормално. Тук беше развита търговията и туризма, но планетата имаше и развито земеделско стопанство и индустрия. Това бяха мечкоподобни същества, като се открояваха няколко по- често срещани раси. Докато земляните набираха инфромация за какво ли не, си прекарваха добре времето.
Беше следобед, а Алекс скоро беше станал от сън. Ким още спеше. Той си зареди кафе в термоса и запали цигара. Като погледна навън, видя, че времето е слънчево, но студено. По това време из кораба течеше профилактика на системите, а навън бяха излезли четирима души- Браун, Джейн, Никита и Хенсън. Дежурни бяха Манхатън и Йоанна. Общуването с местните вървеше без проблеми, а от тях можеха да се научат много нови неща, както за науката, така и за редица полезни неща. Информацията получена от местните хора се записваше в архивите на кораба, на няколко различни видове инфромационни носители, за по- голяма сигурност на данните, при хората от Агенция AFJ беше почти невъзможно да се загуби някаква информация, тъй като обикновено ставаше дума за безценна информация, както от други светове, така и от дейността на земляните, т.е. историята на Агенцията, по години и по различни мисии. Архивът обикновено представляваше информационна съкровищница на земляните, но повечето неща просто биваха секретни.
Алекс не си губеше напразно времето, обикновено. През свободното време, което му оставаше, той учеше най- различни неща от архивите, както чужди езици, а така и тренираше бойни изкуства и пилотиране по време на военни действия, във виртуалния симулатор. Алекс харесваше и да играе разни логически игри с компютрите, като се започне от шаха и редица други. Разбира се свободното му време не беше безкрайно.
На входа бяха Аш и Палма. Алекс им отвори, а Палма се усмихна срещу му:
-Как я карате?
-Нормално. Ким още спи.- каза Алекс и им кимна да се разполагат около масата, извади бутилка джин с тоник и седнаха на приказка, а Ким се събуди, чула шума и отиде да се оправя в банята.
*
Към края на следобеда четиримата се разхождаха из кораба. Алекс беше запалил цигара и се радваше на добро настроение този ден, а Ким и Палма вървяха напред и си говореха смеейки се. Аш се беше замислил нещо, забил поглед надолу към пода. В този момент по говорителите, разположени из целия кораб се чу гласа на командира Йон:
-Алекс, Ким, Палма и Аш да се явят на мостика незабавно! Повтарям- Алекс, Ким, Палма и Аш да се явят на мостика незабавно!
Четиримата не се изненадаха на повикаването, а се насочиха към най- близкия асансьор, за към мостика. Йон се беше изправил пред централния екран на мостика и ги очакваше, когато влязоха там. Той ги изчака да се приближат до него и каза:
-Тръгавате веднага към град 12-397, там отидоха четирима от нашите, но от десет часа нямаме връзка с тях и не се обаждат! Това са Пиркс, Нортън, Соня и Роксана. Бъдете нимателни, на съвсем непознато място сме, възможни са всякакви изненади! Някакви въпроси?
Четиримата кимнаха, че са разбрали и нямат въпроси и се забързаха, а Йон ги освободи и се обърна отново към стенния екран, където следеше нещо. Четиримата взеха раниците и оръжията си, както и шлемовете за дишане и се насочиха към трюма с джетовете. Скоро излетяха, в условия на силна мъгла и мраз. Град 12-397 беше втория по отдалеченост от този космодрум.
(следва продължение)