ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №35, Valeri Kolev.
Беше една сурова и мразовита нощ. Алекс и Ким дежуреха при огъня, а другите спяха. Заети с компютрите си те почти не говореха. Алекс си беше заредил цял термос с кафе, пушеше цигара и умуваше, дълбоко замислен. Съмнения, дали с колегите им на кораба и четиримата отвлечени, всичко е наред, се прокрадваха в главата му. Сега страшно би им свършила работа някаква транспортна машина, но нямаше наблизо такава. Липсата на радиовръзка го тормозеше силно. Дали четиримата отвлечени колеги имаха нужда от спешна помощ, дали на кораба всичко беше нормално, това го измъчваше в тези среднощни часове. Изведнъж както ровеше из радиоефира, Алекс попадна на слаб сигнал. Това беше пиратска радиостанция на местните хуманоиди. Алекс усили звука, изчисти го от шумовете и скоро получи превода на говора, който улавяше. Някои думи биваха трудни за превод, но в общи линии това бяха новините за планетата и пасарите. Така ги предаваха и разпространяваха тук, за свободните от робство. Алекс предполагаше, че станцията е била временно на друго място или не е излъчвала, а можеше и просто точно сега да е попаднал на нея. Говореше се за започваща война с пасарите, за борба за свобода и освобождаването на робите им. Добрите новини бяха, че местните военни са се завърнали с много машини и планове за действия срещу пасарите. Алекс слушаше внимателно, но продължаваше да умува по проблемите на тази малка групичка тук . Между другото по тази станция съобщиха друга радиочестота, по която можело да се разговаря с тях. Това зарадва Алекс. Някаква нова надежда- да си спестят дълга зима в тази пещера, а да се стобият с някаква транспортна машина, изгряваше у него. Това бяха местните военни. Пристигащи от чужди планети, добре въоръжени и с готови планове за действия. Може би те щяха да помогнат на земляните в тази ситуация. Все пак ставаше дума за четирима от тях, отвлечени и поробени и тези четирима, които пък загубиха джета си. Очите на Ким светнаха.
-Какъв е обявения час за разговор с тях?- попита тя.
-Към 4 ч. сутринта.- каза Алекс.- Но дават само един час време за това и молят всички желаещи да се свържат с тях, да се изчакват. Ще бъде отговорено поотделно на всички обадили се, а първо ще има бъдат раздадени номерца, по които да изчакват своя ред. Започнали са също така да снабдяват населението с оръжия и предаватели.
-Пон и Ноа страшно ще се зарадват на новините!- каза Ким.
-Вероятно.- каза Алекс, запали цигара и се изправи до пролуката за да погледне навън.
Станцията замлъкна скоро, както те казваха щеше да има включвания на всеки кръгъл час. Алекс подиша малко чист въздух идещ от вън, погледа малко през пролуката, преди да я затвори здраво, за да не духа студ и мраз. Ким се оживи и стана за да приготви среднощна закуска. Разполагаха с миниатюрни таблетки, които пуснати във вода добиваха обем и заприличаха на питка с обичайния вкус. Това беше добра комбинация с печеното месо от тукашен елен.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс тъкмо ставаше от сън. Той се разсъни с водичка, наплиска си лицето и се избръсна. Доволен и свеж си зареди термоса с кафе и запали цигара. През нощта бяха успели да разговарят по радиото с местните военни. Ситуацията, в която се намираха земляните беше изяснена, а военните хуманоиди обещаха съдействие, тогава когато това стане възможно. Колкото до Пон и Ноа, то те също щяха да получат помощ, когато бъде възможно. Оказваше се, че те са учени. Алекс се разтъпка из пещерата. Ноа и Пон готвеха обичайната напоследък чорба, а Аш и Палма бяха седнали около огъня и отворили портативните си компютри. Ким още спеше.
В началото на вечерта шестимата се бяха събрали около огъня и току- що бяха хапнали гореща чорба, което им идваше добре в този студ. Алекс запали цигара и си зареди кафе в термоса. На него се падаше да дежури в тези часове, за приближаващи обекти и опасности. Той следеше екрана и се беше замислил дълбоко, а другите си говореха в това време. Вече имаше шанс да се измъкнат от тази ситуация- военните щяха да им помогнат, когато имаха време за това. Това даваше надежда и на шестимата. Макар и навън да беше адски студ, то край огъня беше поносимо и дори приятно, но не биваше да го загасят, защото можеше яко да замръзнат.
-Та какво се разбрахте с местните военни?- попита Аш- Аз тогава съм спал и нищо не разбрах.
-Веднага щом имат време за това, ще ни приберат оттук с хеликоптер.- каза Алекс.
-А как ще си осигурим някаква транспортна машина за да търсим нашите хора?- попита Аш.
-Те казаха, че можем да си закупим техен джет.- каза Алекс.- Няма да е проблем.
-Това е добре! Остава да чакаме!- каза Аш.
-Ще чакаме, колкото е нужно.- каза Алекс.
По някое време Алекс стана за да се разтъпче из пещерата. Навън вилнееше страшна буря и трупаше сняг навсякъде. Шестимата бяха добре- заредени с храна и дърва за огрев, както и с достатъчно вода. Алекс запали цигара и се замисли пак. Дали останалите им колеги бяха добре в момента, дали успяваха да са в безопасност. Алекс беше оптимист, но леко безпокойство се насаждаше у него. Тук никой вече нямаше търпение да се напусне пещерата, колкото и добре да се живееше тук. Имаше работа да се върши. В това време започваше излъчването на военната станция с пресни новини около пасарите и на други теми. Алекс се заслуша докато си пиеше кафето, слушаха и другите. Местните военни се готвеха да превземат единия от лагерите за роби на пасарите. Суровия сезон беше поставил е немилост доста от свободните от робството хора, на които се оказваше помощ в тези дни. Военните не издаваха базите си, но твърдяха, че са добре защитени. Едва ли имаше връщане назад, докато не се освободят всички роби и да се прогонят пасарите от тази планета. Военните се бяха въоръжили добре. Сред тях имаше и подкрепления от приятелски планети, които наброявали 200,000 души. Плановете, с които военните разполагаха, били създадени и обмислени внимателно. Предстоеше те да бъдат реализирани. Те призоваваха всички свободни от робство сънародници да се пазят добре, а скоро всички щели да бъдат въоръжени, било помислено за всичко. Алекс слушаше с надежда новините, радваха се и другите в пещерата. Включването на военната радиостанция завърши скоро. Отново имаше отворена линия за контакти със станцията, точно между 4 и 5 ч. Алекс смяташе отново да се свърже с тях, във връзка със случая на земляните. Аш одобри това, а другите поискаха да бъдат събудени в 4ч. Така и щеше да стане.
Вечерта напредваше, когато зарадвани от добрите новини от военните, шестимата похапнаха отново по паница чорба с гъби, яйца и месо. Това отново ги сгря. Алекс смяташе тази вечер да отвори и бутилка джин от запасите на складовата капусла на джета, която беше в пещерата, почти без да се използват провизиите от нея. За да е празника още по- пълен използваха и специални таблетки, които правеха от водата- тоник. Джин с тоник скоро беше темата в пещерата. Шестимата се стоплиха добре от него, а в пещерата стана изведнъж още по- уютно. Разговорите с извънземните приятели се завъртяха около живота на планетата, преди нашествието на пасарите. Те двамата, като учени лично можеха да уредят високи технологии за земляните, до които цивилизацията им беше стигнала, но в момента на никого не му е било до това, заради пасарското нашествие. Алекс одобри идеята, разбира се, ако всичко вървеше нормално, по- нататък във войната срещу пасарите.
Наближаваше полунощ. Останаха да дежурят само Алекс и Ким, а другите четирима легнаха да поспят. Командосите бяха издръжливи, не им влияеше особено джина, който изпиха тази вечер, а само леко им се вдигна настроението и се стоплиха допълнително. Командосите не прекаляваха с алкохола, само ако празнуват нещо, или когато нещата са адски зле. Ким беше намислила някаква щуротия и се усмихваше лукаво на Алекс, а той се мръщеше, ме особено доволен от това, но пък имаха само тези няколко часа насаме и нямаше друг начин да се поотпуснат. Алекс запали цигара. Наистина отдавна не бяха стигали до секс, а това щеше сега да им е от голяма полза, за да вървят нещата по мед и масло. Той пушеше и оглеждаше пещерата, чудейки се как точно да проведат тази операция със изключителна важност и значение. Ким му схвана мислълта и онемя, май не само тя се беше сещала за щуротиите скоро. Всички забравяха, че в пещерата има и два бойни робота. Алекс ги инструктира набързо- единия щеше да пази пещерата отвън, а другия щеше да следи картините на компютъра. Алекс и Ким затаиха дъх развълнувани, започваше се, но това военна стратегическа операция…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар