ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №25, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №25, Valeri Kolev.

Беше на следващия ден, по някое време, когато Алекс, Ким и Аш бяха излезли от кораба с малък джет, за да отидат до астероид № 4 от тази група. Задачата им беше да сканират астероида и да го огледат. С тях имаше и четири робота от кораба. Те излетяха с джета, а кораба оставаше закотвен на астероид № 1. До там имаше близо два часа път. Алекс запали цигара и си отвори бутилка пепси, докато разглеждаше джета и пулта, преди да пристигнат на астероид № 4. Пилотираше един от роботите, спазвайки указанията на тримата командоси в джета. Аш седеше до робота и контролираше работата му, а Ким проверяваше зоната наоколо, за опасности. Полетът на джета вървеше нормално, но почти без видимост, минавайки през зеленикава мъгла. При липса на видимост се използваха скенери и радар, за да се избегне сблъскване. Нататък мъглата ставаше все по- гъста и за момент тримата земляни се замислиха дали не е рискован полета им, леко притеснени.
-Според мен, полета по прибори не е рискован!- каза Аш- Но все пак да внимаваме!
-Можем да пуснем радиосонда пред нас.- каза Ким.- Така ще бъдем по- спокойни.
-Да.- каза Алекс- Добра идея! Пускам напред радиосонда!
-Радиосондата пусната.- съобщи бордовия компютър скоро.
Полетът продължаваше с повишено внимание. Скоро от сондата се получи сигнал, носещ данни за пътя напред. Тримата земляни все още бяха притеснени, макар и сигурността да беше повишена.
*
Тримата командоси сканираха астероид № 4 през целия ден. Чак вечерта решиха да прекъснат действията си, за нощуване. Закачиха джета към една скала и станаха от креслата си, за да се поразтъпчат. Алекс запали цигара и каза:
-Трябва да си разпределим дежурствата за през нощта! Аз ще остана от полунощ до три часа! Аш поема от три до шест, а Ким от шест до девет, когато ще ставаме и тримата. Някакви възражения?
Ким и Аш кимнаха одобрително и тримата се изправиха до люка, за да погледат навън. От малка височина имаше видимост и те успяха да видят какво представлява астероида. Оставаше още малко време до полунощ, когато щеше да остане на пост Алекс, а Ким и Аш можеха да поспят. До тогава тримата похапнаха, каквото имаше в склада на джета, а Алекс си зареди термос с кафе и се настрои за будуване по никое време на това чуждо и зловещо място. Някъде по това време се получи радиовръзка с кораба и Алекс разговаря кратко с Йон. Всичко течеше нормално и при тях. В оставащото време до полунощ тримата поседнаха за да обмислят плана за сутринта. Алекс пийваше кафе с цигара и се подготвяше за неприятното самотно будуване три часа, което го чакаше.
*
На другия бордови ден тримата се разходиха из астероида, но със шлемовете си, въздухът тук беше задушлив и разреден. Мястото изглеждаше интересно, от гледна точка на флората, фауната и минералогията. Беше дошъл следобеда, когато се върнаха в джета. Алекс смъкна шлема с бутилките от себе си, пооправи си униформата и запали цигара.
-Безспорно интересен обект!- каза той.
-Невероятни проби взехме от тук!- каза Ким.- Ако не бяхме на заплати можеше чак да забогатеем с новите си попадения!
-Ще извикаме ли кораба?- попита Аш.- Тук ми изглежда направо като златна мина, а осен това изглежда астероидите нямат собственик…
-Няма да ги викаме.- каза Алекс.- Взехме достатъчно проби, а сега ще се прибираме на кораба!
Скоро тримата излетяха от астероид № 4 с джета си. От кораба не казаха нищо по въпроса, но Йон очакваше с нетърпение взетите проби. Роботът, който пилотираше получи инструкции от Алекс, но той и без инструкции знаеше как да ги прибере на борда на кораба. Тримата седнаха по креслата и се загледаха в екраните пред себе си, полетите в гъста, цветна мъгла не бяха особено приятни. С леко безпокойство изстреляха напред отново радиосондата, която щеше да им гарантира чист път и безопасност.
*
Това беше вечерта на борда на бойния космически кораб “Crossfire”. Алекс, Ким и Аш се бяха прибрали благополучно. Алекс прекарваше хубави часове, слушайки заедно с Ким музика в тяхната каюта. Той пийваше кафе и пушеше цигара, обтегнат в креслото и не зает с нищо друго, освен да слуша музика и да размишлява на разни теми. Ким в това време подреждаше каютата и почистваше. Двамата бяха в добро настроение, а и след като бяха дремнали близо два часа, бяха бодри и свежи. Из кораба бяха будни всички, целия екипаж. До полунощ имаха време за разговори и по питие, след което оставаха будни малцина, предимно дежурните на мостика и някои други, със задачи за през нощта. Плановете нататък бяха да се видят още два по- близки астероида и да се продължава напред. Алекс и Ким тази нощ нямаха дежурство и това ги отдалечаваше от грижите на екипажа. Разбира се по някое време те също се включиха в задачите на екипажа с обичайните си задължения, да помагат на дежурните и Йон, макар и дистанционно- от каютата си.
*
Три дена по- късно деветнайсетте командоси с кораба ”Crossfire” продължаваха напред, според плана на мисията, към планетата Orixon 73. Това беше един странен ден за Алекс. Настроението му варираше от едната крайност до другата, поради атаки на грипния вирус, който го мъчеше понякога. В момент на облекчение той зареди термоса си с кафе и запали цигара. Двамата с Ким бяха в каютата си в тези часове и помагаха на дежурните от мостика, а това сега бяха Манхатън и Йоанна. Алекс се радваше, че от един час атаките на вируса бяха понамалели и се чувстваше почти нормално. Замислен дълбоко, как да намери траен лек за този грипен вирус, той ровеше из радиоефира и прослушваше сигналите на повече от 35 обекта, които бяха наблизо до кораба. Това беше стандартна проверка, дали наоколо има вражески или други обекти, представляващи опасност за кораба и екипажа.
Следобедът се изтъркаля мързеливо и трудно, докато от екипажа спаха 12 души. В началото на вечерта Алекс и Ким се разтъпкваха из кораба. Около хамбарите и трюмовете бяха изградени пешеходни пътеки- коридори за продължителни разходки, като средство срещу обездвижването по време на полет. По тези пътеки можеше да се кара и велосипед, а такива имаше на борда. Освен това почти във всяка каюта имаше симулатор, за бойни изкуства, пилотиране и водене на бойни действия, при ефекти доближаващи се до реалността. На борда имаше също и басейн, и всичко това, за да се раздвижва човек при продължителен полет.
Когато по- късно се прибраха в каютата, Алекс погледна часовника си. Светеше ”зелената детелинка”, т.е. на кораба всичко беше нормално и без проблеми. Двамата и Аш имаха дежурство на мостика от полунощ до три часа сутринта, а до тогава имаше време да си починат, да хапнат и да се подготвят за поста. По някое време при тях дойдоха Палма и Аш.
-Как сте деца?- попита Палма.
-Стягаме се за дежурството.- каза Алекс.
-Пък аз така ще се наспя нощес!- каза Палма.- Имам да си наваксвам часове сън!
-По добре е да дойдеш с нас.- каза Аш.- Ще си отспиш след това.
-Още не съм решила.- каза Палма.
-Имаме повече от три часа!- каза Ким.- Деца, да ивадя ли бутилка джин с тоник?
Речено- сторено, седнаха четиримата на по чаша джин. В каютата беше уютно и с лека светлина. Докато си говореха това- онова, Алекс следеше данните за статуса на кораба и полета. Трябваше да е запознат с това, преди да седне зад пулта. Джинът посгря душите им. Толкова надалеко от Земята, се чувстваха малко притеснени и сякаш не на подходящото място. Понякога ги измъчваше носталгията по Земята, но ги топлеше мисълта, че понякога ще се връщат отново на Земята, когато са свободни. Докато се черпеха с джин, всички хора от екипажа бяха будни. Бяха събудени всички, за да се видят заедно и да обсъдят проблемите тук. Алекс и другите участваха в обсъжданията по радиовръзката.
Неусетно минаваше времето, а наближаваше полунощ.

(следва продължение)