ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №24, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №24, Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер на кораба “Crossfire”. Алекс и Ким се разхождаха из коридорите и асансьорите на кораба. Това беше съчетано с проверки на корабните възли и машини. Един оглед на нещата из кораба никога не беше излишен. По това време в кораба всичко беше нормално, дежуреха на мостика Браун и Джейн. Извънземният- Йон както винаги се намираше предимно на мостика, като командир на кораба. Той дремваше за час- два и отново биваше на линия, навик, който му беше помагал при извънредно сложни ситуации из космоса. Йон беше на възраст над 600 земни години с огромен опит по кораби и далечни планети, взимал участие в много космически битки. Той беше от расата на “зелените човечета“, широко разпространена раса из Млечния път.
Алекс запали цигара и се изправи до един страничен люк за да погледа навън. Двамата с Ким се намираха в един от коридорите на десетото ниво на кораба, близо до наблюдателната кула, където обикновено имаше специален робот- наблюдател. Кулата не беше голяма, но се издигаше на 20 м. над кораба със специален механизъм. Кулата се прибираше обикновено, преди спускане в атмосферата на някоя планета.
-Искаш ли да се качим горе, на наблюдателната кула?- попита Ким.
-Не. – каза Алекс- Изморих се и предлагам да се прибираме в каютата!
-Както кажеш.- кимна Ким.
В един от коридорите двамата срещнаха Аш и Палма, които бяха ходили да проверяват работата на роботите в оранжерията, както и да проверяват запасите от храна на борда на кораба.
-Как си момче?- попита Аш и потупа Алекс по рамото, а Ким и Палма се заговориха нещо, леко настрани от двамата мъже.
-Всичко е нормално!- каза Алекс- А ти, как си човече?
-Готвим се за мисията.- поясни Аш.- Стягаме машините, правим специални траектории за приближаване до Orixon 73. Търсим наши наблизо. Изобщо натоварени сме!
-Давай да идем четиримата в нашата каюта!- каза Алекс.
-Може да дойдем, но по- късно.- каза Аш- Йон ни вика при него сега. Та значи, след това.
-Така да бъде тогава.- кимна Алекс и повлече Ким след себе си, а момичетата още си бърбореха нещо тяхно.
*
Следващия ден Алекс не беше във форма. Извънземния грипен вирус, който го мъчеше понякога, се беше активизирал през този ден отново. В същото време кораба преминаваше през зона със силни електромагнитни аномалии, което допълнително влошаваше състоянието му. Той се беше усамотил в едно помещение за медицинска помощ, където компютрите се опитваха да му изнамерят някакъв лек, а също така подробно анализираха състоянието му. Той запали една цигара, загледан в една точка, някъде по стената. Процеса скоро щеше да приключи, а за лековете щеше да чака няколко часа, за да бъдат синтезирани от машинката за лекарства. Йон временно го беше освободил от всякакви задължения, но Алекс веднага щом се върна в каютата отвори компютрите си и се залови за работа, каквато и да е тя, но да не бездейства, защото това влошаваше положението му. Ким беше загрижена за всичко това, но Алекс я успокояваше, че положението му не е чак толкова зле, а всъщност стискаше зъби и вземаше кафе след кафе, за да му бъде по- добре от кофеина.
През следобедните часове корабът “Crossfire” напредваше през зона на електромагнитни и други аномалии. Най- близкия обект наоколо беше група от няколко астероида, обгърнати в газови облаци. Йон смяташе да се използват за спирка и да се огледат. Докато кораба се отклоняваше от основната си траектория на мостика дежурни бяха Браун и Джейн. Нещата вървяха нормално, а по това време бяха будни само шест души. Алекс и Ким бяха в каютата си, той се занимаваше да експериментира нови програми на компютрите си, а тя подреждаше каютата и почистваше. Беше едно странно време, когато човек не знаеше със сигурност дали не сънува, или всичко си е съвсем реално. Това се получаваше от аномалиите наоколо. В очакване аномалиите да утихнат и шестимата бяха с повишено внимание, имаше възможност да се допускат грешки.
*
Това бяха десетина астероида, обгърнати от газови облаци, като из тях можеше да се каже, че има атмосфера, макар и негодна за земляните. Като стъпиха на един от астероидите, видяха, че има флора и фауна, макар и доста по- странна от нормалното. Тук бяха Йон, Браун и Хенсън, със шлемовете си на главите и с повишено внимание. Корабът се намираше на едно по- широко място, наблизо. Бяха забили куките в земята, защото слабата гравитация не можеше да го задържи. Докато тримата оглеждаха мястото, останалите земляни от кораба ги гледаха на екраните си.
Алекс си зареди термоса с кафе и запали цигара, този ден в значително по- добра форма. Той се занимаваше да оглежда пространството наоколо, за други летящи обекти, които подлежаха на проверка, веднага щом биваха забелязани. Най- близките такива се намираха на 4 часа от тук, но не се приближаваха. Алекс опитваше радио- контакт с тях, за момента без успех. С Ким бяха двамата в каютата си, а тя тъкмо приготвяше вкусна закуска за двамата. Алекс беше радостен, че днес е добре със здравето и формата си, макар и временно, според описанието на неговия извънземен грипен вирус. Междувременно компютъра не беше намерил все още добро лекарство за този грип, но пък той беше активен само понякога и това беше добре дошло за Алекс.
-Имаме ли дежурство днес, Алекс?- попита Ким.
-Да, имаме. От полунощ, цели три часа са наши на мостика!- каза той.
-Имаме известно време все още.- каза тя.
-Да, имаме.- каза той- Ще хапнем, ще се подготвим и отиваме там.
-Йон и другите двама колко време ще се мотаят навън?- попита тя.
-Нямаме бърза работа.- каза Алекс- Ще огледат наоколо, ще вземат проби от тук- от там и ще се приберат на кораба.
-На този астероид ли ще нощуваме?- попита тя.
-Да, вероятно, ако не измислят нещо друго.- каза той.
*
Бордовата вечер беше настъпила отдавна, когато Алекс и Ким се появиха на мостика, за да бъдат на разположение още преди дежурството си в полунощ. Тук сега бяха Манхатън и Йоанна. Йон, Браун и Хенсън тъкмо се прибираха обратно на борда, носейки проби от тукашната флора, фауна, от почвата и въздуха. Инструкторът Флу се занимаваше и с малката лаборатория на кораба. Той щеше да изследва пробите, още преди да се отпътува от тук. Целта беше, ако има нещо полезно на този астероид, то то да се използва. В трюмовете на кораба имаше доста свободно място, за всякакви материали от чужди планети, луни и астероиди, които можеха да бъдат полезни за нещо.
Алекс и Ким заеха местата си зад пултовете и се заловиха за работа, а то имаше какво да се прави. Трябваше да се изчисляват траекториите, по които щеше да продължи кораба напред, трябваше да се контролира цялото пространство около кораба, а също трябваше да се изучават архивите, като огромен опит за справяне с неблагоприятни обстоятелства из космоса, по време на мисия и по фронтовете. Алекс запали цигара, извади си термоса с кафе и се приготви за работа, та чак до три часа сутринта. Скоро тук щеше да дойде и Аш, който даваше дежурства обикновено с тях двамата. По някое време се появи Йон, който си беше починал известно време. Извънземният командир на кораба “Crossfire” рядко се спираше. Той постоянно с нещо се занимаваше, а напоследък отделяше време и на игуанката Бронк, която вече беше на борда на кораба. Те се познаваха отдавна и имаха доста специални отношения по между си, почти като семейни.
Наближаваше полунощ, а в кораба по това време бяха будни всичките 19 души. Браун, Джейн и Никита бяха в рибарника, за да приберат новата популация бързо- растяща риба и да я складират в хладилните камери. Помагаха им и роботи, но това беше специфична работа и не можеше да мине без човешко участие. На борда също се отглеждаха зайци и пилета, за разнообразяване на менюто на екипажа. Генетично моделирани за бърз растеж те се нуждаеха предимно от храна и вода, естествено отопление и светлинен режим.
В следващите няколко дена екипажът на кораба щеше да провери какво има и из останалите астероиди от групата, преди да отлетят напред по плана на мисията. От интерес за екипажа беше всичко, което можеше да бъде полезно за нещо на борда, или представлява някаква ценност. Определено тази група астероиди нямаха собственик. (следва продължение)