Времето сега:

сряда, 15 август 2012 г.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №19, Valeri Kolev.


ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №19, Valeri Kolev.
Алекс беше подремнал няколко часа. Той се събуди и стана от койката, наплиска се с вода на чешмата и постегна униформата по себе си. На часовника му светеше зелена светлина, т.е. на борда всичко течеше нормално. Корабът наближаваше планетата Orixon 57. В тези часове дежуреха на мостика Хенсън и Палма. Алекс си сипа кафе, запали цигара и погледна къде е Ким, а тя в момента спеше. Докато се ориентираше по време на обичайното си тежко събуждане, кораба започна да се спуска надолу, към планетата. Това спускане щеше да продължи близо 40 минути. Обикновено толкова траеше едно нормално спускане, към средно- голяма планета.
На височина от 12 км., корабът премина в хоризонтален полет. До града на Йоанна имаше към два часа полет. Дежурните вече имаха радиовръзка с нея и разговаряха в същото време. Йоанна беше готова за тръгване със “Crossfire”, приключила всичките си дела на тази планета. Целия й багаж беше събран в малък джет, с който тя щеше да се присъедини към екипажа на кораба. Занимавала се с бизнес през паузата от пет години, тя беше натрупала добра финансова сметка. На борда на кораба тя идеше с кредитната си карта, с която можеше да тегли от парите си на голям брой планети, а също и не голяма сума в брой. Беше доволна от петте години, прекарани на Orixon 57 и се радваше, че кораба започва отново мисии, след петгодишната пауза, за модернизиране и ремонт.
”Crossfire” кацна меко, край къщата на Йоанна. Тя вече беше готова със джета си и се сбогуваше със свои приятели, на които вече беше продала къщата и магазина си, на първия етаж. Докато качваше джета си в трюма на кораба всички бяха развълнувани от срещата с нея. Йоанна беше властна жена и в редица неприятни ситуации нейната воля се беше оказвала от изключително значение за успеха на поредната мисия на кораба. Всъщност нямаше да се тръгва веднага. Йон имаше да върши работа и на тази планета. Със своята тайнственост и потайност, Йон често изненадваше колегите си от кораба. А Йоанна беше посрещната на борда на кораба с малък празник, по случай идването й отново в екипажа. Със студена бира и месо на скара, екипажа празнуваше, поредния човек придошъл на борда. Йоанна се настани в самостоятелна каюта, където нахвърля багажа си и се върна в кухнята, за да се порадва на колегите си тук. Алекс пушеше цигара на терасата на мостика, заедно с Ким и Палма. Времето беше слънчево и прохладно, а въздуха чист и свеж. Градът, в който беше живяла Йоанна, се намираше в живописна местност, а тя радваше погледа на земляните от кораба “Crossfire”. Все още никой не знаеше, колко време ще прекарат на това място. Йон беше отлетял с малък джет и два робота, по своите задачи, без да каже, кога ще се прибере обратно на кораба. Скара- бира купонът развесели целия екипаж на кораба. Не запази трезвеност дори Алекс, но все пак без да забравя мерките за безопасност. Седнал в удобното кресло той дебнеше около кораба за опасности и вражески обекти и лица. За целта използваше радара, скенера, телескопите на кораба, както и външните камери. Подслушваше се и радиоефира, от където се научаваха много неща, за близките обекти.
Алекс беше поспал няколко часа. Той стана от койката и си наплиска лицето с вода на чешмата. Докато пушеше цигара с кафе, той погледна какво става из кораба, а то нищо особено не ставаше. Ким шеташе из каютата, а в кухненския блок се спретваше нещо вкусно за вечерята им. Докато се бореше с болезненото си събуждане, Алекс погледна картина от външните камери на кораба. Гледката беше свежа и неописуема. В ляво от кораба започваше джунгла, а в далечината се виждаха планински върхове, обгърнати от мъгла. Звуците от външните микрофони издаваха един съвсем извънземен свят с неговите особености. Алекс не се изненадваше от странните звуци навън. Те бяха някак си по своему интересни и вълнуващи, макар и произлизащи от една извънземна природа и от една извънземна цивилизация.
По- късно, Алекс се беше разсънил вече достатъчно. Той излезе из кораба на разходка, щеше да надзърне и на мостика. Малкият празник беше приключил в рамките на разумното отпускане. Екипажът се стягаше за бъдещите си мисии, още не започнати, преди да се съберат минимума хора от стария екипаж.
*
Три дена по- късно земляните вече летяха нататъка по плана си, към Orixon 41, откъдето щяха да приберат Манхатън. Този ден Алекс изпитваше известно неразположение, болки по цялото тяло и отпадналост. Това бяха симптомите на извънземен грип, който беше прихванал напоследък. Той седеше в креслото си в каютата, пред отворените компютри и се занимаваше както обикновено, а Ким шеташе наоколо, беше включила и пералнята, за да изпере двете резервни униформи на двамата.
По някое време Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Тук имаше даже пешеходен кръг за разходки, около трюмовете на кораба. Алекс пушеше цигара, малко замислен и мързелив днес, а Ким сияеше, видимо в добро настроение, днес.
-Добре си живеем тук, Алекс!- усмихна се тя- На мене ми харесва! А най- доброто е, че ще можем пак да се връщаме на Земята...
-Е, всъщност, когато започнем мисиите, ще бъде по- различно, но по принцип, живота ни тук ще бъде нещо такова...- каза той.
-Имаш усещането, че живееш в някакъв непревземаем замък, крепост!- каза тя.
-Между впрочем, на борда на този кораб сме в по- висока безопасност, отколкото у дома си на Земята!- каза Алекс.- Никой не може да обясни този парадокс. Може би това идва от мощните отбранителни системи на кораба.
(следва продължениe)











Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза