ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №17, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №17, Valeri Kolev.
В базата на земляните на планетата Orixon 21, вече беше паднал мрак, когато Алекс и Ким пушеха на терасата на мостика. В тези часове всичките десет души бяха на борда на кораба. Йон търсеше разни далечни и по- близки радиовръзки, в издирване на останалите, няколко десетки членове на екипажа на кораба, от последните му мисии, преди продължителна пауза. На тази планета имаше още десетина различни бази, които можеха и да спорят относно правата върху планетата. Земляните все още нямаха отношение по въпроса, но земната база нямаше да бъде премахвана в никакъв случай, даже ако трябва да се охранява и защитава с военна сила. Но пък три цивилизации спореха за собствеността върху планетата, водеха съдебни дела, дори битки.
-Тук е страхотно!- каза Ким и погледна към Алекс.
-Да.- кимна той- Но сме тук само за малко, а освен това, още се спори за собствеността върху планетата, едва ли ще е изцяло земна...
-Не е чак толкова важно.- каза тя- Важното е, че голяма площ тук вече е наша, тук ще има и наша колония.
-Това е сред основните дейности и на нашия кораб.- каза той- Да създаваме бази, а до тях и земни колонии.
Алекс погледна назад към мостика, в тези часове бяха дежурни Браун, Джейн и Никита. Останалите почиваха или спяха. Десет робота почистваха кораба и събираха днешната реколта от оранжерията. В рибарника вече имаше доста риба от последната популация, всичко бързорастящо. Имаше и още яйца и пилета, както и зайци и прасенца, които скоро щяха да бъдат убити и замразени из трюмовете на кораба. Според стратегията на тези бойни кораби, на борда трябваше да има големи запаси, за да може да се изпълняват по- далечни мисии и с по- голяма продължителност. Алекс кимна на Ким и двамата се прибраха в кораба. През отворения люк навлизаше хладен, чист и свеж въздух, а помпите на кораба нагнетяваха от него в свободните пространства на кораба и в цистерни за сгъстен въздух. Ким се беше размечтала, ама и тя не знаеше точно за какво. На душата й беше леко и празнично, а в слушалките й звучеше хитова музика от далечни и по- скорошни времена на Земята. Браун беше зает да контролира цялата зона в небето над базата и кораба, въпреки, че това се вършеше и от дежурните на базата. Джейн тъкмо спретваше вечерна закуска за шестимата, Йон също беше тук, зает да търси далечни и по- близки транслации в търсене на останалите от предишния екипаж. До момента той нямаше кой знае какъв успех, но все пак беше намерил още двама души, с които скоро беше разговарял, а това бяха Манхатън и Йоанна. Те не бяха заедно, той се намираше на планетата Orixon 41, а тя- на Orixon 57. „Crossfire” вече се готвеше за преход до едната от тези две планети, компютрите изчисляваха траекториите, по които може да се стигне до там, по- бързо и по- безопасно.
*
Второ денонощие земляните с кораба си- “Crossfire” се намираха във военната база на земляните. Междувременно корабът беше дозареден с всичко необходимо за дълъг път, ако такъв се наложеше. Алекс в оставащите часове до мръкване пушеше цигара на терасата на мостика и се радваше на добро настроение. До него стоеше Ким, днес по- очарователна от всякога. В момента дежуреха Аш и Сюзън, а Йон както обикновено беше на линия и продължаваше да търси още от членовете на предишния екипаж на този кораб, преди паузата. Извън кораба нямаше нито един от екипажа, десет души за сега. Алекс погледна в далечината, където се издигаше планина, обвита в мъгла и със снежни върхове. Беше се замислил дълбоко, за кораба, за бъдещите мисии, за Земята и неколцината приятели, които оставаха там. Двамата с Ким бяха все още съвсем млади- само на по 30 години. Бъдещето беше пред тях, а вече това бъдеще се очертаваше да бъде свързано с този и други, космически кораби. Безкрайни и вълнуващи прилючения ги очакваха, а най- важното, те бяха заедно, двамата, а това означаваше много за тях. Заедно можеха да идат и на края на света, без да им мигне окото.
След няколко часа съзерцаване на местността, около кораба, Ким и Алекс се прибраха на мостика. Нямаше кой знае каква работа за вършене и те се заеха да спретнат закуска за себе си и дежурните. Кухненския блок беше в дъното на мостика. Из кораба беше тихо и спокойно. Не шаваха дори роботите, които в момента нямаха никакви задачи. Докато похапваха пресни пици петимата пуснаха звук от новините на базата, идещи от фронтовете на земляните и AFJ. За момента нямаше нищо ново. Всички войни и битки на земляните течаха нормално, в рамките на допустимото и предвиденото. Тези битки и войни се водеха съвместно със извънземните раси, съюзници на земляните, а ги обединяваше Агенцията AFJ, която се грижеше за обединяването на расите в Галактиката, започвайки от съюзи с най- силните военно раси. Агенцията беше секретна организация на земляните, но не беше секретно, кои раси са във военен съюз със Земята.
След похапването Алекс и Ким се разходиха из кораба, преди да застъпят на дежурство. Късно тази нощ корабът щеше да отлети от тук, нататък към Orixon 57, откъдето щяха да приберат Йоанна. Тя живееше на въпросната планета сама, а работеше в малък магазин за хранителни стоки. Интересни занимания, между две поредни служби на боен кораб. Йон я беше предупредил, че скоро ще я приберат, та да си приключи заниманията там и да е готова за служба на бойния кораб “Crossfire”. Скоро Алекс и Ким застъпиха на дежурство на мостика, а Аш и Сюзън се оттеглиха за почивка. Корабът все пак се намираше в кацнало състояние, та кой знае какви задачи нямаше, но двамата се ослушваха за опасности в небето и по суша. Имаха на разположение всички съвременни и древни съоръжения за контрол на околното пространство. Алекс си зареди термуса с кафе, отвори си бутилка пепси и запали цигара, готов за дежурство от четири часа. Възможно беше именно през това дежурство корабът да отлети, а това зависеше от тежката дума на Йон.
Стартът последва съвсем скоро. Воден от два бойни робота, корабът ”Crossfire” се отправи в небесата на тази планета. Докато набираха височина Йон също беше седнал зад пулта, да погледа как се справят роботите с поставените задачи. Вече на орбитална височина тримата разкопчаха предпазните колани, а Алекс стана от креслото и запали цигара. Полетът започваше съвсем нормално. Йон поседя зад пулта още известно време, преди да се оттегли за едночасова дрямка, както той правеше обикновено. Останали сами на мостика, освен двата робота- пилоти, Алекс и Ким се погледнаха и тя каза:
-Колко време се очаква да бъде полета до целта?
-Няколко денонощия.- каза Алекс.- Но ако спестим време от по- кратки траектории, може и по- рано да стигнем там.
-Тази вечер съм страшно мързелива!- каза тя.- Едва ще дочакам смяната ни, за да си поспя.
-Можеш да дремнеш и тук, аз съм на разположение.- каза той.
-Не.- каза тя.- Ще спя след дежурството.
-Вземи си кафе, ще се разсъниш!- каза той.
-Разбира се.- каза тя.- Но пък сме дежурни само четири часа, все пак! Ще мине бързо, а и все пак сме заедно, двамата, не съм сама...
-Ако искаш да похапнем пак!- каза той.
-Не. Ще си взема кафе и ще подъвча ядки.- каза тя.- Ако хапна, ще ме домързи още повече.
Двамата замълчаха, а Алекс си пусна новините от фронтовете, които скоро бяха прихванати от бордовата автоматика.
(следва продължение)