ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №20, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №20, Valeri Kolev.
Планетата Orixon 41 беше симпатично местенце за живеене, разположена между две сини звезди. Когато земляните се приземиха край градчето на Манхатън, тук беше преди мръкване, онова странно време, когато ти се иска да е сутрин и да започваш деня от начало. До градчето имаше към двадесет километра. В очакване на Манхатън, единадесетте командоси от кораба “Crossfire”, се занимаваха да постегнат кораба и неговите машини, преди да отлетят нататък, според плана на Йон. Алекс пушеше лула на терасата, наблюдавайки хоризонта, където едната синя звезда беше към залеза си. Тук всичко беше в странни цветове, сякаш в някаква огромна дискотека, осветена в дразнещи тонове от светлинните ефекти. Ким беше до него в тези часове и отпиваше пепси от еднолитрова бутилка. Двамата бяха щастливи до известна степен, но не в купонджийско настроение, предвид сериозността на обстоятелствата, преди новите мисии на кораба, да започнат.
Манхатън пристигна по тъмно със десетместен джет, където беше натоварил багажа си, всичко ценно за него в живота му до днес. Верен на кораба “Crossfire” и стария му екипаж, Манхатън нямаше дори сериозна приятелка, която да вземе със себе си на борда на кораба. Колегите му го посрещнаха със скара- бира, а с него тук вече имаше дванадесет души екипаж. Той беше пилотирал редовна линия между два града на дистанция от 5,000 км., през цялото време на паузата на дейност на кораба “Crossfire”.
Празнуването на идването на Манхатън на кораба продължи няколко часа. Самият той беше поизморен от пътуванията си и поиска да се оттегли в каютата си, за да прибере багажа си и да си почине. На мостика останаха само Браун, Джейн и както винаги Йон. Извънземният спеше от време на време по един час и почти винаги шаваше из мостика. Такъв дневен режим не беше по силите на земляните. Мнозина от тях получаваха поне шест часа сън в денонощието, а някои повече или по- малко. Алекс беше в тяхната каюта, а докато Ким спеше, той си подреждаше мислите и нещата си в раницата, където винаги трябваше да има всичко от дълъг списък от задължителни вещи, за оцеляване в открит космос или на чужда планета, ако не дай Боже, се случеше. Освен тези неща, шлема и оръжията, той имаше и още една раница със ценни свои неща, спомени и прочие. Така бяха почти всички от този кораб. По някое време Алекс запали цигара и се загледа в картинката от външните камери на кораба. Намираха се в симпатична местност, осветена сега в тъмно синьо. Звуците и шумовете от външните микрофони бяха изключителни, а той ги слушаше вече от часове. Още един чужд свят говореше за себе си, за своята природа и цивилизация, със тези звуци. Извън кораба в тези часове нямаше нито един от екипажа. Не се планираше излизане, преди утрото, което тук щеше да настъпи по обедно, бордово време. Впрочем до тогава, корабът щеше да е вече излетял нататък по плана на Йон, за събиране на стария екипаж, а и някои нови хора. Алекс въздъхна тежко и стана, за да се поразходи из кораба.
*
Два дена по- късно корабът “Crossfire” продължаваше полета си нататък в посока към звездата Orixon 3. Алекс тъкмо пушеше цигара, загледан в екрана, където имаше картина от външните камери на кораба. В тези часове Йон опитваше да се свърже с още няколко души от стария екипаж на кораба, които се намираха по разни планети наоколо. Ким спеше сладко в койката си и Алекс реши да не я буди. Той включи компютрите си в каютата и седна да поработи, след няколко часовото си мързелуване. По общия радиоканал на екипажа се чуваха гласовете на колегите му от мостика- Йон, Аш и Палма, както и Сюзън и Хенсън от техните каюти. Останалите спяха сега. Алекс не се намесваше в разговорите. Беше се замислил над своите неща, както и за бъдещите мисии на кораба и екипажа. Това бяха едни такива часове, когато времето сякаш беше спряло. Това не пречеше на Алекс, който харесваше да се занимава с компютрите си, особено ако трябва да свърши някаква работа за кораба. В момента той дебнеше за близки опасности около кораба, като разполагаше със всички налични средства за целта. Най- близките обекти наоколо бяха на три часа от тук и се отдалечаваха. В същото време Алекс също търсеше други членове на стария екипаж, чрез радиото и компютърните мрежи, където имаше такива, разбира се. До момента не беше попаднал на никого, но не се отказваше лесно, а продължаваше да търси. По- късно Ким стана от сън. Тя се запъти към банята, а щом се върна оттам по хавлия, беше разсънена, свежа и бодра.
-Какво ново, Алекс?- попита тя.
-Все още нямаме нищо ново.- каза той.
-Бързо си се наспал.- каза тя. – Аз те чувах от време на време, ама още ми се спеше и не ставах.
-Имаме дежурство след пет часа.- каза той.
-Не е проблем.- каза тя.
Двамата останаха в каютата си. Ким подреждаше своите неща, както и цялата каюта и се грижеше за чистотата, а Алекс запали още една цигара и си сипа прясно кафе. Това беше един обикновен ден, както много такива напоследък. Замислен дълбоко над разни неща, той си пусна музика, но продължаваше търсенето на останалите колеги от стария екипаж. Ако някой се беше сетил да поддържа връзка с тях и да знае по всяко време, къде са те, сега щеше да е по- лесно повторното събиране на екипажа. Освен работата за кораба, Алекс имаше и свои задачи. Беше се заловил да изучава архива на кораба и по- точно това, как са били изпълнени предишни мисии на кораба, така, че да бъдат успешни. Корабът имаше богат архив, а изучаването му, като учебник, беше занимателно и интересно занимание. Ето това беше новото хоби на Алекс, освен тренировките в симулатора, където можеше да опитва пилотиране на най- различни машини, както и бойни умения. Ким пък беше отделила кътче в каютата, където отглеждаше свои цветя и се грижеше за тях. Каютата беше станала по- уютна с цветята, а Ким сияеше от здраве и добро настроение.
По някое време при Алекс и Ким дойде Аш. Някога, много отдавна, те бяха били стари приятели. Сега това го нямаше, но приятелството се възраждаше с нова сила.
-Как сте, хора!- каза Аш още щом му отвориха вратата.- Идвам да ви видя и да си побъбрим!
-Много сме си добре, даже!- усмихна се Ким.- Да ти извадя ли нещо за пиене?
-Ще пия едно пепси, студено ако може!- каза Аш и седна край тях.
Тримата се умълчаха заслушани в музиката, а времето сякаш беше спряло. Корабът продължаваше напред по плана на Йон, а скоро щеше да доближи малко астероидно поле, където се предполагаше, че може да има някаква станция или рудник. Смятаха да се отбият там и да разгледат. Докато се приближаваха към астероидното поле, Йон събуди целия сегашен екипаж за проверка и инструктаж. Вече бяха дванадесет души и постепенно заприличваха на един нормално голям екипаж. Старият екипаж беше достигал до 40- 50 души в най- добрите си времена, а Йон помнеше добре това.
По- късно намериха сред астероидното поле наистина малка изследователска станция. Тя беше на зелените човечета и се състоеше от сто души и добра материална база. Тази вечер екипажът на кораба “Crossfire” щеше да гостува на зелените човечета от станцията. Тъй като Йон беше от същата раса, тази неочаквана среща беше от голямо значение за него, а земляните свободно преминаваха от кораба в станцията през тунел- топла връзка и разглеждаха нещата тук. Йон искаше да погостуват на неговите земляци няколко дена.
(следва продължение)