ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 15), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 15), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Извънземното, зелено човече Йон не се завърна цели три денонощия. Липсваше и радиовръзка, поради смущения по трасето. На мостика на Crossfire се бяха събрали всички от екипажа, в момента деветима, без Йон. Браун смяташе, че не е нужно да тръгват да търсят Йон, а всъщност той не беше оставил и инструкции, кога ще се връща и какво да се прави до тогава.
Алекс пушеше цигара, изправен пред люка, загледан в далечината, където беше близкия град. Именно там беше отишъл Йон, с джет и два бойни робота. На мостика се спореше, по въпроса за Йон и евентуалното му търсене. Стигна се до гласуване, но най- неочаквано Алекс стана решаващия глас и точно от него зависеше, какво ще се прави по въпроса. Той се замисли още по- дълбоко, докато искаше време за размисъл. Дадоха му само половин час, за това.
*
Няколко часа по- късно Алекс, Ким, Хенсън и Палма летяха над стохилядния град с малък десетместен джет- всъдеход, от резервите на кораба Crossfire. С тях бяха и два бойни робота, които пилотираха. Все още нямаха идея, как ще търсят тук Йон, но решението на екипажа беше взето и вече изпълнено – да се търси Йон в града. Алекс пушеше цигара, отпиваше прясно кафе и следеше екраните пред себе си, а там имаше всякаква информация и картина. До момента все още нямаше сигнал от Йон по радиоефира, но пък имаше добра връзка с кораба Crossfire.
-Къде може да е отишъл Йон?- попита Ким.
-Нямаме понятие!- каза Хенсън.- Това е сравнително голям град, може да е навсякъде.
-Добре, ама къде да отидем и какво да направим?- каза Палма.
-Ще измислим нещо.- каза Алекс.- Да погледнем в по- големите магазини за апаратура, Йон харесва да си купува разни машинки.
-Има такъв комплекс, съвсем наблизо!- каза Хенсън.
-Да кацнем там!- каза Алекс.- Момичетата остават в джета, а ние с теб, Хенсън, ще надникнем из комплекса!
*
Алекс и Хенсън се мотаеха из търговския комплекс от няколко часа, с калашниците в ръце и шлемовете на главите, като предпазна мярка. Тук виждаха голям брой извънземни раси, някои съвсем непознати. Градът печелеше от туризъм и тук имаше предимно хора от други планети, дошли на пазар, или туристи просто минаващи оттук. Двамата земляни си отваряха очите на четири, но се чудеха на какво именно да обърнат внимание по- напред- тук всичко беше безкрайно интересно, а предлаганите стоки, бяха предимно уникални. Те разполагаха с пари, и свои и служебни, а имаха и галактически кредитни карти, валидни почти из цялата галактика, където имаше цивилизован живот. Но тук бяха пристигнали да търсят колегата си- зеленото човече Йон. Сега не беше нито времето, нито мястото за пазаруване на разни хитроумни машинки и джаджи.
-Да спрем в онова кафене!- каза Алекс- Пуши ми се цигара.
-Да спрем.- съгласи се Хенсън.
*
Намериха местенце в кафенето, Алекс отвори шлема си и запали дългожадуваната си цигара, а Хенсън си взе бутилка безалкохолно питие, но останаха на крака, оглеждайки се внимателно наоколо. С тях беше и един боен робот от кораба им. Той можеше да отблъсне една малка армия съвсем сам, а възможностите му не бяха за подценяване. Точно този робот изведнъж се размърда и каза, с металическия си глас:
-Алекс, Хенсън! Улавям слаби сигнали на робот от кораба Crossfire!
-Можеш ли да определиш координатите му?- попита Алекс.
-Съвсем скоро ще знам неговите координати.- отвърна роботът, а двамата земляни зачакаха в недоумение.
-Това е един от роботите, отишли заедно с Йон.- поясни Алекс, а Хенсън кимна:
-Да. Досетих се.
*
Бяха се върнали в джета от часове. Сигналът от робота, придружаващ Йон беше все още слаб. Те бяха някъде на далеко от този град, но не можеше да се определи посоката. Четиримата се бяха оклюмали, а и вече им се спеше. Алекс запали цигара и си сипа кафе от термуса. До момента не бяха направили нищо, по търсенето на извънземния Йон. Ким и Палма се бяха облегнали в креслата си и дремеха, а Хенсън се мъчеше да се свърже с Йон по неговия радиоканал, но без успех. Алекс наблюдаваше картината около джета. Бяха на паркинга на търговския комплекс, а тук беше сравнително оживено.
-Не можем да предприемем нищо в момента.- каза Алекс.- Хенсън, поспи няколко часа, а аз ще остана на пост!
-Така да бъде.- каза Хенсън- Събуди ме после. Ще поспя.
Скоро Алекс беше сам, а другите спяха. Стъклата на джета бяха огледални и отвън не се виждаше, че тук има хора. Изобщо никой наоколо не поглеждаше към джета на земляните, а това беше добре, щеше да има по- малко опасности.

(следва продължение)