ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 14), Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, (фантастичен роман, откъс № 14), Valeri Kolev.

(този роман се пише в реално време, можете и вие да участвате в писането му, за контакт с мен- E- mail: (valeriwax@hotmail.com)).

*
Crossfire наближаваше планетата Orixon 108. На мостика бяха Йон, Браун и Джейн, Алекс и Ким. Алекс беше запалил цигара и търсеше радиосигнала на Хенсън и Палма, които би трябвало да чакат около планетата с малък джет. Наоколо имаше над 30 обекта, които бяха на дистанция по- малко от три часа полет от кораба. Налагаше се повишено внимание. Алекс въздъхна тежко и погледна картината от предните камери на кораба. Orixon 108 беше съвсем наблизо, а скоро щяха да навлязат на орбитална височина. Корабът се пилотираше от два бойни робота, добре инструктирани от Йон, за работата си.
-Имаме ли сигнал от Хенсън и Палма?- попита Йон.
-Не.- каза Алекс – Все още нямаме сигнал.
-Започнете излъчване на координатите ни, на всеки 30 минути!- каза Йон.
-Добре.- каза Алекс.
-Браун!- каза Йон- Започни проверка на всички обекти, около нас, на по- малко от три часа дистанция!
-Да, сър!- каза Браун- Започвам.
*
Няколко часа по- късно Хенсън и Палма се появиха с джета си, тръгнали по указанията за координатите на кораба Crossfire. Двамата съсвем скоро щяха да бъдат на борда, а с тях членовете на екипажа ставаха вече десет.
Алекс запали цигара, зареди си термуса с кафе и седна отново на мястото си, зад пултовете, а пред него беше отворен компютъра му. Докато се занимаваше да проверява около кораба за опасности, Хенсън и Палма пристигнаха. Бяха изморени от пътуването и от чакането на Crossfire и се оттеглиха в каютата си.
Алекс пушеше цигара, докато работеше с компютъра си, а до него беше Ким и му помагаше. Както винаги те имаха доста задачи за свършване, преди да се оттеглят за почивката си в каютата. Дежурни на мостика бяха в момента Йон и Браун. Всеки момент щеше да се започне спускане към планетата долу, където Йон имаше да свърши някои неща.
*
Crossfire се приземи на космодрум в края на 100- хиляден град, на планетата Orixon 108. Навън беше сумрачно и навъсено, вилнееше буря и скоро можеше да завали дъжд. Алекс се беше изправил до люка и гледаше навън. Въздухът тук беше годен за дишане, дори с много високо качество. Помпите на кораба вече засмукваха поредните количества въздух, за бордовите запаси от сгъстен въздух. Алекс отвори вратата към терасата и излезе там, а външното стъкло отвори само на 10%, заради силната буря. Искаше да усети дъха и уханието на тази планета. Загледан нататък към града, той не усети как мина цял час.
Извънземното, зелено човече- Йон излезе със джета си, въпреки бурята и проливния дъжд, който се сипеше от небето. Той бързаше да свърши някаква задача тук на тази планета. Със себе си беше взел само два бойни робота, както и раницата, калашника и шлема си. Той не беше обявил кога ще се върне на кораба. Алекс погледа след джета на Йон, който бързо стана точица в небесата. Замислен дълбоко, Алекс се прибра в каютата, а Ким спеше тук. Той се зае да си подрежда нещата в раницата, за да попълни липсващите елементи в нея. Подреди си и вещите из каютата и в добро настроение седна пред компютъра си и се захвана за работа. На борда всички пултове, компютри и машини, бяха свързани помежду си в мрежа. Това позволяваше да се помага на дежурните от мостика, дори от друго място. Освен това имаше непрекъсната радиовръзка по общ канал, между всички членове на екипажа. Така те имаха възможност да реагират бързо при всяка ситуация. Алекс преслушваше и в момента общия радиоканал. Понякога се намесваше и той, но предимно само слушаше водените разговори.
*
Алекс стана от сън, беше спал четири- пет часа, както беше отбелязано в ръчния компютър на лявата му китка. Той се наплиска с вода на чешмата, изми си зъбите с паста и погледна статуса на кораба, а това беше зелена светлина, т.е. “всичко нормално”. Йон все още не се беше завърнал, а освен него други от кораба не бяха навън. На мостика бяха дежурни Аш и Браун. Алекс си зареди термуса с прясно кафе, запали цигара и си отвори компютъра, да се занимава, докато се разсънва. Ким още спеше в койката си и той не я будеше, за да си почине добре.
Времето навън беше дъждовно и сумрачно, но пък въздуха беше чист и свеж. Алекс беше излязъл на терасата на каютата, пушеше цигара и се радваше на хубава гледка нататък, към близката планина и част от космодрума с накацалите по него всякакви летящи машини, и големи, и по- малки. Наблизо скоро се беше приземил средно голям кораб, от който се изнизваше тълпа от пътници- извънземни. Алекс се загледа по тях, а можеше да забележи най- различни извънземни видове и раси, сред тях. Някои познаваше от архива на кораба Crossfire, но имаше и съвсем непознати за него, видове.

(следва продължение)