ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 235, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 235, Valeri Kolev.

Започваше бордовата вечер на другия ден, на кръстосвача Nissan, докато пътуваха по сложни траектории обратно към планетата Orixon 44- Новата Земя на земната цивилизация. Алекс беше зле през целия ден, а вечерта го налегнаха мрачни мисли, след като беше дремнал около час време. Той въздъхна тежко, взе си голямо кафе от автомата и запали цигара. Ким го погледна въпросително, но като видя отчаянието, изписано на лицето му, се намръщи, стана от пулта и отиде да се наплиска с вода. Лошото състояние на Алекс влияеше и на нея. Той страдаше от няколко неща основно- извънземния грип, зъбобола и болката в дясното рамо. Към това се добавяха и лошите мисли и неизвестността на бъдещето, което представляваше несигурност за утрешния ден. По това време дежуреха Браун и Джейн, а тъкмо бяха дошли Тимур и Катрин, които се учеха на дежурствата на земляните, а в същото време обясняваха подробности за хищниците.
Късно вечерта, бордово време Nissan приближаваше астероидно поле. То имаше минимална скорост, някъде на дясно и нагоре от курса на кръстосвача. Дежурните сметнаха за добре да се провери полето и намалиха скоростта на Nissan, а Crossfire и Ford бяха в готовност да излетят към полето за проверката. Алекс беше запалил цигара с кафе и наблюдаваше в екрана, приближаването до астероидите.
*
Към края на следобеда на другия ден Crossfire беше все още сред астероидите в търсене на обекти на хищниците. Алекс тъкмо беше запалил цигара с кафе, изправен пред стенния екран, където се виждаха астероидите наоколо. Освен с оглеждане, дежурните проверяваха зоната и със скенерите. Корабът Ford, със 100 души екипаж се намираше на 100 км. навътре в полето. Тук имаше малки и по- големи астероиди, общо към 340. Проверката вървеше нормално, а до момента нищо не беше намерено. Алекс въздъхна тежко. Намираше се в странно настроение, натъжен от спомените си за миналото, в онези далечни и по- добри времена, докато бяха живели на Земята и никой не беше предполагал, какво ще стане сетне. Той не споделяше настроението и мислите си с никого, за да не повлияе на настроението на колегите си. Толкова надалеко от родната планета и без настроение, това можеше да е пагубно за много хора тук. Не винаги Алекс имаше лошо настроение. Понякога му се случваше да е в добра форма по цяла седмица. Той се замисли над тези проблеми, запали нова цигара и се изправи до предния люк. В каютата бяха още- Ким, Аш, Палма, Браун, Джейн, Тимур и Катрин, които дежуреха и обсъждаха проблемите на Nissan, както и войната срещу хищниците.
Късно вечерта Crossfire се завърна на Nissan за нощуване. Тук се бяха прибрали вече всички изтребители, совалки, джетове както и кораба Ford. За идващата нощ не бяха планирани никакви задачи, освен нощуването. Екипажите трябваше добре да си починат, а рано в бордовата сутрин продължаваше проверката из астероидното поле. Алекс имаше дежурство до 3 ч. сутринта, заедно с Ким, Аш и Палма. Той запали цигара, взе си кафе и се настани зад пулта, зорко поглеждайки зоната наоколо, показана на екраните.
*
Започваше бордовата вечер на кръстосвача Nissan, няколко дни по- късно. В изминалото време бяха проверени около 27 % от обектите в астероидното поле. Адмирал Шао смяташе да прекратят търсенето, защото това много забави кръстосвача, а и беше като губене на времето. Докато течеше допитването до екипажа и гласуването, Алекс беше в тежко състояние. Освен острата болка в дясното рамо и силния зъбобол, по неизвестни причини го болеше и корема. Като капак на всичко това, го налегна и извънземния грип, от който го втрисаше от студ и му идваха мрачни мисли. Алекс каза на своите хора, че се оттегля в бокса си, поради здравословни проблеми, прибра се вътре и седна пред лаптопа си, загънат в дебело одеало и с пълен чайник с билков чай. Той беше наредил да не го търсят, освен в краен случай. С него остана само Ким, която упорито ровеше из компютъра си, за да измисли лечение на болежките му, според наличните на борда лекове. Времето минаваше бавно и тягостно, а Алекс беше на път да започнат припадъци от комбинираната болка.
Вечерта напредваше, когато на Алекс му просветна от билковия чай и други лекове, които Ким и шамана Джи забъркаха. Алекс не очакваше чудеса, а раненото рамо го караше да стиска зъби. Той поиска болнични дни и ги получи, но продължаваше да седи зад компютъра си, в обичайното дебнене за вражески обекти. Междувременно кръстосвача вече взимаше курс нататък по пътя си, оставяйки много непроверени астероиди. Друга спирка не се очакваше наблизо. В очакване на бордовата нощ, екипажите имаха три свободни часа.
Късно вечерта Алекс се разхождаше из Nissan и пушеше цигара. С него бяха Ким и Аш. Болката в рамото ставаше неудържима, той трудно движеше ръката си. Въпреки всичко оптимизъм не му липсваше. Из коридорите беше шумно и оживено, адмирал Шао беше удължил свободното време до полунощ, на двата екипажа. По същото време около кръстосвача нямаше близки вражески обекти. Три кораба на Съпротивата имаше на няколко часа дистанция, но на различни места.
*
В следобеда на другия ден Алекс продължаваше да лекува болежките си с променлив резултат. Това не му пречеше да се занимава както обикновено по компютрите. Nissan в тези часове преминаваше наблизо до звездата Orixon 8. Тук бяха инсталирани огромни плантации в оранжерии, като повечето от тях бяха собственост на околните планети. Новата планета на земляните- Orixon 44, също вече имаше оранжерии тук. Заради сериозните добиви от бързорастящи култури, в зоната охраняваше кръстосвачът Sony, от Флота на AFJ. Само след няколко часа, Nissan щеше да бъде до кръстосвача Sony. Предвиждаха се посещения и от едната и от другата страна. Sony имаше също 500 души екипаж. Той обикаляше наоколо и от време на време до планетите край звездата Orixon 8, включително и планетата Orixon 44.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 234, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 234, Valeri Kolev.

Няколко дни по- късно корабите Crossfire и Ford се издигаха в една вечер, обратно към кръстосвача Nissan на висока орбита около Orixon 10. Задачата, да се провери какво става на тази планета беше изпълнена. Тук имаше нужда от сериозни подкрепления във войната срещу хищниците. На кораба Ford имаше 100 души екипаж, а на Crossfire 250. До Nissan оставаха близо два часа издигане. В тези часове Алекс имаше пауза на зъбобола си и това го правеше щастлив. Той погледна екраните пред себе си и обобщи положението- вражески кораби имаше на повече от 10 часа полет, но това вече не представляваше грижа на земляните, а на Съпротивата. Земляните със Nissan, скоро щяха да отпътуват от тук. Веднага щом двата им кораба пристигнеха при кръстосвача и заемеха местата си в неговия корпус. Алекс си взе кафе, този път- нес- кафе, запали цигара и погледна своите колеги и приятели. Беше щастлив заради известна пауза в зъбобола си, а слабо го болеше тази вечер и травмата в дясното рамо, което също му даваше добро настроение. В радиус от 10 часа полет нямаше нито един обект на хищниците. Такова спокойствие земляните скоро не бяха имали.
-Щом се качим на Nissan, от там- накъде? - попита Ким.
-Обратно към Orixon 44.- каза Аш.
-Колко път имаме на обратно до там?- попита Ким.
-Около 4- 5 денонощия, но няма да бъдем по съвсем същия път. - каза Аш.- Тук траекториите са други.
*
На другия ден Nissan пътуваше по обратния път към Orixon 44.
В следобеда Алекс беше в лошо настроение, а го болеше и изкълченото дясно рамо. Той седеше зад пулта и тихо проверяваше какво има около Nissan. До него беше и Ким, а Аш и Палма почиваха. Алекс въздъхна тежко, взе си кафе и запали цигара. Отново му беше тъжно за родната планета и го мъчеше носталгия, по- скоро по миналото, отколкото друго. Доволен, че в момента не го мъчи поне зъбобола, Алекс се замисли по проблемите на кораба. По това време в далечината се появи кораб от AFJ. От него съобщиха, че могат да гостуват на Nissan, тъй като отиват в същата посока. Адмирал Шао ги покани на борда на кръстосвача. Това бяха 80 души с малък товарен кораб. Приближаването и скачването щеше да стане след няколко часа. По някое време в каютата пристигнаха Шон и Бронк. Игуанката беше по- очарователна от всякога. Оказа се, че идват за да помагат в дежурствата. Местата за тях зад пулта бяха совбодни и те можеха да започнат веднага, щом са готови. Тук бяха също Тимур и Катрин, които обменяха опит с дежурните. Двамата бяха офицери от Съпротивата, които бяха тук за да говорят за хищниците и как трябва да се воюва с тях. Още десетима командоси от Съпротивата се намираха на Nissan.
Вечерта наближаваше, когато Алекс, Ким, Шон и Бронк се разхождаха из Nissan.
-Ще имаме ли някаква спирка скоро?- попита Шон.
-Да, ще имаме.- каза Бронк.- Видях нещо на картата, но какво беше не запомних… Може би в близките няколко часа…
-Да.- каза Ким.- Наближаваме междинна станция на Съпротивата.
*
Вечерта беше започнала, когато товарния кораб от AFJ, със 80 души екипаж се скачи към Nissan. Из кръстосвача стана оживено и шумно. Хората се срещаха и си приказваха, а мнозина тепърва се запознаваха помежду си. Тук имаше и десет души от Съпротивата, които бяха тук за да говорят на земляните подробности за хищниците и за това- как да се воюва срещу тях. Тази вечер Алекс беше в що- годе добра форма и се радваше на добро настроение, относително казано. Той успя да помисли и по проекта си за специален компютър, чийто прототип правеше с колегите си в работилничката на каютата. По някое време Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна колегите си в каютата. Шон и Бронк дежуреха, а Аш и Палма приготвяха вечеря. Тимур и Катрин представяха на земляните своите знания за хищниците. Алекс се изправи до предния люк и отправи поглед напред по курса на кръстосвача. Късно вечерта или през нощта, щяха да достигнат до междинна станция на AFJ.
*
В следобеда на другия ден Crossfire беше все още прикачен към док на междинната станция, а кръстосвача Nissan се намираше на около два часа по- нататък. Алекс лекуваше зъбобол, докато Шон и Бронк дежуреха до него, зад пулта, а Ким работеше по проекта за специален компютър. Аш и Палма спяха. Хората от тования кораб бяха отишли да търгуват в станцията. Десетимата военни от Съпротивата също бяха в станцията, на обмяна на опит с тукашните офицери от AFJ. Из станцията бяха още 200 души от екипажа на NIssan, които искаха да се почерпят там и да напазаруват това- онова.
Към края на следобеда Алекс все още водеше борба със зъбобола си, но с променлив резултат. Тормозеше го и болката в изкълченото дясно рамо. Той седеше зад пулта, макар и никак да не му беше до служба в тези часове. Тази междинна станция се контролираше от AFJ. Тук идеха и всички кораби от AFJ, които преминаваха наблизо, на поне по- малко от три денонощия полет. Тук се спираха и всякакви други кораби, преминаващи наоколо. Връзките между AFJ и Съпротивата за момента бяха доста добри. Земляните подкрепяха Съпротивата и войните срещу хищниците- армиите на "злите демони". Алекс въздъхна тежко, запали цигара и взе кафе. Борбата със зъбоболието продължаваше с променлив успех. Дясното му рамо не го слушаше никак, дори ако трябваше да натисне просто един бутон на пулта. Ставаше все по- трудно и невъзможно, той да продължава с дежурствата си. Докато пушеше, той реши да обмисли нещата. Трябваше да вземе все пак някакви мерки…
Вечерта беше започнала, а адмирал Шао смяташе да тръгнат нататък по пътя си, през нощта. Екипажите се бяха разходили добре и си бяха починали добре. До полунощ имаше много време още, но малко по малко екипажите започнаха подготовката за пътуването си нататък.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 233, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 233, Valeri Kolev.

Оставаше съвсем малко време до полунощ. Алекс и Ким пушеха по цигара с кафе и се радваха на добро настроение, преди да идат в бокса да поспят. За беда, точно пък сега те съвсем се разсъниха и ободриха. Алекс предложи да изчакат преди да лягат. Така щяха да преместят дежурствата си по друго време, но и времето за сън щеше да е по друго време. Crossfire навлезе във въздушното пространство на един от континентите, където Съпротивата и нейните съюзници, заедно с местните бунтовници, воюваха срещу нахлуването на хищниците на планетата.
По някое време дежурните се свързаха със Съпротивата. От там ги насочиха към координати, където има нужда от медицинска помощ за ранени и болни. Командир Йон прие ангажимент, екипажа му да помогне по въпроса. Наближаваше полунощ, когато Crossfire взе курс към малък остров, където беше изградена временна полева база на Съпротивата, а тук се носеха ранени и болни от двата фронта. До мястото Crossfire щеше да пристигне до няколко часа.
Алекс се готвеше да спи. Той запали цигара, преди лягане, прегледа новините от близо и далеко, които бяха получили днес. На Orixon 44 всичко било нормално. По другите планети със земни колонии, бяха взети мерки за защита и охрана на земното население. По фронтовете Съпротивата се справяше все по- добре и със по- малко жертви и щети. Делата пък на Флота на AFJ вървяха все по- успешно.
*
Втори ден екипажа на Crossfire оказваше медицинска помощ на пострадали във войните съюзници на Съпротивата. Това ставаше на един малък остров, където водеха ранени и болни за медицинска помощ. Медицинските възможности на кораба Crossfire и екипажа му бяха на завидно ниво. В архива се пазеше информация за всички познати до момента извънземни раси, тяхната анатомия и лечение при болести и нещастни случаи, както и при война. Тук постоянно кацаха и излитаха кораби на Съпротивата и техните съюзници. Броя на ранените намерили полева лечебница на този остров вече беше 5,100 души. Недостигаха предимно опитни медицински специалисти. Натоварването на екипажа на Crossfire беше огромно. Скоро те само започнаха да командват и съветват другите- беше невъзможно да приложат знанията си като хирурзи, във директна намеса в операции. Тук постоянно возеха още и още ранени, а смъртта си намираха всеки ден близо 20 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс се прибра в каютата си, след тежък ден преминал в консултиране на хирурзи в операции, които те извършват. Тази вечер се очакваше на острова да пристигне кораба Ford със 100 души от екипажа на кръстосвача Nissan, хората показали най- висок успех по медицина. Адмирал Шао нямаше какво друго да предложи на Съпротивата, и без друго те искаха вече прекалено много от земляните и AFJ. Алекс запали цигара, преди да влезе в банята. Той се беше потил геройски почти цял ден в лечебницата, от случай на случай, все по- сериозни и спешни. За момента полевата лечебница смогваше да посреща вълните от ранени, но това заради намесата на Crossfire. Алекс излезе на терасата на каютата. На 30 м, долу до кораба на огромни огньове готвеха вечерята за болните и всички военни тук. То всъщност тук други хора нямаше. Наблизо чакаха още четири кораба, които летяха да събират ранени от бойните полета и градовете, опустошени от хищниците. Алекс се замисли, преди да иде да се къпе и освежи. Тази най- нова задача на екипажа беше максимално натоварваща. Командир Йон дори поиска помощ от AFJ, както и освобождаване на екипажа си от тази задача…
Минаваше полунощ. Алекс в това време се тормозеше от силен зъбобол. Той се беше усамотил в бокса си, а Ким вече спеше във втората койка. Алекс преживяваше спокойно своя кошмар. По всичко си личеше, че скоро няма да го отпусне адската болка, която на моменти блокираше мисленето му със невероятната си сила. За да минава времето на изтезанията по- бързо, Алекс беше отворил лаптопа си и както обикновено търсеше над острова някакви вражески обекти. Отбранителните системи на кораба бяха включени в готовност да свалят всеки обект дръзнал да приближи острова в радиус от 100 км. и на височина от 15 км. За момента небето беше чисто. Един от спасителните кораби на Съпротивата тъкмо излиташе, а друг се готвеше да излети и чакаше разрешение. Екипите по хирургическа намеса от екипажа на Crossfire щяха да оперират без прекъсване до сутринта. За щастие на борда на кораба имаше много и най- различни лекарства и билки, които сега бяха по- ценни от злато. Всичко това проверяваше в момента Алекс, в една кратка пауза на зъбобола. Не беше това първата безсънна "нощ " за него. В тази късна доба и над острова беше нощ. Съвпадението с бордовото време беше добре дошло за земляните. Командир Йон беше изпратил на задължителен сън общо 100 души, други 100 помагаха в лечебницата, а останалите 50 се грижеха за останалите функции на кораба.
*
Наближаваше вечерта на другия ден. Земляните от корабите Crossfire и Ford, общо 350 души, успяха да сложат ред в лечебницата. Отвсякъде прииждаха нови ранени, но идваха и лекари, които да се обучават от земляните, преди те да си заминат от тук. Лечебницата щеше да продължи да действа, със местни и тукашни лекари, обучени от земляните. Наличната информация за анатомията на по- известните извънземни раси, вече беше предадена от земляните на Съпротивата, която се грижеше тази островна лечебница да работи добре. Алекс беше имал тежък ден със силен зъбобол, който лекуваше с отвари от билки. По това време зъбоболът изпадна в пауза, за радост на Алекс. Той се оживи, взе си кафе и запали цигара. В каютата бяха също Ким, Аш и Палма. Алекс се изправи до предния люк и се загледа към хоризонта. Тук хоризонта означаваше само едно- война.
Вечерта започваше, а Алекс, Ким, Аш и Палма бяха зад пулта в каютата, осигурявайки безопасност на кораба и екипажа. Около острова нямаше никакви вражески обекти, но и да имаше то Съпротивата щеше лесно да ги свали от далеко, дори без намесата на Crossfire. Алекс си взе още едно голямо кафе, да използва паузата на зъбобола, и се замисли по новите проблеми на борда на Crossfire, както и на Nissan. Crossfire имаше натрупани повреди, за чието ремонтиране все още не беше оставало време. Алекс беше един от специалистите по компютри и на него разчитаха да оправи някои повреди в бордовите системи. Ако не беше зъбобола, сигурно веднага би се захванал за работа.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 232, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 232, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден напредваше, когато Crossfire кацна на един от по- големите астероиди. Тук имаше разредена атмосфера и примитивна растителност от мъхове и лишеи. Астероидът беше пълен с вода и горивен газ със сложна формула. За учудване беше гравитацията тук от 0.8 G. Би трябвало да е много по- слаба. Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и погледна през предния люк. Това място изглеждаше много интересно. В това време от кораба излетяха два джета, които да обиколят астероида и да проверят дали се вижда тук нещо съмнително. До Алекс се беше изправила Палма, която каза:
-Какво романтично местенце!
-Само ни е до романтика!- каза Алекс.
-Еее, Алекс!- каза Ким.- Не ми разваляй настроението! Винаги има място за малко романтика!...
-Точно това си мисля, да знаеш!- каза Алекс, а Палма запали цигара, взе си кафе и застана в "умна" поза пред люка.
В тези часове продължаваше претърсването на астероидното поле. От кръстосвача Nissan навън бяха четирите совалки, много изтребители и джетове. Вторият кораб- Ford не беше излитал. Той возеше само роботи, които се изпращаха обикновено при рисковани операции, както и на разузнаване. Из Crossfire готвеха екип, който да излезе на астероида и да огледа. Това, че тук имаше вода и горивен газ променяше всичко. Тук щяха да останат, докато не изчерпят водата и горивния газ. Такава апетитна хапка не се срещаше всеки ден. Това сигурно струваше много пари, ако някой се опиташе да прави изчисления по въпроса. Скоро се разбра, че из астероидното поле не са рядкост тези с полезни вещества из тях. Докато командир Йон и помощника му Манхатън обмисляха, как точно да се използват скъпите ресурси предложени от астероидите, екипажа на Crossfire получи свободни три часа.
По- късно вечерта Алекс и Ким излязоха из кораба да се разтъпчат. Алекс не беше в добра форма. Изкълченото рамо го болеше, а също го мъчеше зъбобол. Ким пък беше изморена и умираше за няколко часа сън. Двамата пушеха по цигара, докато отиваха към столовата. Из кораба имаше движение. Екипажа ползваше своите свободни три часа, за да се пооправи и да прескочи до приятелите в столовата. До момента из астероидното поле не бяха намерени вражески обекти или нещо съмнително.
*
Няколко дни по- късно Nissan съобщи до другите кораби на AFJ в зоната, за наличните запаси от вода, горивен газ и руда в астероидното поле, след което продължи по пътя си. Тук щяха да бъдат изпратени товарни кораби, които да започнат усвояване на ценните суровини.
Вечерта започваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред. Nissan напредваше към планетата Orixon 10. Щяха да достигнат орбитата й, някъде по полунощ. Алекс въздъхна тежко, запали цигара с кафе и погледна какво става из кръстосвача и неговите кораби, совалки, изтребители и джетове. В този час започваха три свободни часа за екипажите. Изкълченото рамо на Алекс и зъбобола често го мъчеха и в този ден. На борда нямаше човек, който да може да намества изкълчени крайници, а колкото до зъбобола, Алекс го лекуваше доколкото може. Той мразеше операции и не се съгласяваше на такъв вариант.
*
Късно вечерта изневиделица се появи кораб от AFJ. Той беше на три часа дистанция и се приближаваше. Дежурните се свързаха с него. Идвали от Orixon 10, със ранени хора от съюзниците на Съпротивата. Положението там било много напечено. Адмирал Шао нареди Nissan да спре незабавно. Към планетата щеше да се подходи изключително внимателно.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше над океана на Orixon 10. Тук Съпротивата беше защитила само един, по- малък континент. По останалите 4 се водеха люти битки с много жертви и ранени за Съпротивата. Crossfire днес щеше да разузнава над един от континентите. Беше предвидено, дори да се водят битки, ако е необходимо. Nissan беше останал в орбита. Алекс и Аш бяха дежурни в тези часове. Те търсеха вражеските обекти около кораба, а това беше военна зона, където хищниците имаха много машини. Корабът летеше със включен щит за невидимост, но въпреки това, операцията носеше много опасности. Алекс запали цигара и си отвори бутилка със сироп. Дежурството минаваше бавно, без особени проблеми, а в момента около кораба имаше 7 по- близки вражески обекти, както и още 10 на земята. Най- близкия от тях се намираше на два часа дистанция.
Вечерта настъпи на борда на космическия кораб Crossfire. Алекс се беше замислил дълбоко над проблемите на кораба. Все още 4- 5 системи на борда бяха повредени, а 27 души боледуваха от различни извънземни вируси. Петима бяха отстранени от служба и изтърпяваха наказания. Crossfire летеше все още над океана. До континента щеше да бъде след няколко часа.
Вечерта напредваше, когато дежурството при Алекс, поеха Браун и Джейн. Алекс остана на пулта допълнително. Щеше да бъде тук до полунощ, а сетне смяташе да поспи 4- 5 часа. Корабът беше на денонощен, дежурен режим, т.е. не се предвиждаше нощуване на безопасно място, както обикновено. С Алекс дежуреше допълнително и Ким. До полунощ не оставаше много време, а сетне двамата щяха да спят. Разбира се, в полет над военна зона, над бойните полета, нямаше да е кой знае колко спокойно, но пък и без сън не можеше. С мисълта за удобната си койка, Алекс запали цигара с кафе и се изправи до предния люк. Летяха на 1,200 м. височина, със около 500 км/ч., невидими и със заредени оръдия. Дори тук светлината беше намалена, за да неможе да се види от вън. Алекс усещаше някаква радост, да се надига у него. Това рядко му се случваше откакто бяха на кораба, двамата с Ким. Опитваше се да разбере, от какво идва радостта му, но така и не успяваше. Едно беше сигурно- щом у него се надигаше радост, то ги очакваха добри времена. С мисълта за Orixon 44 и спокойствието, което можеха да имат там, Алекс впери поглед към хоризонта. Наоколо нямаше близки опасности. Скоро той отиваше да поспи. Надяваше се да е спокойно през това време…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 231, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 231, Valeri Kolev.

Беше вечер на кораба Crossfire, който стоеше на един космодрум на планетата Orixon 20. Тази планета беше изцяло под контрола на Съпротивата и нейните съюзни раси. Тук рядко стъпваха хищници, освен ако не бяха военнопленници. Това даваше висока степен на безопасност, тук на тази планета. Това забелязаха и земляните и именно затова оставаха по- дълго време тук. Хората от кораба Crossfire скоро не бяха служили при такова високо ниво на безопасност. Чувството за сигурност зарадва земляните. Те можаха да си поемат спокойно въздух и добре да се наспят. Радваше се и Алекс, макар и с контузено дясно рамо и зъбобол от време на време. Тази вечер той и неговите другари Ким, Аш и Палма, имаха гости от тази планета, това бяха офицери- командоси от местните структури- Тимур и Катрин. Те двамата, както и още десетима щяха да се присъединят към екипажа на Nissan, за обмяна на опит и знания. Шестимата се бяха разположили около масата в каютата, на по чаша джин с тоник и разни специалитети и ядки. Тимур и Катрин бяха извънземни хуманоиди, с далечна прилика към слоновете.
Късно вечерта Алекс и Ким застъпиха дежурство, а Тимур и Катрин можаха да видят какво представлява едно такова дежурство, съвсем отблизо. Земляните разбраха много неща от военните гости от Orixon 20. Подробности за "злите демони", както и за хищниците. Това безспорно щеше да се окаже полезно в бъдещето на AFJ и земната цивилизация.
Наближаваше полунощ, когато Тимур и Катрин си отидоха. Заедно с другите си колеги от местните военни, всички те бяха настанени в каюта за 20 души на борда на Crossfire. Вече беше натоварен и генератора за Nissan, а в близките часове Crossfire щеше да отлети, нагоре към орбитална височина, където чакаше кръстосвача. Алекс и Ким оставаха дежурни, чак до 3 ч. в нощта. Той запали цигара и си напълни голяма чаша с кафе. Вероятно в следващите часове кораба щеше да отлети, а те двамата, заедно с другите дежурни от мостика, щяха да имат напрегнати часове в дебнене за близки опасности наоколо. Алекс отново се беше замислил, докато проверяваше основните системи на кораба, преди да е даден старта. Тази планета остави добри впечатления у земляните и скъпи спомени. Сега, когато земляните се готвеха да си отиват, те усещаха плашещата неизвестност на бъдещето си. Така беше и Алекс. Тези дни той успя да си почине, но за беда го мъчеха болежки- контузено дясно рамо и зъбобол. Той си каза, че трябва да се стегне и стана от пулта, за да погледа навън. Времето беше хубаво, около 10' С, и тихо.
*
По обедно време на другия ден Crossfire пристигна до кръстосвача Nissan и се скачи към мястото си в корпуса му. Продължаваше полета им към планетата Orixon 10. Алекс в този ден беше в добра форма, а от час и нещо беше започнал дежурство зад пулта с Ким. Скоро Nissan започна да набира скорост нататък по изчислените траектории. Докато Orixon 20 оставаше някъде назад, из кръстосвача се готвеха за дълъг преход. Гостите от тази планета имаха да обучават земляните по въппросите за "хищниците" и техните господари- "злите демони". Това бяха десет командоса и трима офицери. Тимур и Катрин бяха зачислени към Crossfire, а останалите към Nissan. Те решаваха колко време ще бъдат тук.
Към края на следобеда Алекс, Ким, Тимур и Катрин вървяха из Nissan, докато обсъждаха делата на хищниците. Двамата извънземни знаеха много повече неща за хищниците, отколкото земляните и именно затова се намираха на борда на кръстосвача. Докато траеше полета, те щяха да обяснят подробности около хищниците и техните навици. Алекс запали цигара и поведе своите спътници към столовата. По едно питие преди вечеря щеше да им се отрази добре.
*
В бордовия следобед, на другия ден Nissan минаваше покрай астероидно поле, което бавно се преместваше по посока на една от най- близките звезди. Дежурните сметнаха за добре да се провери зоната около астероидите. Това беше огромно пространство, което трябваше да се сканира и обиколи отблизо. Алекс запали цигара, ставайки от койката си. Отново трябваше да застъпи дежурство, поради новите задачи. Той си взе кафе и седна зад пулта. В близките часове смяташе да прерови радио- ефира в зоната. Тук можеше да има вражески обекти, а дежурните трябваше да ги открият навреме. Сканирането вървеше бавно- основният високоскоростен скенер беше трайно повреден от три седмици. Не бяха изправни и още 4- 5 важни системи на Crossfire. Щеше да отнеме много време и сили, те да се пуснат в действие отново. На борда на Nissan и Crossfire вече четвърта седмица вилнееше странен грип, с общо 42- ма болни в една или друга степен.
Беше началото на бордовата вечер. Crossfire се беше отделил от кръстосвача и обикаляше астероидите. Нямаше да е лесно да се проверят всичките астероиди- те бяха повече от 300, някои големи, а други по- малки. Алекс пушеше цигара с кафе и се радваше на добро настроение. От Nissan бяха излезли четирите совалки, много изтребители и джетове, ангажирани в претърсването. Алекс въздъхна и погледна към колегите си зад пулта. До момента не беше намерено нищо обезпокоително из астероидното поле.
По- късно вечерта Алекс запали още една цигара с кафе и стана из каютата да се разтъпче. През предния люк на каютата се виждаха няколко по- големи астероида, които щяха да проверяват в следващия час. Ким, която се беше появила до него тихо, каза:
-Алекс, вярваш ли тук да има вражески обекти?
-Нищо не се знае докато не видим сами.- каза Алекс.
-Ще ни трябват още два дни, за да видим навсякъде!- каза Ким.
-Два- три- колкото ни потрябват!- каза Алекс.
-Това е абсолютно затънтено място.- каза Ким.- Не ми се вярва тук да открием нещо…
-Тъкмо на такива места се строят тайни бази…- каза Алекс.
Двамата замълчаха, а Тимур и Катрин се изправиха до люка и погледнаха навън със цялата сериозност на офицери от Съпротивата…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 230, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 230, Valeri Kolev.

Това беше една вечер, няколко дни по- късно. Кръстосвачът Nissan заедно с няколкото кораба, закрепени към корпуса му, както и совалки, изтребители и джетове, летеше по пътя към Orixon 10. Алекс пушеше цигара с кафе изправен пред предния люк на каютата си, а до него стоеше Ким, вторачила се напред по курса на кораба.
-Отново на дълъг път…- каза Ким.- Имаме толкова много време, че е по- добре да ни се отваря работа, отколкото да сме свободни.
-Неможем да се оплачем за нищо- почиваме си добре, поработваме си добре…- каза Алекс.- Но малко загърбих проекта си на прототипа…
-Не си го загърбил, Алекс.- каза Ким.- Ние през цялото време намираме начин да помислим и за това.
Двамата замълчаха, а в това време пристигнаха Браун, Джейн, Никита и Хенсън, които щяха да застъпят нощната смяна по- късно, а сега предстоеше вечеря.
Алекс беше хапнал предварително една топла пица, а сега щеше да дежури, докато вечерят неговите колеги. Около кораба нямаше опасности, а полета вървеше нормално, това видя Алекс още веднъж, щом седна в удобното кресло зад пулта. Той провери отново системите на кораба. Задължителния минимум от действащи системи, беше в изправност. Алекс се замисли дълбоко над проблемите на кръстосвача и кораба Crossfire, които ставаха все повече. Колкото повече умуваше, толкова повече идеи му идваха за решаване на проблвмите и той си ги отбелязваше, за да ги сподели с колегите си и командира Йон.
По- късно вечерта, Nissan наближаваше междинна станция. Тук можеха да се спрат, но само ако станцията не е в ръцете на хищниците и техните наемни войски. Това предстоеше да проверят дежурните, докато я доближаваха. В това време Алекс също проверяваше какво има из ефира, какво има около станцията. Ако проверките дадяха положителен резултат, то Nissan щеше да спре наблизо до станцията, а до там отиваше кораба Crossfire.
Вечерта напредваше, а станцията се оказа владение на една съюзническа раса към Съпротивата. Въпреки това, тук можеше да има и неприятни изненади. Скоро Crossfire се откачи от Nissan, за да приближи станцията и да я посети.
*
Няколко дни по- късно, в началото на една вечер Nissan доближаваше планета. Това беше Orixon 20. Алекс беше дремнал в следобеда, а сега пушеше цигара с кафе и се радваше на добро настроение, изглежда добрите времена отново бяха настигнали кораба на земляните. Той погледна какво правят колегите му- всичко беше нормално. Тази вечер още, Nissan щеше да е в орбитата на планетата. Скоро Алекс се приготви за дежурство, получи инструкции от командир Йон по телефона и седна на мястото си. Полетът вървеше нормално. Наблизо обаче имаше кораб на хищниците, който опитваше да приближи планетата, а съюзни сили му създаваха пречки. Водеше стрелба с ниска интензивност.
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи до предния люк и се загледа напред по курса, където вече се виждаше Orixon 20. Може би в близките часове Nissan щеше да е орбита около тази планета. Алекс се замисли дълбоко. Беше му леко на душата и се чувстваше отпочинал, както отдавна не му се беше случвало. До него се изправи Аш, по някое време и каза:
-Тази планета е под контрола на Съпротивата, но постоянно я нападат хищниците. Има четири континента.
-Ще слизаме ли долу?- попита Алекс.
-Да, ще слизаме.- каза Аш.- Трябва да вземем оттам един генератор, за Nissan. Освен това командир Йон ще проведе среща с тукашните военни по заръка на адмирал Шао.
-Вероятно ще сме долу през нощта.- каза Алекс.
-По- рано от 3- 4 ч. сутринта, няма да можем да пристигнем.- каза Аш.
-Среднощно спускане…- каза Алекс.- Ще гледам да съм на линия за спускането.
-От тази планета ще вземем тукашни военни и офицери от Съпротивата.- каза Палма.- Те ще присъстват известно време на Nissan.
-Колко души са?- попита Аш.
-Десет командоса и трима офицера.- каза Палма.
*
Crossfire беше от няколко дни на планетата Orixon 20.
Един ден, към края на следобеда, Алекс и Ким вървяха из кораба. Навън имаше хубаво време, но Алекс си беше контузил дясното рамо, та не беше в настроение. Докато отиваха към столовата и оранжерията, Алекс запали цигара и се замисли. Рамото го болеше понякога зверски, от няколко дни насам. Той си нямаше понятие, какво точно му е на рамото. Дадоха му мехлем за мазане, доколкото това щеше да помогне. В столовата имаше към 40 души, които закусваха, или бяха на питие. Тук двамата намериха Аш и Палма и седнаха при тях. В близките часове щеше да пристигне генератора за кръстосвача Nissan, който идваше от един завод на 2,500 км. от този космодрум. Носеха го по суша с товарен камион. Този генератор щеше да осигури нормална работа на един от ядрените реактори на Nissan, чийто генератор беше неизползваем от 3- 4 месеца. Честиримата си взеха джин с тоник и се почерпиха, преди новото си дежурство в началото на вечерта. Рамото на Алекс му създаваше сериозни проблеми. На моменти болката ставаше нетърпима, а той използваше обезболяващи и мехлеми за мазане. Ким също не беше в добро настроение. Тя беше съпричастна към болките на Алекс, още повече, че го мъчеше и зъбобол освен другото. Алекс търпеше, но погледа му стана мрачен и излъчваше неизбежност, там се четеше празнота и отчаяние…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 229, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 229, Valeri Kolev.

Това беше една бордова вечер на кораба Crossfire. Вече второ денонощие земляните обикаляха с този кораб около планетата Orixon 6, в патрулен полет. След пиковото появяване на летящите машини на хищниците през изминалите няколко дни, от тях бяха свалени близо 25. Това затрудни враговете и те станаха по внимателни и по- пестеливи. Над двата континента, под контрола на Съпротивата все по- рядко се появяваха машините на хищниците. Тази вечер Алекс и неговите хора заместваха болни свои колеги в дежурства зад пултовете. Тук бяха Ким, Аш и Палма. Поредното дежурство вървеше нормално, без сериозни проблеми. Из кораба имаше известни незначителни повреди, които нямаше скоро да бъдат ремонтирани. Някакъв кощмарен грип беше нападнал кораба. Извън строя се намираха вече 18 души, а петима бяха наказани с карцер, или временно отстранени или освободени от служба. Със 23- ма души по- малко, екипажа на Crossfire продължаваше патрулирането си. Командир Йон пазеше десет души, които можеха да бъдат свежа сила при непредвидени обстоятелства. Тези хора не дежуреха и само си почиваха и спяха. Това беше козът на Йон, а той имаше намерение да запази още десет души, за свежи сили на борда.
Вечерта напредваше, когато Алекс се изправи до предния люк на каютата и се загледа в тъмното навън. Усещането за добро настроение и за безопасност беше измамно. На тази планета имаше доста много летящи и други машини на хищниците. Войната на Съпротивата срещу хищниците обединяваше страшно много раси, които знаеха, че злите демони са виновни за всичките нещастия и то в цялата Галактика, а хищниците са техните армии. Алекс въздъхна тежко, а до него се изправи Ким и каза:
-Нашите мисии нямат край, Алекс… Така ли си представяхме бъдещето, някога преди години?... Защо нищо мечтано от нас, не се получи!...
-Спокойно, Ким!- каза Алекс и запали цигара.- Нямаме от какво да се оплакваме- седим си по цял ден пред екраните и натискаме разни бутони. Имаш ли понятие как се чувстват другите земляни по колониите? А тези, които са в робство на Земята? Нашият живот е мечта за тях…
-Хм.- каза Ким.- Може да си прав.
Двамата замълчаха, пушейки по цигара с кафе. А Аш нещо се мръщеше пред екрана. Сигнал за помощ идваше от място на 5,200 км. от кораба. На сигнала отговориха кораби на Съпротивата, които поеха спасителните операции. Това беше совалка, която беше повредена от стрелбата на хищници, прелетели над океана с висока скорост, за да не бъдат прихванати. Бедстващата совалка беше приземена аварийно със сериозни повреди и много ранени.
По- късно вечерта от Съпротивата поискаха помощ от земляните, за оказване на медицинска помощ на хората от свалената совалка. Командир Йон прие искането и скоро Crossfire се насочи към мястото на трагедията, за оказване на медицинска помощ. Смяташе се до мястото да се пристигне рано сутринта, ако не възникнеха някакви усложнения.
*
Беше късно вечерта, когато Crossfire прелиташе с включена система за невидимост, покрай няколко опасни обекта, както на земята, така и летящи. Дежурните трепереха. Алекс си беше запалил цигара с кафе, голяма чаша и следеше параметрите на полета. Тук можеха да ги свалят дори, със мощни наземни оръдия. Летящите обекти не ги забелязваха и за момента бяха просто лесна мишена, но земляните не искаха да вдигат шум и да се издават, че прелитат от тук. До сутринта имаше много време, а летяха над континент с военни действия.
*
В следобеда на другия ден Crossfire все още се намираше в близост до мястото на падането на совалката. Специални екипи от кораба оказваха медицинска помощ на пострадалите извънземни от свалената совалка. Това бяха към 40 души, общо. Докато се грижеха за пострадалите, дежурните пазеха кораба от вражески обекти. В момента нямаше как да се излети при тревога. Командир Йон прие да вземат ранените на борда на Crossfire, за да ги откарат в най- близката болница на Съпротивата, а по пътя щяха да се грижат за тях. В това време ранените се пренасяха на борда на Crossfire. С тях тръгваха и останалите без сериозни травми и рани.
Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до люка, за да види как пренасят ранените чуждоземци на борда. Намираха се на територии, контролирани от хищниците и техните наемни войски. Тук неможеше да се остава за по- дълго време. Всички бързаха, колкото могат повече. За сега няблизо нямаше опасности. Патрулният итребител, който прелиташе наблизо, беше свален навреме от Съпротивата, преди да съобщи за проникване в териториите.
Вечерта беше започнала, когато всички кораби тук, напуснаха района на трагедията, а потрошената совалка беше взривена допълнително, за да не се разбере от хищниците, че хората са били отнесени от спасители. По пътя към най- близката болница на Съпротивата, земляните имаха да летят цялата вечер и някъде през нощта, трябваше да пристигнат там. Летяха над територии на хищниците, но с включена система за невидимост. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи до предния люк. Полетът вървеше нормално, без сериозни проблеми, но някои от системите на кораба все още бяха извън строя. От екипажа отсъстваха 25 болни, а други 20 почиваха, като резерв от свежи сили, които командир Йон мислеше да изплолзва като коз, ако нещата загрубеят. Алекс погледна към колегите си. Ким оправяше каютата, Аш беше зад пулта, а Палма приготвяше вечерята. Из кораба беше спокойно. В лечебницата обработваха раните на ранените. Нито един нямаше опасност за живота. Извънземната анатомия не беше проблем за земляните. В архивите на кораба имаше достатъчно информация за анатомията на различните раси.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 228, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 228, Valeri Kolev.

Вече пети ден Crossfire беше на планетата Orixon 6. Хората от Съпротивата описваха положението като тежко и се помолиха на земляните, ако могат да помогнат със силите си и кръстосвача Nissan във войната срещу хищниците на тази планета. Адмирал Шао искаше подробности, но накрая прие, да останат тук поне за десет дни и да помогнат със каквото могат на Съпротивата…
Беше една вечер, когато Crossfire разузнаваше над един от континентите, където вървяха люти битки срещу хищниците. Континентът № 5 имаше 17,000 км. в едната посока и 9,000 км. в другата. Алекс в този ден страдаше от силен зъбобол. Докато намери подходящ лек за зъбобола си, той се измъчи и изнерви. В тези часове зъбобола беше утихнал и Алекс се чудеше как да се предпази от следващата му атака. Настроението из кораба не беше добро. Почти навсякъде Съпротивата имаше нужда от още сили и техника. Трудно достигаха и боеприпасите. Положението на тази планета беше ужасяващо…
По- късно вечерта Crossfire излезе от въздушното пространство на континент № 5. Вече над океана, земляните си отдъхнаха от напрежението. Над океана беше по- спокойно. Алекс полежа близо час в койката си, за да отдъхне от трудния ден. Предстояха му дежурства и той нямаше намерения да се отпуска. Беше му тежко, зъбобола можеше да го повали отново по всяко време. Черни мисли се мотаеха из главата му, а хищниците бяха ужасяващо наблизо…
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire се издигна на височина 20 км., над облаците, където вилнееха люти бури. Имаше смущения в радио- връзките, отказваха и някои от системите на кораба, заради силни магнитни аномалии. Екипажът беше на тръни за бъдещето си, а командир Йон беше буден от близо 50 часа, изтощен и слаб сега. Той повери кораба на Манхатън, който му помагаше обикновено. Манхатън беше твърд човек, но обстоятелствата не бяха никак розови…
Алекс тази вечер не беше в кой знае каква форма. Той седеше зад пулта и дебнеше за опасности около кораба. Ким и Палма спяха, след тежки дежурства, а Аш беше до него и помагаше. Поради наличието на болни в екипажа, Алекс и Аш трябваше да поемат и смяната от 24 ч. до 4 ч. Това правеше 8 ч. дежурство и за двамата, но те не се оплакваха, недостигаха свежи хора на борда, мнозина бяха изтощени, имаше и болни. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна тежко. Аш все още се крепеше. Той му беше верен приятел и нямаше да го изостави, заради умора.
*
Вечерта на другия ден Crossfire пристигна обратно на кръстосвача Nissan. Манхатън, Йон и адмирал Шао трябваше да обсъждат положението тук и това, какъв ангажимент да се поеме, при искането на Съпротивата, за помощ от земляните. Двата кораба с общо 750 души екипаж се намираха на 30 км. от планетата. Тук се беше превърнало в спирка на силите на Съпротивата в зоната, които идеха по различни поводи, но предимно за да се оттърват от преследване от хищниците, които несмееха да нападат кръстосвача.
Късно вечерта Алекс се готвеше за сън, след тежки дежурства. Той изцеждаше остатъци от силите си, за да провери за пореден път зоната около Nissan.
Току- що тук беше пристигнал малък кораб, който беше избягал от хищниците и потърсил помощ тук. На борда му имаше 20 души от разни раси, съюзници на Съпротивата.
*
В следобеда на другия ден Nissan продължаваше да виси на 30 км. над планетата, а Crossfire се готвеше за патрулиране около планетата. През изминалото време тук бяха идвали много машини на Съпротивата и нейните съюзници, по един или друг повод. Адмирал Шао посрещаше всички благосклонно, а сетне се водеха дебати за положението на тази планета, което не беше от най- добрите възможни. Земляните искаха да помогнат по някакъв начин на тази планета, но всъщност имаха задача да пристигнат на Orixon 10.
Алекс този ден отново дежуреше със своите хора по пултовете на кораба. По някое време той въздъхна, запали цигара и си взе кафе, докато проверяваше присъствието на личния състав на борда на Crossfire, в очакване на разрешение за отлитане. Командир Йон все още бавеше разрешението, уточняваха се параметрите на патрулирането. До Алекс седеше Ким, а Аш и Палма почиваха за един час. Из Nissan течеше един обикновен ден, а на Crossfire се стягаха за патрулния полет, който щеше да започне скоро.
Към края на следобеда Crossfire се отдели от кръстосвача и започна приближаване към планетата Orixon 6. Това беше в зоната над двата континента, контролирани от Съпротивата. Тук рядко се появяваха хищници, но беше добре да се внимава, винаги беше възможно да има изненади. Адмирал Шао беше обещал да помогнат, но само до няколко дни, а не повече. Той щеше да поиска тук да пристигнат още спасителни кораби от AFJ. Алекс се беше замислил дълбоко, докато полета започваше без сериозни проблеми, но със някои повредени системи, които сега неможеха да бъдат ремонтирани. Комадир Йон си беше починал и наспал добре. Отново той водеше командването на Crossfire. С помощника си Манхатън си бяха разделили времето за командване, помежду си.
Бордовата вечер беше започнала, когато Crossfire слезе на 17 км. височина над планетата. На тази височина щеше да започне обиколката около Orixon 6, в търсене на вражески обекти в небето. Щеше да се стреля по такива обекти, веднага щом бъдат забелязани и идентифицирани. Не бяха позволени никакви грешки и колебания. Ситуацията на тази планета беше нажежена. Алекс си взе още едно голямо кафе, запали цигара и погледна хората си около пулта. Дежурството беше сериозно, това беше много опасна зона. На кораба имаше 14 болни и трима освободени от дежурства. На Алекс и хората му се падаше и дежурство от рано сутринта в 6ч. Това беше голямо напрежение, което трябваше да издържат…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 227, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 227, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ, когато първите най- тежко пострадали извънземни от бедстващия туристически кораб, бяха пренесени на Nissan. В едно хале тук беше подготвен медицински пункт. Екипите пренасяха в тези часове ранените от кораба. По- късно оттам щяха да изнесат по- важната техника, както и по- ценните вещи, както също провизиите, водата и цилиндрите с кислород. Бедстващия кораб нямаше да може да продължи полета си. Според експертна оценка, един ремонт, щеше да излезе много по- скъп от самия кораб, а и да отнеме няколко месеца, ако материалите за ремонта бяха тук. Съветът на Nissan реши, тези хора да бъдат отнесени на Orixon 6, където Съпротивата разполагаше с два свои континента.
Алекс и неговите другари скоро се оттеглиха от дежурството си. Той щеше да бъде наблюдаващ експерт при няколко належащи хирургически операции на извънземни малко след полунощ. До тогава той се зае да се разсъни и подготви, хапна една прясна пица от автомата и седна на кафе и цигара с другарите си. От всичките 150 пасажери на обстрелвания от хищници кораб, само 14 души бяха почти невредими. Това бяха извънземни от няколко различни видове, събрани заедно от интереса си да пътешестват. Не бяха имали добър късмет, но всъщност вече бяха на Nissan в сигурни ръце, където щеше да им се окаже първа медицинска помощ, а това си беше изстрел в десятката.
Алекс беше задрямъл облегнат в масата пред себе си. Той се стресна и се събуди. Скоро щеше да иде в лечебницата, за да наблюдава операция на извънземни, спешни случаи. Той запали цигара с кафе и погледна какво става из каютата и кораба. След първоначалния хаос и паника, нещата се нормализираха. Продължаваше борбата за живота на 20 особено тежко ранени извънземни.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan доближаваше планетата Orixon 6. Тук Съпротивата имаше цели два континента, а на останалите се воюваше с хищниците. Земляните искаха тук да оставят хората, които взеха от бедстващия туристически кораб, затова и идеха тук. Положението още отдалеко не беше никак розово. Хищниците имаха малки кораби навсякъде наоколо и дебнеха за пролука в сигурността на Съпротивата, за да атакуват. Nissan вече имаше лоша слава сред хищниците и те направо бягаха от него, камо ли да атакуват.
Бордовата вечер беше започнала, когато Nissan намери силите на Съпротивата, които бяха на 40 км. над единия техен континент. Nissan щеше да остане тук, а Crossfire натоварен с ранените, щеше да се приземи в една от базите на Съпротивата, за да остави там в болница, ранените хора от туристическия кораб. В тези часове се пренасяха ранените от Nissan към Crossfire през тунела- топла връзка. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в каютата си и подготвяха системите на кораба за предстоящото приземяване, тази вечер или през нощта. Алекс запали цигара и си взе кафе, тъжен тази вечер. Тежаха му на душата много неща, а носталгията по родната планета отново го тормозеше. Той мечтаеше за един по- различен живот, там на Земята. Това неможеше да се случи, не само заради службата му далеко от Земята, а и защото там бяха времена на робовладелски строй.
По- късно, когато туристите и останалото от кораба им, бяха натоварени на Crossfire, той се отдели от кръстосвача и започна полет за приближаване към планетата и приземяване. Алекс запали цигара с кафе и се замисли, докато наближаваха планетата. Наоколо имаше само обекти на Съпротивата и техните съюзници от тази планета. Въпреки това зоната си оставаше особено опасна. Земляните нямаше да предприемат такова рисково действие, ако не се налагаше да оставят ранените в болница някъде наблизо.
Вечерта напредваше, когато Алекс стана от пулта, за да се разтъпче из каютата и да се наплиска с вода на чешмата- беше му се додремало. През люка се виждаше звездното небе над кораба, а някъде долу заспалата планета. Алекс потръпна. Чувстваше се като плувец, който е влязъл толкова навътре в морето, че няма сили да се върне на брега. Чувството, че е вече удавник, не напускаше Алекс тази вечер. Той се паникьосваше от своите мисли. Колко време още има до края на договора, колко мисии му предстоят, за оставащите седем години още по договор към AFJ. Едва след това щеше за крои планове, как да се завърне на Земята, за да се опита да живее един нормален живот на ветеран от Флота на AFJ. Алекс изръмжа и излезе из кораба. В това време се намираха някъде на 20 км. от планетата във орбита. Започваше траектория за приземяване на кораба. По коридорите нямаше никого. Алекс взе асансьора към мостика. Искаше да види кой пилотира и дали командир Йон е буден. Йон спеше по 2- 3 часа от време на време, а беше почти винаги на линия. На мостика беше нормално. Пилотираха Шон, Бронк, Джейсън и Сюзън, а командир Йон току- що ставаше от сън. Йон погледна към Алекс и попита:
-Как си, синко? Измъчва ли те нещо?
-Все същото, сър!- каза Алекс.- Злите демони си играят с нас… Безсилни сме да се оттървем от тях…
-Така е, синко!- каза Йон, взе си кафе, седна на масата зад пултовете и покани Алекс със жест, да седне, а Алекс седна срещу него и запали цигара.
-Изминаха трудни три години за мен, сър.- каза Алекс.- А предстоят още цели седем, както е по договор. Ще ми се да се върна на Земята, да се събера с останалите ми живи роднини…
-Алекс, не искам да те отчайвам, но командосите- астронавти от AFJ, рядко напускат службата, даже след като им изтече договора!...
Алекс замълча замислен. Корабът започваше спускане към планетата. Orixon- 6 беше една от планетите, които искаха да окупират хищниците. Съпротивата- съюз на обединените светове, срещу злите демони и техните армии от хищници, имаше силно присъствие тук. Цели два континента бяха спасени от превземането им от страна на хищниците. Те се охраняваха изключително строго от Съпротивата. На останалите континенти се водеше война.
Алекс запали още една цигара, взе си кафе и се загледа в лаптопа си. Започваше най- трудната част от всяко приземяване. Корабът силно вибрираше, губеше се радио- връзката с планетата и останалите сили на Съпротивата в зоната. През нощта, кораба щеше да лети вече на 10 км. височина, за да достигне точните координати на базата, където отиваха сега.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 226, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 226, Valeri Kolev.

Бяха изминали няколко дни откакто три бойни кораба на хищниците се мотаеха около междинната станция и заплашваха Nissan по всякакъв начин. Земляните не допускаха трите вражески кораба да наближат междинната станция и кръстосвача Nissan. Смяташе се, че враговете са взели на мушка именно Nissan, като един силен коз на AFJ в тази война. Земляните бяха изстреляли над 30 снаряда по враговете, през изминалите дни. Този ден беше изминал в тежки боеве на земляните тук и техните врагове- хищниците. Те нямаха представа каква точно е огневата мощ на Nissan, нито пък за огневата мощ на междинната станция и това беше огромната им грешка. Адмирал Шао и командира на Crossfire- Йон, все още не обръщаха внимание на заплахите по радиото. Те печелеха време в подслушване на трите вражески кораба, като ги интересуваше- с какви сили разполагат хищниците и какво са намислили…
Наближаваше полунощ. Трите вражески кораба се бяха отдалечили, след тежки поражения и разрушения по машините си и големи жертви от тяхна страна. На Nissan и Crossfire, както и на междинната станция се готвеха за нощуване, след изключително тежки битки… Алекс тази вечер беше тъжен. Временно беше прекратил работата по проекта си, за да дава дежурства и да обмисля действията на земляните при сегашните обстоятелства. Отдалечаването на трите бойни кораба на хищниците даваше време на земляните да си отдъхнат, преди враговете отново да нападнат. По всичко си личеше, че хищниците искат да унищожат кръстосвача Nissan, и то на всяка цена. Те обаче си нямаха представа с какви бойни възможности разполагат кръстосвачите от AFJ. Nissan имаше ресурси да воюва със цяла вражеска планета. Тук случая беше далече по- безобиден- само три вражески кораба, много перчене и заплахи от тяхна страна, както и ниски бойни възможности… Това не успокояваше земляните. Те бяха в очакване да се появят още подобни вражески кораби. Това можеше да стане, но можеше и да не се случи…
*
Беше вечерта на другия ден. Трите кораба на хищниците се бяха изтеглили надалеко, явно отказали се да атакуват повече след тежките си загуби. Crossfire все още беше на междинната станция. Алекс тази вечер се черпеше с плодов сок и експериментираше различни схеми към прототипа, който правеше. Помагаха му Ким, Аш и Палма. След изтеглянето на хищниците, тук нямаше никакви други опасности, които да им попречат да продължават работата си по проекта. Алекс беше доволен от свършеното през този ден. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи до люка. Изгледа към станцията беше впечатляващ. Щяха да останат и тази нощ тук, в изчакване дали ще се появят други вражески сили наоколо, а на другия ден по план трябваше да продължат напред към Orixon 10. Алекс се беше замислил дълбоко, загледан към станцията и звездното небе около нея. Този ден беше преминал някак си бързо, без кой знае какво да се случи, а в същото време той беше свършил с хората си добра работа по проекта на прототипа. Сега четиримата щяха да се разходят из станцията, за да отдъхнат и да се развлекат малко. В тази станция живееха близо 1,000 души, които държаха бойните установки, оранжериите и хотелите. Временно тук имаше в момента близо 25,000 души, сред които 24% земляни. Това бяха туристи, хора търсещи работа или дом, авантюристи, пътешественици, търговци, както и военни от Съпротивата. Разбира се имаше и редица други, особено сред извънземните. Тук имаше както бедни хора, така и богаташи, всички те- тръгнали на някъде, на път.
*
В следобеда на другия ден Nissan пътуваше нататък по пътя към Orixon 10. Повечето хора от екипажа сега спяха, а останалите биваха дежурни, или имаха задачи за изпълняване. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха в тези часове зад пултовете в неговата каюта. С отдалечаването от Orixon 44, намаляваха корабите на AFJ наоколо, а се увеличаваше броя на вражеските обекти. Nissan вземаше курс на обикаляне на всяакви препятствия по пътя си, а хищниците се отказваха да се занимават с такъв огромен кръстосвач. Алекс запали цигара и си взе чай. Зоната не беше от безопасните. На 5 часа в далечината имаше кораб на Съпротивата, с който се свързаха по радиото. На борда му имало 50 души, изпълнявали разузнавателен полет, базирани на близката планета Orixon 6. Там Съпротивата държала два континента, а в останалите се воювало с хищниците.
Бордовата вечер беше започнала, когато дежурните прихванаха сигнал за помощ. Обектът се намираше на разстояние от три часа, извън първоначалния курс на Nissan. Адмирал Шао нареди да се провери за какво става дума. Crossfire беше изпратен напред, а Nissan скоро премина на нови траектории към обекта.
Докато летяха към бедстващия обект, Алекс запали цигара, взе си кафе и се отнесе в невесели мисли. Той знаеше, какво е да разчиташ на чужда помощ. Още по- лошо се получаваше, ако никой няма наблизо. Обектът вече се виждаше на радара. На опитите за контакт, нямаше отговор. Това изглеждаше много странно. Алекс погледна Ким, Аш и Палма, които бяха до него зад пулта и въздъхна. Вероятно ги чакаше тежка нощ. Той си наложи да забрави сладките си планове, да легне в койката си и да се наспи. Това нямаше май да се случи скоро.
Вечерта напредваше, а Crossfire доближаваше бедстващия обект. До контакта оставаха броени минути. Някъде по- назад идваше и Nissan.
*
Това се оказа туристически кораб с 150 пътника и петима души екипаж. Корабът беше обстрелван от хищниците, при което единия двигател му беше унищожен, имаше и пробойни по корпуса. От пътниците имаше много ранени, а трима от тях вече бяха починали. Двамата пилоти казаха, че от кораба нищо не става. До тук беше дошъл по инерция. Това бяха извънземни от разни раси, които тръгнали на пътешествие, привлечени от ниските цени на билетите, които им били предложени, доброто обслужване и солидната дажба храна, предвидена за човек на ден. За съжаление изгодната сделка вече беше провалена.
От Crossfire веднага изпратиха до бедстващия кораб екип, който да огледа, докато пристигнат спасителите от Nissan. Ранените щяха да бъдат взети на Nissan най- първи, а след тях и невредимите и с по- леки травми.


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 225, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 225, Valeri Kolev.

Към края на един следобед Crossfire летеше над континент № 1, в посока към град № 8. Алекс този ден имаше силен зъбобол, който на моменти утихваше. Това го извади от възможност да дежури нормално. Той се настани назад из каютата и извади лаптопа си, все пак да помага на дежурните, когато болката му позволява това. В същото време се занимаваше с работа по проекта си. Той запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Поредната сериозна атака на зъбобол, току- що беше утихнала. Из кораба тъкмо двете смени се разменяха за дежурствата и другите си задачи. По това време оставаха да спят близо 50 души. Полета на кораба вървеше без сериозни проблеми. Трафика над континента беше сериозен, в тези часове пристигаха още хиляди бъдещи заселници на тази планета. Те идеха от колонии по чужди планети, както и от Земята. В същото време строителството навсякъде продължаваше, като се използваха предимно роботи. Дежурство в каютата на Алекс сега застъпваха Браун и Джейн.
*
На другия ден адмирал Шао извика кораба Crossfire обратно на кръстосвача Nissan. Нови обстоятелства във войната срещу хищниците изискваше Nissan да бъде на разположение около планетата Orixon 10. Докато Crossfire се издигаше в небесата в полет към кръстосвача, Алекс и Ким дежуреха зад пулта в неговата каюта. Той запали цигара, взе си голяма чаша с кафе и се замисли. Ето, че отново заминаваха на дълъг път. Хубаво си бяха прекарали на Orixon 44, но ето на това му дойде и края. Бордовата вечер започваше, когато Crossfire достигна орбитата и нататък се насочваше към Nissan, отдалечен на няколко часа полет в посока към една от звездите наоколо.
Късно вечерта Crossfire достигна кръстосвача Nissan и зае своето място към корпуса му. Nissan плавно започна да набира скорост в посока към Orixon 10. Между кораба и кръстосвача беше спуснат тунел- топла връзка, за да могат двата екипажа да си гостуват. Командир Йон скоро използва този тунел, за да посети адмирал Шао и двамата да обсъдят настоящата мисия. А Алекс беше дремнал близо час по пътя. Сега той стана от сън, наплиска се с вода на чешмата, стегна си униформата и запали цигара с кафе. Като излизаше от бокса си, той срещна Палма, която се усмихна и попита:
-Наспа ли се, Алекс?
-Дремнал съм малко.- каза той.- Къде си тръгнала, Палма?
-Събрахме се пак голяма компания.- каза тя- Ще взема питиета и ядки да сложа на масата, да се почерпим.
*
Наближаваше полунощ. Nissan пътуваше към Orixon 10, заедно със скачения към него кораб Crossfire. Из двата кораба беше тихо и спокойно. Общо 750 души екипаж се готвеха за сън, с изключение на нощните смени. Алекс отново страдаше от зъбобол. Той опитваше какво ли не за лек, но нищо не се получаваше- няколко от зъбите му бяха направо за изваждане.
*
В един следобед няколко дни по- късно Nissan достигна междинна станция. Докато я приближаваха, Алекс запали цигара, взе си голяма чаша кафе и се загледа в картинката от към станцията. Това беше огромно съоръжение, държано от AFJ и земляните. В тези часове напред беше изпратен кораба Crossfire. Той щеше да зареди гориво, вода, кислород и провизии за целия кръстосвач Nissan, въпреки че запаси имаше достатъчно. Алекс оставаше дежурен, заедно с Ким, по време на този нов полет на кораба. Радиовръзката със станцията беше нормална, там всичко било нормално.
Скоро Crossfire се скачи към станцията. Навън излезе екип, който да уреди зареждането с гориво, кислород, вода и провизии. Алекс се изправи до люка и погледна към станцията с някаква надежда в очите. Но тази станция не можеше да реши неговите проблеми, нито пък на колегите му. Още една цигара с кафе и той седна пред компютрите, без ясна идея с какво ще се занимава. Зареждането на кораба щеше да продължи с часове.
Наближаваше бордовата вечер. В кораба при командир Йон бяха пристигнали офицери от междинната станция. В същото време навън бяха пуснати 70 души, които можеха да се разхождат из станцията. Алекс се беше заловил да си подрежда мислите, а също раницата и багажа си, който не беше много- още едина раница. Докато едната беше задължителна за оцеляването на чужда планета, без машина, втората си стоеше в кораба. Беше пълна с интересни нещица, включително дълготрайни провизии и предмети със специални функции.
Бордовата вечер беше започнала, когато Алекс продължи работата си по проекта, заедно с Ким. Прототипа на неговата машина- компютър ставаше все по- сложен и добиваше все повече функции. До момента не се налагаше да се прекъсва работата по проекта, заради неотложни задължения. Имаше време и за проекта и за дежурствата. Алекс запали цигара и пусна тестова програма. Неговата машина добиваше нови и нови възможности със всеки изминал ден. Ким помагаше, а често даваше добри съвети, или донасяше кафета и закуска. Още не се знаеше дали Crossfire ще остане тук на станцията през идващата бордова нощ.
Вечерта напредваше, когато Аш прихвана много слаб сигнал в радио- ефира. Нямаше да има никакво значение, ако този сигнал не беше разпознат като кодове на хищниците. Вероятно те бяха наблизо…
По- късно беше обявена тревога, както за междинната станция и двата кораба на земляните, така и в цялата зона. От някъде приближаваха кораби на хищниците, но все още не се виждаха на радарите.
*
В очакване да бъдат забелязани корабите с хищници, на Nissan и Crossfire се готвеха за битки. Бяха задействани и отбранителните съоръжения на междинната станция. Тревогата успешно беше получена и на Orixon 44, което беше изключително важно в момента. Алекс се върна към дежурство зад компютрите. Той запали цигара, взе си голяма чаша кафе и в очакване на дълга и трудна нощ, се зае да подготвя кораба за скорошни битки. Междурвеменно около Nissan бяха изпратени патрулни изтребители, които щяха да се опитат да засекат хищниците или сигналите им…


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 224, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 224, Valeri Kolev.

Един ден, късно вечерта Crossfire летеше през силен дъжд и черни облаци, в патрулен полет над единствения населен континент на Orixon 44, а това беше континент № 1. Алекс щеше да застъпи със своите хора на дежурство от полунощ. В тези часове той си почиваше и стягаше раницата, багажа си, както шлема и оръжията. Всичко трябваше да е добре стегнато, за да може да помогне при нужда. Раниците на командосите- астронавти съдържаха задължителни вещи по списък, със тройно и повече предназначение, без които би било трудно да се оцелее на чужда и враждебна планета, ако си попаднал там без никаква машина. Колкото до машините на командосите- астронавти, те имаха задължителни минимални запаси от кислород, вода, провизии и гориво, за да се гарантира оцеляването при неблагоприятни условия…
Алекс седеше пред предния люк на каютата и се радваше на така хубавите дъждовни облаци, които брулеха с дъжд дебелото стъкло. До полунощ оставаше съвсем малко време. Той запали цигара, взе си кафе и се постара да изгони всякакви лоши мисли от главата си, преди дежурството. Скоро щеше да събуди Ким, която спеше сега. Аш и Палма бяха отишли за провизии в склада и скоро се завърнаха с пълна количка, тикана от единия робот на екипа. Това беше екип, който прекарваше повечето си време по каютите, пред компютрите, а беше важно да има под ръка храна и питиета.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire от сутринта се намираше край град №6. Алекс със своите хора, през целия ден бяха работили по проекта. В следобеда Алекс излезе на терасата и запали цигара. Денят беше светъл, въздуха- чист и свеж. Ръмеше ситен дъжд. Алекс се загледа в далечината към кулите на града. Навън се разхождаха хора от града, излезли след работа из парковете, да отдъхнат и на веселба. В ляво от кораба в базата на AFJ, се водеше военно учение. От кораба навън бяха 100 души, пуснати в почивка. Някои от тях бяха отишли в града.
В началото на вечерта Алекс седна пред предния люк, запали цигара, а до него имаше пълен чайник с билков чай. Ким шеташе из каютата, а Аш и Палма бяха някъде из кораба. Гледката навън беше забележителна. Валеше дъжд, а из базата и близките паркове имаше доста хора от града, които си почиваха тук. Алекс беше в добро настроение, явно добрите времена бяха посетили новата планета на земната цивилизация.
*
Беше следобедно време, когато Crossfire продължаваше с патрулен полет около планетата Orixon 44. На борда в тези часове спяха близо 200 души, а останалите дежуреха и охраняваха кораба, а някои бяха заети със задачи. Алекс, Ким, Аш и Палма дежуреха по компютрите в каютата си. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай, за да се топли, докато следи полета на кораба и пространството, около него. Леко сънен и разсеян, той си мислеше за това и онова, но предимно за проекта си за нов вид компютър. Времето пред този ден беше нормално, леко облачно. Кораба летеше на 2,000 м. височина със скорост 400 км/ч. над океана.
Към края на следобеда Алекс се събуди от дремване. Той се наплиска с вода на чешмата и запали цигара с кафе, докато се разсънваше. В каютата беше тихо- и другите спяха. Зад пулта бяха само Хенсън и Никита. Под кораба все още имаше само океан, но скоро щяха да стигнат до континент № 5.
Вечерта беше започнала, а Алекс застъпи дежурство с Ким зад пулта. В тези часове Corssfire наближаваше една бойна станция на AFJ, на брега на океана на континент № 5. До там оставаха няколко часа полет. Алекс запали цигара и си взе кафе. Около кораба нямаше нищо обезпокоително, а полета вървеше без сериозни проблеми. Пилотираха в момента Хенсън и Джейн. Алекс се беше замислил за бъдещето на новата планета на земляните. Той вярваше, че тази планета все пак ще бъде достатъчно гостоприемна за земляните, и че тук спокойно можеше да се настаняват заселници от разните планети, където имаше земни колонии, както и от Земята. Смяташе се, че Orixon 44 е новата люлка на земната цивилизация, и че щеше да приюти земляните за милиони години напред…
По- късно вечерта Аш и Палма поеха дежурството , а Алекс и Ким се преместиха в кухнята, за да вечерят. Сетне Алекс смяташе да се занимава с проекта си. Прототипът работеше добре в състояние на първоначални функции. Тестовете минаваха с добри резултати.
*
Беше следобед, няколко дни по- късно. Crossfire патрулираше над континент № 1. Алекс се беше усамотил в бокса си, умуваше и си събираше мислите, седнал пред лаптопа си. Имаше да пише в дневника си и да подрежда данни. Той запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Днес му беше тъжно, без да е сигурен защо. До него в койката си спеше Ким. Аш и Палма дежуреха по пултовете в каютата. Из кораба имаше само 50 души будни, а останалите спяха. Crossfire летеше с 400 км/ч. на височина от 2 км. Полета вървеше без сериозни проблеми. Времето беше сумрачно и със слаб вятър. Алекс излезе от бокса си, погледна Аш и Палма, седнали зад пулта и излезе из кораба на разходка. Беше тихо и пусто из коридорите. Асансьора го качи на нивото на оранжерията и столовата, където имаше само четирима души. Алекс премина в оранжерията, за да се порадва на бързорастящата растителност тук. Роботи тъкмо прибираха новата реколта плодове и зеленчуци. Алекс обиколи оранжерията от край до край, докато пушеше. Тук беше любимото място на почти всеки един човек от екипажа на кораба. Имаше роботи и при рибарника, където те прибираха последната реколта от бързорастяща риба. Улова беше добър и този път. Това се повтаряше на всеки десет дни. От улова 70 % се затваряше в консерви, а останалото обогатяваше менюто на земляните всеки ден. Алекс въздъхна. Хубаво беше тук, а въздуха чист и свеж от кислорода на дръвчетата с плодове.



(следва продължение)